Български език и литература
Вход / Регистрация

2024/6, стр. 638 - 651

ИСТОРИЯ И ИДЕОЛОГИЯ (ТЕМАТА ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА В ДВА УЧЕБНИКА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА X КЛАС)

Резюме:

Ключови думи:

Доц. д.ф.н. Бойко Пенчев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Целта на статията е да изследва преосмислянето на литературноисторическия разказ в учебниците по литература след 1989 г. Основният метод е съпоставителен литературноисторически анализ на два много близки като автори и съдържание учебника, издадени съответно през 1984 г. и 1992 г. Статията изследва стратегиите на преосмисляне (и изтласкване) на понятието „революция“, както и променените функции на литературните направления символизъм и модернизъм в концептуалната рамка на литературната история, изучавана в средното училище. „Новият прочит“ на литературата след 1989 г. е съпоставен с концепцията на ЖанФрансоа Лиотар за кризата на големите разкази и преминаването към нов тип легитимиране на знанието – през категорията „перформативност“. Статията поставя въпроса дали деидеологизирането на литературата не води и до нейното деисторизиране и не е ли това опасно за нейната социална валидност с оглед на проблематичната приложимост на перформативния критерий при заниманията с литература в образователната система.

Ключови думи: литература; учебници; революция; идеология; модернизъм; символизъм

Възможно ли е да има наука за литературата, което ще рече – институционализирано и верифицируемо изучаване, обсъждане и преподаване на литературните текстове, ако те се разглеждат извън техния исторически контекст? Мислимо ли е литературознание без схващане за историчността на текста? Подобни въпроси отдавна са приети за едни от нерешимите в съвременното литературознание. Още повече че питането се разроява в серия от нови въпроси. Какво е историчност? В коя история полагаме творбата – политическата, социалната, литературната, историята на идеите?

В настоящата статия няма да търсим абстрактно-спекулативен отговор на тези въпроси, а ще проследим какво се случва с историчността на литературата, когато от литературноисторическия разказ бъде извадено едно централно понятие – Революцията. Фокусът ще бъде върху два учебника по литература за Х клас1, издадени малко преди и малко след 1989 г.

Първият от тях се появява през 1984 г. и е дело на авторски колектив, включващ Милена Цанева, Ефрем Каранфилов, Тончо Жечев, Светлозар Игов, Стефан Коларов, Иван Цветков и Севелина Гьорова. И със съдържанието, и с атрактивното си оформление учебникът е забележителна новост. Няколко години по-късно, през 1992 г., се появява неговото преработено издание. Хронологичният обхват и основното ядро от автори и текстове са запазени, но са налице и важни промени, свързани с необходимостта от „нов прочит“ на литературата след отмяната на марксистко-ленинската идеологическа рамка.

Сравнението между двата учебника, или по-скоро между „социалистическата“ и „демократичната“ версия на практически един и същи учебник, би откроило богат спектър от стратегии и практики на адаптиране към променените социално-политически условия. Тук обаче ще се съсредоточим само върху трансформацията на понятието за революция.

В марксистко-ленинския дискурс Революцията задава телеологичния хоризонт, спрямо който се интерпретират и оценяват обществените процеси и събития. Революцията е средоточие на символен капитал – нейните „вождове“ стоят на върха на символната пирамида, а „верността“ към Революцията очертава социалния статут на човека в публичното и институционалното пространство на тоталитаризма. Тя е събитието, което легитимира идеологическата доктрина, затова в марксисткия речник Революцията бележи границата между старо и ново (капитализъм и социализъм, господство на буржоазията – власт на народа и т.н.) и същевременно е стрелка, указваща бъдещето. Изписваме „Революция“ с главна буква, защото в интересуващото ни дискурсивно поле тя означава както конкретно събитие (най-често Октомврийската революция в Русия), така и общ принцип, архисъбитие, което е предопределено да се случи в историята на всяка една страна. Революцията не просто движи историята, но и разкрива нейния смисъл. В „чист вид“ тази схема можем да видим в учебника по литература за XI клас от 1954 г.

Ако войната разкри по най-безпощаден начин дълбоките непреодолими противоречия в света на капитализма, то Великата октомврийска социалистическа революция (1917 г.) извърши, по думите на великия Сталин, „коренен прелом в световната история от стария, капиталистически свят към новия, социалистически свят“ (Genov 1954, р. 3).

Това са всъщност първите редове на учебника – всичко започва от Революцията. Същия модел виждаме 30 години по-късно в учебника от 1984 г. Там големият раздел „Българската литература от Първата световна война до 9 септември 1944 г.“ се открива с уводна статия на Стефан Коларов със симптоматичното заглавие „Литературният процес през 20-те години. Начало на социалистическия реализъм“. Коларов дисциплинирано тръгва от общото към частното, за да обвърже Октомврийската революция в Русия с предполагаемите промени в общественото съзнание в България.

Още в окопите тесните социалисти и техните съмишленици сред войниците възприемат мобилизиращите идеи на Великата октомврийска социалистическа революция, извършила прелом в историята на човечеството и проправила нови пътища за неговото развитие (Kolarov 1984, р. 197).

Революцията не просто задава посоката на процесите в обществено-по-литическата сила, тя е и свързващото звено между „базата“ (обществените отношения) и „надстройката“ (културата и литературата в частност).

След войната обновителните идеи на Великия октомври постепенно довеждат до пробуждане на социално-класовото съзнание на масите. (…) Новата революционна обстановка извежда постепенно на преден план в литературата и н о в и я п о л о ж и т е л е н герой, н о с и т е л на с о ц и а л и с т и ч е с к и идеал. Променя се и разбирането и тълкуването на г е р о и ч н о т о , като все повече се търси неговата социално-класова характеристика (разредката е на автора) (Kolarov 1984, р. 199).

Цитатите осветляват логиката на обвързването между история и литература, между големия разказ за социално-политическите събития и частния разказ за литературния развой. Историческото и литературното време тук са неразривно обвързани в обща идеологическа арматура.

Очевидно тази схема няма как да надживее идеологическия разказ, рухнал след 1989 г. Съответно задачата по деидеологизирането на литературата неизбежно ще включва и справянето с темата и понятието за Революцията.

Учебникът от 1992 г. борави с Революцията по няколко начина. Първото, което се забелязва, е, че понятието буквално изчезва, а заедно с него и идеята за началото на „нова епоха“. Ако във версията от 1984 г. обзорната статия за литературата в ключовия междувоенен период е озаглавена с подчертано телеологичното „Литературният процес през 20-те години. Начало на социалистическия реализъм“, през 1992 г. съответната статия е озаглавена с неутралното „Българската литература между двете световни войни“. Самата статия е напълно нова и е написана вече от Тончо Жечев. Жечев не говори за „Революция“, а си служи с нейни производни в конструкции като „революционни фрази и действия“, „революционни експерименти“ и т.н. Още по-важното е, че в събитията, последвали края на Първата световна война, Жечев вижда не „прелом в историята на човечеството“, проправящ „нови пътища за неговото развитие“, както е твърдял Коларов през 1984 г., а криза, хаос, дори „варварство“. В учебника от 1992 г. той отнася „революционното“ към сферата на политическия радикализъм, разбиран като разрушителен прогресизъм, довел до „зараждането на най-крайните тоталитарни и насилнически идеи у нас тъкмо по това време“. За Жечев онова, което дотогава е било наричано „Революция“ (или „олевяване“), всъщност представлява дълбока криза на хуманизма, чиито следствия няма да бъдат излекувани в продължение на целия ХХ в.

Елиминирането на Революцията от литературно-историческия разказ е сравнително лесна операция, но големият проблем идва с литературните текстове, които експлицитно работят с темата за героично-празничния край на стария свят и началото на „светлата ера“. Критичните автори са най-вече Смирненски, Гео Милев и Вапцаров. Едва ли е случайно, че в учебника от 1992 г. статиите за Смирненски и Вапцаров са поверени на други автори в сравнение с изданието от 1984 г. (Светлозар Игов ще напише частта за Смирненски2, а Валери Стефанов – за Вапцаров).

С Гео Милев ситуацията е по-различна. И през 1984 г., и през 1992 г. Тончо Жечев отговаря за раздела „Септемврийска литература“ и конкретно за Гео Милев. Статията му за „Септември“ от 1984 г. завършва в напълно ортодоксален дух, с очакваните клишета и патос, които фразата „Септември ще бъде май!“ би трябвало да буди.

… Чутовната фигура на поп Андрей в поемата свързва изображението на покрусата от разгрома, ужаса, смъртта в настоящето с перспективата за рая на земята в бъдещето, осмисля жертвите на въстанието като залог за бъдещето на България и човечеството (Zhechev 1984, pp. 242 – 243).

Статията от 1992 г. е радикално пренаписана, като Тончо Жечев вече не крие своята критичност към Революцията и цялата прогресистка лява доктрина зад нея. Нещо повече, той категорично отхвърля идеята за „Рая на земята“ и въобще утопичния профетизъм на Гео Милев:

С края на поемата, в която Гео Милев обещава травестирането на рая, смъкването му от небето на грешната земя, той претърпя поражение, поражението на всички утописти, готови да жертват съвременността за идеалното бъдеще, реалното поколение за бъдещите поколения. (…) Достоевски още през миналия век предвидливо е предупреждавал, че „раят на земята“ е късна католическа идея, че тя трябва да оправдае Инквизицията, че от нея произлиза идеята за социализма изобщо, че кръв като шампанско ще се пролива, докато хората разберат колко беди може да докарат подобни красиви, но лекомислени мечти. Както всички велики утописти Гео Милев излезе лош пророк, пророк наопаки. Не се сбъдна това, което предсказа – „Без бог! Без господар!“ (Zhechev 1992, pp. 238 – 239).

Струва си да се напомни този епизод, защото Тончо Жечев е един от малцината, които си позволяват да полемизират с Гео Милев. Много по-честа практика след 1989 г. е да не се критикува идеологическото послание в текстовете на авторите с ляво самосъзнание, а идеологическата им вписаност да бъде разводнена и разтворена в надидеологически категории като „хуманизъм“, „вяра“ и т.н.

Предложената от Тончо Жечев интерпретация, колкото и да е интересна и интелектуално дълбока, изглежда напълно неработеща в един учебник. Жечев си служи с богат спектър от препратки, които изискват висока културна компетентност. Той критикува късогледството на Гео Милев от една християнско-хуманистична традиция, която вижда в пролятата кръв тържество на „езичеството“ и „варварството“ – понятия, чиито семантични пластове са трудно постижими за учениците. При Жечев и Революцията, и Септемврийското въстание (играещо ролята на „протореволюция“ в българския марксистко-ленински дискурс преди 1989 г.) вече не са събития-указатели на „светлото бъдеще“, а мъртво време, „езическо безумие“ (Zhechev 243), което трябва да осмислим в целия му трагизъм. Как обаче тази интерпретативна стратегия може да сработи в училище – и то по време, когато комунизмът не е еднозначно осъден и за миналото все още се воюва?! Можем ли да си представим тема за есе или класна работа на тема „Поражението на Гео Милев“?

Като цяло, Революцията в творчеството на „проблематичните поети“ най-често бива универсализирана3. Вместо да бъде ключово понятие от речника на марксизма-ленинизма или историческо събитие, задаващо посоката на историческото време, тя става размита литературна абстракция. Типичен пример в това отношение е написаното от Светлозар Игов за Смирненски в учебника от 1992 г.

Поезията на Христо Смирненски не е поезия на революцията. Ако искаме да видим истинския ѝ образ, ще трябва да прочетем не „Червените ескадрони“, а „Конармия“ на Исак Бабел. Поезията на Христо Смирненски е поезия на мечтата за революция, разбирана като пречистваща буря, която ще донесе „вечна обич“, „вечна правда над света“. В този смисъл хуманистичният идеал на Смирненски се родее с хуманистичния идеал на Йордан Йовков, който в същото време ще изрече чрез своя герой Сали Яшар вечния копнеж по „обичта между хората“, а не с лъжливия исторически оптимизъм на онези, чиито фалшиви писания криеха мрачната правда на насилието, беззаконията, престъпленията (Igov 1992, p. 223).

Не „Революция“, а „мечта за революция“ – при този прочит „Червените ескадрони“ се оказват не толкова различни като внушение от „Песента на колелетата“.

Може би най-интересният момент в „новия прочит“ на Смирненски след 1989 г. обаче е преекспонирането на връзките му с поетиката на символизма. В това отношение контрастът между статията на Каранфилов в учебника от 1984 г. и статията на Игов в преработената версия на учебника от 1992 г. е повече от красноречив:

Действително в редица от творбите на младия поет ще се открият отломки от така познатия символистичен реквизит – изрази, образи, ритмика, каквито обичаха да използват символистите. Но в дълбоката си същност няма нищо по-противоположно от символистичната поезия и новата пролетарска поезия на Смирненски. Тази противоположност се крие преди всичко в духовната старост на символистите и в искрящата младост на пролетарския поет. (…) Поезията на Смирненски е изпълнена с бъдеще. Това бъдеще не е свързано само с личните мечти на поета, а с революционното бъдеще на трудовия народ (Karanfilov 1984, p. 214).

А ето през 1992 г. какво ще напише Светлозар Игов:

Смирненски е не само ученик и приемник на символизма, но и въплъщава в поезията си доста от каноните на символистичната поетика. (…) … Приемствеността на Христо Смирненски с поетиката на символизма, разглеждането му като символистичен и постсимволистичен поет го вписва в историята на българската литература като наследник и синтез на художественото наследство на формацията… (Igov 1992, р.210, р. 215).

Интерпретацията на Каранфилов вписва Смирненски в устременото към светлото бъдеще споделено социално време, времето на Революцията и похода към комунизма. Ако за Каранфилов „Поезията на Смирненски е изпълнена с бъдеще“, то за Игов тя е изпълнена с минало – пролетарският поет всъщност е „наследник и синтез“ на символизма и на цялата литературна традиция, която символизмът увенчава. В първия случай литературният текст е съотнесен със споделеното историческо време, конструирано в рамката на определен идеологически разказ, докато във втория случай съотнасянето е към процес (включващ приемственост и промяна) вътре в литературното поле – процес, конструиран чрез специализирания разказ на литературната история. Казусът със Смирненски показва как новият прочит на „проблематичните“, вписани в лявата идеология автори се осъществява посредством изваждането на смисловите аспекти на художествения свят от телеологичното време на Революцията и пътя към комунизма и преориентирането им към явления от автономното време на литературата. Въпросът е дали чрез нейното отстраняване не рухва целият хоризонт на историята като референциална рамка

Притеглянето на Смирненски към символизма едва ли е случайно хрумване на Игов. Постепенното реабилитиране на символизма в българската литературна наука започва още в средата на 70-те години с книгите на Симеон Хаджикосев „Българският символизъм и европейският модернизъм“(1974) и „Българският символизъм“ (1979); малко по-късно се появяват и изследванията на Стоян Илиев и Розалия Ликова. Доста обстойно направлението е представено и в учебника за Х клас от 1984 г. в написаната пак от Игов статия „Българската поезия от началото на века“, която той ще пренесе почти без редакции и в учебника от 1992 г. Преходът от социалното към индивидуалното и акцентът върху общоевропейските културни кодове, използвани от символистите, позволяват дискретно преодоляване на задължителния социален и реалистичен императив, поставен пред литературата от господстващата идеология преди 1989 г.

Смирненски обаче е важен не само с творбите си, но и с мястото, което заема в периодизационните схеми на училищния канон. Именно при периодизацията виждаме в най-пълна степен обвързването между историческото време и времето на литературата. Революцията не просто маркира начало и край на исторически периоди, тя притегля или отблъсква в силовото си поле дадени автори, понякога дори нарушавайки чисто хронологичната логика.

Още в началото на 50-те години на ХХ в. в учебниците по литература за гимназиален клас бива наложен модел, който ще се запази чак до началото на 80-те. Общата схема е в Х клас да се изучава българската литература „от Освобождението до Първата световна империалистическа война“, а в XI клас – след Първата световна война4. Очевидно Октомврийската революция е използвана като делитбен маркер. Забележителното е, че в учебниците за Х клас от 1952 и 1954 г. бива включван и Йовков, който по този начин се оказва част от литературата „до Първата световна война“. В епохи на силна идеологизация литературната периодизация очертава не просто хронологично, а съдържателно различни периоди – в учебника от Х клас са включени, общо взето, авторите от направлението на „критическия реализъм“, след което, в XI клас, идва времето на социалистическия реализъм. Затова е било важно в Х клас да се завърши с Йовков, а в XI клас да се започне със Смирненски. Изпълнено с тематични предвещания на Революцията и новия свят, творчеството на „поета на огнените гриви“ бива превърнато, на свой ред, в начало на нова ера, но в литературата – ерата на социалистическия реализъм.

Учебникът по литература за Х клас от 1984 г. предлага друга рамка на изучавания материал, обхващайки литературата от Освобождението до Втората световна война. Въпреки задължителните знаци за вярност към доминиращата идеология учебникът демонстрира не просто висок академичен стандарт, но и дискретно проявена ценностна нагласа българската литература преди 1944 г. да се мисли относително автономно, като цялост и многообразие от имена, теми и стилове.

В учебните програми на МОН от 1991 и 1992 г. границата между Х и XI клас отново е върната при Първата световна война – там, където е била по-ставена по времето на Вълко Червенков5. Смирненски обаче вече не стои в началото на XI клас – той е станал последен автор в програмата за Х клас. Също както Йовков в учебника по литература от 1954 г. беше въдворен в периода „до Първата световна империалистическа война“, за да се внуши, че с него се изчерпва и приключва епохата на критическия реализъм, така Смирненски става последният автор в литературата от Освобождението до Първата световна война (въпреки действителната си хронологична поместеност), за да бъде изтълкуван не като начало на социалистическия реализъм, а като завършек – на символизма6.

Утвърждаването на Първата световна война като основна периодизационна граница не означава, разбира се, връщане към Революцията като ключово събитие, управляващо вектора на историческото време. Нейната функция в началото на 90-те ще се поеме от модернизма.

Решаващият обрат може да бъде забелязан още в учебните програми, утвърдени от МОН през 1991 и 1992 г. В по-ранния документ програмата за XI клас започва с относително неутралното „Българската литература през 20-те години. Гео Милев и новите естетически идеи на 20-те години“. Една година по-късно, в програмата за учебната 1992/1923 г. на същото място вече стои:

Българската литература през 20-те години

Българският модернизъм и постмодернизъм

Гео Милев (Ukazanie 1992, р. 36)

Забележително е как редом с модернизма тук се появява и постмодернизмът. Този куриоз вероятно е породен от смътната интуиция, че след като модернизмът в българската литература има край, нещо трябва да следва след него – особено когато модернизмът открива цял нов литературен период. Модернизмът е тълкуван като момента, в който литературата ни се еманципира от колективистичните идеологии и става съзвучна с копнежите на модерната душа, душата на съвременника. Трудността е да се съвмести ограничеността на модернизма като литературно направление във времето и отворената, „продължаваща“ история на модерното светоусещане. Това прави позицията на по-късните автори в училищния канон много несигурна – как те са модерни, без да са модернисти?! Това е една от причините за неохотата, с която биват включвани за изучаване съвременни автори.

За възхода на модернизма в училищния канон голямо влияние оказват променените нагласи в литературната наука. В ситуация на рухнал идеологически диктат влиянието на новите теоретични парадигми придобива особена тежест. Административно-идеологическата власт е изместена от академичния авторитет. В началото на 90-те модернизмът е една от точките, в които е фокусирана енергията за „нов“, идеологически освободен прочит. Онова, което модернизмът предлага и като програма, и като текстуални практики, е идеята за автономност на литературата – и естествено във време на „край на идеологиите“ тази автономност ще се превърне в основополагаща ценност.

Освобождаването от Революцията, а заедно с нея и от историзма, т.е. от полагането на литературния текст в споделеното социално-историческо време, отваря вратата за внасяне на теория, т.е. на интерпретативни инструменти, които да осигурят възможност за разбиране, което не е ориентирано спрямо исторически подвижния социален свят. На практика обаче се случва друго. Един поглед върху задачите от държавните зрелостни изпити показва, че в най-честия случай се проверяват не придобитите от учениците „интерпретативни инструменти“, а способността им да съотнасят имена и заглавия с предварително зададени класификационни решетки.

В крайна сметка, Революцията си остава незаобиколима. Много показателно е, че по отношение на творчеството на Ботев и Вазов, двамата централни автори за училищния литературен канон, Революцията (особено при Ботев) остава крайъгълен камък в интерпретацията на творбите – като символ на осъзнаването и скъсването с робското съзнание както на индивидуално, така и на колективно ниво. Разбира се, това е друга революция, но е показателно как историческото контекстуализиране на автори, които не се занимават с темата за националната революция, се превръща във все по-голям проблем за учениците. Без Революция, изглежда, няма история.

В същата 1984 г., когато в България излиза учебникът по литература за Х клас, който използвахме като отправна точка в настоящата статия, се появява английският превод на „Постмодерната ситуация“ на Жан-Франсоа Лиотар. Концепцията за кризата на големите разкази отдавна се е превърнала в общо място от съвременната хуманитаристика. Тук обаче ще припомним подзаглавието на „Постмодерната ситуация“ – „Изложение за състоянието на съвременното знание“. В тази книга Лиотар се занимава с това как „големите разкази“ легитимират не друго, а науката. Съответно тяхната криза се отразява не само върху науката, но и върху социалната тъкан. Кризата на големите разкази (която според Лиотар започва още през 60-те години на ХХ в.) заплашва да делегитимира знанието, а заедно с него и социалната кохезия. Изходът е в утвърждаването на една нова легитимация, която ще се основава вече не върху някаква версия на разказите за еманципация, а върху критерия „ефикасност“. Легитимацията на знанието (и съответно на институциите) в постмодерната епоха, казва Лиотар преди повече от 40 години, може да бъде единствено перформативна.

Неслучайно Лиотар посвещава цяла глава от книгата си на образованието в условията на постмодерността и прехода към перформативност. Той обвързва „големите разкази“ с възпитателната, формираща функция на образованието и отбелязва, че тази функция си отива заедно с изпадналите в криза легитимиращи разкази. В миналото, казва Лиотар, задачата на образованието

… включваше създаването и разпространението на общ жизнен модел, най-често легитимиран от разказа за еманципацията. В контекста на делегитимацията от университетите и институциите на висшето образование се иска вече да дават компетенции, а не идеали (Liotard 1996, р.101).

Разпадането на големия разказ на марксистко-ленинската идеология и онова, което се случи в хуманитаристиката и хуманитарното образование у нас след 1989 г., сякаш по най-буквален начин онагледява и потвърждава тезата на Лиотар. Доминиращата в тоталитарния период идеология е стъпила върху типичен лиотаровски „голям разказ“. Ако обаче на Запад големите разкази са подложени на бавна ерозия, у нас марксистко-ленинският наратив се сгромоляса за една нощ. Само че на негово място не дойде нов голям разказ. В освободеното от марксистката идеология пространство за надмощие започнаха да се борят два други разказа – консервативен и либерален. Теоретичното обновяване на институционализираните занимания с литература минаха под знака на един широко разбиран либерален устрем, залагащ върху идеята за свободния, упражняващ правото си на избор индивид, формиращ своята идентичност по пътя на диалога в едно отворено поле на равнопоставени участници – автономни индивиди и културни продукти (текстове). Този либерален проект обаче влезе в конфликт с консервативното обществено мнение, което държи на утвърдените, сакрални имена, текстове и дати от българската история. В крайна сметка, либерализмът и консерватизмът сякаш взаимно се обезсилиха, а победител се оказа нещо трето – идеологически неутралният (или привидно неутрален), технократичен „компетентностен подход“.

Доколко литературата може успешно да се впише в повсеместно налагания „компетентностен подход“, е въпрос, който има дълбоки теоретични и чисто практични следствия. Какво всъщност е „компетентност“ в дискурса на образователните институции? „Компетентността“ не е нищо друго освен способността да осъществиш перформация, т.е. действие, а единственият критерий е успешността. От ученика вече не се очаква „да знае“, а „да прави“. Какво обаче означава „правене“ в областта на заниманията с литература, какви са перформациите, осъществявани там?

Години наред професионално ангажираната с изучаване и преподаване на литературата общност имплицитно отъждествява „компетентност“ с „разбиране“. Разбирането обаче не е правене, а в най-добрия случай – стъпка към правенето. Перформативността не се случва „изобщо“, а в рамките на определени „езикови игри“ по думите на Лиотар – специфични ситуации с правила и разпределение на ролите. В какви езикови игри участва разбирането на литературния текст и има ли такива „игри“ извън лабораторните условия, създадени в училище? Казано по-директно, научава ли се ученикът да „прави“ нещо различно от това да решава тестове и да пише есета, които ще му носят точки на матурата? Какво се учат да правят учениците в часовете по литература, освен да си вземат изпитите?

Анализът на ограниченията на компетентностния подход в сферата на хуманитарните науки изисква много повече време и място, отколкото можем да си позволим тук. С позоваването на Лиотар единствено искахме да осветим някои скрити ефекти от смяната на парадигмите в литературната наука и образованието по литература. На пръв поглед, изваждането на Революцията от интерпретативния хоризонт и въобще „деидеологизацията“ на текстовете от канона изглеждат лесна операция. Само че без Революцията рухва цялата рамка на историческото време. Така литературата започва да бъде тълкувана в едно автономно, но за сметка на това стерилно, аисторично пространство на жанрове, направления, фигури и „светогледни идеи“. Този процес щастливо съвпада с господстващия презентизъм на нашата епоха. Дали обаче литературата може да вирее само в настоящето, извън историческото време и разказите, които го структурират?! Може би след 1989 г. заедно с мръсната вода на комунистическия прогресизъм бе изхвърлено и бебето на историзма. Деидеологизацията има своята цена. И тази цена може да се окаже окончателното маргинализиране на литературата.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0008-C01

Acknowledgment and Funding

This study is financed by the European Union – NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project № BG-RRP-2.004-0008-C01.

NOTES

1. В интересуващия ни период (както и в момента) в Х клас се изучават главните произведения на българската литература от Освобождението до 1944 г, като „материалът“ е организиран на литературноисторически и хронологичен принцип.

2. Ефрем Каранфилов, който е писал за Смирненски в учебника от 1984 г., продължава да е част от екипа на учебника и през 1992 г., но проблематичният автор е отстъпен на Игов.

3. Или просто елиминирана още при подбора на задължителни за изучаване произведения; така Смирненски в актуалната към момента учебна програма за 10 клас е останал само със „Зимни вечери“.

4. В дълъг период от време българската „критико-реалистична“ литература се учи в Х клас заедно с руската класическа литература, а в XI клас българската литература от Смирненски нататък е комбинирана със съветската. Тук обаче се спираме единствено върху периодизирането на българската литература.

5. Причината обаче не е Октомврийската, а Деветосептемврийската революция. Разпадането на идеологическия монопол и съответно отмяната на „Девети“ като базов темпорален маркер остро поставя въпроса – кои автори от времето на социализма трябва да бъдат изучавани в училище и защо? Вероятно това е причината МОН да върне границата при Първата световна война – така в XI клас поне през първия срок учениците ще се занимават с „безспорните“ автори и произведения от междувоеннния период.

6 В учебника за Х клас от 1992 г., въпреки министерските разпоредби, Смирненски стои на „правилното“ си място – като част от литературата между двете световни войни. Интересното е, че учебникът, като цяло, не се съобразява с периодизацията в утвърдената от МОН програма и запазва структурата на своя първообраз от 1984 г. – от Вазов до Вапцаров. През 1996 г., когато излизат цели три нови учебника за XI клас, те вече са синхронизирани с програмата на МОН, като започват с Гео Милев и модернизма, а Смирненски отсъства.

ЛИТЕРАТУРА

ГЕНОВ, КР., 1954. Българската литература след Първата империалистическа война. В: ГЕНОВ, КР. РУСАКИЕВ, С; ЦАНЕВ, Г., Учебник по литература за XI клас на общообразователните училища, с. 3 – 7. София: Просвета.

ЖЕЧЕВ, Т., 1984. Гео Милев. В: ЦАНЕВА, М.; КАРАНФИЛОВ, Е.; ЖЕЧЕВ, Т.; ИГОВ, СВ.; КОЛАРОВ, СТ.; ИВАН ЦВЕТКОВ, И. & ГЬОРОВА, С., Литература за Х клас на единното средно общообразователно училище, с. 237 – 243. София: Просвета.

ЖЕЧЕВ, Т., 1992. Гео Милев. В: ЦАНЕВА, М.; КАРАНФИЛОВ, Е.; ЖЕЧЕВ, Т.; ИГОВ, СВ.; СТЕФАНОВ, В. & ГЬОРОВА, С. Литература за Х клас на средното общообразователно училище, с. 226 – 239. София: Просвета. ISBN 954-01-0148-4.

ИГОВ, СВ., 1992. Христо Смирненски. В: ЦАНЕВА, М.; КАРАНФИЛОВ, Е.; ЖЕЧЕВ, Т.; ИГОВ, СВ.; СТЕФАНОВ, В. & ГЬОРОВА, С. Литература за Х клас на средното общообразователно училище, с. 207 – 225. София: Просвета. ISBN ISBN 954-01-0148-4.

КАРАНФИЛОВ, Е., 1984. Христо Смирненски. В: ЦАНЕВА, М.; КАРАНФИЛОВ, Е.; ЖЕЧЕВ, Т.; ИГОВ, СВ.; Коларов, СТ.; ИВАН ЦВЕТКОВ, И. & ГЬОРОВА, С., Литература за Х клас на единното средно общообразователно училище, с. 205 – 218. София: Просвета.

ЛИОТАР, Ж.-Ф., 1996. Постмодерната ситуация. София: Наука и изкуство. ISBN 954-02-0197-7.

КОЛАРОВ, СТ., 1984. Литературният процес през 20-те години. Начало на социалистическия реализъм. В: ЦАНЕВА, М.; КАРАНФИЛОВ, Е.; ЖЕЧЕВ, Т.; ИГОВ, СВ.; КОЛАРОВ, СТ.; ИВАН ЦВЕТКОВ, И. & ГЬОРОВА, С., Литература за Х клас на единното средно общообразователно училище, с. 197 – 203. София: Просвета.

УКАЗАНИЕ 1992. Указание за организиране на учебната работа по български език и литература в общообразователното училище през учебната 1992/1993 год. София: Министерство на образованието и науката.

REFERENCES

GENOV, KR., 1954. Balgarskata literatura sled Parvata imperialisticheska voyna. V: GENOV, KR. RUSAKIEV, S; TSANEV, G. Uchebnik po literatura za XI klas na obshtoobrazovatelnite uchilishta, рр. 3 – 7. Sofia: Prosveta.

IGOV, SV., 1992. Hristo Smirnenski. V: TSANEVA, M.; KARANFILOV, E.; ZHECHEV, T.; IGOV, SV.; STEFANOV, V. & GYOROVA, S. Literatura za Х klas na srednoto obshtoobrazovatelno uchilishte, рр. 207 – 225. Sofia: Prosveta. ISBN ISBN 954-01-0148-4.

KARANFILOV, E., 1984. Hristo Smirnenski. V: TSANEVA, M.; KARANFILOV, E.; ZHECHEV, T.; IGOV, SV.; KOLAROV, ST.; IVAN TSVETKOV, I. & GYOROVA, S., Literatura za Х klas na edinnoto sredno obshtoobrazovatelno uchilishte, рр. 205 – 218. Sofia: Prosveta.

KOLAROV, ST., 1984. Literaturniyat protses prez 20-te godini. Nachalo na sotsialisticheskia realizam. V: TSANEVA, M.; KARANFILOV, E.; ZHECHEV, T.; IGOV, SV.; KOLAROV, ST.; IVAN TSVETKOV, I. & GYOROVA, S., Literatura za Х klas na edinnoto sredno obshtoobrazovatelno uchilishte, рр. 197 – 203. Sofia: Prosveta.

LIOTARD, J.-F., 1996. Postmodernata situatsia. Sofia: Nauka i izkustvo. ISBN 954-02-0197-7

UKAZANIE 1992. Ukazanie za organizirane na uchebnata rabota po balgarski ezik i literatura v obshtoobrazovatelnoto uchilishte prez uchebnata 1992/1993 god. Sofia: Ministerstvo na obrazovanieto i naukata.

ZHECHEV, T., 1984. Geo Milev. V: TSANEVA, M.; KARANFILOV, E.; ZHEChEV, T.; IGOV, SV.; KOLAROV, ST.; IVAN TSVETKOV, I. & GYOROVA, S., Literatura za Х klas na edinnoto sredno obshtoobrazovatelno uchilishte, рр. 237 – 243. Sofia: Prosveta.

ZHECHEV, T., 1992. Geo Milev. V: TSANEVA, M.; KARANFILOV, E.; ZHECHEV, T.; IGOV, SV.; STEFANOV, V. & GYOROVA, S. Literatura za Х klas na srednoto obshtoobrazovatelno uchilishte, рр. 226 – 239. Sofia: Prosveta. ISBN 954-01-0148-4.

HISTORY AND IDEOLOGY (THE THEME OF REVOLUTION IN TWO 10TH GRADE LITERATURE TEXTBOOKS)

Abstract. The purpose of the article is to explore the rethinking of the literary-historical narrative in the Bulgarian literature textbooks after 1989. The main method is a comparative literary-historical analysis of two textbooks, very similar in terms of authors and content, published in 1984 and 1992 respectively. The article explores the strategies of re-conceptualization (and dislodging) of the concept of revolution in these textbooks, as well as the altered functions of literary movements such as symbolism and modernism in the framework of the literary history, thought in secondary schools. The “new reading” of literature after 1989 is compared with Jean-FranŒois Lyotard’s concept of the crisis of grand narratives and the shift towards a new type of knowledge legitimation – through the category of “performativity”. The article raises the question of whether the de-ideologization of literature also leads to its de-historicization and whether this is dangerous for its social validity, given the problematic applicability of the performative criterion in dealing with literature within the educational system.

Keywords: literature; textbooks; revolution; ideology; modernism; symbolism

Dr. Boyko Penchev, Assoc. Prof.

WoS ResearcherID: CAA-0134-2022
ORCID iD: 0000-0001-6956-5606
Sofia University
15, Tsar Osvoboditel Blvd.

Sofia, Bulgaria
E-mail: penchev@uni-sofia.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.