Български език и литература
Вход / Регистрация

2012/6, стр. 487 - 499

ХРИСТО БОТЕВ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Резюме:

Ключови думи:

2012/6, стр. 487 - 499

ХРИСТО БОТЕВ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Румяна Йовева
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“

Резюме. Творчеството на Христо Ботев е ситуирано в контекста на българската възрожденска поезия. Аргументирано е началото на културната епоха чрез проследяване на битието на религията, фолклора и историята/историчността в съпоставка със Средновековието. В обобщен план е представена спецификата на лирическия дискурс на Възраждането. Откроени са общи и преди всичко различни места в творби на възрожденски поети и на Ботев. Другостта на автора се открива в многозначността на неговите текстове, както и в същността и йерархията на неговата ценностна система (на неговия свод на желания), изведена от творчество му.

Keywords: Bulgarian Revival Period, Bulgarian Revival poetry, freedom, nonfreedom, good, evil, fi ght, death, eternal life

Опитът да се ситуира Ботев във времето, в което живее, е може би излишен, безсмислен, защото във всяка от биографиите му и във всяка литературна история се визира епохата. Освен това творецът е несъизмерим с философските, социалните, политическите, естетическите идеи на своите съвременници, несъизмерим с прозренията си, със световете, които създава. Но в този контекст най-ясно се откроява неговата другост, която гарантира неговата дълговечност. Същинската прицеленост на предложения текст е Другостта на твореца.

В българската култура Възраждането се мисли като светла епоха, основополагаща личностното и националното съзнание, перспективите на народа и на държавата, отношението на Европа/света към нас. В неговите относителни граници (от създаването на Паисиевата история до 90-те години на XIX век) икономическите, психологическите, социалните процеси преминават с различна скорост, с различен драматичен заряд, с различен социален ефект. Тези неизброими процеси, трудно отделими един от друг, обосновават епохата. Сред тях с особено значение за литературата са битието на бог/религия; на фолклор; на история/историчност. За мен те са надеждни критерии за открояване на границата, колкото и тя да е условна, между българското Средновековие и Възраждането.

До края на XVIII век е доминирала фолклорната култура – като бит, начин на живеене, общуване, вярвания, обичаи. Бидейки в пределите на Османската империя, общността се запазва, самоохранява с различни механизми – напр. чрез религията, чрез празниците, ритуалите, чрез песни, приказки, предания, легенди и т. н. Фолклорният човек няма индивидуално и индивидуализиращо светоотношение – той споделя колективното. Бог е неговата опора, упование, утеха. Бог е нравственост, справедливост, добро. Но след падането на България подробство църковният клир е унищожен, църквата – подвластна на гръцката, нови храмове не се строят, старите се рушат, пътищата към манастирите са опасни. Религията се битовизира – човек се моли в дома си пред кандилце, иконка. В много фолклорни песни, приказки присъстват християнски образи – напр. в „Славки си рожби не трае“ Слънчовата майка моли Бог да разреши на сина й да вземе Грозданка за жена. В пределите на някогашното българско царство не е възможно фолклорът да нахлуе в библейски текстове (за разлика от изследването на Фрейзър за фолклора в Стария завет).

Човекът не е историчен – времето в народната култура е циклично – ден, нощ, природни сезони. Не се осмисля рационално връзката между минало, настояще и бъдеще. Не исторически събития, а бедствия – чума, епидемии, земетресения – са маркери на протичащото време (както у Д. Талев в началото на „Железният светилник“ се уточнява: „Току-що беше отминала голямата чума“ – романът интерпретира времето на Възраждането по българските земи). Любопитството за живота на велики личности и събития – за Троянската война, за Александър Македонски, се задоволява от предания и легенди. Създадените в ранното Средновековие жития не градят представа за живи хора – те предлагат образци, изискващи адмирации и смирение. Паисиевата история проблематизира ползата от знание на/за миналото. Наистина тя не е история в днешния смисъл на думата, от нея едва ли някой може да черпи достоверни сведения, но тя запълва една неосъзната дотогава празнота – за произхода на българското царство, за царете, за сполуките и несполуките им. И ако в първия предговор – за ползата от историята, се лансира идеята, че тя е потребна не само като източник на знания, а и като основа и стимул за осмислянето на превратностите на съдбата, за вяра и надежда, че злото не е вечно, че след поражение идва победа, то същинската „история“ е реализация на тази идея. Миналото на българския роде достойно за уважение и защото той съществува от старозаветни времена, от потомците на Ной. „История славяноболгарская“ зове: „Българино, знай своя род и език“, и извиква българската гордост, самочувствие, самосъзнание. Идеята за просветени и просветлени българи се превръща в практика, давайки нов облик на епохата.

Човекът през Възраждането се променя в отношението към другите и към себе си. Автобиографичният жанр, например „Житие и страдание грешнаго Софрония“, представя не идеализиран и романтизиран герой, а човек със земни желания, страхове, тревоги и с боязън, способен да види себе си и света трезво, с чувство за хумор, с ирония и себеирония. Т.е. времето на Възраждането е време на осъзнаване на човешката историчност не като нещо предзададено, а като „ставане“ на човека в света.

Религията не е дискредитирана. И във Възраждането бог е нравственост, доброта, норма, опора. Но бог е и средство за консолидиране – борбата за самостоятелна църква сплотява народа, подхранва не само духовната, а и националната енергия.

През Възраждането фолклорната култура не е изживяна, но в живота на общността настъпват промени – утвърждават се граждански ритуали: училищни тържества, публични изпити, ознаменуване на празника на светите братя Кирил и Методий – 11 май, и други. Фолклорните словесни равнища се записват, стават обект на изследване, на тях се гледа като на образци за подражание.

Българското възраждане е резултат от упадъка на турската империя от втората половина на XVI век, изразяващ се в увеличаването на кръвния данък за попълване на еничерския корпус, в купуване на чинове, в подкупи за поддържане на благоразположението на владетеля – султан, везир, паша; във вътрешни размирици – например самообявяване на местни управители за независими, противопоставянето им на властта, както Осман Пазвантоглу, заедно с Кара Кольо и Индже, се противопоставя на султанските съветници – всъщност на властта. Тази епоха, тези исторически личности са интерпретирани в романа на Вера Мутафчиева „Летопис на смутното време“. За справяне с раята не помагат опитите за държавно преустройство – те по-скоро ускоряват процесите на пробуждане, на просветление на българите. Чрез отменянето на кръвния данък от втората половина на XVII век се запазва мъжката челяд, увеличава се работната ръка. Хатишерифът (1839 г.) осигурява на всички поданици, без разлика на вярата – живота, честта и имота. Хатихумаюнът (1856) урежда църковните свободи – строежи на църкви, училища. Ферманите, въпреки че не се зачитат, мотивират недоволството на поробените, базират съзнанието за непроменимостта на турската власт, за нейното лицемерие, продажност, подкупност.

Съзряването на българите несъмнено е повлияно и от идеите на Френската революция от 1789 г., от духовните връзки с Русия, Гърция, Сърбия.

И така, Българското възраждане е културна епоха, в която се променят и социалният, и духовният живот на българите, епоха, в която се създава нацията. Просветени и просветлени люде – от Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Бозвели и Партений Парчевич до Георги Сава Раковски, Васил Левски и Христо Ботев, се самопосвещават на българската идея, самоидентифицират се с дълг и отговорност към народа.

От литературата на Българското възраждане днешният читател може да прочете историята на народното съзряване – такова, каквото са го мислили, представяли, бленували творците, и такова, каквото с общи усилия са сътворили. Защото писателят е преди всичко учител по родолюбие, по любомъдрие, по любословие и на деца, и на възрастни. Много от текстовете не са високи образци на художество, много от тях са олитературени авторови морални и граждански позиции, но те са особено полезни, необходими, незаменими тогава, когато други е нямало, както не ги е имало преди Възраждането. Дано хората, които реконструират литературата от епохата, имат търпението и обичта на майката, която помни как детето й учи азбуката, как плахо и неуверено срича и чете в началото, как трудно става човек, с когото се гордее, който понякога надминава и родители, и учители. Дано днешният човек не забравя, че възрожденската литература не се създава на базата на наша собствена традиция, затова и в нея не можем да търсим и откриваме школи и направления, които тогава са популярни в Европа. Фолклорните песни и приказки имат смисъла на образци за подражание. Текстовете са открити за митопоетиката, „пропускат“ християнски и фолклорни образи, символи и модели. Оразличаването на литературата от фолклора се постига най-вече чрез прекомерната употреба на църковнославянизми, чрез преднамерено архаизиране на езика и чрез стриктно спазване на книжовната норма (Г. С. Раковски). Силната връзка и зависимост на литературата от обществените борби – тя ги предчувства, подготвя, изживява – обяснява и промените на темите и ракурсите, от които те се интерпретират. Така за авторите свободата дълго време се свързва с борба за църковна независимост, за богослужение на български език, за светски български училища и с необходимостта от просвета. От средата на XIX век свободата се мисли като национално освобождение, борбата за постигането й е висша ценност. Затова и творците, дори да не са революционери, зоват за пробуждане от тежкия сън – много популярен образ на робството, очевидно заимстван от фолклора – сънят е пребиваване в другото царство, на мъртвите, сънят е временна смърт. Затова те извисяват жертвите, затова сочат миналото величие и слава на българските царе, на българските войни, на българските столици. Затова клеймят робството. Тревогата и грижата за България, както и силата на фолклорната традиция, на въздействието на митопоетиката, мотивират общите места (теми, проблеми, мотиви, образи) в творчеството на възрожденските автори. Персоналните светогледни и творчески нагласи/възможности оразличават текстовете им. Единственият, който е и не е в тази епоха, е Христо Ботев. И за него България е най-първа грижа, най-голяма болка, най-силна обич, и за него свободата е идеал, и за него борбата е дълг, а жертвата – достойнство и величие. И в неговите поетически текстове се откриват следи от фолклорните песни, образи, символи, модели от митопоетиката. И все пак той е несъизмерим с епохата. Няколко примера, случайно подбрани, убеждават в Другостта на поета.

„Плач от самотия“ на Найден Геров изживява болката от раздялата с родното:

Да се разделим от родина,

та да ида сам на чужбина, да чернея там, дето няма

утешенйе,

а все мене

огорченйе.

Молбата на героя към бога:

Та до дома да с-ида
при свойте си роднина,
родителье да вида,
таз мирно жизьн да мина.

„Майце си“ на Ботев изживява отделеността от своето и бленува общение с близките:

Една сал клета, една остана:

в прегръдки твои мили да падна, .........................................................

Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба, пък тогаз нека измръзнат жили, пак тогаз нека изгния в гроба.

Струва ми се, че коментарът е излишен – мотивът за отделеността от своето в текста на Найден Геров се разгръща от позициите на чувствителен, родолюбив и боголюбив герой, склонен към самоокайване и самосъжаление, а у Ботев – от позициите на максималист, неподвластен на самосъжаление, самоокайване герой, който се бунтува срещу предопределеността на съдбата. Със своята очевидност не подлежат на коментар нито стиховата организация, нито лексиката, нито фигурите на езика.

Стихотворението на Стефан Изворски „Готовността на юнаците“ е писано през 1854 г. в Букурещ. То е зов за борба – за вяра православна и държава, за бъдещност на славянството, за въздигане, за тържество на християнството. Свободата/борбата се „възлага“ на юнаци, а „россиянтити“ са морална опора и пример. Символите на две различни вери – кръста и луната, се разчитат еднозначно.

Същия мотив разгръща Добри Чинтулов в „Къде си, вярна ти любов народна“ – 1860 г., и в „Стани, стани, юнак балкански“ – 1863 г. Антиномията кръст– луна, вяра християнска – тирана агарянска, присъства и у Д. Чинтулов, без да е акцентувана по същия начин. На единия полюс са „нашите тирани, неверни мюсюлмани“, на другия – „ний“ – дълготърпеливите, страдащите, „ний“, които ще развеят български байряци, ний – търсещи сила и упование в предвечния божи син. Кръстът също се разчита еднозначно – като символ на вярата. У Д. Чинтулов девизът „да бъдем пак каквито бяхме, ил всинца да се изтребим“ е смислов синоним на „свобода или смърт юнашка“ от „Стани, стани, юнак балкански“. Солидарността, съпричастието на славянството в трудни за българите времена в тази творба е допълнителна мотивация на вярата в успеха:

На помощ сърби, черногорци със радост ще се завтекат, а и от север храбри руси тоз час ще да се появят.

Текстовете на Ст. Изворски и на Д. Чинтулов са откровено дидактични. Обръщенията, повторенията, повелителното наклонение на глаголите, римните двойки – преди всичко граматически (запалете–станете, слава–държава, юнацити–шумацити и мн. др.) създават мобилизиращо звучене. Библейските и фолклорните образи, символи и модели кръст, луна, змия, Балкан, юнак, Христос, употребени в най-популярното им значение, усилват недвусмислено ясно императивността на посланията. Дидактизмът – атрибут на цялата възрожденска поезия (изключения правят творби на П. Р. Славейков и цялото творчество на Хр. Ботев), е несъвместим с многозначността – най-специфичната характеристика на художествения текст. Така Божият син у Ботев („Елегия“) е и жертва на насилие, и мъченик, и самотен мисионер – Спасител. Неговата смърт предопределя осиротяването на другите, на народа. Кръстът е и сакрален (на него е разпнат Спасителя), и десакрализиран (по същата причина – на него е пригвозден Божият син, но той е и „забит във живо тело“); символ на Божието страдание (у Ботев – заради предателство – „Спасителя предаде...“), на Божията жертва на насилие, на смърт („кръстът е забит във живо тело“). В „Елегия“ една по-далечна асоциация го изравнява с хомот (в пета строфа) – т.е. с не-свобода. Мотивите в споменатите творби на Ст. Изворски и Д. Чинтулов присъстват в много текстове на Ботев, но по различен начин. Така девизът „свобода или смърт“ в статията „Петрушан“ и по-късно в „На прощаване“ е „свобода и смърт“ и в това равнополагане се равноостойностяват идвете категории. Призивът към братята, към юнаците за бунт у Ботев е молба и повеля и към либето, и към майка, братя, към моми, момци, мъже – т.е. обобщеното ние или те, или вие, или юнаци се декомпозира в поредица единичности, очовечавайки желанието на лирическия субект за следовничество. Стимулите на бунтовния порив най-малко разчитат на верска нетърпимост или на славянска солидарност (в творчеството на Ботев не се намеква очакване на помощ от Русия, иронизират се очакванията „Русия да се умилостиви и да дойде да ни избави, то Сърбия да се реши и да ни помогне“ и т.н. – „Да драснем кибрита на въстанието“).

Другостта на Ботев едва ли може да се обясни с биографични обстоятелства – родил се на..., в семейство на..., в градче, разположено на..., срещнал...., запознал се с идеите, текстовете на..., или с епохата, или с квалификации от рода на гений, колос, талант... Споменатите, а и много други неизброени фактори, едва ли могат да бъдат надеждна опора за разчитане на личността на твореца. Защото неговата същинска биография са сътворените от него текстове. В тяхната въображаема реалност той е пред и със себе си и света, истинен и истински. Чрез тях можем да се докоснем до него без посредници, да го отхвърлим или да му повярваме, стига обаче да се освободим от ореолите, които го ограждат от неговото време до днес – резултат от биографи, критици, изследователи.

Другостта на Ботев е в неговия свод на желания, разчетен в/от поезията и от публицистиката му. Най-висшата ценност за него е свободата. Творците от Възраждането също бленуват за свобода на народа, разбирана като освобождение от робството. В спора си с Кандов на Силистрайолу Огнянов изразява убеждението на създателя си – щом се отстрани властта на заптието, ще бъдем свободни. За Ботев тази философска категория – свободата, е изключително обемна и многоаспектна. Свободата е национална, социална, политическа, духовна, при това мислима за човека, за народа, за народите. Така персоналната молитва на лирическия субект – „в редовете на борбата да си найда и аз гроба“, е и молитва за другите – „вдъхни всекиму, о боже, любов жива за свобода“, и за народа, и за народите – „на когото щат празнуват деня скоро народите“. Освобождението е желано не само от „последната нова емиграция“, от поборници, от хайдути. „Идеята за свобода не е никога угасвала у народа“. Защото „българинът,... каквато омраза храни против турчина, такава (може би и по-дълбока, като е по-вета) и към чорбаджият и духовенството, тази непорината византийска воня, коя продаде и съсипа народа, а днес носи на шия ключовете на неговите окови“ – т.е. „Наместо програма“ сочи националните, но и нравствено-политическите, духовните измерения на свободата. Парижката комуна, поляризирала оценките в света, е съвършено еднозначно адмирирана в „Смешен плач“. Негацията, породена от безотрадната съдба на „гладните и дрипави народи“ („Политическа зима“), съизразява мащабите на Ботевата визия.

Текстовете на Ботев не градят представи на бъдещето, когато свободата ще бъде реалност. Перспективата на човечеството: „Ще бъде ден – ден първи“; „Ще викнем ние: хляб или свинец“. Перспективата е в противопоставянето, в борбата на ощетените. Ден първи според Откровението от Йоан е денят, в който Бог ще въздаде на човеците своята висша справедливост. В контекста на „Смешен плач“ цитатът от Библията се натоварва с друго значение – на велико начало, когато други столици, други народи ще последват парижките комунари. Ден първи на висшата справедливост, когато робът ще въздаде на господаря, на всемирното зло. В Ботевите текстове борбата е равнопоставена на свободата, тя е същинското изражение на свободата. Тя е цел и смисъл на човешкото съществуване. Тя е избавление – „Церът на Турската империя е ножът и нашето спасение – революцията!“ („Злото“); „Народната революция, радикалният преврат са триумфална врата за всеки народ“ („Народът“). Противопоставянето на народите, „недоволни от настоящето си“, е залог за бъдещност. „В тази борба е смехът и плачът, доброто и злото; в нея е прогресът човешки“ („Решен ли е черковният въпрос“). Борба – действо, динамика, в която се сплитат красота и грозота, възвисяване и пропадане, песен и плач, живот и смърт. Тя е зачаровала лирическия субект, който се стреми към борческото пространство, който призовава и майка, и братя, и либе, и народ, и народите да го последват, въпреки че „пътят е страшен“ („До моето първо либе“, „На прощаване“, „Борба“, „Моята молитва“ и др.). Посланията към другите са категорични. Изборът на позиция е направен някога, в миналото. В речевото действие на творбите той не подлежи на съмнение, не поражда никакви вътрешни противоречия. Той е нравственост и мерило за нравственост и ако не бъде споделен, поражда разрушителна, унищожителна негация („В механата“, „Патриот“, „Гергьовден“). Дори народът не ще бъде пощаден, ако остане равнодушен – „проклет да е народът, ако не въстане“.

Борбата за постигане на пълната свобода – т.е. на всички нейни аспекти, е със злото, разчетено така, както от нито един творец на Възраждането. Сводът на желанията на Ботев, мащабите на неговите мечти, блянове се откриват, конкретизират именно чрез образа на другото на свободата, чрез всичко, което е безнравствено, погубващо човешката мисъл, достойнство, живот. Робството, не-свободата – национална, социална, политическа, духовна – е зло, чиито жертви са човекът, народът, народите: „лъжа и робство на тая пуста земя царува“; „светът прилича на кръчма и гладните, дрипави и измръзнали народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу“. Но смиреното, покорното приемане на несвободата като съдба също е зло – „светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес тачи“, което Ботев сатиризира и в поезията, и в публицистиката си. Апатията, равнодушието са равнозначни на предателство („Елегия“, „Към брата си“, „В механата“, „Ней“, „Политическа зима“). Лъжливото родолюбие е друго лице на злото („Патриот“, „В механата“, „Политическа зима“).

У Ботев една нравствена категория – зло, е синоним на философска – не-свобода. Творецът е прозрял, че това зло е не само персонално, то е и институционално. Според „Политическа зима“ институциите – държава, държавна политика, олицетворена в държавните мъже, обричат света на застой. Не познавам друг текст на български автор, в който така точно, лаконично, но и нюансирано са синтезирани народопсихологични, национални, индивидуални характеристики на политиците и на политическия живот в Европа. Чрез Бисмарк, „възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравето на Германия“, са експлицирани и иронизирани имперските амбиции за хегемония и завладяване на света, свръхнационалистическото самочувствие и презрение към всички останали. Дискредитирана е колониалната политика на лорд Дерби, лицемерно прикрита с маската на прословутото английско човеколюбие, както и двойственото му отношение към Русия и към Балканите. В образа на Макмахон се провижда френското хитроумие, артистизъм, и разбира се – националният интерес. Последен е представен турският султан – без ирония, с убийствена сатира. „Босфорският пилафчия“ „подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята и вика: „Аман от пиени хора“. Нарицателното за готвач на пилаф – популярно, емблематично национално ястие, вместо собственото име на султана, откроява неговата и на подвастните му ниска битност, консумативност. Потвърждават я и другите натуралистични детайли (подсмърча, яде червата на раята). „Босфорският пилафчия“ – синтез на първичност, жестокост, ориенталско търпение, леност, хитрост, на господарски рахатлък – дори и да е пред вратата на кръчмата. В случая институционалното зло е персонифицирано. Няма да е пресилено твърдението, че Ботев е открил човека институция – много исторически източници потвърждават значимостта на споменатите във фейлетона „Политическа зима“ персони в държавната политика в Европа и Азия.

Институции на злото са и църквата, училището, журналистиката. Естествено е те да бъдат обект на публицистиката, но е несвойствено поезията да ги интерпретира. „Борба“, „Моята молитва“ обаче опровергават традиционните представи за тематична ориентация на жанровете, проблематизирайки властта на богатството и богатия, на църква, училище, царе, папи, патриарси, чорбаджии.

Злото е вечно – то съществува от старозаветни времена – „Соломон, тоя тиран развратен... казал е глупост между глупците“... Соломон не е нито тиран, нито развратен. Чрез парафразата на библейския постулат в „Борба“ се отрича духовното робство, сляпото, безмисловно доверяване и подчинение на силата на богатий, поп, черква, дивак учител, вестникарин; отрича се обезличаващата инерция на живот в робско покорство. Чрез образа на Соломон, чрез девиза „Бой се от Бога, почитай царя“ се откроява философията на властващите и средствата за прилагането/прагматизирането й. В злото има приемственост – от Стария, от Новия завет, през Средновековието до днес – предателства, убийства: на Божия син, на човека, на народа... Носителите на зло – Юда, Лойола, „предател верен и жив предвестник на нови тегла“, кърджалия – нов, стар; „сган избрана, рояк скотове“. Носителите – босфорският пилафчия, Бисмарк, Дядо Горчаков, индустриалци („Политическа зима“), поп, царе, папи, патриарси, лъжепатриоти...

Контрапунктът на вечното зло е вечната борба – „борци са в мъки, в неволи мрели, но кажи що са могли да сторят“ – какво, освен да продължават да се противопоставят, да се жертват, да умират. Борецът постига свободата си в противопоставянето на злато. Неговата смърт е вечен живот, ценност и мяра за ценност. Защото тя е резултат и изражение на преодоления страх от робството, на инерцията на живот в покорство, на апатията. Образът на героя и неговата смърт разширяват свода на желания на Ботев. Смъртта присъства в почти всички поетически текстове на Ботев и естествено е, че няма изследовател, който да не се е докосвал до проблема. Многобройните трудове обаче не предлагат много различни становища. Концепцията за „смъртта като живот“ изказва най-напред д-р Кръстев (в „Поетическите завети на Ботйова“). И до днес тя е най-аргументирана. Ботев, пише той, „е облъхнал смъртта с най-върховна поезия, проникнал я е със своята мисъл, победил я е със своето чувство... Смъртта, за която пее Ботев, не е неизбежимият природен закон, тя не е смъртта на изнемощял от болест съсухрен организъм, а смъртта-воля на кипяща от сила и живот младост, смъртта като жертва и подвиг за свободата на родния край с оръжие в ръка – там на Балкана. „Смъртта й там мила усмивка, а хладен гроб – сладка почивка“. Друга смърт в неговите песни няма. Още едно становище – на големия изследовател на Българското възраждане Боян Пенев: „Смъртта – това е неговата Мелюзина, която го гледа с безкрайна любов и го примамва с тъмните си чарове, със своите блуждаещи огньове. Той върви след нея като запленен средновековен рицар и не пита къде го води тя... Смъртта – това е най-красивият образ, който е очаровал Ботева, най-хубавата мечта, която трепти в песните му и в неговата душа – в нея се сливат всички устреми на неговата воля, в нея се разрешава неговият трагичен патос и непобедимо желание за вечна младост и красота“ (в „Христо Ботев“). Цитираните становища се различават от предхождащите и от мнозина от следващите по акцентите на съзнато–подсъзнателно влечение към смъртта. Голяма част от изследователите, най-вече представителите на тъй наречената материалистична критика и естетика, обясняват смъртта с житейската логика, разбирана като низ от причинно-следствени връзки: поетът е патриот – причина. Следствието – жертва се за... Жертвата, вече издигната в ранг причина, обуславя прославата. Тази наглед необорима логика, превърната в алгоритъм, стеснява значението и смисъла на текстовете. В поезията и публицистиката на Ботев смъртта е различна – биологичен край; живот без цел и смисъл; нарушена, прекъсната връзка с изначалието. Смъртта на героя, незабелязана, забравена от народа, е знак за неговото умиране. Народът, народите, чрез признанието и паметта за жертвите, са вечни. Смъртта за свободата – личната, на родината, на народите, е вечен живот...

От обичта към майката, към близките Ботев достига до народа, до народите. Обич, неотделима от вярата и надеждата за сбъдване на идеала. Без тези християнски, общочовешки добродетели, опори на човешкостта, и животът, и личността се онищостяват – „Освен теб, мале, никого нямам, // ти си за мене любов и вяра,// но тука вече не се надявам // тебе да любя – сърце догаря“. В поетическите текстове на Ботев майката е сакрална, но минимализиранетона обекта (майката), накърняването на една от вечните християнски добродетели (в случая – надеждата), за лирическия субект на „Майце си“ е равнозначно на умиране. В „Борба“ празнотата в душата – „в гърди ни любов, ни капка вяра, // нито надежда да можеш свестен човек събуди“ – също е смърт, подвластност на омразата. И ако тя не е саморазрушителна, то е, защото будната мисъл съзира – „борци са в мъки, в неволи мрели, но кажи що са могли да сторят“ – съзира неизвървян път към свобода, път на обич, вяра, надежда.

Любовта в творчеството на Ботев е градивна, действена, завладяваща. Тя е спомен и памет за приказки за стари времена, за песни юнашки, хайдушки, за поборници: от Чавдар – страшен войвода, сина на Петко Страшника, от Хаджи Димитър и Стефан Караджа, от героя, който умира и е вечно жив, до Един син на България. Тя е доброта и състрадание към братята сюрмаси, към сирота вдовица, към бедния роб. Тя обгръща и закриля близките, родното огнище, нашата земя хубава. Любов възвисяваща, драматична, граничеща със страст, любов на максималистична личност, която дава себе си, но иска всичко, иска споделеност на идеали, на дела, на борба. Затова поезията на Ботев е зов, молба, заклинание за следовничество, затова със страст отрича, клейми, проклина слепотата, глухотата, немотата за всевечното зло.

От свода на желания на Ботев или от идеалите му човекът/човечеството биха могли да разчетат смисъла на живеенето и на умирането във всички времена, във всички точки на земното кълбо. Едва ли хората от Възраждането са повярвали в тези идеи, вероятно и днес за мнозина те са утопични, а за следващите епохи отговорът се отлага. Остава ни правото да продължим своите опити за проникване в текстовите пространства на Ботев. И не само върху поезията, а и върху прозата и публицистиката. Убедена съм, че много от статиите и фейлетоните на Ботев все още остават ненадминати образци на жанра – с ясната концептивност на мисълта, с убедителната аргументираност на тезите, с актуалността на темите и проблемите, с прецизната си структура, с патоса си. Връзката на тези текстове с извънезиковата реалност не подлежи на съмнение, тя е задължителен жанров атрибут, докато в поезията тя не винаги е очевидна, не е акцентувана. Тази е една от причините, поради която образите, посланията на поетическиятекст са във висока степен универсални. Приближаването, разкодирането на всевалидността в конкретиката на художествената реалност примамва мисълта, обещава й приключения и емоции по пътя към Смисъла. Разбира се, не е възможно, нито е необходимо да се загърби връзката между поезия и публицистика. Близостта е по теми, проблеми, мотиви, едни и същи културни референти, образи. Например статията „Народът вчера, днес и утре“ и „Елегия“ са средоточени върху съдбата на народа. Първият текст откроява участта на българите в три последователни времеви пласта: минало – „от попадането ни под турците“, настояще и бъдеще, като всеки от тях е обект на една структурна цялост. Нетърпимото, неморално, убийствено робство е представено чрез много примери от живота, много аналогии и съпоставки с историята на други народи. Експресията е постигната и чрез натуралистични детайли, и чрез енергичната фраза, която „снема“ ритъма на бунтуващата се мисъл, и чрез редица смислово синонимни образи (например на не-свобода: робство, хомот, вериги). В „Елегия“ драмата на народа се изживява като настояще, като вечност. Причината не се идентифицира само с турското робство, причините са много и са символно, „образно“ назовани или само алюзирани (предателства, предатели – Юда, Лойола, нов кърджалия...). Те са наднационални. Поетическият синтаксис, лексиката, стиховият строеж, фигурите на езика „увеличават“ смисловия обем на творбата. Повтарящите се от статията образи – като вериги, хомот – в този контекст получават нови нюанси.

Връзките между публицистика и поезия са показателни за пътя на мисълта на автора, за настойчивото вторачване в корените, в лицата на ценност и на антиценност, на добро и зло, в границите и в диалектиката между тях. Гибелта на Хаджи Димитър, на Стефан Караджа и на тяхната чета е драматично събитие, което вълнува Ботев, което не може и не иска да забрави, което е заслужило вечна болка и памет. За първи път той в „Наместо програма“ – програмната статия на вестник „Дума на българските емигранти“, споменава подвига, апрез 1871 г. в същия вестник публикува статията си „Петрушан“ по повод тригодишнината от преминаването на четата в България. Петрушан е село в Румъния близо до град Зимнич. Там през 1868 г. са се събрали четниците, за да потеглят към своята Голгота. „Шепа решителни млади момци, без никаква революционна организация, без никакви средства, презрени и гонени – момци, кои претърпяха сичко за една благородна свята цел – минаха Дунава и с живо свидетелство показаха какви съкровища се крият в душата на българина“. Като ситуира подвига в контекста на българското и на европейското революционно движение, Ботев акцентува неговата значителност. Чувството за братство, за духовно родство: „с тях деляхме сичко, само смъртта и свободата не можахме с тях да разделим...“ (подчертаното мое – Р. Й.) извиква отговорността, съвестта, тъгата на живите. За тях постигнатата в/чрез смъртта свобода е висшата ценност, най-истинният, неопровержим еталон на волнолюбие.

Девизът „свобода и смърт“ в „На прощаване“ също изравнява двете категории чрез съединителния съюз и. В поемата той се свързва не с конкретни исторически личности и с конкретни събития. Той изповядва категоричността на направения избор, веруюто на лирическия субект, неговата философия. Той не е оценка за минали дела, а единствена перспектива – за героя, за другите, които ще го последват. От подобен зрителен ъгъл девизът е надвремеви – вечен.

Конкретиката на реална смърт в „Хаджи Димитър“ също е надмогната, въпреки че са споменати войводите. Кръвта на юнака изтича, а той е все жив – там, на Балкана, обгрижван от орлица, сокол, вълк, от самодиви. Паметта за него прониква не само в българското, а и във вселенното пространство: „Него жалеят земя и небе, звяр и природа, и певци песни за него пеят“. Всемирната скръб го припознава не само като български юнак, а като борец за всемирна свобода, без да потиска или отнема националния ореол, който го обгръща.

Примерите сочат както различията между поезия и публицистика, така и способността на Ботев да изживее един факт, да открие значителността му, да провиди в неговата реалност възможности за максимално обобщение и философски синтез на мисълта, да създаде нова художествена и / или публицистична реалност. Примерите сочат, но не изчерпват другостта на твореца – във Възраждането, а и във всички следващи литературни епохи. Може би проследяването и съполагането на битието на образите, символите, моделите в Ботевата поезия с аналогични образи в творбите на автори от същото историческо време, ще обогатят представите за уникалността на твореца. А може би изследване на Ботеви образи, символи и модели, които играят генеративна роля в текстовете на много български автори до днес, ще откроят не само тайната на неговата другост, а и на неговата вечност – неизчерпан и неизчерпаем източник на идеи.

HRISTO BOTEV IN THE CONTEXT OF BULGARIAN REVIVAL PERIOD

Abstract. Hristo Botev’s works are situated in the context of the Bulgarian Revival poetry. The beginning of the cultural epoch is argumented by tracing the existence of religion, folklore and history / historicism in comparison with the Middle Ages. The specificity of the lyrical discourse of the Revival Period is presented on a more general basis. General and more specifically different places in works of Revival Period poets and of Botev are emphasized. The otherness of the author is found in the polysemy of his texts as well as in the hierarchy of his value system (of his arch of wishes), identified in his works.

Prof. Rumyana Yoveva D.Sc
Konstantin Preslavsky University of Shumen
0899907903
ryoveva@abv.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.