Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/3, стр. 255 - 260

МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева
E-mail: mzhereva@abv.bg
Department for Language Teaching and International Students – DLTIS
Sofia University
27 Kosta Lulchev Street
1111 Sofia

Резюме: Модните думи обикновено са външни заимствания или интернационализми, които в един и същи период влизат в различни езици и успешно се асимилират. Статус на модна дума могат да получат също семантични неологизми, т. е. думи, чиято семантика търпи изменение. В последно време семантичните преобразувания изкристализират под влияние на заимстване, главно от английски език. Може да се говори дори за интернационални тенденции, които почти едновременно навлизат в различни езици. В статията се анализират думи като гламур, гламурност, гурме, креативност, партньор, партньорка и други, като целта на анализа е да се покаже техният експанзивен характер и интересът на носителите на езика към тях и да се очертаят някои щрихи от сложната картина на съвременния български език.

Ключови думи: modern, vocabulary, borrowing, discourse, context, collocation, semantic neologism

Модата в езика е винаги актуален въпрос, независимо от времената, в които се изследва. Всяка мода, в това число и езиковата, е непостоянна, изменчива, капризна. В системата се появява нова дума или словосъчетание, което по едни или други причини се оказва в центъра на вниманите на определен културно-езиков колектив. Тези нови думи и изрази се разпространяват от средствата за масова информация и често предизвикват учудване и даже лингвистичен шок у носителите на езика, но с времето проникват в речевото съзнание и речевото ежедневие. В лингвистичната литература се отбелязва, че животът на такива езикови иновации в словесния лексикон на обществото често е краткотраен, т. е. ако нововъведението не получи широко разпространение в речта, то постепенно се включва в пасивния речников състав на езика. Но при благоприятна обстановка, ако се окаже действително необходимо за попълване на определена лексикална празнина или просто е конкурентоспособно по отношение на други, вечесъществуващи в езика лексикални единици, таково нововъведение може трайно да се закрепи в езиковата система. При това навлизането на нововъведението става не само в речта на някои социални групи, а се вкоренява в общолитературния език.

Модните думи обикновено са външни заимствания или интернационализми, които в един и същи период влизат в различни езици и успешно се асимилират от тях. В езиковедските изследвания живо се обсъждат причините за наплива на чуждите думи в българския и в другите езици, стадиите на тяхната адаптация и откритостта на езиците към новото (Попова, 2003; Добрева, 2001; Алексова, 1999; Кронгауз, 2005 и др.). Освен това често модните думи по същество са вътрешни заимствания, т. е. единици, които се пренасят в активната и общоупотребяваната лексика от други, периферни пластове на езика, например замразявам (заплати, отношения), изтичат (средства, умове, информация), скачат (цени, разходи, заплати) и др. Дадена дума може да стане модна заради своята нестандартност и новост, независимо от своя произход и функция в системата на езика. В това отношение най-голяма е ролята на средствата за масова информация.

Статус на модна дума могат да получат също семантични неологизми, т. е. думи, чиято семантика търпи изменение. В последно време семантичните преобразувания изкристализират под влияние на заимстване, главно от английски език. Може да се говори дори за интернационални тенденции, които почти едновременно навлизат в различни езици (Markowski, 2006: 215 – 218, 230).

Модни думи като правило са тези, които имат висока честотност в речевата комуникация, независимо от реалните потребности и целесъобразността на употребата им в изказванията. Главната причина е разбирането за престижността на такава употреба.

Интерес представлява все по-честата употреба на модната дума гламур (от англ. glamour). Успешната адаптация на тази лексикална единица в системата на българския език (и не само в български, но и в руски, полски и др.) се доказва от високата є честотност в различни текстове и словообразователни гнезда. Заедно с гламур функционират и друго съществително – гламурност, прилагателното гламурен и наречието гламурно. Речниковото определение на гламур е „обаяние, чар, външен блясък“. Но анализът на съвременните текстове показва, че смисълът на думата гламур е твърде гъвкав. Цялата гама на нейния смисъл може да се намери на страниците на различни списания, рекламни текстове, интернет страници и дори в ежедневната преса. Например: Кой казва, че на ски курорт могат да изглеждат гламурно само звездите? (сп. „Ева“, януари 2006); В тази му версия светът на Гетсби е по-пищен и гламурен отвсякога (Програмата, 2013 г.); Котират се както обикновени бижута, така и метални с камъни за гламурен вид (сп. „Ева“, март 2011 г.); Стилът на Деним е спортно-гламурен (рекламен текст); Джулия Робъртс е излъскана до гламурност, а Филип Сеймур Хофман за пореден път доказва, че е ослепителен хамелеон (в. „Култура“, бр.16, 25 април 2008 г.); Олиото за коса придава изключителен блясък, копринена мекота и гламурен финиш (упътване за употреба на маска за коса); Станишев е родово разглезен гламурен социалист (в. „Труд“, 06.05.2012 г.) и др.

Комуникативната ситуация и контекстът, в който се намират разглежданите единици, достатъчно ярко изразяват тяхното значение. Така, ако трябва да заменим в горните примери думата гламур и нейните производни с българските им съответствия, може да се получи следното: Кой казва, че на ски курорт може да изглеждат блестящо само звездите?; В тази му версия светът на Гетсби е по-пищен и великолепен отвсякога; Котират се както обикновени бижута, така и метални с камъни за ефектен вид; Стилът на Деним е спортно-елегантен; Джулия Робъртс е излъскана до блясък, а Филип Сеймур Хофман за пореден път доказва, че е ослепителен хамелеон; Олиото за коса придава изключителен блясък, копринена мекота и стилен/ великолепен финиш; Станишев е родово разглезен чаровен социалист.

Възможностите за съчетаване на думите видимо са много. Гламурни могат да бъдат както хората, така и вещите. В интернет сайтовете и форумите могат да се срещнат и съчетания като гламурна снимка, гламурен телефон, гламурен ефект, гламурен стил, гламурен грим, гламурен вид и др. Модната дума привнася престижност, ефектност, привлекателност. Въпреки това в българския език тази дума не се радва на особенапопулярност, тя не е станала единица на общолитературния език, както това е станало например в руския език.

По друг начин стои въпросът с думата креативност. В Тълковния речник тя е определена като съзидателност, идейност, изобретателност, градивност, конструктивност, творчество. Днес тази дума се употребява с различни оттенъци – от строго терминологични, до размити и даже неясни. Най-често креативност е синоним на творчество. На тази тема пишат и някои езиковеди (Новиков, 2005: 60 – 61, Markowski, 2006: 198, 219). Използването на тази модна дума в български език се повишава, тъй като тя предизвиква интереса към това, за което се говори. Креативен може да бъде директорът, т. е. творчески ръководител. Срещат се и словосъчетания като креативен сътрудник, креативен колектив, креативно решение, креативна работа, креативно мислене, креативен подход, креативно образование, креативно работно място, креативна снимка, креативен кът, креативен лагер, креативен подарък, креативен дизайн, креативен маркетинг, креативен бизнес, креативен процес и др.

Интересът към креативността води до обогатяване на семантиката на думата, но и към нейната генерализация или даже към смисловото є ограбване. Както показва анализът на някои интернет текстове, в съвременните реалии креативен може да бъде даже градът, картонът или тълковният речник. Креативният град обикновено предоставя на жителите си много възможности за работа и развитие. При сегашното състояние на езика статусът на прилагателното креативен може да се сравни с този на думи като елитен или стилен.

Най-разпространено е словосъчетанието креативен човек. Най-общо казано, това е човек с творчески потенциал, който търси нестандартни решения, развива умение за работа в колектив, отличава се с предприемчивост. Създава се впечатлението, че под това качество трябва да се разбират редица други положителни и желани качества на личността, а това значи, че границите на прилагателното креативен стават все по-неясни и се размиват.

Креативността е заела и други сфери на живота. В туристическия бизнес сега е модно да се говори за активен туризъм, т. е. почивка с физическа активност. Но се среща и друга разновидност на туризма – креативен туризъм. Оказва се, че под това понятие в интернет форумите се разбират много и различни неща. За някои рекламодатели креативният туризъм е развиване на различни практически умения и културно възпитание на човека, за други – „пътуване, насочено към автентично преживяване, с активно участие в изкуствата, наследството или специалния характер на дадено място и осигурява връзка между онези, които пребивават в мястото и създават живата култура“ (И. Терзийска, Creative tourism and architectural reserves Presentation Transcript), или „туризъм, свързан с активното участие на туристи в местни творчески дейности“ (Ст. Марков, Има и туризъм за изневяра, в. „Стандарт“, 25.08.2010). Общото в тези определения е, че креативният туризъм предлага умствена активност, а също и културно и професионално развитие на човека. Но от друга страна, запознаването с друга култура е цел на всяко пътуване или екскурзия и ново определение едва ли е нужно, освен за привличане на вниманието на интересуващите се.

Друга модна дума в български език в последно време е интелигентен. Това прилагателно вече характеризира не само човека и неговите умствени възможности. В Тълковния речник то е определено като „Който е с високи интелектуални способности; умен, схватлив; Който е образован, културен“. Сега с помощта на това прилагателно се описва и съвременното техническо оборудване, различни роботи. Но езиковата изобретателност отива по-далече. В рекламни текстове може да се срещнат словосъчетания като интелигентен телефон, интелигентна лека кола, интелигентен дизайн, интелигентен дом и др. В този смисъл думата означава супермодерно оборудване, което има няколко функции и почти не се нуждае от човешка ръка. А. Марковски нарича подобни словосъчетания антропоморфични метафори (Markowski, 2006: 230). Характеристиките на високите технологии и техните особености са отразени и в прилагателното умен. Точният синоним на интелигентен телефон, лека кола или дом е умен. Може да се смята, че прототипът на словосъчетанието интелигентен /умен/ телефон е smartphone.

Интерес представлява и значението на думата гурме, възприета като модна дума в съвременния български език. Тя произлиза от френската дума gourmet, означаваща гастроном, и се отнася до човек, който е ценител на хубавата храна и марковите питиета. В български е навлязла като прилагателно име. В интернет форумите се срещат словосъчетания като гурме рецепти, гурме ресторант, гурме меню, гурме диета, гурме култура, гурме кафе и даже гурме туризъм, гурме маршрут, гурме пътешествие, гурме приключение. Например: В рубриката за пътешествия „Дим да ни няма“ политаме на крилата на Air France към града на любовта – Париж, и цяла Франция на едно истинско гурме и чувствено приключение с препоръките на Жоро Тошев и д-р Езекиев (FM+ радио); Интерес за индийските туристи са балнео, спа и уелнес туризмът, гурме туризмът, културният туризъм, както и конферентният туризъм („Нова добруджанска трибуна“, 01.02. 2014 г.); Усамотение с гурме привкус в Орешак, „Бакхус“ – списание за вино и гурме култура, и др.

Далеч по-рядко се употребява думата гурман, която се отнася до човек, който е чревоугодник или лакомник.

Ако се разгледа думата партньор, партньорство, която отдавна е част от общолитературната лексика на българския език, ще стане видно, че тя разширява своето значение с нови смисли. Думата е модна и актулна особено в деловото общуване и в бизнес комуникацията. Известни са словосъчетанията бизнес партньор, стратегически партньор. Често срещани са изкази като спортен партньор, спаринг-партньор, публично-частно партьорство, идеален партьор, тенис партньор и др. Но думата има и друго значение. То се отнася не само до деловите отношения и спортните двойки, но и до любовните и интимните отношения между хората, например: секс партньор, еротичен партньор, партньор в живота. Асоциациите, свързани с това съществително име, могат да бъдат съпруг/съпруга, любовник/любовница, приятел/приятелка, годеник/годеница и се употребяват повече в елитните кръгове, сред зведите на шоу бизнеса и др. В случай на изразяване на извънбрачни отношения то се използва като евфемизъм, особено ако става дума за представител на властта, артистичнитесреди или деловите кръгове, например: Чарли Шийн се съди със секс партньрка (BTV новините, 24.11.2010 г.); Шефът на фонд „Земеделие“ поощри своята партньорка с тлъст бонус (OFFNEWS, 25.02.2014 г.). По-елегантно звучи текст, в който се говори за партньорка, а не за любовница, съпруга или интимна приятелка, по-положителен смисъл има партньор, отколкото любовник или съпруг.

Още по-тревожно стои въпросът с думи като визия, ситуирам, инвазия, трафик, верифицирам, корелация, стартирам, финализирам, иновация, иновативен, експозиция, ситуация и много други, които се употребяват в средствата за масова информация. Същността на езика е преди всичко духовна. Действително, научно-техническият прогрес, навлизането на новиинформационни и комуникационни технологии и засиленият обмен на информация изискват и нови лексикални средства като интернет, хардуер, сървър, чат, антивирус, фиксинг, модул, департамент, мениджър и други. Заемането е удобен и лесен начин за обогатяване на речниковия състав. Предимство на заемките е тяхната семантична точност и определеност, което ги прави подходящо средство за попълване най-вече на терминологичните системи в лексиката. Но езикът е саморегулиращ се механизъм и ненужните заемки сами отмират в зависимост от необходимостта им в езика.

В заключение може да се отбележи, че изследваните явления могат да се причислят към ярките, но и спорни думи по отношение на необходимостта им в съвременните езикови системи. Целта на анализа е да се покаже техният експанзивен характер и интересът на носителите на езика към тях и да се очертаят някои щрихи от сложната картина на съвременния български език.

ЛИТЕРАТУРА

Алексова, Кр. (1999). Езиците на поколенията. – Сб. Езикът и съвременността. Проблеми на социолингвистиката, 1999, № 6.

Добрева, Е. (2001). За българския език и някои световни тенденции. – Сб. Отговорността пред езика. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, стр. 93 – 103.

Кронгауз, М. А. (2005). Фильтруй словарь. – Комерсантъ-Власть, 2005. №43, 646.

Новиков, В. (2005). Словарь модныхслов. Москва.

Попова, В. (2003). Модата в езика. Властта на медиите. Шумен: Университетско издателство, 213 – 225.

Чоролеева, М. (2010). Езиковата мода и процесите на развитие и обогатяване на лексиката. – Многообразие в единството. Развитие и креативност. №1, 2010, София: Изд. Съюз на учените в България.

Markowski, A. (2006). Kultura jezika polskiego: Teoria. Zagadnienia leksikalne. Warszawa.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.