Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-4s-7

2024/4s, стр. 70 - 76

ЧИТАНКАТА – ПОЕТИКА И ПРАГМАТИКА. УКРАИНСКИ И БЪЛГАРСКИ ВАРИАНТИ

Стилиян Стоянов
OrcID: https://orcid.org/0000-0002-7943-4709
E-mail: stilyan61@hotmail.com
Faculty of Philology
Department of Literature and Ethnology
South-West University “Neofit Rilski” Blagoevgrad

Резюме: Текстът разглежда структурата и тематичния обхват на българска и украинска читанка за IV клас. Изследва се какви са очакванията от обучението по литература в естетически, дидактически, социален и педагогически план. Търси се връзка между спецификата на историческото развитие в България и в Украйна и подбора на текстове в читанките. Застъпва се тезата, че в украинската читанка особено силен е акцентът върху славянския произход на украинците. Коментират се текстове в читанките, очертаващи географските граници и красотата на родната земя. Обръща се внимание на аналогията майка-родина, както и на апологията на родния език.

Ключови думи: читанка; прагматика; социокултурни контексти; тематика; възпитание

Началният подтик за следващите размисли бе статията на Ксения Сизова от Кременчугския университет „Учебникът като отражение на менталността“ (Sizova 1995). Тя коментира читанка за IV клас на украинските училища, издадена през 1995 г., и стига до извода, че базисни в нея са мотивите за загубата и страданието; текстовете са подбрани така, че да илюстрират тези мотиви. Сизова разглежда различните аспекти на загубата – семейна (загуба на родител, най-често майка; сирачество), физическа (глад, смърт, болест, осакатяване), социална (героят се оказва във властта на противника – садист, който има най-често етнически характеристики: татарин, москал, но може да има и социални – пан, богаташ и т.н.).

Текстът на Сизова ме върна към читанките от моето детство от средата на 70-те години на миналия век: спомних си разказите за деца партизани (Митко Палаузов, Васил и Сава Кокарешкови, ястребинчетата), загинали, за да живеем ние; тъжната история на Янко Музиканта, разказана от Хенрих Сенкевич за умиращото дете музикант Янко, или разказа на Сабахатан Али за бедното дете, мъкнещо тежките гюмове със салеп из улиците на Истанбул. Парадоксално според Сизова на детето се вменява функцията да бъде защитник (на семейството, на родината, на класата) тогава, когато самата идея за детството предполага имено детето да бъде пазено и защитавано. Можем да се съгласим със Сизова, че „учебникът е диагноза за обществото“, и донякъде с твърдението ѝ, че от него можем да съдим какви биха станали в бъдеще днешните негови читатели. Донякъде, защото читанката вече далеч не е единственият фактор (медия), който формира представи и нагласи.

Читанката по определение е сборник от литературни текстове и в този смисъл тя е интересен обект за изследване не само как отразява менталността, но и какви идеи за използването на литературата съдържа и предлага. А това кореспондира с базисния въпрос: какви са очакванията (в естетически, дидактичен, социален и педагогически план) от обучението по литература? Ако в училище се изучават литературни текстове, каква е целта (или целите)? И читанката ми се струва подходящ обект за анализ поради това, че в нея можем да открием това, което руските формалисти наричат „оголване на похвата“ – тя ясно демонстрира своите стратегии, цели и задачи. За разлика от учебника по литература за средния и гимназиалния курс, който е разкъсван между литературната история, литературната теория, някакъв тип социална психология и т.н.

Обект на анализ в настоящата статия са българска и украинска читанка за IV клас 1, които понастоящем са действащи учебници в системата на началното образование. Българската е от 2019 г., изд. „Рива“ с автори Нели Иванова, Ангелина Жекова и Румяна Нешкова; украинската – от 2021 г., изд. „Орион“, с автори Олександра Савченко и Ирина Красуцка. Следва да отбележим, че мотивът за загубата, смъртта, страданието в тях е значително отслабен и акцентът е поставен върху по-присъщи за детството теми и сюжети. И двете читанки са структурирани тематично, като темите са сходни: ползата и смисълът от четенето, много добре очертан в украинската читанка и не толкова добре – в българската; красотата на природата, природният и празнично календарен цикъл; топлината на родния дом; приятелството, внушението, че знанието е сила. В украинската читанка разделите са подредени: „Четем и разказваме за своите интереси“, „Да се опитаме да разберем своите предци“ (митове и разкази за началото на света); „Обогатяваме се от съкровищата на устното народно творчество“; „Вълнуваме се от историята на Украйна“, „Разбираме красотата и доброто“, „Гордеем се с родната страна“, „Замисляме се над страниците на украинската литература“, „Откриваме света на литературните приказки, разкази и пиеси“, „Фантазираме, творим и мечтаем“. В българската читанка са очертани следните тематични кръгове: „Обичам те, родино моя!“, „Природата е пълна с красота!“, „Най-хубаво е у дома!“, „Приятелю, подай ръка!“, „Играта радост ми дарява!“, „Знанието е светлина!“, „Празник е, празник е днес!“. Украинската читанка като структура е по-добре вписана в контекста на съвременната социокултурна ситуация. В края на всеки раздел има рубрика „Медиапрозорче“, в която се коментират различни типове медии: кино, телевизия, радио, интернет и свързаните уикипедия, електронна поща, буктрейлъри и т.н. Украинската читанка съдържа и действащи QR кодове, които осъществяват междутекстови връзки: да речем QR код, отпечатан след стихотворението на Шевченко „Реве и стене Днепър широки“, отвежда към клип, в който смесен хор изпълнява песента. В това отношение българската читанка е по-традиционна и по-консервативна. Без да имам непосредствени наблюдения, бих предположил, че множеството текстове, в които се коментират реалии от живота в миналото (стада, овчари, кладенчета и т.н.), едва ли биха отекнали дълбоко в съзнанието на днешните български четвъртокласници.

Това, което прави впечатление в украинската читанка, е акцентът върху историята и миналото. То е проследено от времената на Сътворението чрез разкази от древноегипетската, гръцката и славянската митология. Интересен е акцентът върху митологията на славяните и изобщо върху славянския произход на украинците. В читанката са поместени разкази (най-вероятно заети от Велесовата книга) за пантеона на славянските богове, специално внимание е отделено на Лада и Дана – женските божества в славянската митология (отделен разказ в читанката), като се обръща внимание на присъствието на корените дан и лад и в съвременните славянски езици – дан в имената на реките Днепър, Днестър, Дунав, Дон, от Лада – глагола ладить, ладушки, съществителното лад и т.н. Разкази в читанката рисуват идилична (и вероятно нереална от историческа гледна точка) ситуация, в която славяните живеят в мир и съгласие помежду си; когато князът остарее или умре, спокойно и безконфликтно те си избират нов княз, а когато са нападнати, хвърлят пепел в очите на врага, за да го ослепят, и го мушат с остри колове, както е в стихотворението „Нашите предци славяните“ (Chitanka 2021, pp. 49 – 50). Славяните, разбира се, са храбри, строят мощни градове, в които се пазят от враговете. Не бих казал, че подобен наратив е съвсем непознат на българския ученик, но си мисля, че е все по-рядко срещан. Разказите в украинската читанка за Ярослав Мъдри обаче поразително напомнят на разказите за цар Симеон: Ярослав, както личи от името му, е мъдър, справедлив, мисли за народа и прави столицата на Киевска Рус подобна на Константинопол – поне според разказите на смаяните чужденци, посетили Киев (Chitanka 2021, pp. 51 – 53). Аналогиите с „Шестоднева“ на Йоан Екзарх са очевидни, вероятно сходството е не само типологично. Чужденците носят богати дарове на Ярослав, точно както биват носени и на Симеон. С изключение на народната песен „Явор стои над водата“ (Chitanka 2021, р. 39), в която се разказва са завета на умиращия в чужбина казак, казашката тема, характерна част от украинската история и неомитология, липсва в читанката. Разказано е обаче за обединението на „киевчани и галичани“ през 1918/1919 година – тогава се създава първата независима украинска държава – в стихотворението „22 януари“ на Олес Лупий (Chitanka 2021, p. 63). Събитията от най-новата история на независима Украйна са разказани в нехудожествена проза – разпадането на Съветския съюз, решението на Върховната рада от 1991 г., съпротивата на съветските колонизатори и наложилата се воля на украинците да имат своя независима държава (Chitanka 2021, p. 64). Заключителната част на раздела „Страници от историята на Украйна“ пряко се обръща към детето читател: „Ще можеш ли да приемеш славната щафета от Светослав и Шушкевич? Можеш ли да застанеш до Осторожки, Сагайдачни, Мазепа, Шевченко?“ (Chitanka 2021, p. 66)2. В българската читанка подобни послания за успоредяване на собствения живот с живота на славните предци липсват, темата за родното е с акцент не толкова върху родната история, колкото върху родната земя. Българската читанката започва с известното стихотворение на Багряна „Обичам те, Родино“ (Chitanka 2019, p. 6), продължава със стихотворението на Леда Милева „Завръщане“ (Chitanka 2019, p. 7), в което лирическият аз гледа през илюминатора на самолета родната земя, а третото поред стихотворение е „Месечко ясен“ на Нино Николов, което завършва така: „Тебе ще питам, Месечко бял,/ дето си скитал, много видял/ в хладния север, в топлия юг/ край като моя има ли друг?“ (Chitanka 2019, p. 8). Темата за красотата на родната земя е илюстрирана чрез разказ на Вазов, стихотворение на Н. Зидаров и др.

Украинската читанка също изгражда своеобразна словесна карта, като акцентът е поставен върху единството на украинската земя. Стихотворението „Колко реки има в Украйна“ на Володимир Лучук (Chitanka 2021, p. 89) очертава пространството от река Тиса на запад до Донецк на изток и от Десна на север до Днепър и Буг на юг. Темата за красотата и единството на родната земя е показано и чрез стихотворения на класици на украинската литература като Лина Костенко и Володимир Сосюра. Видна е аналогията с класически стихотворения от българската поезия като „Де е България“, „Татковина“ или „Аз съм българче“; сходни са и контекстите, които ги по-раждат. Конкретно за Украйна това е наложилото се деление на Източна и Западна Украйна (по-точно Украйна от левия и десния бряг на Днепър) и спекулациите, че това са две различни пространства, с различна история, различни традиции, манталитет и т.н. Читанката, разбираемо, се стреми да ги обори и преодолее.

В украинската читанка намираме и други, добре познати ни от българската литература мотиви: да речем успоредицата майка – родина, както е в стихотворението на Дмитро Павличко „Майка“ (Chitanka 2021, p. 141):

Перше слово – Мати,

друге – Україна,

так учився розмовляти

я, мала дитина.

Кожне слово пахне,

мов листочок м’яти.

Та, мов квітка з короваю,

пахне слово Мати.

(Първата дума – Майка/ втората – Украйна/ така се учех да говоря/ аз, малкото дете/ Всяка дума ухае като листенце от мента/ Но като цвете от питка, / ухае думата Майка)

Намираме и мотива за силата и красотата на родния език, който трябва да бъде защитен. Ето стихотворението „Език мой“ на Галина Кирпа (Chitanka 2021, p. 92):

МОВА МОЯ

Мова моя – мов ластівка,

летить горою, летить долом,

провіщає мені ясен-день.

Мова моя – немов Берегиня,

що на кожне своє дитятко

дихає і тремтить.

Мова моя – БУЛА! БУДЕ! А нині

я терни в стежках визбирую,

щоб їй було легше ходить…

(Език мой – лястовичка/ лети над планините, лети на долините/ и ми носи светли дни/ Език мой – мой пазител/ който обгрижва и трепери над всяко свое дете/ Език мой – ти бил си и ще бъдеш/ а сега аз събирам тръните по пътя, за да ти е по-лесно да вървиш).

Украинската читанка поставя акценти, пряко свързани с актуалната ситуация в Украйна: единството и неделимостта на територията на държавата и налагането на украинския език в едно общество, което по ред причини е двуезично. При това двуезичието има доста определени географски параметри: почти изцяло украиноезичната Западна Украйна и почти изцяло рускоезичната Източна. Разбира се, това е възможно най-уедрен поглед. След 2014, и особено след февруари 2022 г. мотивацията и за налагането, и за изучаването на украинския език значително се усили и това в психолингвистичен план е обяснимо.

Иска ми се да завърша с темата за любовта и влюбването. Любовта не към майката родина, не към семейството и приятелите, а към другия в плана на привличането, еротиката. В българската читанка намираме част от книгата на Станка Пенчева „Писмата на един дакел“ – много симпатичен и изпълнен с хумор разказ за любовните трепети на дакела Джери към Джинка, трепети толкова силни, че той ѝ дава най-големия кокал, после тъжи, че трябва да си заминава в София, а Джинка да остане на село. А после изтерзано си представя, че докато го няма, Джинка ще стане обект на любовни домогвания от някое друго куче (Chitanka 2019, p. 108).

В украинската читанка пък е отпечатано стихотворението „Диктовка“ на Васил Марсюк, сюжетът на което разказва за настроенията на лирическия говорител, момче, което гледа панделката на седящата на чина преди него Надя, не може да си събере мислите, не чува диктовката, знае, че със сигурност ще получи двойка, и чака да звънне звънецът, надявайки се, че през междучасието на Надя (панделката) нещо може пък да ѝ трепне (Chitanka 2021, p. 8).

Ако приемем любовта като намиране, откриване, придобиване, можем да констатираме, че темата за загубата, доминирала в българските и украинските читанки преди години, е позагубила своята актуалност, и да изразим задоволството си от този факт.

БЕЛЕЖКИ

1. Преводите от украински навсякъде в текста са мои – Ст. Стоянов.

2. Споменати са известни имена от украинската история: Светослав е княз на Киевска Рус през Х век; Роман Шушкевич (1907 – 1950) е украински политически и военен деец, член на Организацията на украинските националисти и главен командир на Украинската въстаническа армия; Петро Сагайдачни (1582 – 1622) е казашки хетман; Иван Мазепа (1639 – 1709) е казашки хетман и глава на васалната на Московското княжество Левобрежна Украйна (с известни уговорки – Западна Украйна); Тарас Шевченко (1814 – 1861) е украински национален поет.

ЛИТЕРАТУРА

СИЗОВА, К., 1995. Учебник как отражение ментальности. https://singing-foot.livejournal.com/77630.html (посетен на 18. 06. 2024 г.).

ЧИТАНКА, 2019. Нели Иванова, Румяна Нешкова, Ангелина Жекова, Читанка за четвърти клас. София: Рива.

ЧИТАНКА, 2021. Олександра Савченко, Iрина Красуцька. Українська мова та читання, Частина 2. Київ: УОВЦ „Оріон“. Достъпна на: https://pidruchnyk.com.ua/1575-ukrmova-4-klas-savchenko.html (посетен на 18. 06. 2024 г.)

REFERENCES

SIZOVA, K., 1995. Uchebnik kak otrazhenie mentalynosti. https://singingfoot.livejournal.com/77630.html (last viewed 18. 06. 2024).

CHITANKA, 2019. Neli Ivanova, Rumyana Neshkova, Angelina Zhekova. Chitanka za chetvarti klas. Sofia: Riva.

CHITANKA, 2021. Oleksandra Savchenko, Irina Krasutsyka. Ukraїnsyka mova ta chitannya, Chastina 2. Kiїv: UOVTS „Orіon”, 2021. https:// pidruchnyk.com.ua/1575-ukrmova-4-klas-savchenko.html (last viewed 18. 06. 2024).

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.