Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/6, стр. 569 - 576

СТАТУТЪТ НА СОБСТВЕНИТЕ ИМЕНА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЕТНОФРАЗЕОЛОГИЯТА

Мария Добрикова
OrcID: 0000-0002-0628-6869
E-mail: maria.dobrikova@uniba.sk
Department of Slavic Studies
Faculty of Arts
Comenius University in Bratislava
2 Gondova St.
811 02 Bratislava 1 Slovakia

Резюме: В статията\(^{1)}\) се анализират фразеологични единици с топонимични и етнонимични компоненти, свързани с конкретно историческо събитие, което в съзнанието на дадена общност се възприема с отрицателен знак. Проследяват се избрани фразеологични единици от славянските езици, чийто онимичен компонент проявява характер на асемантичен езиков знак и не оказва влияние върху експресивността и образността на определена фразеологична единица, т.е. няма съществено отношение към нейния фразеологичен характер. Обръща се внимание върху процеса на фразеологизация и мотивацията на възникване на словашката фразеологична единица с митологичен, респ. приказен произход byť (bývať) v Tramtárii и нейния български еквивалент <в> гори Тилилейски (тилилейски).

Ключови думи: подходящо име; фразеологична единица; фразеологизиране; фразеологична мотивация

Фразеологичната мотивираност се изразява в плавния преход на свободното словосъчетание през стадия му на устойчиво словосъчетание до постигането на неговата същинска фразеологизация. Фразеологичната мотивираност може да бъде отъждествена с понятието фразеологизация. В речника на фразеологичната терминология Frazeologická terminológia фразеологизацията е дефинирана като „процес, при който от свободно словосъчетание, от устойчиво словосъчетание с нефразеологичен характер или дори от отделна дума възниква фразема“ (Mlacek, Ďurčo et al., 1995: 52). Става въпрос за сложна трансформация, базирана на разнородни вътрешни синтагматични и парадигматични несъответствия на отделните компоненти на фразеологичната единица (по-нататък ФЕ), която не протича по еднакъв начин и в еднаква степен, в едни случаи е езиково обусловена, а в други е повлияна от извънезикови фактори.

В настоящата статия ще проследим тези ФЕ от синтагматичен и изреченски тип2), в които онимичният компонент не оказва особено въздействие върху експресивността, респ. образността на съответната ФЕ и следователно не влияе върху фразеологичния ѝ характер. Тук нямаме предвид влиянието на собственото име върху вътрешната образност и експресивност на устойчивото словосъчетание, като цяло. По-скоро искаме да насочим вниманието към факта, че конкретните форми на имената в този тип ФЕ не дължат избора си на предварително установени принципи. Но ако и в този случай смятаме избора на онимичен компонент за реализация на определена комуникационна или прагматична цел, предходното ни твърдение няма да бъде така еднозначно.

Наблюдавайки отделните типове онимични компоненти в състава на ФЕ, смятаме, че може да се говори за асемантичност предимно при личните, респ. собствените имена. Допускаме подобно схващане, тъй като голяма част от топонимите и етнонимите влизат в състава на ФЕ в резултат на познаването на прагматичните феномени на назоваваните обекти, т.е. въз основа на познанията за изначалния митологически, християнски или исторически контекст, с който те са обвързани още преди процеса на фразеологизацията. Прагматическа обвързаност с историческия контекст се наблюдава главно при тези ФЕ, в които топонимичният или етнонимичният компонент е пряко свързан с конкретно историческо събитие, възприемано от съответната общност с отрицателен знак.

Към тази група в славянските езици могат да бъдат отнесени ФЕ със значение ‘намирам се в трудно, несигурно положение; в безизходица съм’. Така например връзката с битката при Полтава през 1709 г., в която руският цар Петър I поразява шведския крал Карл XII, е експлицитно изразена посредством топонима (и етнонима) в руската ФЕ пропасть (погибнуть) как швед под Полтавой и украинската ФЕ пропасти як швед під Полтавою. Поражението на Наполеоновата армия в Русия през 1812 г. е отразено в руската ФЕ пропасть (сгинуть) как француз в Москве. Словашкият ѝ еквивалент е skončiť (dopadnúť) ako Napoleon pri Waterloo, а в чешката фразеология идентичният образ на загубата се асоциира с топонима Хлумец над Цидлина (Chlumec nad Cidlinou), който е компонент на ФЕ dopadnout jako sedláci u Chlumce3). В словашкия език в значение на ‘голямо, непоносимо поражение; лична или обществена загуба’ се употребява устойчивият израз to je moje <naše a i.> Waterloo. В историческото съзнание и във фразеологичния фонд на южните славяни с отрицателна конотация е натоварен топонимът Косово, респ. Косово поле – срв. бълг. загазя (подредя се, наглася сe) като Марко на Косово полe и Закъсал съм като Марко на Косово поле, макед. си помине како Јанко на Косово, хрв. и срб. provesti se (proći) kao Janko na Kosovu и sve je ravno do Kosovo. В тези случаи топонимът Косово (Косово поле) представлява константен (локализиращ) конструктивен елемент, за разлика от антропонимичните компоненти, които отразяват различни исторически събития.

Като често срещани компоненти на ФЕ в славянските езици могат да се посочат антропонимите Петър и Павел. В бълг. и словаш. Peter ako Pavel; Aký Peter, taký Pavel; Какъвто Павел, такъв и Петър имат еднакво значение с негативна конотация ‘хора, които си приличат’. Хърватската ФЕ Petar i Pavao е със значение ‘всеки човек’, a словенската ФЕ Peter ali Pavel изразява семантиката ‘който и да е човек’. Оттук следва, че ФЕ Peter ako Pavel, Petar i Pavao и Peter ali Pavel не са фразеологични еквиваленти, въпреки че притежават едни и същи антропонимични компоненти. Тъй като в съдържателно отношение те не са диаметрално противоположни, не могат да се смятат и за същински едноструктурни антоними. Независимо че провокират идентични асоциации, те изразяват различна семантика, а функцията на елемент, който определя разликата в значението, се поема от трети компонент – сравнителен или съчинителен съюз. Словенският езиковед Янез Кебер посочва следните примери: „naj bo Peter ali Pavel, ne bom ga poslušal“ ‘няма да слушам никого’ и „ne bom potreboval ne Petra ne Pavla“, т.е. ‘нямам нужда от никого’ (Keber, 1996: 391). Освен споменатите ФЕ в разглежданите езици се наблюдават и техни домашни варианти: словаш. Aký Havel, taký Pavel и бълг. Какъвто Нешко, такъв и Oбрешко и Изгори Павла, та посипи Петра, т.е. ‘хора, които си приличат’. В българския език в значение на ‘всеки човек’е позната ФЕ от домашен произход Сульо и Пульо. Нейният хърватски еквивалент е Janko i Marko. За разлика от тях бълг. ФЕ Кюра и Мара с еднакъв модел на участие на компонентите означава ‘всякакви, различни хора’. Докато българските антропоними Нешко, Oбрешко, Сульо, Пульо, Кюра, Мара (главно деминутивни и хипокористични форми на личните имена) запазват определена степен на експресивност, при словашките и българските екземплификати с компоненти Peter, Pavel, Петър и Павел е възможно извън фразеологичния контекст, както и без да се познава преносното им значение, да се говори за асемантичност на собствените имена в състава им.

Последните примери показват, че в някои случаи антропонимичният компонент не може да се смята за ядро на ФЕ, при положение че собственото име не е носител на нейното цялостно, преносно значение. Освен ФЕ, където постоянен елемент на антропонимичния компонент е прилагателното svätý, свети, например словаш. na svätého Dindy (Vida) и бълг. на свети Мук (Макавей), т.е. ‘никога’, в словашкия и българския фразеологичен фонд съществуват и други единици с подобна структура, т.е. прилагателно име + антропоним. Например словаш. hlúpy Jano (Kubo, kubo) и sprostý Ďuro (ďuro), т.е. ‘глупав мъж’; бълг. мъжка Гана (Дана, Драгана, Дойна, Райка), т.е. ‘жена, която по характер и външен вид прилича на мъж; мъжкарана’. Тяхната семантика е изразена, от една страна, чрез прилагателните, с които винаги се съчетават, а от друга – чрез устойчивостта на фразеологичното словосъчетание като цялост. Това твърдение може да се илюстрира най-добре със следните словашки субстантивни ФЕ с различни значения, чийто компонент е хипокористична форма на собственото име Дорота: sprostá Dora ‘глупава жена’, hojná Dora ‘заможна снаха’ и архаичният вариант Dora zo Sampora ‘глупава жена със занемарен външен вид’. Съществуването на подобни случаи в българския език говори, че това не е изолирано явление: мазна Гана ‘непочтен човек, лицемер’, мека Гана ‘мек, отстъпчив човек’, мъжка Гана ‘мъжкарана’ и др. В посочените словашки и български ФЕ собствените имена привидно изразяват едно и също значение, но същинските носители на индивидуализиращото фразеологично значение и признаковост (експресивност) са компонентите, с които се съчетават.

Подобни антропонимични компоненти се откриват както в словашките Čo Jurko nepochopí, tomu sa Juro nenaučí (Каквото Гошко не разбере, това Георги няма да научи) или Čo Janík zameškal, Jano nedohoní (Каквото Ванко не смогне, това Иван няма да навакса), така и в българските ФЕ, срв. Всичко Мара (Гана) втасала, <само не се сресала>; Знае Aврам (Кольо, Пейо) де зимуват раците; Oще Иванчо (Петко) нероден <и> шапка(та) му шият и др.

Освен изброените ФЕ, които се характеризират с асемантичност на антропонимичните компоненти, съществуват редица словашки и български ФЕ, където собственото име е доминиращ компонент, независимо че не е носител на прякото или преносното значение. Вътрешната структура и семантиката на този тип ФЕ се базират върху координативното повторение на антропонимичния компонент, звуковата форма на двата антропонимични компонента или върху звуковата аналогия с друга лексикална единица. В потвърждение могат да се посочат следните словашки примери: Aký Havel, taký Pavel (за хора с едни и същи недостатъци); Beta povie Bete, a tá roznesie po celom svete и To je Beta, čo po meste smeti zmetá (за жена, която злослови, одумва); Išiel Jób po Jóba, ostali tam oba (и двамата не се връщат); Najprv fara (faru), potom Mara (Maru), (първо да се подсигурят, после да създават семейство); Ohýbaj ma, mamko, pokým som ja Janko, keď ja budem Jano, neohneš ma, mamo (бълг. еквивалент Дървото се огъва, докато е младо); Starý Grič nemá nič (за беден човек) и др. За българския език се отнасят примери като: Aврам, Исак, пълен дисаг (за материално изобилие); Друга не е родила, освен Мара – Васила (за необоснована пристрастеност към собственото си дете); Мара води хорото, кучката ѝ яде брашното (за лоша домакиня); Не ходи Мара сама на бара (за опитен човек); Майстор Тричко знае всичко (за сръчен човек) и др.

Във връзка с изложения начин на употреба на асемантичните онимични компоненти изниква въпросът защо тяхното включване в контекста на изреченските ФЕ спрямо други ФЕ не се приема за отклонение и те заемат централно място във ФЕ, въпреки че тези компоненти не са носители на специфичен признак и не представляват ядрото или мотивът на фразеологичната транспозиция. Изглежда, че техният избор е функционално мотивиран. Функциoналността, която е еднаква за всички посочени екземплификати и благодарение на която е осъществен изборът, се изразява в стремежа за постигане на звукова аналогия на израза. Предпочитането на точно определено собствено име пред останалите имена в езика се осъществява още преди ФЕ да се превърне в езиково средство. Ето защо принципът на функционалния избор не е активен единствено по отношение на ФЕ към други езикови средства или към единиците на други езикови равнища, но оказва влияние върху възникването им още преди процеса на фразеологизация.

В края на статията обръщаме внимание на ФЕ, чийто онимичен компонент има характер на асемантичен езиков знак, и отбелязваме още един случай, при който след задълбочен семиотичен и семантично-стилистичен анализ фиктивното собствено име променя не само изначалния фолклорен подтекст, респ. характер на ФЕ, но и своя онимичен и отчасти прагматичен характер.

Оронимичните компоненти не се срещат често нито в синтагматичните, нито в изреченските ФЕ. В словашкия фразеологичен фонд са застъпени в прогностични паремии, напр. Keď čiapku dvíha Kriváň, utekajte, bude príval (Щом си шапката Криван вдига, бягайте, порой ще има); Ostrý vrch hmlistý, bude dážď istý (Остър връх мъглив – със сигурност ще вали дъжд) и др.4) Наред с ФЕ Няма да живея със Стара планина (словаш. еквивалент Nebudem tu [žiť] do konca sveta и Nebudem tu do súdneho dňa) в редица фолклорни жанрове (приказки, песни, магически формули и заклинания) в българския език сравнително често се появява и ФЕ с оронимичен компонент <в> гори Тилилейски (тилилейски), която означава ‘много отдалечено място’ или ‘труднодостъпно място’. Атрибутът тилилейски пояснява няколко определяеми: тилилейскa горa, тилилейски гори, тилилейски усои, тилилейскo горье, страх тилилейски и играе ролята не само на онимичен компонент, но и на апелатив. Семантична близост с <в> гори Тилилейски (тилилейски) проявява словаш. ФЕ byť (bývať) v Tramtárii (tramtárii), на която в народните приказки отговарят устойчивите словосъчетания za siedmimi (deviatimi) horami (morami, dolami) (зад седем (девет) планини (морета, долини ) или kde sa voda sypala a piesok sa lial (където водата се сипе и пясъкът се лее). Tramtária (Trantária) се интерпретира като ‘измислена, несъществуваща земя; непознат, далечен, западнал град, край; край на света’5) и е част от ФЕ poslať niekoho do tramtárie (trantárie), т.е. ‘да се отърва от някого, да го изгоня’. Етимологичният речник на словашкия език тълкува произхода на tramtária (trantária) от *Tartária, от старолат. Tartaria ‘земя на татарите’, откъдето е изведено значението ‘далечна земя, отдалечено място’, и уточнява произхода на думата „в резултат на сближаване с гр. Tάρταρoς, лат. Tartarus (според древногр. митология място за най-тежките наказания в подземния свят), вероятно и въз основа на представите за татарите като „страшни ездачи“, които през XIII – XIV век са предприемали военни походи из Европа“ (Králik, 2015: 621).

Еднаквото значение на двете ФЕ и техният ономатопоичен характер създават впечатление не за реално съществуващо, а за изкуствено създадено, фиктивно собствено име. Докато словаш. ФЕ се реализира главно в народните приказки и разговорния стил, то бълг. ФЕ <в> гори Тилилейски (тилилейски) намира по-широко приложение в публицистичния и художествения стил, дължащо се вероятно на абстрактността на понятието, в което са отразени съществените, но трудно дефинируеми качества на предметите, явленията или събитията чрез алегорична представа и абстрактен образ. Етимологията на лексемата тилилейски обикновено се извежда от гр. τηλξ (далече). В тази връзка, Ст. Младенов разсъждава върху възможен паралел между горa тилилейскa и горa гaлилейскa и също навежда мисълта към значението ‘далече’ (Mladenov, 1919). Фактът, че формата в единствено и множествено число на словосъчетанието горa тилилейскa първоначално се среща в магически формули от словесния фолклор, привлича вниманието на Е. Стоянова. След синхронно-диахронен анализ на библейски, фолклорни, диалектни, публицистични и литературни текстове тя стига до заключението, че идиомът Тилилейски гори възниква в резултат от съзнателна контаминация на посочената по-горе гръцка лексема τηλξ с топонима Галилея. Според авторката нито от религиозна, нито от психологическа гледна точка този топоним във вид на Гaлилейскa(и) горa(и) не може да има място в словесни фолклорни жанрове, в които злите сили се споменават в контекста на светите места, каквото е например библейската Галилея (Stoyanova, 1998: 117). От казаното дотук следва, че основата на българската ФЕ <в> гори Тилилейски (тилилейски) не стои фиктивно собствено име, а библейският топоним Галилея.

Различна гледна точка за произхода на тази ФЕ изразява Д. Лалчев, според когото думата тилилейски „би могла да бъде изведена от народно ботaническо название тилилей ʻвид горско отровно растение с упойващи свойства՚, може би като по-стар балканолатински синоним на татул“6) (Lalchev, 2000: 379). Неговият етнолингвистичен подход към изясняването на мотивацията на възникване на прилагателното име тилилейски се опира на народната медицина, в която лечебните растения, и по-специално тези с упойващи и халюциногенни свойства, заемат важно място. Споделяме мнението на автора, че прилагателното име тилилейски възниква въз основа на метонимично отношение между отровното растение и различни практики в народната магия. В този контекст изначалното значение може да се интерпретира като „зловещо, мрачно и злокобно място“, обитавано от нечисти зли сили, където растат чародейни треви (ibid.: 381).

Като цяло, собственото име се възприема за езиков знак sui generis. Въпреки че теорията на ономастиката досега не е постигнала еднозначно мнение по отношение на съдържателната, респ. семантичната страна на собствените имена, е очевидно, че с проникването си в обществения дискурс отделните оними получават статут на специфичен (онимичен) знак. От анализа на ФЕ следва, че присъствието на конкретни собствени имена във фразеологията се дължи на колективната компетентност на носителите на езика и по тази причина техният избор съдържа важни етнокултурни сведения за природата на езиковия и фразеологичния образ на света в дадена общност.

БЕЛЕЖКИ

1. Разработването на настоящата статия е финансирано в рамките на проект VEGA 1/0304/18 на Министерството на образованието, науката, спорта и изследванията на Словашката република Percepcia nadprirodzena v jazykoch a kultúrach Slovanov s akcentom na západoslovanský a južnoslovanský areál.

2. В словашката фразеология за ФЕ се приемат не само същинските ФЕ със синтагматичен характер, но и изреченски и полуизреченски ФЕ с комуникативна функция (пословици, поговорки, прогностики, гатанки, сентенции, крилати фрази, афоризми и т.н.). В словашката теория на фразеологията за фразеологична единица се използва и терминът фразема (frazéma), който не отговаря напълно на българските фразеологични концепции. Според тях с този термин се означават определен тип ФЕ, при който един от компонентите запазва своето първоначално значение: сляпо черво, мъртва тишина, мечешка услуга и т.н. Тъй като терминологичното словосъчетание фразеологична единица (ФЕ) е възприето и в словашкото, и в българското езикознание, избираме да използваме само него в настоящия текст.

3. В чешкото езиково съзнание топонимът Chlumec nad Cidlinou се свързва с ФЕ dopadnout jako sedláci u Chlumce, която означава: 1. да претърпя загуба и 2. оказвам се в лошо положение. Нейната мотивация се свързва с неуспешно селско въстание, потушено през 1775 г., по времето на австроунгарската императрица Мария-Терезия.

4. Криван (Kriváň, 2495 м) е един от най високите планински върхове в Словакия, който се намира в западната част на Високите Татри. С оронима Остри връх (Ostrý vrch) са назовани повече от двадесет възвишения на територията на Словакия, голяма част от които са по-ниски от 1000 м.

5. Срв. Slovník slovenského jazyka 4. Bratislava: Vydavateľstvo Slovenskej akadémie vied, 1984: 559.

6. Татулът е известен като силно отровно растение, съдържащо вещества с халюциногенен ефект. В миналото е бил неизменна съставка на магически отвари, мехлеми и любовни еликсири.

ЛИТЕРАТУРА

Лалчев, Д. (2000). За прозхода и значението на фраземите гори тилилейски и гола вода (сс. 378 – 383). За думите и речниците. Лексикографски и лексикологични четения '98. София: Диос.

Младенов, Ст. (1919). Тилилейски усои. Читалищен преглед, I, (7/10), 266 – 269.

Стоянова, Е. (1998). За произхода на фолклорния фразеологизъм тилилейскo гориe. Съпоставително езикознание, 23, (3/4), 114 – 120.

REFERENCES

Dobríková, M. (2014). Vlastné meno ako komponent slovenských a bulharských frazém. Bratislava: Univerzita Komenského.

Fink, Ž. et al. (2006). Hrvatsko-slavenski rječnik poredbenih frazema. Zagreb: Knjigra.

Keber, J. (1996). Lexikon imen. Izvor imen na Slovenskem. Celje: Mohorjeva družba.

Králik, Ľ. (2015). Stručný etymologický slovník slovenčiny. Bratislava: VEDA & Jazykovedný ústav Ľ. Štúra SAV.

Mlacek, J. & Ďurčo, P. et al. (1995). Frazeologická terminológia. Bratislava: Stimul.

Slovník slovenského jazyka 4. (1984). Bratislava: Vydavateľstvo Slovenskej akadémie vied.

Záturecký, A. P. (2005). Slovenské príslovia, porekadlá, úslovia a hádanky. Bratislava: Slovenský Tatran.

Lalchev, D. Za proizhoda i znachenieto na frazemite gori tilileyski i gola voda (pp. 378 –383). Za dumite i rechnicite. Leksikografski i leksikologichni chetenya '98. Sofia: „Dios“.

Mladenov, St. (1919). Tilileyski usoy. Chitalishten pregled, I, (7/10), 266 – 269.

Stoyanova, E. (1998). Za proizhoda na folklornya frazeologizum tilileysko gorye. Supostavitelno ezikoznanye, 23, (3/4), 114 – 120.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.