Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/2, стр. 111 - 121

СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ

Михаил Виденов
E-mail: mihail_videnov@abv.bg
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: В предлаганата работа се прави опит да се набележат 5 периода в развитието на ситуацията в българския език, като за начален момент се взема третата четвърт на ХVІІІ в. и се стига до обозримото бъдеще през следващите десетилетия на ХХІ в. В центъра на изложението е проследяването на мезолектите, които са междинен език, характерен за ония диалектни носители, които са принудени от обществената действителност да усвояват българския езиков стандарт. В изложението е развита една прогностична идея. В бъдещата бездиалектна ситуация мезолектите по своята същност ще представят един своеобразен субстандарт, който с течение на десетилетията ще се слее с ниския стил на езиковия ни стандарт. Направен е и опит за онагледяване на основната идея.

Ключови думи: mezolect, acrolect, language situation, situation in Bulgarian language

Като увод в следващите разсъждения ще кажем няколко думи за понятията българска езикова ситуация и ситуация в българския език. Названията не са игра на думи и не означават едно и също понятие, т. е. не са синонимни термини. В трудовете по социолингвистика един от основните обекти на анализ и описание е езиковата ситуация, като с този термин се означава съвкупността от езици и диалекти в определен регион или най-често в определено държавно обединение (Виденов, 1982: 99 – 101). Анализът на една конкретна езикова ситуация обхваща проследяването на динамиката между езиковите формирования в общностите, обитаващи изследваната територия. Обикновено обект е взаимодействието между държавния езиков стандарт и езиците на малцинствата, т. е. миноритарните езици. Тези проблеми са основни за т. нар. макросоциолингвистика. Анализът обикновено проследява проникването на държавните стандарти в езиковата практика на малцинствените етноси, но задължително се обръща внимание и на обратния процес, т. е. проникването на елементи от малцинствените езици в отделните стилове на стандарта (най-често в сленговете на затворените общности).

Понятието българска езикова ситуация означава съответно съвкупността от езикови формирования в българското езиково землище. Анализът задължително обхваща регионалните езикови формирования и протичащите в тях процеси. В нашата социолингвистика обаче сме обособили още едно понятие – ситуация в българския език, с което означаваме тази част от българската езикова ситуация, която се отнася до процесите, протичащи между формите на съществуване на българския език. Най-често обект на тези анализи и разсъждения е съотношението между българския езиков стандарт (неточно е названието книжовен език: по-добре е да се използва български езиков стандарт) – тук съкратено го предаваме като БЕС (Виденов, 2013: 201 – 208), и териториалните формирования – диалектите, които тук наричаме традиционни териториални диалекти (по-нататък съкратено: ТТД). Тази тематика е важна за нас, защото в общността на славянския свят, макар и да сме относително малка страна, заемаме едно от първите места по брой на диалектите. Според меродавните наши езиковедски наръчници през Средновековието в езиковото ни землище се обособяват около 50 диалекта (Стойков, 1993).

В тази работа покрай лансирането на нови идеи ще обобщим и някои от нашите досегашни изводи и наблюдения за съотношението между БЕС и ТТД през периода от последната четвърт на ХVІІІ до началото на ХХІ в. Ще изкажем и хипотези за ситуацията в българския език през следващите десетилетия, защото според законите на прогностиката бъдещето проличава от посоката на сега протичащите процеси. В размишленията си умишлено не включваме по-стари периоди: не е много добре изяснено положението през старобългарския период, защото се смята, че тогава диалектното членение е било незначително, а книжовният език е имал съвсем ограничени функции. Тъмен период за езикознанието е и нашето Средновековие, защото тогава не сме имали собствена държава и книжовната дейност е била съсредоточена само около поддържането на едва мъждукащия религиозен култ. Поробителят не се е интересувал от духовното ни развитие, камо ли пък от езиковата ни ситуация, за да остави някакви макар и косвени писмени документи в това отношение: през втората четвърт на ХІХ в., когато вече се поставя началото на интереса към езиковата ни ситуация, някои наши книжовници и чуждестранни изследователи ( Н. Рилски, П. Р. Славейков, Ю. Венелин, В. Григорович и др.) с изненада установяват, че в земите ни има значително диалектно разнообразие. Явно е, че през време на робството като следствие от затворените стопанства и специфичните икономически отношения хората от различните райони слабо са контактували помежду си, което в последна сметка е довело до това значително езиково обособяване.

Тук ситуацията на българския език ще бъде анализирана във връзка с по-добре очертаните по-късни периоди на развитието му.

Като първи период определяме времето от третата четвърт на ХVІІІ в. до края на първата четвърт на ХІХ в. – важен половин век от нашето първоначално Възраждане. Казано с други думи, това е времето от появата на Паисиевата История славяноболгарская (1762 г.) до излизането на Бероновия Буквар с различни поучения (1824 г.). По това време българският език съществува под две основни форми: (1) църковнославянски език за нуждите на църквата (Паисий прави опит да го използва и в написването на светското си съчинение (за повече подробности по този въпрос вж. Виденов, 2005: 145 –155), от една страна, и от друга (2) ТТД. Масовият език са диалектите. По същото време в някои културни и делови среди се прави опит за официални нужди да се използва гръцкият език, което предизвиква гнева на Паисий Хилендарски. Тези факти са отдавна известни на историците на книжовния ни език и тук във връзка със спецификата на нашата тема няма да ги подлагаме на анализ.

В нашите социолингвистически анализи сме стигнали до твърдението, че през този период се обособяват т. нар. акролекти (Виденов, 1982: 99 – 101). В Североизточна България за нуждите на просветата и зараждащата се култура в градските чаршии не се използва църковнославянският език, а се оформят своеобразни наддиалекти – градски говори, какъвто е и случаят с Бероновия Буквар с различни поучения, написан на котелско-еленския тогавашен наддиалект. На базата на тези акролекти постепенно се оформя новобългарският книжовен език (Виденов, 2000: 157 – 161).

Възникването на новобългарския книжовен език бе обяснявано в българското езикознание доста превратно: търсеше се книжовникът, който по неведомо внушение в писанието си въз основа на конкретен диалект селекционира чертите на едно престижно езиково средство, за да създава учебници, художествена литература, публицистика и т. н. при въпиющата нужда от наддиалектно езиково средство в създаващата се българска нация. Некоректно поставеният въпрос доведе до превратни отговори, които могат да се сведат до три недоказуеми твърдения: (1) родоначалник Паисий Хилендарски, (2) родоначалник д-р Петър Берон и (3) родоначалници революционните дейци през третата четвърт на ХІХ в.

Лансираната от нас доктрина за търсене на началото на новобългарския книжовен език в североизточните български акролекти не е станала част от схващанията на историците на езика ни, макар че е подробно описана още преди повече от 30 години (Виденов, 1982: 99 – 101) и никой не е направил опит да я отхвърли или поне да подложи на съмнение аргументацията є. Продължава официално да се твърди, че Паисий Хилендарски със своята История славянобългарская е създал новобългарското книжовно езиково средство: така се твърди, но опитите да се докаже са неубедителни (вж. аргументите на Л. Андрейчин – Андрейчин, 1962: 485 – 490, и на кръга около него – В. Попова, Е. Георгиева, Р. Русинов, Р. Цойнска и др.).

Ако речем да онагледим ситуацията в българския език през периода на зараждането на българската нация, ще се получи конфигурацията, посочена тук в нашето приложение като фиг. 1. Пак ще подчертаем, че църковнославянският език е с изключително ограничени функции, системата му е отдалечена от всекидневния говор на хората и не може да играе онази интегрираща роля, каквато следва да има един национален език. Затова групата книжовници, която сме приели да наричаме църковнославянска школа, претърпява пълен неуспех: църковнославянският език, т. е. руската редакция на старобългарския език, и до ден-днешен се пази със същото предназначение в религиозния култ, защото е обявен за лингва сакра. Друг е въпросът, че в църковните среди през последните години все по-настойчиво се чуват гласове за замяната му с БЕС.

Нашите възрожденски акролекти, които на практика са градските говори от онова време, не са генетично свързани с църковнославянския език, а с ТТД на съответните райони: от сакралния език са взети за престиж само някои отделни изрази. Поради това на нашата схема църковнославянският език стои отгоре, но е изолиран от акролектите, които са здраво свързани с породилите ги ТТД. Тук следва да подчертаем още нещо: акролектите възникват за нуждите на писмената сфера, докато всички останали функционални сфери се обслужват от ТТД. Това състояние за лицата от езиковия ни североизток ще се запази за много от прослойките извън книжовната сфера едва ли не чак до средата на ХХ в.

След Бероновия Буквар с различни поучения (1824 г.), наричан още Рибен буквар, до Освобождението (1878 г.) настъпва времето на истинското създаване на новобългарския книжовен език и затова можем да говорим за втори период на разглежданата тук ситуация в българския език. Тъй като на преден план излиза въпросът за националното ни освобождение, актуална роля придобиват публицистиката, прозата и революционната поезия. Тези функции не могат да се изпълняват нито от църковнославянския език (поради отдалечеността на системата му), нито пък от ТТД (поради локалната им ограниченост). По естествен път североизточните български акролекти се превръщат в книжовен език, който поради своя генезис има доста аморфна норма. Ще изтъкнем, че липсата на българско държавно управление и на голям меродавен единен градски център, на доминираща традиционна аристокрация подклажда аморфността: липсва онзи градски социум, чието обществено мнение да е филтър и образец на престижно речево поведение. Не е налице и единната държавна кодификация, защото възникващият език е книжовен за нацията, но не е държавен. Акролектите се превръщат в книжовен език, но пълнокръвният български език се представя от ТТД. Пресилено и лишено от логика е по това време да търсим някакво междинно състояние, което да лежи в пространството между зародилия се книжовен език и ТТД, т. е. формированието мезолект е незабележимо, или по-точно казано – има пренебрежимо малко присъствие в ситуацията на българския език. За сметка на това ветрилото на книжовните стилове и регистри е с доста рехава граница в долния си край, т. е. ниският стил не е експлицитно отделен от ТТД. Необходимо е да добавим и това, че книжовните носители са малко, защото е ограничена грамотността само в съсловията на учителите, свещениците и под., като извън служебните си писмени дейности в устната си практика те също общуват на ТТД. Ситуацията в българския език през очертания тук период може да се представи по начина, даден в приложението с фиг. 2.

Ако се вгледаме в публицистиката на такива духовни първенци като Хр. Ботев и Л. Каравелов, ще се убедим, че вече е налице интересна стилистична диференциация: високият стил е приел необходимите лексикални интернационализми било чрез руски, било (по-правдоподобно) чрез румънски, защото именно в Румъния живее нашата най-активна революционна емиграция и там издава вестници и твори художествена литература.

Завареният от Освобождението книжовен език става държавен, но до края на ХІХ в. непрекъснато най-активно се дооформят функционалните му стилове, за да може да се обслужват администрацията, армията, просветата. В своите анализи Л. Андрейчин нарича времето до края на ХІХ в. „период на унификация“, но изглежда, по-точно би било да се каже, че това са две десетилетия на търсене на подходящ нормативен облик на националния ни език. Основното явление е развитието на училищната мрежа, защото със закон първите 4 класа (отделения) стават задължителни. За учебните нужди е необходим единен национален език, който да със статутна стандарт, т. е. появява се необходимостта от БЕС в правописанието. Правописната кодификация е осъществена доста късно – едва през 1899 г. (с Иванчевия правопис, подготвен малко преди това от Ив. Вазов по време на министерския му мандат), но това не бива да ни подвежда да смятаме, че времето от Освобождението до началото на ХХ в. е било изпълнено с някакъв правописен хаос: историците на езика ни подчертават наличните разнописания, но прегледът ни убеждава, че става въпрос не толкова за езикови, колкото за графически различия, т. е. има спор главно за употребата на определени буквени знаци.

През първите две десетилетия след Освобождението ролята на североизточните български ТТД в организацията на книжовния език е изключително осезаема и това дава основание на някои езиковеди да смятат, че по принцип без диалектите БЕС не е възможен (Младенов, 1943: 37 – 40). Такива недоказуеми и по принцип неверни изказвания могат да се чуят и от някои наши днешни диалектолози. Горещ привърженик на идеята през 80-те години на ХХ в. бе писателят Н. Хайтов (Хайтов, 1980: 11 – 65).

Както и следва да бъде, училищната система е базирана на книжовния език. За урочните си занимания подрастващите от различните райони на страната го усвояват в специални часове като първи учебен предмет, а от друга страна, го упражняват при възпроизвеждане на знанията си и по останалите учебни дисциплини. Това е важен период, който ние тук означаваме като трети и определяме продължителността му чак до Втората световна война. При търсене на по-голяма прецизност могат да се набележат няколко подпериода (напр. определен подпериод е времето от началото на ХХ в. до края на войните през 1918 г.), но за разглежданата от нас тема най-същественото е това, че вече имаме налице БЕС с добре очертани три стилистични нива: висок стил, неутрален стил и нисък стил. Постепенно става все по-ясна границата между книжовното и некнижовното. Усилено се оформят функционалните стилове, свързани със специализацията в социалните сфери. Развиват се науката и висшето образование, чрез което се множат редиците на книжовните носители, т. е. вече са създадени прослойки, за които БЕС е задължителен професионален социолект. И пак ще подчертаем, че казаното е типично преди всичко за писмената сфера на общуване. Ще направим още една уговорка: за лицата, произлизащи от райони със западнобългарски ТТД, превключването на кода е трудно и мъчително. Задължително е преминаването през мезолекти.

Попълването на интелигентската група, която е централен носител на БЕС, е за сметка на прослойките с първоначално владеене на ТТД, т. е. процесът задължително е свързан с превключване на кодовете. Следователно са налице условията за създаване на мезолект (Виденов, 2013: 81 – 91). Лесно е да си обясним защо интелигентските съсловия отбягват ТТД: в сила влизат съображенията, породени от диглосията. Вече е създадена нагласа, че селският диалект е присъщ на необразования човек. Интелигентското съсловие не може да изпълнява професионалните си функции само на базата на ТТД, който се схваща като средство за общуване с нисък статут. В социолингвистиката се смята като аксиома схващането, че превключването от диалектен на книжовен код не може да стане мигновено. Това е еволюционен процес с постепенно освобождаване от диалектните особености. Отделният индивид извършва този преход с усилия, като най-напред се освобождава от контрастните диалектни маркери, автоматизирайки на тяхно място престижни книжовни средства. Най-лесно се установяват лексикалните маркери, но с течение на времето се навлиза и във фонетиката и граматиката. Тук на схемата в нашето приложение чрез фиг. 3 е показано как формациите с ТТД намаляват за сметка на увеличаването на формиращите се мезолекти. Съществува пряка зависимост: увеличаването на групата от интелигентски съсловия води до увеличение на мезолектните носители, които с течение на времето по естествен начин увеличават броя на носителите на БЕС.

За пълнота на изложението ще кажем, че условията постепенно създават възможност за поява на такива групи, които не преминават през мезолекта, защото се раждат и социализират в книжовноговорещи семейства, живеят в книжовна среда. За тези облагодетелствани лица са характерни само усилията за овладяване на стилистичните маркери. Типично в това отношение е времето след Втората световна война, когато започва четвъртият период в развитието на ситуацията в българския език. Основна особеност: БЕС е станал общонароден, т. е. той не е вече само един интелигентски социолект. Факторите, действащи в тази посока, са няколко. На първо място пак е училището със своите задължителни степени на обучение, в които задължително се преподава българска граматика и речевите умения се оценяват от подготвени учители. Изключително силно е влиянието на средствата за масова информация и развлечения (телевизията, радиото, пресата и т. н.). Създаден е нов обществен климат на нетърпимост към субстандартните явления, т. е. коефициентът на диглосията вече е много висок.

През последните десетилетия масовият субстандарт са мезолектите, защото ТТД вече е средство за битова комуникация само за отделни възрастни селяни, живеещи в отдалечени от културните центрове селища и останали с ниско образование. Това е показано на фиг. 4 в приложението.

В настоящия момент типичната картина в българските села е едновременното владеене както на мезолект, така и на ТТД, които се използват в зависимост от комуникативната ситуация. Ако събеседникът е външен за селото непознат човек, се включва мезолектът, а с местните съселяни се говори на ТТД. Мезолектът е задължителен, ако местното лице отиде по работа в града или пък направо се пресели там. Това непрекъснато превключване е предизвиквано от диглосията, т. е. от притеснението, че може да излезе лошо име на местния човек поради селската му реч. Превключването на кодовете е задължително за по-младите от селата, защото те живеят със силен комплекс за непълноценност, внушаван им от градските им връстници: днес названието селянин е обидно, синоним е на социална непълноценност и никой не иска да бъде наричан така.

Особено внимание заслужава днешният облик на БЕС. Това е общонародна формация с изключително развита стилистична мрежа, в която има подходящи средства за комуникация във всякакви ситуации. В езикознанието обикновено се обръща внимание на високия стил, с който се общува в официалните сфери, но най-голям интерес представлява ниският стил, който е основен за функционирането на битовата сфера и на малките групи: семейството, приятелския и колегиалния кръг и под. Вече няколко пъти в наши анализи е подчертавано, че през последните две десетилетия бе осъществена своеобразна стилистична революция, което ще рече експанзия на типично битови маркери във високите сфери на публицистиката и политическите речи (Виденов, 1997: 125; Виденов, 2013: 16). Засилена е и интернационализацията чрез проникване на елементи от т. нар. евроанглийски език.

Бъдещите анализатори вероятно ще обособят времето след 1989 г. в отделен период, защото БЕС в много отношения е изменен в сравнение с времето, което сега се нарича с политическия термин тоталитарен период.

Разглежданият тук период след Втората световна война има още една особеност, на която се обръща особено внимание в нашите трудове по социолингвистика: засилено влияние на столичния узус върху фонетиката на общобългарския БЕС (Виденов, 2013: 19). В нашата столица, като меродавен център на БЕС, протичат множество процеси вследствие на огромния механичен прираст от цялата страна: сега в София, като следствие от миграцията, живее една трета от населението на България. Именно тук се заличава границата между източнобългарското и западнобългарското фонетично поведение. Сега сме свидетели на едно интересно явление: във фонетично отношение се налага нашиятезиков запад. Недопустими са например слухово доловимите източнобългарски редукции на широките гласни и омекчаването на съгласните пред [e] и [и]. Наличието им силно провинциализира речта на съответното лице.

Макросоциолингвистическото развитие на българския език в обозримо бъдеще може да бъде предвидено, т. е. на базата на направения преглед с лекота може да се изгради хипотеза за облика на бъдещата ситуация в българския език: прогнозирането е една от основните цели на социолингвистичните анализи. Развитието показва, че с оглед на изключително високия коефициент на диглосията в съвременното и бъдещото общество ТТД ще се превърнат в пренебрежително нищожно явление в системата на комуникацията: те ще бъдат нетипични и ще се срещат като изключение за отделни лица в периферните селища със затихващи функции. За огромното множество селища те ще бъдат само спомен от миналото. Нека обърнем внимание, че редица села от планинските райони пред очите ни престават да съществуват и това става по една обща схема: намалява броят на младите, затваря се училището, остават само възрастни жители на селото, които се преселват в града при потомците си или по естествените закони на живота един по един напускат този свят и селото остава необитаемо.

Заглъхването на ТТД в близкото бъдеще ще внесе корекции в конфигурацията на формите на съществуване на нашия език. Липсата на ТТД води до нелогичност да се говори за мезолекти, т. е. за междинни системи. Речевата организация в практиката на лицата, които не са овладели в пълна степен средствата на БЕС, ще представя субстандарт, който постепенно чрез следващите млади поколения ще се прелива в БЕС. Тази ситуация е онагледена в нашето приложение като фиг. 5.

Всяка прогностика е хипотетична и събитията могат да тласнат развитието в друга насока, различна от предвижданата. Тук ние говорим за явление, чието протичане е възможно и кълновете му могат да се наблюдават днес. В редица наши публикации се допуска и друга възможност за развитие на ситуацията в някои от функционалните стилове на българския език: засилено присъствие на евроанглийския език, който да стане средство за създаване на художествени произведения от български автори така, както сега е в скандинавските страни, където има значителни групи англоезични автори, които иначе са шведи, норвежци или датчани и живеят в собствените си страни. Тази прогноза не бива да ни се вижда съвсем невъзможна и екзотична, макар че сега едва ли би ни се искало да стане реалност. Да я погледнем обаче откъм нейната прагматичност: (1) дава се възможност на авторите за високи тиражи, (2) увеличават се в пъти авторските хонорари, (3) българските автори попадат в полезрението на световната критика с всички произтичащи от това последици.

Приложение

фиг. 1

фиг. 2

фиг. 3

фиг. 4

фиг. 5

ЛИТЕРАТУРА

Л. Андрейчин, Л. (1962). Езикът на Паисиевата „История славяноболгарская“ и началото на новобългарския книжовен език. Български език, г. ХІІ, 1962, кн. 6, с. 485 – 490.

Виденов, М. (1982). Социолингвистика. София.

Виденов, М. (1997). Езикът и общественото мнение. София.

Виденов, М. (2000). Увод в социолингвистиката. София.

Виденов, М. (2005). Диглосията (с оглед на българската езикова ситуация). София.

Виденов, М. (2013). Езиковедски щрихи и етюди. София.

Ст. Младенов, Ст. (1943). Увод во всеобщото езикознание. София.

Р. Русинов, Р. (1975). Градските говори през Възраждането (предварителни бележки) . В: Трудове на ВТУ „Кирил и Методий“, т. ХІІІ, кн. 2, В. Търново.

Стойков, Ст. (1993), под редакцията на М. Сл. Младенов. Българска диалектология, София.

Хайтов, Н. (1980). Вълшебното огледало. Септември, г. ХХХІІІ, 1980, кн. 8.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.