Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/5, стр. 507 - 513

ПРОФ. Л. ЛИПЧЕВА: КАТО ЛЕКТОР ПРОВЕРЯВАМ „СИГУРНОСТТА“ НА МИСЛЕНЕТО СИ ЗА БЪЛГАРСКОТО (интервю)

Резюме:

Ключови думи:

Проф. д. ф. н. Любка Липчева-Пранджева е преподавател по история на българската литература в ПУ „Паисий Хилендарски“. През периода 2003 – 2006 г. и понастоящем е гостуващ лектор в Института по славистика на Виенския университет. Специализирала е в Мюнхен, Виена и Берлин. Научните Ӝ интереси попадат в широките граници на една динамично разбирана културология: социология, история, идеология и литература; модели за личностна и колективна идентичност и съучастието на литературното във функционирането им; преводът като интеркултурен трансфер и др. Автор е на множество статии и студии („Voyage sentimental... по Европа. Стратегии на професионализма“, „Жените на социализма и четенето“ и др.) и на книгите: „Бързият сън на митовете“ (1999 г.), „Левски: Букви от името“ (2001 г.), „Битие в превода. Българска литература на немски език XIX – XX век“ (2010 г.). Участник и ръководител е на международни изследователски проекти, съставител и съредактор на научни сборници като: „Интеркултурният диалог. Традиции и перспективи. Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“; „Литературният скандал. Скандалът като литература“ и др.

Представете на нашите читатели университета, в който сте лектор.

Може би всичко, което трябва да се разкаже за Виенския университет, вече се съдържа във факта, че през 2015 година той ще чества 650 години от създаването си. Както тук често напомнят, „университетът мисли в столетия“, без разбира се, да уточняват/ограничават времевата перспектива – как разбираш, помниш, цениш миналото, винаги е и избор на посоката за бъдещето. Следя с любопитство процеса на организацията по честванията, който ще продължи общо три години: конкурси за научни изследвания; издателски поредици; интердисциплинарни лекционни курсове; „пътуващи конференции“… Следя подготовката едновременно като съучастник – като съпреживяващ я „вътрешен елемент“ на системата, но и като дистанцирано „чуждия“, като гост. А гостът (неизбежно влачещ нашата си и балканска, и българска, и „соц-“ памет за грандиозното) ту се дразни от „прекомерността“ на цифровите изражения: 92 000 студенти през настоящата учебна година; 12 500 завършили през миналата учебна година; 6900 учени; 187 образователни направления и т. н., ту с възхищение осъзнава, че понякога Гъливер си е просто Гъливер, а не резултат на изкривената оптика на погледа.

Още повече че подобно на времевата перспектива и цифрите си имат обратимост – във Виенския университет обичат да разказват и за онзи единствен студент, с когото навремето стартирала преподавателската практика на З. Фройд. И разбирам, че всъщност разказват за онзи администратор и за онази управленска стратегия, разрешили подобно начало, допуснали в икономичността на образованието да проникне „наночастицата“, която ще зареди с живот днешното случване. Може би най-йерархичната система на академично общуване, която поне аз познавам и която (признавам) на моменти ми се струва направо перфидна, устойчиво (вече 650 години!) поддържа най-важния вид демократизъм на академизма – познанието е поливалентно и като такова ценностно във всичките си форми.

В обратимостта на стратегиите и времевите перспективи попада и днешната виенска българистика, със своята скромна почти 12-годишна история. След едно десетилетие на погромно закриване на множество българистики в целия европейски контекст, на странно „отдръпване“ на българската академична традиция от извоювани трайни форми на присъствие, през 2002 г. тъкмо във Виена е разкрита „нова“ специалност. Всъщност българистичните изследвания, а и много сериозните занимания с културната традиция на южното славянство от IX век насам никога не са отсъствали от изследователското поле на виенската славистика.

От кои факултети и от кои специалности са вашите студенти?

Едва ли е възможно да се даде коректен отговор на този въпрос. Това е силно изменчива картина и дори в рамките на един и същи семестър тя е различна в различните модули/форми/теми на обучение. Два примера от настоящия летен семестър: литературоведският конверзаториум „Образи и роли на женското в българската литература“ е предназначен за бакалавърската степен на славистите и е избираем в модул по литературознание; води се на немски език и събира, освен българисти, студенти и от специалностите: русистика, японистика, бохемистика. Семинарът „Българският литературен канон – изграждане, обрати, деконструкции“ е финален за бакалавърската степен на българистите, има множество задължителни предпоставки за записването му (взети изпити) и завършва с разработването на обширна семинарна работа. Семинарът се води само на български, работим само с оригиналните текстове, но и тук имаме двама гостуващи като слушатели студенти: един от специалността „Философия“ и един от специалността „Медии и комуникации“.

Вашата професионална и лична мотивация да преподавате български език в чужбина?

Литературоведската компетенция е специфично изискване за лектората във Виена, но преподавателската ми работа в Института по славистика винаги е комбинация от литературоведски теми и езиково обучение (в едно или две различни нива). С чиста съвест бих могла да кажа, че мотивираността ми и в двете сфери е еднаква – става дума все за предизвикателството да се „справиш“. За литературоведските часове е съвсем ясно, струва ми се. За мен самата те са нещо като „практически уроци“ по интеркултурно общуване. Колкото и да е натоварващ постоянният „недостиг“ у слушателите (липсват преди всичко предзнанията на все по-очерняното от нас самите средно образование!), да „разчиташ“ Ботев и Багряна като нови/неизвестни автори или да следиш как се четат нови/известни български автори като Г. Господинов, Алек Попов и Т. Димова в чужд контекст, са „знание“ и опитност, които не бих могла да придобия при работатаси в нито един български университет. Провокацията, естествено, е двойна – проверявам както „сигурността“ на мисленето си за българската литература, така и способността си да го преведа и пренеса в различна читателска среда.

Предизвикателствата на езиковото обучение са от друго естество. Езиковите курсове, които водя, започват от сравнително висока езикова компетенция (В1; B2; C1), а понякога включват и чисто теоретични лекции (например: синтаксис, стилистика). Предизвикателството при тези ситуации за литератора е да се завърне „успешно“ в общността на филологията, да не допусне лекционните курсове по български синтаксис (например) да се огънат и свият в чисто практическото ниво; да са различни като научно качество от съответните курсове по руски/полски/чешки/сръбски език, които се водят от колеги езиковеди.

Етозащо летнитедва месецав България почтиникога не стигат, за да „наваксаш“ всичко: да проследиш новоизлезлите книги (осъзнаваш колко високо продуктивни са българските автори!), да погледнеш какво са публикували българските езиковеди по предстоящите теми, да събереш библиография, да подготвиш ксерокопия…

Кое привлича съвременния чуждестранен студент към изучаването на български език и българската култура? Емоционална или прагматична е неговата водеща мотивация?

Разбирам добронамерената амбиция, която се крие зад това питане. И най-гъвкавото мислене обаче не би могло да изобрети пълната палитра от мотиви, привличаща чуждестранните студенти към българистиката извън България. За изучаващите славистика да усвоят българския език, може да бъде въпрос на професионализъм (броят на овладените славянски езици е много важен); може да бъде резултат на провокирано любопитство (за различния български често става дума в съпоставителното славянско езикознание) или на зле изчислено наваксване на кредити (тук пък близостта на сръбски и руски език се надценява и неизбежно изиграва лоша шега на студентите слависти). Към литературата привличат текстовете на български автори (понякога един разказ или дори абзац, дочут на литературно четене, може да свърши много по-вече мотивационна работа от цяла серия академични лекции), но и харизмата на отделни личности, превърнали се в емблема на българската култура: една вечер с оперната певица Красимира Стоянова или с мистерията на българските гласове в концертните зали на Виена; една изложба на български икони в Българския културен център „Дом Витгенщайн“… Във Виена не е трудно да се „натъкнеш“ на българска култура – много трудно е обаче да задържиш любопитството, провокирано от тази случайна среща; да убедиш студентите в това, че си струва да го развият до избор на професионализъм.

Определението „чуждестранни“ се отнася и до един друг кръг от студенти – студентите от български произход. Те са деца на емигранти (първо или второ поколение); езикът им е майчин (винаги се шегувам, че много личи, когато е „бащин“); говорят със слаб или много силен акцент; понякога обаче не просто знаят текстове от Ботев и Багряна наизуст, но и пишат доста по-добре от българските си връстници, издържали успешно матурите си. Мотивацията и тук е силно варираща: едни следват „Международни отношения“ и българското им е „задължителна“ компетенция; други имат сериозни бизнес планове (а и несъмнено доверие в българското си бъдеще); трети… доказват на някого (на мама, на приятел/приятелка?) силата на връзката си с българското. Тях също е трудно да задържим – най-често защото в началото не са готови да приемат факта, че филологията може да бъдеизтощително тежко следване, че изисква и време, и скъпо струващи усилия.

А понякога не успяваме. Губим най-добрите си студенти просто защото всяко разтваряне на служебния мейл им предлага десетки възможности: за координатор с немски и полски език в международен проект; за едногодишна стипендия в Чехия; за безплатна тригодишна докторантура в Москва; за участие в новосъздаден център по… Преди данните за контакт подобни информации винаги съдържат подробни сведения за финансовите измерения на предложението. Негативни стереотипи по отношение на българския език и култура във виенската славистика няма, има просто агресивни културни политики (модерно и атрактивно опаковани). Срещу тях не можем да предлагаме просто демодираната представа за стоицизма на знанието. Анахронично е, неефективно е.

Поддържа ли лекторатът връзки с български държавни и културни институции (посолство, представителство, културен институт, училища...)? А с представители на българската общност?

Ефективността на работата ми в много висока степен е обвързана с дейността на българските институции във Виена. Независимо дали става дума за битови „дреболии“ като това, да ми помогнат с уреждането на транспорт до Шалабург (за да мога да покажа на студентите си, но и на колегите си преподаватели, изложба, свързана със Средновековието на България), или за реализацията на проект, който изисква няколко семестъра активна, упорита работа.

И тук бих искала специално да благодаря на посланик Елена Шекерлетова. Способността Ӝ да намира в общуването с университетското и институтското ръководство баланса между активното подпомагане и такта на отчитаната академична независимост проличаха още на първата, предложена лично от нея, среща с колегията. През 2012 година по нейна инициатива бе обявен конкурс за най-добър студент по българистика. Наградите, връчени на първите трима в конкурса по време на тържественото честване на 24-ти май, включваха и възможността за стаж в различни български институции. Така за пръв път виенски студент по българистика, носителят на първата награда Георг Кайл, бе приет за стажант в Президентството на Република България. Вторият награден бе Ж. Дегенхарт, а в момента тече третото поредно провеждане на конкурса, който вече спокойно можем да наречем традиционен. Традиционно е и нещо друго – паричната награда винаги е осигурена от инвеститор с трайно, доказано ефективно присъствие в българската икономика.

Сътрудничеството с Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ позволи осъществяването на множество проекти, в които студентите българисти съучастваха и които безспорно допринесоха за популяризирането на специалността: поставена беше паметна плоча на мястото на българската печатница на Янко Ковачев и Хр. Г. Данов; проведена беше международна българистична конференция „Българската книга отвъд България“; в тържествената зала на Австрийската национална библиотека беше представена изложба на българските книги, печатани във Виена през XIX век, и др. Изброяването не може да предаде удоволствието да присъстваш на подобни събития; не е в състояние да разкаже нито за ентусиазма на студентите след срещата им с български автор (например в кафе „Корб“ с Пл. Дойнов), нито за възторга на гостите на дома (представители на българската общност), слушащи есетата на студенти българисти.

Как „стои“ към днешна дата лекторатът по български език в сравнение с лекторати по други славянски езици?

Виенската българистика съществува във висококонкурентна среда. Не би трябвало да има никакви съмнения за това. Русистиката, бохемистиката, сръбската филология са сред най-желаните, съответно и най-силно присъстващите специалности в Института по славистика. Наред с украинистиката и словенистиката (към които обаче отвеждат множество традиционни за Австрия и затова зорко „охранявани“ контакти), българистиката е в напрегнатото положение на „орхидейна“ специалност. Образът на крехката, уязвима битност, който се съдържа в това полугласно изричано определение, отговаря на реалностите.

Началният старт на виенската българистика през 2002 – 2005 г. е изключително висок. Зад популярността на новата тогава българистика стои авторитетът на проф. Миклас, подпомогнат в установяването на специалността и от българските лектори, гостуващи на Института, и от хонорувани преподаватели. Следват в бързия темп на последните 6 – 7 години: цялостно реформиране на образователната система, въвеждането на бакалавърска и магистърска степен, трикратното сменяне на учебните планове и въвеждането на новата „уводна“ фаза на обучение (носеща всъщност елиминаторните функции на приемни изпити). На подобни „турбуленции“ не всички университетски специалности устояват, но българистиката – в бакалавърската си степен – продължава да е стабилно вградено звено. В рамките на следващия зимен семестър ще имаме първите успешно завършили бакалаври. За да се развие цялостно обаче, специалността има нужда от захранваща бъдещето Ӝ среда: от високо научно ниво на провеждани магистърски курсове и от въвеждането на педагогически профил. Първото ще зададе „хоризонт“ на самото обучение, ще „задържа“ най-мотивираните ни студенти, дори и когато икономически примамливите предложения буквално ги застигат отвсякъде; второто ще създаде професионално поле на реализация.

Не бих се определила като оптимист, най-вече защото ме дразни лесната готовност да се „вярва“ в светлото утре, заложена в това определение. Но пък съм свидетел на активната съпричастност на Посолството на Република България в Австрия към проблематиката на българистиката, на последователно провежданите постъпки, за да се постигне разширяване на специалността с педагогически профил. За д-р Ирина Владикова – директор на тукашното българско училище, тази задача се е превърнала в лична кауза, а за мен е удоволствие да помагам – когато ми е възможно. Особено важно ми се струва да бъде продължено повишеното внимание, с което през последните две години се отнася Министерството на науката и образованието към българистиката извън България: миналогодишният Трети световен конгрес е несъмнено свидетелство за това, но дори и настоящите инициативи на вашето издателство са достатъчно красноречиви.

Колкото до орхидеите – огледайте се в който и да е цветарски магазин, защо не и в която и да било българска или австрийска верига за хранителни стоки, и ще забележите, че екзотиката им на рядко срещано цвете е минало; че при добра икономическа (политическа/културна) стратегия тя може да се превърне в устойчива практика на ежедневието.

Поддържате ли професионални отношения с други лектори по български език?

Да, смятам тези контакти за изключително ценни и съм убедена, че лекторите по български език са готова, изградена от българското министерство научна мрежа с много висок потенциал, който тепърва ще се проявява и разгръща. Държа в ръцете си и най-категоричното доказателство за това: сборника „Текстът Левски – прочити в свой и чужд контекст“. В сборника са представени докладите на студенти българисти от шест европейски университета: Фрайбург, Виена, Страсбург, Познан, София и Пловдив. Международният студентски семинар (Карлово, 2013 г.) събра, макар и само за три дни, ентусиазирани млади хора, които споделят обща пристрастност към българската история, литература, култура. Споделят и общата си увереност в европейското бъдеще на българистиката. Че се случи в дома на Левски, за мен е с особена знаковост – трябва да благодарим за това специално на Д. Чаушева, директорката на Националния музей. Без активното сътрудничество на лекторите обаче, на колегите д-р К. Захова, доц. Е. Гетова, доц. Св. Черпокова, които в продължение на два семестъра усилено и в координация помежду си работиха със студентите, проектът просто нямаше да се осъществи.

Смятате ли, че е необходимо да има център за подготовка на лектори по български език и култура и за създаване на специално разработени методики за нуждите на лекторатите?

Така формулирана, идеята не изглежда особено привлекателна. Тя предполага единна подготовка, която лесно може да се превърне в задължителна, да стане „условие“ за кандидатстване и т. н. Да се обобщи културното и езиковото многообразие на контекстите, в които работят българските лектори, е много сложна задача – дори само лекторатите в немскоезичен контекст, в Берлин и във Виена например, са значимо различни. Нито едно от тези различия не бива да бъдепренебрегвано, защото това може да попречи, може дори да унищожи усилията на лектора. И обратно – възможностите за дистанционно съучастие на българското Министерство на образованието и науката са много големи. То може да служи за комуникационен мост между постиженията на българската наука и нейното присъствие в контекста, в който работи лекторът. Може да предлага алтернативни дистанционни курсове, подсказани му като форма и тема от самия лектор; може да въведе виртуални „кабинети“ по езикова практика; може да предлага помощ за библиографска информация при разработване на българистични теми от курсовите работи до докторските разработки; може да създаде „борса“ за срещане на чуждестранните студенти по българистика и потенциалните им работодатели от цял свят и т. н. Може да съществува център, който да поеме логистиката на тези контакти и точно това би било изключително ефективна помощ в работата на лектора.

Интервюто взе: д-р Мая Падешка

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.