Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2022-6-9tA

2022/6, стр. 598 - 606

АЛХИМИЧНИ СИМВОЛИ И МОТИВИ В НОВЕЛАТА НА Е. Т. А. ХОФМАН „ЗЛАТНАТА ДЕЛВА“

Таня Бедаваджиева
E-mail: tanya.sb@uni-plovdiv.bg
Faculty of Philology Plovdiv
University Paisii Hilendarski
24 Tsar Asen Plovdiv
Plovdiv Bulgaria

Резюме: Настоящите наблюдения са един опит в изследването на новелата „Златната делва“ от Е. Т. А. Хофман. Целта на статията е да се предложи един възможен път за интерпретация на изпълненото със символика Хофманово творчество през призмата на алхимичното изкуство. Чрез съпоставката между „Златната делва“ и алхимичната символика се търсят паралели между сливането на Анселмус и Серпентина и алхимичното сливане на Бялата кралица и Червения крал, чрез което се създава Философският камък. Наблюденията са насочени и към цялостната структура на новелата като вид алхимичен опус. Също така се търсят и отделни елементи и символи, които биха могли да се разчетат и като алхимични.

Ключови думи: Е. Т. А. Хофман; алхимия; „Златната делва“; алхимични символи; Философският камък

Произведенията на Е. Т. А. Хофман са изпълнени с тайнственост и фантастичност, с неземни същества и вълшебни предмети. Една от творбите на Хофман, в най-голяма степен коментирана с оглед на тайнственост, фантастичност и вълшебство, е „Златната делва“. Ярко открояващата се магичномистична атмосфера в новелата дава възможност за разглеждането ѝ през призмата и на алхимичното изкуство. Със своя силно метафоричен език новелата наподобява алхимичните притчи, представящи целия опус като непрекъснат алегоричен разказ, като и в двете области – на Хофмановия текст и на алхимичните трактати – се открояват сходни символи с приказно неясни очертания. Хофман, като един истински алхимик, умело забърква в своите литературни колби богата смесица от образи и значения в търсенето на един по-висш идеал. Делничният живот в Дрезден е преплетен с разхождащи се грозни вещици, хилещи се от дръжките на вратите; достопочтен архивариус; дракон, който пази скъпоценни камъни; златни змии с прекрасни сини очи; лилии, делви, фантастични истории и тайнствени ръкописи. Симбиозно двата свята съществуват и героите лесно преминават от единия в другия. И както алхимиците смесват обикновеното олово с „нашия Меркурий“, за да преобразят златото в „нашето Злато“, така и в „Златната делва“ вълшебното и реалността се примесват и всеки дребен детайл би могъл да се разглежда като символ, присъщ и за алхимичното изкуство.

Целта на настоящия текст е да насочи към алхимичния потенциал на тълкуване на „Златната делва“. Разгледаните примери нямат претенцията за задълбочено тълкуване на всеки един символ, закодиран в Хофмановия текст. Те са по-скоро бележки, които маркират посоките, в които би могла да се разгърне темата и да помогне за по-нататъшно развитие на изследването.

Още с първите страници на „Златната делва“ читателят попада в една хаотична „система“ от метафори, кодови имена и символи по подобие на алхимичните текстове, изписани с неясни символи и изображения. В българските преводи до голяма степен се губи смисловото значение на оригиналния текст. Един пример е самото заглавие – „Der goldne Topf“, което в буквален превод би следвало да е златното гърне. А гърнетата имат специално място в творчеството на Хофман. В едно такова нощно гърне приключва живота си и малкият Цахес, наречен Цинобър. Но те са важна част и от алхимичния инструментариум. Според един от най-известните алхимици от Елизабетинската епоха от ХVI век – Томас Чарнок1), отдал живота си на търсенето на Философския камък, първото, което алхимикът трябва да направи, е да се обърне към грънчар за направата на алхимичните съдове. И ако той не разбира от алхимичното изкуство или не е виждал такива, алхимикът трябва да му обясни точно какво му е необходимo. Защото задължително условие за успеха на опуса е съдът, в който ще се разкрие Философският камък, да бъде идеално кръгъл (Charnock 1652, 289).

Гърнето е специфичен съд, използван за направата на Еликсира, добре известен на запознатите с алхимия още от времето, в което Чосър пише своите „Кентърбърийски разкази“. В „Разказа на Йомена на Каноника“ се описва как се смесват веществата – как „се стрива всичко във хавана“, как „се сипва във гърне без похлупак“ (Chosar 1980, 414). В златното гърне на Хофман разцъфва лилията „и най-възвишеното е постигнато“ (Hoffmann 2001, 195). Освен самата форма важен за алхимичното тълкуване на заглавието е и материалът, от който е направено гърнето. В своето изследване „Алхимикът в литературата. От Данте до съвременността“ Теодор Циолковски обръща специално внимание на Хофмановите произведения и в анализа си върху „Златната делва“ дава следната интерпретация на златното гърне: „Реалистично погледнато е просто гърне с цветя в къщата на архивариуса, но на метафорично ниво…. златото отразява, разбира се, алхимичното злато“ (Ziolkowski 2015, 97).

Аналогична ситуация с разминаване между оригинал и превод се открива и в така настойчиво повтарящото се люляково дърво, което при справка с текста на немски се оказва, че е бъзово2). И ако първото не е носител на никакво алхимично тълкуване, то бъзът е определян като отровно-халюциногенно растение, но и като подходящ материал за изработване на талисмани. Самият образ на дървото е сред най-разпознаваемите в алхимичните трактати. В „The Campe of Philosophy“ – алегорична алхимична поема от Уилям Блумфийлд от XVI век, се казва: „Сред дърветата едно дърво е специално, най-цветущото и прекрасно, което се яви пред взора ми. Назовано, Философското дърво“ (Bloomfield 1652, 311)3). В иконографската традиция на алхимиците четирите елемента и различните фази на алхимичния опус се изобразяват преплетени в клоните на философското дърво. В „Златната делва“ край бреговете на Елба младият Анселмус чува гласовете на вятъра, дървото и Слънцето, символизиращи съответно въздуха, земята и огъня. Там именно сред клоните се появява и прелестната змия с обещанието за лилията в златната делва, с чиято сила те ще бъдат „щастливи завинаги“.

Лилията само по себе си заема специално място не само в „Златната делва“, но и в алегоричния език на алхимиците. В новелата на Хофман огненочервена е лилията, която пламва от любов към княза на духовете, сред разтворените листенца на лилия саламандърът съзира своята любима – зелената змия, лилии има и по халата на архивариуса. В алхимията тя е символ на чистотата, алхимиците наричат Философския живак – сок от бяла лилия. Често олицетворява перфектното бяло – albedo – чистия бял стадий на алхимичния процес на пречистване4). От друга страна, е и символ на мъжкото и женско сливане в една андрогинна форма. Според изображенията, наследени от илюстрованите книги, посветени на алхимичното изкуство, Философският камък се появява в златно цвете, в червено-бяла роза или червено-бяла лилия. Заедно с делвата и дървото, лилията е сред постоянно повтарящите се образи в новелата. Придържайки се към алхимичните ѝ значения, този факт не е изненадващ, защото, както разбираме във финала на творбата, лилията символизира по-стигнатото щастие на Анселмус и Серпентина, а също и последната фаза на алхимичния процес.

Алхимията присъства в „Златната делва“ не само под формата на отделни образи и метафори, макар и текстът да изобилства с такива. Ако се следва логиката на алхимичните експерименти, би могло да се каже, че новелата представлява описание на алхимичния опус от началото до самия му край. Великият труд на алхимиците, чиято финална цел е постигането на Философския камък, е представен според херметичните трактати в няколко последователни фази. Някои от най-значимите личности, посветили се на изкуството, разделят опуса на дванайсет етапа. Алхимичният трактат „Съединението на алхимията“ (“The Compound of Alchemy”) от сър Джордж Рипли е разделен на дванайсет порти, като всяка съответства на броя етапи на великия херметичен труд – calcination, dissolution, separation, conjunction, putrefaction, congelatyon, cybatyon, sublimation, fermentation, exaltation, multyplycatyon, projection5) (Ripley 1471,128). Тук допирната точка между алхимията и новелата се открива в структурата на „Златната делва“, която е разделена също на дванайсет части и по-конкретно на дванайсет бдения. Следването на точната последователност на фазите за алхимиците е изключително важно, както и разположението на планетите и звездите. Защото чрез точната подредба на небесните тела ще се предопредели крайният резултат на труда им. „Вдигни глава и погледни към небето, и ще те науча наистина да познаваш планетите“ (Bloomfield 1652, 313) – приканва Блумфийлд в алхимичната си поема.

Хофман представя на пръв поглед една обикновена картина от ежедневния живот на героя, но времето и мястото са точно конкретизирани. „Великото дело“ на Анселмус започва точно „в деня на Възнесение Господне, в три часа следобед… Дрезден“ (Hoffmann 2001, 5). Младият студент, този „по-особен субект“, у когото „се крие много нещо“, е prima materia в Хофмановата лаборатория. Той е изначалното вещество, което ще бъде подложено на смърт, разединение, раздвоение, пречистване и в крайна сметка обновление. Анселмус е избраникът на Серпентина, защото той притежава „онова основно душевно качество“ (Hoffmann 2001, 135), така необходимо за алхимичните занимания. Алхимичните текстове казват, че за да разбереш същността на алхимичната дейност, трябва да притежаваш открита и пречистена душа. Именно такъв е Анселмус. Той вижда златната змия, чува нейната песен и вярва в нея и любовта ѝ, защото притежава душата на дете, необременен от покварата на заобикалящата го действителност.

Главната цел на алхимията е трансформацията на неблагородните метали в сребро и злато и според традицията основното вещество трябва да бъде „убито“, за да разкрие истинския си живот. Химичните вещества се подлагат на пречистване, докато не се превърнат във Философския камък.6) Както основната материя трябва да се разедини и да се получат сяра и живак, така за Анселмус в Първо и Второ бдение настъпва времето на „някакво неудържимо раздвоение“ (Hoffmann 2001, 25). Меланхолията на младия студент, състоянието на объркания му ум е свързано с началния етап на опуса – nigredo7). Това е време на оплакване и осъзнаването за смъртта на старото състояние на битието и е аналогично с душевното състояние на героя в Четвърто бдение: „Анселмус изпадна в някаква унесена замисленост, която го правеше безчувствен към всеки външен допир с обикновения живот“ (Hoffmann 2001, 55). Разпадът се случва както в неговата душа, така и в реалния (според него) материален свят. Сцената пред входната врата на архивариус Линдхорст, когато прозрачнобялата змия толкова силно се обвива около студента, че размеква и смазва тялото му, разгледана през призмата на алхимията, е Ludus puerorum8). Това е парадоксален процес, при който всичко твърдо се размеква и след това отново се превръща в твърда материя, което лесно може да се отнесе към преживяното от Анселмус чувство за „размекващо се, смазано тяло“, след което се събужда цял и невредим.

Разтварянето е мистичната смърт, разделянето е оприличено на отхвърляне на примесите и излишъците на света. Следващата фаза е пречистването. То се реализира чрез страданието, чрез огъня на пещите, за да се постигне белотата на възкресението, което предполага, че материалът вече може да бъде способен да трансмутира духовно хората и неблагородните метали в злато. „Пречистването – се твърди в един алхимичен текст – се извършва чрез най-нежен огън, горещ и влажен“ (Thor 1667, 73). Подобно е усещането на Анселмус, поставен в стъкления изолатор, в който „огнена стихия около тялото му се сгъстява и се превръща в леденостудена маса“ (Hoffmann 2001, 157).

От първата среща с вещицата ябълкопродавачка, през тайнствените градини и документи на Линдхорст, говорещите птици и змиички, „Златната делва“ е изпълнена с реалност и съновидения, чиито граници са дотолкова размити, че Анселмус не знае сънува или всичко фантастично и невероятно, което се случва около него, е реалност. Ужасяващото преживяване с хилещата се бронзова глава пред дома на Линдхорст, през погледа на „недостойните“ и „непосветените“, се оказва напълно лишена от мистично-магичните си окраски: „Заместник-ректорът Паулман минавал случайно […] и го видял да лежи в безсъзнание пред входа, а една стара жена […] се суетяла около него“ (Hoffmann 2001, 47). Анселмус трябва да повярва на това, което сънува „с отворени очи“, да повярва в любовта, за да достигне необходимата фаза на алхимичното дело, когато сливането на Краля и Кралицата е вече възможно и Философският камък ще се роди. В процеса на преобразяване на младия студент се намесват два образа – на архивариуса Линдхорст и на ябълкопродавачката, които алхимично биха могли да представляват двойствения Меркурий. Според алхимиците той е едновременно живак, планета, бог и необходимата съставка за направата на Философския камък. Меркурий присъства в целия процес на опуса като вид медиатор, но поради хермафродитната си природа е едновременно разрушителен и творящ (Abraham 2001, 126).

Един от главните персонажи в „Златната делва“ е архивариус Линдхорст. Силно впечатление прави неговото описание, направено от регистратора Хеербранд: „Тук, в града ни, живее един възрастен, доста странен, но много забележителен човек, някои казват, че се занимавал с тайни науки“ (Hoffmann 2001, 31). В своята библиотека той има „редки книги“ със „странни писмена“, което напълно съответства на представата за алхимик – потънал в своя кабинет мъж, затрупан с неразгадаеми пергаменти, колби, занимаващ се със своите окултни експерименти. В Трето бдение Линдхорст разкрива някои сведения от своята история, която всички приемат за „фантастични ориенталски измислици“, от което се разбира, че освен всичко друго той е и саламандър. Това е същество, според алхимичната традиция, живеещо и хранено от огъня, чиято кръв е най-ценното лекарство на земята. Блумфийлд го характеризира така: „Саламандърът край огъня живее, някои го назовават така, а други с друго име […] някои го наричат Меркурий“ (Bloomfield 1652, 312).

В неясната мъгла от илюзия и реалност, в която попада Анселмус, се чува „металическият глас“ на архивариус Линдхорст. С неговата помощ и напътствия младият студент успява да открие истината и вярата в любовта, които ще му донесат желаното блаженство в Атлантида. Със своите способности и намеса във великото дело на Анселмус архивариусът е Меркурий, този, който има силата да съедини мъжкия и женския принцип, Бялата кралица и Червения крал в едно неразделно цяло. Меркурий е разрушаващ и сътворяващ едновременно, наречен е „най-силният и най-великолепен, и най-богат от всички (Anonymus 1652, 198). Той е алхимичният елемент, който участва в целия опус и има способността да се преобразява. Понякога е минерал, планета, бог или животно, а друг път може да символизира елементите – огън, земя, вода и въздух.

Още в Първо бдение трансформиращите му способности се откриват в образа на ябълкопродавачката, която заплашва да затвори Анселмус в стъкленица. Изменчива като самия метал, старата Лиза се появява в облика на жена, змия и на малко дяволче в стаята на Вероника. Вещицата олицетворява негативното влияние на живака, който има способността да унищожи златото, и подлага на изпитание prima materia – Анселмус. След безуспешните опити да раздели младия студен от любимата му и да го отклони от пътя към безкрайното щастие, ябълкопродавачката се опитва да открадне и златната делва. И тук, в Десето бдение, е сблъсъкът между разрушителния и съзидателния Меркуий, чийто резултат ще предопредели крайния изход в алхимичния опус.

На пръв поглед, алхимичното изкуство изглежда като предшественик на експерименталната наука, но съществува и един втори пласт от неговия мироглед, който е много по-мистичен. Материалната стойност на златото не е самоцел за истинските алхимици. Те са виждали в процеса на трансформация възможност за промяна на собствената си личност. В основата на техния труд стои бленуваното възвръщане към райското божествено начало или към „златния век“ от митологичното минало. Така и в „Златната делва“ крайната цел не е откриването на златото, защото то е там на пиедестал, покрито с пурпурно кадифе. „Веществата“, с които Хофман борави, са младият студент и змиичката Серпентина, които в светлината на алхимичните процеси с преобразяването си ще постигнат хармоничния съюз между мъжа и жената. И както Философският камък не би бил възможен без обединяването на две вещества, на две противоположности, без сливането между мъжкото и женското, на Краля и Кралицата, така и разцъфването на лилията не би било възможно без бракосъчетанието на Анселмус и Серпентина. В края на новелата архивариус Линдхорст разказва завършека на история за Анселмус и ние разбираме, че той е щастлив в Атлантида, заедно със своята Серпентина. Тяхната любов и единение, сливането на Червения крал и Бялата кралица е възнаградено със златната делва, от която е поникнала лилия. „Серпентина! – възкликва в края на новелата Анселмус. – Вярата ми в теб, любовта ми разкри за мен съкровената същност на природата! Ти ми донесе лилията, израсла от златото, от първичната сила на земята, преди още Фосфорус да бе възпламенил размишлението – тя е познанието за светото съзвучие на всички същества и в това съзвучие аз живея и винаги ще живея безкрайно щастлив. Да, възвишено ощастливен, стигнах до познание на най-възвишеното, че трябва вечно да те обичам, Серпентина. И златните лъчи на лилията никога не ще угаснат, защото както са вечни вярата и любовта, така е вечно и познанието“ (Hoffmann 2001, 195). Така завършва пътуването на Анселмус – към Атлантида и към познанието. Главният труд на алхимика е именно вид пътуване, експедиция към селенията на всемирната мъдрост, защото според един анонимен трактат от сборника на Ашмол „без знанието не можеш да направиш Камъка“ (Ashmole 1652, 421).

За много други автори се знае със сигурност, че са проявявали интерес към алхимията, към нейната теория или практика. Но до нас не са достигнали доказателства за подобни влечения при Хофман. Независимо от това не може да се подмине фактът, че новелите му са изпълнени с алхимични символи и отпратки, при това обвързани с темата за андрогина. Знаейки за широките му интереси и познания в областта на науката и изкуството, не би било чудно, ако до него са достигнали и текстове за превръщането на металите в злато, за Философския камък и андрогинното сливане на Бялата кралица и Червения крал.

БЕЛЕЖКИ

1. Част от съчиненията му, заедно с текстове на Джордж Рипли, Джон Дий, Томас Нортън и др., са публикувани в сборника “Theatrum chemicum britannicum” (1652) – своеобразен компендиум от алхимични трактати. Съставител е Елиас Ашмол, също англичанин, учен, историк, антиквар, астролог, политик и последовател на алхимията. Вж. Ashmole 1652.

2. В първия превод на „Златната делва“ на български от Страшимир Джамджиев (1976 г.) дървото все пак е бъзово. Вж. Hoffmann 1994, 7, 11.

3. За символиката на дървото вж. още в: Roob 2009, 260 – 261. Тук и сл. преводи от английски са мои – Т.Б.

4. За процесите на пречистването и цветовата им символика вж. повече в „Речник на алхимичните образи“ на Л. Абрахам (Abraham 2010).

5. Тези етапи са трудно преводими и нямат популярност на български, но един приблизителен превод би звучал по следния начин: калциране, разтваряне, отделяне, съединяване, гниене, втърдяване, цибация, сублимация, ферментация, екзалтация, мултипликация, проектиране.

6. Тези процеси подробно са обяснени в книгата на А. Руб „Алхимия и мистицизъм“ (Roob 2009).

7. Nigredo e първият стадий на алхимичния процес, свързан с разлагащото се тяло на металите, с тяхната смърт. По-подробна информация за този етап в: Roob 2009, Abraham 2010.

8. В „Речника“ на Л. Абрахам Ludus puerorum нееднократно е коментиран с оглед на един или друг аспект от алхимичните процеси (Вж. Abraham 2010).

ЛИТЕРАТУРА

ХОФМАН, Е. Т. А., 2001. Приказни новели / Märchennovellen. Пловдив: Летера.

ЧОСЪР, Д., 1980. Кетърбърийски разкази. Прев. Александър Шурбанов. София: Народна култура.

ХОФМАН, Е. Т. А., 1994. Приказки. Прев. С. Джамджиев (1976). Плевен: ЕА.

REFERENCES

ABRAHAM, L., 2010. A Dictionary of Alchemical Imagery. Cambrige University Press.

ANONYMUS. 1652. Pater Sapientiae. In: E. ASHMOLE (Eds.). Theatrum Chemicum Britanicum, 194 – 310. London: Printed by J. Grismond for Nath. Brooke, at the Angel in Cornhill.

ASHMOLE, E., 1652. Theatrum Chemicum Britanicum. London: Printed by J. Grismond for Nath: Brooke, at the Angel in Cornhill.

<https://publicdomainreview.org/collection/theatrum-chemicum> [достъп на 20.09.2022]

BLOOMFIELD, W. 1652. The Campe of Philosophy. In: E. ASHMOLE (Eds.). Theatrum Chemicum Britanicum, 305 – 323. London: Printed by J. Grismond for Nath. Brooke, at the Angel in Cornhill.

CHARNOCK, Т. 1652. Breviary of Natural Philosophy. In: E. ASHMOLE (Eds.). Theatrum Chemicum Britanicum, 291 – 302. London: Printed by J. Grismond for Nath. Brooke, at the Angel in Cornhill.

CHOSAR, D., 1980. Ketarbariyski razkazi. Prev. A. Shurbanov. Sofia: Narodna kultura.

HOFFMANN, E. T. A., 1994. Prikazki. Prev. S. Dzhamdzhiev (1976). Pleven: EA.

HOFFMANN, E. T. A., 2001. Prikazni noveli / Märchennovellen. Plovdiv: Letera.

ROOB, А., 2009. Alchemy and Mysticism. London: Taschen Bibliotheca Universalis.

RIPLEY, G. 1471. The Compound of Alchymie. In: Alchemical Texts <https://www.alchemywebsite.com/tcbcompound.html> [достъп на 20.09.2022]

THOR, G., 1667: An Easie Introduction to the Philosophers Magical Gold. London: Printed for Matthew Smelt. <https://archive.org/details/ easieintroductio00thor> [достъп на 20.09.2022]

ZIOLKOWSKI, T., 2015. The Alchemist in Literature. From Dante to the Present. Oxford: Oxford university press.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.