Български език и литература

https://doi.org/10.53656/bel2024-3-2

2024/3, стр. 262 - 268

РОЛЯТА НА БАСНЯТА ЗА ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНИ СОЦИАЛНИ КОМПЕТЕНЦИИ

Славомир Кжишка
E-mail: slawomirkrzyska@gmail.com
Department of Educational Sciences
Faculty of Pedagogy and Fine Arts in Kalisz
1 Wieniawski Str.
61 – 712 Poznan, Poland

Резюме: Авторът засяга въпроса за използването на баснята в оформянето на емоционални социални способности при децата. Показва мястото ѝ в библиотерапията от гледна точка на изключителното ѝ въздействие. Баснята затвърждава народните възгледи за междуличностните отношения, представя идеала за добро и справедливост, а също така и критериите за оценка на човешките постъпки. Благодарение на това стимулира моралния развой и позволява да се усвои приемането на обществените образци на поведение. Чрез басните се представят проблемите на човешкия живот и се прави опит да се отговори на въпроса какъв е обкръжаващият ни свят, от какви закони се ръководи и как да се справим със страховете и опасностите.

Ключови думи: социална компетентност; емоционална компетентност; арттерапия; библиотерапия; басня

В началото на тези разсъждения на тема ролята на баснята при възпитаване на емоционални социални компетенции авторът представя разбирането им със засяганата тук тема. Понятието социални компетенции се въвежда в психологията през 1959 г. от Роберт Уайт, който се занимава с влиянието на окръжаващата среда върху различни обществени групи. Той представя това понятие като особена способност на хората, подпомагаща тяхната по-добра комуникация с обкръжението, като я идентифицира със социалните способности. За човека като обществена личност е важно нейното точно и правилно функциониране в отношенията с другите хора, особено когато това изисква изпълнение на служебните задължения. Така познанието и способността за плодоносни и смислени контакти с другите хора са показател за ползотворността от функционирането на обществената личност в различните реални житейски ситуации. Дейвид У. Джонсон смята, че човекът и чувството му за щастие и пълнота зависят от умелото и точно контактуване с другите хора. Освен това цялата цивилизация се опира на способността за сътрудничество с околните, за провеждане на общи действия с тях. Хората са ни необходими за нашето щастие и осъществяване и трябва да умеем да си сътрудничим, ако искаме да сме на висотата на своите задачи и влечения (Johnson 1992). В социалната психология понятието социални и интерперсонални компетенции се разбира като способност за постигане на обществените и индивидуалните цели, като едновременно с това запазваме добри отношения с партньорите на общуването. Счита се, че тези понятия са трудни за еднозначно дефиниране. Често, за да се представи нагледно проблемът, се използват подкрепящи понятия като: социална и емоционална интелигентност, социални способности и познания.

През 2003 г. д-р Карън Биърман дефинира понятието социални компетенции, определяйки го като познавателна и емоционална способност, подпомагаща приспособяването на личността към социалната среда. Това означава, че за социалните компетенции може да се говори като за умения за оказване на съществено влияние върху другите хора в различни социални ситуации. Те се обуславят от следните лични черти: темперамент, обща, социална и емоционална интелигентност. Интерпретират се също и като способности за справяне в определен тип сложни обществени ситуации, достигане на цели в обществения живот, изграждане на емоционални връзки с другите хора и се разглеждат като творчество, развиване и поддържане на връзки, както и получаване на обществена подкрепа (Starostka2008; Sternal 2014).

Същността на общата интелигентност не буди никакво съмнение, способността за истинско емоционално функциониране в обществото се признава отскоро. Емоционалните компетенции, или емоционалната интелигентност (Goleman 2007), са задължителни за функциониране в обществото и „се свързват тясно със социалните компетенции най-вече защото способността да се справяш със собствените и чуждите емоции, е същността на обществените контакти“ (Schaffer 2008). Обществените и емоционалните компетенции се покриват до такава степен, че се трактуват като една цялост, за която е точно определението емоционални социални компетенции (Schaffer 2008). Изграждането на тези компетенции е неразривно свързано със социалното развитие на човека или с неговата личностна промяна, „която настъпва под влияние на въздействието на социалната среда, подготвяйки го по този начин за по-пълноценно участие в колективния живот“ (Kowalik2012, р. 71). Общественото развитие „на индивида“ се разбира като подготовка за бъдещия живот в обществото. Голямо внимание се обръща не толкова на настъпващите в личността промени, колкото на промените, които се осъществяват в нейното обкръжение и които водят до личностните промени (Kowalik 2012, p. 72). Вътрешнопсихичните промени на усвояването на ценностите от личността, нормите и примерите за подражание се основават на усвояването на социално поведение, социални компетенции и социални знания. По време на тази социализация обществото въздейства чрез такива макросоциални процеси като: „а) адаптиране на хората към социалните изисквания, б) намирането на такива обществени ниши, които в най-голяма степен да съответстват на притежавания потенциал за развитие на индивида, в) възприемането на специални културни (цивилизационни) концепции, които посредничат при изграждане на културни образци (ценности, норми, роли, социални основи), и г) изграждането и възпитанието на подрастващите в семейството и местата за обучение“. Усвоявайки обществени знания и умения, личността заема все по-високи позиции в обществото (Kowalik 2012, p. 101). Станислав Ковалик представя процеса на социалното развитие като продължение на личностните промени, предизвикани от специфичен вид събития или ситуации, създадени от други хора; като процес на въоръжаване на хората с определени знания и умения, които са нужни за дадената обществена система; откриване от личността на нови взаимовръзки с другите хора благодарение на придобитите социални компетенции (Kowalik 2012, p. 73). Според него „социалните компетенции могат да бъдат определени като относително трайни особености (характеристики) на човешката личност, изградени по време на нейното социално развитие, които са потребни за оказване на сериозно влияние върху другите хора в социални ситуации“ (Kowalik 2012, p. 76).

За изграждането именно на емоционални социални умения помага културотерапията и свързаната с нея арттерапия, терапия чрез изкуство. Понятието културотерапия се използва за пръв път в Полша от Вита Шулц в края на 80те години, като пълната дефиниция тя публикува в началото на деветдесетте години: „Културотерапията е едно от многото действия, насочени към човека и неговата среда, предприети с цел възстановяване или укрепване на здравето и насочени за подобряване на качеството на живота, а нейната същност се основава на това, че за постигането на тази цел се използват определени произведения на културата, преди всичко на изкуството” (Szulc 2011, р. 8). Такова определение на културотерапията ни насочва към формулирането на понятието за култура от Богдан Суходолски, който смята, че „културата е възпитател на живота на човека във всеки миг от неговото съществуване, придаването на стил, видимо отношение на човека към самия себе си и към околните по отношение на сбора в работата и стремленията му, в неговия възглед за достъпните му истина и красота, чувството за значимостта на живота и отговорността за съдбата на общността“ (цитирано по Szulc2011, р. 20). Понятието за културотерапията е многоизмерно и това повдига въпроса за необходимостта от определяне на нейната теоретична основа за изследване на влиянието ѝ върху социалната среда. Концепцията за културотерапията развива Кшищов Самела, който разделя терапията на такава, която използват културните центрове, и символична, както и на такава терапия, която си служи с натурални средства. Според него културотерапия, която използва културни и символични средства, е арттерапия (Szulc2011, р. 22). Едно от нейните направления е библиотерапията. Понятието определя общите дейности, основаващи се на използването на книгите за терапевтични цели. Пълната дефиниция за библиотерапията се появява през 1961 г. и според нея библиотерапията представлява използване на селектирани читателски материали като терапевтична помощ в медицината и психиатрията, както и помагало при решаване на личните проблеми чрез четене (Szulc 2011, 1994, р. 32). Основите на библиотерапията полага Николай Рибалкин, който забелязва, че човек, подложен на терапия, търси в литературата примери, съответстващи на неговите лични проблеми (Encyklopedia...1971, р. 2105).

При възпитаване на емоционални социални компетенции у децата голяма роля играят игрите, басните и приказките. Басните дават на детето примери, кратки символични и синтетични възприятия на обширни територии на възприятия (Tyszkowa 1978, р. 141). В басните са свързани два свята – реалният и фикционалният. Те са представени по близък до детското мислене и на действителността начин. Описват се ключови за човешкия живот проблеми. Басните се стараят да отговорят на въпроса какво представлява този свят, какви закони го управляват и как да се приема страданието. В басните всички трудности се преодоляват чрез магия, която е пожелателно мислене. В героите и събитията на басните виждаме примери, които помагат на детето да се справи с житейските ситуации, с вътрешните конфликти, или просто му помагат да се понесе на крилете на фантазията, носещи му спокойствие и извикващи креативно мислене в по-късния етап от живота му (Wasilewska2012, рр. 138 –139). Баснята има специфично литературно пространство, подвижно в конструкцията си, способно на невероятни преобразувания, но едновременно с това автономно, имащо много общо със страната на сънищата. Басните се характеризират със специфична поетика от типа на фантастиката. Проявява се несигурност на събитията и едновременно очакването за нещо необикновено, което създава атмосфера на емоционално напрежение (Wasilewska 2012, р. 27). Характерна черта за баснята също е показването на екзистенциалния проблем по прост и концентриран начин. Това дава възможност на детето да схване проблема, тъй като е представен по най-прост начин (Bettelheim1996, р. 30). Баснята освобождава от страхове и опасности, показва, че в живота непрекъснато съществува борба между доброто и злото и че има несправедливост и се случват неща, които не можем да предвидим. Според посланието на баснята не бива да се предаваме и трябва да вярваме в този свят, за да постигнем успехи. Дорис Брет смята, че „изясняването и интерпретирането във връзка с реалността може, напротив, да отнеме от магията на баснята и да лиши детето от възможността за постигане на собствени осъзнати сравнения в съответстващо му темпо, което се случва обикновено след неколкократно изслушване и премисляне на разказа“ (Brett 2003, р. 31). Според авторката басните трябва да се разказват и адаптират към индивидуалните потребности на детето. Тя твърди също, че е много важно главният герой на баснята да има близко или напомнящо име до името на слушащото я дете (Brett2003, р. 23).

При терапията с помощта на басни голяма роля играе театротерапията, чиято теория и практика засягат компенсаторните, терапевтичните и профилактичните въздействия. В тези въздействия участва както лицето, на което се помага, което има затруднения или психични, соматични или социални смущения, така и лицето, което помага (Stańko2009, р. 30). Анита Стефанска пише, че това е такава форма на театрални действия, която, създавайки условия, дава възможност на лицето да надскочи собствените си възможности, като същевременно си даде сметка за съответните си ограничения. Задължително условие при театротерапията е подкрепата на развитието на участника в общото сценично действие. Целта е не актьорската игра, а съзнателното желание за промяна, воденето на диалог със себе си. Този личен разговор се основава често само на знаците на тялото, понякога на простата структура на звуковете, отварящи пространството за многозначността на чувствата или възгледите. Диалогичният контакт, при който това е артистичен код, условен сценичен знак или символ, представлява специфичен език, разбираем за по-голямата част от партньорите в театралното „действие“. Това е вид разговор, в който партньорите, на основата на собствения си опит, създават разказ за Човека, за неговите качества и разбирания за света. Формата на тази необикновена област тук определя специфичен медиум, а именно артистичната структура на изказа, използвана като средство за комуникация. Това общуване в процеса на промяна изисква изразяване на чувства, на емоции – както на по-зитивните, така и на негативните, а работата с емоциите в творческия процес трябва да улесни разбирането на тяхното значение. Освен това в процеса на играта в театротерапията протича възприемане, основано в голяма степен на знакова система с размити граници, разигравано във вид на интерсемиотични действия. Такова отношение изисква прекодиране на знаците от един вид на знаци от друг вид. Но най-често при комуникирането в артистичното пространство на играта фрапира интонацията или акцентирането, вниманието се приковава от колорита на гласа, ритъма и скоростта на говорене, височината на гласа. От перспективата на театротерапията това представлява информация, задължителна за разбирането на другия човек, на неговото виждане на света (Stefańska 2012, рр. 81 – 82).

В психотерапията при деца и младежи се използва също и куклена инсценировка, която позволява да се изяснят емоционалните конфликти. Въз основа на инсценираните от децата басни може да се видят техните притеснения и задръжки, може да се коригират такива позиции като агресия и липса на сътрудничество (Osuchowska 1978, рр. 159 – 160). Според И. Осуховска съчетаването в психодрамата на две различни роли – тази, показваща „какъв съм“, и ролята, представяща „какъв бих искал да бъда“, е възможно благодарение на това, че си служим с образи от приказките и басните, които, благодарение на изразителния си и контрастиращ характер, пасват много добре (Osuchowska 1978, р. 158) на баснята. В терапията, както пише Мария Молицка, баснята има различна употреба: „може да бъде разчитана като образец на определено поведение, може да служи за проекция на собствения опит при завършване на историите или при измисляне на нови, помага да се вникне в собствените проблеми, може да служи за социализация, за вътрешно укрепване“ (Molicka 2002, р. 152).

REFERENCES

BETTELHEIM B., 1996. Cudowne i pożyteczne. O znaczeniach i wartościach baśni, (przeł. D. Danek), Warszawa: Wydawnictwo W.A.B.

BRETT D., 2003. .Bajki, kt–re leczą, cz. 1 (przekł. M. Trzebiatowska), Gdańsk: Gdańskie Wydawnictwo Psychologiczne.

BRETT, D., 2003. Bajki, kt–re leczą, cz. 2, (przekł. H. Dankiewicz), Gdańsk: Gdańskie Wydawnictwo Psychologiczne.

Encyklopedia wiedzy o książce, 1971. Wrocław-Warszawa-Krak–w: Zakład Narodowy im. Ossolińskich.

GOLEMAN, D., 2007. Inteligencja emocjonalna, (tłum. A. Jankowski), Poznań: Media Rodzina.

JOHNSON, D. W., 1992. Podaj dłoń, Warszawa: Instytut Psychologii Zdrowia i Trzeźwości, Polskie Towarzystwo Psychologiczne.

KOWALIK, S., 2012. Rozw–j społeczny, [w:] Harwas-Napierała B., Trempała J. (red.), Psychologia rozwoju człowieka, t. 3, Warszawa: Wydawnictwo Naukowe PWN.

MOLICKA, M., 2002. Bajkoterapia. O lękach dzieci i nowej metodzie terapii, Poznań: Media Rodzina.

OSUCHOWSKA, I., 1978. Wykorzystanie bajek i baśni w psychoterapii dzieci i młodzieży, [w:] Skrobiszewska H. (red.), Baśń i dziecko, Warszawa: Ludowa Sp–łdzielnia Wydawnicza.

SCHAFFER, H. R., 2008. Psychologia dziecka, (tłum. A. Wojciechowski), Warszawa: Wydawnictwo Naukowe PWN.

STAŃKO, M., 2009. Arteterapia – mechanizmy działania z perspektywy neuropsychologii, Psychoterapia, № 2.

STAROSTKA, E., 2008. Kompetencje społeczne, a możliwości interpersonalne, http://www.psychologia.net.pl/artykul.php?level=254 (dostęp: 29. 07. 2015).

STEFAŃSKA, A., 2012. Teatroterapia jako metoda kształtowania poczucia godności u os–b niepełnosprawnych intelektualnie, PoznańKalisz: Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu, Wydział Pedagogiczno-Artystyczny, Biblioteka Arteterapeuty.

STERNAL, E., 2014. Kompetencje społeczne w obliczu przemian społeczno-gospodarczych, Bydgoszcz: Wydawnictwo Uniwersytetu Kazimierza Wielkiego.

SZULC, W., 2011. Arteterapia. Narodziny idei, ewolucja teorii, rozw–j praktyki, Warszawa: Difin.

SZULC, W., 1994. Kulturoterapia. Wykorzystanie sztuki i działalności kulturalno-oświatowej w lecznictwie, Poznań: Wydawnictwo Naukowe Akademii Medycznej.

TYSZKOWA, M., 1978. Baśń i jej recepcja przez dzieci, [w:] SkrobiszewskA H. (red.), Baśń i dziecko, Warszawa: Ludowa Sp–łdzielnia Wydawnicza.

WASILEWSKA, A., 2012. Fantastyka baśniowa a dziecko - wychowanie czy manipulacja?, Gdańsk: Wydawnictwo Uniwersytetu Gdańskiego.

Превод: И. Михайлова

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,