Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2023-5-9T

2023/5, стр. 553 - 558

КРЪГЛА МАСА „БЪЛГАРИСТИКАТА ДНЕС В ГЪРЦИЯ – АКАДЕМИЧНИ ЦЕНТРОВЕ, ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОЛЕТА, ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ“ ПО НАЦИОНАЛНАТА НАУЧНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В ЧУЖБИНА“

Траяна Латева
OrcID: 0000-0001-8194-1408
E-mail: tlateva@uni-plovdiv.bg
Plovdiv University “Paisii Hilendarski”
24 Tsar Asen St.
Plovdiv Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

На 11 май 2023 г. Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ беше домакин на Кръгла маса под наслов „Българистиката днес в Гърция – академични центрове, изследователски полета, образователни програми“. Провеждането ѝ се осъществява като част от поредица инициативи, заложени в дейността на Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. След успешната реализация на сходно събитие през ноември 2022 г., когато гости на Пловдивския университет бяха филолози от Лодз, пролетното издание на Кръглата маса, ръководена от екип начело с проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева, също предизвика голям интерес.

Начало на научния форум бе дадено с приветствено слово от доц. д-р Надя Чернева – зам.-ректор на ПУ „Паисий Хилендарски“ по международно сътрудничество и връзки с обществеността. Тя отбеляза, че стартирането на Програмата е закъсняло, но същевременно изрази надежда, че въпреки това всички планувани дейности ще бъдат изпълнени, тъй като ще са от съществена полза за лекторатите в чужбина и за българските институции. Доц. Чернева подчерта, че инициативата е от изключително значение, защото предоставя възможност да се проведат необходимите дискусии за това как би могло да се усъвършенства вече постигнатото, а и да се установят нови подходи към преодоляването на трудностите, свързани с популяризирането на българския език, история и култура извън границите на родината ни. Зам.-ректорът сподели убеждението си, че срещата ще е ползотворна и вдъхновяваща, защото всички колеги приемат работата в полето на българистиката като лична кауза и мисия. Нейните думи бяха последвани от обръщение на декана на Филологическия факултет на университета домакин – доц. д.ф.н. Константин Куцаров, който не пропусна да отбележи важната символика в избора на дата за провеждане на събитието и отправи поздрав към всички, присъстващи в залата по случай деня на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Деканът се солидаризира с мнението на доц. Чернева относно необходимостта от по-ранно иницииране на подобен проект. Той изтъкна радостта си от факта, че Кръглата маса се случва именно във Филологическия факултет, който е „най-правилното място“ поради авторитетната му позиция в цялостната структура на Пловдивския университет и широката партньорска мрежа, свързваща родната институция с чуждестранни учебни центрове. Доц. Куцаров посочи, че в периода на съществуване на Филологическия факултет преподаващи български език в чужбина са били над 25 лектори, а многобройна част от възпитаниците на Факултета го представляват достойно чрез членуването си в различни научни катедри зад граница. Приветствието си той завърши с убедеността, че работният процес ще доведе до удовлетворяващи резултати, за което решаваща роля ще има и добре подбраният екип от пловдивска страна.

След изказванията на представителите на академичната общност на ПУ „Паисий Хилендарски“ включване направи и доц. д-р Елка Трайкова – ръководител на консорциума от научни институции, които са включени към Програмата. Тя изрази своята признателност към ръководството на Филологическия факултет за подкрепата в изпълнението на всички задачи, като изтъкна, че екипът на Пловдивския университет е заложил много интересни дейности, а неговата ритмична и активна работа е допринесла за успешното отчитане на първия междинен период в проекта. Доц. Трайкова запозна аудиторията с основните акценти в програмата, както и с набелязаните за реализиране и вече постигнатите планове. С цел проучване нуждите от помагала, учебници и други научни материали са били изготвени и разпространени анкети, данните от които в момента преминават през обработка, за да спомогнат за по-нататъшното укрепване на единната контактна мрежа. Подготвят се магистърски и докторантски програми, като на този етап вече са сключени договори със съседни балкански градове (Белград, Ниш). Проведени са много научни форуми и други събития със сходен характер, които са включени в специално изготвен календар, който не позволява дублирането на активности. Предстои да бъдат изработени културни маршрути и тематични изложби, чрез които млади или вече утвърдени специалисти да имат възможност да опознават нашата страна през нейните забележителности, култура, история (мистичността на Родопите, християнски култове и археологически обекти в Тракийската долина и др.). Резултати от изпълнението на проекта не липсват, макар и той все още да се намира в първия си етап – за това свидетелства интересът от страна на различни колеги, кандидатствали за краткосрочни специализации. Одобрени са 16 души от почти всички европейски държави, като от Пловдивския университет са избрани трима млади учени със сериозни референции и двама утвърдени учени. Ще бъдат предоставени грантове от бюджета на ННП „Българистика“ на седем или осем научни работници, които ще получат шанса да развиват проекти в учебните заведения, участващи в Програмата. Доц. Трайкова акцентира и върху големия интерес от страна на колеги, обучаващи се в университети в Осака, където българистиката е достигнала и поддържа високо академично ниво. В края на своето изказване ръководителят на консорциума изрази надежда, че след тази среща гръцките представители ще бъдат още по-вдъхновени, за да продължи успешното сътрудничество и да се работи по интердисциплинарни проекти и занапред.

Кръглата маса, модерирана от гл. ас. д-р Соня Александрова, която бе и основен организатор на събитието, продължи с презентации, подготвени от гостуващите от Гърция колеги: Кристина Марку – представител на Тракийския университет „Демокрит“ в Комотини, Стефания Филипова-Мердзимеки – част от Университета на Македония в Солун, и Генчо Банев – преподавател в Атинския национален и Каподистриев университет. Първа думата получи Кристина Марку, която не скри вълнението и радостта си от възможността да присъства на подобен форум, и се обърна с благодарност към организаторите за получената покана. След като представи накратко университета, в който изпълнява професионалните си задължения, тя насочи вниманието си към Факултета по класически и хуманитарни науки и в частност – Департамента по езици, филологии и култури на Черноморския регион, за да внесе необходимите разяснения, свързани с образователния процес и учебните практики в него. От изложението ѝ стана ясно, че основните направления в Департамента са турски и литература, български и литература, руски и литература и румънски и литература, като освен бакалавърски програми има и две магистърски. Едната от тях, в която се преподава българска литература, е единствената обособена българистична специалност в цяла Гърция. При бакалаврите учебната програма е структурирана в два цикъла, в които са включени общообразователни и свободноизбираеми дисциплини, като специфичното при вторите е, че не носят кредити. Завършилите студенти получават реализация както в частния бизнес, така и в държавния сектор – чрез преподаване и научни изследвания, на различни длъжности в образователната система, в културни институции, органи от местното самоуправление, министерства, издателски организации и др. За доц. Марку беше важно да бъдат откроени и постиженията на преподавателите и студентите в рамките на 23-годишната история на Департамента. Тя подчерта, че през този период са подписани билатерални договори с всички български университети, като от Пловдивския университет гостуващи са били студенти от специалностите „Балканистика“ и „Български език и новогръцки“. Проведени са летни семинари по български език и култура, миниконференции, занятия по превод, насочени както към материали с комерсиална цел (напр. превод на български език на брошурите на Археологическия музей на Абдера), така и към произведения от художествената литература („Старопланински легенди“ на Й. Йовков, „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин и романи на Здравка Евтимова). Сред активностите се отличават и многобройните участия в международни студентски конференции, форуми и научноизследователски проекти, както и организирането на премиери на книги от български автори.

Стефания Мердзимеки също презентира учебното заведение, в което тя следва своя професионален път – Солунския икономически университет на Македония. Тя уточни, че там езиците са задължителна дисциплина, като изборът е между пет – руски, сръбски, български, румънски и турски. Продължителността на преподаването е 8 семестъра, като последните два целят да предложат и набавянето на терминологичен речник в икономическата и социалната сфера на общуване и успешното му овладяване. Стефания Мердзимеки посочи както положителните, така и негативните страни на присъствието на българския език в учебните програми. От една страна, неговото познаване е индикация за равнопоставеност с други славянски народи, за уважение към културата на съседската държава, както и за интерес към изучаването на редки, но потребни езици. От друга страна, носи опасението, че може да се окаже безполезен поради неизвестността си, както и труден за изучаване, когато не е в позицията на основен, а на втори. Въпреки трудностите екипът в Университета в Солун полага нужните усилия, за да популяризира българския език – организирана е научна конференция на тема „Двустранното икономическо и политическо сътрудничество“; съществува Клуб на славянските езици, където се провеждат културни събития от различно естество (изложби, конкурси, премиери), в които участие взимат и студенти от други факултети; състоял се е Фестивал на многоезичието, където България е била представена със собствен щанд; посещават се семинари по български език във Велико Търново и София, макар и местата да са силно ограничени.

За предизвикателствата при преподаването на български език в чуждестранна среда разказа и Генчо Банев, който е част от „най-младия департамент“ в Училището по Философия към Атинския университет – по руска филология и славистика. Българският се преподава като втори език редом до полския и сръбския, като това се случва от третия до осмия семестър, за да бъде достигнато ниво B2. В Департамента има само една магистратура, насочена към преводаческата дейност, а от две години насам има възможност да се обучават и докторанти. Изложените пред аудиторията наблюдения на Г. Банев върху учебния процес и интереса на студентите към опознаването на българския език, култура и история по-скоро затвърдиха вече установената тенденция към изместването на българистиката в периферна позиция спрямо други славянски и балкански народи. Според учения липсата на сериозно присъствие на българска общност в Гърция се явява значителен проблем, а недостигът на достатъчно научни пособия възпрепятства студентите, които имат желание да развият уменията си до по-високо ниво. Въпреки неблагоприятните условия Г. Банев отчете ценни активности, работещи за възвръщането на привлекателния облик на българистиката пред млади и вече утвърдени учени – участие в международни студентски конференции (във Виена, Неапол и др.) и в проекти („Живописна България“, „Език.БГ“ по инициатива на Софийския университет „Св. Климент Охридски“), издаване на антология с творби на български поети и др. Като перспективно ученият вижда наличието на стажантски практики, които допринасят за усъвършенстването на професионалните умения на всеки студент, общата педагогическа и филологическа квалификация, привлекателните позиции в приемащата страна и голямото количество български произведения, посветени на или тематизиращи Гърция, което съдейства за изграждането на двустранна и по-лесна комуникация.

След края на презентациите думата взе проф. д.ф.н. Любка Липчева-Пранджева, за да благодари на тримата колеги за любезното отзоваване на отправената покана и за прецизната и сериозна работа, демонстрираща високото им професионално ниво и отдадеността им на каузата за съхраняване на българистиката и превръщането ѝ в престижна и лесно разпознаваема научноизследователска област в международен аспект. Филологът изтъкна, че след тази среща на първи план следва да се изтегли всичко онова, което колегите са регистрирали като проблемно, за да може в най-кратък срок да се постигне неговото разрешаване. Трудностите бяха класифицирани на три равнища: на образователната система в Гърция; затруднения, с които консорциумът е бил наясно и преди провеждането на Кръглата маса, и проблеми, които са новопоставени и тепърва предстои работа по отстраняването им. Проф. Липчева-Пранджева уточни, че за успешното изпълнение на заложените цели към каузата трябва да се приобщи и следващото поколение българисти, както и да се реагира своевременно при регистрирането на стереотипи, които оказват негативно влияние върху възприемането на българистиката. В този аспект проф. Липчева-Пранджева отчете положителна тенденция у младите хора, част от които вече са дали ясна заявка, че приемат българистиката като свое призвание. За това допринасят и летните школи, които се провеждат по програмата „Еразъм+“, както и различните практикуми, разискващи актуалните въпроси, свързани с преподаването на български език и литература. Други дейности, включени в програмата на Проекта – стартирането на магистратура, която да подпомогне методическата подготовка на специалисти, които да преподават в български училища в чужбина, подготвянето и издаването на сборник, насочен към читатели, които не познават езика, историята, религията, обредите и обичаите, кухнята на България, както и неговите преводни издания на няколко езика, сред които английски, поне един славянски и един романски – също са натоварени с очакванията да създадат траен изследователски интерес към българистиката.

Представените от тримата специалисти наблюдения, както и очертаването на следващите стъпки, необходими за ефикасното развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина, приковаха вниманието и събудиха интереса на аудиторията. Това бе и предпоставка за последвалата любопитна дискусия, в която освен представителите на пловдивския екип (доц. д-р Димо Чешмеджиев, доц. д-р Борян Янев, доц. д-р Ани Кемалова, доц. д-р Елена Гетова, доц. д-р Фани Бойкова, доц. д-р Теофана Гайдарова, гл. ас. д-р Соня Александрова, гл. ас. д-р Борислава Петкова и гл.ас. д-р Красимира Танева) участие взеха и гости от други институции в чужбина, като литературния историк проф. д-р Хюсеин Мевсим и проф. д-р Илияна Кръпова, преподавател в Университета „Ка’Фоскари“ във Венеция. Проф. Мевсим сподели впечатленията си от учебния процес в Анкарския университет, като не скри притеснението си, свързано със слабата активност на студентите по отношение на изучаването на български език, който често бива избиран прибързано. Русистиката изглежда по-привлекателна, тъй като студентите остават с впечатлението, че чрез нея биха могли да имат достъп до всички други славянски езици поради статута ѝ на „локомотив на славистиката“. По време на дискусията доц. д-р Фани Бойкова изказа положителната си оценка за дейността на колеги и студенти в Университета в Комотини, посетен от нея по време на преподавателска мобилност по програмата „Еразъм“. Нейна бе задачата да представи накратко новата магистратура „Методика на обучението по БЕЛ в чуждоезикова среда“, която предстои да бъде открита.

Научната среща приключи с обещанието за все толкова отговорна и ползотворна работа между родните и чуждестранните институции, благодарение на която да се изпълнят всички етапи на Програмата. Същевременно дискусиите и раждащите се по време на тях идеи следва да намерят и по-нататъшна реализация отвъд заложеното в Проекта. Екипът на Пловдивския университет планира да осъществи още една подобна инициатива през следващата календарна година, за да посрещне други българисти, преподаващи отвъд границите на родината, като ще продължи да изпълнява и останалите задачи, предвидени по ННП „Българистика“.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.