Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/2, стр. 207 - 211

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Петя Осенова
E-mail: petyaosenova@slav.uni-sofia.bg
Researcher ID: A-4403-2017
Department of Bulgarian Language
Faculty of Slavic Studies
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език.

София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

Обект на изследване в книгата (общо 195 стр.) са новите феминални названия (неофеминативи) в българския език. Терминът феминални названия, или още феминативи, се отнася до съществителните имена от женски род, обозначаващи лица (също животни или персонифицирани субекти) от женски пол (напр. родителка, дипломатка, зрителка и др.), които да бъдат симетрични на съществителните от мъжки род, обозначаващи лица (също животни или персонифицирани субекти) от мъжки пол (родител, дипломат, зрител), както и лица от женски пол (напр. министър, кмет, продуценти др.). Подобно изследване е социално необходимо, тъй като напоследък се наблюдава висока продуктивност при създаването на женскородови названия и в области, в които са действали приоритетно мъжкородовите. В този смисъл книгата разглежда в детайли едно съвременно явление, което е противоположно на т.нар. маскулинизация. При маскулинизацията мъжкородовите названия – поради различни фактори (блокиране на словообразувателни модели, по-висока скала на престижност и др.), обозначават и лица от женски пол.

Темата на монографията е актуална и приносна. Текстът е написан професионално, но и със завидно разбираем стил, ясна структура и много добра аргументираност.

Феминалните названия са разгледани от различни гледни точки. Направена е и анкета, която отразява отношението на носителите на българския език към употребата на неофеминативи. Привлечен е богат илюстративен материал от различни източници. Тук трябва да отбележа, че намирането на нови феминални названия не е лесен процес и поради тяхното разнообразие, и по-ради употребата им в неофициалния дискурс. Авторката обаче се е справила блестящо, като е представила списък от 1446 неофеминатива (неологизми и оказионализми).

Прецизно е обговорена използваната терминология. Ясно са дефинирани и задачите. Авторката познава отлично научната литература по въпросите, свързани с неофеминативите (цитирани са 242 източника).

Книгата предлага редица приносни моменти. Освен че е първото цялостно монографично изследване на неофеминативите в българския език, тя обръща внимание на редица по-общи теоретични въпроси, сред които диференциация та между сложна дума и синтактично съчетание; начините на словообразуване в българския език, обновяването на лексиката след 1989 г. и др. Авторката представя феминативите от различни перспективи: тяхното образуване, лексикална семантика (включително мотивираност на основата или липса на такава мотивираност), граматични особености, лингвокултурологична и лексикографска характеристика. На основата на тези наблюдения се предлагат и прогнозни идеи за съдбата на феминативите. Освен това е събрано голямо количество илюстративен материал, който убедително подкрепя тезите и аргументите на авторката.

Ще представя отделните части на книгата малко по-подробно.

Въведението представя вътрешно- и извънезиковите причини и фактори за обогатяване на групата на феминативите след промените през 1989 г. Представени са основни изследвания върху названията за лица от женски пол в българската езиковедска традиция. Въведена е терминологията, посочени са ексцерпираните източници.

Първа глава е посветена на номинационните похвати. Те включват три разновидности: словообразуване, заемане и семантична деривация. Авторката посочва, че най-продуктивна е първата разновидност – словообразуването. Затова най-много внимание е отделено на нея. В рамките на словообразуването най-чест се оказва суфиксалният начин на деривация на феминативи (хотелиер – хотелиерка; рекламодател – рекламодателка и много други). Наставката, която е с най-продуктивна сила, е -к(а). В немалка степен при неофеминативите са застъпени словообразувателните модели композиция (топмоделка, суперманиачка, евроскептичка и др.) и универбиране (данъчна). С голяма честота се оказват също синтактичните композитни модели (екшън героиня, фитнес състезателка, латино певица и др.) и абревиацията (БГ професорка, БНТ водеща, VIP дама и др.). И за двата типа съществуват различни мнения за отношенията между съставките (лексикални или синтактични), но авторката се придържа към синтактичния критерий. За разлика от словообразуването, семантичната деривация (боркиня) и заемането (гърла, хостеса и др.) не са типични начини за образуване на женскородови съществителни.

Втора глава е кратка, но съдържателна. Тя представя класификацията на женскородовата лексика от гледна точка на словообразуването, семантиката и стилистичната натовареност. Тъй като словообразувателните особености са разгледани подробно в Първа глава, тук е обърнато внимание предимно на класифицирането от гледна точка на семантиката и стилистиката. От перспективата на семантиката феминативите са разделени според тематичната си област. Например парламентаристка (политика), биатлонистка (спорт), кинезитерапевтка (медицина) и др. Отбелязани са и съществителните, които не са свързани с определена тематична област (фенка, тотаджийка, оскаристка, перфекционистка и др.). Тук е представен също така диахронният критерий на продуктивност на женскородовите съществителни (преди 1989 г. и след това). Особено интересна е стилистичната перспектива, защото голяма част от новите женскородови имена все още се възприемат като експресивни и с определена конотация. Авторката анализира причините за това, но като основна е посочена езиковата традиция, която разглежда маскулинизираните названия като по-престижни в сравнение с женскородовите (срв. по-непрестижното деканка с по-престижното декан).

Факторът маскулинизация в българската езикова традиция е с толкова голяма тежест, че д-р Сумрова му посвещава цялата Трета глава. Авторката смята, че словообразувателно не съществуват проблеми женскородови названия системно да се образуват от мъжкородовите. Тя обаче посочва различни причини за все още преобладаващия процес на маскулинизация в нашия език. Това са: екстралингвистични фактори, тип назоваване, семантични ограничения, психолингвистични причини, синтактичен контекст и др. Много ценни са представените „неудобства“ на маскулинизацията, свързани с проблеми при съгласуването. Дискутират се различни видове противоречия в съгласуването, като например в кореферентната верига (България помни новия финландски президент с инициативата ѝ), между подлог и сказуемо (Барманът ги изгонила) и др. Тъй като в българския език преобладава граматичният тип съгласуване, подобни случаи са примери за недобра комуникативна стратегия. Най-неприемливо обаче в сблъсъка между мъжки граматичен род и женски семантичен род е локалното съгласуване в именната фраза (като примерите от интернет тази министър, френска астроном). Макар и непредставителна, изготвената от авторката анкета на 35 души, отнасяща се до употребата на маскулинизирани или на женскородови лексеми, показва сложността на проблема, породена от действието на изброените фактори при избора на едната или другата възможност. Често спазването на нормата (чрез избора на маскулизираната форма) само по себе си парадоксално създава проблемна интерпретация.

Четвърта глава разглежда особеностите на неофеминативите. Сред описаните парадигматични отношения, в които участват те, най-чести се оказват синонимите (биотерапевтка и биолечителка; сърфистка и сърфърка; бизнесменка и бизнес дама), следвани от омонимите (салатиерка – едната лексема е със значение ‘готвачка’, а другата – със значение ‘малка салатиера’) и антонимите (войнолюбка – войномразка, еврофилка – еврофобка). Паронимите сред неофеминативите са с единична срещания.

Пета глава се фокусира върху новите феминативи в лингвокултурологичен контекст. Разисква се връзката между женскородовите названия и ролите на жената в съвременния свят – от професионална, социална, религиозна и други гледни точки.

Шеста глава описва някои аспекти при лексикографското представяне на феминативите. Авторката защитава позицията, че тъй като те се възприемат като отделни лексеми, трябва да се представят и като отделни заглавки. Друг проблем е дали дадено название е ефимерно, случайно, т.е. оказионализъм, или е неологизъм с тенденция да стане част от българския лексикален състав. В първия случай то не се отразява в речника, докато във втория случай трябва да присъства там. Много често обаче дълголетието на една лексема не може да се прогнозира със сигурност при възникването ѝ.

В Заключението се прави обобщение на основните изводи от разработката. Авторката смята, че е въпрос на време „да бъдат дозапълнени „празните клетки“ от един продуктивен словообразувателен модел“, тъй като той е „част от българската езикова систематизация на света“.

И така, монографията поставя важния въпрос доколко процесът на симетризация чрез феминативи е засегнал речника и граматиката на българския език. Въпросът е актуален, тъй като феминативите се разглеждат като отделни лексеми, а не като форми на съществителните в мъжки род. Този проблем е подобен на ситуацията при глаголите от свършен и от несвършен вид, за които се дискутира дали са форми на една лексема, или са самостоятелни лексеми. Подобни въпроси са важни както при представянето на информацията в речниците, така и при граматическия анализ на текстове.

Според мен особено интересна е задачата за прогнозирането на съдбата на неофеминативите в езика ни по посока на: цялостно запълване на „клетките“ по род, продължаване на влиянието на скалата престижност и официалност; или и двете. Българският език, бидейки предимно граматичен, е поставен пред дилема: да съгласува синтактично (Докторът (лице от женски пол) влязъл); семантично-синтактично (Докторката влязла) или само семантично (*Докторът (лице от женски пол) влязла).

Авторката защитава становище, че онези феминативи, които вече не са неологизми, а са станали част от лексикалната ни езикова система (премиерка, акционерка и редица други), нямат стилистичната натовареност. Аз обаче съм от носителите на езика, за които феминативите все още действат в рамките на определена скала на престижност. Най-неутралните са исторически обусловените „женски професии“ (учителка), а най-стилистично маркираните са исторически обусловените „мъжки професии“ и свързаните с това престижни длъжности (офицер, министър). Наред с анкетния подход смятам, че използването на електронни корпуси също може да даде ценни статистически данни за честотата и дистрибуцията на някои по-употребявани феминални названия. Това е добра насока за бъдеща работа, защото в момента книгата се фокусира върху намирането и регистрирането на феминални названия като първа стъпка по темата.

В момента в българската граматика и лексика наистина се наблюдава засилена употреба на женскородови лексеми. Дали това е системна тенденция и дали тази тенденция ще балансира по подходящ начин престижността на маскулинизацията, ще покаже времето.

Sumrova, V. (2018). Novite feminalni nazvaniya v balgarskiya ezik.

Sofia: Izdatelstvo na BAN “Prof. Marin Drinov”

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.