Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/2, стр. 180 - 185

ФУНДАМЕНТАЛЕН ТРУД ПО ТЕРМИНОЗНАНИЕ

Резюме:

Ключови думи:

Представеният труд е фундаментално и новаторско изследване в областта на терминологията, като в него е разработена цялостна теория за термина, в която всички негови страни и особености са разгледани на единна теоретична основа. За първи път в рамките на едно изследване терминът е представен в цялата му сложност и многоаспектност, като единица на езика, на знанието и на комуникацията. Този интегрален подход към термина е приложен последователно при разглеждането на всеки един проблем.

Трудът се състои от три части, първата от които е посветена на същността на термина и на основната проблематика на терминознанието, втората – на особености на терминологичната номинация, а в третата част се разглеждат две основни явления в терминологията – системност и вариантност.

Първата част на труда дава богата представа за многостранната и сложна природа на термина. Една проява на следвания от авторката интегрален подход е обвързването на термина с гносеологическия процес и разглеждането му като инструмент на научното знание, който изпълнява важна функция в неговото предаване. Лингвистичната природа на термина се изяснява чрез извеждане на основните му признаци въз основа на анализ на съществуващите дефиниции. Тези основни признаци са свързани с отношението му към назованото понятие, от една страна, и към системата от термини, на която принадлежи – от друга. Третият основен признак на термина се отнася до това, дали той се схваща като едностранна единица (само езикова форма), или като двустранна единица. Авторката убедително аргументира схващането си за термина като двустранна езикова единица – елемент на дадена терминосистема, която означава понятие (също принадлежащо към определена понятийна система) (с. 29 и сл.). Така дефинираната същност на термина обуславя неговата специфика, свързана с двойната му отнесеност – към системата от научни понятия на съответната научна област и към системата от значения на даден език.

Сложната същност на термина обуславя и понятийно-семантичните и формално-езиковите му особености, изяснени задълбочено в следващите рубрики на Първа част. Съдържателната страна на термина е разгледана в двата й слоя – съдържание и значение, а формална му страна е обвързана с неговата принадлежност към определена част на речта и със структурния му тип. Двете основни функции на термините: да отразяват научното знание и да бъдат основна единица в научната комуникация, определят това, към коя част на речта те принадлежат. М. Попова убедително аргументира позицията си, че за да изпълняват най-добре своите функции, е най-подходящо термините да бъдат субстантивни езикови единици – съществителни имена, субстантивирани прилагателни, причастия и наречия, субстантивни словосъчетания. Въпросът за това, кои части на речта могат да бъдат термини, се засяга и в частта за дискусионните и нерешени проблеми, свързани с лингвистичния аспект в изучаването на термините. М. Попова дава убедителен отговор на този въпрос, като обосновава схващането, че термините са само съществителни имена и субстантивирани части на речта. Всички единици от други части на речта, които произхождат от термини или влизат в състава на термина, авторката подвежда под понятието терминологична лексика (с. 87–88). Така тя дава решение на един от основните въпроси на терминознанието, което представлява важен принос на труда.

Функциите на термина, като единица на знанието и основна единица нанаучната комуникация, обуславят изискванията към него. Една част от тези изисквания се отнасят за неговата дефиниция и за отношението между значението и формата му – като напр. отсъствие на многозначност и синонимия, точност, системност, стилистична неутралност. Друга част засягат езиковата форма на термина – като напр. краткост, произносително удобство, словообразувателност и др. Тези изисквания са желателни, но те се удовлетворяват само от идеалните термини. Реалните термини проявяват редица отклонения от тях, като М. Попова привежда показателни примери за това, как някои такива отклонения затрудняват сериозно комуникативната функция на термините.

Във втория раздел на първа част „Терминознанието като наука“ М. Попова разглежда изчерпателно редица проблеми, свързани с неговото възникване и проблематика. Във връзка с терминологичната точност авторката много ясно разграничава термина терминознание и многозначния термин терминология, който означава науката за термините, ръководните принципи (методологията) за терминографската практика и на трето място – системата от термини в дадена научна или професионална област или в даден език (с. 97). Подробно са представени основните проблеми на терминознанието, като и тук, както и в останалите части на труда, авторката впечатлява с информираността си по отношение на терминологичните изследвания в славянското и западноевропейското терминознание. Специално внимание е отделено и на развитието на съвременната българска терминологична наука, чието начало е свързано с появилите се през Възраждането учебници като „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон, „Аритметика или наука числителна“ на Хр. Павлович, „Извод от физика“ на Н. Геров и др.

Авторката очертава ясно мястото на терминознанието като интердисциплинарна наука, която съвместява в себе си понятия и подходи на лингвистиката, логиката, онтологията, когнитивните науки, информатиката и компютърните науки, комуникационните науки. Подробно анализира използваните в терминознанието подходи и методи, като сред подходите се нареждат синхронният и диахронният, а също и съпоставителният, а към методите – компонентният анализ, падежната граматика, когнитивният метод. Много интересна е частта за приложението в терминознанието на когнитивния метод и по-специално – на експериенциалния метод, разработен от Дж. Лейкъф и М. Джонсън (с. 230 и сл.). Възприемането на постановката на прототипната теория за най-добрия представител на дадена категория, респ. – за прототипното ядро, и за скалата на членство в категорията води авторката до оригиналната идея структурата на всяка терминологична област да се представи като изградена от прототипен център (ядро) и периферия (с. 234). Така например термините исторически извор, ахейци, елинизъм, будители принадлежат към прототипното ядро на предметната област история, а термините парламент, студена война, износ на капитали, национализация, принадлежащи съответно към политическата и икономическата област, се отнасят към нейната периферия. Посочената идея, изказана и на други места в работата, е много ползотворна и има приносен характер. Тя е важна както в теоретичен, така и в приложен план, като дава надеждна основа за адекватно изграждане на макроструктурата на терминологичните речници.

Като принос на труда трябва да се посочи и създадената от М. Попова понятийно-семантична класификация на термините, основана на типологизирането на изразяваните от тях категории и на отчитане на когнитивни особености на означаваните понятия (с. 142 и сл.). Показателен за точността на тази класификация е фактът, че тя вече е намерила приложение в редица изследвания в областта на българското терминознание.

Втората част на труда е посветена на проблемите на терминообразуването и на терминологичната номинация, която авторката определя като негов трети етап. Терминологичната номинация се разглежда както в ономасиологичен аспект (в посока от понятието за съответния обект до езиковата форма), така и в семасиологичен аспект. Изяснени са редица особености в ономасиологичен план на това явление, свързани със специфика му като частен случай на лексикалната номинация, с неговите типове, параметри и др. Разграничават се три типа терминологична номинация: по съществени признаци от значението на термина, по несъществени признаци от неговото съдържание и смесена номинация. М. Попова установява три параметъра на номинационния процес в терминологията: номинационни признаци, ономасиологична структура на номинационните признаци и формална (граматична и лексикална структура) на номинационните признаци. Граматичният израз на номинационните признаци на термина (свързан напр. с неговата производност или непроизводност) и това, с какви лексикални-единици са изразени те в езиковата форма, обуславя принадлежността му към съответния формалнограматичен и лексикалносемантичен тип. Много важен в теоретичен и методологически план е разделът за техниките за първична и вторична номинация в терминообразуването. М. Попова разграничава и разглежда подробно следните техники: семантична (метонимизация и метафоризация), морфологична (афиксация и композиция), формалносинтактична, универбизация, синтактично-семантична кондензация и абревиация. Синтактично-семантичната кондензация, чрез която се образуват термини като механична износваемост (от изходна единица износваемост поради механично въздействие), е разграничена като специфична за терминологията техника, различна от универбизацията. Детайлно е изяснена същността на семантичните техники метонимия и метафора. Изведени са модели на метонимичния и метафоричния пренос в терминологията, които са извънредно полезни за класифициране на проявите на тези две явления не само при термините, но и при общоупотребимата лексика. Тези модели вече имат приложение в различни разработки в областта на българската терминология и лексикология.

Авторката отделя специално внимание и на процеса на заемане на термините, който представлява един от най-продуктивните начини за попълване на терминологичната система с нови единици. Дефинира прецизно термините интернационализация и интернационализъм, като под интернационализация разбира формирането и разпространението на общ фонд от съотносителни езикови единици в най-малко три езика, поне два от които принадлежат към различни езикови семейства. Особено ценно е разграничението между интернационализъм и заемка, при което интернационализмът се схваща като двустранна езикова единица, единство от езикова форма и значение, а заемката може да е и едностранна езикова единица. Това се получава в случаите, когато се заема само формата, на която се дава ново значение, или се заема само значението, на което се дава домашна форма (с. 422). Термините заемки се разделят на четири типа: материални (с подтипове лексикални, напр. сървър, холдинг; словообразувателни, напр. корени -сноу- ‘сняг’ в сноуборд; фразеологични, напр. кредитен рейтинг), преводни заемки (калки), смесени заемки (в които едната съставка е материална заемка, а другата – преводна, напр. твърд диск от англ. hard disc) и полузаемки (в които едната съставка е интернационализъм, а другата е с домашен произход, напр. мегаведомство). Обстойно е разгледан и друг важен проблем на заемането, свързан с адаптирането на заемките в езика приемник и с тяхната интеграция. Трябва да се отбележи, че понятието интеграция на заемките е въведено от М. Попова, като чрез него процесът на по-дълбоко приобщаване на заетите единици към езика приемник се отразява в неговата сложност.

Изследването на семасиологичния аспект на термина изисква да се прецени неговата семасиологична правилност, свързана с това, дали езиковите средства във формата му изразяват правилно избраните номинационни признаци. Важни за този аспект в изучаването на термина са понятията езикова мотивираност и информативност. Видовете мотивираност на термина се обуславят от съотношението между мотивиращия признак и мотивирания елемент, а също така и от определени техни характеристики, подробно разгледани от М. Попова. Езиковата мотивираност на термина е основен фактор за неговата информативност, която, от своя страна, е важна във връзка с комуникативно-информационната му същност на езикова единица, носеща определено знание за обекта, който назовава. М. Попова предлага различни критерии за оценка на информативността на термина, сред които се нареждат правилността и точността на информацията, носена от неговата форма.

Явленията системност и вариантност, които са извънредно важни за терминологията, са разгледани в третата част на труда. Приносен характер има разграничението на два вида системност – вътрешна и външна, като вътрешната системност отразява отношенията между термините, принадлежащи към ядрото на дадена предметна област, а външната системност – отношенията между термините, които принадлежат към две или повече предметни области (с. 525–526). Това разграничение е основано на вече споменатата много ползотворна идея на авторката за представяне на структурата на всяка терминологична област като изградена от ядро и слоеве, които са разположени около него и се заемат от термини, използващи се и в други терминологични системи и в общоупотребимия език. Така напр. република и монархия са термини от историческата област, но те функционират със същото значение и в политическата терминология, и в общоупотребимата лексика, поради което имат системни връзки не само с термини от областта история, но и с термини от други области. Поради наличието на тези външносистемни връзки те принадлежат не към ядрото на областта история, а към най-близките до него слоеве. Авторката установява, че по-голямата част от термините разгръщат своите отношения в рамките на дадена терминологична система, т.е. участват във вътрешносистемни отношения. Тя разделя вътрешната системност на два типа – понятийно-семантична, която отразява системните връзки между по-нятията в съответната научна област, и лексикално-граматична.

В рамките на категорията вариантност М. Попова разграничава също две разновидности: семантична и формална, като към семантичната вариантност отнася както добре познатите явления полисемия и омонимия, така и явленията еврисемия и амбисемия. Ясно е очертана спецификата на тези явления в терминологията. Например в терминологията омонимията съществува в специфичен вид – като междусистемна, междуотрасловаомонимия, наблюдавана при съвпадащи по форма термини, които се използват в различни терминологични системи, напр. атлас1 в биологията (със значение ‘първи шиен прешлен’) и атлас2 в географията (със значение ‘сборник от карти’).

Нови за нашето терминознание са понятията еврисемия и амбисемия, въведени от руския терминолог В. А. Татаринов за означаване на два различни вида нееднозначност при термините. Понятието амбисемия например се отнася за свойството на термина да функционира в езика с различен семантичен обем. М. Попова конкретизира неговото съдържание, като го отнася и за тези случаи, при които термините означават един и същ денотат, но в зависимост от областта, в която се използват, в техните значения се актуализират различни признаци от съдържанието на означеното понятие. Такъв е случаят с думата вода като термин от три области – химия, биология и география (с. 585). В значението на всеки един от тези термини са актуализирани определени признаци на общия им денотат.

В последния раздел на труда се разглеждат проявите на формалната вариантност, която според езиковото равнище, на което се проявява, се подразделя на лексикална (напр. ембрион – зародиш), словообразувателна, фонетична, синтактична и др.

Представеният труд впечатлява извънредно силно с разработената интегрална теория за термина, която го представя в неговата сложност като многоаспектна езикова единица и съдържа многобройни приносни моменти и нови и оригинални идеи. Той представлява постижение на съвременното терминознание, като дава тласък за развитието на тази наука на по-високо равнище, като интегрална наука. Трудът е извънредно ценен не само с теоретичните си идеи, но и като източник на методологически постановки с практически характер, приложими при създаването, стандартизирането и хармонизирането на терминологията. Неговата полезност е свързана не на последно място и с това, че той е предназначен не само за специалисти терминолози, лексиколози и езиковеди, но поради своята образователна насоченост представлява полезно учебно пособие за студенти и докторанти.

Siya Kolkovska,
Institute for Bulgarian Language
52 Shipchenski Prohod blvd. bl.17
1113, Sofia +359 272 23 02
sia_btb@yahoo.com

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.