Български език и литература
Вход / Регистрация

2018/6, стр. 664 - 676

ПРОБЛЕМЪТ СВОЕ – ЧУЖДО И МОДЕЛЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Резюме:

Ключови думи:

Върху оформянето на модела на новобългарския книжовен език през Възраждането оказват влияние и редица процеси, които са свързани с опозицията свое – чуждо в предосвобожденското ни общество. Добре известно е, че езикът през този период по ред причини от исторически и културен характер се превръща в основен фактор за консолидация на българската нация (вж. Aleksandrova, 2008). Възрожденският ни елит последователно се стреми да налага родния език във всички сфери на комуникация. Езикът е онази духовна територия, чрез която българите отстояват своята идентичност. Но прагматичният проект на нашите предшественици включва консолидиране на нацията около един съвременен, неархаизиран език с богата функционалност, съпоставим с развитите европейски езици. Налице е стремеж в полето на езика да се остойности онова чуждо, което се свързва с цивилизованост и престиж.

Осмислянето на опозицията свое – чуждо, като абсолютно противопоставяне и еднозначна оценка на своето като добро, а на чуждото като лошо и гибелно, е преодоляно в съвременната хуманитаристика (вж. Grekova, 1998). Като един от основните концепти на всяко колективно съзнание, противопоставянето свое – чуждо е начин за концептуализиране на различието, обусловено от конкретни социокултурни параметри. В модерната епоха чуждото се мисли и като конституиращо своето, а своето може да се оценява и като непрестижно и негативно.

Категориите свое и чуждо през Възраждането не се намират в проста зависимост; те влизат в сложни конфигурации: невинаги своето е добро, а чуждото – лошо. Моделът на книжовния език изключва онова чуждо, което не носи цивилизационен заряд (османотурското), което заплашва да остави безлични (гръцкото), но в същото време изключва и онова свое, което се оценява като непрестижно и функционално непълноценно – и това е практиката да се пише на диалект, непригоден за културна комуникация.

В следващите редове ще очертаем онези предпоставки от културен и исторически характер, които са значими за осмислянето на противопоставянето свое − чуждо в полето на книжовния език и за толерантността към чуждите влияния.

На първо място ще отбележим мултиетническата среда, в която е потопено битието на българина през Възраждането. В пъстрия конгломерат от народи и вероизповедания контактът с чуждото е много интензивен − както на битово равнище, така и на равнището на културната комуникация и образованието. Границата свое – чуждо поначало е доста гъвкава и пропусклива (Lilova, 2001: 33), което позволява да се формира едно подчертано прагматично отношение към чуждото. То не се отхвърля априори, а може да стане модел или източник за развитие на своето.

Езиковият плурализъм на предосвобожденското ни общество е другата причина, поради която чуждото не се осмисля като негативно и застрашаващо своето. През втората половина на ХІХ век българите си служат с различни чужди езици: османотурският е държавен език, класическият църковнославянски се изучава наред с други класически и модерни езици, а гръцкият все още не е загубил статута си на език за престижна писмена комуникация сред образования елит. Като цяло, българинът умело борави с чуждите езици − знак, че е готов да общува с останалия свят. Парадоксална изглежда ситуацията, при която в Османската империя, синоним на изостаналост – в земите на българите, лишени от политически права, съществуват училища, в които се изучават чужди езици.

Свидетелство за интереса към темата за чуждите езици е една дискусия в сп. „Български книжици“, в която се включва и Богоров, споделяйки мнението си, че „Всякой млад Българин (…) има потреба да знае един от старите язици (…). Българети да станат учени, достойни за някоя градска служба и добри търговци, трябва да знаят неизменно читире язика: Българский, Турский, Французский и Гръцкий; първий ще им служи между тях си, вторий между управлението, третий между света и четвъртий между големите търговци“ (Bogorov, 1858: 199).

И в свързания с униатското движение в-к „България“ излиза с публикацията „Кои от живите езици да учим“, в която авторът се застъпва за изучаването на френски, определен като „най-красивият, най-насладителният за ухото език“, по-богат, разпространен и лесен за усвояване, и призовава да се изоставят гръцкият –„изостанал от развитието на науките“ − и руският, който пълни българския с русизми (в-к „България“ І, 6, 3/14 май 1859). Като цяло, дискусиите за изучаването на чужди езици са белег на модернизацията и цивилизационните нагласи в българското общество. Налице са редица примери за използване на чужди езици или графични системи, като се започне с текстовете, писани на български, но с гръцка азбука, и се стигне до двуезичното списване на част от емигрантската преса.

За да се преодолеят формиралите се през предшестващия период (ХVІІІ в.) отрицателни нагласи към българския език, чиято употреба е била сведена до всекидневно устно общуване и до писмена комуникация и литературна дейност на много ограничен брой грамотни хора (което го превръща в синоним на неразвит език, понякога описван дори с метафорите на разрухата), през периода на Възраждането обществената енергия се насочва към това да се докаже, че българският е годен за генериране на образци за престижна писмена култура. Опорните точки за това се търсят както в чисто български постижения, каквито са образованието и богослужението на роден език и класическата старобългарска култура, така и следването на престижни европейски образци.

Образованието на практика поема онези функции в езиковата политика, които по-късно стават приоритет на националната държава. Именно за нуждите на образованието от втората половина на ХІХ век категорично се налага използването на родния език и постепенното изтласкване на чужди езици (предимно гръцки) от престижните сфери на комуникация. Възрожденският елит споделя просвещенската идея за езика като инструмент на познанието, но само ако е получено на родния език. Образованието категорично толерира родния език и това води до промяна на неговия статус.

Към края на 60-те години възрожденското общество вече се стреми да се раздели с универсализма в образованието и започва да изповядва прагматизма и национализма. Във връзка с това показателно е мнението на Хр. Данов, който смята, че чуждите езици се преподават „совсѣмъ безмѣстно и и безъ врѣме“. Учениците трябва да ги изучават, след като са изучили добре майчиния си език. Той призовава за повече прагматичност при изучаването им − например гръцки трябва да учи този, който живее близо до гърци или има „сношѣния с Грьция, а който е наумил да иде във Френско или има работа съ Френцы, той може да учи Френски“ (Danov, 1869: 176 − 177).

Полицентризмът на културния живот също е предпоставка за толерантността към чужди влияния. Духовните центровете, в които българската интелигенция създава свои организации, са извън компактната ни етническа територия. Тук само ще споменем многобройната цариградска общност, Одеския и Московския кръг, българските общности в Браила и Букурещ. Много от емблематичните творби на Възраждането се печатат извън етническата ни територия.

Фактът, че голяма част от книгите, които се четат през Възраждането, са преведени от други езици, също е причина за едно по-либерално отношение към чуждото в книжовния език. Паралелно с езиковата рецепция на чужди текстове се оформят не само модерните възгледи за книжовния език, но и неговата лексикална система. Основната част от съвременната обществено-политическа и научна лексика се установява през разглеждания период, за да означи новите реалии, свързани с културната преориентация, с интереса към света, към точните науки и техническия прогрес, с разпространението на нови идеи във века на революциите и на национализ ма. Близо две трети от книгите на западноевропейски автори обаче достигат до българските читатели чрез гръцки и руски преводи, т.е. през езиков и идеологическия филтър на една среда, различна както от изходната, така и от приемащата (Mishkova, 2006: 269 − 270). Така потокът на чужда лексика към българския е опосредстван от два други чужди езика, което е и една от причините за по-интензивното заемане на гръцка и черковнославянскоруска лексика. Част от интернационализмите също се заемат чрез тези два езика. А художественият стил на българския език се оформя в режим на интертекстуалност с преводните текстове.

През Възраждането е налице отчетлива тенденция към синхронизиране на българското социокултурно време с ритъма на европейското − синоним на модерност, прогресивност и цивилизованост. В процеса на възприемане на европейския културен модел Н. Аретов набелязва четири тенденции: Паисиевата линия, която ситуира българите в координатната система на християнството; ренесансовата линия, която акцентира върху допирните точки на българите с античната древност, третата акцентира върху славянската общност и четвъртата, изявила се най-вече чрез творчеството на Раковски, пледира за индоевропейските корени на българския етнос и предлага модел за ситуирането му в световната цивилизация (Aretov, 1995: 18). В рецепцията на европейските културни модели основна е ролята на езика, който трябва да означи новите реалии. Нашите духовни предшественици умело боравят с европейските примери, следвайки онези народи, които се образоват на родния си език и развиват и обогатяват книжовния си език.

Толерантността към чуждото в полето на езиковата практика е мотивирана от модела за модернизация на българското общество, отличаващ се с динамично взаимодействие между универсално и уникално. То се проявява чрез една от културните дилеми на Модерната епоха − универсалните ценности на цивилизования свят и знанието да бъдат усвоени чрез уникален национален език. В края на периода на османско владичество българинът започва да преодолява изолацията и да се мисли като част от света, той е готов да възприеме новото във всички области. Данова набелязва редица процеси, които маркират модернизацията на манталитетите (вж. Danova, 2003). Любопитството да се опознаят различни народи и култури, води до появата на редица преводни съчинения, а заедно с рецепцията на нови идеи се оформят и модерните нагласи на българите спрямо книжовния език.

Както и при други народи във века на национализма, и за българите езикът е символ на единството на общността, устремена към самостоятелно политическо бъдеще. От средата на XIX век обществото ни започва да се разделя с универсализма и да се ориентира към национализма, насочен към утвърждаване на уникалността като проява на защитните механизми на националната култура и на символните функции на националния език. От друга страна, тази тенденция е „омекотена“ от новата ценностна ориентация към европейското като символ на добро, полезно и цивилизовано.

По-нататък ще разгледаме спецификата на влиянието на някои чужди езици.

Трайното закрепване на българите за ниските социални нива е причина за изграждане на защитни механизми спрямо господстващия етнос и респективно спрямо турския език, като езиковото различие се отстоява с особена пламенност. Официалният език в Османската империя не се е асоциирал с висока култура и престиж и необходимостта от неговото владеене не е била голяма. Едва 10% от интелигенцията владее книжовния османотурски – на трето място след гръцки и руски. Отношението към турския е категорично негативно.

При отчетливото многоезичие и толерантност към чуждите езици опитите за налагане на османотурския в образованието срещат силната съпротива на българите и разпалват национализма им. Причината е, че преди Освобождението формиращата се национална общност се изявява именно чрез новата писмена култура – продукт на българското училище. А тя е основана на новобългарския книжовен език и приобщените към нея формират прототипа на политическата нация.

Турският оказва слабо влияние върху българския, което е резултат предимно от битовите контакти и общата административно-правна система. То обаче не е перспективно, тъй като липсват цивилизационна близост, контактите не засягат дълбинните нива на културния ни модел. Заемат се предимно думи, които изразяват реалии от бита, стопанската дейност и институционалната практика, но не и думи, изразяващи концепти. Невъзможността за пълна адаптация на турцизмите е чисто езиковата причина за слабото влияние. Тюркоезичната лексика в български се закрепва към ниските стилови равнища и почти не развива преносни значения. Показателно за културната ориентация на възрожденското общество е и това, че до Освобождението е отпечатан един-единствен турско-български речник на фона на доста по-многобройните други двуезични речници.

Още от зората на новобългарското учебно дело е налице негативна оценка за турската лексика, срв. напр. речника приложение към „Болгарска граматика“ на Н. Рилски (1835), който включва турски и няколко гръцки думи, изтълкувани с „равнознаменователни славенски или росийски“; „Речник или Лексикон на Словенски речи, които треба да се присвоят в нашат язик“, приложен към „Кратко начертание на всеобщата история“ (1836) от А. Кипиловски, както и други издания, поставящи си за цел да изчистят езика ни от „чужди речи“. Показателно за нагласите е, че един пласт чужда лексика се замества с друга чужда лексика – тя е или от западноевропейски езици, или от славянски произход.

Всъщност тази практика може да се тълкува и като проява на книжовноезиково строителство, тъй като предлаганите за замяна турски и гръцки думи са предимно от говоримия език, смятан за непълноценно средство за книжовна употреба, и принадлежат към битовата сфера на общуване. Докато терминологичната и общокултурната лексика с гръко-латински произход не е обект за замяна. В този процес руският компонент се е смятал за необходим и полезен (Nikolova, 2015: 59). Практиката на речниците, придружаващи граматики, е продължена и от Ив. Богоров в неговата „Първичка българска словница“ (1848, ІІ изд.), където броят на турски и гръцки думи, които се тълкуват с думи от славянски произход, е двойно по-голям, като тук в тълкувателната част са включени и думи от западноевропейски езици. Това доказва, че Богоров, смятан за най-големия пурист през Възраждането, чрез тази своя дейност по-скоро влиза в ролята на строител на книжовния език.

Докъм 30-те год. на ХІХ век гръцкото образование на възрожденския елит и владеенето на гръцки са били синоним на цивилизованост. Огромната част от издаваните на български език книги са преведени или компилирани на български от гръцки източници. Гръцкият филтър при усвояването на европейските културни модели и идеи се оказва формиращ за схващанията на възрожденското ни общество (Mishkova, 2006: 242). Немалко автори са носители на българо-гръцки билингвизъм: владеят до съвършенство гръцки, но се определят като българи. В популярното тълкуване този феномен се нарича гърчеене, но литературният критик Васил Пундев проникновено го определя като съпринадлежност (Pundev, 1929), като съвместяване на две идентичности – културна и етническа. Културната се осмисля като подкрепяща утвърждаването на етническата. Тази съпринадлежност понякога е драматична за личността, но винаги е плодотворна за националния ни език. Случаят с Григор Пърличев може би е най-яркият пример; на него се пада участта да стане геният на класическия епос, печелейки престижен гръцки конкурс за поезия, но заедно с това да гони гръцкото влияние в родината си. Той не е единственият възрожденец, който допринася за развитието на родния език именно благодарение на съвършеното владеене на чуждия. Символният капитал, с който охридчанинът се сдобива в гръцката столица, по-късно ще бъде инвестиран в книжовната обработка на родния език. Неговото гръцко образование, доброто познаване на класическата литература, владеенето на старогръцки и преводаческата му дейност са ценен дар за развитието на българския език, на неговата естетическа функция, за актуализирането на старинен пласт старобългарска и черковнославянска лексика като средство за стилизация в художествения текст. Макар че в личен план Пърличев изживява болезнено недостатъчното оползотворяване на тези свои умения на общественото поприще в родината си. Друг пример за подобна съпринадлежност е поетът и публицист Димитър Великсин, който пише на български, румънски и френски.

След 40-те години на ХІХ гръцкият започва да се мисли като заплаха за националното ни формиране най-вече заради налагането му от Патриаршията като език на богослужението и заради политиката на гръцката държава за национална асимилация чрез културно и езиково приобщаване. В този контекст особено ценен ресурс за новото поколение възрожденци се оказва утвърждаването на славянската ни идентичност. Първоначално то идва от руските славянофилски среди, и по-конкретно от трудовете на украинския историк и славист Юрий Венелин. Но това, което ни дава шанс да остойностим своя принос в европейската цивилизация, са откритията на славистиката в Средна Европа, т.е. импулсите, отново идват отвън. А те се коренят в идеята на Лайбниц историческият произход да се изследва чрез езика. И докато българите усвояват европейските ценности чрез гръцки преводи, Европа разбира за българите благодарение на откритията на славистиката. Така българите влизат в Европа „със славянска културна виза“ (Mishkova, 2006: 251). Самочувствието ни на народ, който е дал на другите славяни най-стария писмен славянски език и азбуката, нараства. Така импулсите за промяна на отрицателните нагласи към всекидневния български идват отвън, от чужди автори, което е от значение за оформяне на нагласата, че българите са споделили с останалия славянски свят своето най-високо постижение – старобългарския книжовен език. Оттук нататък критериите за свое и чуждо се филтрират през славянско-православната ни принадлежност и през акта на споделянето на нашето уникално духовно постижение. А това е съществено за посоката на развитие на книжовния ни език и за рецепцията на черковнославянски и руски езикови елементи. Освен това се превръща в силен импулс за промяна на отрицателните нагласи към всекидневния български. На него вече се гледа като на наследник на древен и богат език, а на диалектите – като на съкровищница, съхранила автентични черти на най-стария славянски книжовен език.

Моделът, който трябва да се следва при изграждането на книжовния език, според възрожденските книжовници включва съвременна граматична структура, която да обединява българския Изток и Запад, и в същото време богатство и пригодност за културна комуникация. В това отношение най-добрият начин е приближаването към славянския. Той се смята за „велико благополучие“, сравнява се с вода, която от „источника истича“ и е много по-чиста. Доказателство за подобни нагласи откриваме в редица възрожденски текстове, а като пример може да се посочи предговорът към „Библическая повест вехтаго завета за юност“ (Predgovori, 1847: 119).

От съвременните европейски езици френският е най-широко застъпен в българските училища и най-популярен сред интелигенцията. Това е резултат от добре развитата мрежа от религиозни мисии, колежи и лицеи в Османската империя. Френският е основен език на дипломацията и тази практика частично е възприета и в контактите на българите с институциите на Империята. По данни на Н. Генчев през Възраждането най-много българи ползват френски език, след него се нареждат гръцки, руски, турски, древни езици (Genchev, 1991: 242).

Съществуват нагласи, че за да защитава успешно някаква кауза, даден вестник трябва да се издава на „общопонятен език“, какъвто е френският (напр. важни политически документи, публикации в пресата са написани или дублирани на френски; официалната кореспонденция с правителството по църковния въпрос се води на френски (Lilova, 2001: 50). Преподаването на френски се смята за еталон за добре уредено училище. Френският се въвежда като задължителен предмет в класните училища през 1865 г. със специално разпореждане на Високата порта. Нещо повече − преподаването на френски става официална политика на общините, на училищните настоятелства и на Екзархията след 1870 г. Това засилва интереса и към френската култура и литература, а с него се активизира издаването на речници, разговорници, учебници, христоматии по френска литература. Найзначителното дело е Френско-българският речник на Богоров (1869 и 1871 г.). В периода 1850 − 1875 г. излизат 48 френски учебни книги, докато за същия период от руски са преведени 17 учебника и пособия, от немски – 2, от английски – 3. Използват се и учебници в оригинал (Genchev, 1979: 273 − 292). Значително нарастват и френските заемки в български, които формират стабилен пласт политическа, стопанска, битова, военна, морска и културна лексика.

Така заедно с усвояването на образователни, научни, политически и философски идеи, родени в други култури, се развива и книжовният ни език; възприемат се и се адаптират термини и културна лексика от други езици, като тяхното влияние е най-силно на равнището на лексиката. Като най-пропусклива за елементи от други езици лексиката най-често става обект на пуристични атаки.

Възприемането на нова лексика е част от интелектуализацията на книжовния език, която принципно не се съвместява с пуризма. За българския, който е изправен пред предизвикателството да възстанови статуса си на средство за културна комуникация и за разпространение на научни знания, по-скоро става дума за целенасочено заемане, а не просто за чуждо влияние върху българския. Българският пуризъм трябва да се разглежда през призмата на езиковото строителство. Той е по-скоро декларативен и реторичен. Характер на езикови формули в предговорите на книгите от 30-те и 40-те години на ХІХ век са добили типичните извинения, че авторът – по собствена преценка – не е успял да употреби думи „вразумители и чисти“, „прост“, „вразумителен“ и „общоупотребителен“ език – формули, които изразяват основни принципи при създаването на възрожденския текст. От 50-те год. нататък руският фонетичен облик на общославянската лексика се превръща в проблем и започва търсене на българското звучене на общославянски думи. Налице е тенденция корективът за книжовния език да се търси в живия изговор на народа. Тази идея отчетливо се откроява във възгледите на П.Р. Славейков и на Ив. Богоров.

Показателен за пуристичните пориви в българската лексикография е „Речник на думи турски и гръцки в язика българский“ от М. Пулев и Ал. Живков (1855). В предговора е декларирано намерението на авторите да допринесат за изтласкването на „този омразен смес“ от книжовния ни език. Еквиваленти за замяна авторите търсят в говоримия език, по-малко се срещат русизми и неологизми. Според Н. Николова подходът в този речник илюстрира преодоляването на черковнославянското влияние, заместено от руското (Nikolova, 2015: 77).

Днес социолозите отчитат, че българската национална идентичност се основава предимно на толерантност, солидарност и диалогичност (Nedelcheva, 2004: 6). Изведени като фундаментални, тези характеристики се проявяват и в полето на езика, разбиран и като модел за пълноценно средство за общуване във формиращата се национална общност, и като писмена практика. Те обуславят проницаемостта му спрямо елементи от други системи, толерантността към чужди езици и липсата на краен пуризъм. Въпреки че успешно изпълнява функцията си да отграничава формиращата се национална общност от другите, книжовният ни език през ХІХ век не поема по пътя на капсулирането в специфично националната си същност. В процеса на превръщането си в стандартен той се опира на езикови формации (и като модел на формиране, и като ресурс за заемане на езикови средства), които вече са се утвърдили с престижа си в сферата на културната комуникация. Тенденцията е подкрепена от прагматичния проект на възрожденския ни елит да консолидира въображаемия национален колектив около един общ език, генетично и териториално свързан с българския етнос, но в същото време престижен и съпоставим с развитите европейски езици. Този патриотичен замисъл според Лилова се реализира чрез специфичната стратегия на младата нация „да борави гъвкаво с представите за чуждо и свое, да реабилитира ефективно престижа на родния език и заедно с това да усвоява подчертано прагматично ресурсите на другите култури“ (Lilova, 2001: 52). Модернизацията на книжовния език протича успешно, без да се стига до митологизиране на „чистия“ език на народа като „въплъщение на неговия дух“ (в Хердеровия смисъл) и до абсолютизиране на символните функции на автентични (диалектни) формации. Отношението между двете тенденции на книжовноезиковото развитие, определени в лингвистиката като изолационизъм (дивергентна тенденция) и универсализъм (конвергентна) (Danesh, 1988: 286), в българския случай е добре балансирано.

Приложен към книжовния език през периода, подобен подход позволява да разгледаме отношението свое – чуждо като континуум, върху който пространството между двата елемента се запълва с преходни зони, и да по-лучим следната категоризация: позитивното свое (диалектното, съхранило богатствата на старобългарския) – негативното свое (диалектът като средство за културна комуникация) – споделеното с другите свое (църковнославянският език) – усвоеното чуждо (турски, гръцки, руски и др. елементи, които не се оценяват негативно) – престижното чуждо (новите заемки от класически и модерни европейски езици) – непрестижното чуждо (османотурски елементи, оценявани негативно). Възрожденските текстове дават редица доказателства, че оценките за своето и за чуждото се отличават с амбивалентност, а отношението между тях има характер по-скоро на динамичен процес, отколкото на устойчиво състояние (вж. подробно Aleksandrova, 2006).

Прагматичната позиция, към която се придържат книжовниците от първата половина на ХІХ век, е пример за това как различието може да се мисли в категориите на ценността, а в езиков план − като ресурс, а не като заплаха. Балансът между конвергентната и дивергентната тенденция в книжовноезиковото развитие кореспондира с двойствената идентификация на възрожденското общество – европоцентрична и националноцентрична.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Aleksandrova, T. (2006). Problemat svoe – chuzhdo i debatat za balgarskiya knizhoven ezik prez Vazrazhdaneto. In: Natsionalniyat ezik v usloviyata na chuzhdi vliyania i globalizatsiya. Nauchna konferentsia, posvetena na 125-godishninata ot rozhdenieto na akad. Stefan Mladenov (Sofia (28 – 29 yuni 2005 g.). Dokladi. Sofia: Sayuz na uchenite v Balgaria [Александрова, Т. (2006). Проблемът свое – чуждо и дебатът за българския книжовен език през Възраждането. В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. Научна конференция, посветена на 125-годишнината от рождението на акад. Стефан Младенов (София, 28 – 29 юни 2005 г.). Доклади. София: Съюз на учените в България.]

Aleksandrova, T. (2008). Balgarskiyat knizhoven ezik kato natsionalnoidentifikatsionen proekt prez Vazrazhdaneto. In: Balgarite, knizhovnostta, ezikat. XIX – XX vek. Sofia: IK EMAS, 2008, pp. 9 − 62 [Александрова, Т. (2008). Българският книжовен език като националноидентификационен проект през Възраждането. В: Българите, книжовността, езикът. ХІХ – ХХ век. София. ИК ЕМАС, 2008, с. 9 − 62.]

Aretov, N. (1995). Balgarskoto vazrazhdane i Evropa. Sofia: Kralitsa Mab [Аретов, Н. (1995). Българското възраждане и Европа. София: Кралица Маб.]

Bogorov, Iv. (1858). Prosvetenie i knizhnina na balgareti. – In: Balgarski knizhitsi. Chast parva. 1858. Tsit. po: Za balgarski rod i ezik. Vazrozhdenskite knizhovnitsi za balgarskia knizhoven ezik. V. Tarnovo: Sv. sv. Kiril i Metodiy, 2007 [Богоров, Ив. (1858). Просветение и книжнина на българети. – В: Български книжици. Част първа. 1858. Цит. по: За български род и език. Възрожденските книжовници за българския книжовен език. В. Търново: Св. св. Кирил и Методий, 2007.]

Genchev, N. (1991). Balgarska vazrozhdenska inteligentsiya. Sofia: Sv. Kl. Ohridski [Генчев, Н. (1991). Българска възрожденска интелигенция. София: Св. Кл. Охридски

Genchev, N. (1979). Frantsia v balgarskoto duhovno vazrazhdane. Sofia: Sv. Kl. Ohridski [Генчев, Н. (1979). Франция в българското духовно възраждане. София: Св. Кл. Охридски.]

Grekova, M. (1998). Obshtnostta: ochevidnost na podobieto ili problematizirane na razlichieto. In: Obshtnosti i identichnosti. Sast. i red. Anna Krasteva. Sofia: „Petekston“, pp. 20 – 41 [Грекова, М. (1998). Общността: очевидност на подобието или проблематизиране на различието. – В: Общности и идентичности. Съст. и ред. Анна Кръстева, София: Петекстон, с. 20 – 41.]

Danesh, F. (1988). Pozitsii i otsenochnye kriterii pri kodifikatsii. In: Novoe v zarubezhnoy lingvistike, vyp. XX. Teoriya literaturnogo yazyka v rabotah uchenyh ChSSR, Moskva: Progres pp. 281 – 295 [Данеш, Ф. (1988). Позиции и оценочные критерии при кодификации. – В: Новое в зарубежной лингвистике, вып. ХХ. Теория литературного языка в работах ученых ЧССР. Москва: Прогрес, с. 281 – 295.]

Danov, Hr. (1869). Nashi-ty narodni uchilishta, nauka-ta i chyuzhdi-ti yazytsi. – Letostruy ili domashen kalendar, god І (1869), pp. 159 − 196 [Данов, Хр. (1869). Наши-ты народни училища, наука-та и чюжди-ти языци. – Летоструй или домашенъ календаръ, год І (1869), с. 159 − 196.]

Danova, N. (2003). Ideite na Prosveshtenieto i modernizatsiyata na mantalitetite. − In: Modernostta vchera i dnes. Sofia: Kralitsa Mab, pp. 10 − 23 [Данова, Н. (2003). Идеите на Просвещението и модернизацията на манталитетите. − В: Модерността вчера и днес. София: Кралица Маб с. 10 − 23.]

Lilova, D. (2001). Populyarniyat protonatsionalizam na balgarite. – Kritika i humanizam, 2001, kn. 12, br. 3, pp. 31 − 53 [Лилова, Д. (2001). Популярният протонационализъм на българите. – Критика и хуманизъм, 2001, кн. 12, бр. 3, с. 31 − 53.]

Mishkova, D. (2006). V tarsene na balkanskiya oksidentalizam. − In: Balkanskiyat XIX vek. Drugi prochiti. Sofia: Riva, pp. 235 − 272 [Мишкова, Д. (2006). В търсене на балканския оксидентализъм. − В: Балканският ХІХ век. Други прочити. София: Рива, с. 235 − 272.]

Nedelcheva, T. (2004). Identichnost i vreme. Sofia: Marin Drinov [Неделчева, Т. (2004). Идентичност и време. София: Марин Дринов.]

Nikolova, N. (2015). Purizmat v epohata na Balgarskoto vazrazhdane. Shumen: Episkop K. Preslavski [Николова, Н. (2015). Пуризмът в епохата на Българското възраждане. Шумен: Епископ К. Преславски.]

Predgovori (1847). Biblicheskaya povest vehtago zaveta za yunost. Prevedena ot Konstantina Teodorovicha i Georgia Vladikina…1847. In: Rodolyubiviy i blagorazumniy narode balgarskiy. Vazrozhdenski predgovori. Kniga parva (1806 – 1865). Sofia: Sv. Kl. Ohridski, 1992 [Предговори (1847). Библическая повест вехтаго завета за юност. Преведена от Константина Теодоровича и Георгия Владикина…1847. В: Родолюбивий и благоразумний народе българский. Възрожденски предговори. Книга първа (1806 – 1865). София: Св. Кл. Охридски, 1992.]

Pundev, V. (1929). Grigor Parlichev. − Biblioteka “Balgarski pisateli. Zhivot – tvorchestvo – idei”. Pod red. na M. Arnaudov. T. II. Sofia: Fakel. Sashto: Varna: LiterNet, 2004 <http://liternet.bg/publish5/vpundev/ gpyrlichev.htm> (posledno pregledano na 23.03.2018). [Пундев, В. (1929). Григор Пърличев. − Библиотека „Български писатели. Живот – творчество – идеи“. Под ред. на М. Арнаудов. Т. II. София: Факел. Също: Варна: LiterNet, 2004 <http://liternet.bg/publish5/vpundev/ gpyrlichev.htm> (последно прегледано на 23.03.2018).]

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.