Български език и литература
Вход / Регистрация

2016/3, стр. 315 - 321

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В ИСТОРИЧЕСКИ ГРАНИЦИ – РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ОБУЧЕНИЕ В НАСТОЯЩЕТО

Лучия Антонова-Василева
E-mail: luch_antonova@abv.bg
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia Bulgaria
Илияна Гаравалова
E-mail: garina@abv.bg
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia Bulgaria

Резюме: Публикацията разглежда диалектните особености на българския език по данни на Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Посочват се примери за лексикалното богатство на българския език. Разглежда се обучението по български език в районите, в които той съществува днес само под диалектна форма. Проследява се и употребата на диалектни форми на български език със стилистична функция в съвременната езикова практика.

Ключови думи: dialectology, Bulgarian language, teaching methods

Българският език, както всеки друг език по света, не е напълно еднакъв на цялата езикова територия, на която е разпространен. Той има своите общи черти, които разкриват неговото единство. Те се откриват преди всичко в граматичния му строеж: например в изразяването на определеността при системата на имената: дай ми книгата; в начина, по който се образуват формите за бъдеще време в системата на глаголите – с неизменяема частица и с форма за сегашно време на спрегаемия глагол: ще чета (че четем, ке четам, ша четам, за четам, са четам и т. н.) и мн. др.

Заемайки средищно място на Балканския полуостров, българският език се разпространява сред разнообразна по своите географски особености и релеф територия. Той се говори в селища, разположени в равнини и низини, близки до големи икономически центрове, но също така и в отдалечени високопланински местности, в разделени от реки и долини райони. По исторически причини, въпреки че именно България става огнището на разпространение на първия писмен славянски език, в по-късната ни история нашата земя нееднократно е била лишавана от възможността да организира културни и книжовни средища, които да служат за разпространение на езикови норми, уеднаквяващи българската реч в отделните географски области. Поради всички тези причини, които повече или по-малко се откриват във всеки език по света, въпреки общите особености на българския език в отделни райони може да се забележат и редица диалектни различия.

Тези различия са представени на Картата на диалектната делитба на българския език, издадена в електронен вид и като книжно тяло от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН. Тя е съставена от Л. Антонова-Василева, Л. Василева, Сл. Керемидчиева и А. Кочева (Карта, 2014). Картата обхваща разпространението на българския език вътре и извън съвременните държавни граници, които, както знаем, многократно са се променяли. На картата се очертава основната двудялба на източни говори (с изговор хляб, мляко, сняг), отразени с цветове в топлата гама – червен и нюанси на червения, и западни говори (с изговор хлеп, млеко, снек), отразени с цветове в студената гама – син и нюанси на синия. Вътре в източния и западния ареал се открояват основните групи диалекти – североизточни, между които мизийски, балкански и подбалкански; югоизточни, между които източнорупски – странджански и тракийски, среднорупски – родопски, западнорупски; а в западния дял на българското езиково землище – северозападни, между които същински северозападни (западномизийски) и крайни северозападни, югозападни, между които същински югозападни и крайни югозападни.

В границите на основните диалектни групи са очертани основните диалекти, разграничаващи се по своите главни диалектни особености. Те са около 40, но трябва да се каже, че в зависимост от различните критерии – различните диалектни явления, според които се извършва класификацията, този брой би могъл да варира, защото, както казват хората, „Всяко село си е башка език“.

Диалектното многообразие на лексикално равнище може да се илюстрира с картата за Названия за пръжки от Обобщаващия том на Български диалектен атлас (БДА. ОТ, 2001: к. № Л 24). На картата откриваме 13 различни лексеми: пръшки, дропки, жумерки, чварки, кацанки, клиси, чурупки, шушульки, джубри, джикариди, какърдак, ципори. Някои от тези диалектнити лексеми имат различни словообразувателни варианти – напр. дропки и дрошки, а освен това и различни фонетични варианти – т. е. различни варианти на произношението.

Картите на лексикалните диалектни различия показват и любопитни случаи на семантични различия между лексемите, поради които се развива своеобразна омонимия на диалектно равнище. Така на картите Названия за диня (БДА. ОТ. 2001: к. № Л 34) и Названия за пъпеш (БДА. ОТ, 2001: к. № Л 35) личи, че названието диня, което в Североизточна България и съвременния български книжовен език означава ‘растение с голям, объл, сладък и сочен плод с твърда зелена кора, Citrullus vulgaris’ в Западна България има названия любеница. В тази област обаче названието диня означава ‘пъпеш – т. е. растение с голям, обикновено продълговат и бледожълт, ароматен и сочен сладък плод, cucumismelo’. На Югозапад пъпешът се нарича пипон, а динята – най-често бустан или карпуз, на Югоизток, когато искаме да похапнем диня, трябва да си поръчаме карпуз, а ако ни се яде пъпеш, най-добре да помолим за каун. Изобщо, когато пътуваме из България, е добре да познаваме местните названия на плодовете, зеленчуците и храните, ако искаме да се насладим пълноценно на трапезата.

Диалектните карти разкриват не само разнообразието на говорите, но и единството на българския език, отразено в неговото диалектно разнообразие. Така на картата Глаголи със значение ‘зова, призовавам’ (БДА. ОТ, 2001: к. № Л 84) откриваме диалектните ареали на западнобългарското окам, на родопското рукам, но и единството между североизточните съртски говори в Преславско и югоизточните западнорупски говори по наличието на глагол кликам в Гоцеделчевско и Драмско, изгубен в съвременния книжовен език, но съхранен в глаголите възкликна, възкликвам, в съществителното възклицание и др.

Във връзка с картата на диалектната делитба на българския език трябва да отбележим, че тя почива на многобройни факти и документи за изявите на българската диалектна реч вън от съвременните държавни граници. На нейния електронен вариант може да се чуят образци от диалектите в Албания – Гора, Голо бърдо, Преспанско, Корчанско, както и от Северна Гръция. Тук може да покажем един малък писмен документ на диалекта на с. Бобощица, Корчанско, написан с латински букви. От текста личи запазването на старобългарското произношение на гласни с носов призвук – братученд, както и отглаголното съществително итенье от глагола итам ‘обичам, желая силно’. Снимката е от 1929 г. – годините, през които френският езиковед Андре Мазон е определил диалекта като български (Mazon, 1936). И до наши дни носителите на диалекта, макар и останали малобройни, ползват този диалект в своите документи и писма. Важен е фактът, че езикът не може да изчезне или да се промени съществено през един период от 50 или дори 100 години. Роенето на множество „малки езици“, станало популярно в наши дни, е несъстоятелно от езиковедска гледна точка. Съществуването на население, което пази родния си български диалект, налага грижи за обучението по български език, култура и история в Република Албания.

Обучението по български език в Република Албания се извършва, на първо място, в Университета на Тирана. Редица изтъкнати българисти и специалисти по балкански езици са били преподаватели там. Между тях трябва да споменем проф. Петя Асенова. Преподаватели са били и възпитаници и сътрудници на Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, Института за български език при Българската академия на науките – София, и др.

Освен в Университета на Тирана обучение по български език, история и култура в Република Албания се осъществява и в летни курсове за кандидатстуденти от български произход. Те се организират в Тирана и Корча. През последните години е организирано и Училище по български език, история и култура по програмата Роден език и култура зад граница, финансирана от Министерството на образованието и науката на Република България. Работата при обучението по български език на кандидат-студентите се състои главно в обяснението на различията между книжовната норма и диалекта на фонетично и граматично равнище, както и на изучаване на културната лексика и терминологията. Естествено, големи усилия трябва да се полагат за обучението по българска история и литература, с които младежите са напълно незапознати.

Благодарение на усилията на Дружеството на българите мюсюлмани в гр. Призрен и на подкрепата на Посолството на Република България в Прищина през последните години започна организирането на летни курсове за кандидат-студенти от български произход и в Република Косово. Те се провеждат в с. Речене, Призренско, и се радват на голям интерес – ежегодно са посещавани от повече от двадесет младежи. Това е добро начало за развитие на българистиката в Република Косово. Територията на тази млада държава включва обширна част от областите Гора и Жупа, мюсюлманско население, говорещо диалект, който споделя основните типологични особености на българския език и преди всичко развитието на аналитизъм в именното и глаголното словоизменение. Още през 1900 г. В. Кънчов акцентира върху българския произход на населението от разглежданите области, чийто говор е „много чист“, „запазен от арнаутски примеси“ и носещ „всички отличия на дебърското българско наречие“ (Кънчов, 1900: 100-102). Това наблюдение е потвърдено и от експедицията в Македония и Поморавието през 1916 г. (Тончева, 2012: 33). Най-новите изследвания по проблема също потвърждават извода, че най-вероятно това са „местни стари жители от български род, приели мохамеданството“ (Иванов, 1993: 140 – 141; Антонова-Василева, 2014а и др.). Затова и в Република Косово, както и в Република Албания, при обучението по български език се набляга преди всичко на преодоляването на диалектните навици в речта. Значителни усилия се полагат за запознаване с българската история и литература. В курсовете се използват следните учебници:

1. Говорите ли български език, Юлия Антонова и Елга Кирякова, изд. „Наука и изкуство“, София, 1991 и сл.

2. Литература за XI клас, ЗПП Пелева, И., Хранова, А., „Просвета“, София, 2001, 2012 и сл.

3. Христоматия по литература за XI клас, ЗПП Пелева, И., Хранова, А., „Просвета“, София, 2001, 2012 и сл.

4. История и цивилизация за XI клас, ЗП Гюзелев, В., Гаврилова, Р., Стоянов, Ив., Лалков, М., Огнянов, Л., Радева, М., „Просвета“, София, 2001, 2012 и сл.

5. Здравейте! – Учебник по български език за чужденци (ниво А1 – А2) + СD, Курева, Г., Бумбарова, Кр., Бъчварова, Ст., Изд. на НБУ, София, 2013.

6. „Българските ханове и царе: От хан Кубрат до цар Борис ІІІ“, Пантев, А., Андреев, Й., „Абагар“, София, 2015.

7. „История на България за кандидат-студенти“, Матанов, Хр., Калфова, М., „Сиела“, София, 2002.

8. Христоматия по литература за XI клас, Протохристова, Кл., Черпокова, С., „Анубис“, София, 2009.

9. Христоматия по литература за XII клас, Протохристова, К., Ичевска, Т., „Анубис“, София, 2009.

10. Българска история в 100 личности, Кънчев, Ив., Колев, Ив., Мишев, М., БГ Учебник Прес, София, 2014.

11. Българска история в 100 събития, Кънчев, Ив., Колев, Ив., Мишев, М., БГ Учебник Прес, София, 2015.

В курсовете се използват и допълнително разработени урочни материали от преподавателите, както и създадените от ИБЕ „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН, във връзка с проектите „Заедно напред“ и „Написаното остава. Пиши правилно!“ интерактивни уроци по български език и езикови разработки и всички лингвистични ресурси, достъпниза ползване на интернет-страницата на Института http://ibl.bas.bg/. Използва се подходът на съчетаването на усвояването на текстове по българска литература и българска история с обучение по български език, като се изтъкнат специфичните фонетични явления, граматични форми и лексикални особености в тях. При разглеждането на всяка от тези особености се провеждат и упражнения, свързани с уроците по български език, които да затвърдят знанието по съответния въпрос – напр. правило за произношение и писане на променливо я; правило за употреба на пълен и кратък член и др.

Териториите, останали вън от съвременните държавни граници, са единият тип райони, където диалектите безспорно съществуват и днес. Диалектът в тези области е основният облик, под който продължава да живее и днес българският език. Но и в границите на Република България диалектите също неизменно присъстват и се развиват. Диалектните навици личат в спонтанната писмена и устна реч. В това отношение обучението по граматика и правопис трябва да се насочи именно към обяснението на диалектните различия от писмената норма, за да се улесни възприемането на нормата и обучението на правоговор и правопис.

В нашата съвременност наблюдаваме и един друг тип диалектни прояви в речта, които все повече се разширяват. Те се основават на употребата на диалекта със стилистична функция в речта – за придаване на оригиналност, автентичност и отношение на близост със събеседниците. Като пример може да се посочи снимка на старателно монтиран надпис на един буклукчийски камион, заснет от мен преди няколко дена в София, който гласи: „Е оти се напиньаш, бе, пустиньак!“. Подтикът за подобни езикови изяви идва от съвременната публицистика – телевизионните предавания, медийните изяви, но в действителност те по-скоро разпространяват, отколкото създават феномена. Механизмът е същият, на който се дължи употреба на диалектните облици в езика на художествената литература и драматургията – стремеж към по-силно въздействие върху слушатели и читатели.

Днес процесът обхваща все по-широко езика на младежта дори и в интернет. Това е едно своеобразно разширяване на диалектните особености в младежкия сленг, и по-специално в младежкия тарикатски жаргон, тъй като в диалектната реч се съхраняват белезите на самобитност и културна историческа памет на народа. Този тип прояви на диалектното в речта трябва да се схващат не като грешка при отклонението от нормата, а като стилистично маркиране на речта, което я обогатява. При наличието на добро обучение по български език не само на книжовно, но и на диалектно равнище, на информация за разнообразието в езика на писателите от различни епохи, този начин на използване на диалектното би могъл дори да се насърчава. След като той вече се прилага спонтанно и широко, опитът да бъде спрян едва ли ще доведе до успех. По-скоро той би трябвало да се овладее и използва заради способността на диалектите да изградят мост в езиковото и куртурното съзнание, който да послужи за връзка между история, настояще и бъдеще в хронологичен план. Още по-важно е разширяването на познанията за диалектното единство на българския език във и извън държавните граници, защото те в наши дни стават все по-нетрайни. Известно е, че в Албания и Косово българските общности наричат своите говори „нашенски“. Но и на гостите от България те казват: Збòрите чùсто нàшенски. Знанието за нашите диалекти е знание за този обширен нàшенски език, което не трябва да забравяме, а трябва да предадем на нашите потомци.

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред развитието и разпространението на българския език, литература и култура“.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Antonova-Vasileva, L. (2014). Fonetichnata sistema na govora na s. Shishtevets, Kukaska Gora, Republika Albania. – V: IIBE, kn. HHVІІ, s. 76 – 112.[Антонова-Василева, Л. (2014). Фонетичната система на говора на с. Шищевец, Кукъска Гора, Република Албания. – В: ИИБЕ, кн. ХХVІІ, с. 76 – 112].

Antonova-Vasileva, L. L. Vasileva, Sl. Keremidchieva &A. Kocheva (2014). Kartata na dialektnata delitba na balgarskiya ezik, Sofi a: Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov“; http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/ [Антонова-Василева, Л. Л. Василева, Сл. Керемидчиева & А. Кочева (2014). Карта на диалектната делитба на българския език, София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“; http://ibl.bas.bg/ bulgarian_dialects/]

Balgarski dialekten atlas. Obobshtavasht tom. Fonetika. Aktsentologiya. Leksika (2001). Sofia: KK „Trud“ [Български диалектен атлас. Обобщаващ том. Фонетика. Акцентология. Лексика (2001). София: КК „Труд“].

Ivanov, Y. (1993). Zapadnite kraishta na Makedoniya v etnografi chesko otnoshenie. – V: Nauchna ekspeditsiya v Makedoniya i Pomoravieto 1916. Sast. Petar Hr. Petrov, s. 136 – 150 [Иванов, Й. (1993). Западните краища на Македония в етнографическо отношение. – В: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. Съст. Петър Хр. Петров, с. 136 – 150].

Kanchov, V. (1900). Makedoniya. Etnografiya i statistika. Sofi a: Balg. Knizhovno D-vo [Кънчов, В. (1900) . Македония. Етнография и статистика. София: Бълг. книжовно д-во].

Mazon, А. (1936). Documents contes et chansons slaves de l’Albanie du sud. Paris: Librairie Droz, 1936, 461 pp.

Toncheva, V. (2012). Nepoznatata Gora. Sofia: Rod [Тончева, В. (2012). Непознатата Гора. София: Род].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.