Български език и литература
Вход / Регистрация

2021/5, стр. 512 - 527

ПАДЕЖНИ ОСТАТЪЦИ ПРИ БЪЛГАРСКИТЕ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ

Резюме:

Ключови думи:

https : //doi.org/10.53656/bel2021-5-5.cases.fras

1. Въведение

Българският език е част от славянското езиково семейство, по-точно от южнославянския му клон. Същевременно той е част от балканския езиков съюз. Славянският произход и балканският аналитизъм заедно правят българския език изключително интересен за изследване. Е. В. Чешко обяснява, че „преходът от синтетизъм към аналитизъм, довел до коренни промени в граматичната структура на българския език, е определил самобитния характер на този език“ (Cheshko 1980, 7). Една от характеристиките на аналитичните езици е изчезването на падежните форми, осъществило се до края на среднобългарския период от развитието на българския език (Haralampiev 2001, 45). Склонението на съществителните и прилагателните имена в книжовния български език изчезва напълно (освен формите на звателния падеж при съществителните собствени имена, докато при местоименията падежните окончания се редуцират до дателни и винителни форми (Nitsolova 2008, 29). При това обаче отделни падежни остатъци се запазват и в редица фразеологизми.

Причината за запазването на падежните форми във фразеологизмите може би се крие в самата дефиниция на фразеологизъм: „устойчиво словосъчетание, образувано от две или повече думи, цялостно по значение и устойчиво по състав и структура“ (Boyadzhiev et al. 1999, 208).

2. Теоретичен преглед

Фразеологията заема все по-важно място в съвременното българско езикознание. Редица автори изследват българската фразеологична система в различни аспекти. Само през последните 20 години са публикувани немалък брой монографии и статии, изследващи българските фразеологични единици. Фразеологията се разглежда през призмата на лингвокултурологията (Vitanova 2012), библеистиката (Vatov 2002), практиката на преподаване на български език като чужд (Hadzhieva & Manova 2018), появата на нови фразеологизми (Georgieva 2019) и др. Направени са и редица съпоставки на български фразеологизми с фразеологизми от други славянски езици според тясното и широкото разбиране на понятието фразеологизъм: полски (Blagoeva, Jaskot, Sosnowski 2019; Bonova 2009), полски и руски (Kolpakova 2020), руски (Georgieva 2019; Dimitrova 2016; Shulezhkova 2019; Stoyanova 2017a, 2017b, 2017v, 2018a, 2018b, 2019; Tencheva 2017), руски, словашки и чешки (Kotova 2019), руски и сръбски (Nedkova 2011), словашки (Konstantinova 2011), сръбски (Nedkova 2002, 2011), чешки (Kuzmova 2011).

Въпреки че през последните години редица българисти проучват българската фразеология, в техните трудове не се разглеждат специално падежните остатъци при българските фразеологизми, което прави тази тема изключително актуална.

3. Източници на материал

Основният източник, от който са ексцерпирани фразеологизмите с падежни остатъци, е Нов фразеологичен речник на българския език (AnkovaNicheva 1993), базиращ се върху двутомния Фразеологичен речник на българския език (Nicheva, Spasova-Mihaylova & Cholakova 1974, 1975). При съпоставката със сръбския език са използвани Фразеолошки речник српског језика (Otashevic 2011), както и статията Фразеолошке јединице као мотиватор у творбеном процесу (Pejanovic 2012). При сравнение с руския език са използвани: Фразеологический словарь современного русского языка (Larionova 2014) и Сербохорватско-русский фразеологический словарь (Trofimkina 2005). Що се отнася до старобългарския1) и църковнославянския език, използвани са следните речници (съответно): Старобългарски речник, т. 1 и т. 2 (Ivanova-Mircheva, D. et al. 1999, 2000), Фразеологический словарь старославянского языка (Shulezhkova et al. 2011), Словарь старославянского языка в 4-х томах, т. 1 (Gauptova et al. 2006), както и Полный церковно-славянский словарь (D’yachenko 1899).

4. Падежни остатъци в българската фразеологична система

Фразеологизмите от нашия материал са групирани според падежа, който се среща в компонент от техния състав. От около 9000 фразеологизъма и фразеологични единици нашите критерии изпълняват 27 фразеологични единици. В редица случаи се посочват аналозите на фразеологизмите в руски, сръбски, старобългарски и църковнославянски език. Падежни остатъци в един аналитичен език биха могли в голяма степен да заинтересуват студенти, които са носители на синтетични славянски езици, да изследват по-подробно историческата и съвременната граматика на българския език. Както в настоящата статия се разглеждат остатъци от синтетизъм във фразеология на аналитичен език, също така би било интересно да се проследи дали може би във фразеологията на някой от съседните на българския синтетичен език има аналитични конструкции и в каква степен са застъпени. В настоящото изследване не се разглеждат фразеологизми, съдържащи стандартизирани падежни форми на личните местоимения, звателни форми, а така също и фразеологизми, чиито значения не са посочени.

4.1. Остатъци от родителен падеж

В тази част представяме фразеологизмите, в чийто състав се наблюдават компоненти с форма за родителен падеж.

Например във фразеологичната единица во веки веков ‘завинаги, за вечни времена’, която води началото си от Библията (Ankova-Nicheva 1993, 283) се съдържа компонентът веков, което представлява форма за родителен падеж множествено число на съществителното име век. Фразеологичната единица в църковнославянския език е во в7ки в7ковъ (D’yachenko 1899, p. 114), докато в старобългарския тя е въ в7къ в7ка2) (Shulezhkova et al. 2011, p. 97). В сръбския език откриваме тази фразеологична единица в две малко променени форми, но пак в родителен падеж: на (за) све веке <векова> (Otashevic 2011, p. 97) и за век и века (Otashevic 2011, 97).

Другата фразеологичната единица, в която се среща компонент, съдържащ падежно окончание на родителен падеж, е <ще бия> до медна Бога ‘безмилостно, жестоко и продължително (ще бия)’ (Ankova-Nicheva 1993, 72). В нея се срещат прилагателното меден и съществителното Бог в родителен падеж единствено число. В този случай компонентите без съмнение са в родителен падеж, тъй като предлогът до в старобългарския и в новобългарския период от развитието на българския език се използва само с този падеж (Mirchev 2000, 121). В сръбския език се среща фразеологичната единица дозлабога (Pejanovic 2012, 692), в която също се наблюдава прилагателно име в родителен падеж, изменящо се по склонението на прилагателните имена от проста, т.е. неопределена форма3).

Следващият фразеологизъм, в който се открива падежен остатък на родителен падеж, е тако ми Бога ‘при уверяване, че това, което се говори, е истина, е вярно’ (Ankova-Nicheva 1993, 250). В сръбския език съществува аналог на този фразеологизъм (Pejanovic 2012, 695), чийто компонентен състав е представен с наречието тако, кратка дателна форма на личното местоимение аз и съществителното Бог в родителен падеж (срв. срб.: тако ми бога).

Родителен падеж, но в нетипична форма, откриваме и във фразеологизма три дена преди врагу роден (Ankova-Nicheva 1993, 256) ‘много хитър (хитра)’. В този случай думата враг е в родителен падеж, използващ се с предлога преди, чиято старобългарска форма е пр7жде. К. Мирчев подчертава, че предлогът пр7жде „се свързва с родителен падеж“ (Mirchev 2000, 128). Използваната тук форма за родителен падеж е нетипична, тъй като окончанието -у е характерно само за старобългарските ŭ-основи на съществителните имена от мъжки род, докато съществителното врагъ в старобългарския език е от ǒ-основа. При това обаче, в старобългарския език се наблюдава тендеция, при която някои основи получават падежни окончания от други основи. Родителното окончание на ǒ-основите от време на време е било заменяно с родителното окончание на ŭ-основите (Mirchev 2000, 55, Nikolic 1981, 117). В тази логика, формата врагу според нас би могла да се смята за остатък от влиянието, което ǒ-основите и ŭ-основите са си оказвали взаимно.

Следващият фразеологизъм, в който се открива дума с падежен остатък за родителен падеж, е и у них ножо, у них хлебо ‘употребява се, за да се подчертае, че някое лице (лица) има пълна, абсолютна власт над работата и препитанието, живота на останалите’ (Ankova-Nicheva 1993, 261). В случая откриваме пълна форма за родителен падеж множествено число на анафоричното местоимение за трето лице. Основната форма на местоимението в родителен падеж множествено число е ихъ, но когато се намира след предлог, получава н- в началото (Nikolic 1981, 146). К. Мирчев подчертава, че предлогът у се употребява „само с родителен падеж“ (Mirchev 2000, 124).

4.2. Остатъци от дателен падеж

В българските фразеологизми се запазват и остатъци на дателен падеж.

Компонент с остатък на дателен падеж се наблюдава във фразеологизма едному (на едного) майка, другиму (на другиго) мащеха, който се използва ‘за пристрастен човек, институция и под., който (която) облагодетелства едни и се отнася зле с други’ (Ankova-Nicheva 1993, 79). Дателните форми откриваме в компонентите едному и другиму, които произхождат от старобългарските дателни форми 9диному, т.е. 9дьному (Nikolic 1981, 165; Ivanova-Mircheva et al. 1999, 434) и другому (Hauptova et al. 2002, 518; Ivanova-Mircheva et al. 1999, 434). Подобни форми се откриват и в руския и сръбския еквивалент: срв. рус.: одному мать, а другому мачеха4) и срб.: једном(е) мајка, а другом(е) маћеха4).

Окончание за дателен падеж се открива и във фразеологичните единици ни Богу колач, ни царю харач ‘казва се за човек, който нищо не работи и е безполезен за обществото’ (Ankova-Nicheva 1993, 181) и Божието богу, кесаревото кесарю (среща се в разговорната реч). Съществителните имена Бог и цар са в дателен падеж, което ни потвърждават и следните фразеологизми: в руски език кесарю – кесарево, а Богу – божье ‘на всекиго свое’ (Larionova 2014, 202), в сръбски език дати цару царево, а Богу божје със същото значение (Otashevic 2011, 69) и в старобългарски език кесарево (ц7сарево) кесарю (ц7сарю) и божи9 Богу (Shulezhkova et al. 2011, 224).

Компонент с окончание за дателен падеж се наблюдава и във фразеологизъм предавам/предам Богу дух ‘умирам, издъхвам’ (Ankova-Nicheva 1993, 287). Потвърждение, че думата е в дателен падеж, се получава, като този фразеологизъм се сравни с руския и сръбския аналог: рус. отдать Богу душу (Trofimkina 2005, 20), срб. дати (предати) Богу душу (Otashevic 2011, 69).

Дателният падеж се открива и във фразеологичната единица слава <тебе>, Господи / слава Богу ‘възклицание за изразяване на задоволство от нещо’ (Ankova-Nicheva 1993, 238). В първия вариант личното местоимение ти е в дателна форма, която се различава от дателната форма в съвременния български книжовен език, представена от предлога на и личното местоимение в дателен падеж (срв.: на тебе). В този фразеологизъм дателният падеж се запазва в своята изначална форма, като имаме предвид, че дателната форма на местоимението ти в старобългарския език е била теб7 (Mirchev 2000, 74; Nikolic 1981, 140). Във втория вариант отново се съдържа формата Богу. Същият вариант (срв. рус.: слава Богу) съществува и в руския език (Larionova 2014, 388). В старобългарски език след фразеологизма да8ти/дати слав2 (Shulezhkova et al. 2011, 157) стои кому, което потвърждава дателната форма в двата фразеологизма.

Дателно окончание се забелязва и в диалектната фразеологична единица сякому хатър, мене си кахър ‘за човек, който угажда на другите, а занемарява собствените си работи’ (Ankova-Nicheva 1993, 249). Остатък от дателен падеж се наблюдава във формите сякому (срв. с книж. на всекиго) на обобщителното местоимение всеки и мене (срв. с книж. на мене) на личното местоимение аз. Формата сякому произлиза директно от стб. вьс8кому (Nikolic 1981, 143), докато мене води своето начало от стб. мьн7 (Mirchev 2000, 74; Nikolic 1981, 140), като заради улеснение на изговора между сонорните съгласни се вмъква и гласната е.

4.3. Остатъци от винителен падеж

В българската фразеологична система се наблюдават и остатъци от винителни окончания.

Остатъци от винителен падеж се наблюдават в един фразеологизъм, който в българския език се открива в два варианта. Първият вариант е: ако падне от тавана теслата и удари Коля по главата, нали ще го убие?, а вторият е: ако падне теслата от тавана, ще убие Ивана: оле, какво зло стана! ‘употребява се, когато някой напразно се страхува от бъдещи беди’ (Ankova-Nicheva 1993, 38). В двата варианта на този фразеологизъм забелязваме личните имена Кольо и Иван във винителен падеж. Винителните окончания -а и -я при имената за одушевените предмети от мъжки род представляват едно от архаичните граматични явления в българския език. Окончанието -я се среща и във фразеологичната единица гоня Михаля в облаците ‘полагам напразни, безрезултатни усилия, нищо не мога да постигна’ (Ankova-Nicheva 1993, 61). Родително-винителната форма при имената вече не съществува в граматичната система на книжовния български език. Остатъци от нея могат да се намерят в диалектите и литературните творби от XIX и началото на XX век. В старобългарския език тази форма се използва при съществителни от мъжки род за лица и одушевени обекти5).

Винителен падеж при съществителните имена откриваме и в два варианта на фразеологизма по брата си (по нашего) Никола мразя и Светого Никола и според нашия Ивана намразих и Светого Ивана. Значението им е едно и също: ‘употребява се, за да се подчертае, че поради някого, който ми е причинил зло, неприятности, започвам да мразя и невинните му близки или обкръжението му’ (Ankova-Nicheva 1993, 209). Винителните форми, които откриваме, са: Светого (от прил. Свет) и Ивана (от същ. Иван). При прилагателните имена за одушевени предмети се използва окончанието -ого за родително-винителната форма. Първоначалното окончание в стб. е било -а9го, но в паметниците се срещат и окончанията -ааго и -аго, докато за един пример с окончанието -ого С. Николич смята, че това „може би е влияние на местоименното склонение, ако не става въпрос за грешка на преписивач“ (Nikolic 1981, 157 – 158). Във втория вариант съществителното име Иван има родително-винителното окончание -а. Интересно е, че съществителното име Никола не е получило окончание за винителен падеж.

Винителни форми се наблюдават и при фразеологизмите, в които се съдържа словосъчетанието бял бог: виждам/видя бела (бяла) бога ‘постигам, доживявам честит щастлив живот, добро положение, успехи; преуспявам’ (Ankova-Nicheva 1993, 50) и в другия вариант ще видя бела бога ‘ще имам големи неприятности, ще патя’ (Ankova-Nicheva 1993, 50). Винителен падеж се открива още и във фразеологизма отивам/отида за бяла бога ‘похабявам се, пропадам’ (Ankova-Nicheva 1993, 194), както и във варианта за бяла бога, отивам ‘без полза, напразно напусто (отивам)’. Фразеологизмите съдържат прилагателното бял (бел) и съществителното Бог във винителен падеж. Наличието на винителен падеж се потвърждава и от сръбските фразеологични аналози: видети свога бога с аналогично значение на бълг. ще видя бела бога (Otashevic 2011, 68) и за Бога <милога> ‘за усилване на удивление, превключване, укор’ (Otashevic 2011, 69).

4.4. Остатъци от творителен падеж

В българските фразеологизми се наблюдават и остатъци от окончания на творителен падеж.

Остатъци от окончания за творителен падеж в нашия материал се откриват в две фразеологични единици, като и в двете се съдържат две аналогични лексеми: денем бяга от бивола, нощем за рогата го лови ‘таен, прикрит, лицемерен човек’ (Ankova-Nicheva 1993, 69) и денем и нощем ‘непрекъснато, по-стоянно’ (Ankova-Nicheva 1993, 69). Творителните окончания се откриват във формите денем и нощем. Формата за творителен падеж на съществителното ден в старобългарски език е била дьньмь (Ivanova-Mircheva et al. 1999, 455; Nikolic 1981, 122). Формата денем е получена чрез вокализацията на втория ер и вокализацията на ера между шумова и сонорна съгласна, запазил се заради стремежа към избягване на неудобни за изговор групи съгласни (Haralampiev 2001, 50 – 51). Творителната форма на съществителното нощ в старобългарския език е нощи4 или нощь46) (Ivanova-Mircheva et al. 1999, 1017). По всяка вероятност съществителното нощ променя окончанието си по аналогия на съществителното ден. При това обаче, в някои старобългарски паметници фразеологизмът се среща и в следния вид: нощь4 и дьнь4 (Ivanova-Mircheva et al. 1999, 1017). Тук наблюдаваме изравняване на окончанието на съществителното име дьнь с окончанието на съществителното име нощь. Носовките в дадените окончания в този вариант на разглежданата фразеологична единица се деназализират. Това намира потвърждение в някои български диалекти – деня и нощя (Ankova-Nicheva 1973, p. 69), а така също и в сръбския книжовен език – дању и ноћу (Otashevic 2011, p. 190). В руския език, обаче такова изравняване на окончанията не се наблюдава, за което свидетелства руският фразеологизъм ни днём ни ночью (Larionova 2014, 254). В старобългарския език този фразеологизъм има и именителни форми дьнь и нощь (Ivanova-Mircheva et al. 1999, 1016; Shulezhkova et al. 2011, 163). С именителните форми този фразеологизъм се запазва както в българския език – ден и нощ (Ankova-Nicheva 1993, 69), така в руския – и день и ночь (Larionova 2014, 131) и в сръбския език – <и> дан и ноћ (Otashevic 2011, 185).

Творителна форма откриваме и във фразеологизмите, съдържащи наречия с окончанието -ом. Например: <там>, дето <и> царят ходи пешком ‘в нужника, в тоалетната’ (Ankova-Nicheva 1993, 251). Остатък от творителен падеж намираме в думата пешком (Nitsolova 2008, p. 446). Като доказателство за наличието на творителен падеж можем да илюстрираме с руския пример: под стол пешком ходит (ходил) ‘много малък’ (Larionova 2014, 307).

Наречие с творителното окончание -ом се наблюдава и във фразеологичната единица силом баба у рай вля<з>ла ‘за човек, който уж не иска нещо хубаво, което му се предлага’ (Ankova-Nicheva 1993, 236). Остатък от творителното окончание се открива в наречието силом, което произхожда от съществителното сила. Вероятно съществителното сила е получило творителното окончание за м. и ср. р -ом по аналогия с наречия, които в основата си съдържат съществителни имена от м. и ср. род (Anastasov et al. 2002, 649). Фразеологизъм с тази форма има в сръбски език – милом или силом ‘по този или онзи начин, във всеки случай, без значение дали някой иска това нещо или не, без избиране на средствата’ (Otashevic 2011, 499).

Последният фразеологизъм, в който откриваме остатък от творителен падеж, също така съдържа наречие с окончанието -ом. Това е фразеологичната единица, която представлява и етимологична фигура, чудом се чудя ‘извънредно много се чудя’ (Ankova-Nicheva 1993, 272). Творителната форма се наблюдава в наречието чудом, получено чрез добавяне на творителното окончание -ом към съществителното име чудо. Аналогичен фразеологизъм битува и в сръбски език: чудом се <живим> чудити (Otashevic 2011, 1025).

4.5. Остатъци от местен падеж

В Нов фразеологичен речник на българския език откриваме само един фразеологизъм, съдържащ остатък от местен падеж. Този фразеологизъм е: зимелете ‘през цялата година, през всички сезони’ (Ankova-Nicheva 1993, 92). Във формата зиме откриваме остатък на стар местен падеж №им7 (Georgiev et al. 1971, 641, Ivanova-Mircheva et al. 1999, 543). Стар местен падеж откриваме и във формата лете от стб. л7т7 (Georgiev et al. 1986, 373).

Изводи

Горепосочените примери от българския фразеологичен корпус показват, че най-много остатъци оставя винителният падеж. От разгледаните 27 фразеологични единици остатъци от винителен падеж се наблюдават в 9 от тях, което представлява 33% от общия им брой. Остатъци от дателен и творителен падеж се откриват в по 6 фразеологични единици, което общо съставя около 22% от общия им брой. Остатъци от родителен падеж битуват в 5 фразеологични единици, т.е. около 18% от общия им брой. Най-малко падежни остатъци оставя местният падеж. Открит е само един фразеологизъм с окончание на този падеж.

Най-много падежни остатъци се срещат във фразеологизмите с религиозен характер. Ексцерпирани са 15 фразеологични единици, което е 55% от всички разгледани фразеологични единици. След тях се нареждат диалектните фразеологизми (повечето от тях са с религиозен характер) с падежни остатъци в 14 фразеологични единици, т.е. към 52% от общия брой на всички разгледани фразеологични единици. Ако изключим диалектните фразеологизми с религиозен характер, броят на фразеологичните единици значително намалява, като в този случай остават само 4 диалектни фразеологични единици с падежни остатъци, което е около 15% от общия им брой. Изхождайки от това, може да се каже, че църковнославянският език е оказал доста силно влияние както върху книжовния български език, така и върху неговите диалекти.

Най-много еквиваленти на разгледаните български фразеологични единици с падежни остатъци се откриват в сръбски език, а именно – 6. След това се нареждат фразеологизмите, които имат еквиваленти в руски език – 4 фразеологични единици, докато в старобългарски има само 2 еквивалентни фразеологични единици.

Поради ограничения обем на статията не са разгледани всички фразеологични единици, съдържащи падежни остатъци. Това отваря възможности за по-нататъшно изследване на тази тема.

Благодарности

Бих искал да изкажа благодарност на доц. д-р Ивана Давитков и Олга Богунович за ценните съвети, които получих при писане на статията.

БЕЛЕЖКИ

1. Имайки предвид терминологичните различия във връзка с наименованието на първия славянски книжовен език, в настоящото изследване е използван общоприетият в българското езикознание термин старобългарски език като синоним на термина старославянски език.

2. Това е само един от няколко варианта на този фразеологизъм. Други варианти вж. в Shulezhkova et al. 2011, 97.

3. За сложна (определена) и проста (неопределена) форма при прилагателните имена вж. Haralampiev 2001, 104; Mirchev 2000, 68; Nikolic 1981, 153.

4. Руският и сръбският еквивалент на българския фразеологизъм в тези форми могат да се чуят в разговорната реч.

5. Tsibranska-Kostova, M. 2020. Stara padezhna forma za litsa. Az-buki. 36, 3 – 9. IX. 2020 g. https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/stara-padezhna-forma-zalitsa/ (достъп: 7.8.2021).

6. За изменението на окончанията при ǐ-основи вж. Мирчев 2000: 61.

ЛИТЕРАТУРА

Анастасов, В. et al., 2002. Български етимологичен речник, т. 6 (пускам-словар2)). София: Проф. Марин Дринов.

Бонова, С., 2009. Фразеологични единици свързани с християнството: Българско-полски паралели. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий.

Бояджиев, Т. et al., 1999. Съвременен български език: Фонетика ,лексикология, словообразуване, морфология, синтаксис. София: Петър Берон.

Буюклиев, И. et al., 1991. Граматика на старобългарския език: фонетика, морфология, синтаксис. София: Издателство на БАН.

Витанова, М., 2012. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания [The Man and the World. Linguistic-cultural study]. София: Булкорени.

Вътов, В., 2002. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново: Слово.

Георгиев, В. et al., 1971. Български етимологичен речник, т. 1 (А – З). София: Издателство на БАН.

Георгиев, В. et al., 1986. Български етимологичен речник, т. 3 (крес1) – минго1)). София: Издателство на БАН.

Георгиева, С. И., 2019. Характер фразеологических инноваций в русском и болгарском языках. В: Н. Ф. Алефиренко, Е. Г. Озерова, К. К. Стебунова et al. Фразеология в языковой картине мира: когнитивнопрагматические регистры: сборник научных трудов по итогам 4-й Междунар. науч. конф. по когнитивной фразеологии (г. Белгород, 26 – 27 марта 2019 года). Белгород: Эпицентр, 403 – 405.

Димитрова, П., 2016. Фразеологизми с библейски произход в руски и български език : дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор” в област на висше образование 2. Хуманитарни науки, професионално направление 2.1. Филология, докторска програма „Славянски езици“ (Фразеология на съвременния руски език). Пловдив.

Константинова, Д. 2011., Иронията като начин на възприемане на света в българската и словашката фразеология. Велико Търново: Св. св. Кирил и Методий.

Кузмова, М. 2011., Фразеологични единици с вариантен соматичен компонент в българския и чешкия език. В: Ст. Калдиева & Р. Захариева. Езиковедски изследвания в чест на проф. С. Спасова-Михайлова. София: Проф. Марин Дринов, 171 – 180.

Мирчев, К. 2000., Старобългарски език. София: Фабер.

Недкова, Е. 2002., Фразеологизми с компоненти соматизми в български и сръбски език. Научни трудове – Русенски университет „Ангел Кънчев“. 39(2.2). Русе: Русенски университет „Ангел Кънчев“, 11 – 16.

Недкова, Е. 2008., Фразеологизми с компоненти названия на цветове в български и сръбски език. Изследвания по фразеология, лексикология и лексикография (в памет на проф. дфн Кети Анкова-Ничева). София: Проф. Марин Дринов, 119 – 125.

Недкова, Е., 2011. Фразеологизмите като знаци в езика на културата : върху материал от български, сръбски и руски език. Русе: Лени-Ан.

Николић, С., 1981. Старословенски језик I: Правопис, гласови, облици. Београд: Научна књига.

Ницолова, Р., 2008. Българска граматика: Морфология. София: Св. Климент Охридски.

Стоянова, Р., 2017a. Зооморфный код культуры в семантике болгарских и русских образных сравнений. В: С. Монахов, И. Васильева & M. Хохлова. ASSEHR: Advances in Social Science, Education and Humanities Research. (122). Paris: Atlantis Press, 520 – 525.

Стоянова, Р., 2017в. Болгарские и русские зооморфные образные сравнения, отражающие качества человека и черты его характера. Магия ИННО: новые измерения в лингвистике и лингводидактике: Сбoрник научных трудов: Том 1. Москва: МГИМО Университет, 675 – 683.

Стоянова, Р., 2018б. Болгарские и русские образные сравнения, отражающие поведение человека и умение вести себя в обществе. В: S. Koryč†nkov† (ред.). Актуальные проблемы обучения русскому языку XIII = Current issues of the Russian language teaching XIII. Brno: Masarykova univerzita, 396 – 402.

Тенчева, Б., 2017. Фразеологизмите в рекламните текстове(върху материал от руски език в съпоставка с български и немски език): дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен„доктор“, област на висше образование 2. Хуманитарни науки, професионално направление 2.1. Филология, докторска програма „Славянски езици (Лексикология на съвременния руски език)“. Пловдив.

Хаджиева, Е., & Манова, Р. 2018. Фразеологизмите като културен маркер в българската езикова практика на чужденци. Българска реч: Списание за езикова култура. 24(2). София: Св. Климент Охридски, 92 – 108.

Харалампиев,, И. 2001. Историческа граматика на българския език. София: Фабер.

Чешко, Е. В., 1970. История болгарского склонения. Москва: Наука.

Шулежкова С. Г., 2019. Русские и болгарские фразеологические неологизмы как объект словарного описания. Научный диалог. (9). Екатеринбург: Центр научных и образовательных проектов, 173 – 189.

REFERENCES

Anastasov, V. et al., 2002. Balgarski etimologichen rechnik, vol. 6 (puskamslovar2)). Sofia: Prof. Marin Drinov [In Bulgarian].

Blagoeva, D., Jaskot, M. P. & Sosnowski, W., 2019. A lexicographical approach to the contrastive analysis of Bulgarian and Polish phraseology. Cognitive Studies=‚tudes cognitives. (19). Warszawa: Instytut

Slawistyki Polskiej Akademii Nauk, 1 – 17.

Bonova, S. 2009., Frazeologichni edinitsi svarzani s hristiyanstvoto: Balgarsko-polski paraleli. Veliko Tarnovo: Sv. Sv. Kiril i Metodiy [In Bulgarian].

Boyadzhiev, T. et al., 1999. Savremenen balgarski ezik: Fonetika, leksikologiya, slovoobrazuvane, morfologiya, sintaksis. Sofia: Petar Beron [In Bulgarian].

Buyukliev, I. et al., 1991. Gramatika na starobalgarskiya ezik: fonetika, morfologiya, sintaksis. Sofia: Izdatelstvo na BAN [In Bulgarian].

Cheshko, Ye. V.,1970. Istoriya bolgarskogo skloneniya. Moskva: Nauka [In Russian].

Dimitrova, P., 2016. Frazeologizmi s bibleyski proizhod v ruski i balgarski ezik : disertatsionen trud za prisazhdane na obrazovatelnata i nauchna stepen “doktor” v oblast na visshe obrazovanie 2. Humanitarni nauki, profesionalno napravlenie 2.1. Filologiya, doktorska programa Slavyanski ezitsi (Frazeologiya na savremenniya ruski ezik). Plovdiv [In Bulgarian].

Georgiev, V. et al., 1971. Balgarski etimologichen rechnik, vol. 1 (A – Z). Sofia: Izdatelstvo na BAN [In Bulgarian].

Georgiev, V. et al., 1971. Balgarski etimologichen rechnik, vol. 3 (kres1 – mingo1). Sofia: Izdatelstvo na BAN [In Bulgarian].

Georgiyeva, S. I., 2019. Kharakter frazeologicheskikh innovatsiy v russkom i bolgarskom yazykakh. In: N. F. Alefirenko, YE. G. Ozerova, K. K. Stebunova et al. Frazeologiya v yazykovoy kartine mira: kognitivnopragmaticheskiye registry: sbornik nauchnykh trudov po itogam 4-y Mezhdunar. nauch. konf. po kognitivnoy frazeologii(g. Belgorod, 26 – 27 marta 2019 goda). Belgorod: Epitsentr, 403 – 405 [In Russian].

Hadzhieva, E. & Manova, R., 2018. Frazeologizmite kato kulturen marker v balgarskata ezikova praktika na chuzhdentsi. Balgarska rech: Spisanie za ezikova kultura. 24 (2). Sofia: Sv. Kliment Ohridski, 92 – 108 [In Bulgarian].

Haralampiev, I., 2001. Istoricheska gramatika na balgarskiya ezik. Sofia: Faber [In Bulgarian].

Kolpakova, A., 2020. Russian proverbs about love and their paremiological reflection in Bulgarian and Polish cultures. Bulgarski ezik i literaturaBulgarian language and literature. 62(6), 577 – 584 [In Bulgarian].

Konstantinova, D., 2011. Ironiyata kato nachin na vazpriemane na sveta v balgarskata i slovashkata frazeologiya. Veliko Tarnovo: Sv. Sv. Kiril i Metodiy [In Bulgarian].

Kotova, M., 2019. The specifics of Bulgarian proverbs in the RussianBulgarian-Czech-Slovak-English paremiological core. Bulgarski ezik i literatura-Bulgarian language and literature. 61(4), 363 – 371 [In Bulgarian].

Kuzmova, M., 2011. Frazeologichni edinitsi s varianten somatichen komponent v balgarskiya i cheshkiya ezik. In: ST. Kaldieva & R. Zaharieva. Ezikovedski izsledvaniya v chest na prof. S. SpasovaMihaylova. Sofia: Prof. Marin Drinov, 171 – 180 [In Bulgarian].

Mirchev, K., 2000. Starobalgarski ezik. Sofia: Faber [In Bulgarian].

Nedkova, E., 2002. Frazeologizmi s komponenti somatizmi v balgarski i srabski ezik. Nauchni trudove – Rusenski universitet „Angel Kanchev”. 39(2.2). Ruse: Rusenski universitet “Angel Kanchev”, 11 – 16 [In Bulgarian].

Nedkova, E. 2008. Frazeologizmi s komponenti nazvaniya na tsvetove v balgarski i srabski ezik. Izsledvaniya po frazeologiya, leksikologiya i leksikografiya (v pamet na prof. dfn Keti Ankova-Nicheva). Sofia, Prof. Marin Drinov, 119 – 125 [In Bulgarian].

Nedkova, E. 2011. Frazeologizmite kato znatsi v ezika na kulturata : varhu material ot balgarski, srabski i ruski ezik. Ruse: Leni-An [In Bulgarian].

Nikolic, S., 1981. Staroslovenski yezik I: Pravopis, glasovi, oblitsi. Beograd: Nauchna Knyiga [In Serbian].

Nitsolova, R., 2008. Balgarska gramatika: Morfologiya. Sofia: Sv. Kliment Ohridski [In Bulgarian].

Shulezhkova, S. G., 2019. Russian and Bulgarian Phraseological Neologisms as Objects of Dictionary Description. Nauchnyy dialog. (9). Yеkaterinburg: Tsentr nauchnykh i obrazovatel'nykh proyektov, 173 – 189 [In Russian].

Stoyanova, R., 2017a. Zoomorfnyy kod kul'tury v semantike bolgarskikh i russkikhobraznykh sravneniy. In: S. Monakhov, I. Vasilyeva & M. Khokhlova (Eds.). ASSEHR: Advances in Social Science, Education and Humanities Research. 122. Paris: Atlantis Press, 520 – 525. [In Russian].

Stoyanova, R., 2017b. Bulgarian and Russian Zoomorphic Figurative Comparisons Reflecting Human Appearance. In: E. McAnally et al. (Eds.) ASSEHR: Advances in Social Science, Education and Humanities Research. (142). Paris: Atlantis Press, 403 – 406.

Stoyanova, R., 2017v. Bolgarskiye i russkiye zoomorfnyye obraznyye sravneniya, otrazhayushchiye kachestva cheloveka i cherty yego kharaktera. Magiya INNO: novyye izmereniya v lingvistike i lingvodidaktike: Sbornik nauchnykh trudov, vol. 1. Moskva: MGIMO Universitet, 675 – 683 [In Russian].

Stoyanova, R., 2018a. Zoomorphic Culture Code as a Device of Human Appearance Conceptualization in the Bulgarian and Russian Linguocultures. As Exemplified in Figurative Comparisons. ASSEHR:

Advances in Social Science, Education and Humanities Research. (205). Moscow, Paris et al.: Atlantis Press, 376 – 385.

Stoyanova, R., 2018b. Bolgarskiye i russkiye obraznyye sravneniya, otrazhayushchiye povedeniye cheloveka i umeniye vesti sebya v obshchestve. In: S. Koryč†nkov† (Ed.). Aktual'nyye problemy obucheniya russkomu yazyku XIII = Current issues of the Russian language teaching XIII. Brno: Masarykova univerzita, 396 – 402 [In Russian].

Stoyanova, R., 2019. Bulgarian and Russian Zoomorphic Similes as a Reflection of Way of Life and Living Conditions. Bulgarski ezik i literatura-Bulgarian language and literature. 61(1), 20 – 30 [In Bulgarian].

Tencheva, B., 2017. Frazeologizmite v reklamnite tekstove (varhu material ot ruski ezik v sapostavka s balgarski i nemski ezik) : disertatsionen trud za prisazhdane na obrazovatelna i nauchna stepen „doktor”, oblast na visshe obrazovanie 2. Humanitarni nauki, profesionalno napravlenie 2.1. Filologiya, doktorska programa “Slavyanski ezitsi (Leksikologiya na savremenniya ruski ezik)”. Plovdiv [In Bulgarian].

Vatov, V., 2002. Bibliyata v ezika ni. Rechnik na frazeologizmite s bibleyski proizhod. Veliko Tarnovo: Slovo [In Bulgarian].

Vitanova, M., 2012. Chovek i svyat. Lingvokulturologichni prouchvaniya [The Man and the World. Linguistic-cultural study]. Sofia: Bul-koreni [In Bulgarian].

ИЗТОЧНИЦИ

Анкова-Ничева, К., 1993. Нов фразеологичен речник на българския език. София: Св. Климент Охридски.

Гауптова, З. et al., 2006. Словарь старославянского языка, т. 1 (А – Ћ). Санкт Петербург: Издательство Санкт-Петербургского университета.

Дьяченко, Г., 1899. Полный церковно-славянский словарь. Москва: Вильде.

Иванова-Мирчева, Д. et al., 1999. Старобългарски речник, т. 1. София: Валентин Траянов.

Иванова-Мирчева, Д. et al., 2000. Старобългарски речник, т. 2. София: Валентин Траянов.

Ларионова, Ю. А., 2014. Фразеологический словарь современного русского языка. Москва: Аделант.

Ничева, К., Спасова-Михайлова, С., Чолакова, Кр., 1974. Фразеологичен речник на българския език, т. 1 (А – Н). София: Издателство на БАН.

Ничева, К., Спасова-Михайлова, С., Чолакова, Кр., 1975. Фразеологичен речник на българския език, т. 2 (О – Я). София: Издателство на БАН.

Оташевић, Ђ., 2011. Фразеолошки речник српског језика. Нови Сад: Прометеј.

Пејановић, А., 2012. Фразеолошке јединице као мотиватор у творбеном процесу. В: Р. Драгићевић (ред.). Творба речи и њени ресурси у словенским језицима. Београд: Филолошки факултет, 2012, 689 – 700.

Трофимкина, О. И., 2005. Сербохорватско-русский фразеологический словарь. Москва: Восток-Запад.

Шулежкова, С. Г. et al., 2011. Фразеологический словарь старославянского языка. Москва: Флинта/Наука.

SOURCES

Ankova-Nicheva, K., 1993. Nov frazeologichen rechnik na balgarskiya ezik. Sofia: Sv. Kliment Ohridski [In Bulgarian].

D'yachenko, G., 1899. Polnyy tserkovno-slavyanskiy slovar'. Moskva: Vil'de [In Russian].

Gauptova, Z. et al., 2006. Slovar' staroslavyanskogo yazyka, t. 1 (A – Ћ). Sankt Peterburg: Izdatel'stvo Sankt-Peterburgskogo universiteta [In Russian].

Ivanova-Mircheva, D. et al., 1999. Starobalgarski rechnik, vol. 1. Sofia: Valentin Trayanov [In Bulgarian].

Ivanova-Mircheva, D. et al., 2000. Starobalgarski rechnik, vol. 2. Sofia: Valentin Trayanov [In Bulgarian].

Larionova, Yu. A. 2014. Frazeologicheskiy slovar' sovremennogo russkogo yazyka. Moskva: Adelant [In Russian].

Nicheva, K., Spasova-Mihaylova, S., Cholakova, Kr., 1974. Frazeologichen rechnik na balgarskiya ezik, t. 1 (A – N). Sofia: Izdatelstvo na BAN [In Bulgarian].

Nicheva, K., Spasova-Mihaylova, S., Cholakova, Kr., 1975. Frazeologichen rechnik na balgarskiya ezik, t. 2 (O – Ya). Sofia: Izdatelstvo na BAN [In Bulgarian].

Otashevic, Dj., 2007. Frazeoloshki rechnik srpskog yezika. Novi Sad: Prometej [In Serbian].

Pejanovic, A., 2012. Frаzеоlоshkе yеdinitsе kао mоtivator u tvorbenom protsesu. In: R. DRAGICEVIC (Ed.). Тvоrbа rechi i nyeni resursi u slovenskim yеzitsima. Beograd: Filoloshki fakultet, 2012, 689 – 700 [In Serbian].

Shulezhkova, S. G. et al. 2011. Frazeologicheskiy slovar staroslavyanskogo yazyka. Moskva: Flinta/Nauka [In Russian].

Trofimkina, O. I., 2005. Serbokhorvatsko-russkiy frazeologicheskiy slovar'. Moskva: Vostok-Zapad [In Serbo-Croatian].

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.