Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/6, стр. 663 - 673

ЗА ЕДИН EКСПЕРИМЕНТ ПО ПИСАНЕ С ЧУЖДЕСТРАННИТЕ СТУДЕНТИ, ИЗУЧАВАЩИ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Рени Манова
E-mail: paris_f6@abv.bg
Faculty of Slavonic Studies
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: Умението за писане е базово при усвояването на чужд език и включва продуцирането на текстове, които следва да се оценяват според следните критерии: съдържание, организация и кохезия, достатъчно широк диапазон от лексеми и граматически структури, съобразяване с потенциалния реципиент, точност на изказа. В настоящата статия ще бъде описан експеримент по писане, проведен с група чуждестранни студенти, изучаващи български език в СУ „Св. Климент Охридски“. На чужденците са дадени инициално и финално изречение от текст. Инструкцията е да напишат няколко изречения между тези две, създаващи рамката, така че всички, взети заедно, да формират качествен текст.

Ключови думи: second language acquisition; writing skills; initial and final sentences; cohesion.

Текстовата компетентност е компонент от комуникативната компетентност и е един от акцентите при изучаването на българския език от чужденци. Под текстова компетентност в случая се разбира способността на обучавания да подрежда изречения в последователност, за да създава кохерентни езикови цялости. Тя включва познания за подредбата на текстовите конституенти с оглед на дихотомиите: топик/фокус; дадена/ нова информация; „естествено“/темпорално подреждане на елементите – Той падна и го ударих / Аз го ударих и той падна; причина/ефект (и обратното) – цените се покачват, хората искат по-високи заплати (CEFRL 2001: 123).

Изследването на писмения текст предполага интегрален модел, при който се отчитат редица компоненти, като съдържание, комуникативен ефект, организация, език, анализ на топиковата структура.

Съдържанието на текста се свързва с разгръщането на основната идея.

Комуникативният ефект се детерминира от това доколко се е осъществила комуникативната цел на продуциращия.

Организацията засяга разполагането на текстовите елементи, както и характера на отношенията между тях.

Езикът включва набора от средства за вербална репрезентация на интенцията.

Анализът на топиковата структура отчита едновременно цялостната и частичната кохезия на текста. Първото изречение от даден параграф обикновено е топиково, а следващото, подчинено на него, допълва информацията. Последващите изречения могат да бъдат свързани координативно или субординативно с предходното.

Изследването на топиковата структура позволява на изучаващите език да осмислят връзките между текстовите компоненти при оформяне на цялостното съобщение (Connor & Farmer, 1990: 127).

Целта на експеримента за написване на текст с предварително зададени инициално и финално изречение, който бe проведен с част от чуждестранните студенти, посещавали курса по синтаксис на съвременния българския език в СУ „Св. Климент Охридски“ през летен семестър на учебната 2015/2016 г., е да очертае картина на начините на свързване в писмената им продукция и да провери доколко запълнената от тях своеобразна текстова „среда“ отговаря смислово на комуникативната рамка1) . Освен това създадените текстове могат да бъдат сравнени с такива, продуцирани по модела на т.нар. неуправлявано писане (unguided writing), т.е. текстове, при които няма зададена рамка, а студентите самостоятелно организират отделните елементи, изграждащи цялото (eдинственият зададен компонент в този случай е темата, по която се пише).

Класификационни критерии на участниците в експеримента са майчиният език и степента на владеене. Студентите, общо 20 на брой, се разпределят с оглед на майчиния си език, както следва: гръцки – 5, полски – 6, украински – 4, италиански – 5. Степента на владеене на български език отговаря на ниво B2 от Общата европейска езикова рамка.

И така, проведеният експеримент е ориентиран към изследването на няколко основни аспекта.

1. Познаване на темата – това е задължителна предпоставка за създаването на кохерентен текст и е свързана с всички останали аспекти от създаването на писмен продукт от обучаваните. Познаването на темата е семантичната информация, заложена в паметта за дадена същност/обект (еntity). Това е по същество карта на подредба на елементите в отношения помежду им. 2) В случая в инициалното изречение е зададена темата (темата е скрепяващият смислово текста механизъм и едновременно с това е комуникативна рамка), свързана с осъществяването на дейност каране на колело, ски и т.н.

2. Познание за формата на текста – в зависимост от комуникативната задача организацията на текстовите елементи, тяхното конфигуриране имат своите специфики. Интерес представляват ограниченията на формата – те дават насоки за разкриването на семантичната информация. Например наративните форми насочват вниманието на продуциращия към темпоралните и каузалните връзки и зависимости, свързващи семантичните концепти и събития в паметта.

3. Кохерентност на темата – темата подсигурява споеността на текстовите елементи. Тя представлява смислов интегритет, лежащ в основата на текста.

4. Контактна свързаност – връзката изречение с изречение разкрива начина, по който лежащите в основата семантични релации биват реализирани в писмения текст. Идеите, изразени в едно изречение, се свързват с идеите, изразени в следващото, с помощта на експлицитни и имплицитни маркери. Свързаността предполага тематична кохерентност.

Задачата за съставяне на текст има ограничения, т.е. създава се своеобразна рамка на писане, тъй като е дадено инициалното3) изречение, както и финалното изречение.

Интродуктивните изречения заемат най-често инициална (начална) позиция в текста, т.е. предшестват обещания разказ и ако това обещание не бъде реализирано, звучат неадекватно. Както отбелязва Ст. Димитрова, „неправилното използване на интродуктивни изречения кара адресата да се съмнява в лингвистичната компетенция на говорещия“ (Dimitrova, 2009: 77). При зададено интродуктивно изречение пишещият следва да се съобрази с рестрикциите в комуникативен и смислов план, които то задава.

Св. Коева4) твърди, че структурата на всяко изречение е подчинена на авторовото намерение да съобщи дадена информация, акцентирайки на точно определени моменти от нея. След началното изречение потенциалните възможности за разгръщането на текста са разнообразни (Ilieva & Koeva, 2001: 128).

Финалните изречения представят обобщение и оценка на събитията.

Освен тези зададени характеристики пишещите имат и свобода, изразяваща се в избор на темата и на типа на разказване (обяснително-описателен, наративен).

Студентите трябва да попълнят средата на историята така, че да се оформи смислен и завършен от гледище на зададената рамка текст.

Следва да се отбележи, че настоящият експеримент се базира на изследване, правено за английския език, в което се проследява свързаността в ученически текстове5) . Заимствана е схемата, като се отчита спецификата на целевата група. Eто как изглежда поставената на чужденците, изучаващи български език, задача:

По-долу са дадени първото и последното изречение от текст. Опитайте се да попълните липсващата част от текста със свои думи. Пишете на български език и озаглавете текста / These are the first and the last sentence of a text. Try to fill in the missing part of it in your own words. Please write in Bulgarian! Give the text a title.

Има много неща, които правят X (карането на ски, на велосипед, ездата, гмуркането и др.) забавно и вълнуващо преживяване. .................................................................................................................................... .................................................................................................................................... ....................................................................................................................................

Така че X (карането на ски, на велосипед, ездата, гмуркането и др.) е забавно, но трябва да внимаваме, за да не си развалим удоволствието от преживяването.

Събраните текстове позволяват да се направят интересни изводи за моделите на свързване в текстовете на чуждестранните студенти, както и за успешността при изпълнението на комуникативната задача. Кръгът на езиковите средства за постигането на текстова кохезия е твърде широк. В него се включват граматични категории, синтактични средства, лексикално-семантични средства, номинативни вериги, контактови средства (Todorova & Trifonova, 1995: 83).

Кохезията ще се изследва в две направления: граматическа и лексикална.

Халидей и Хасан описват начините за спояване на текстовите конституенти като кохезионни връзки. Това са средствата, с помощта на които се свързват частите на текста по определен начин: референция, субституция, елипса, съюзно свързване, лексикални връзки (Halliday & Hasan, 1976). Чрез тях се осъществява процесът на осмислянето на информацията от реципиентите. Ще се фокусираме върху два типа кохезионна връзка, описани от Халидей и Хасан, съюзно свързване и лексикални връзки, реализирани в писмената продукция на чужденците, изучаващи български език. Проследяването на експлицитните маркери за свързване между изреченията е основен механизъм за разбирането на текста.

Съюзните връзки подпомагат осмислянето на информацията от реципиентите. Може да се представят следните типове съюзни връзки: адитив (добавяне на информация към предшестващия дискурс), адверсатив (противопоставане на информация от предходния дискурс), каузатив (обясняване на причинно-следствените връзки между текстовите елементи), темпорал (обясняване на последователността при осъществяването на действия).

Трябва да се отчита, че конекторите съюзи сигнализират максимална степен на глутинация между изреченията. Според Й. Мистрик (Mistrik, 1975) глутинацията е вид линейна локална връзка в текста, характеризираща степента на споеност межде всеки две съседни изречения. В зависимост от вида на инициалния изреченски елемент се различават пет степени на глутинация. Максимална степен на свързаност е налице при започване на второто изречение с „модален конектор“ (съчинителен съюз или въвеждаща частица), с междуизреченски подчинителен съюз, с анафорично местоимение.

Ще бъдат изследвани проявленията на съюзното свързване и на лексикалните вериги като маркери на текстовата кохезия.

В текстовете на студентите прави впечатление употребата на сложни изреченски конструкции. Може да се обобщи, че става въпрос за писане тип „спагети“ (McDevitt, 1989). Това е сполучлива метафора на тип писане, който се среща най-често в писмената продукция на изучаващите чужд език. Характеризира се с дълги изречения, излишество на подчинени изречения.

Друг съществен компонент при анализа се свързва с регистрирането на допусканите грешки. Обикновено те се обясняват с интерференцията, като пренос на модели от майчиния език при съставянето на текста и подбора на кохезионни средства от чужденци, изучаващи български език. Подобно изследване на интерферентните процеси е правено за руси (Hadjieva, 2004).

Относно моделите на дискретизация на информацията и организирането на текстовите елементи следва да се отчита, че в съзнанието на пишещия обикновено присъства изградена схема. Както отбелязва Торнбъри, човешкото познание в основата си е еднакво и независимо от езика и културата организацията на базови сценарии, като наратив или описание, е вероятно да бъдат едни и същи (Thornbury, 2005: 61).

На базата на представените текстове, създадени в резултат на експеримента, се утвърждава тезата, че лексикалната кохезия също е от решаваща роля при структурирането на текста, тъй като се активира „картата на ума“ (mind map) на продуктора за обектите от обкръжаващата действителност. Известно е, че съществува акумулирано познание по формата на мрежа (mind map), което лежи в основата на текста.

Следва също да се отбележи, че ядрото на лексиката на всички езици съдържа думи, изразяващи универсални понятия, като човек, животно, земя, вода, огън. Съществуващите общовалидни представи за денотатите подпомагат създаването и възприемането на текстове.

Савова определя лексико-тематичните полета, извличани от конкретен текст по следния начин: „групировки от думи, свързани помежду си чрез общ семантичен признак (т.нар. принцип на семантичната рекуренция)“ (Savova, 2016: 101).

В основата на всички текстове, събрани при експеримента, стои дейност X (карането на ски, на велосипед, ездата, гмуркането и др.). По този начин се задава лексико-тематично поле – спортна активност. Освен това чрез инициалното и финалното изречение се оформят опозитивните двойки приятно – неприятно, полза – вреда. Интересно е да се проследи как на лексикално равнище студентите разгръщат тази опозиция, което представлява по същество проявлението на текстовата кохезия. Също така е важно да се уточни каква е предзададената чрез тематичната рамка цел на текста – да представи ползите от дадена човешка активност и възможните неприятности от неспазването на правилата за нейното осъществяване.

Прави впечатление превалиращата употреба на сложни съставни изречения с подчинени обстоятелствени и подчинени определителни (това са релациите обстоятелство и уточняване с разновидност обект – атрибут в терминологията на У. Ман и С. Томпсън) (Man & Thompson, 1987). Подобна употреба на субординативни структури се обуславя от модела на текстоизграждане (описателно-обяснителен) и от необходимостта да се представят условията, при които се осъществява дейността.

Предполага се, че щом е избрана дадена активност (в случая карането на ски, колоезденето), тя е любимо и предпочитано занимание. Личностните характеристики на пишещия също допринасят за оформянето на текста. Влахова подчертава, че „наред със степента на владеене на езиковата система трябва да се имат предвид и други предпоставки, за да се опише комуникативната стойност на текста. Те са систематичните познания за действителността, които адресатът притежава, неговият житейски опит, знанията му за специфични отношения от действителността, които засягат съобщението, индивидуални особености, като интелигентност, фантазия, психическо състояние и пр.“ (Vlahova, 2000: 23).

Ще бъдат разгледани два текста от експеримента, като се отчитат текстовата кохезия (контактни и дистантни връзки), съобразяването с поставената комуникативна рамка, моделът на разказване, текстовата функция6) .

Студент № 1 (майчин език – гръцки)

Ски

Има много неща, които правят карането на ски забавно и вълнуващо преживяване. (1)

Карането на ски ти дава чувство на свобода, защото след като си научиш да караш добре без да падаш, можеш да си направиш неповторими разходки! (2) За да стане обаче това нещо реалност, трябва първо да паднеш доста пъти, но все пак внимателно, тъй като иначе няма как да си научиш! (3)

Така че карането на ски е забавно, но трябва да внимаваме, за да не си развалим удоволствието от преживяването. (4)

Анализ

Най-фреквентно използваните маркери на текстовата кохезия са съюзите. Съюзите, които са използвани в горния текст, са причинни (защото, тъй като), за цел (за да), за начин и сравнение (без да).

Контактните връзки се реализират чрез повторение. Например между (1) и (2):

Има много неща, които правят карането на ски забавно и вълнуващо преживяване.

Карането на ски ти дава чувство на свобода, защото след като си научиш да караш добре без да падаш, можеш да си направиш неповторими разходки!

Контактните връзки се реализират в текста и с помощта на демонстративи, които имат дискурсно-дейктична функция. Например: За да стане обаче това нещо реалност... (3) Демонстративът това се отнася към израза да караш добре от предходното изречение (2).

Изречение (3) съвместява подчинителни и съчинителни връзки и онагледява идеята за писане тип „спагети“ – дълги и сложни структури. Състои се от предпоставено подчинено обстоятелствено за цел и подчинено обстоятелствено за причина. Това са релации цел и причина в теорията Ман и Томпсън (Man & Thompson, 1987). Налице е адверсативен съчинителен съюз (но), чрез който се реализира противопоставяне на информацията от предходния дискурс.

Пишещият текста го адресира до потенциалния възприемател, формите на глагола са във 2 л. ед.ч. Основната функция на текста е да послужи като съвет за каращия ски, т.е. може да се каже, превалиращата функция е директив. Налице е убеждаване на възприемателя, че ако се следват препоръките и съветите, карането на ски би се превърнало в приятно и полезно занимание.

Лексикалната кохезия се осъществява чрез схемата спорт7) , оформяща следното поле: релакс, откъсване от ежедневните грижи и проблеми, по метафоричен път се стига до идеята за свобода. Падането се асоциира с неприятно усещане. Опозитивната двойка забавно и вълнуващо преживяване – разваляне на удоволствието се разгръща в две лексикални вериги:

забавно и вълнуващо преживяване – чувство на свобода, неповторими

разходки

развалиш удоволствието – падане

Студент № 2 (майчин език – украински)

Евентуално пътуване с велосипед

Има много неща, които правят X карането на велосипед забавно и вълнуващо преживяване. (1)

Най-първо разбира се че велосипедист може да се наслаждава от чист въздух, да види красиви гледки. (2) И това ме довежда до мисъл че всеки свободен ден мога да си взема колело и да замина някъде. (3) Има доста много туристически маршрути за велосипедисти, а значи не ми трябва доста много време за да планирам своето мъничко пътуване. (4) Това прекарване е евтинно, увлекателно и полезно за здравето. (5) Мога да отида от своя град в някой не много отдалечен. (6) Да, по пътя може да се случи много, може да се счупи нещо в велосипеда ми, затова трябва да внимавам. (7) Много важно да съблюдава правила за движения, за да не стана причина на авария. (8)

Така че X карането на велосипед е забавно, но трябва да внимаваме, за да не си развалим удоволствието от преживяването. (9)

Анализ

В текст № 2 се регистрират подчинени определителни, подчинени обстоятелствени за цел (за да) и последица (затова). Също така изобилстват конструкции със съставно глаголно сказуемо конструкции от типа V+да+V (може да се наслаждаваш, мога да си взема, мога да отида, трябва да внимавам), както и от типа AUX+предикатив (е евтинно, увлекателно и полезно за здравето).

Употребени са дискурсно-дейктични маркери – демонстративи и въвеждащи фрази (най-първо, това прекарване). Напр.: това прекарване реферира към предходния контекст и идеята за възможността велосипедистът да се наслаждава на красиви гледки.

Избран е модел на разказване в 1л. ед.ч.

Лексикалните вериги са оформени по следния начин:

Забавно и вълнуващо преживяване Предимства за здравето чист въздух, красиви гледки, евтино

Разваляне на удоволствието внимание, потенциални опасности, авария По отношение на грешките следва да се отбележат тези, засягащи категорията определеност: да се наслаждава от чист въздух (вм. да се наслаждава от чистия въздух) ; много важно да съблюдава правила за движения (вм. много важно да съблюдава правилата за движения). В текста обектите с континуална валидност се обозначават с определителен член, т.е. повторно споменат обект на формално ниво се кодира с детерминиращ показател. Както отбелязва Р. Ницолова, най-често срещан в текста е определителният член, а изразите с него са важно средство за кореферентност в текста (Nitsolova, 2008: 85). Следователно в случая може да се говори за нарушена кореферентност.

Регистрират се и грешки при използването на предлози да се наслаждава от чист въздух (вм. да се наслаждава на чистия въздух), както и грешки при съгласуването.

Трябва да се обобщи, че в разгледаните текстове е налице конвергентност на комуникативните функции. Зададената рамка предполага да се представи дейност, която пишещият познава и практикува, за да може да опише по-зитивните и негативните страни. Следователно в текстовете, освен че се дава информация, се отправят съвети и препоръки към потенциалния реципиент, т.е. съвместяват се репрезентатив и директив.

Най-важно е да се проследи как се осъществява връзката между инициалното и последващото изречение. В текст № 1 е налице повторение, т.е. проявена е граматическа кохезия, докато в текст № 2 е налице лексикална кохезия чрез лексико-тематичното поле каране на колело – велосипедист.

Чужденците са се съобразили с поставената рамка и предложеното запълване на липсваща част от текста е релевантно на поставената задача. Следователно познават темата и успяват да организират връзките между изреченията.

Превалират релациите обстоятелство (граматикализирана в българския език под формата на разновидностите на подчиненото обстоятелствено изречение) и уточняване (граматикализирана в българския език под формата на подчинено определително), а сред конекторните маркери – каузативните съюзи.

Избран е описателно-обяснителен модел, т.е. студентите не разказват лична случка от каране на ски, колоездене, а представят обща ситуация с набор от препоръки.

По отношение на акумулацията (как се натрупва информация за вече въведен денотат) следва да се отбележи наличието на повторения, на демонстративи с дискурсно-дейктична функция.

Изследването на писмената продукция на чужденците, изучаващи български език, е от особена роля при разработването на подходяща методическа стратегия за повишаване на равнището им на текстова компетентност.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Пълните резултати от експеримента са част от дисертационния ми труд на тема „Комуникативни аспекти от структурата на текста“.

2. Вж. например Wordnet и принципите за съставянето му .

3. Следва да се отбележи, че може да говорим за автосемантично изречение (вж. Добрева, Савова, 2009: 7).

4. Разгледаната статия е в съавторство с К. Илиева. Тук се цитират частите, написани от Св. Коева.

5. McCutchen, Perfetti 1982: McCutchen D., Ch. Perfetti. Coherence and connectedness in the development of discourse production. Learning Research and development center: University of Pittsburgh.

6. Запазени са автентичният правопис, както и автентичното членене на текстовете.

7. Схематичното равнище се отнася към фоновите знания, с които разполагат пишещият и потенциалният възприемател на текста, за дейността каране на ски.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Vlahova, R. (2000). Monofonichna i poliphonichna rech. Sofia: Sema RSH [Влахова, Р. (2000). Монофонична и полифонична реч. София: Сема РШ].

Dimitrova, St. (2009). Lingvistichna pragmatika. Sofia: Veles. [Димитрова, Ст. (2009). Лингвистична прагматика. София: Велес].

Ilieva K. & Sv. Koeva (2001). Empatiya, izpechenie, tekst (pp. 83 – 159). In: Dimitrova, St. (ed.) Pragmatika na teksta. Sofia: Prof. MarinDrinov [Илиева, К. & Св. Коева (2001). Емпатия, изречение, текст (сс. 83 – 159). В: Димитрова, Ст. (ред.) Прагматика на текста. София: Проф. Марин Дринов]

Mann, W. & S.Thompson. (1987). Rhetorical structure theory: Towards a functional theory of text organization. Reprinted from The structure of discourse. Information Science Institute: University of Southern California.

Mistrik, J. (1975) Structura textu. Bratislava.

McDevit, D. (1989). How to cope with spaghetti writing. (pp. 19 – 23). In: English language teaching journal 43/1 January 1989.

McCutchen, D. & Ch.Perfetti (1982) . Coherence and connectedness in the development of discourse production. Learning Research and development center: University ot Pittsburgh.

Nitsolova, R. (2008). Bălgarska gramatika. Morfologiya. Sofia: Sv. Kliment Ohridski [Ницолова, Р. (2008). Българска граматика. Морфология. София: Св. Климент Охридски].

Savova, I. (2016). Leksikalnoto izgrazhdane na kriminalnite novini (pp. 101 – 103). In: Vasileva, V. (ed.) Medialingvisitka. Văip. 5 Yazăik v koordinatah massmedia [Савова, И. (2016) Лексикално изграждане на криминалните новини. В: Василева, В. (ред.) Медиалингвистика. Вып. 5. Язык в координатах массмедиа].

CEFRL (2001). Common European framework of reference for languages: learning, teaching, assessment. Cambridge: Cambridge University Press.

Cornor, U. M. Farmer (1990). The teaching of topical structure analysis as a revision strategy for ESL writers. (pp. 126 – 140). In: Kroll, B.
Second language writing. Research insights for the classroom.

Cambridge: Cambridge University Press.

Todorova, El. & I. Trifonova (1995). Kvantitativni aspekti na svarzanostta na teksta. (pp. 82 – 185). In: Dimitrova, St.

Lingvisitka na teksta. Sofia: Prof. Marin Drinov. [Тодорова, Ел. & Й. Трифонова (1995). Квантитативни аспекти на свързаността на текста. В: Димитрова, Ст. (ред.) Лингвистика на текста. София: Проф. Марин Дринов].

Thornbury, S. (2005). Beyond the sentence. Introducing discourse analysis. London: Macmillan, 2005.

Hadjieva, El. (2004). Sintaktichna interferentsiya mezhdu srodni ezitsi. Sofia: Sema RSH. [Хаджиева, Е. (2004). Синтактична интерференция между сродни езици. София: Сема РШ].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.