Български език и литература
Вход / Регистрация

2012/3, стр. 228 - 234

ПОДСТЪПИ КЪМ АНТОЛОГИИТЕ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ (литературознание, секция за докторанти)

Резюме:

Ключови думи:

XIV национална научна конференция за студенти, докторанти и средношколци
„Словото – (не)възможната мисия”
XIV National Scientific Conference for Students, Postgraduates and High School Students
“The Spoken Word – An (Im)Possible Mission”

Ако боравим с личните означения на Пенчо Славейков, бихме откроили основно три авторепрезентативни практики: „самопознание“, „самохвала“ и „самохаресване“. Идеята за автономия на литературата лежи в сърцевината на проект, правен дълго от автор с маска на нарцис. Специфичните съответствия в целия му текстови корпус не могат да бъдат проектирани без визията му за нещо цяло. Жанрът на антологията е припознат като отявлен модел на творчеството като творба. Антологичните книги на Славейков са контексти на сублимни теми, мотиви, жизнени истории и митологеми. При това се предвижда специфичното им вътрешно подреждане и йерархизиране. Те са свързани с винаги подвижния регистър от предписания и критерии, легитимиращ избора и включването на текстове. Като че ли този регистър буди повече неудоволствие и дори възмущение в сравнение с всеки друг жанр, тъй като несъответствията между проекта като наличност и рецептивните очаквания са задължително много. Книгите на Пенчо Славейков се сплитат в херменевтичен възел, стегнал изтичането на живота.

От друга страна, като говорим така общо за антологии, е нужно да си даваме сметка поне за две неща. Първото е свързано с въпроса: кои са антологиите на Пенчо Славейков? От 90-те години насам в критиката наблюдаваме устойчиви определения като „невъзможна книга“ или „(не)възможна антология“1). Едно невинно „не“ се явява в скоби, готово да преобърне фиксирания смисъл или да яви и други картини и значения. Вторият проблем се мотивира с питането: как и защо да говорим общо за антологиите на Пенчо Славейков? Нужно е да въведем разграничение между антология и план за антология. Условно можем да определим, че Славейков има три антологии и един проект за антология. Приживе са издадени антологиите „На Острова на блажените“ (1910) и „Немски поети“ (1911), както и „The Shade of the Balkans“ (1904) в съавторство. Само „На Острова на блажените“ обаче указва още в заглавието жанровия номинатив „антология“. Единственият неосъществен проект, замислен като антология на българските народни песни, е „Книга на песните“. Тя е конципирана посмъртно по два твърде различни начина от д-р Кръстев и Боян Пенев. Ще се концентрираме върху антологиите „НаОстрова на блажените“ и „Немски поети“ не защото следваме разграничението литература – фолклор, самият Пенчо Славейков не го следва, щом посмява да пренаписва народни песни или да снабди преводите на немска поезия с устойчиви фолклорни клишета. Фокусираме се върху тези две антологии, защото са в известен смисъл концептуални двойници, сиамски близнаци, свързани в гръбнака или оста на писането, които показват не само как авторът се самопредставя, а и как същият този автор се самопредставя по различни начини. Много любопитна пресечна точка между „немската тема“ и фолклора съдържа „Епически песни“ – най-преиздаваната книга на автора. В някои изследвания тя е безусловно номинирана като антология2), макар че в анонса на сп. „Мисъл“ изданието от 1907 г. е определено като „второ“. Именно „Епически песни“ от 1907 г. е първият проект на П. П. Славейков, който създава контекст на мистификацията в книжно тяло с въвеждането на предговора от Олаф ван Гелдерн. Книгата съдържа някои генетически аспекти на модерната авторепрезентация – например автобиографичния модус:

Автобиография

При моите песни приложен е моят портрет.

Мнозина ме мислят, мнозина зоват ме поет и шепнат: „Щастливец! Между ни той, тук на земята, небесно е чедо и с лира вълшебна в ръката, за песни испратен, той само във песни живей, и лавров венец над челото му гордо се вей!“. А който ме знае и знай на какво се обляга поетът, ще каже: „Не с лира в ръка – а с тояга небесното чедо върви по световния път;

и лавров венец може би да е виждал в съньт, когато се той замечтай и забрави унесен...

Животът му тъжна, но още не испяна, е песен!“ (Leipzig, 1 Ян. 1895 г.)

„Автобиография“ е първото стихотворение, в първото издание на „Епически песни“ (1896)3). Може би това е най-ранното произведение на Пенчо Славейков, в което се въвежда „митът на Писателя“4). Налице е иронично помирение с предстоящия „сън за щастие“. Нагласата, че световният път ще бъде извървяван не с лира в ръка, а с тояга, отключва биографичния контекст, усърдно обгрижван и от „литературната институция“. Така митичната Марица се оказва съвместно конструирана енигма. Тялото е най-податливата зона, в която се наслагват митовете за твореца, защото е видимо и скверно. (Докторатът на д-р Кръстев е за безсмъртието на душата у Лотце). Сам Славейков доста неща е обяснил и доста неща е съотнесъл с „жестоката беда на тялото“. Нещо повече, „щетата на тялото“ е есенциалната рамка на помирението в цялото му творчество.

Нужно е да проблематизираме и понятието за антология. От днешна гледна точка, антологиите са все още актуална тема, кореспондираща с усилието да се обговаря и сегментира „канонът“ в българското културно поле. Те не са преставали да съществуват като престижни културни форми. Антологичните книги на Пенчо Славейков са напрегнати езикови зони, в които се застъпват и напластяват биографични контексти, литературни контексти на повторение, контекстът на националната литература, социоисторическият контекст. Струва ни се особено важно, че ангажиментът към социалното настояще е интегриран в илюзията на антологичната форма. Жанрът на антологията не предполага задължителна рефлексия в състоянието на настоящето. Антологийната 1910 година го потвърждава. Оперирането с жизнена лъжа, резултанта от мистификационните практики, осигурява свободната игра на фикцията, при която „всичко е позволено“, пък било то и внедряването на социален опит в иначе доволно предпоставената неприкосновеност на художествена творба. Такъв експеримент е намигване към възрожденските хибридни общоупотребими и целеви текстове, но заедно с това съдържа импулса на сътворяването на несъздадимата модерна творба.

В този смисъл антологиите на Славейков са автоконтекстни, лични книги и като такива въззренията на оратора и оракула съвпадат. Вътрешната структурна нееднородност на антологийния жанр кореспондира с винаги разединената, разпокъсана, липсваща цялост на модерната душа. Различните контекстови съдържания намират пресечната си точка в организиращия принцип на антологията – и в двата случая легитимиран с реалното историческо име Пенчо Славейков, което по презумпция не съвпада с реалната фигура, защото въплъщава една „жизнена лъжа“ (Ибсен). Организаторът на проекта е фигура на самоовластилия се авторитет, който държи аршините на способностите за съждение. Ангажиментъткъм националната литература изглежда толкова обсесивен, че извиква въпроса: защо авторът изпитва необходимост от безотказно тематизиране на „литературата, която я няма“, най-натрапчивата критическа фиксация на Пенчо Славейков. Като че ли в ипостасите на толкова много фантазмени фигури по-лесно може да се припознаят моменти от липсващото единство на „комплицираната“5) модерна душа. В този смисъл можем да определим Пенчо-Славейковата антология като форма, в която е заложена обсесията по единство. Това по-лесно би могло да се проследи в „На Острова на блажените“. За книгата „Немски поети“ единството е заключено в един повторителен сюжет, пронизващ почти всички бележки за немските поети. Разбира се, този сюжет е свързан с естетическите свойства на лириката. Повторително е предпоставянето, че изкуството не бива да изобразява крайни състояния, а да ги загатва. За Славейков „недореченото“ е незаобиколимото свойство на модерната лирика. Художествените същности възникват в свободната игра на образа и нюансите, които укрива. „Уланд греши като поет, когато казва ясно, а не загатва.“6) Диктатът на естетика се състои в радикалното заклеймяване на изкуство, което се самоограничава до видимите предели на предметите. Естетикът определя една суверенна област на загатнатото и недотвореното, осветяваща царствения път на поезията.

“Немски поети“, макар и привидно неавторска книга, съдържа две много важни концептуални оси. Първата е свързана с неуморна авторепрезентация, дори в границите на един дългогодишен преводачески проект. Втората ос конципира погледа върху модерното изкуство като естетика в орехова черупка, чийто водещ тон е диктатът на трябването, на приемането и отхвърлянето, плод на суверенния избор на преводача съставител. Тази концептуална ос пронизва статии като „Душата на художника“ и „Българската поезия“. Субстанцията на „недореченото“ е настойчиво постулираното задължение на модерната лирика, както и мисловна ниша, в която проектите „Немски поети“ и „Книга на песните“ очертават изненадваща аналогия. Особено внимание към недоразвитото, недосъздаденото, недотвореното виждаме и в студията „Народните любовни песни: „Както в художествената лирика, тъй и в народните песни има такива, чиято красота се състои тъкмо в това, дето те са недоразвити и веригата на сбраните в тях образи не е тъй яко свързана.“7) Недотвореното е фикцията за цялост в теоретичните въззрения на Пенчо Славейков. Тъкмо това въртене и стоене около теорията, около въпроса как трябва да изглежда модерното произведение, сближава, от друга страна, „Немски поети“ с „На Острова на блажените“. Същественото за тези антологии се състои в нежеланието и може би невъзможносттада бъдат само литература, да съществуват отделно от теоретически узаконявания и сериозносмехови констатации за състоянието на културата. Това е особено валидно за книгата „На Острова на блажените“, чийто профетически корен е в основата на извънвременната антиутопия на българското. Нестандартното на тази книга е, че побира визията за фиктивна култура, докато гради представата за вакантна култура. Безрезервни помощници на подобни визии и представи са алегориите. Текстът „На Острова на блажените“ е структуриран като възможна репрезентация на културната и литературната ситуация на Острова в разновременност. Пенчо Славейков не може да заобиколи мита за литературата като обвързваща сила, като медия на колективно споделим опит. Самата идея за национална литература подхранва този мит, тъй като е значим фактор за нейното автономизиране. Антологията като изходна форма за самопародиране всъщност проиграва и подиграва представата за колективната осъщественост на българската литература. Не на последно място, с избора на антологичната форма Пенчо Славейков се е надсмял над опита си да имитира проблематичния й телос.

В подхода ни към антологиите на Славейков се опитваме да мотивираме необходимостта от един прочит, който да ги свързва. Заедно с това можем да мислим антологичната форма като проява на избор, който съсредоточава представителни мотиви в творчеството на автора. Ако трябва да назовем с една дума определящото свойство на антологичните проекти, ще изберем кодовата дума „превод“. Преводът представлява стратегия на опосредяване. Нуждата от опосредяване при Пенчо Славейков е породена най-общо от две неща. От една страна, самоналоженото самовглеждане да става едновременно вътре и извън фикцията (като онази къртица при Кафка, която неудържимо желае да наблюдава къртичината си едновременно отвътре и отвън). Фикционалната матрица на Острова е проектирана така, че позволява авторът да изглежда чужд на породения от него дискурс именно чрез преводаческия „трик“. Така можем да си обясним и стратегиите на отчуждаване и одругостяване на чуждоезичните оригинали от самите себе си. Например преводът на стихотворението на Лилиенкрон „На нивата“ представлява алюзия към Ботевото „Хаджи Димитър“, респ. негова по-слаба версия. Заедно с това обаче организирането на фикцията се случва едновременно с процедурите по контролирането й. Те са във владенията на авторитета на преводача съставител. Извън буквалното осмисляне на този код в „Немски поети“ и разслояването на „своето“ като преводно „чуждо“ в „На Острова на блажените“ можем да определим и поабстрактен смисъл на превода като модус на цялостна конструктивна визия. В този смисъл преводът граничи с пренос. Не веднъж Пенчо Славейков провожда в антологиите почти цели фрагменти от своите критикотеоретични статии. Това е функция на „свръхсоциално наблюдение“8) , нетипично за жанра на антологията. Бихме казали, че най-проблематичният и заедно с това найинтригуващ превод-пренос в работите на автора намираме в посока, която ще наречем тавтологично „от свое към свое“. Всяко „свое“ е динамично и менливо. Само по този начин отношението на Пенчо Славейков към деветнадесетте поети на Острова може да бъде прочетено като диалог със себе си. Същото се отнася и за немските поети. Отношението „от свое към свое“ онагледява например връзката между подсрочника на стихотворението на Хайне „Борът“, направен от Славейков за статията „Историята на една малка песен“, и самия превод, осъществен от него по-късно. Между единия и другия жест лежи време и ангажимент. От друга страна, това „свое“ е деиксис към определени стойности в личното творчество, припознавани като важни в насъщното настояще. Именно с конструктивистката нагласа можем да си обясним защо Пенчо Славейков акцентира специално, експлицитно и описателно на онези „огнища“ в творчеството си, в които по-късно литературната наука ще вижда концептуалните му ядра.

БЕЛЕЖКИ:

1. Вж. статията на Орлин Спасов: „На Острова на блажените“: невъзможната книга“ В: Литературата бр. 2, 1994, както и на Биляна Курташева „Сянката на Балкана“ – (не)възможната антология. Фолклор и антология“ В: Българистика Nuova. Годишник 2010 / 2011 http://ebox.nbu.bg/nuova/view_lesson. php?id=5 [публикация от 2011].

2. Например Мих. Неделчев в статията „На Острова на блажените“ като сложен израз на българския литературен персонализъм“ В: Социални стилове, критически сюжети. Български писател. С., 1987.

3. Славейков, П. П. Епически песни. Книга първа. Изд. и печат на Д. В. Манчов. Пловдив, 1896, с. 0.

4. „Митът на Писателя“ е формулировка на Валери Стефанов в статията „Писателят – житие и (о)писания“, чиято задача е да проследи механизмите и процедурите, с които Литературната институция ситуира дадено авторово творчество в контекста на персоналната митологема. Именно литературната история и литературната критика се самоовластяват с правото да поддържат „мита на Писателя“. Нашето изследване ще се вгледа в обратния случай, опитвайки се да проследи как самият автор въобразява фиктивното единство на собствения си мит. Вж. Стефанов, В. Писателят – житие и (о) писание В: Стефанов, В. Литературната институция. Анубис, С., 1995.

5. За „комплицирана душа“ Пенчо Славейков говори в очерка си „Хайнрих Хайне“. В публикацията в „Мисъл“ от 1906 текстът е подписан с името Олаф ван Гелдерн.

6. Славейков, П. П. Немски поети. Отбор песни и характеристики на поетите. Трето издание под редакцията на Боян Пенев. Книгоиздателство Ал. Паскалев, С., 1921., с. 32.

7. Славейков, П. П. „Народните любовни песни“ В: Славейков, П. П. Събрани съчинения. т. 5. Български писател, С., 1959, с. 40.

8. Василев, Вл. „Живот в смъртта“ В: Мисъл, кн. 8, 1906, с. 475.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Славейков, П. П. На Острова на блажените. Изд. Александър Паскалев, С., 1910.

Славейков, П. П. Немски поети. Отбор песни и характеристики на поетите. Трето издание под редакцията на Б. Пенев, Изд. Ал. Паскалев, С., 1910.

Славейков, П. П. Събрани съчинения в осем тома. Български писател, С., 1958.

Василев, Вл. Живот в смъртта В: Мисъл, кн. 8, 1906.

Курташева, Б. „Сянката на Балкана“ – (не)възможната антология. Фолклор и антология В: Българистика Nuova. Годишник 2010/2011 http:// ebox.nbu.bg/nuova/view_lesson.php?id=5 [публикация от 2011].

Неделчев, М. „На Острова на блажените“ като сложен израз на българския литературен персонализъм В: Неделчев, М. Социални стилове, критически сюжети. Български писател. С., 1987.

Спасов, О. „На Острова на блажените“: невъзможната книга“ В: Литературата бр. 2, 1994.

Стефанов, В. Писателят – житие и (о)писания В: Стефанов, В. Литературната институция. Анубис, С., 1995.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.