Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/1, стр. 91 - 97

МОЛЕБЕН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Илияна Горанова
E-mail: ilgoranova@mail.bg
University of Rousse Silistra Branch
1 Albena Str.
7500 Silistra Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

(Недялкова, Н. (2013). Молебен за българския език.

София, УИ ,, Св. Климент Охридски“, 198 с.)

,, Молебен за българския език“ е заглавието на новата книга1) на Нели Недялкова – доктор по филология, дългогодишен преподавател по български език и литература в средното училище. В българските тълковни речници думата молебен2) е представена с две значения: 1. Който е свързан с молба, молене, молитва; молитвен, молебствен. 2. Който изразява молба; молитвен, умолителен. Книгата на Нели Недялкова е молба и призив за богата и правилна българска реч, за резултатно езиково образование, за висока езикова култура на широките обществени среди.

Изследването е свидетелство за трайни интереси на авторката към проблеми на българския език и на езиковата култура, интерпретирани и в предишните є монографии3) . То конкретизира идеи от психологията на лингвистичния труд и е силно повлияно от , , Книга за мене си“ на акад. Александър Теодоров-Балан. Езиковедката определя психологията на лингвистичния труд ,, като област на социолингвистиката, която изучава личността на лингвиста...“ (с. 8).

Сериозно постижение за изследователката, както и за българската лингвистика изобщо, е началната част на книгата, в която оригинално са представени проблеми с теоретична и с практическа стойност: функционална типология на лингвистите, психология на лингвистичния труд, специфика на утвърдителните текстове и пр. Нели Недялкова се проявява не само като събирач на автентични текстове – интервюта, но и като интерпретатор на значими научни идеи.

В книгата са включени интервюта, взети през 1993 г. (интервюто с Христо Първев е продължено през 1997 г.) от видни съвременни лингвисти по въпроси от научната и социокултурната ни действителност – Мирослав Янакиев, Христо Първев, Петър Пашов, Кирил Димчев, Михаил Виденов, които правят оценка ,, на традициите и новаторството в лингвистиката“ (с. 8 – 9). Всеки, който познава тяхното творчество, ще се съгласи, че трудът на Нели Недялкова е молебен за българския език, че е повик да се придържаме към това, ,, което българският народ в хилядолетното си развитие е създал – нормалния книжовен език“, и да го обогатяваме (с. 61).

Изборът на интервюираните не е случаен. Това са учени, известни с изявите си по въпроси на българския език, на езиковата култура, правописа и правоговора, на обучението по българския език в средното училище и пр.

Едно от големите достойнства на книгата е, че в нея се съдържа богата информация, която може да бъде интерпретирана от различни гледни точки – лингвистични, социолингвистични, социални, културологични, образователни и пр. Формулираните въпроси дават възможност за отговори, от които могат да бъдат направени съществени изводи за личността на всеки от интервюираните, за позициите им по проблеми от съвременността във и извън лингвистиката, за състоянието на българската лингвистика и на обучението по български език от втората половина на ХХ век.

В Увода (с. 7 – 20) Нели Недялкова показва с разсъжденията си колко важен е интересът към личността на лингвиста. Проявяват се нейната аналитичност, широкият є лингвокултурологичен кръгозор, богатата є библиографска осведоменост.

Част първа (с. 21 – 130) включва отговорите на въпросите:

– Какво определи съдбата Ви на лингвист?

– Възможно ли е да представите своята майка и да разкажете за майчините думи: народни, разговорни, думи за хармонията?

– Изпълнихте ли волята на учителя си, който сигурно Ви е казвал: ,, Ти ще ме прославиш!“?

– Решавали ли сте необикновена лингвистична задача?

– Бихте ли искали да напишете отворено писмо до определено лице или социална група ?

– Как живя езиковедът в годините преди 10 ноември 1989 г.?

– Разкажете за събитие, когато е трябвало да проявите морална устойчивост?

– Мислите ли, че има силна политическа поляризация в лингвистичната общност? ,, Политлингвистът“ какъв характер носи?

– Кои са политическите грешки в езиковедските издания?

– Необходими ли са промени в днешния правопис?

– Учебникът по български език – ,, Голямата българска книга“, написан ли е?

– Какви речници са необходими на българската публика?

– Кои страници на българската лингвистика остават непознати на нашата интелигенция?

В Част втора (с. 131 – 154) са дадени отговорите по въпросите:

– Езикът на парламента каква характеристика носи?

– Българският език се променя – в какви посоки?

– С кои свои страни българското езикознание обогатява световната култура?

В Част трета са включени допълнителни отговори на въпросите от Христо Първев (с. 155 – 190).

Цитираната литература (с. 196) и Библиографията (с. 197 – 198) съдържат общо 52 заглавия – на български език, на руски език и на английски език.

Всеки читател, анализирайки отговорите на въпросите, може да направи изводи, като интерпретира информацията в тях от своя гледна точка. По-долу са представени изводи, които според мен имат отношение към работата на учителя по български език и литература.

Интересът към езика, любовта към народното слово са водили Мирослав Янакиев, Христо Първев, Петър Пашов и водят Кирил Димчев и Михаил Виденов из лабиринтите на науките за езика. Любовта към словото у всеки от тях е трайна добродетел, оставила следи в творческия им път.

За Петър Пашов ,, богатството на езика се съдържа не толкова в художествените произведения, още по-малко във вестниците... Истинското богатство се съдържа в народните говори: там, особено в миналото и до ден-днешен, продължават да се коват нови думи и са запазени много хубави старинни думи“ (с. 27). Според Михаил Виденов ,, българският език е достатъчно богат и съвършен, за да изрази всякаква и най-тънка човешка мисъл...“ (с. 154).

По дългия и труден път на научното и/или професионалното изграждане всеки от интервюираните е имал своите си учители.

Мирослав Янакиев споделя: ,, Смятам за свой учител... проф. Кирил Мирчев... Той е мой благодетел...“(с. 38). Михаил Виденов твърди, че се занимава със социолингвистика благодарение на... Стойко Стойков (с. 29).

Учителят за Христо Първев е член-кореспондентът на БАН Любомир Андрейчин. За него той говори с подчертано уважение: ,, Вече второ полустолетие научното дело на Л. Андрейчин остава неподвластно на времето. Жив е споменът за неговата личност, която излъчваше своеобразна одухотвореност, висок интелект, широка култура, безспорни творчески възможности, професионална стабилност, добронамереност и благоразположение, но и ненатрапчиво съзнание за заслужена популярност и за лично достойнство... В лицето на човека и професора Л. Андрейчин... студентството отдаваше почит към талантливия учен, отзивчивия познавач, строител и защитник на българския език“(с. 42 – 43).

За Петър Пашов първоучителите са Любомир Андрейчин и Стойко Стойков: ,, Моите учители не се стремяха да внушават нещо директно, те въздействаха със своето слово, със своята етика, каквато вече е на изчезване в научните среди – те бяха образец за нас“ (с. 43).

Кирил Димчев е имал за свои учители Любомир Андрейчин, Стойко Стойков, Мирослав Янакиев, Стайко Кабасанов. За младите учители, които не са имали удоволствието да слушат при тях лекции, ще е интересно да узнаят, че Любомир Андрейчин е оказвал влияние върху слушателите си ,, не само с компетентността си, но и с чисто човешките си качества като такт, деликатност, умение да работи с младите, да ги стимулира...“; че Мирослав Янакиев е привличал с ,, енциклопедизма на знанията си, оригиналните си виждания по различни въпроси на българската речева практика, идеите си за осъвременяване на езиковото обучение“; че Стайко Кабасанов е бил първият учител на съвременните специалисти по методика на обучението по български език (с. 28 – 29).

Читателят не е изненадан, че участниците в интервютата са имали за първоучители колосите в българската лингвистика – Любомир Андрейчин и Стойко Стойков. За съжаление, имената и на двамата са непознати на по-голямата част от учениците. На малцина са познати имената на Мирослав Янакиев, на Христо Първев, на Петър Пашов. Наруши се традицията в училище на занятията по български език да се говори при подходящи урочни теми за известни български лингвисти, да се проучва в достъпна за учениците форма тяхното творчество, да се провеждат сбирки по повод техни годишнини и т. н.

Споделеното в книгата за българските лингвисти Любомир Милетич, Беньо Цонев, Стефан Младенов, Александър Теодоров-Балан, Кирил Мирчев, Любомир Андрейчин, Стойко Стойков и др. е ценен източник на информация (при това представена в достъпна и за учениците форма), който преподавателите по български език биха могли да използват при формулиране на различни учебни задачи с изследователски характер.

,, Голямата българска книга“ – учебникът по български език, сякаш все още не е написана. На въпроса ,, Учебникът по български език – ,, Голямата книга“, написан ли е?“ дадените преди близо 20 години отговори днес звучат съвсем актуално.

Според Петър Пашов ,, съвършеният учебник няма да бъде написан“. Той препоръчва ,, да се стремим постепенно учебниците... да привличат учениците, защото няма нищо по-привлекателно за малките деца от езика. Спомнете си децата, които сте наблюдавали, как се забавляват с езика. Даже когато още не знаят думичките, те си бърборят нещо:,, ба-ба“, ,, папа“, после, като станат на 2 – 3 години, какви вариации правят. Като чуят някоя дума, те я повтарят десетки пъти, защото им е харесала, и това ги увлича“ (с. 110).

В отговора на Кирил Димчев могат да бъдат откроени няколко акцента, актуални и днес, по-важните от които са (с. 114):

(1) ,, Все още липсва единно становище: какъв трябва да бъде съвременният учебник по роден език, тъй като е трудно да се определи какво ,, дава“ на ученика социокултурното му обкръжение и какво ,, трябва да дава“ училището.

(2) Науките за езика все още не са предложили онези данни, нужни на учебникарите, като например: прагове на усвояване, фреквентност на езиковите средства във всички сфери на речевото общуване, равнище на подготовка в предучилищната възраст, различия в идиолектите на учениците и други данни, които са абсолютно необходими, за да се обосноват различни методически решения.

(3) И нещо, което днес е особено важно – ,, учебниците ще изпълнят предназначението, ако бъдат придружени от разнообразни методики, съобразени с говора на учениците от различните региони на страната. За да се мечтае за такива регионални методики, е нужно преди всичко отново със задружните усилия на учители, методици, лингвисти да се проучат особеностите в идиолектите на учениците от различни региони, от различни възрасти, с различни психофизиологични и социокултурни характеристики“.

20 години по-късно учениците учат български език по едни и същи учебници и използват едни и същи учебни помагала независимо от това, далибългарският език за тях е майчин и съвпада с държавно установения език (т. е. първи език), или не е майчин (т. е. – втори език ).

Въпросът към интервюираните ,, Учебникът по български език – ,, Голямата българска книга“, написан ли е?“ всъщност е повод те да изразят своите позиции и за обучението по български език като цялостен процес. Споделените в отговорите виждания на лингвистите представляват интерес за изследвания не само с методическа насоченост. От отговорите се налага изводът, че преди 20 години проблемите на обучението по български език не са били периферна област в научните търсения на изявените учени.

Известна е мисълта на Мирослав Янакиев, която четем в интервюто: ,, Това, което липсва на езиковото обучение, е обучението по стилистика, което трябва да учи децата да подбират измежду няколко възможности най-подходящата“. Оригинален е изказът в интервюто му – ,, за вкъщи хлеб с млеко, за училище – хляб с мляко (с. 104). И още – ,, Не този човек е езиково културен, който знае само ,, едно“ и разделя изразите на правилни и неправилни, а този, който си сменя стиловете на говорене, както си сменя човек дрехите“ (с. 105).

Христо Първев апелира да се избягва наблюдаването на езика ,, под микроскоп“, в резултат на което ,, се губи отношението към езика, към неговата цялост, губи се доста от връзката му с обществения живот, с другите учебни предмети... Трябва сред учители и ученици да се утвърждава съзнанието, че става дума именно за българския език, за нещо родно, което е свързано с миналото, с настоящето, но и с бъдещето на българите като народ, нация и държава“ (с. 105).

Идеалът на Кирил Димчев за обучение по роден език като система, отворена към всички страни на съвременната действителност, е познат на преподаващите български език. За съжаление, все още учителите от различните краища на страната не използват разнообразни методики, съобразени със слабостите в речта на учениците и с езиковите им по-требности. За да стане възможно това, е необходимо ,, специалистът по методика на обучението по български език да може в изследователската си работа да се проявява и като социолингвист, и като психолингвист, и като текстов лингвист“ (с. 114).

Привлича вниманието призивът на учения за ,, задружни усилия“ на специалистите по методика на обучението по български език и на българските езиковеди. Обединените усилия са необходимо условие ,, за подобряване на резултатността на езиковото обучение като един от най-важните фактори за езиковата култура, за езиковата просвета, за езиковото възпитание“ (с. 114).

Убедена съм, че ,, Молебен за българския език“ е изследване, което ще предизвика интереса на широк кръг читатели:

– учители, които искат да подобряват лингвистичната и лингвокултурологичната си подготовка. Книгата изобилства с информация по различни проблеми от втората половина на ХХ век, видени през погледа на петима български учени. Тя може да бъде използвана и като източник на текстов материал за задачи с учебна цел: за извличане на информация по поставени проблеми; за организиране на дейности с изследователска цел; за създаване на различни видове ученически текстове – реферати, есета и много други. Търсещият учител ще намери своето методическо решение, за да включи в работата си богатството, което авторката е събрала в книгата си;

– млади учени, студенти, ученици, които проявяват интерес към психологията на лингвистичния труд и желаят да научат повече за творческия път на известните българисти;

– лингвисти, които се занимават с проблеми от съвременния български език – споделеното в интервютата обхваща период от развитието на българската лингвистика (втората половина на ХХ век); почти всички интервюирани споделят вижданията си за чистотата на българския език, за бъдещето му, за приноса на българистиката в европейски и световен мащаб и т. н;

– всички, които се интересуват от състоянието и развитието на българския език.

Читателят ще е признателен на авторката д-р Нели Недялкова за книгата: всички ние имаме потребност от молебен за българския език – като грижа за неговото настояще и бъдеще.

БЕЛЕЖКИ

1. Недялкова, Н. (2013). Молебен за българския език. София: УИ ,, Св. Климент Охридски“, с. 198.

2. Речник на българския език. Том IХ, София: Академично издателство ,, Проф. Марин Дринов“, с. 632.

3. Вж. Недялкова, Н. (1992) . Неологизми в съвременната българска поезия. София, УИ ,, Св. Климент Охридски“, с. 101.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.