Български език и литература
Вход / Регистрация

2021/1, стр. 36 - 48

ВРЕМЕТО КАТО АБСТРАКЦИЯ – АСПЕКТИ И ПРОБЛЕМИ НА ТЕМПОРАЛНОСТТА В ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Резюме:

Ключови думи:

Категорията време е сред езиковите абстракции, които се откриват във всички индоевропейски езици. Основанията за това могат да се търсят както в диахрония (на етапа, предхождащ общностното разделяне на езиците), така и на по-съвременен етап, когато взаимодействието между езиците е все по-активно и функционирането на граматичните значения (в още по-голяма степен това важи за лексикалните значения) може да претърпи външно влияние. Според една от абсолютните импликативни универсалии наличието на категория лице на глагола предполага и наличието на категорията време. В руски и български темпоралната семантика, експлицирана чрез специализирани морфеми, е присъща единствено на глагола и на част от формите му (включително причастията, ако се приеме, че те не са отделна част на речта), а тесните контакти между категориите време и вид са доказателство за сложния комплекс от семантични признаци на вербалния клас думи.

Времето като понятие се отличава с многоаспектност и лингвистичната му страна е само една от многото. Приема се, че тя дори е вторична спрямо останалите. Според Т. И. Дешериева времето има физичен, философски и лингвистичен аспект, като първите са двете страни на единно цяло, а последният е подчинен на първите два (Desherieva, 1975: 111). Физичният аспект, както отбелязва изследователката, се смята за безспорен и в него се включват проблемите за съотнасянето на времето и материята, които съществуват независимо от съзнанието на човека. Философският аспект се потвърждава от самия факт на съществуването на различни определения на дадената категория, а съвкупността от езикови средства, с които се изразява същността на физичния и философския аспект, е в действителност лингвистичният аспект на темпоралността. С негова помощ се описват и останалите два. От друга страна, В. С. Юрченко отбелязва, че реалното време се характеризира с две фундаментални физични свойства – едномерност (линейност) и еднопосочност (необратимост), които определят устройството на естествения език (Yurchenko, 1993: 38). Върху линейната еднопосочна ос на реалното време могат да бъдат построени само два типа структури – двучленна структура с асиметрично отношение и тричленна структура с транзитивно (опосредствано) отношение. При първата основополагащо е времевото отношение по-рано ~ по-късно, което намира израз в следното: ако от две събития едното е настъпило по-рано, другото може да настъпи само по-късно. С това се налага асиметричното отношение предишно събитие ~ последващо събитие. Втората структура, както отбелязва В. С. Юрченко, се конституира от времевото отношение минало ~ настояще ~ бъдеще, в чиято основа стои принципът на времевата промеждутъчност, според който миналото е свързано с бъдещето чрез настоящето (Yurchenko, 1993: 38).

Наред с изложените по-горе аспекти, които са базисни, в лингвистичните изследвания могат да се отделят още два, които разглеждат времето в езика и езика във времето. Проблемът за езика във времето и пространството е предмет на ареалната, историческата, когнитивната лингвистика, а също и на психолингвистиката. Интердисциплинарният характер на времето като обект на изследване от различни науки се потвърждава и от твърдението на Н. А. Потаенко, че може да се говори за физично, биологично, социално, психологическо време и др. (Potaenko, 1984: 43). От друга страна, Т. Иванова интерпретира времето и по още три начина – като хронологично, релативно и егоцентрично (Ivanova, 2002: 94). Хронологичното разбиране на времето се проявява в иманентното фиксиране на темпорални интервали върху общоприета времева ос, напр. в 1993 г. от християнското летоброене. Второто схващане се изразява чрез понятията по-рано ~ едновременно ~ по-късно, като точка за отчитане е произволно избран момент. Егоцентричното тълкуване на времето е свързано с момента на осъзнаването му като сегашно, минало или бъдеще. Интересни идеи за същността на времето и за въплъщаването му в езика изказва и М. Ф. Мурянов (Mur'yanov, 1978). Представените дотук виждания за темпоралността в най-широк интердисциплинарен спектър, разбира се, не изчерпват всички възможни гледни точки, а само маркират някои от тях, като за по-реден път потвърждават широко застъпваното схващане, че езикът не може да бъде обект на само една наука.

Сред останалите части на речта глаголът се отличава както с наличието на повече абстракции, така и с много по-сложния механизъм на функционирането им. Според дефиницията на К. Г. Красухин глаголът е „част на речта, изразяваща възможността за промяна на съществуващото положение на нещата във времето“ (Krasuhin, 2004: 158). От цитираната дефиниция, която е базова характеристика на глагола във всички световни езици, се вижда, че времето е конституиращ признак. Такъв признак е и наклонението, което изразява „отношението на говорещия към реалността/нереалността на промяната“ (Krasuhin, 2004: 158). Функционирането на останалите глаголни категории се характеризира с много специфики в различните езици, което превръща реконструкцията на праиндоевропейската глаголна система в най-затруднителния проблем на сравнително-историческото езикознание (Savchenko, 2010: 257). В индоевропеистиката се застъпва схващането, че аспектуалните опозиции предшестват темпоралните (Perel'muter, 1969: 11, 1977: 79). От друга страна, В. В. Иванов и Ст. Ковачев приемат, че в общоиндоевропейския език не са съществували нито видът, нито времето, а е съществувала само „лексикална категория Aktionsart“ (Ivanov & Kovachev, 1978: 44, 47), т.е. видът и времето са се развили от начините на действието (Aktionsart). Но не по-малко съществени са и измененията, настъпили вътре в категорията време. Според И. А. Перелмутер от индоевропейския перфект в някои езици в определени случаи са възникнали формите за сегашно време, а в други случаи – формите за минало време (Perel'muter, 1977: 80). Известно е, че на славянска почва индоевропейският перфект се е модифицирал формално, като е започнал да се изразява аналитично (с причастие на -л и глагола быть). Поради това единствените архаични форми в славянските езици са тези на презенса и аориста. Въпросът за историческия развой на темпоралните грамеми е изключително сложен, поради което настоящото изложение се ограничава единствено до изтъкнатите дотук факти, без да се прави допълнителен анализ1).

Въпреки безспорното наличие на категорията време в руски теоретичното ѝ описание далеч не е последователно и единно. Това най-ярко се вижда в трудовете от ХІХ век, в които видът заема първо място, като измества времената от фокуса на изследователското наблюдение. Смесването на абстракциите и неразличаването на едни категории от други води дотам, че през 40 – 50-те години на ХІХ в. се заговаря за отсъствие на категорията време в руския език. Опора за утвърждаването на това схващане се открива при съпоставка на руския с други езици с по-развити темпорални системи, при които наборът от формални показатели е значително по-многоброен. Склонността към уподобяване на руската морфологична система на системите на други езици при дескрипция на емпиричния материал се открива и в класификациите на А. М. Пешковски и В. В. Виноградов, според когото например миналите времена в руски са четири (Vinogradov, 1986: 445). Найярко сред посочените от него грамеми се откроява т.нар. отдавна минало време (рус. давнопрошедшее время), което се образува при глаголите от типа сиживать, хаживать. Очевидно е, че при издигането на този непродуктивен вербален клас в ранг на самостоятелна грамема се нарушават условията за конституирането на граматичните категории и грамемите им, които по-следователно и непротиворечиво са представени в трудовете на А. В. Бондарко. Смесването на разнородни абстракции като вид, време и начин на действието води единствено до неправилно разбиране за функционирането на езиковата система, което неминуемо се отразява и върху описанието на езиковите структури. На съвременния етап от развитието на лингвистиката е прието схващането, че в руски има форми за сегашно, бъдеще и минало време, като последните две различават форми при глаголите от СВ и НСВ, а сегашно време образуват само имперфективите.

Категорията време в български, както е добре известно, има много по-сложна системна структура в сравнение с руската. Това се дължи на факта, че в български са се запазили голяма част от значенията, присъщи на старобългарския език, докато в съвременния руски темпоралната система се е опростила значително. „Темпоралната болест“ (Kutsarov, 2007: 205), от която „страда“ българският език, налага по-задълбоченото разглеждане на категорията време в изследванията на българския език. Това се забелязва още в първите граматики от възрожденския период, като и при тях е налице разбираемата, но неприемлива практика да се заимстват структурни модели от чужди езици. В конкретния случай това е църковнославянският, а чрез трудовете на руските езиковеди от онзи период определени идеи са възприети и от руски. Едва в началото на ХХ век чрез описанията на Ю. Трифонов се поставят основите на по-съвременното осмисляне на времето като граматична абстракция, като заедно с това той за пръв път дефинира преизказността. През следващите десетилетия въпросът за броя на времената в български остава дискусионен и в описанията те варират в твърде широки граници – от три до над сто. Широка популярност придобива деветчленната класификация, която е популяризирана чрез учебниците по български език, но тя не се споделя от всички учени2).

В настоящата статия се приема, че категорията време е морфологична (словоизменителна) глаголна категория, която изразява отношението на действието към момента на говорене. Съгласно дефиницията, възприета в „Русская грамматика“ и формулирана от А. В. Бондарко, категорията време на глагола е „система от противопоставени един на друг редове форми, обозначаващи отношението на действието към времето на неговото осъществяване“ (RG, t. І: 626). Тук не е точно фиксиран ориентационният момент, спрямо който се разглежда даденото действие, т.е. моментът на говорене (на речта). В противен случай трудно могат да се определят трите времеви плана, без да се има предвид определена изходна точка. В по-късните си изследвания А. В. Бондарко определя темпоралността, чието ядро е времето на глагола, като семантична категория, която „отразява езиковата интерпретация на възприемането на времето на обозначаваните ситуации от страна на човека спрямо момента на речта на говорещия или спрямо друга изходна точка за отчитане“ (Bondarko, 2002: 473). Очевидно е, че в тази дефиниция ориентационният момент, който, както се вижда, може да бъде и различен от „момента на речта на говорещия3)“, е отново добавен и е ясно подчертан. Допълването се налага и от факта, че някои учени прилагат и други ориентационни моменти (според Р. Ницолова и Св. Иванчев това са моментът на говорене, моментът на референцията и моментът на действието)4). Подобна дефиниция дава и Г. Герджиков, който приема, че „категорията ʻвремеʼ винаги изразява прякото или косвеното отношение на действието (Д) към акта на комуникацията (К)“ (Gerdzhikov, 2000: 3). В определението на Ив. Куцаров ориентационният момент не е посочен, срв.: „същинската морфологична категория време се основава на отношението на действието към изказването“ (Kutsarov, 2007: 244).

В езиците по света освен пространствен съществува и времеви дейксис. Предвид факта, че времето в естествените езици най-често се възприема като вектор (т.е. линейно), темпоралната ориентация на ситуацията „се свежда до посочването на относителната хронология на две ситуации върху оста на времето“ (Plungyan, 2010: 264). Времевият дейксис е добре теоретизиран от А. В. Бондарко (Bondarko, 2002: 478 – 481). С това понятие е свързан моментът на говорене, който се нуждае от известно терминологично разяснение. Г. М. Милейковска отбелязва, че всяко явление от действителността протича в т.нар. абсолютно време, което в практиката на човека се обозначава чрез общоприети промеждутъци от време (Milejkovskaya, 1956: 76). Но тъй като абсолютното време в езика се изразява относително, е нужна точка (ориентационен момент), която да бъде свързващо звено между абсолютното и относителното време. Тази роля, както е известно, се изпълнява от момента на говорене.

А. В. Бондарко приема да различава два момента на говорене – извънезиков и езиков (граматичен)5) (Bondarko & Bulanin, 1967: 80 – 81; Bondarko, 1971: 48 – 49). Извънезиковият момент е елемент на обективното време, който се намира извън езика, докато граматичният момент на говорене е елемент на езиковата система. Той се съдържа в системата от темпорални форми и в нейните диференциални признаци, като всяка времева форма в граматичното си значение носи определено отношение към момента на говорене (Bondarko, 1971: 49). Докато извънезиковият момент се характеризира с постоянно движение, бидейки елемент на обективното време, езиковият момент е конкретно фиксиран в системата от глаголни форми. Съвсем основателно А. В. Бондарко отбелязва, че понятието момент на говорене има донякъде условен характер, тъй като в комуникативния акт то по-скоро трябва да се разглежда като време (период) на говорене (Bondarko, 2002: 478). Особено ярко това се проявява при някои частни значения на презенса (напр. Он хорошо поет; Вода кипит при 100° С), при които моментът на говорене не обхваща цялостно действието, а е само част от по-дълъг времеви интервал. Ю. П. Князев посочва, че ако при категориалната употреба на сегашното време моментът на говорене може да се разглежда като точка, в определени случаи той може да се отъждествява с продължителността на обозначаваната ситуация (срв. Я пишу диссертацию, където моментът на говорене може да е равен на месеци или години) (Knyazev, 2007: 386). Сходни мнения изказват Е. Сапир, И. Г. Милославски и Е. В. Падучева (вж. Knyazev, 2007: 386). Такова е виждането и на Й. Пенчев: „Състоянието на говорене винаги трае сега, но сега не означава винаги ʼв момента, когато говоряʼ“ (Penchev, 2004: 46). Очевидно е, че буквалното възприемане на термина момент на говорене далеч не изчерпва всички възможни случаи (тук вероятно могат да се посочат още ситуации), но той е ключов при дефинирането на времето като езикова категория, тясно свързана с триадата Аз – Тук – Сега.

Тясната връзка между категориите вид и време се проявява ярко при образуването на темпоралните форми при глаголите от различните видове. Известно е, че в руския език имперфективите имат форми за сегашно, бъдеще сложно (образувано по аналитичен начин) и минало време, а глаголите от свършен вид – за бъдеще просто (образувано синтетично) и минало време. Спрямо момента на говорене времената в руски са три – сегашно, бъдеще и минало, а въз основа на формалните показатели са четири – сегашно (значението едновременност се изразява чрез флексии), минало (значението предходност се изразява най-често със суфикса -л), бъдеще сложно (образувано от имперфективи чрез съчетаване на спрегнатия глагол быть с инфинитива на пълнозначния глагол) и бъдеще просто (изразявано флективно при перфективите). Ограниченията във формообразуването са продиктувани именно от видовата семантика на глаголите. У А. В. Бондарко например се наблюдава интересно обединяване на названията на формите от типа скажу, решу (глаголи от СВ), като ги нарича сегашно-бъдеще време (при глаголи) от свършен вид (рус. настоящее-будущее совершенное). По всяка вероятност с това се посочва както формалната обвързаност на перфективите с презенса, така и тяхната семантична съотнесеност със следходността. А. В. Бондарко обяснява избора си при именуването на грамемата и със самото ѝ функциониране. Още в по-ранни изследвания по въпроса (Bondarko, 1962) той посочва, че формата на сегашно-бъдещето време е двойствена, тъй като се реализира както значение за бъдеще време, така и за сегашно (Bondarko, 1962: 29). Разпадането на семантиката на формата на две темпорални значения изследователят обяснява с наличието на две различни форми за изразяване на презенс и футурум при глаголите от несвършен вид, срв. решу се противопоставя както на решаю, така и на буду решать. Наличието на подобни употреби наистина би могло да се интерпретира като стремеж на езиковата система да се уравновеси и да възстанови симетрията, която е нарушена заради липсата на инвариантно презентно значение у перфективите. Измежду двата семантични варианта на сегашно-бъдещето време А. В. Бондарко определя като главен този за бъдеще време, тъй като той съвместява в себе си основната функция на формата, докато изразяването на неактуално сегашно е вторично явление. В реализирането на дадената семантика най-голяма роля играе наличието на поне две съотносителни действия, при които ясно личи повторяемостта, обичайността на действието, изразено чрез перфектива, напр.: Если уж он решит что-нибудь, то решений своих никогда не меняет (цитатът е от Bondarko, 1962: 29).

Дадената класификация поражда известно несъгласие, тъй като употребата на глаголи от свършен вид в презентно значение не се отличава с регулярност. Тези случаи по-скоро би следвало да се схващат като примери за некатегориалност, които са елемент от теорията на граматичната категориалност на А. В. Бондарко.

Изложените по-горе аспекти на времето, разбира се, не изчерпват всички възможни. Лингвистичният е само един от многото и той е в тясна връзка с останалите аспекти (физичния, философския и др.), а времето като екстралингвистична величина е необхватно и практически неизмеримо от край до край. Поради многостранната същност на разглежданата абстракция то продължава да вълнува изследователите и занапред ще поражда още множество въпроси, на които скоро едва ли ще може да се даде еднозначен отговор.

БЕЛЕЖКИ

1. По този проблем вж. напр. Burlak & Starostin, 2005; Kovachev, 1977; Krasuhin, 2004, 2005, 2007; Lucenko, 1985; Menovshchikov, 1986; Panfilov, 1982; Plungyan, 2010; Rikov, 1989; Savchenko, 2010; Shchetinkin, 1975 и мн. др.

2. По този въпрос вж. Gerdzhikov 1973, 1975, 1999, 2000; Kutsarov, 1989, 1990; Mihov, 1977; Pashov & Nitsolova, 1976; Penchev, 1967, 2004; Petkov, 1987; Shaur, 1989 и др.

Поради твърде сложния характер на българските времена и с оглед на изключително богатата литература по въпроса по-задълбочен анализ на различните концепции няма да се прави (обстойни описания на различните гледни точки вж. у Parvev, 1975: 190 – 262; Kutsarov, 2007: 204 – 244).

3. Терминологизираното словосъчетание момент на речта на говорещия по-успешно отразява факта, че ориентационният момент е моментът на речта именно на говорещия, т.е. на Аза. Това потвърждава схващането, че категорията време има деиктична природа, защото се основава на триадата Аз – Тук – Сега. Въпреки това по-често се използва момент на говорене, което е по-разпространено в българското езикознание, а момент на говорене на говорещия (рус. момент речи говорящего) е неблагозвучно заради тавтологията.

4. В руското езикознание срещу възприемането на момента на говорене като ориентационен момент се обявява Н. С. Поспелов.

5. В (Bondarko, 2002: 479) А. В. Бондарко говори за реален (извънезиков) и системноезиков център на времевия дейксис. Може да се приеме, че това са синонимни названия на двата момента на говорене, които той откроява в по-ранните си изследвания. Времевият деиктичен център според изследователя се изразява преди всичко чрез глаголните форми и синтактичните конструкции с темпорално значение, но обхваща и лексикалните темпорални маркери, които образуват особена обстоятелствена подсистема (поподробно вж. Bondarko, 2002).

ЛИТЕРАТУРА

Бондарко, А. В. (1962). Система глагольных времен в современном русском языке. Вопросы языкознания, (3), 27 – 37.

Бондарко, А. В. (1971). Вид и время русского глагола (значение и употребление). Москва: Просвещение.

Бондарко, А. В. (2002). Теория значения в системе функциональной грамматики. На материале русского языка. Москва: Языки славянской культуры.

Бондарко, А. В. & Буланин, Л. Л. (1967). Русский глагол. Ленинград: Просвещение.

Бурлак, С. А. & Старостин, С. А. (2005). Сравнительно-историческое языкознание. Москва: Academia.

Виноградов, В. В. (1986). Русский язык. Грамматическое учение о слове. Москва: Высшая школа.

Герджиков, Г. (1973). За спорните въпроси на българската темпорална система. Известия на Института за български език, (ХХII), 125 – 150.

Герджиков, Г. (1975). Отново за спорните въпроси на българската темпорална система. Език и литература, (4), 61 – 71.

Герджиков, Г. (1999). Темпоралните ориентации, които изграждат значенията на българските глаголни времена. Български език и литература, (2 – 3), 3 – 17.

Герджиков, Г. (2000). Категорията ʻвремеʼ като хиперкатегория. Български език и литература, (1), 3 – 15.

Дешериева, Т. И. (1975). Лингвистический аспект категории времени в его отношении к физическому и философскому аспектам. Вопросы языкознания, (2), 111 – 117.

Иванов, В. В., Ст. Ковачев (1978). К проблемам истории славянских категорий вида и времени. Болгарская русистика, (2), 42 – 52.

Иванова, Т. (2002). Концепт „время“ и языковые модели времени (сс. 90 – 100). В: Проблемы когнитивного и функционального описания русского и болгарского языков. Вып. І. Шумен: Епископ Константин Преславски.

Князев, Ю. П. (2007). Грамматическая семантика. Русский язык в типологической перспективе. Москва: Языки славянских культур.

Ковачев, Ст. (1977). К вопросу о категориях времени и вида. Болгарская русистика, (3), 44 – 57.

Красухин, К. Г. (2004). Введение в индоевропейское языкознание. Москва: Academia.

Красухин, К. Г. (2005). Аспекты и времена праиндоевропейского глагола (часть І). Вопросы языкознания, (6), 3 – 30.

Красухин, К. Г. (2007). Аспекты и времена праиндоевропейского глагола (часть ІІ). Вопросы языкознания, (4), 8 – 36.

Куцаров, Ив. (1989). Още едно мнение за характера на противопоставянето аорист/имперфект. Съпоставително езикознание, (4), 45 – 49.

Куцаров, Ив. (1990). О девятичленной категории времени в современном болгарском языке. Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, т. 28, 1 – Филология, 5 – 13.

Куцаров, Ив. (2007). Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: Паисий Хилендарски.

Луценко, Н. А. (1985). Вид и время (проблемы разграничения и взаимодействия). Вопросы языкознания, (2), 43 – 50.

Меновщиков, Г. А. (1986). Выражение категорий пространства и времени в эскимосско-алеутских языках. Вопросы языкознания, (2), 117 – 127.

Милейковская, Г. М. (1956). О соотношении объективного и грамматического времени. Вопросы языкознания, (5), 75 – 79.

Михов, Н. (1977). Граматическата категория „време“ във френски и български език. Бюлетин за съпоставително изследване на българския език с други езици, (1 – 2), 104 – 143.

Мурьянов, М. Ф. (1978). Время (понятие и слово). Вопросы языкознания, (2), 52 – 66.

Панфилов, В. С. (1982). К вопросу о категории времени во вьетнамском языке. Вопросы языкознания, (3), 73 – 82.

Пашов, П. & Ницолова, Р. (1976). Помагало по българска морфология. Глагол. София: Наука и изкуство.

Пенчев, Й. (1967). Към въпроса за времената в съвременния български език. Български език, 2, 131 – 143.

Пенчев, Й. (2004). Граматичната категория време в съвременния български книжовен език (сс. 34 – 109). В: Пенчев, Й., Балтова, Ю., Коева, Св., Влахова, Р. & Тишева, Й. (ред.). Когнитивна граматика на българския и френския език – описание и формализация. София: Проф. Марин Дринов.

Перельмутер, И. А. (1969). К становлению категории времени в системе индоевропейского глагола. Вопросы языкознания, (5), 11 – 21.

Перельмутер, И. А. (1977). Общеиндоевропейский и греческий глагол. Видо-временные и залоговые категории. Ленинград: Наука.

Петков, П. (1987). Към въпроса за състава на темпоралната парадигма в българския език. Съпоставително езикознание, (2), 37 – 49.

Плунгян, В. А. (2010). Общая морфология: введение в проблематику. Москва: Едиториал УРСС.

Потаенко, Н. А. (1984). К языковому освоению временной структуры действительности. Вопросы языкознания, (6), 43 – 53.

Първев, Хр. (1975). Очерк по история на българската граматика. София: Наука и изкуство.

РГ, т. І (1982). Шведова, Н. Ю. (ред.). Русская грамматика. Том І. Москва: Наука.

Риков, Г. (1989). On the reconstruction of the Indo-European verb system. Съпоставително езикознание, (4), 37 – 44.

Савченко, А. Н. (2010). Сравнительная грамматика индоевропейских языков. Москва: Едиториал УРСС.

Шаур, Вл. (1989). Йерархия на признаците на българските глаголни времена. Съпоставително езикознание, (1), 45 – 55.

Щетинкин, В. Е. (1975). Эволюция временной системы индикатива от латыни к французскому языку. Вопросы языкознания, (1), 81 – 90.

Юрченко, В. С. (1993). Реальное время и структура языка (к философии языкознания). Вопросы языкознания, (3), 36 – 47.

REFERENCES

Bondarko, A. V. (1962). Sistema glagol'nyh vremen v sovremennom russkom yazyke. Voprosy yazykoznaniya, (3), 27 – 37.

Bondarko, A. V. (1971). Vid i vremya russkogo glagola (znachenie i upotreblenie). Moskva: Prosveshchenie.

Bondarko, A. V. (2002). Teoriya znacheniya v sisteme funkcional'noj grammatiki. Na materiale russkogo yazyka. Moskva: Yazyki slavyanskoj kul'tury.

Bondarko, A. V. & Bulanin, L. L. (1967). Russkij glagol. Leningrad: Prosveshchenie.

Burlak, S. A. & Starostin, S. A. (2005). Sravnitel'no-istoricheskoe yazykoznanie. Moskva: Academia.

Desherieva, T. I. (1975). Lingvisticheskij aspekt kategorii vremeni v ego otnoshenii k fizicheskomu i filosofskomu aspektam. Voprosy yazykoznaniya, (2), 111 – 117.

Gerdzhikov, G. (1973). Za spornite vaprosi na balgarskata temporalna sistema. Izvestia na Instituta za balgarski ezik, (XXII), 125 – 150.

Gerdzhikov, G. (1975). Otnovo za spornite vaprosi na balgarskata temporalna sistema. Ezik i literatura, (4), 61 – 71.

Gerdzhikov, G. (1999). Temporalnite orientatsii, koito izgrazhdat znacheniyata na balgarskite glagolni vremena. Balgarski ezik i literatura, (2 – 3), 3 – 17.

Gerdzhikov, G. (2000). Kategoriyata ʻvremeʼ kato hiperkategoria. Balgarski ezik i literatura, (1), 3 – 15.

Ivanov, V. V. & Kovachev, St. (1978). K problemam istorii slavyanskih kategorij vida i vremeni. Bolgarskaya rusistika, (2), 42 – 52.

Ivanova, T. (2002). Koncept „vremya“ i yazykovye modeli vremeni (ss. 90 – 100). In: Problemy kognitivnogo i funkcional'nogo opisaniya russkogo i bolgarskogo yazykov. Vyp. І. Shumen: Episkop Konstantin Preslavski.

Knyazev, Yu. P. (2007). Grammaticheskaya semantika. Russkij yazyk v tipologicheskoj perspektive. Moskva: Yazyki slavyanskih kul'tur.

Kovachev, St. (1977). K voprosu o kategoriyah vremeni i vida. Bolgarskaya rusistika, (3), 44 – 57.

Krasuhin, K. G. (2004). Vvedenie v indoevropejskoe yazykoznanie. Moskva: Academia.

Krasuhin, K. G. (2005). Aspekty i vremena praindoevropejskogo glagola (chast' І). Voprosy yazykoznaniya, (6), 3 – 30.

Krasuhin, K. G. (2007). Aspekty i vremena praindoevropejskogo glagola (chast' ІІ). Voprosy yazykoznaniya, (4), 8 – 36.

Kutsarov, Iv. (1989). Oshte edno mnenie za haraktera na protivopostavyaneto aorist/imperfekt. Sapostavitelno ezikoznanie, (4), 45 – 49.

Kutsarov, Iv. (1990). O devyatichlennoj kategorii vremeni v sovremennom bolgarskom yazyke. Nauchni trudove na Plovdivskia universitet „Paisiy Hilendarski“, t. 28, 1 – Filologia, 5 – 13.

Kutsarov, Iv. (2007). Teoretichna gramatika na balgarskia ezik. Morfologia. Plovdiv: Paisiy Hilendarski.

Lucenko, N. A. (1985). Vid i vremya (problemy razgranicheniya i vzaimodejstviya). Voprosy yazykoznaniya, (2), 43 – 50.

Menovshchikov, G. A. (1986). Vyrazhenie kategorij prostranstva i vremeni v eskimossko-aleutskih yazykah. Voprosy yazykoznaniya, (2), 117 – 127.

Mihov, N. (1977). Gramaticheskata kategoria „vreme“ vav frenski i balgarski ezik. Byuletin za sapostavitelno izsledvane na balgarskia ezik s drugi ezitsi, (1 – 2), 104 – 143.

Milejkovskaya, G. M. (1956). O sootnoshenii ob"ektivnogo i grammaticheskogo vremeni. Voprosy yazykoznaniya, (5), 75 – 79.

Mur'yanov, M. F. (1978). Vremya (ponyatie i slovo). Voprosy yazykoznaniya, (2), 52 – 66.

Panfilov, V. S. (1982). K voprosu o kategorii vremeni vo v'etnamskom yazyke. Voprosy yazykoznaniya, (3), 73 – 82.

Parvev, Hr. (1975). Ocherk po istoria na balgarskata gramatika. Sofia: Nauka i izkustvo.

Pashov, P. & Nitsolova, R. (1976). Pomagalo po balgarska morfologia. Glagol. Sofia: Nauka i izkustvo.

Penchev, Y. (1967). Kam vaprosa za vremenata v savremennia balgarski ezik. Balgarski ezik, 2, 131 – 143.

Penchev, Y. (2004). Gramatichnata kategoria vreme v savremennia balgarski knizhoven ezik (ss. 34 – 109). In: Penchev, Y., Baltova, Yu., Koeva, Sv., Vlahova, R. & Tisheva, Y. (Eds.). Kognitivna gramatika na balgarskia i frenskia ezik – opisanie i formalizatsia. Sofia: Prof. Marin Drinov.

Perel'muter, I. A. (1969). K stanovleniyu kategorii vremeni v sisteme indoevropejskogo glagola. Voprosy yazykoznaniya, (5), 11 – 21.

Perel'muter, I. A. (1977). Obshcheindoevropejskij i grecheskij glagol. Vidovremennye i zalogovye kategorii. Leningrad: Nauka.

Petkov, P. (1987). Kam vaprosa za sastava na temporalnata paradigma v balgarskia ezik. Sapostavitelno ezikoznanie, (2), 37 – 49.

Plungyan, V. A. (2010). Obshchaya morfologiya: vvedenie v problematiku. Moskva: Editorial URSS.

Potaenko, N. A. (1984). K yazykovomu osvoeniyu vremennoj struktury dejstvitel'nosti. Voprosy yazykoznaniya, (6), 43 – 53.

RG, t. І (1982). Shvedova, N. Yu. (Eds.). Russkaya grammatika. Tom І. Moskva: Nauka.

Rikov, G. (1989). On the reconstruction of the Indo-European verb system. Sapostavitelno ezikoznanie, (4), 37 – 44.

Savchenko, A. N. (2010). Sravnitel'naya grammatika indoevropejskih yazykov. Moskva: Editorial URSS.

Shaur, Vl. (1989). Yerarhia na priznatsite na balgarskite glagolni vremena. Sapostavitelno ezikoznanie, (1), 45 – 55.

Shchetinkin, V. E. (1975). Evolyuciya vremennoj sistemy indikativa ot latyni k francuzskomu yazyku. Voprosy yazykoznaniya, (1), 81 – 90.

Yurchenko, V. S. (1993). Real'noe vremya i struktura yazyka (k filosofii yazykoznaniya). Voprosy yazykoznaniya, (3), 36 – 47.

Vinogradov, V. V. (1986). Russkij yazyk. Grammaticheskoe uchenie o slove. Moskva: Vysshaya shkola.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.