Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-6s-8E

2024/6s, стр. 89 - 95

ЧИТАТЕЛСКИ НАВИЦИ И ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЧЕТЕНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ В Р БЪЛГАРИЯ И В ЧУЖБИНА (Анализ на данни от анкетно проучване)

Евелина Миланова
OrcID: 0000-0002-7575-5884
E-mail: egmilanova@uni-sofia.bg
Department of Slavic Studies
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: В статията се анализират данни от анкетно проучване, фокусирано върху актуалните читателски практики на българските ученици в Р България и в чужбина. Посредством сравняване на резултатите от проведената анкета с изводи на авторитетни международни изследвания, насочени към уменията и нагласите за четене на учениците, се прави опит за определяне на степента на ефективност на различните практики за четене/учене. Заключенията биха могли да послужат за разработване на методически дейности, чрез които се провокират интересът и мотивацията на учениците на занятията по български език и литература и които биха спомогнали за овладяване на стратегии за учене, водещи до по-добри образователни постижения.

Ключови думи: читателски практики; умения за четене; нагласи за четене; читателски навици; стратегии за четене/учене

В контекста на международните и националните образователни търсения, свързани с компетентностите, необходими за пълноценната социална реализация на младите личности, и като се вглежда частно в неизследван целенасочено и задълбочено проблем, Катедрата по методика при Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ реализира проект с ръководител проф. д.п.н. Адриана Дамянова, чиято цел е да проучи актуалните читателски практики на българските ученици в Р България и в чужбина. Посредством анкета в електронен вариант проектното изследване има за задача да установи какво, защо, как и колко четат или не четат българските ученици от прогимназиалния и двата гимназиални етапа. Анализът на резултатите от проучването би могъл да послужи за създаване на педагогически инструментариум, съдействащ за развиването на грамотността по четене на подрастващите, но и съобразен с потребностите и предпочитанията на учениците. Ако четенето в училище се доближи повече до мотивацията и читателския вкус на обучаваните, е възможно да се осъществи преходът от четене по задължение към четене за удоволствие.

Съобразно актуалната тема, отнасяща се до съвременната дигитализация, която се наблюдава във всички сфери на човешката дейност, включително и в образованието, над 11 000 български ученици на възраст между 11 и 18 години са запитани на какъв носител четат най-често. И въпреки че са почти равни дяловете на посочилите печатни книги и тези, които са отбелязали смартфон, повече от половината от анкетираните лица съобщават, че предпочитат четенето на хартиен носител пред четенето на екран или слушането на аудиокниги.

Резултатите са обнадеждаващи, ако се сравнят със заключението от проучването на програмата PISA през 2018 г., според което компетентният читател използва дигиталните технологии, за да се информира най-често или да изпълни успешно учебна задача, но когато чете книга, предпочита хартиения вариант пред електронния или балансирано чете и на хартия, и на екран. Такъв е профилът на учениците, които постигат по-високи резултати по четене и които казват, че изпитват удоволствие от четенето.

Подобно твърдение се подкрепя и от отговорите, които българските ученици у нас и в чужбина, участвали в анкетното проучване по проекта, са дали на въпроса защо четат. Най-много са респондентите, заявили, че четат за удоволствие, почти толкова са и тези, които четат, за да придобият нови знания, други четат, за да обогатят речниковия си запас и да развият речевите си умения. Любопитна е информацията, която са дали учениците, решили да формулират свободен отговор, вместо да се възползват от предложените варианти. Някои например поясняват, че четат по задължение текстовете, изучавани в училище, а с интерес и за удоволствие – друга литература, която сами избират, с което отново се повдига дискусионният въпрос за спецификата на задължителните за изучаване в училище произведения и за това, че в тях се оглежда традицията, но не и мотивацията на учениците.

Интересът към четенето и четенето за удоволствие се свързват с високите нива на читателска компетентност – становището се доказва от утвърдените международни изследвания на функционалната грамотност по четене, които заключават, че активното четене и усвояването на ефективни стратегии за учене са предпоставка за успех. Колкото повече учениците четат за удоволствие, толкова по-високи са техните резултати. И обратно – ученици с негативна нагласа към четенето, които изобщо не четат или рядко четат за удоволствие, се наблюдават на относително ниските равнища от скалата за оценяване на уменията за четене.

Затвърдено е и схващането, че учениците, които са развили разнообразни стратегии за четене и учене и редовно четат художествена и научна литература, медийни текстове и пр. (т.е. разнообразни четива), имат по-високи постижения по четене.

За да изследва по-задълбочено читателските практики на българските ученици у нас и в чужбина, анкетното проучване задава въпроси, чиято цел е да се даде яснота по отношение на това колко често и какво четат младите хора. Анализът на отговорите показва, че учениците рядко четат или изобщо не четат вестници и списания, четат обаче медийни текстове в интернет. Измежду предложените източници медийните текстове в интернет бележат най-висок дял на отговори, определящи ги като често или много често четени. На следваща позиция сред източниците на информация, които не се предпочитат от учениците (след вестници и списания), са енциклопедиите. Художествена литература и научнопопулярни текстове подрастващите четат понякога или рядко.

В опита си да проучи какви художествени текстове са предпочитани за четене от учениците, проучването констатира, че подрастващите не четат или рядко четат комикси, романи игри, поезия, романтични истории и исторически романи; понякога четат разкази и приключенски романи, а на следващо място в същата категория („понякога“) са фентъзи и научна фантастика. Твърде малки са стойнос тите на процентите дялове на отговорите, според които предложените разновидности на художествения текст се определят за често или много често предпочитани за четене, за да се регистрира интерес на анкетираните към някой от типовете художествен текст, изобщо към художествения текст.

По-лесни за определяне се оказват тематичните предпочитания на учениците по отношение на медийните текстове, които споделят, че четат. Най-безинтересни за тях са текстовете, отнасящи се до политически събития, а най-често четените медийни текстове са посветени на спортни събития или дават информация накратко за случилото се през деня (информационни бележки).

От години насам изследвания, чиято цел е да определят равнището на овладени умения за четене на учениците, предлагат и въпросник, включващ различни подходи към четенето и стратегии за обработване на информация, а отговарящият посочва кои от тях и колко често използва. Обобщеният анализ на данните позволява да се направят изводи доколко резултатни са различните практики за четене/за учене.

Според проучванията на програмата PISA например учениците, които добре познават стратегии за обобщаване на информация и ги прилагат често при възприемането на писмен текст, имат по-добри резултати. Използването им осигурява най-голям успех и според показателите за българските ученици (PISA 2009). Българските ученици, които познават и сравнително често използват при четене стратегии за разбиране и припомняне, също демонстрират добри читателски умения. Разликата в постиженията на учениците, които владеят умения за обобщаване, разбиране и припомняне на информация, и на тези, които не са формирали подобни способности, е повече от сто точки.

Същите проучвания регистрират нисък принос при постиженията на българските ученици на стратегии, свързани със саморегулираното учене и с уменията на подрастващите да прилагат познание, придобито в училище, в ситуации, които са извън училищния контекст. Основание за подобна констатация би могло да бъде обяснението, че младите хора не използват ефективно подобни стратегии, защото не ги познават добре. Като най-ниско резултатни се отчитат стратегиите за запаметяване на информация, които традиционно се отнасят до ниско равнище на развити умения за четене.

Обговорената тенденция в навиците за четене и учене на българските ученици в края на първото десетилетие на века се оказва устойчива, тъй като се потвърждава и от данните от проведеното анкетно проучване. На въпрос, търсещ информация за това върху какво се фокусират учениците, докато четат, най-честите отговори се отнасят до темата на текста, по-слабо застъпени са варианти, посочващи жанровите и стилистичните особености на писмения източник, неговото графично оформяне, заглавието на текста или ключовите думи и изрази.

Формулираните свободни отговори и избраните алтернативни варианти за отговор на различни въпроси от анкетата не насочват към идеята, че в алгоритъма за възприемане на текст, усвоен от учениците, съществува пряка връзка между информацията в текста и конкретна комуникативна задача. Не се акцентира върху метакогнитивните компетентности, които се отнасят до осъзнати действия (стратегии) за четене и възможности за тяхната употреба, вариращи в зависимост от целта, която си поставя читателят. Четенето в отговорите на учениците по-скоро се представя като самоцел и като подчиняващо се приоритетно на познание, свързано с особеностите на текста и на контекста, в който функционира дискурсът. Над 30 % от анкетираните лица казват, че докато четат, не разсъждават в търсене на отговори на въпроси, които читателят сам си задава по повод различни аспекти на текста; нямат навика и да обособяват различни части от текста, в които се съдържа ключова информация; понякога или рядко се опитват да осмислят съдържанието на източника, като правят изводи за значението на информацията в отделните му части. Анализът на данните от проучването води до извода, че българските ученици при възприемане и обработване на информация, поднесена в писмен вид, реализират следните подходи: четат целия текст наведнъж, а не на отделни части; не преминават бегло през текста, за да добият обща представа за съдържанието му; рядко или понякога преглеждат текста в търсене на специфична информация; рядко препрочитат текста; понякога прилагат бавното четене с цел разбиране на информацията.

Проучването си поставя за задача да провери в частност читателските практики и нагласи, засягащи художествените текстове, които се изучават на занятията по литература в училище. Анкетираните ученици споделят, че четат литературни произведения най-вече по задължение и по-малко, защото им харесва. В свободните отговори се откриват и бележки с пояснения, че четат художествени текстове, които съответстват на читателския им вкус, но не се изучават в училище. Голям е процентът на лицата, заявили, че изобщо не четат задължителната литература, защото не им е интересна.

Въпреки изнесените заключения обаче при един от въпросите, насочени към мнението на учениците (харесват или не харесват) за методите и формите на работа, които се реализират в условията на образователния процес по литература, повече от половината (61,2 %) отговарят, че харесват изискването да са прочели произведението. Относно вариантите за осъществяване на педагогическото взаимодействие на занятията по литература обучаваните съобщават, че най-много харесват литературните дискусии (75,6 %) и възможността да изразят собственото си мнение по проблеми, заложени в текста (78,9 %), одобряват и изискването да разсъждават самостоятелно върху сюжета, изразните средства и пр. елементи на художествения текст (66,9 %), чието самостоятелно разпознаване обаче повече ги затруднява, тъй като изискването сами да открият сюжетните компоненти и изразните средства, характерни за художествения стил, е одобрено от едната половина анкетирани ученици, но и е отхвърлено от другата половина.

От една страна, учениците изразяват предпочитанията си към форми на взаимодействие, които развиват уменията им за критическо четене на литературна творба, но от друга страна, при въпросите за разпознаване на стратегиите за учене проявяват склонност към модела, свързан със запаметяване на информация, поднесена наготово. 65,1 % от анкетираните например посочват, че харесват диктуването на разсъждения и изводи относно смисъла на произведението като начин за изучаване на художествения текст. Повече от половината ученици одобряват и зависимостта на качествената и количествената оценка по учебния предмет от това дали са научили написаното за произведението в учебника по литература. На въпроса как се подготвят за часовете по конкретната дисциплина, най-много са отговорите, изтъкващи стратегията за учене, при която се заучава информацията, поднесена от учителя под формата на продиктуван и записан план; на следващо място е ученето от учебника, а вариантът, при който ученикът се подготвя, като чете художествения текст и разсъждава върху насочващите въпроси, които се отнасят до творбата и които учебниците по литература неслучайно предлагат с цел да се подпомогне самостоятелното мислене и алгоритъмът за пълноценно осмисляне на литературното произведение, остава в периферията като предпочетен само от 17,7 % от анкетираните.

Други въпроси, които имат за цел да дадат по-ясна представа за отношението на подрастващите към четенето, получават отговори, от които се стига до извода, че повечето от участниците в анкетното проучване четат по няколко часа на седмица, повече от половината успяват да прочетат от една до три книги на месец, понякога или много често говорят със свои близки за книга, която им е харесала, а относно концентрацията при четене, от която зависи времето за четене без прекъсване, най-честите отговори се групират около две възможности – между 15 и 30 минути и между 30 – 60 минути (от започването до спирането на четенето).

Добре известно и обосновано е твърдението, че отношението на учениците към четенето обуславя и техните образователни резултати. Подобряването на грамотността по четене на учениците следва да бъде съпроводено с целенасочено запознаване и използване на различни стратегии за четене и учене. Колкото по-разнообразни стратегии използват учениците, толкова по-добри биха били техните образователни постижения. Това е и един от начините обучението реално да се ориентира към формиране на компетентности, а не основно към усвояване на специфично предметно знание.

Анализът на постиженията по четене на българските ученици, участвали през годините в различни национални и международни изследвания, показва голяма разлика между средния резултат на тези, които притежават много добри читателски умения, познават и използват ефективни стратегии за учене, четат разнообразни материали и прекарват значително време в четене за удоволствие, и средния резултат на техните връстници, попадащи в групата на учениците, които отделят относително малко време за четене и не боравят с ефективни стратегии за учене, защото не ги познават.

Подобно на заключенията от реализирането на проекти на наши и чужди програми, проучващи уменията и нагласите за четене на младите хора, обобщените изводи от осъщественото анкетно проучване на читателските практики на българските ученици у нас и в чужбина биха послужили за преосмисляне на целите и задачите на образованието по български език и литература в средното училище. Планомерното и целенасочено реализиране на методически дейности на занятията по български език и литература, които провокират интереса и мотивацията на учениците за четене и спомагат за овладяване на ефективни стратегии за учене, би довело до по-добри образователни постижения, защото уменията за четене и учене определят успеха на учениците по всички учебни предмети.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

Acknowledgments and Funding

This study is financed by the European Union – NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

ЛИТЕРАТУРА

PISA in Focus. What can we learn from the PISA reading-fluency test? < https://www.oecd.org/en/publications/what-can-we-learn-from-the-pisareading-fluency-test_c698b19a-en.html>

PISA in Focus. Does the digital world open up an increasing divide in access to print books? < https://www.oecd.org/en/publications/doesthe-digital-world-open-up-an-increasing-divide-in-access-to-printbooks_54f9d8f7-en.html>

PISA 2009 at a Glance < https://www.oecd.org/en/publications/pisa-at-aglance-2010_9789264095298-en.html>

REFERENCES

PISA in Focus. What can we learn from the PISA reading-fluency test? < https://www.oecd.org/en/publications/what-can-we-learn-from-the-pisareading-fluency-test_c698b19a-en.html>

PISA in Focus. Does the digital world open up an increasing divide in access to print books? < https://www.oecd.org/en/publications/doesthe-digital-world-open-up-an-increasing-divide-in-access-to-printbooks_54f9d8f7-en.html>

PISA 2009 at a Glance < https://www.oecd.org/en/publications/pisa-at-aglance-2010_9789264095298-en.html>

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.