Български език и литература
Вход / Регистрация

2025/4, стр. 516 - 529

СЪВРЕМЕННИТЕ ПОПФОЛК ТЕКСТОВЕ – КОНЦЕПТУАЛНИ И ПЕРЦЕПТИВНИ ВЛИЯНИЯ

Резюме:

Ключови думи:

Гл. ас. д-р Даниел Полихронов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“,
Факултет по педагогика

Резюме. Проблемът за влиянието на попфолка върху младите хора е изключително актуален. Неговите текстове и послания трябва да бъдат познавани, защото имат безспорно отношение към формирането на нравствените и естетическите критерии, ценности и норми на огромна част от съвременното общество и най-вече на бъдещото поколение. Затова той трябва да бъде възприеман, осмислян и интерпретиран в контекста на социалната, образователната и възпитателната дейност. Чрез интерпретативен съдържателен анализ на структурирани интервюта, проведени със съвременни автори на текстове, се представят концептуалните и перцептивните аспекти на влияние.

Ключови думи: съвременна попфолк музика; автори на текстове; контент анализ; тенденции; послания

Попфолк музиката оказва безспорно влияние върху съвременното общество. Явлението не е ново и се наблюдава както в български условия, така и на Балканския полуостров. В последните години, благодарение на актуалните демографски процеси и на разширените възможности за културен обмен чрез свободно пътуване на хора или технологични постижения, се разкрива и феноменът за световно разпространение на тази субкултура. Не само общест вени групи, свързани чрез произхода си с Балканите – емигранти, студенти, членове на семейства от смесени бракове, както и други представители на международната публика, са част от потребителите на попфолк музиката.

Скоростта, с която продуктите на този музикален жанр достигат до съвременните млади хора, е над милион „гледания за денонощие“. Самата „мерна единица“ насочва вниманието към друг феномен в съвременния шоубизнес – превес на визуалното пред сетивното възприемане: повечето музикални изпълнения се възприемат най-вече чрез очите, т.е. от съществено значение са визията на изпълнителя, действията му на сцената или във видеоклипа, сценографията, специалните ефекти и т.н. Синкретизъм в изкуството се наблюдава още от древността, но в съвремието фокусът на вниманието е изместен, „светлините на прожекторите“ са насочени към атрактивното тяло, предизвикателното облекло, необичайните грим и прическа, сценичните реквизити – къщи, коли, яхти… Обичайното идеализиране на артиста (възвишената духовна и успяла личност) се конфронтира с посланията, които носят участията им в рекламни дейности.

Попфолкът, с всичките си инструменти – и текст, и музика, и изпълнители, и сценография, и имидж, и т.н., не може да бъде отделен от всички останали сфери на обществена дейност, където се наблюдават същите или аналогични проблеми. Доскоро попфолкът се възприемаше като „изтривалка“ от тези личности, които търсеха кого и какво да обвинят за всички проблеми и недостатъци в обществото. И обратното – това, което навлизаше години наред през попфолка като влияние, всъщност се разпространяваше в почти всички сфери на нашия живот.

Независимо дали тази музика ни харесва като жанр, или не, нейните текстове и послания – вербални и невербални – трябва да бъдат познавани, защото имат безспорно отношение към формирането на нравствените и естетическите критерии, на ценности и норми на огромна част от съвременното общество и най-вече на младото поколение. Затова попфолк музиката трябва да бъде възприемана, осмисляна и интерпретирана в контекста на социалната, образователната и възпитателната дейност.

В рамките на Националната програма „Млади учени и постдокторанти – 2“ (2024 – 2025 г.), като част от научноизследователска дейност във Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, е проведено теоретико-емпирично изследване относно влиянието на съвременната попфолк музика върху младите хора. В контекста на изследването са интервюирани автори на попфолк текстове – Лора Димитрова (19.12.2024 г.) и Петя Радева (12.01.2025 г.).

Интервюто е структурирано, с предварително подготвени въпроси, еднакви и за двете интервюирани авторки:

1. Има ли разлика между попфолка преди и попфолка сега и в какво се изразява тя? Кога, как и защо настъпиха тези промени?

2. Как оценявате тези промени – като нещо положително или нещо отрицателно? Кое звучене и кои текстове (старите или новите) Ви харесват лично на Вас повече?

3. Как тези промени се отразиха на Вашето творчество?

4. Текстовете, които създавате, конкретно за попфолк песни ли са написани, или просто създавате поезия, която впоследствие под определен аранжимент се превръща в попфолк песен?

5. Какви са основните послания на съвременните текстове?

6. Как оценявате текстове, които директно или индиректно призовават към вещества и дейности, които може да доведат до проблемни зависимости – психоактивни вещества (алкохол, цигари, вейпове, наргилета, райски газ, наркотици, сладкарски изделия, енергийни напитки и др.), хазарт, високи скорости и др. (от Ваша лична гледна точка и от позицията на текстописец)?.

7. Съгласни ли сте, че съвременната попфолк музика (и в частност текстовете) оказва влияние върху млади хора? Кои са според Вас основните аспекти на влияние на този жанр върху възпитанието на подрастващите – и положителни, и отрицателни?

8. Чрез коя от Вашите песни бихте отправили послание към младите хора? Какво ще е то?

Търсенето на пазара предопределя съдържанието на текстовете на песните и според двете авторки на текстове, макар че се изразяват различни аспекти:

„Разликата, която наблюдавам като автор на текстове, е основно в търсенето на по-комерсиално звучене на съвременните попфолк песни. Тоест – в песните към момента предимно се търси не толкова съдържанието и посланието на текста, а повторяеми кратки фрази, които се запомнят лесно от масовия попфолк потребител. Самото време на бързо консуматорство по-стави и попфолка на тази плоскост, а именно – да се търсят най-вече „лесносмилаеми“ хитове за сметка на песни, които да оставят по-продължителна следа във времето. Но да не забравяме, че това преди всичко е бизнес, тъй като преди години концертната дейност на голяма сцена беше приоритет на изпълнителите. А към момента се създават песни предимно за клубната сцена.“ (Л. Димитрова).

Поетесата свързва настъпилите промени в попфолка с конкретната среда на разпространение. При нея определящо е мястото на представянето на крайния продукт – на голяма сцена (концерти и турнета) в миналото и чрез клубове (дискотеки) в настоящето. Разбира се, към отговора на Л. Димитрова трябва да допълним и потреблението в електронна среда – чрез музикални платформи (YouТube, Spotify, Apple Music, iTunes Store, Deezer, Amazon Music, Tidal и др.) – от една страна, а от друга – самостоятелните концерти на някои попфолк изпълнители на голяма сцена (най-вече юбилейни): Софи Маринова (2022, Арена „София“), Тони Стораро (2024, „Арена 8888 София“), Глория (2024, НДК), Преслава (2024, „Арена 8888 София“), както и планираните: Галена („Арена 8888 София“ 2025) и Софи Маринова („Арена 8888 София“, 2025, разпродаден за три последователни дни) и др.

Според авторката са се променили приоритетите на изпълнителите. Изказаното становище дава основание за търсене на причините за промяната в насочеността на посланията и в съвременната представа за образа на твореца – в начините и средствата, чрез които достига до публиката; в предпочитанията му към местата за изяви; в стремежа за бързо налагане в бранша и забогатяване, който го „принуждава“ да се съобразява с търсенето на пазара.

Приоритетите на изпълнителите, от своя страна, са повлияни от тези на съвременната публиката, при които също има трансформация: от удовлетворяване на духовните потребности в концертната зала към удовлетворяване на хедонистичните (и дори физиологичните) потребности в клуба, насочени към забавление, удоволствие, потребление – престижно, демонстративно, луксозно, статусно (по-подробно за разликата в понятията: Petrova, Ivanova 2014). Консуматорът на клубната музика е публика, която не е платила за присъствието си на културно събитие – на концерт например, а за забавление в обстановката, която е модерна, популярна в момента и носи влияние – чрез присъствие в престижен клуб с определена референтна група и чрез разпространение на това обстоятелство в социалните мрежи. В този случай става въпрос за потребител на културна продукция, насочена към задоволяване на потребности от по-нисък ранг, което налага необходимостта от по-явна и по-леснооткриваема атрактивност на предлагания културен продукт.

Концертната зала се родее с традиционните изначални места за творчество, независимо от съдържанието и представлението. Човекът има различна нагласа, когато отива там. Той отива с намерението да плати, за да се наслади на изпълнителя и да вникне в съдържанието на неговия творчески продукт – това го прави потребител на духовно обогатяваща културна продукция. Докато в клубната зала е различно – средата предполага преимуществено консумация на усещания, емоции и удоволствия за тялото, в т.ч. споделяне на време с приятели и употреба на алкохол, храна и много често други вещества, които стимулират постигане или увеличаване на усещането за удоволствие – цигари, вейпове, балони с райски газ и други. Водещо е не съдържанието на културния продукт, а атрактивността, която носи. И ако концертната зала е място за забавление, но и за духовно и културно обогатяване на ограничен кръг потребители, които са в по-скоро пасивна позиция – слушатели, зрители, то клубът е място за забавление, но неизискващо и неочакващо духовно обогатяване. Той е среда, която предполага разтоварване от ежедневния стрес и напрежение. Затова предлага неангажиращо консумиране на широкодостъпни културни и материални продукти и активно участие на клиента за постигане на крайната цел – забавлението. Тук от значение са: храната, напитките, приятелите, компанията, липсата на ограничения за вербална комуникация в публиката, близостта на изпълнителя до публиката, атрактивността и популярността на мястото и възможността за активно участие на потребителя. В клуба като добавена стойност идва появата на конкретен изпълнител с неговите музика и текст. Това обезсмисля необходимостта песните, които се представят, да бъдат интелектуално и морално ангажиращи, защото са подчинени на желанието и потребността от забавление. Л. Димитрова поставя именно този акцент и затова говори за „лесносмилаеми“ хитове, които дори на езиково ниво се свързват със „смилането“, „поглъщането“, „местата за хранене и пиене“, с безпрепятствено консумиране. Буквално тя ги усеща като нещо, което е леснодостъпно и лесноусвояемо от съзнанието на неограничен кръг потребители.

От друга страна, Петя Радева не свързва промените в попфолк музиката с мястото и средата, а по-скоро – със стремежа за надграждане, за постигане на все по-голяма атрактивност и достъпност на продуктите съобразно актуалните социални тенденции:

„Предполагам, че както във всяко едно нещо, така и в попфолка от преди и сега има разлика. И няма как да е по друг начин. Променя се търсенето, променят се и хората в него и с него. Не мога да кажа кога и как са настъпили промените и какви са те. И преди е имало пошли текстове, има ги и сега. Както и обратното – преди е имало смислени и дълбоки текстове, има ги и сега. Но със сигурност вече много по-трудно можеш да грабнеш изпълнител с текст. Всичко е пято през годините и наистина полагаме огромни усилия да направим точния текст. И този, който да грабва най-вече. Няма как да пропусна да спомена качеството на песните, труда на композиторите и всеки по веригата.“ (П. Радева).

Авторката свързва корелацията между търсенето на пазара и съдържанието на съвременните попфолк песни с успоредното съществуване на високи („смислени и дълбоки текстове“) и такива, които са с по-ниско – до низко, качество („пошли текстове“). За П. Радева това е нещо, което не се е променило. Според нея такова разделение винаги е съществувало.

Предизвикателството пред съвременните автори е да открият и да интерпретират „точния текст…, който да грабва“ публиката. Това, което впечатлява и увлича съвременната аудитория, е рефлексия от актуалните за момента социални представи и нагласи; съдържа се в целите и стремежите на хората в ежедневието. Общественият морал в определен исторически период обикновено се отразява в представяното от изкуството виждане за актуалните за този период социални роли и функции. Макар и оценяван като ,,нисша форма на изкуство“, попфолкът носи (може би дори най-видимо) със себе си и тези социални рефлексии. В съдържанието на неговите продукти например се открива съвременната представа за ролята и функциите, а от там – за поведението, визията и обществената реализация на съвременната жена; за актуалните изисквания и очаквания на обществото, насочени към съвременния мъж; за съвременните модели на социални и интимни взаимоотношения и т.н. Оттук и предизвикателството, което визира П. Радева – да се усетят и пресъздадат в текстовете на песните, които се създават, тези актуални представи и нагласи по максимално явен и лесноразбираем начин, позволяващ ,,грабване“ (привличане на по-широк кръг потребители – както утвърдени, така и нови).

Създаването на текстове се приема като работа от Л. Димитрова – „всичко е бизнес“, „работя“, като да си част от „добре смазана машина“, а не толкова като творчество, чрез вдъхновение. Това се потвърждава и от П. Радева – „всичко е пято през годините“, а за да се направи „точният текст“, са необходими „огромни усилия“, които авторката съотнася и към „композиторите и всеки по веригата“. Възпроизвеждането на много от съвременните попфолк текстове се сравнява с конвейерното производство – машините работят, веригата се върти и мултиплицира шаблони – без оригиналност на продукта и вероятно без удовлетворение за твореца.

За възприемането на създаваните попфолк текстовете като работа/бизнес свидетелства и откровението на Л. Димитрова:

„Аз не мога да дам обективно мнение и предпочитания относно звученето, тъй като музикалните ми пристрастия са в коренно различен жанр и нямам много наблюдения какво е било, преди аз да започна да работя в попфолк бранша. На мен със сигурност ми харесват текстовете, които съм слушала преди десетина години, защото автори като Мариета Ангелова използваха интересни метафори и игри на думи, които успяваха да докоснат хората по един неповторим начин. Знам, че преди много години е имало и песни с подчертана емоционално-социална тематика като „Носталгия“ на Глория, което показва, че е имало нужда в попфолка да има силни послания.“ (Л. Димитрова).

Авторката споменава за текстове на песни отпреди десетина години, като обяснява, че тогава е имало емоционално-социална тематика, т.е. в настоящето тя наблюдава липсата на такива теми, които да са свързани и с чувствата, и с обществените отношения. Говори за посланията в жанра в минало време, като ги обяснява с потребността на обществото – „имало е нужда в попфолка да има силни послания“. Това нейно изказване още веднъж подчертава, че търсенето определя предлагането. В съвременните текстове липсват такива послания, защото няма необходимост от тях. Публиката въобще не изразява подобна потребност, което посвоему е тревожна констатация. Това говори, че съвременният българин има ниско равнище на емпатия, като не отделя достатъчно внимание нито на своите, нито на чуждите емоции.

Емоционалното неглижиране може да доведе до асоциални и антисоциални прояви в междуличностните отношения, които с времето се превръщат в норма. Това е още една рефлексия от социалната реалност, проявена в педагогически и психологически научни изследвания и публикации от последните години: все по-често се констатира необходимостта от формиране на социално-емоционални компетентности на подрастващите. Тази необходимост е следствие от наблюдаваната (и все по-осезаема) социална отчужденост във взаимоотношенията между хората, в актуалността (и превръщането дори в ценност) на егоцентричността, арогантността, безмилостността, липсата на алтруистични (за сметка на меркантилни) нагласи сред хората – както възрастни, така и подрастващи. Л. Димитрова е усетила това и го е отразила в своя отговор – емоциите не са модерни, не са значими за съвременния българин и затова и не присъстват в изкуството; те не се търсят и не носят приходи.

Подобна е и позицията на П. Радева:

„И тук ще кажа, че монетата има две страни. Ако говорим за истинските песни, за тези, с които бъркаме в сърцата на хората – промяната ми харесва. Аз лично харесвам по-ретро звученето, към което мисля, че всички взеха да обръщат глава. Мисля, че и хората искат да слушат такива неща – смислени текстове, изпети на красива мелодия. Неща, които преживяват в момента и се намират в тях.“ (П. Радева).

Тя споменава песните и текстовете, с които „бъркаме в сърцата на хората“. Тези песни тя определя като „истински“. Самата идея за съществуването на „истински“ песни поставя въпроса за „неистинските“ – това, което се определя като просто копиране и производство. Те са за слушане без осмисляне, за вживяване и преживяване без претенции за духовно извисяване и културно обогатяване. Те са доходоносна продукция, предназначена за задоволяване на все по-нарастващите потребности от забавление, особено сред младите хора. Стремеж към повишаване на мотивацията за учене посредством представяне на учебното съдържание по ,,забавен и атрактивен начин‘‘ има и в образованието. В този ред на мисли може да поставим и въпроса дали и в образователните институции няма скоро да заговорим за попфолк образование?

Положителна съвременна тенденция според Л. Димитрова е достигането на световните музикални стандарти при композирането, аранжирането и звукозаписа.

„Плюсът на съвременните песни е, че нивото на аранжиментите е значително подобрено и звученето на песните в цялост се доближават максимално до стандартите на световната музика.“ (Л. Димитрова).

Има съвременни песни, които достигат нивото на световната музика. Заличават се изначалните характеристики на попфолка. Тази музика все по-малко звучи като фолк, все по-малко са влиянията на Изтока. „Новаторството в областта на фолклора има както своите горещи почитатели, така и своите критици. Смята се, че прекаленото модернизиране на фолклорните мотиви ги отдалечава от първоначалния им замисъл, звучене и не на последно място – променя техния характер.“ (Racheva 2014, p. 9). Подобна промяна в стила и звученето на съвременната попфолк музика налага промени и в текстовете.

Всъщност и двете авторки имат пристрастия към ретро звученето. Докато П. Радева смята, че хората имат нужда да слушат смислени текстове, Л. Димитрова е по-песимистично настроена – тя говори за тази нужда в минало време. Според нея в момента се търсят достъпни, „лесносмилаеми“ текстове, като езикът на метаравнище остава на заден план:

„За годините, в които съм писала текстове за бранша, промяната се състои в това, че към момента търсят от мен директни послания в текстовете. Без сложни думи и без двупластови строфи. Всичко да е много по-директно и разбираемо.“ (Л. Димитрова).

Четени и осмисляни в контекста на високото равнище на функционална неграмотност в страната (потвърдени както от национални външни оценявания, така и от международни изследвания), тези редове носят изключително печални и мрачни послания за възможността на младите хора да се справят с откриване и осмисляне на индиректни текстови послания, респективно – от ежедневната формална и неформална комуникация, като предпоставка за тяхното приложение при справяне с различни житейски предизвикателства.

Непосредственият изказ съответства на тенденциите за прямота в ежедневната и професионалната комуникация – не предполага скрити смисли и задръжки, не предвижда спестяване на неудобни или нелицеприятни истини, не се притеснява от въздействието върху психиката на отсрещната страна. Директният изказ е агресивен. Целта на подобна комуникация обикновено е да афишира надмощие и да донесе усещане за значимост/ величие, за себеутвърждаване, за налагане на личната позиция по агресивен начин. Това е и своеобразна недобронамерена манипулация, резултат от която е компрометиране и принизяване на ценността на личността и нейните постижения. За съжаление, такъв тип комуникация е все по-модерна, тъй като чрез нея (както и чрез попфолка) се постигат бързи резултати.

Друга тенденция в създаването на съвременните попфолк текстове е обърнатият модел на песенна креация. Процесът на творчество е от горе надолу. Творецът създава с ръцете си своето произведение. Всевишният сътворява всичко видимо и невидимо: „В началото Бог сътвори небето и земята“ (Моисей 1:1). Сътворението е акт на вдъхновение, акт на свободна воля, извършен без принуда.

Естественият процес на създаване на едно музикално произведение е първо да се създаде текстът и върху него композиторът да създаде музиката. Обикновено музикантите са вдъхновени от прочетени стихове и техните послания. След това идва композиторът и всички други, които са ангажирани със създаването на крайния вариант на песента. Тук обаче имаме точно обратната парадигма.

П. Радева споделя, че нейната дейност при създаването на текстовете е второстепенна:

„Текстовете, които създавам, ги пиша върху вече изпратена демо версия на песента от изпълнителя, който ме е потърсил. Така че пиша върху музика.“ (П. Радева).

Л. Димитрова потвърждава, че по-често се създава първо мелодията, която следва да бъде съобразена с възможностите и потребностите на изпълнителя:

„Имам опит и в двата случая. По-често първо се създава мелодията, защото с годините разбрах, че тя е приоритетна за изпълнителите (което е съвсем логично). Впоследствие се създава текстът, най-често – спрямо вижданията и темите, които вълнуват самия певец или певица. По-рядко готова поезия се превръща в песен, но има и такива примери.“ (Л. Димитрова).

Истината е, че много от изпълнителите имат възможностите и гласовите данни – завършили музикални училища, работят с вокални педагози, съвременните технологии позволяват техният глас да бъде обработен. Защо тогава се налага този процес да бъде преобърнат? От една страна, моделът на създаване на една песен изисква както съобразяване с вокалните възможности на изпълнителите, в т.ч. диапазон на гласа, начин на звукоизвличане, нарушения в говора, артикулацията, темпа и ритъма на речта и др. От друга страна, отново достигаме до търсенето на пазара, до това, че изпълнителят много добре познава своята публика и вижда нейната реакция, поради което се съобразява с тях.

Съвременният процес на създаване на една песен е обърнат. Изпълнителят ги инициира – той е началото. Дори не е композиторът. Изпълнителят е активната страна, двигателят в процеса на създаване на съвременните попфолк песни. Върху вече създадена музика, при наличие на определен ритъм, авторът е малко или много ограничен – откъм брой на срички, откъм повторения на един и същи мотив, откъм дължина на фразата и т.н. Всичко това той трябва да съобрази в създаването на текста. Това потвърждава, че водещи са аранжиментът и звученето, а не посланието.

Вместо специалисти (хора, които са учили години наред, майстори в своята сфера на дейност) да възпитават вкусовете на публиката, като ѝ дават примери, образци, модели и оригинално творчество, да формират естетически и нравствени критерии, потребителите са тези, които движат процеса от долу нагоре. За съжаление, това са процеси, които наблюдаваме не само в попфолка, но и в образованието, както и в цялото съвременно общество. Компромиси с качеството се правят и в строителството, и в медицината, и навсякъде. Това е тенденция, за която не можем да обвиняваме попфолка.

На въпроса за основните послания авторките като че ли не откриват някаква особена разлика с предишни години:

„Съвременните текстове засягат теми, които вълнуват младото поколение: любов, раздяла, представа за бохемски начин на живот. Последната тема е застъпена най-често в по-танцувалните и неангажиращи слушателя песни, а именно – така наречените „кючеци“.“ (Л. Димитрова).

Танцувалната музика се отделя от останалия тип песни. Потребителят вече не е слушател, защото не е ангажиран с текста. Самата дума „кючек“ се свързва с названието на танца. Хората, които предпочитат този тип музика, асоциират понятието по-скоро с възможността да танцуват. Отново се връщаме на значението на топоса – в една концертна зала възможностите за танцуване са ограничени пространствено (от седалките например). Ограниченото движение там ги стимулира да възприемат музиката и съдържанието на текста, докато средата на клуба предразполага към движение, към някакви дейности, действия и към това да се обмислят и демонстрират поведение и визия, което обаче снижава значимостта на посланията, носени от текстовете.

В тази връзка се поставя въпросът дали текстовете, които не ангажират потребителя като слушател, възпитават? Всъщност поставя се въпросът кои текстове са повече – тези, които ангажират слушателя, или тези, които не го ангажират? Дори количествено техният брой не може да бъде преодолян. Безспорно по-голям брой са тези, които са неангажиращи – възпроизведени и мултиплицирани. Именно тази музика се разпространява в клубовете.

П. Радева споделя, че потребителите се откриват (но за да се открият, те трябва да я възприемат и осмислят, да станат слушатели):

„Посланията са различни! Зависи кой какво е искал да каже с текста си. Мое лично впечатление и вярване е, че по-често хората се откриват в малко по-тъжните текстове. Там, където има болка; там, където има носталгия към нещо загубено.“ (П. Радева).

На въпроса за личното и авторовото отношение към текстове, директно или индиректно призоваващи към вещества и дейности, които може да доведат до проблемни зависимости, и двете поетеси отбелязват нравствената детерминираност на проблема.

П. Радева реагира по-емоционално и категорично:

„Аз съм против подобни текстове. Със сигурност не бих написала нещо, което според моите виждания е пошло и грозно. Критерият ми е, че все едно всяка една песен я пиша за сина ми. Не желая да се срамувам той да я изслуша, така че не бих и написала такава.“ (П. Радева).

По-обективна е позицията на Л. Димитрова:

„Това е сложен казус. По принцип, морално погледнато, не е редно да се предлагат песни с такова съдържание, предвид това, че голяма част от слушателите са деца. Но когато се гледа на този тип музика като бизнес, е неизбежно, тъй като (например) спонсорствата на песните и видеоклипо-вете, които идват от вейпове, марки алкохол, енергийни напитки и т.н., не могат да бъдат пренебрегнати. Аз лично, като автор, не бих написала с лека ръка текст, в който да се възпяват наркотични вещества или хазарт, освен ако не е метафора, например „света ти завъртах като рулетка“. Подобни метафори са използвани и в поп музиката (Лили Иванова – „Хазарт“), както и в хип-хопа (Bezim man – „Рулетката“), което ясно показва, че попфолкът не е единственият бранш, в който тази тема се възпява.

Според мен трябва да има повече информираност у младите хора, като цяло, относно това колко са опасни този тип вещества. Същото се отнася и за хазарта.

Но да не пренебрегваме факта, че има попфолк изпълнители, които с лицата (и песните си) застават и зад благотворителни каузи и наблягат на важни социални теми в песните си. Така че въпрос на избор е кое послание „инфлуенсва“ младите.“ (Л. Димитрова).

Авторката противопоставя, от една страна, тези негативни послания, които са неизбежни заради спонсорствата, а от друга – самите изпълнители, които са лица на благотворителни каузи. В тази конкуренция на ценности и норми се реализира колизията между алтруизма, прагматизма и морала. Нравствената реализация на този сблъсък и отговорът на въпроса „кое послание „инфлуенсва“ младите?“ отново са в полето на възпитанието и образованието. Свързват се с формирането на оценъчни способности у подрастващите за девиациите в поведението, с тяхната функционална грамотност и с емоционалната им компетентност. Дали младите хора изобщо разбират тези метафори и послания? И тук отговорността не е на попфолка.

„Разбира се, че музиката има влияние върху слушателите, независимо от жанра. Възпитанието на подрастващите обаче (и в позитивен, и в негативен аспект) поне според мен невинаги е пряко свързано с музикалните им предпочитания. Цяло едно поколение израснахме с песните на Мишо Шамара и „Гумени глави“ и не съм забелязала поведенчески изменения, които да са недопустими, у повечето ми връстници. Същевременно съм виждала и хора с нецензурен речник и нисък праг на гнева, които слушат например класическа музика. Звучи клиширано, но и аз, като много други, смятам, че възпитанието идва основно от здравата семейна среда, която да предпази децата от пропукване в себеувереността им. Защото това води до грешен подход на търсене на валидация от останалите и се завърта порочният кръг.“ (Л. Димитрова)

Ако в миналото попфолкът беше маргинализиран, често свързван с утайката на обществото, в съвременното общество този статут не е такъв. Голяма част от личностите, които са свързани с попфолка, са утвърдени, успели финансово (факт!), масово популярни, с високо образование. В крайна сметка, голяма част от проблемите на посланията ние ги виждаме като реални изпитания – както за самата личност, така и за цялото общество. Не може реалните ни проблеми да са дошли единствено от попфолка. Той просто се явява едно отражение на това, което се е зараждало и обществото е допуснало да се увеличи до такава степен, че сега да трябва да се налагат законови промени за ограничаване на райския газ, вейповете, хазарта, бързите кредити, високите скорости...

Връщайки се отново на сцената, на която предимно се разпространява попфолкът, отново може да се очертае разликата между консумацията на този жанр музика на клубните събития и принципното въздействие върху характера, поведението и възпитанието. Т.е. ако музиката е „лесносмилаема“ и е за консумация, то нейното влияние е временно и ограничено. Това е факт – потребителят е един, докато в малките часове е по дънки и риза в клуба, но това е ограничено времепространство. Той може да бъде и друг човек, когато излезе извън този хронотоп и извън директното влияние на тази музика. Л. Димитрова ги разграничава. Затова смята, че влиянията на попфолка може да бъдат контролирани и че семейството е на първо място.

П. Радева също не отрича отговорността на текстописците и влиянието на музиката върху младите хора:

„Със сигурност текстовете ни влияят на младите хора. Точно затова всеки трябва да следва собствената си съвест и верую. Думите имат огромна власт и понякога наистина биват използвани за оръжие.“ (П. Радева).

Авторката обаче потвърждава, че в попфолка има нещо различно от пошлото и грозното и те може да бъдат избегнати.

Съвременните автори на попфолк текстове имат естетически правилни критерии за оценка. Те обаче пишат по изискванията на пазара. Логично се стига до въпроса: „Какви послания всъщност те самите биха отправили към младите хора?“. Оказва се, че такива и П. Радева, и Л. Димитрова намират въплътени в конкретни свои текстове:

– „Може би песента ми, с която бих искала да отправя своето послание, е песента на Преслава – „Писмо“1! Това, което ми се иска да кажа с нея, е – пазете и ценете хората, които ви обичат, докато ги има! Казвайте „Обичам те“ навреме! Не пестете думите си, някога ще ви се иска да сте ги казвали по-често! Животът е прекалено кратък, за да премълчаваме какво ни е в сърцата!“ (П. Радева).

– „Попфолк песента, с която бих отправила послание към слушателите на жанра, е „Няма да съм друга“2 на Преслава и Анелия. В нея съм написала: „На един човек няма никога да изневеря – на себе си!“. И това е моето пожелание към всички млади хора: каквато и музика да слушате – бъдете автентични! Не бъдете такива, каквито не сте, за да угодите на нечии очаквания. Животът е пред вас, живейте го с доброта в сърцата... И слушайте музиката, която ви прави щастливи.“ (Л. Димитрова).

Посланията на двете поетеси към младите хора са: да бъдат автентични, да бъдат себе си, да не изневеряват на собственото си Аз, да запазят собствената си идентичност, да обичат, да живеят с доброта в сърцата си, да прощават. Това са изначални общочовешки ценности. Това са искрени съобщения, отправени от твореца към слушателите, от майстора към потребителя. Ако оценяваме техния смисъл, това са едни дълбоки послания. За такива може да се говори при хора, придобили достатъчно опит и мъдрост.

Тъжното е, че тези послания са различни от търсените. Съпоставителният анализ между въпросите 5 и 8 показва, че търсенията на публиката са свързани с болката, със загубата, със страданието (П. Радева); с любовта, с разделите и с бохемския начин на живот (Л. Димитрова). Самите автори осъзнават разликата между търсенето на пазара и стойностните послания.

Какво всъщност представлява посланието? Посланието е писмо; отправяне на най-съкровено, чисто обръщение; нещо, което да стане; нещо, което да премине времето и пространството.

Търсените от публиката послания са повърхностни. В тях липсва задълбоченост, обвързани са не с някакви изконни, изначални, общочовешки ценности, а с актуалното, съвременното, злободневното или с моментното лично преживяване на потребителя. Противопоставя се същността, смисълът, мъдростта, важното, което идва с възрастта, на повърхностното, формалното, опаковката, визията, свързана с възрастта на възприемане, която невинаги съответства на биологичната.

Въпреки различния подход в отговорите на поставените въпроси, и двете авторки на попфолк текстове признават отговорността за отправените послания към аудиторията. Тази отговорност обаче трябва да бъде споделена и от семейството, и от училището, и от бизнеса – от цялото общество.

Благодарности и финансиране

Настоящата публикация е реализирана в рамките на проект Национална програма „Млади учени и постдокторанти – 2“ (2024 – 2025 г.), като част от научноизследователска дейност във Факултета по педагогика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

БЕЛЕЖКИ

1. PRESLAVA, 2024. PISMO. / ПРЕСЛАВА, 2024. Писмо. Музика: Преслава. Текст: Петя Радева. Аранжимент: Даниел Ганев. Available from: https:// www.youtube.com/watch?v=SejjFSFDVT8&t=3s [Viewed: 2025-2-25].

2. PRESLAVA & ANELIA, 2013. NYAMA DA SAM DRUGA. / ПРЕСЛАВА И АНЕЛИЯ, 2013. Няма да съм друга. Producer: Payner Media Ltd/Payner Ltd. Музика и аранжимент: Diamond Beat Production. Текст: Лора Димитрова. Available from: https://www.youtube.com/watch?v=voKG9gYQqKQ [Viewed: 2025-2-25].

ЛИТЕРАТУРА

ПЕТРОВА, А., Д. ИВАНОВА, 2014. Престижно потребление и реклама. Годишник на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Философски факултет. Книга Психология, Т. 105, с. 29 – 47. ISSN 0204–9945.

РАЧЕВА, Д., 2014. Фолклорът като средство за патриотично възпитание в училищна и извънучилищна среда. Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „Доктор“. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по педагогика.

REFERENCES

PETROVA, A., D. IVANOVA, 2014. Prestizhno potreblenie I reklama. Godishnik na Sofiyskiya universitet“Sv. Kliment Ohridski”. Filosofski fakultet. Kniga Psihologiya, vol.105, pp. 29 – 47. ISSN 0204–9945.

RACHEVA, D., 2014. Folklorat kato sredstvo za patriotichno vazpitanie v uchilishtna I izvanuchilishtna sreda. Avtoreferat na disertatsiya za prisazhdane na obrazovatelna I nauchna stepen“Doktor”. Sofiyski universitet “Sv. Kliment Ohridski”, Fakultet po pedagogika.

CONTEMPORARY POP FOLK TEXTS – CONCEPTUALAND PERCEPTUAL INFLUENCES

Abstract.The problem of the influence of pop folk on young people is extremely topical. Its texts and messages should be known, because they have an indisputable relation to the formation of the moral and aesthetic criteria, values and norms of a huge part of modern society and especially of the future generation. Therefore, it must be perceived, understood and interpreted in the context of social, educational and educational activities. Conceptual and perceptual aspects of influence are presented through an interpretive content analysis of structured interviews conducted with contemporary authors of texts.

Keywords: contemporary pop folk music; songwriters; content analysis; trends; messages

Dr. Daniel Polihronov, Assist. Prof.

WoS Research ID: AAC-4392-2020
ORCID iD: 0000-0001-9670-5774
Faculty of Education
Sofia University
1504 Sofia, Bulgaria
E-mail: d.polihronov@fp.uni-sofia.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.