Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2022-4-6-ab

2022/4, стр. 348 - 354

ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ… ОТ ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ (ОПИТ ЗА СТИЛИСТИЧЕН АНАЛИЗ)

Албена Баева
OrcID: 0000-0002-8120-9636.
E-mail: a.baeva@shu.bg
Shumen University “Bishop Konstantin Preslavski”
Shumen Bulgaria

Резюме: В статията е направен опит за стилистичен анализ на поетичната творба на Димчо Дебелянов „Помниш ли, помниш ли тихия двор“. При анализа се определят стилистичните контрасти, които се свързват във взаимни отношения. Анализът се допълва с описание на стиховата структура на елегията. Направен е опит двете равнища да се свържат, за да се изяви поплътно смисловата натовареност на поезията.

Ключови думи: стилистичен контраст; ритмична стъпка; рима; суперсхематичен акцент

В съзнанието на културния българин Димчо Дебелянов живее като поет на спомена. Върху това съзнание се набляга и в историята на литературата. „Безволевият владетел на спомените“ е наречен Дебелянов в предговора към едно от изданията на стихотворенията му от З. Петров (Petrov 1974). Тончо Жечев, от своя страна, разширява обхвата на спомена: „Поезията на Дебелянов е песен на спомена, това са изпети мемоари, в които личният спомен се преплита с унаследения, с преданието, със спомена за спомени“ (Zhechev 1995, 296).

Стихотворението „Помниш ли, помниш ли“ е типичен пример за личен спомен. Елегичните нотки в него също са характерни за майстора на елегии в нашата литература, какъвто е Дебелянов. Въпреки че поезията на нашия поет е предмет на непрестанни анализи, тук ще направим опит за анализ на творбата предимно от стилистичен аспект.

Почти целият текст е изграден от стилистични контрасти: помниш ли, помниш ли – повторение, тихия двор – тихия дом – повторение, белоцветните вишни – сложно прилагателно, което контрастира с определяемото вишни, инверсии при жалби далечни и спомени лишни (поетична дума вместо излишни), аз съм заключеник – оказионализъм на Дебелянов, който задължително се откроява, отбелязан от Р. Русинов (Rusinov 1980), анафора с моята – моята стража – моята казън (казън (църковнославянски) – наказание), хорът на ангели – неочакваност на появата на ангели, повторение и анафора в „сън е бил, сън е бил тихия двор/ сън са били белоцветните вишни“. Или и тук се потвърждава разбирането на М. Рифатер, че за да има стилистичен контраст, синтагмите трябва да са свързани освен с нормалните връзки за словосъчетанията, и с нещо друго – необичайност на думите, повторение, плеоназъм и т.н. Позволяваме си да наблегнем върху това, тъй като в някои работи по стилистика има неразбиране относно това изискване.

От гледна точка на постройката прави впечатление симетричността при построяването на двете осемстишия, от които е изградена елегията. Повтаряне на първия, петия и шестия стих в същата последователност и във второто осемстишие. Непълни паралелизми откриваме в „тихия дом в белоцветните вишни“ и „шъпот и смях в белоцветните вишни“, „Ах, не проблясвайте в моя затвор“ и „Ах, не пробуждайте светлия хор“, паралелни са и двете анафори в края на двете октави – „моята стража е моят позор, / моята казън са дните предишни!“ и „сън е бил, сън е бил тихия двор,/ сън са били белоцветните вишни!“.

От гледна точка на „идейността“ на текста прави впечатление рязката антитеза още в първата октава. След светло начало –„белоцветните“ вишни, следва „мрачен затвор“ и „заключеник“. Същата антитеза се поддържа и във второто осемстишие – „хорът на ангели“, „светлия хор“, срещу „мрачен затвор“. Очевидно става въпрос за понятийна антитеза – противопоставяне на идеи. Ясно е, че това не е обикновен затвор, а духовен, в който страж е по-зорът на лирическия герой. Основната идейна антитеза е между ангелския, светлия хор от миналото – „дните предишни“, и духовния затвор сега – в който наказанието (казън) са именно „дните предишни“. Светлината, ангелското, „шъпот и смях в белоцветните вишни“ е безспорно идеята за чистота и невинност. Антитетичната идея за позор, доколкото е антитетична, не може да бъде друга, освен загуба на невинността и чистотата. Или понятийната антитеза на творбата е невинност – загуба на невинност. По-точни указания за характера на тази невинност стихотворението не дава – ако схванем „шъпот и смях“ с възможни любовни подтекстове, само ще разширим своеволно интерпретирането на текста. Но този елемент е само загатнат, без да дава достатъчни основания за анализ в тази посока. И така, „Помниш ли, помниш ли тихия двор“ е изграден върху понятийна антитеза, която симетрично се повтаря в двете октави. Какъв изход се предлага от това противоречие? Двата последни стиха от втората октава го разрешават – „сън е бил…“. Чистотата и невинността на миналото от спомен са пренесени в областта на съня: миналото (чистотата на спомена), сега (духовният затвор) са синтезирани в трета област – нито минала, нито сегашна, а безвременна – съня, като трето измерение, като изход от безизходността на антитезата. Именно тази безвременност превръща белоцветните вишни в края на творбата в символ на чистота и невинност. В началото те още не са символ, необходимо е цялото идейно противопоставяне, за да бъде изграден символът.

Във връзка с основната особеност при структурирането на стихотворението – антитезата, може да се прибави, че в българската литературна история творчеството на Д. Дебелянов се разглежда като символистично. Стилистичният анализ обаче сочи друго – антитезата преобладава не само в поезията на Дебелянов, което и изследване да разгърнем върху поезията на П. Кр. Яворов, на Т. Траянов (Pernishka 1987) и други, виждаме описание и наблягане върху антитезата в поезията на повечето от нашите символисти. Стилистичният анализ обаче сочи, че антитезата преобладава при повечето от тях. Някои автори (Riffaterre 1979, 203) смятат, че оксиморонът заменя антитезата в поезията на френските символисти. От тази гледна точка приемаме, че от стилистичен аспект поезията на посочените автори е романтична, а не символистична. Вероятно други особености на поетиката принуждават изследователите да ги причисляват към символистите.

Да разширим малко анализа и да обърнем внимание върху някои формални особености на „Помниш ли, помниш ли тихия двор“, свързани със стиховата организация на творбата. Както вече се загатна, стихотворението се състои от две осемстишни строфи (октави). Всеки стих съдържа десет или единадесет срички. Формата на октавите е почти квадратна. За да е напълно квадратна, трябва строфите да се състоят от десет и единадесет стиха. Посочените повторения на цели стихове обясняват тавтологичността на повечето рими, които, макар и отдалечени, се забелязват поради посочените повторения. Римите са кръстосани мъжки и женски. Нетавтологични са само мъжките рими позор от първата октава (затвор – позор) и хор (двор – хор) от втората. Римата е -ор.

За римата в българската поезия известният наш изследовател М. Янакиев формулира следното правило: „римово съзвучие има тогава и само тогава, когато са налице еднакви акцентувани гласни, съпътствани поне от една еднаква съгласна, която поне в едното от римуващите се звукосъчетания трябва да бъде непосредствено съседна с римовата акцентувана гласна“ (Yanakiev 1960, 120). М. Янакиев предлага примери за нерими и рими. Като законна рима схваща „смъртни“ и „безпътен“, „защото, първо, акцентуваните им гласни са еднакви, и второ, съгласната т в „безпътен“ е непосредствено съседна с акцентуваното ъ, а и в „смъртни“ тя е налице, макар и не в непосредствено съседство с ъ“ (Yanakiev 1960, 121). Според М. Янакиев посоченият закон обхваща и асонанса. Във връзка с отклоненията от формулирания от него закон за римуването, изследователят посочва, че ударно у е една от най-редките гласни и предлага пример с римово съзвучие от Н. Фурнаджиев – загубена – удара, което се гради само върху еднаквост на гласна у (Yanakiev 1960, 121).

Предложеното правило от М. Янакиев, което известният изследовател описва и като закон, е трудно приемливо безрезервно, защото правилото противоречи на строгото определение за рима. Разширявайки дефиницията си за римово съзвучие, той включва и асонанса, което е невъзможно, т.е. не е възможно асонансът да се включи в традиционното определение за рима. Асонансът замества римата.

Да разгърнем първия попаднал ни речник –„Римата започва от последната ударена гласна в стиха (русалка – малка, устремен – ден), но понякога се обогатява и от еднакви по гласеж съгласни и гласни, които предхождат ударената гласна…“ (Nitsolov 1973, 863). Рима –„омофония (еднаквост на звукове) на последната ударена гласна на стиха, както и на фонемите, които, вероятно, я следват (Morier 1975, 914). Морие добавя, че римата по същество е фонично ударение. Асонансът с оглед на римата е еднаквост на ударената гласна и различие на съгласните (Nitsolov 1973, 133).

Опитът, който е направил проф. М. Янакиев да разшири определението за рима, като включи асонанса, не е съвсем обоснован. Защото при римата е абсолютно задължително еднаквост на всички звукове от ударената гласна до края на думата (гласни и съгласни), второ, предходните звукове спрямо ударената гласна не влизат в определението за рима. А това се налага поради необходимостта римите да звучат еднакво в цялото си последващо звуково обкръжение. Защото, освен като ограничител на стиха, за римата е най-важно звученето. Затова посочените като рими „смъртни“ и „безпътен“, както и „загубена“ и „удара“ не са рими. В хубаво изследване на римата Л. Любенов отбелязва, че е трудно асонансът да се квалифицира (Lyubenov 1973). Възможно е, но е трудоемко – върху два признака – еднаквост на гласните и кои различни съгласни се повтарят при различните асонанси.

Важен е въпросът за богатството на римите – от определенията е ясно, че богати са рими, при които съвпадат повече звукове. Богати рими са тези, при които има еднаквост на предходни (опорни) гласни и съгласни. Колкото повече са, толкова по-богати са римите. Ето някои примери от поезията на Дебелянов: сломен – мен, дървесата – небесата, полита – долита, път – спят, отронва – догонва, шепти – лети, коса – роса, вертеп – теб, умреха – утеха, благодат – аромат, тръби – съдби, отрони – корони, злорад – виноград, запленена – Верлен`а, вълни – звъни, безгрешно – безутешно, пленни – бистропенни. Върху акустичния характер на римата обръща внимание Л. Любенов, т. . че напр. при злорад звучащата рима е злорат. Що се отнася до отбелязаната рима с гласна у, ето няколко примера от Дебеляновата поезия: куди – пробуди, разбуди – куди, прокудила – разбудила, нощуват – пътуват, лучи – звучи, бури – лазури, кули – отбрули.

Любен Любенов отбелязва, че във втората част на „Легенда за разблудната царкиня“ Дебелянов е използвал интересни рими (Lyubenov 1973, 66). В тази част двете крайни четиристишия се римуват чрез обхватни рими, а средната – чрез кръстосани мъжки и женски рими. М. Янакиев анализира римите в част осма на „Легенда за разблудната царкиня“, като преобразува петстишието, шестстишието и седемстишието в шестстишни строфи, при римувани четиристишия, последвани от двустишия, чиято римова схема е следната: аббавв; абабвв; аббавв (Yanakiev 1960, 199). Очевидно е, че „Легенда за разблудната царкиня“ привлича вниманието на изследователите със своите рими.

Известно е, че творбата се състои от десет части, различни по вид на строфи, по брой на стиховете – от 4 до 32. Открива се строфична организация от катрен и октава. Преобладават мъжки и женски, кръстосани рими. Има обхватни и съседни рими. Изцяло в съседни двойни рими е изградена седмата част. В осма част също се срещат двойни съседни рими, както е показал М. Янакиев. Но схемата, която той предлага, трябва да се промени, защото така представена, заблуждава, че римите са само три, докато реално те са девет (-ит, -ди,- амят, -ни, -та, -ака, -аж, -на, -ъпне). Девета част е изградена от две седемстишия с четири рими. Най-интересна с оглед на римите е шеста част, в която има тройни рими и с това тя се отклонява изцяло от всички останали части. Тройните рими са богати рими. Изградена от две седемстишия и една октава, при всяка строфа има „опашка“, която служи да допълни тройната рима в двете строфи и звучи като ехо: треви – забрави – забрави; треви – надви – забрави; уви – забрави – забрави.

М. Янакиев е абсолютно прав, че в стихознанието се изследват формалните свойства на стиха. Но за римата е особено важно звученето и връзката ѝ със смисъла на текста. В това отношение забележителни са първата и десетата част на „Легенда за разблудната царкиня“. В първата част, в която има четири катрена, правят впечатление някои от римите: -инен, -ан, -ани, -са, -ажда, -ти, -ава, -он. Преобладават рими, завършващи на -н: -ен, -ан, -он, които създават усещане за продължаващо звучене. Ако се абстрахираме от останалите рими, носовката се явява при промяна на гласната, или имаме един вид апофония. Еднаква опорна съгласна откриваме само при замечтани – фонтани. В последната, завършваща част на „Легенда за разблудната царкиня“ също се явяват рими, съдържащи носовки: -тиня; -ездни. Краят на римите -н`а – -ни внушава приспивен напев, който е в съзвучие със смислови части от текста – заспи, забрави. По този начин и римово началото и краят на текста се свързват – началото залага звучене и продължаване, а краят – приспиване и завършък.

Връзката между формалните особености на стиха и смисъла е безспорна. Ако се върнем към анализа на „Помниш ли, помниш ли“, откриваме отклонение, което доказва правотата на подобно разбиране. Елегията е изградена от четиристъпни дактили, като е забележително, че с едно изключение няма отклонения от метричната схема. М. Янакиев отбелязва постоянството на ударенията в трисричните размери при изследване на стиха на Н. Лилиев. Въпреки това постоянство схемата на стихотворението се доближава до идеалната. Единственото изключение е седмият стих на втората октава, в който се появява свръхсхемно ударение върху бил. Поради повтарянето то се явява два пъти върху третата и шестата сричка: сън е бил, сън е бил тихия двор. Това отклонение (утежнение) в стъпката е свързано със смисловата натовареност на същия стих. Появата на допълнителните ударения вече сами по себе си привличат вниманието върху смисъла, още повече че се явяват неочаквано на фона на идеалната дактилна схема.

ЛИТЕРАТУРА

ЖЕЧЕВ, Т., 1995. Въведение в новата българска литература. София: Просвета.

ЛЮБЕНОВ, Л., 1970. Римата и стихотворното майсторство. София: Български писател.

MORIER, H., 1975. Dictionnaire de Poetique et de Rhetorique. Paris: Pr. univ. de France.

НИЦОЛОВ, Л., ГЕОРГИЕВ, Л. ДЖАМБАЗКИ, ХР., СПАСОВ, С., 1973. Речник на литературните термини. София: Наука и изкуство.

ПЕРНИШКА, ЕМ., 1987. Контраст и антитеза в лириката на Теодор Траянов. – В: Теодор Траянов. Нови изследвания. София: БАН, с. 115 – 122.

ПЕТРОВ, З.,1974. Безволевият владетел на спомените. В: Д. Дебелянов. Съчинения в два тома. Т. І. София: Български писател, с. 5 – 23.

RIFFATERRE, M., 1979. La production du texte. Paris: Ed. du Seuil.

РУСИНОВ, Р., 1980. Речниковото богатство на българския книжовен език. София: Народна просвета.

ЯНАКИЕВ, М., 1960. Българско стихознание. София: Наука и изкуство.

REFERENCES

LYUBENOV, L., 1970. Rimata I stihotvornoto maystorstvo. Sofia: Balgarski pisatel [in Bulgarian].

MORIER, H., 1975. Dictionnaire de Poetique et de Rhetorique. Paris: Pr. univ. de France.

NITSOLOV, L., GEORGIEV, L., DZHAMBAZKI, HR.,SPASOV, S. (1973). Rechnik na literaturnite termini. Sofia: Nauka i izkustvo [in Bulgarian].

PERNISHKA, Em., 1987. Kontrast i antiteza v lirikata na Teodor Trayanov. – V: Teodor Trayanov. Novi izsledvaniya. Sofia: BAN, s.115 – 122 [in Bulgarian].

PETROV, Z., 1974. Bezvoleviyat vladetel na spomenite. –V: D. Debelyanov. Sachineniya v dva toma. T. І. Sofia: Balgarski pisatel, s.5 – 23 [in Bulgarian].

RIFFATERRE, M., 1979. La production du texte. Paris: Ed. du Seuil.

RUSINOV, R., 1980. Rechnikovoto bogatstvo na balgarskiya knizhoven ezik. Sofia: Narodna prosveta [in Bulgarian].

YANAKIEV, M., 1960. Balgarsko stichoznanie. Sofia: Nauka I izkustvo [in Bulgarian].

ZHECHEV, T., 1995. Vavedenie v novata balgarska literature. Sofia: Prosveta [in Bulgarian].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.