Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/5, стр. 543 - 552

ЗА ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО НА ИНОСКАЗАТЕЛНОСТТА НА ФРАЗЕОЛОГИЧНИТЕ ЕДИНИЦИ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Весела Шушлина
E-mail: v_shushlina@abv.bg
Faculty of Slavic Studies
Department of Bulgarian Language as a Foreign
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: Изследването има за цел да представи някои от възможните подходи към интерпретирането на иносказателността на фразеологизмите при включването им в процеса на обучението по български език като чужд.
Изграждането на умения за използване на български фразеологични словосъчетания се разглежда като процес, който се осъществява на три етапа, всеки от които има конкретна цел и изисква специфичен подход.
В изследването се предлагат и типове задачи и упражнения, подходящи за всеки един от посочените етапи, които имат за цел подобряването на рецептивните и продуктивните умения на изучаващите български език за овладяване на фразеологичния материал.

Ключови думи: teaching Bulgarian as a foreign language; idiomatic expressions; interpretation; comprehension; use of phraseologies

Една от основните трудности, с която се сблъскват изучаващите съвременни езици, е усвояването на фразеологичния фонд на чуждия език. Тази трудност произтича от факта, че фразеологизмите са „езикови единици за непряка, вторична номинация, обобщени по образен път за изразяване на висока степен на информационна наситеност за оценъчно, експресивно отношение на говорещия“ (Staneva, 2001: 129). В тях е отразен националният колорит, свързан с бита, историята, културата, мирогледа на българите, често непознат за чужденците, пред които стои предизвикателството не само да преодолеят езиковите бариери, но и адекватно да отчетат културните различия в новата социална среда – факт, който неминуемо влияе върху избора на езикови единици в процеса на общуването.

Тази специфика на фразеологичните единици (ФЕ) мотивира и основната цел на изследването, а именно да се представят някои от възможните подходи към интерпретирането на иносказателността на фразеологизмите при включването им в процеса на обучението по български език като чужд.

Изграждането на умения за използване на български фразеологични словосъчетания в разговорната практика от чужденци е процес, който се осъществява на няколко етапа, свързани с разбирането на прякото значение на отделните лексеми, изграждащи фразеологизма, осмислянето на преносното значение и адекватната употреба на фразеологичното словосъчетание в процеса на общуването.

Разбирането на прякото значение на лексемите е изключително важен компонент от интерпретацията на иносказателността на ФЕ от чужденци, изучаващи български език, тъй като декодирането на речевата информация започва с възприемането на външната, разгърнатата реч, след това преминава в разбиране на преносното значение на изказването, а по-нататък – и в разбиране на подтекста на това изказване (Luriya, 1984: 228). С други думи, адекватното възприемане на значението на отделните компоненти на ФЕ е базата, на чиято основа се изграждат уменията за установяване на нови връзки между конкретните значения и постигането на по-висока степен на абстракция при интерпретацията. Този извод се потвърждава и от проведеното анкетно проучване сред чуждестранни студенти, изучаващи български език в СУ, имащо за цел да установи връзката между възприемането на преките значения на лексемите, изграждащи определени фразеологизми, и разбирането на техния преносен смисъл. Подкрепящи изцяло изведената теза са най-вече резултатите на носителите на неродствени на българския езици (гръцки, турски, корейски), които показват, че неразбирането на част от фразеологизма в повечето случаи изцяло възпрепятства неговия „превод“, докато разбирането на буквалното значение на компонентите на ФЕ в някои случаи активира и определени фонови знания. Пример за това е фразеологизмът свалям шапка (на някого). На чужденците беше поставена задача да съставят изречения, в които да включат израза в прякото му значение. Почти половината от анкетираните свързаха прякото значение на израза освен с обичайно делнично действие (Когато се прибирам вкъщи, си събличам якето и си свалям шапката; Свалям му шапката (на детето) и с действие, което се свързва с поклона – разпространена форма на демонстриране на уважение (В миналото мъжете свалят шапка – когато например мъж кани жена да танцуват заедно) . На тази основа възприемането на фразеологичното значение „много уважавам (някого)“ става много по-лесно, а допълнителното му илюстриране в различни контексти осигурява пълното му осмисляне:

Получи се хубав мач между два добри отбора. Свалям шапка на „Ювентус“. Имат великолепен треньор и отлични играчи“. (http:// www.blitz.bg)

Основен принцип в медицинската практика е равновесието между ползата и риска. Всички лекарски „чудеса“ са действия, породени от ясната мисъл, че не се ли поеме този риск, то болният е обречен. Свалям шапка на онези колеги, които го поемат. (http://www.marica.bg)

Резултатите от анкетното проучване показват, че при изучаването на ФЕ от чужденци, среднонапреднали в обучението си по български език, е ползотворен подходът, при който се анализира употребата на фразеологични словосъчетания, които в езиковата практика се използват и като свободни словосъчетания (свалям шапка, чашата преля, правя си гаргара, свиря първа цигулка, изпявам си песента, направен от друго тесто) . Включването им в различни контексти, които да демонстрират реализирането и на прякото, и на фразеологичното, преносно значение, позволява на следващ етап от обучението да се избегне една от най-често допусканите грешки от чужденците, а именно фразеологизмът да се възприема като обикновено свободно словосъчетание, а съставящите го елементи да се превеждат дословно, което българското езиково съзнание определя като парадокс (Hadzhieva i kolektiv, 2013: 60).

Включването на ФЕ в процеса на обучението по чужд език изисква съобразяване със степента на усвояване на определен лексикален запас от речниковия фонд на езика, която може да бъде сравнително точно определена според стандартите за владеене на чужд език, както и подбор на ФЕ съобразно традиционно утвърдените нива. В практиката се налага изводът, че още в началния етап на обучението по български език като чужд могат да бъдат въведени ФЕ, изградени върху често употребявани в прякото си значение лексеми, които се характеризират с липсата на етноспецифични особености, което би улеснило тяхното усвояване от носителите на различни, често неродствени езици, например: имам златни ръце „сръчен съм“, след дъжд качулка „напразно“, свалям звезди (на някого) „давам големи, но неосъществими обещания“, чашата преля „търпението ми се изчерпа“. Разбирането на преките значения не означава непременно осмисляне на преносното значение на ФЕ, но както отбелязва А. Лурия, още през началните етапи на възприемане на речевото съобщение възникват хипотези или предположения за неговия смисъл, което довежда до избор от редица възникващи алтернативи (Luriya, 1984: 229). Отнесено към интерпретирането на иносказателността, това твърдение позволява разбирането на смисъла на ФЕ да бъде определено като трансфер, до който изучаващият чужд език достига на основата на нагледно-образното и абстрактно-логическото си мислене при наличието на фонови, контекстуални знания, усвоени в рамките на конкретната неродна социокултурна среда.

Един от възможните подходи към осмислянето на преносното значение на ФЕ е описателното предаване на техните значения, тъй като фразеологичните съчетания функционират като образни синоними на съществуващи в езика лексеми. При този подход обаче се губят в голяма степен експресивността и образността на фразеологизмите. Все пак той е предпочитан при среднонапреднали в изучаването на езика чужденци, което се обяснява с лингвистичната компетентност на обучаваните, която не покрива оптимално всички комуникативни регистри.

Много по-ефективна е практиката да се търси функционално съотносим фразеологизъм в родния език, при отчитане на различната степен на еквивалентност. Целта на този подход е изграждането на асоциации, възникващи на основата на натрупания житейски опит, и преодоляване на трудностите, които срещат изучаващите български език, на база на наличните познания по фразеология в родния език.

Когато е налице пълен еквивалент на ФЕ в родния език, осмислянето на неговата иносказателност се осъществява сравнително лесно, тъй като става въпрос за ФЕ, които са „еднакви по значение, вътрешна форма, а също така и по отношение на синтактичната и лексикалната структура“ (Baranov, Dobrovolyskiy, 2013: 205): бабини деветини (в български), бапских деветина (в сръбски), бабьи сказки (в руски); играя си с огъня (в български), играть с огнем (в руски), play with fire (в английски). Посочените ФЕ се характеризират с еднакво денотативно и конотативно значение, напълно или приблизително еднакъв лексикален състав, с липсата на национален колорит – тоест в съпоставяните единици е налице пълна еквивалентност на ФЕ по всички важни езикови показатели.

В случаите на частична еквивалентност е налице модифициране на вътрешната форма на ФЕ. Възможна е и проявата на съществени междуезикови различия, свързани както с частична замяна на образа, залегнал в основата им, така и с пълната му замяна, които свидетелстват за различни интерпретации на определени факти от действителността от представители на различни езикови общности. Но както отбелязва К. Ничева, трудността произлиза не толкова от значенията на ФЕ, тъй като те най-често са универсални, еднакви (или близки) за различни, дори несродни езици, а от различните образи, с които тези значения се изразяват в отделните езици (Nicheva, 1987: 202): свалям звезди (на някого), обещать (сулить) золотые горы, promise golden mountains, promise the moon.

Отсъствието на еквивалентен фразеологизъм в родния език представлява определена трудност за чужденците, което не означава непременно, че българската ФЕ е етноспецифична. Според някои изследователи 1) този факт се обяснява с несъвпадане на моделите на номинация. Една от обичайните практики в подобни случаи е преводът със свободно словосъчетание, като едновременно се посочва и ситуация, минимален контекст за употребата на разглеждания фразеологизъм. В своето изследване „За споделянето на чуждата култура“ Е. Хаджиева отчита и съществената роля на психолингвистичния механизъм за възприемане на фразеологичната единица в предложения контекст, който обучаваните пренасят на родна езикова почва и впоследствие по аналогия свободно възпроизвеждат фразеологизма в чуждата езикова среда (Hadzhieva, 2014: 349).

Процесът на интерпретиране на иносказателността на проучваните речеви единици се гради върху асоциациите, възникващи на базата на натрупания житейски опит. Надграждането им с нови данни, придобити при сблъсъка с неродна културна среда, предполага реорганизация – преосмисляне на някои от съществуващите в родната езикова практика правила и формулиране на нови при различно равнище на абстракция. Това предполага интерпретирането на иносказателността на ФЕ да бъде обвързано и с изграждането на умения у изучаващите български език да осмислят иманентни черти на фразеологизмите, като експресивността и присъствието на конотативен елемент в значението им.

Експресивността на ФЕ се разглежда в пряка връзка с тяхната семантика, с образността им, както и със степента, в която е изразена интензивността на дадено качество или действие. Според К. Ничева експресивността е два вида – вътрешна и външна. Вътрешната е свързана със значението на ФЕ, с образността, с употребата при създаването на образите на специфичните изобразителни средства на езика – сравнения и тропи, с използването на специфични логико-семиотични средства (алогичност), с взаимоотношенията между образа и значението. Външната се постига чрез употребата на антоними и синоними в структурата на ФЕ, с ритмичността им, с повторението на компонентите им и др. (Nicheva, 1987: 127 – 130). Изразеното схващане би могло да бъде отправна точка към осмислянето на образността на фразеологичната единица като част от интерпретацията на нейната иносказателност чрез разглеждане на начините за нейното изграждане.

Един от изводите, които се налагат при работатата с чужденци, изучаващи български език, е, че те сравнително по-лесно усвояват образната изразителност на ФЕ, изградени на основата на сравнение, тъй като то осигурява възможността чрез него да се опише даден обект или специфични негови черти чрез нещо познато по образен, асоциативен път: като на тръни съм „неспокоен съм“, като паднал от небето „не съм адекватен, объркан съм“, като две капки вода „много си приличат, еднакви са“. Подходящ се оказва и подходът, при които се изграждат конструкции, в които ФЕ повтаря по образен път изразено вече значение от типа на: Цял ден съм като на тръни. Много се тревожа за резултатите от изпита; Ана и Ирина много си приличат – като две капки вода са; Милен беше много объркан– не разбираше нищо от лекцията и седеше, сякаш беше паднал от небето.

По-лесното възприемане на ФЕ, изградени върху сравнения, би могло да се използва в случаите, когато образната изразителност на ФЕ се постига чрез преносната употреба на отделни компоненти на фразеологичното съчетание или на фразеологизма като цяло, като се изхожда от разбирането, че в метафората е скрито сравнение. Метафоричността – една от най-характерните особености на фразеологизмите, обикновено затруднява изучаващите български език. Причината за това е двуплановостта на фразеологичното значение, което се изгражда чрез цялостно преосмисляне на компонентите върху основата на един цялостен образ. Двуплановостта се изразява, от една страна, в ясната вътрешна форма, която позволява да се разбере значението на първичния образ, използван, за да се създаде определен ефект, а от друга – в цялостното значение на фразеологичната единица: на пост и молитва съм „гладувам“; увира ми главата „поумнявам“; мравки лазят по гърба ми „потрепервам, силно се вълнувам“; гърмян заек „за хитър, опитен човек“; поливам със студена вода „говоря директно, действам неочаквано“.

Осмислянето на метафоричността на ФЕ е свързано и с разбирането за тяхната конотативна натовареност. Конотативните елементи в значенията на изследваните единици в повечето проучвания по въпроса са свързвани със способността им да изразяват оценка, тоест да притежават положителна или отрицателна конотация в зависимост от характера на оценката. Затрудненията, които срещат изучаващите български език, се дължат на факта, че конотативното значение на дадена ФЕ често е променено в сравнение с функционално ѝ съответствие в родния език. В такива случаи прагматичната еквивалентност може да бъде постигната чрез контекста, което не само да компенсира липсващите конотации, но наред със смисловото съдържание да предаде и метафоричността, съответната стилистична обагреност и експресивност на ФЕ, тоест контекстът трябва да се стреми да осигури прагматичните аспекти на значението на съответните единици. Така например българското устойчиво сравнение гледа ме като добиче (теле) в определен контекст може да бъде употребено със значение „гледа ме с превъзходство, с пренебрежение“, а в друг – да актуализира значението „гледа ме глупаво“. Както отбелязва Е. Недкова2) , подобни примери показват, че прагматичната ориентация към новия получател, с друго езиково съзнание, предполага своеобразна селективна дейност, имаща за цел изграждането на умения за уместна употреба на фразеологични съчетания в процеса на общуването. При това се изисква адекватно отчитане на степента на лингвистична компетентност и комуникативна способност на изучаващите български език като чужд.

При среднонапреднали в своето обучение по български език чужденци се предлага разглеждане на една и съща фразеологична единица в различни контексти, без да се акцентира върху жанровата специфика или предпочитаната сфера на употреба на конкретните текстове, като се предложи неутрален синонимен израз. Това, от една страна, улеснява възприемането на фразеологизма като смислова цялост, а от друга – илюстрира специфичните семантични нюанси, които той реализира при конкретното си използване.

При чужденци с по-високо ниво на езикова компетентност по-удачен е подходът, при който интерпретацията на преносните значения се обвързва с употребата на ФЕ според предпочитаната или дори изключителната им употреба в различни сфери и области на общуването. Предимството на този подход се състои и във възможността да се проследят и неологизмите сред ФЕ чрез разглеждането им в съвременни текстове, тъй като кодифицирането и отразяването на неологизми в речниците е бавен процес.

Направените наблюдения водят до извода, че разбирането, осмислянето (на преносното значение и на конотативния елемент в него) и употребата на ФЕ могат да се разглеждат като различни етапи от тяхната интерпретация, като различни равнища в техния „превод“. Преминаването през различните нива на този „превод“ се улеснява от използването на система от упражнения, която цели развиване на рецептивните и продуктивните умения на изучаващите български език за овладяване на фразеологичния материал. С оглед на практическата насоченост на изследването се предлага следната класификация на типовете задачи и упражнения, съотносими с всеки един от етапите на изграждане на умения за използване на български фразеологични словосъчетания в разговорната практика от чужденци.

1. Разбиране:

− задачи за установяване на връзката между разбирането на прякото значение на лексемите, изграждащи ФЕ, и тяхната иносказателност.

Целта на тази група задачи е да се определи степента на лингвистична компетентност и комуникативна способност на изучаващия български език, на чиято основа ще бъдат изградени уменията за осмисляне на преносните значения.

2. Осмисляне:

2.1. Осмисляне на преносното значение на ФЕ:

− задачи, ориентирани към възприемането на фразеологизмите в определен контекст;

− задачи, свързани с превод на даден фразеологизъм на родния език (за правилната ориентация на чужденците се използват неутрални синоними при дефинирането на значенията на конкретните фразеологизми);

− задачи за свързване на фразеологични словосъчетания с техните значения;

− задачи за използване на конкретни ФЕ в предварително зададени контексти.

Целта на тази група задачи е да се провери способността на изучаващите български език да се справят с трудностите при използване на фразеологизми, изхождайки от наличните познания по фразеология на родния им език, както и да се установи доколко уместно се дефинират значенията на фразеологичните изрази и каква е степента на адекватност при тяхната употреба в предварително зададени контексти.

2.2. Осмисляне на конотативния елемент в значението на ФЕ:

− задачи за групиране на фразеологизмите според характера на оценката, изразена чрез тях;

− задачи за използване на конкретни ФЕ в предварително зададени контексти според оценъчната им конотация.

Целта на посочените задачи е да се установи степента на осмисляне на конотативните значения на фразеологизмите, тъй като определянето на тяхната конотация като положителна или отрицателна е важна стъпка към адекватната им употреба в потока на речта.

3. Употреба на ФЕ в процеса на общуването:

− задачи за самостоятелно съставяне на текстове, в които да присъстват фразеологизми от речниковия фонд на българския език;

− задачи за анализ на използвани ФЕ в конкретни текстове в зависимост от жанровата им специфика или предпочитаната сфера на употреба.

Целта е да се усъвършенстват определени речеви навици, свързани с използването на ФЕ от чуждия език.

Предложените типове задачи имат за цел да подобрят уменията на изучаващите български език като чужд да интерпретират фразеологичните значения и на тази основа да ги използват адекватно в потока на речта, тъй като интерпретирането на иносказателността на ФЕ е важна част от развитието на способността да се реализират и интерпретират вербални (а и невербални) комуникативни актове съгласно правилата на неродната социокултурна среда.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Баранов, А., Д. Добровольский, Основы фразеологии. Краткий курс, Москва, 2013.

2. Недкова, Е. Теорията за еквивалентността на превода като теория за неговата относителност при превеждането на фразеология в художествен текст. < http://georgesg.info/belb/personal/nedkova/statia_4.htm>

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Baranov, A. & D. Dobrovolyskiy (2013). Osnovay frazeologii (kratkiy kurs) . Moskva: Flinta; Nauka [Баранов, А. & Д. Добровольский (2013). Основы фразеологии (краткий курс). Москва: Флинта; Наука].

Luriya, A. (1984). Ezik i saznanie. Sofia: Nauka i izkustvo [Лурия, А. (1984). Език и съзнание. София: Наука и изкуство].

Nicheva, K. (1987). Balgarska frazeologiya. Sofia: Nauka i izkustvo [Ничева, К. (1987). Българска фразеология. София: Наука и изкуство].

Nicheva, K., S. Spasova-Mihaylova & Kr. Cholakova, sast. (1974 – 1975). Frazeologichen rechnik na balgarskiya ezik. Sofia: BAN [Ничева, К., С. Спасова-Михайлова & Кр. Чолакова, съст. (1974 – 1975). Фразеологичен речник на българския език. София: БАН].

Staneva, Hr. (2001). Stilistika na balgarskiya knizhoven ezik. Veliko Tarnovo: Abagar. [Станева, Хр. (2001). Стилистика на българския книжовен език. Абагар, Велико Търново: Абагар].

Hadzhieva, E. (2014). Za spodelyaneto na chuzhdata kultura. V: Balgarski ezik i literatura, kn. 4, 2014, godina LVI, s. 348 – 363 [Хаджиева, Е. (2014). За споделянето на чуждата култура. В: Български език и литература, кн. 4, 2014, година LVI, с. 348 – 363].

Hadzhieva, E. A. Asenova, Y. Velkova & V. Shushlina (2013). Prepanikamacheta v chuzhdoezikovoto obuchenie. Sofia: Gutenberg [Хаджиева, Е. А. Асенова, Й. Велкова & В. Шушлина (2013). Препъни-камъчета в чуждоезиковото обучение. София: Гутенберг].

Chobanova, R., sast. (2007). Rusko-balgarski. Balgarsko-ruski rechnik. Sofia: IK “Kolibri” [Чобанова, Р., съст. (2007). Рускобългарски. Българско-руски речник. София: ИК „Колибри“].

Онлайн речник:

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.