Български език и литература
Вход / Регистрация

2021/2, стр. 225 - 231

КРЪГЛА МАСА „КНИЖОВНИЦИ И КНИГИ (ПРЕДВЪЗРАЖДАНЕ И ВЪЗРАЖДАНЕ)“ Паисиеви четения 2020, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – Филологически факултет

Диана Иванова
E-mail: dpivanova@uni-plovdiv.bg
Paisii Hilendarski University of Plovdiv
24 Tsar Asen St.
4000 Plovdiv Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

В навечерието на Деня на будителите приключи традиционно провежданата в годините кръгла маса в рамките на Паисиевите четения на Филологическия факултет1) на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ под наслова „Книжовници и книги (Предвъзраждане и Възраждане)“. Събитието събра изявени учени и млади специалисти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Тракийския университет, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Към кръглата маса се присъединиха дистанционно и участници от Института по литература към БАН, Шуменския уни верситет „Епископ Константин Преславски“ и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

При откриването организаторът на кръглата маса проф. д.ф.н. Диана Иванова припомни концептуалната ѝ рамка и очерта насоката в дискусионните полета към забравени и по-малко познати книжовници и техните творби. Наблегна на предмета на научната среща – в дискусиите да се обърне поглед към личността на българския будител – скромен и всеотдаен творец, създател на ръкописното и на печатното слово.

В програмата се очертаха няколко взаимосвързани полета, които третират проблеми от двете епохи – Предвъзраждане и Възраждане, като срещата с исторически извори и описи на книги, издирването и изследването е особено вълнуваща, защото дава ясна представа за духовния живот на българите по онова време. Един от ревностните откриватели и изследователи на такива ценни находки е проф. д-р Лилия Илиева (ЮЗУ „Неофит Рилски“), с чийто доклад на тема Философското мислене при българите от ХVІІ век: Петър Богдан и Марко от Чипровец (изнесен онлайн) започна сутрешното заседание на кръглата маса. В изложението си авторката представи заслугите на българите католици за духовното израстване на българския род. Доказателства за своята теза тя извлича от трудовете на Петър Богдан и на друг, неизвестен доскоро българин католик, Марко Пеячевич от Чипровци, учил и защитил дисертация в Прага2). Л. Илиева запозна аудиторията с факта, че през 1679 г. той издава книгата си „Петдесет въпроса, взети от Светото Писание от двата Завета“, философски трактат, който дава тълкование на богословски въпроси според философските тези на Джон (Йоан) Дънс Скот, британски философ и теоретик на францисканския орден. От съчиненията на двамата автори Л. Илиева дава примери, с които изтъква ролята на католическата книжнина за повишаване интереса на българите към философското познание и за интелектуализацията на българския книжовен език чрез внасяне на теологична и философска терминология.

В доклада на Елена Гетова (ПУ „Паисий Хилендарски“) Вестник „Шутош“ – технологии на културните и на езиковите контакти през Възраждането бяха изнесени интересни наблюдения, отнасящи се за в. „Шутош“ (Цариград, 1873 – 1874), свързан с името на Петко Славейков, и връзките на вестника с периодически издания, чийто собственик е Теодор Касапис. Авторката убедително представя тезата си за в. „Шутош“ като българска версия (но със собствен облик и с български материали) на хумористичните издания „Момос“ (на гръцки език), „Хайал“ (на турски език) и „Полишинел“ (на френски език), обвързани с името на Теодор Касапис. Достоверността на тезата си тя доказва с факти от биографията на Касапис, който издава в Истанбул хумористичния в. „Диоген“ с варианти на гръцки, турски и френски език и за първи път използва карикатурата в тях. Авторката изрази становището си, че има голяма вероятност този модел на Касапис да е повлиял на П. Р. Славейков при списването на в. „Шутош“.

В доклада си Найда Иванова (СУ „Св. Климент Охридски“) задълбочено и аналитично представи слабо разисквания в литературната история и в историческата лингвистика въпрос, свързан с ранната възрожденска поезия. В доклада си „Поемата „Житие светаго Алексия человека божия“ от К. Огнянович в българското литературно и книжовноезиково развитие през XIX век“ тя разгледа обстойно лингвистичните и стилистични средства, с които си служи авторът. Анализът ѝ доказа тенденции, характерни за смесения книжовноезиков тип, в който съжителстват черковнославянски (чсл.) и новобългарски езикови средства. Тя ги открива в граматичната рима и в стилизираното представяне на славянобългарски елементи, използвани в монологичните реплики и диалозите. Известна стилистична диференциация авторката намира и при формулирането на правила, свързани с регулирането на делови отношения, при което авторът прилага избирателен подход: в специализираните текстове използва чсл. елементи, а при обикновените изборът му е насочен към говоримата лексика.

Важно място в българската книжовноезикова история заема паисиезнанието, което се обособи като отделна област на научното познание. Въпреки огромната литература по тази проблематика интересът към Паисиевата история и нейните преписи, преправки и редакции не стихва, което се доказа и в доклада на Ат. Тошева. Темата за Паисий ни напомни, че пътят на неговата поява е проправен от дамаскинарите в зората на Българското възраждане. Но Паисий осъществи истинското зазоряване чрез една малка книжка – История славянобългарска, с която тръгва по българската земя да просветлява умовете и да зове за духовно възраждане.

В доклада си От ръкописите до печатния вариант на компилативната редакция на „История славянобългарска“ Ат. Тошева проследява генеалогията на Паисиевата история, тръгвайки от съставената през 1825 г. в Рилския манастир компилативна редакция, получила най-голямо разпространение през Възраждането чрез многобройни преписи и преработки. В изследването си авторката очертава етапите на текстологичните и лингвистичните промени на основата на ръкописите на Рилската преправка от 1825 г., Първата старозагорска преправка от 1837 г. и Григоровичевата преправка от 1839 г., Ахтаровата преправка от 1844 г. и се стига до печатната книга „Царственик“ на Хр. Павлович от 1844 г.

Ръкописната книга като обект на изследване намира място и в доклада Мариана Куршумова (ПУ „Паисий Хилендарски“) Лингвистични особености в писмения идиом на поп Йоан Петков, в който авторката представи анализ на неизследван в лингвистично отношение паметник.

Темата за забравените и по-малко познатите възрожденски книжовници продължава да е актуална и всяка находка в тази насока попълва белите полета на историческата ни лингвистика и литературна история. На подобна тема е посветен съвместният доклад Позабравените езикословци на Възраждането на Венче Попова и Владислав Миланов (СУ „Св. Климент Охридски“). Докладът беше представен от Вл. Миланов, който направи обширен обзор и коментар на филологическите концепции и идеи за езика на възрожденски автори като П. Пиперов, К. Теодорович, Г. Владикин, М. Кифалов, Б. Петков, В. Бърнев, Г. Теохаров, Н. Казанакли и мн. др. на основата на материали, извлечени от предговори на учебници, граматики и писма, в които авторите споделят своите виждания за устройството на новобългарския книжовен език (НБКЕ).

Част от докладите бяха посветени на проблемите на езиковото строителство през Възраждането. Благодарение на усилията на възрожденските просветители – даскали, учебникари, граматици, преводачи, журналисти, се осъществява по-нататъшното раз витие и усъвършенстване на НБКЕ, за да се превърне в пълноценно средство за изграждане на българската духовна култура. И неслучайно модерността се свързва с възрожденските проекти в областта на просветата: съвременно образование, създаване на дидактична литература, вкл. пособия с образци за делово общуване, каквито са малко изследваните възрожденски писмовници. Без съмнение тяхното обстойно проучване ще осветли ролята на този вид книжнина за изграждането на НБКЕ и за формирането на епистоларния стил, както и за повишаването на писмената култура на българите – делова и лична в онази епоха.

По тази проблематика разработвана в рамките на проект (под № КП-06-Н40/8, ФНИ към МОН), бяха представени три доклада. В първия – За писмовниците от 30-те години на XIХ век и за техните автори, изнесен от Диана Иванова (ПУ „Паисий Хилендарски“), бяха представени първите два печатни български писмовника от 1835 г. с автори Неофит Бозвели & Ем. Васкидович (т. нар. Послателник) и Хр. Павлович (Писменник). Направените сравнения показаха, че двата писмовника се различават по структура, което води до извода, че съставителите са използвали различни източници и имат различни виждания по въпроса за композицията на съчиненията си. Това се потвърждава и от факта, че авторите на Послателника се придържат към по-засилено теоретизиране, докато Писменникът на Хр. Павлович има предимно прагматична насоченост. Беше изнесен и върху друг важен факт – макар да са компилативни съчинения, авторовото присъствие в двата писмовника се чувства доста силно, което проличава от личните им коментари по различни теми, свързани с „писмописанието“.

В доклада си на тема За дистанционната „разговорка“ на българите през Възраждането К. Вачкова (ШУ „Еп. Константин Преславски“, дистанционно участие) на основата на текстове от двата учебника на Добри Войников („Сборник от разни съчинения …“, 1860 и „.Ръководство за словесност …“, 1874) представи теоретичните разсъждения на автора за писмата и приетата от него класификация на видовете писма. В изводите авторката посочва приноса на разглежданите учебници в процеса на решаването на важни въпроси в историята на НБКЕ – дискусиите и противоборството между различни схващания за неговата същност, за единен езиково-правописен модел, за отделни езикови норми и др. Изтъква и заслугите на Д. Войников за утвърждаването на епистоларния стил и оформянето на речевия етикет в общуването с писма.

Предмет на доклада „Взаимното писание“ – „душата на търговията“ (Правописът на „За тръговското правописанїе“, 1858 г., от Ан. Гранитски) на Надка Николова (ШУ „Еп. Константин Преславски“, дистанционно участие) е анализът на правописа в раздела „За тръговското правописанїе“ от превода от гръцки на възрожденския книжовник Ан. Гранитски „Тръговско ръководство“ (1858)“ (упътване за воденето на търговска кореспонденция). Авторката описва графиката и правописа на превода, като търси основанията на книжовника за избора на азбучния състав и на правописните правила, които имат отношение единствено към фонетиката. В изводите си тя определя правописа на А. Гранитски като своеобразен – донякъде преводачът се е съобразил с препоръчваните правописни норми в граматиката на И. Богоров, но в повечето случаи (с известни отклонения) следва етимологичния принцип.

Друг жанр на дидактичната литература, също недостатъчно проучен, са разговорниците, които също бяха в обсега на разискванията на кръглата маса. В доклада си на тема Стойността на историографския разказ в един „греко-болгарский разговорник“ Николета Пътова (Институт за литература – БАН, дистанционно участие) направи опит да обясни на пръв поглед трудно обяснимото решение на Хр. Павлович да съчетае в своя „Разговорник греко-болгарский…“ (1835) две логически изключващи се части на книгата (чуждоезичен разговорник и родна история). Авторката осветлява тази странност с помощта на предговора на книгата, в който Хр. Павлович обяснява решението си да оформи именно по този начин своя труд. И обяснението е просто: в съзнанието на автора книгата надскача функциите си на разговорник и благодарение на допълнението „Сокращенна болгарска история“ освен основната си дидактична роля изпълнява и паралелна, патриотичновъзпитателна.

В следващия доклад на тема Авторите на двуезични разговорници от третата четвърт на ХІХ век и тяхната роля за изграждането на българската книжовна лексика Детелина Овчарова (ПУ „Паисий Хилендарски“, дистанционно участие), обобщавайки наблюденията си върху лексикалния състав на двуезичните разговорници от третата четвърт на ХІХ в., идва до извода, че той показва развитие, като представителният дял от лексиката в пособията са общобългарските (наддиалектни) речникови единици. Многобройните примери от ексцерпирания материал дават основание на авторката да твърди, че съставителите на двуезичните разговорници могат да бъдат причислени към заслужилите участници в градивните книжовноезикови процеси през Възраждането.

С доклада си Некрологът: жанров развой през Възраждането Маргарита Гергинова (СУ „Св. Климент Охридски“) представи пред участниците интересна и малко изследвана проблематика. В изложението си авторката проследи проникването на некролозите в периодичния печат, разнообразните им образци и налагането им в българска среда през втората половина на XIX век чрез западноевропейското културно влияние и подчерта ролята на този вид текстове за културното и интелектуалното израстване на българина, както и тяхното значение за развитието на книжовния език на лексикално и стилистично равнище.

Темите на част от докладите, изнесени на кръглата маса, бяха свързани с развойните книжовноезикови процеси през различни периоди, като се представиха отделни граматични, лексикални и словообразувателни промени. В изнесения от Лъчезар Перчеклийски съвместен доклад с Магдалина Домозетска (ЮЗУ „Неофит Рилски“) Имена за носители на субстанциално отношение в творчеството на Неофит Рилски, беше направена характеристика на словообразувателните типове (по теорията на М. Докулил) на народностните и жителските имена в творчеството на Неофит Рилски. Изчерпателно и с многобройни примери бяха разгледани най-често срещаните суфикси за имена от м. р. с различен произход – традиционни и народни, често в конкуренция: -ин, -ец, -лия. Интересен диахронен преход беше направен с оглед на съпоставянето на посочените суфикси, а също и суфикс -ка за ж. р. в различни периоди (XIV и XVI вeк), като се доказа устойчивостта на някои от тях през вековете.

Подобна тема беше развита и в експозето Абстрактни съществителни имена в среднобългарския превод на словата на Йоан Златоуст „Против юдеите“ на Петя Карамфилова (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, дистанционно участие) с обект на проучване словата на Йоан Златоуст с наслов „Против юдеите“, част от сборника със Златоустови слова „Маргарит“, чийто български превод се появява през XIV век. В изложението си авторката представи словообразувателните и семантичните особености на производните абстрактни съществителните имена, образувани със суфикс -ие, в антиюдейските слова. За да се открои мястото на лексемите в речниковия фонд на българския език, авторката ги разглежда в съпоставка с класическите старобългарски паметници, достигнали до нас с по-късните си преписи.

В доклада си Въпроси на глаголната морфология в диалектоложки описания от времето на Българското възраждане Мария Мицкова (ПУ „Паисий Хилендарски“) представи своите наблюдения върху глаголната морфология в диалектоложки описания през Възраждането. Въз основа на тях тя идва до извода, че българските книжовници от втората и третата четвърт на ХIХ в. започват все по-настоятелно да отбелязват не само фонетичните разлики между българските говори, но и морфологичните особености и местните им специфики. Авторката определя изнесените от възрожденските книжовници свидетелства като приносни както по отношение на историята на българския говорим език от ХIХ в., така и за историята на българската диалектология.

С внимание беше изслушан и докладът на Теодора Илиева (Тракийски университет – Ст. Загора) Падежната система в среднобългарския превод на цикъла „За серафимите“ от книга „Маргарит“ на св. Йоан Златоуст. В него авторката представи обекта на изследването си – най-ранния и все още е непроучен български препис F.I.197, РНБ на книгата Маргарит от втората половина на XIV век и разгледа морфолого-синтактичните параметри на падежната система на среднобългарския корпус За серафимите от св. Йоан Златоуст в превод на йеромонах Дионисий Дивни. На основата на задълбочен анализ тя направи следните изводи: консервативна падежна система на За серафимите със запазени рекции на глаголите; ограничени индикации за аналитизъм; последователно прокарана посесивна употреба на датива; редуциране на адвербиалните функции на инструментала, свиване на безпредложните форми и др. Важен е обобщаващият извод на авторката, че За серафимите, както и други текстове с търновски произход не отразяват действието и последиците от посочените процеси.

Последвалите дискусии ярко очертаха най-важните процеси и тен денции в развитието на НБКЕ. Бяха подчертани заслугите на българите католици, пренесли доста рано европейските просвещенски идеи на родна земя, и на книжовниците от средата на ХVІІІ и началото на XIХ в., които проправят пътя на една нова книжовна разновидност на българския език – славянобългарския книжовноезиков тип, съчетал говоримата му форма с предходната писмена традиция. На кръглата маса се изнесоха непознати факти, свързани с българското книжовно наследство, представиха се хипотези и нови данни за малко известни автори и книги, изтъкна се ролята на отделни жанрове на дидактичната литература за обогатяването на книжовния език с нова лексика от различни източници, за неговата интелектуализация с научната терминология, направи се анализ на филологическите възгледи на възрожденските ни книжовници, търсещи пътя към единен и общ книжовен език за всички българи.

В заключителната част на успешно преминалата кръгла маса се направиха изказвания и обобщения, които подчертаха усилията и волята на творците от ранното и зрялото Българско възраждане за пробуда и просвета, довели до изумителни резултати през следващите столетия. Част от докладите имаха интердисциплинар на и междукултурна насоченост и осъществиха връзката между различни научни области, а това откри възможности за интересни ракурси при представянето на творческата личност в контекста на съответната епоха. Научното многоаспектно изследване на двете епохи – Предвъзраждане и Възраждане, свързани с традицията и с новите повеи на времето, даде възможност да се попълнят белите полета в общата картина на историческия развой на НБКЕ, а също така да се оцени индивидуалното и уникалното присъствие на КНИЖОВНИКА и на неговия продукт – КНИГАТА, в съзидателните книжовноезикови процеси.

Надяваме се, че научните изследвания, представени на кръглата маса, неминуемо ще доведат до нови проучвания и нови прочити, интерпретации и изводи, които ще бъдат полезни в научното общуване. От друга страна, популяризирането на резултатите от изследванията ще ни позволи да осъвременяваме познанието съобразно динамиката на времето, новите езикови процеси и променящия се научен дискурс.

БЕЛЕЖКИ

1. Научната конференция с международно участие „Паисиеви четения 2020“ е реализирана с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ по проект, ръководен от доц. д-р Елена Гетова.

2. Не можем да не отбележим факта, че ръкописната книга „За древността на бащината земя и за българските неща“ на Петър Богдан и печатното издание на Марко Пеячевич са открити от самата авторка.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.