Български език и литература
Вход / Регистрация

2015/2, стр. 130 - 137

ДИСКУРСЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА В УКРАЙНА: ЕТНОЕЗИКОВ, СОЦИОЛИНГВИСТИЧЕН И КОМУНИКАТИВЕН АСПЕКТ

Светлана Корниенко
E-mail: margo_68kazak@mail.ru
University of Sofia
Studentski grad bl. 57В room 812
Sofia Bulgaria

Резюме: Езикът на българския етнос в Украйна функционира изолирано от книжовния език и не само се е съхранил, а е останал основно средство за общуване на шест поколения – от времето на преселването до днес. В статията са представени три аспекта на проблема: етноезиков, социолинвистичен и комуникативен аспект на функционирането на българския език в Украйна. Найголямо внимание е отделено на комуникативния аспект, защото той е основа на езиковото обучение.

Ключови думи: discourse, literary Bulgarian language, ethnolinguistic, sociolinguistic and communicative aspects, ethnic Bulgarians

Дискурс (от френски език) означава разговор по тема, сложно обединяване на езиковата практика и на екстралингвистичните (външните) езиковите фактори: поведение, регламентирано в достъпни за възприемане форми, необходими за разбиране на текста, обединяване, което дава представа за участниците на общуването, тяхните цели и задачи, условия за изработване и възприемане на съобщението. В последно време този термин е широко разпространен в хуманитаристиката и получава нови оттенъци в значението. Ако по-рано това понятие включва само езиковата практика, с развиването на дискурсния анализ дискурсът започва да означава и надезикови семиотични процеси. Дискурсът е език, който функционира в социалния контекст. Езикът на българската диаспора, разглеждан като дискурс, създава възможност за изучаването му в предложените аспекти.

За функционирането на езика е необходимо неговото активно използване в обществените отношения, в бита, в художествената сфера. Българският език в Украйна се използва предимно в бита и само някои негови функции се реализират в обществената сфера. Българите са едно от националните малцинства, които живеят на територията на украинската държава, предимно в Одеска и Запорожка област. В повече от 30 училища в Одеска област се учи български език като предмет, факултативно го изучават и в училищата на Запорожка област, където обаче възникват определени трудности. Тези трудности произтичат най-вече от недобросъвестно или недоброжелателно отношение от страна на районните отдели на образованието и дори броят на факултативните занятия е ограничен до минимум.

Проблемите на езика и на културата на българите от диаспората подробно са разгледани в изследванията на М. Дихан, И. Стоянов. Процесът на обучението по български език като роден в диалектна среда е обект на дисертационното изследване на В. Терзи.

Желанието на представителите на българската диаспора в Украйна да знаят своите корени е подкрепено от авторитета на България като независима държава, която е мост между Азия и Европа. Това, че България е член на ЕС, към който се ориентира външната политика на Украйна в последните години, определено увеличава значението на българския книжовен език.

Овладяването на съвременния български книжовен език се оказва трудно. Българските деца само вкъщи, в семейството, а понякога и на улицата говорят помежду си на родния си език. В училището се преподава на украински или на руски език. Невисокото равнище на усвояване на българския книжовен език от българите в Украйна може да се обясни с недостатъчността на контактите с България, с липсата на подходяща езикова среда. Това са причините книжовният български език да се възприема в Украйна като чужд.

Разликите между езиковите системи – на съвременния книжовен език и езика на диаспората – се обясняват с факта, че в края на ХІХ век българският книжовен език и езикът на диаспората се развиват по свой собствен начин: социокултурните процеси в държавите и общностите, в които те функционират, съществено се различават. Водеща роля при това имат извънезиковите фактори, които влияят на лексикалния състав в количествено отношение – много български думи са заменени от руски или украински, така че да е по-лесно общуването. Родните думи пък са забравени. Например, думата `вече` е заменена с руската дума `уже`, `също` – рус. `тоже`, `винаги` – рус. `всегда`, `кибрит` – укр. `сирники`. В граматиката са налични някои елементи на диалекта: частицата `ще` звучи като `ке, ки, жда, ждъ, жа, жъ, ша, шъ` – `ки даваш`, `жа миеш`, въпреки че отделни граматични форми също се са развили самостоятелно. Например думата `тичам` е заменена с `бягам` (рус. `бежать`) – думата е заета от руски, а е променена според нормите на българската граматика – с налагане на окончанието -ам.

Съвременната методика на обучението по български език няма специално разработени методи и техники за изучаване на родния език от представители на диаспората. Прегледът на етноезиковата ситуация на българската диаспора в Украйна води до заключението, че благоприятните ефекти от възраждането на езика увеличават желанието на носителите му да разширяват неговите функции. За да живее и да се развива езикът на диаспората, необходимо е обхватът на общуващите на български език да бъде разширен във всички възрастови категории.

За да се запазва и да се развива българският език, перспективна и социално значима е образователната сфера, която спомага за формирането на езиковите компетентности на индивида. Овладяването на българския книжовен език следва да се насърчава чрез медиите, литературата, театъра, киното. Но най-важно е формирането на знанията за книжовния български език у представителите на диаспората.

Езиковият проблем се е съобразявал с изискванията на социално-историческите епохи: „... през 20-те – 30-те години... опозицията на социалнополитическите системи е станала причина за създаване и утвърждаване на местни разпоредби (Украйна), които предложили собствени норми, различни от официалните норми в България. Разликата между правописните и графичните системи на книжовния и диалектния език усложни по това време връзката между двете книжовни форми на един и същ национален език. Въпреки това трябва отново да се подчертае, че това не е причина, а резултат от противостоянието на враждебни политически социуми“ (Стоянов, 2002: 335).

Днес проблемът за спазване на нормите на българския книжовен език в Украйна е още по-актуален, защото диалектното говорене на носителите на езика от диаспората има нисък социален статус, за разлика от книжовната норма, която функционира в България. „За решаването на този проблем са необходими комплексни изследвания на съвременното състояние на островния идеолект, включително устната и писмената му форма“ (Стоянов, 2002: 336). Островният идеолект е езикът на представителите на диаспората в Украйна.

Културата, като широко понятие, обхваща всичките аспекти на човешкия живот, материални и духовни. При разглеждане на взаимодействието между българската и украинската култура трябва да се отчитат социално-икономическите, психологическите, етическите и социолингвистичните аспекти. За да се усъвършенства изучаването на книжовния български език от представителите на българската диаспора в Украйна, е необходимо да се изработи ефективна стратегия, обединяваща изучаването на езика и на културата, да се подбере материал с подходящ културен контекст и да се приложи ефективна методика на преподаване на езика. Етноезиковият подход към фунционирането на езика предпоставя разбиране, толерантност и отчитане на културните особености на другите нации в мултиетническия и съответно мултиезиков контекст, в който съществува изследваният език.

Ако разглеждаме социолингвистичния подход към проблема за функционирането на българския език в Украйна, трябва да отбележим, че българският език вследствие на редица исторически, обществени и културни причини е език за общуване на един етнос, разделен в териториално, обществено и културно отношение. За всеки човек изгубването на културата и на родния език означава изгубване на правата за принадлежност към дадена нация, затова за всеки образован и съзнателен представител на своя народ защитата на родния език е била и остава едно от най-важните национални задължения.

Редица учени са изследвали езика на българската общност: М. С. Державин, А. Ф. Музиченко, Д. П. Дринов, С. Б. Бернштейн и др. В изследването на М. С. Державин (1914) за културата и бита на българите позволява да се определи езикът като постепенно обединение на различни диалекти. Днес много лингвисти в Украйна, Русия и България се занимават с проблема на функционирането за българския език – И. А. Стоянов (Киев), В. А. Колесник, В. М. Терзи (Одеса), О. С. Парфьонова (Москва), Р. Русинов, Л. Стоичкова, С. Курдова (Велико Търново), Ц. Николова (София), В. Кондов (Пазарджик).

Различните езикови равнища по различен начин кореспондират с други езици. Лексиката и фразеологията са по-отворени за включване в тях на езикови единици от руски, украински, молдовски, румънски език, което не е характерно за фонетиката, морфологията и синтаксиса. Затова не може да се говори за език с деформирани диалекти, а по-скоро – за език, който е многофункционален. За това, че българският е език за живо общуване в Украйна, свидетелства използването му в компактните места, населявани от българи. И това потвърждава О. С. Парфьонова, защото извършеният от нея анализ на речевото поведение в различни възрастови групи на сегашните наследници на българи преселенци „не позволява да се говори за тенденцията на изместване на националния език в този колектив говорещи“ (Стоянов, 2002: 126).

Езикът на българите в Украйна е необходимо да се смята за език на отделна лингвистична общност и да се прилага спрямо него социолингвистичен подход като към социалнокомуникативна система, към определен езиков код, което позволява да се определят отличителните тенденции в развитието му и неговите типологични черти. Разглеждането на езика в този ракурс помага при решаването на актуалния проблем за избора на норми: местни или книжовни. Главна роля за това има ценностното ориентиране на местните носители към нормите на българския книжовен език. „Благодарение на тях местният вариант, подчинен на регионалните норми и стилистично диференциран, влиза, от една страна, в корелативни отношения с книжовната норма, а от друга – с контактиращите книжовни езици“ (Стоянов, 2002: 16).

Шест поколения носители на български език са го съхранявали, затова е напълно правомерно те да се смятат за образец на устойчивост на комуникативната система. Причините, които са спирали процеса на асимилацията, са импулсивността и относителната кратковременност на отделните му етапи. Със засилването на асимилацията се засилва опозицията срещу нея: представителите на българската националност полагат максимум усилия за съхраняване на българския книжовен език. Езикът на българите в Украйна е етнически и функционира откъснато от основния масив от времето на масовите преселвания от България, предизвикани от руско-турските войни в първата половина на ΧΙΧ в. Като една от разновидностите на българския език, той има много еднакви черти с книжовния български – обща лексика, морфологични и синтактични особености.

Тъй като българският език се е използвал в устното общуване, той придобива различни нови оттенъци във функционален план. Активното взаимодействие с украински, руски, румънски, гагаузки език води до включване на много чужди лексеми в българския. Логично много от българите в Украйна стават билингви, трилингви. Посочените явления са били стимул за стилистична диференциация на езика, предизвикали са лексикални промени, разширили са семантичния обем на някои думи и са увеличили синонимните отношения. Лексиката и морфологията отразяват влиянието на съседните езици. Най-често руските думи се адаптират към българските правописни правила: русски език (русский язык) – български език, лъжно мнение (ложное мнение) – лъжовно мнение, главнокомандущият, солдати, ежемесячни, иностранци, следующа, основена напомнюва, предъидущият, изменяване и т. н. Понякога думите се заемат без промени: вопрос, около, бумажки (пари) , а думата от родствения език става частичен синоним към тази, която е функционирала досега: стол (маса), ленточка (панглика) . Лексиката на румънския език е представена с тематична група `администрация, управление`: ревизори за дистрикт, мемоар, шефът на полицията (Стоянов, 2002: 142).

В активните междуезикови отношения българските говори са били също и източник на устно заемане в други езици. Това са думи от битовата сфера, които се използват от украинци и руснаци: черги, престилки, плачета, милина, ихния, манжа, лютеница.

В процеса на изучаване на връзките и отношенията на българския език с други езици на лексикално равнище възникват редица въпроси, решение на които е възможно, като се разглежда историята на отделните лексикални преобразувания, включително особеностите на функциониране на българския език в чуждоезикова среда. За анализ могат да бъдат взети лексеми, които са станали езиков факт, придобили са стабилност за функциониране в интерференционните процеси. Лексикалните единици от чужд произход органично са влезли в езиковата структура на българските говори вследствие на междуезикови контакти, те също се използват от билингви на друг (източнославянски) език в практиката на вербалното общуване. За това способства генетическата връзка на езиците. Заемки от украински език в българските говори на представителите на диаспората са такива думи като: байдуже (равнодушно), жатка (жътварка), дичка (саморасло растение), задурну (без пари), купица (копа), куфня (кухня), молодняк (млади домашни животни), молотарка (вършачка), чуприна (перука). Активността на говорите на преселенците се обяснява с фактори от екстралингвистичен характер: промяна на местоживеенето, географския ландшафт, необходимост от приспособяване към новите условия – новото във възприемането и предаването на опита в начините за водене на домакинство, обработване на земя, в градинарство, животновъдство, лозарство и др. Решаваща роля при това има отсъствието на връзки с книжовния език. Различните географски условия, в които попада българският език, предизвикват създаване на противоречива ситуация в междуезиковите контакти: освен влиянието от страна на книжовния украински или руски език или от двата езика заедно в някои региони се наблюдава влияние върху книжовния български език на разговорната форма на езика (просторечието), възникнало в зоните на активни междуезикови връзки. Благодарение на това койне се формират семантичните признаци на неологизмите, техният функционален статус, очертават се явления с дистинктивен характер в системата на съществуващите противопоставяния. Промяната на географския ландшафт насърчава укрепването на контактите с другите езици в този регион, което способства за попълване, а понякога и за подновяване на лексикалния състав с нови езикови единици.

ЛИТЕРАТУРА

Антонова, Н. В (1996). Проблема личностной идентичности в интерпретации современного психоанализа, интеракционизма и когнитивной психологии // Вопросы психологии, № 1. Москва.

Бернштейн, С. Б., О. В. Чешко, Е. И. Зеленина (1958). Атлас болгарских говоров в СССР. Вступительные статьи, комментарии к картам.

Державин, М. (1914). Болгарские колонии в России. – Т .1., Сборник за народни умиротворения и народопис, кн. ХХХІХ. – София: БАН, 1914, Т. 2. Язык. Пг., 1915,+ тексты.

Димчев, К. (1998). Обучението по български език като система. (Второ преработено и допълнено издание). София.

Дихан, М. (2001). Преселване на българите в Южна Украйна. Одеса.

Петров, А. ( 2006). Дискурсът на методическите изследвания. – Български език и литература, кн. 5.

Стойчева, М. (2006). Европейска езикова политика. София.

Хаджов, Ив. (1941). Методика на обучението по български език (бележки). София.

Стоянов, И. (1995). Български език в Украйна: проблеми на функционирането и развитието на лексиката. Ръкопис на дисертацията за придобиване на научна степен доктор на филологическите науки.

Стоянов, И., Е. Стоянова, И. Дадеверин (2002). Мова болгар України. Киев.

Терзи, В. (1994). Лингводидактические основы создания и исполнения учебно-методических комплектов по болгарскому языку для средней школы. Одеса.

REFERENCES

Antonova, N. V.(1996). Problema lichnostnoy identichnosti v interpretatsii sovremennogo psihoanaliza, interaktsionizma i kognitivnoy psihologii // Voprosay psihologii, № 1. Moskva.

Bernshteyn, S. B., O. V. Cheshko, E. I. Zelenina (1958). Atlas bolgarskih govorov v SSSR. Vstupitelynaye statyi, kommentarii k kartam.

Derzhavin, M. (1914). Bolgarskie kolonii v Rossii. – T .1., Sbornik za narodni umirotvoreniya i narodopis, kn. HHHІH. – Sofiya: BAN, 1914, T. 2. Yazayk. Pg., 1915,+ tekstay.

Dimchev, K. (1998). Obuchenieto po balgarski ezik kato sistema. (Vtoro preraboteno i dopalneno izdanie). Sofiya.

Dihan, M. (2001). Preselvane na balgarite v Yuzhna Ukrayna. Odesa.

Petrov, A. ( 2006). Diskursat na metodicheskite izsledvaniya. // Balgarski ezik i literatura, kn. 5.

Stoycheva, M. (2006). Evropeyska ezikova politika. Sofiya.

Hadzhov, Iv. (1941). Metodika na obuchenieto po balgarski ezik (belezhki). Sofiya.

Stoyanov, I. (1995). Balgarski ezik v Ukrayna: problemi na funktsioniraneto i razvitieto na leksikata. Rakopis na disertatsiyata za pridobivane na nauchna stepen doktor na filologicheskite nauki.

Stoyanov, I., E. Stoyanova, I. Dadeverin (2002). Mova bolgar Ukraїni. Kiev.

Terzi, V. (1994). Lingvodidakticheskie osnovay sozdaniya i ispolneniya uchebno-metodicheskih komplektov po bolgarskomu yazayku dlya sredney shkolay. Odesa.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.