Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/6, стр. 539 - 546

ТИПОЛОГИЯ НА НОВАТА ЛЕКСИКА ОТ ЧУЖД ПРОИЗХОД В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Диана Благоева
E-mail: diablag@mail.bg
Institute for Bulgarian Language
52 Shipchenski prohod blvd. bl. 17
1113 Sofia +359 2879 29 48

Резюме: Статията разглежда типологията на новата лексика от чужд произход в съвременния български език. Изясняват се причините за навлизане на нови думи в езика. Новата лексика от чужд произход се класифицира въз основа на признаци като: тип на денотацията, език източник на заемането, степени на адаптация в езиковата система и др.

Ключови думи: lexis of foreign origin, exotic lexis, lexical borrowings

Една от най-характерните особености на неологизацията в българския език в периода от края на ХХ в. насам е засиленото навлизане на чуждоезикова лексика, което е следствие от активизирането на междукултурните и междуезиковите контакти и въздействия в новите условия на политическа, икономическа и културна глобализация, бурно развитие на технологиите, разпространение на съвременни средства за комуникация, нарастване на ролята на средствата за масова информация.

Сред вътрешноезиковите предпоставки за активизиране на лексикалното заемане водещо място имат комуникативно-номинативните фактори: възникналата в обществото необходимост от назоваване на нови денотати (новите явления и реалии, възприети от чужда действителност, обикновено навлизат в родната среда заедно със своите названия), а също така от диференциране и конкретизиране на съществуващо сигнификативно съдържание. Важен е също така стремежът за разнообразяване на номинативните средства и модернизиране на изказа. Нерядко роля играят и някои социално-психологически фактори като езиковата мода, свързани с възприемането на заетата лексика като „престижна“ (Чоролеева, 2010, Крумова-Цветкова, 2013) и възможното „повдигане в ранг“ (мелиорация) на някои заемки спрямо прототипа им в езика източник (Крисин, 2000). При заемането на терминологична лексика от значение са и такива характеристики на термина като краткост (срв. сплитер спрямо семантично равнозначното делител на мощност, бранд срещу търговска марка), семантична точност и еднозначност (срв. даунлоудвам спрямо многозначното домашно съответствие свалям).

Новата лексика от чужд произход в българския език може да бъде типологизирана по няколко признака.

1. Според особеностите на денотацията

По този признак чуждоезиковата лексика се поделя на екзотична и неекзотична. За същността на екзотизмите в научната литература съществуват различни схващания. Тук се изхожда от виждането, според което екзотизмите са чужди думи, означаващи реалии, които са характерни за чужда култура и не съществуват (и не са съществували) в културата на езика приемник. Екзотизмите функционират в речта като средство за предаване на особеностите (колорита) на бита и културата на други страни или народи (Крумова-Цветкова, 2013).

Новата екзотична лексика в българския език се разпределя в няколко основни тематични групи: общество и политика: обамакони ‘консерватори, подкрепящи политиката на президента Обама’, обаманомика ‘философия, следвана от управлението на президента Обама при провежданата икономическа политика’, путинизъм, нашисти ‘привърженици на младежкото движение „Наши“ в Русия’, гладомор ‘масов глад през 1932 – 1933 г. в Украйна и някои други територии на Съветска Русия, довел до смъртта на милиони хора’ (Сорока, 2013), джихад, муджахидин, шахид; икономика: чаебол ‘индустриален конгломерат в Южна Корея, контролиран от една фамилия’; изкуство и музика: манга ‘японски жанр графични новели с разнообразна тематика, изпълнени в стил, характерен за традиционната японска живопис’, аниме, аниманга ‘анимирана манга’, манкага ‘автор на графични новели от жанра манга’, боевик ‘жанр в руското кино – филм с военна тематика’, макарена, ламбада; парични единици: толар, гривна, лат; кулинария: фусили, лингуини, гирос; етноними: косовар и др.

При актуализиране на съответната чужда реалия за родната действителност екзотичната лексика преминава към кръга на неекзотичната, т. е. протича деекзотизация (Маринова, 2008). За протекъл подобен процес може да се говори например при следните лексикални единици: пъб (срв. известен софийски пъб), юпи (срв. новите юпита, царските юпита), букмейкър (срв. родните букмейкъри), блокбастър (срв. българският блокбастър), брънч (срв. коледен брънч в софийски хотел), също бинго, фастфуд, чийзбургер, дюнер, суши и др.

В процеса на деекзотизация се вписва и наблюдаваното в съвременния период семантично обогатяване на някои нови (като талибан) и редица по-отдавна познати екзотизми (като камикадзе, гуру, шаман, зомби), при които възникват нови преносни значения на домашна почва. 1)

2. Според езика източник

2.1. Произход на новата екзотична лексика в българския език

Новите екзотизми в българския език са с произход от следните езици: английски (обамакони), италиански (фетучини, ньоки, пене), испански (макарена), португалски (ламбада), руски (спецназ, спецназовец, омоновец, нашисти, елцинизъм, путинизъм), украински (гривна, гладомор), сръбски (косовар), словенски (толар), латвийски (лат), гръцки (гирос), арабски (джихад, муджахидин, шахид), японски (суши, манга, манкага), корейски (чаебол) и др.

2.2. Произход на новата неекзотична лексика в българския език

2.2.1. Лексика от западноевропейските езици

В разглеждания период най-многобройни са заемките от английския език. Представа за това може да даде обстоятелството, че преобладаващият брой (около 1020) от включените в РНДБЕ 2010 заети лексикални неологизми са англицизми, а количеството на регистрираните заемки от други езици е десетократно по-малко. Според наблюденията на някои учени заемането от английски в предходния период не е така активно. Както посочва И. Грабовски например: „По отношение на българския език, в сравнение с някои други славянски езици, английският не е главен източник на заимствуване на думи дори и сега, когато броят на заемките от английски произход е доста голям. [...] Дори в сравнение с френски и немски английският език оказва по-слабо влияние върху българския“ (Грабовски, 1989: 274).

В повечето случаи новите английски заемки се отнасят към пласта интернационална лексика, тъй като се наблюдава паралелно проникване в множество езици от различни езикови семейства. Като пример може да се посочат следните нови лексикални интернационализми:

бълг. рейтинг (рус. рейтинг, укр. рейтинг, пол. rating, чеш. rating, слов. rating, исп. rating, фр. rating, нид. rating, рум. rating, швед. rating, тур. reyting от англ. rating);

бълг. интернет (рус. интернет, белар. iнтэрнэт, укр. інтернет, срб. интернет, хрв. internet, слвн. internet, чеш. internet, слов. internet, пол. internet, лит. internetas, латв. internets, нем. Internet, фр. internet, исп. internet, ит. internet, рум. internet, нид. internet, дат. internet, унг. internet, тур. internet от англ. internet от interconnected network);

бълг. блог (р. блог, белар. блог, укр. блог, пол. blog, чеш. blog, хрв. blog, слвн. blog, срб. блог, унг. blog, дат. blog, нем. Blog, исп. blog, ит. blog, порт. blog, фр. blog, рум. blog, тур. blog от англ. blog от web и log).

Тематичното разпределение на новата лексика, заета от английския език, е разнообразно (Колковска, Благоева, 2012). Със заемки от английски активно се попълват следните тематични области: компютри и интернет: лаптоп, курсор, имейл, хакер, интерфейс; икономика и финанси: спонсор, дилър, офшорен, листвам; общество и политика: глобализация, клиентелизъм, теледемокрация; спорт: каланетика, сноуборд, рафтинг, бодибилдинг, степер, параглайдинг; популярна музика: техно, хип-хоп, сингъл, ремикс; изкуство: фентъзи, трилър, римейк, ситком; козметика и козметология: липосукция, ботокс; масмедии и реклама: токшоу, брифинг, праймтайм, имиджмейкър, пиар; бит: хамбургер, дресинг, корнфлейкс, джус, тостер; развлечения и хоби: пейнтбол, зорбинг, пъзел; други: кампус, виагра, джакпот.

В разглеждания период в българския език навлизат, макар и по-ограничено, нови заемки и от други западноевропейски езици като:

– френски: заемат се лексикални единици от следните тематични групи: общество и политика: алтерглобализъм, алтеревропеизъм, мондиализация; икономика и финанси: миноритарен, марж, маркетьор, волатилен; техника: инжекцион; козметика и козметология: балеаж, гомаж, дарсонвал, визажист, душгел, ексфолиант; мода: прет-а-порте, дефиле, бандо; кулинария: гурме, фрапе; спорт: паркур, петанка и петанк; други: видеотека, енотека, дениер, кабрио, консуматив, сомелиер;

– немски: пуч, идеологема, митологема, мюсли, земел, щендер, щрихкод, ламинирам;

– испански: мачо;

– италиански: навлизат главно лексеми от областта на кулинарията: тирамису, брускети, паста, антипасти, мокачино; отбелязани са също нови думи от областта козметика и козметология като вторичната заемка теракота ‘вид основа за грим’; както и заемки от някои други области: борсета, графити, папарак, бариста;

– шведски: омбудсман.

2.2.2. Лексика от славянските езици

В най-новия период случаите на лексикален трансфер от други славянски езици са редки. Наблюдава се заемане от руски (срв. компромат, гендир, перестройка, перестройчик), но резултатите от този процес трудно биха могли да се сравняват с мащабите на въздействието, което руската лексика оказва върху българската например в десетилетията на социалистическото развитие. В субстандарта е отбелязан единичен случай на заемане от чешки, срв. пико (жаргонно название на метамфетамина).

2.2.3. Лексика от екзотичните езици

Както и в предишните периоди, навлизането на лексика с произход от ориенталските и други екзотични езици обикновено се извършва с посредничеството на западноевропейските езици. Може да се посочат нови заемки от следните екзотични езици: японски: тамагочи; китайски: фън шуй (други форми фен шуй, фън-шуй); малайски: бънджи; таитянски: парео. Посредник за възприемането на тези думи в повечето случаи е английският език (срв. бънджи – през англ. bundgee, парео – през англ. pareo).

3. Според наличието/отсъствието на семантични и функционални еквиваленти на заемките в утвърдения речников състав

По този признак новата заета лексика може да бъдe поделена на еквивалентна, безеквивалентна и частично еквивалентна. Тази подялба е до голяма степен сходна с приетия в немската лингвистика подход за класифициране на англицизмите в съвременния немски език в три групи: допълващи (ergänzend), изместващи (verdrängend) и диференциращи (differenzierend) 2) (Валтер, 2010) – подход, който успешно би могъл да се приложи при анализа не само на англицизмите, но и на заетата лексика изобщо.

Безеквивалентни са тези заемки, които означават нови за езика приемник понятия и поради това нямат семантични и функционални съответствия в съществуващия речников състав. От този тип са например неологизмите файл, сървър, онлайн, бутик, аутлет, балеаж, гомаж. Безеквивалентните заемки се отнасят към абсолютните неологизми в езика.

Възможно е към заемки, навлезли първоначално като безекивалентни, впоследствие на домашна почва да възникнат семантично и функционално еквивалентни названия. Така например в паралелна употреба са маунтинбайк и планинско колоездене, омбудсман и обществен защитник, блог и онлайн дневник, Интернет и Мрежата, Световната мрежа, борд на директорите и директорски съвет, антиейджинг и антивъзрастов, блокбастър и касов филм. Това води до обогатяване и разширяване на синонимните средства в езика.

Еквивалентни са нови заемки, които имат пълни семантични съответствия сред вече утвърдената лексика на езика приемник. Такива са например заемките бодибилдинг и бодибилдър спрямо съществуващите от по-отдавна синонимни съществителни културизъм и културист; тийнейджър спрямо младеж, юноша; гей спрямо хомосексуалист; мейкъп спрямо грим; електорат спрямо избиратели; килър спрямо наемен убиец; фен спрямо почитател. Еквивалентните заемки са относителни неологизми – съвместяват нова формаи познато семантично съдържание. С навлизането си някои от тях изтласкват или показват тенденция да изтласкат от употреба вече съществуващите синонимни номинации (срв. бодибилдинг и културизъм) или функционират паралелно с тях (срв. гей и хомосексуалист).

Частично еквивалентни са нови заемки, които показват частично съвпадение със семантичното съдържание и стилистичните характеристики на лексеми от утвърдения речников състав. Специализация на значението на заемката по отношение на домашния еквивалент е налице например при думите звучене и саунд ‘музикално звучене със специфични стилови характеристики’, представяне и презентация ‘представяне на нови продукти, книги и под. пред публика с рекламна или търговска цел’, изключителен и ексклузивен. Случаи на непълна синонимия при новозаети термини и домашни думи са посочени от М. Попова: юзър – потребител, фючърсен – бъдещ, ъпдейт – обновяване, осъвременяване (Попова, 2012: 424). Функционална взаимозаменямост между този тип нови заемки и съответните познати лексеми се наблюдава само в определени случаи, срв. ексклузивни/изключителни права, но само ексклузивни купувачи, ексклузивни стоки; ъпдейт на съдържание/обновяване на съдържание, но само обновяване на гардероба.

4. Според наличието/отсъствието на език посредник при заемането

Различават се преки и непреки заемки. Както беше посочено по-горе, заемането от екзотичните езици в съвременния период по правило е непряко и се извършва с посредничеството на западноевропейските езици (основно английски). Отбелязват се и случаи на непряко заемане от езици извън кръга на екзотичните. Така например съществителното пуч е с произход от немски, но навлиза в българския език чрез руски (срв. рус. путч и производното путчист). 3) Според Д. Мосъп произхождащата от шведски дума омбудсман прониква в българския език с посредничеството на английския, което личи от обстоятелството, че тя фонетично отразява английското произношение (Мосъп, 2013: 71).

5. Според степента на адаптираност на заемката в системата на езика приемник

Различават се усвоени (адаптирани) заемки и неусвоени заемки (варваризми). Към варваризмите се отнасят единици с нулева степен на адаптираност като например множеството употребявани в автентична графична форма английски лексеми и абревиатури в компютърния професиолект, напр. driver port, control panel, e-mail (адрес), zip (формат), web (сърфист) (виж Кирова, 2010, откъдето са и посочените примери).

В някои случаи в писмената комуникация чуждите думи функционират паралелно в адаптирана и неадаптирана форма, срв. напр. цитатния израз (варваризъм) Public Relations, който се среща успоредно с транскрибираното пъблик рилейшънс, както и с единиците PR, ПР, пи ар и пиар.

Адаптационните процеси на новозаеманата лексика в съвременния период протичат по познатите и досега начини (виж по-подробно Колковска, Благоева, 2012). Характерно е, че в редица случаи адаптацията е улеснена, тъй като се извършва по аналогия с вече усвоени в системата на езика единици от чужд произход. Така например множеството новонавлизащи английски образувания, завършващи на -ing, се адаптират по същия начин, както навлезлите по-рано в езика думи от този тип.

Като обобщение може да се каже, че в съвременния период процесите на заемане се активизират значително, като в ролята на език източник на заемането влиза най-вече английският (главно в неговия американски вариант). Паралелното заемане от английски в различни приемащи езици води до оформянето на нов пласт интернационална по характер лексика.

Масовото навлизане на нови чужди по произход думи би могло да доведе до затрудняване на комуникацията и обикновено получава противоречиви оценки от специалистите и по-широката общественост, включително и като „замърсяване“ на езика. Както обективно отбелязва Т. Бояджиев по отношение на новите английски заемки обаче: „Констатацията за големия брой англицизми на пръв поглед е вярна, но тя може да се оспори и като недостатъчно точна, ако се имат предвид сферите, в които те се използват. [...] те [англицизмите] по различен начин се разпределят, употребяват, усвояват и задържат в книжовния български език, който обаче сам определя какво му е нужно в определен период от развитието му“ (Бояджиев, 2005).

Комуникативно и функционално обоснованото заемане на нови чужди думи (т. е. най-вече навлизането на безеквивалентна и частично еквивалентна заета лексика) и в съвременния период е един от основните начини за обогатяване на речниковия състав.

БЕЛЕЖКИ

1. Механизмът на неосемантизационните процеси при посочените съществителни имена е описан от С. Колковска (Колковска 2012).

2. Вж. Verein Deutsche Sprache (http://www.vds-ev.de/).

3. Неслучайно пуч и пучист се използват основно в контексти, отнасящи се до опита за държавен преврат в СССР срещу М. Горбачов през 1991 г.

ЛИТЕРАТУРА

Бояджиев, Т. (2005). Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. – Български език и литература, № 5.

Валтер, Х. (2010). Miscellanea зa новите англицизми в българския и немския език като лексиколожки, лексикографски и транслационен проблем. – В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София.

Грабовски, И. (1989). Асимилацияна някои английски заемки в българския език. – Във: Втори международен конгрес по българистика. Т. 4. Доклади. Сравнително и съпоставително езикознание. София.

Кирова, Л. (2010). Езикът на BG инфо поколението. София.

Колковска, С. (2012). Нови метафорични и метонимични значения в българския език, възникнали при съществителните имена – Български език, № 4.

Колковска, С., Д. Благоева. (2012). Интернационализация на новата лексика (върху материал от българския език). – In: Specyfika leksyki i słowotwórstwa w językach słowiańskich. Prace Slawistyczne 136. Warszawa.

Крысин, Л. П. (2000). Иноязычное слово в контексте современной общественной жизни. – В: Русский язык конца XX столетия (1985 – 1995). Москва.

Крумова-Цветкова, Л. (2013). Динамика в лексикалната система на българския език. – В: Българска лексикология и фразеология – Т. 1. Българска лексикология. София.

Маринова, Е. В. (2008). Деэкзотизация лексики как источник семантического обновления русского языка на рубеже XX – XXI вв. – Вестник Российского университета дружбы народов. Серия: Русский и иностранные языки и методика их преподавания, № 3.

Мосъп, Д. (2013). Лексикален и семантичен трансфер от английски на български. Дисертация. София.

Попова М. (2012). Теория на терминологията. Велико Търново.

РНДБЕ (2010). Пернишка, Е., Д. Благоева, С. Колковска. Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на XXI в.). София.

Сорока, О. (2013). Новите думи от украински произход в българския език. – В: Проблеми на неологията в славянските езици. София.

Чоролеева, М. (2010). Езикова мода и процесите на развитие и обогатяване на лексиката. – Многообразие в единството, 2010, № 1.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.