Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-4-10

2024/4, стр. 449 - 456

ПРОФЕСОР АЛЕКСАНДЪР ПАНОВ НА 70 ГОДИНИ

Петър Михайлов
E-mail: petar.mihaylov@school32.com
Institute of Literature – BAS
32. High School “St. Кl. Ohridski”

Резюме: Предложената статия е посветена на литературния теоретик, методик, преподавател проф. д.ф.н. Александър Панов. В текста се разглежда част от научната му продукция, като основният фокус е върху последната му книга „Йордан Йовков – изкуството на разказването“, която разглежда в теоретичен аспект най-новите теоретични постановки, свързани с наратологията. Някои от анализите си проф. Ал. Панов е предлагал на сп. „Български език и литература“ – „Албена“, „Индже“, така че основата на книгата е положена още в утвърденото методическо издание за български език и литература. Акцентира се на жанровата чистота, за която настоява изследователят, проследява се теоретичната постановка, че читателят е действена фигура в акта на рецепция, част от комуникативния процес, създаващ литературното произведение. Основен проблем е диалогичността, която трябва да се постигне, и усещането за относителна свобода в това общуване, за да стане то съ-общение и съ-битие.

Ключови думи: Ал. Панов; наратология; Йордан Йовков; литературна теория; жанр; читател; комуникативен акт; наративна стратегия; свобода; диалог; рецепция

В самия край на календарната 2023 г. хубава годишнина закръгли проф. д-р Александър Панов. Така се стекоха обстоятелствата, че през по-следните няколко години ми се наложи да работя с него: събра ни онзи тип труд, който е възвисяващият, обогатяващият, надграждащият. За което искрено му поднасям своите благодарности.

Мисля, че няма по-подходящо място от сп. „Български език и литература“, за да почетем хубавия празник – не само личен на достойния ни учен, но и за нашата литературна, а и методическа наука. Често то (списанието) се е превръщало в уютно място, приютяващо немалко от статиите на проф. Ал. Панов – и точно поради изтъкнатия факт това е точното място и за настоящия текст.

За пръв път чух името на Ал. Панов още като ученик, когато учителката ми по български език и литература в гимназията госпожа Елизабет Хубанчева препоръча ръководството „Теория на литературата“ – където на достъпен, занимателен и все пак удържан в рамките на академичното говорене стил се обясняваше сложната материя на литературната наука. Книгата има няколко преиздания. Моето е от 1995 г., носещо подзаглавието „основни понятия за гимназиалния курс“, реализирано с подкрепата на издателство „Просвета“. Останах изненадан, че преди близо три десетилетия нашата образователна система е била на такова добро равнище – да се ползват подобен род „помагала“. Някои от схематичните представени модели – главата „Художествената комуникация“1, по-късно се мултиплицираха в учебниците и по български език, и по литература. Всички преподаватели по литература днес учим своите възпитаници, че литературното произведение е комуникативен акт (изказване/дискурс), послание, отправено към някого, носещо и изграждащо свой конкретен идеен свят посредством езика (кода). Голям скок и преход от едно по-идеологическо и догматично подхождане към литературната творба (преди 1989 г.) към това тя да може да бъде адекватно разчетена и разбрана в пълнотата си – какъвто е стремежът ни сега. Всяка литературна творба е езиково явление. Знанията от езикознанието и литературознанието се съсредоточават2 , за да може да се изгради издържан в естетическо отношение анализ на художествения текст. Високата мяра – това винаги отличава работата на проф. Ал. Панов. Така беше и в университетските курсове, които той води за написването на магистърските тези. Такава е методологията му и при работа с докторанти, пишещи своите докторски тези. Енциклопедичните познания на проф. Ал. Панов респектират. Строгият научен тон на говорене винаги задължава същото, ала истинска благодат е, когато големият учен споделя своя опит, прозрения и достижения – така въздига стоящия до него.

Десетилетия той работи и за повишаване квалификацията на учителите по български език и литература. Бяха станали традиционни срещите, организирани от старши експерта Станислав Георгиев към РУО – София, на които с интерес голяма част от колегията очакваше появата и срещата с проф. Панов. Новостите в преподаването на „Албена“ (да речем!) – като разказна форма, изградена под стратегията на казус, стигна реално до последната засега книга, посветена на поетиката на големия ни национален писател Йордан Йовков. Предполагам, че монографията ще се превърне във фундамент. Какъвто вече е внушителното му изследване върху Христо Ботев (достигащо впечатляващите 900 страници).

Сред достиженията на нашето съвременно литературознание е обемистият двутомник отпреди десетина година, където проф. Ал. Панов направи открития, свързани както с творчеството, така и с оформянето нравствеността на Хр. Ботев, с предписания за методологическите похвати при преподаване неговото творчество. Всеки, който сега презентира творчеството и представя личността на нашия поет революционер, няма как да не се съобрази с великолепната книга. Всяко едно стихотворение е дълбинно и контекстово анализирано. Същевременно се постига общ сюжет на огромния изследователски труд. Изключително ценна е и библиографията към двутомника. Появата на подобен тип научни съчинения наистина е културен принос в историческото развитие не само на литературната наука.

Постоянната квалифицираност на учителите по български език и литература сякаш се е превърнала в кауза, в мисия за проф. Ал. Панов. Ценните му методологически съвети, дълбинните текстови анализи на отделни творби от репертоара в средното училище съпътстват периодичните срещи с учителската гилдия. Понякога той се изявява и сам като учител. Няколко негови урока сме наблюдавали през изтеклите 5 – 7 години – веднъж в прогимназиален етап (VII клас), а сетне – и в гимназиален3. Преди около пет години масово използвахме за XI и XII клас учебниците, които той правеше в екипна работа с друг водещ литературен историк и обичан университетски преподавател – проф. Валери Стефанов, чиято 65-годишнина отбелязахме през м. юли м.г. Образцовите учебници бяха снабдени и с методическата Книга за учителя където внимателно и систематично беше структуриран материалът.

При една от последните срещи проф. Ал. Панов предложи свой превод на един италиански шансон – Снегът на 56-а4, който даваше възможност един и същи текст да бъде видян както през мъжкото мислене, така и през женското – даваха се две възможни визии за интерпретиране на случващото се и нагледно убеди аудиторията как с логическите закономерности на единия и другия тип мислене се сглобява свят, различен, но единен в своето разнообразие.

Силна е страстта на проф. Ал. Панов и по жанрологията (ако мога така да се изразя). Разглеждайки „Балада за Георг Хених“5 литературният теоретик педантично обяснява сплитането на няколко различни наративни форми (балада, повест, притча, мемоар), стигайки до музикалната барокова форма на пасиона, използвана от майстори като Бах и Хендел. Онази устременост на лютиера Георг Хених към съвършенството, към духовните измерения на нашия свят и на нашето съществуване, намират триумфа в грандиозната творба на друг Георг – Хендел, възхваляваща бога: Алилуя, алилуя, алилуя. Цялата сложна композиция на текста, съчетаваща различните жанрови форми, има единствената цел да разкрие истината. Истината за същината на човека на изкуството. Истината за мизерията в първите години на социалистическата диктатура (началото на 50-те години), истината за коварната подмяна на ценностната система, истината, че материализмът поглъща и изяжда стръвно духовното. Но то, духовното, ако е истинско, оцелява и засиява в една цигулка за Господ, зазвучава във вдъхновено слово, възхваляващо Създателя.

В последната си (засега) книга „Йордан Йовков – изкуство на разказването“ – своеобразен „учебник“ по наратология, проф. Ал. Панов прави по-клон към своя научен ръководител – позабравения днес проф. Атанас Натев (1929 – 1998). Учен, посветил се на теорията на литературата, по-частно – на поетиката на драмата и на изкуствознанието. Жестът към учителя не е епизодично явление6, тъй като в предходна книга – „Текстът като социално действие“ (2022), статията, разглеждаща „Балкански синдром“, въвежда спомена за проф. Натев именно като специалист по сценичния жанр.

Някак в забързаното ни ежедневие така става, че книги, които са строго теоретични сякаш остават „невидими“ или (меко казано) подминати. Сякаш четенето е съсредоточено към/на художествената литература, и по-специално – белетристиката, прозата. Разбира се, силните явления там напоследък – Г. Господинов, З. Евтимова, З. Карабашлиев, А. Попов, не може да бъдат необгледани, дори нещо повече – длъжни сме като литературоведи да го правим. Ала наша грижа е и да отделим нужното внимание и на теоретичната литературна продукция, която е от съществено значение за нивото на литературоведската мисъл, за развитието и поддържането ѝ. Днес не са много авторите, представящи качествена литературна теория, затова появата на подобен род книги трябва да бъде и приветствана, и критично представяна, т. е. да се пише за тях. Именно воден от това чувство, ми се ще да обърна по-детайлно внимание върху „Йордан Йовков – изкуството на разказването“. Не само защото е юбилейна книга за автора си, а защото е явление в литературно-научен план.

Сам авторът се похвали при последната традиционна методическа учителска среща7: „Първите около 70 страници синтезират основните положения в наратологията“. Четейки бележките под линия, разбираме, че проф. Панов води курс по наратология в Софийския университет (магистратурата „Творческо писане“8) и в Болонския университет. С тъга трябва да споделим, че базисни трудове по поетика и съвременна литературна наука не се превеждат на български език. Имаме нещичко от Бахтин, Барт, напоследък и от Агамбен. Но „Историческа поетика“ на Веселовский, което от по-старите класики, до момента остава непознато – липсата се компенсира със студиите на проф. Стефан Елевтеров и проф. Виолета Русева. Обаче „Введение в наратологию“ от В. И. Тюпа остава също в руски оригинал само. Жалко е, че неща на Роман Якобсон, които бяха реализирани в началото на века, остават с изданията оттогава и ако се намерят инцидентно, са с непосилно високи цени. Та появата на книги като тази на проф. Ал. Панов е истинско литературоведско събитие – ценна там е и библиографията.

Изследването се състои от 6 глави, които обаче са снабдени с много прецизен теоретико-исторически предговор, посветен на наратологията. Съдържанието на книгата се съсредоточава върху анализа на някои от зрелите повествования на Йордан Йовков, поместени в сборниците му „Песента на колелетата“, „Старопланински легенди“, „Женско сърце“, „Вечери в Антимовския хан“. По-подробно са анализирани христоматийни художествени творби, каквито са „Индже“, „Серафим“, „Другоселец“, „Сенебирските братя“, „По жицата“, „Албена“. Цитирани са почти всички значими литературоведски достижения до момента, като започнем от Владимир Василев, проф. Искра Панова, проф. Симеон Янев, Симеон Султанов, Иван Мешеков, проф. Иван Сарандев, проф. Тончо Жечев, проф. Иван Станков, проф. Виолета Русева и се завърши с проф. Милена Кирова, проф. Валери Стефанов и проф. Галин Тиханов. Разбира се, не може едно такова мащабно проучване да пропусне и анкетите, които прави с писателя проф. Спиридон Казанджиев. Именно от авторовото споделяне на Йовков пред своя доверител – че иска да разказва така, сякаш всичко се случва пред очите на читателя, всичко с т а в а пред погледа му като на театрална сцена, отпочва своя сюжет проф. Ал. Панов. Модерният наратив като техника, който използва Й. Йовков, става същинският обект на изследването. Изключително настоятелен е литературоведът за правилната жанрова парадигма, която ще се избере за прочита на дадено произведение. Дали в „По жицата“ ще проследим умело протожанровите маркери на анекдота и притчата, за да съумеем да установим от противоречивото им съчетание, че жанрът е разказ. Или внимателно ще открием белезите на казуса, който се развива и разгръща в новелата „Албена“, което ще ни помогне адекватно да навлезем в света на магическото словоизграждане и раждане на вселената Йордан Йовков. Бягането от всевъзможни клишета, предразсъдъци и литературни митове – към това елегантно, но категорично призовава проф. Ал. Панов. Та Албена само красива ли е, само грешна ли е? Та щом е греховна, значи е възможно Бог да опрости деянията ѝ и да ѝ даде нов шанс. Липсата на категорична поставеност на заключенията – устременост само към едно, та животът не е така еднолинеен, не е така просто устроен. Именно сложното преплитане на етос (нравственост), жанрова многопластовост, казуалност (виждането на едно явление поне от две гледни точки – любовта, красотата, семейството и т.н.) при създаването на някои от творбите не позволяват категоричност на интерпретациите. Така се позволява свободата на читателското съзнание (реципиента) да осмисли креативността на художника (имплицитния автор). Най-важното в съвременното литературознание е разбирането не само за условността на комуникативния акт, но и за неговото прилагане – внимателно, логично. Читателят активно участва в наративния процес. Някога проф. Никола Георгиев твърдеше, че „творбата се ражда в читателското съзнание“. Сега проф. Ал. Панов казва, че най-съществен е този диалог, който се случва между читател и наратив. Литературният свят на Йовков е вероятностен – това също трябва да помним добре, за да се потопим и да плуваме, а не да се удавим в клишета и етикети, наследени отпреди. Читателят става съ-участник от съ-битието – вероятно точно това цели самият Йовков, за да може възприемащият да разреши логично възможния изход на казуса и да вземе за себе си етическата преценка. Да избере, след като се ориентира в различните норми, присъщи на/за живота ни9 .

Завършвайки шестата глава, проф. Ал. Панов споделя: „Причина за едностранчивите тълкувания на критиците от ХХ век е не само тяхната склонност да теглят към една-единствена окончателна истина, но и навикът им да възприемат литературата като нещо единно. Забравя се, че зад външния жанров етикет „разказ“ може да се крият различни повествователни стратегии, различни художествени модели и различни начини на въздействие. Едва днес, когато литературната наука обогати своя интерпретаторски инструментариум, „Албена“ може да получи своето по-сериозно и по-близко до собствената му мяра тълкуване. И се видя, че значението на Йовков е не само в това да съхранява нравствените добродетели на българина (Симеон Султанов), но и в способността му да навлезе дълбоко под повърхността на живота, за да разкрие неговото богатство и противоречивост, като накара читателя да провери способността си да се ориентира в многообразието на различните норми, управляващи живота ни“10.

Винаги срещата с проф. Ал. Панов предизвиква размисъл, а това е най-важното и то ценното, защото по благороден начин ни възвисява. Нека се радва на дълголетие и да ни поднася следващите си книги, които са от огромна по-мощ в ежедневната работа на преподавателите по БЕЛ. На многая лета, скъпи проф. Ал. Панов!

NOTES

1. Панов, Александър (1995) Теория на литературата. Основни понятия за гимназиалния курс, Издателство „Просвета“; ИК „Александър Панов“ (с. 64).

2. Преди двайсетина години на своите лекционни курсове проф. Никола Георгиев призоваваше: „Колеги, побратимявайте езикознанието и литературознанието“ – и сам в своите образцови анализационни наблюдения демонстрираше елегантно как става това.

3. Повече виж на: https://www.youtube.com/watch?v=LKyvJ1yUJhM (посетено на 10. 03. 2024 – заснет е целият урок на 21. 11. 2017 г.).

4. https://www.youtube.com/watch?v=77pfnHGc6Xc (посетено на 04. 04. 2024).

5 Панов, Ал. (2022) Текстът като социално действие, София: ИЦ „Боян Пенев“ (с. 332).

6. В „Литературният образ отвъд пространството на книгата“ (2013) – цяло есе е посветено на харизматичния учен (с. 65 – 90), когото моето поколение не помни добре (изключение е дъщерята на проф. Ал. Панов – д-р Елена Панова, Институт за литература – БАН).

7. Срещнахме се на традиционния годишен инструктаж, организиран от ст. експерта по български език и литература Станислав Георгиев, провеждан в ПГ „Хенри Форд“ в края на м. септември 2023 г.

8. Тази магистърска програма се породи след дългогодишен творчески семинар, ръководен от проф. Симеон Янев – той е нейният създател и пръв координатор преди две десетилетия.

9. Позволявам си да перифразирам думите на проф. Ал. Панов, които са дадени по-долу в своята цялост (бел. Х).

10. Панов, Ал. (2023) Йордан Йовков – изкуството на разказването, София: УЦ „Диоген“, ИК „Александър Панов“ (с. 292).

ЛИТЕРАТУРА

ПАНОВ, АЛ., (1995), Теория на литературата. Основни понятия за гимназиалния курс, Просвета; Александър Панов.

ПАНОВ, АЛ., (2022), Текстът като социално действие, София: Боян Пенев

ПАНОВ, АЛ., (2023), Йордан Йовков – изкуството на разказването, София: Диоген, Александър Панов.

ПАНОВ, АЛ., (2013), Литературният образ отвъд пространството на книгата, София: Диоген; Александър Панов.

REFFERENCE

PANOV, AL., (1995). Theoria na literaturata. Osnovni ponqtiq za gimnazialniq kurs, Prosveta, Alexander Panov.

PANOV, Al., (2022). Tekstat kato socialno dejstvie, Sofia: Boyan Penev.

PANOV, Al., (2023). Yordan Yovkov – izkustvoto na razkazvaneto, Sofia:Diogen, Alexander Panov.

PANOV, AL., (2013). Literaturniqt obraz otvad prostranstvoto na knigata, Sofia: Diogen; Alexander Panov.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.