Български език и литература
Вход / Регистрация

2012/2, стр. 141 - 147

КОГНИТИВНИ АСПЕКТИ НА УСВОЯВАНЕТО НА ПЪРВИЯ И ВТОРИЯ ЕЗИК

Резюме:

Ключови думи:

Езиковото усвояване е централен проблем в когнитивната наука; обект е на изследване от лингвистиката, психологията, невробиологията, теоретичната и приложната компютърна наука. Той е от изключително значение за правилния подбор на методологическите технологии, прилагани днес при езиковото усвояване на първия и втория език и необходими на учителите във всекидневната им работа.

Този извънредно сложен и неразгадан и до днес процес започва с научаването на първия език от детето. Въпреки че учените повече от столетие водят дневници, в които проследяват говорното развитие на децата си (един от първите е Чарлз Дарвин), чак в края на 50-те години на миналия век, когато става възможно записването на спонтанна детска реч с магнетофони, се поставя началото на нейния системен анализ, който се извършва в рамките на динамичната дисциплина психология на развитието. Сега тези записи са и по-достъпни като компютърни файлове, разпространяват се и се анализират автоматично, като се допълват от експериментални методи. Например при задачи за продуциране на реч децата описват картини или сценки в изречения, отговарят на въпроси или имитират зададени изречения, при задачите за разбиране слушат изречения и после посочват картинки по тях или пък изиграват събитието, за което са слушали, самостоятелно или с играчки, докато при задачите за оценка определят кои изречения, подадени им от експериментатора, им звучат „смешно“.

Езиковото усвояване започва много рано с попиването на звуковите модели на езика на родителите, като постиженията през първата година се свързват с развитие на говорната мускулатура и придобиване на чувствителност към фонетичните различия. Това е факт, преди децата да започнат да произвеждат реч – събитие, което се случва малко преди първия им рожден ден, или да разбират думи, което идва след него. Първите думи, които те казват, са подобни навсякъде по света. Половината от тях са предмети, като названия на храна, части на тялото, движещи се обекти, облекло, играчки, животни и хора (известните на всички „мама“, „тата“, „баба“ и т.н.). Това е първият, еднословният стадий от усвояването на езика, при който в английски например не се наблюдават граматически морфеми, докато в български се появяват първите морфологични опозиции като между общата и звателната форма на съществителните имена (Стоянова, 1992:127). От международен екип, работещ под ръководството на д-р Патриша Кул от Университета на Вашингтон, Сиатъл, САЩ, неотдавна се установява, че бебетата могат да различават абсолютно всички уникални звукове, които един език притежава, но тази способност започва да отслабва още преди детето да навърши годинка (Жанг, Кул и др., 2009). Изгражда се мозъчна архитектура, която да е съвършена за съответния роден език, и ако бебето има късмет да слуша два езика в тази крехка възраст, може да се изгради мозъчна конфигурация с два комплекта невронни вериги, свързани със съответните два езика. Така бебетата могат да се отгледат като билингви, като им се говори на два езика за времето до една година, за което обикновено се научава само един език (Уанг, Кул и др., 2009).

Около година и половина нараства бързината на овладяване на словесния запас на езика, като детето научава нова дума на всеки два часа и запазва или увеличава тази скорост и през целия период на юношеството. Около 18 месеца детето също развива примитивен синтаксис от две думи (т. нар. двусловен стадий), който протича еднакво във всички култури. Навсякъде децата оповестяват появата, изчезването или движението на предметите; изтъкват, доколкото могат, с наличните езикови средства, с които разполагат, техните свойства и притежателите им; правят кратки коментари на това, което наблюдават; питат кой, какво и къде. Изследванията показват, че в 95% от случаите думите са правилно подредени. Някъде между края на две и средата на три години детето усвоява граматиката толкова бързо, че затруднява изследователите с точното описание на процесите. Дължината и сложността на изречението, както и разнообразието от синтактични типове значително се увеличават, като стигат няколко хиляди. Децата усвояват със завидна лекота всеки език, върху чието въздействие са изложени, независимо от сложността и трудността му. Необходимо е специално да се подчертае творческото отношение на децата към езика и особеното място на механизмите по аналогия, които те прилагат в езиковото усвояване, като например тригодишното дете, което нарича радиото „радие“, подобно на оръдие, усърдие и съзвездие (Димитрова, 1998: 108). Когато детето достигне четиригодишна възраст, то вече е овладяло основните части на езика.

Приема се, че лявата хемисфера доминира при езиковите функции, макар че засега няма подробна информация за микроструктурата на специфичните є зони, като зоната на Вернике, на Брока, третата фронтална извивка и други, които ги провеждат. Дясната хемисфера също играе все още неизяснена роля в езиковите процеси (Райнов, 1993: 144-146). Преди раждането всички неврони са вече оформени, но бялото мозъчно вещество, където са синапсите, не е завършено до девет месеца и продължава да оформя миелиновата си обвивка през детството, като синапсите достигат апогея на развитието си до двегодишна възраст. Предполага се, че първите думи и напредъкът в граматиката изискват минимални равнища на синапсите и тяхното непрекъснато увеличаване, насочено към езиковите центрове на мозъка. Допуска се, че мозъчният цикъл на обучение е по-гъвкав през детството и юношеството. Промените, които настъпват в него с напредъка на възрастта, са причината за намаляване на способността за научаване като цяло, и в частност на езиковата способност.

Децата научават или възстановяват даден език, макар и не напълно, при повреда на лявата хемисфера или дори когато тя хирургически е премахната, докато при възрастните това води до постоянна афазия. Поради това повечето възрастни никога не успяват да усъвършенстват чуждия език, особено фонологията му, като говорят винаги с акцент. Развитието им често замръзва в неизменни модели грешки, които никакво обучение не може да се промени. Трябва, разбира се, да се имат предвид огромните индивидуални различия, които зависят от влаганите усилия, нагласата към езика и доколко човек е изложен на неговото въздействие, качеството на преподаване и таланта за научаване. Много обяснения са давани за преимуществото на децата – те използват множество начини за овладяване на езика, подпомагани от майките си, и правят грешки несъзнателно, мотивирани са повече да общуват и не са подложени на никакви ограничения, а и няма никакъв друг език, който да се намесва. От друга страна, не са известни доказателства, че способността за учене на думи намалява, за разлика от слабото развитие на фонологията и граматиката. Изследванията показват, че научаването на първия език обикновено става до четиригодишна възраст, напълно е завършено докъм шест години и е рядкост след пубертета.

Теоретичната компютърна наука търси отговор на въпроса, какво е езиковото усвояване, като учени когнитивисти създават теория на научаването (Ошерсън, Стоб, Уайнщайн, 1985; Пинкър, 1979; Глайтмън, Либерман, Ошерсън, 2001). Тя го разглежда като сценарий, съставен от четири компонента – група езици (един от тях е езикът цел; за децата групата езици са всички съществуващи и възможни езици, а езикът цел е този, който се говори в тяхната общност); средата (информацията от външния свят, която детето трябва да усвои, за да научи езика – изреченията, които родителите произнасят, контекста, вербалната и невербалната реакция на речта); стратегията за научаване (детето, като използва информацията от средата, пробва различни хипотези за езика цел; това е алгоритъмът, който ги създава и определя кои от тях са в съзвучие със средата) и критерий за успеха (учащите могат да стигнат до идентична на езика–цел хипотеза след определено време, да се доближат само до него или да се откажат от някоя от тях, включително и от вярната). Не е трудно да се разбере защо научаването на езика е трудно – има безкрайно много хипотези, съзвучни с информацията, идваща от средата.

Така научаването се състои от четири елемента. Това са целта – езикът и езиковата теория, изследваща фактите и структурата на езиците, аспектите на езика, до които децата имат достъп от родителите си или от други хора, включително и деца, степента на успех и стратегията. Детето се нуждае от положителни доказателства – информацията, с която разполага за това, кои поредици от думи са граматически изречения на езика цел, и от негативни доказателства – съответно кои от тях не са. Критерият за успех се определя като нещо, близо до майсторството в езика, постигнато за кратко време. Най-противоречиви становища предизвиква стратегията на научаването, как се постига то чрез простите корелации, използването на прозодическите елементи или чрез контекста и семантиката, но винаги се подчертава, че е свързано с действието.

Наблюденията показват, че усвояването на първия език винаги се извършва с лекота, докато ученето на втория език, особено в класна стая, е доста трудно. Въпреки това за овладяването на втория език често се препоръчват методи и процедури, прилагани в обучението на първия, като необходимостта от практика, непрекъснатото повторение, имитацията, правилото за последователния ред за научаване на звуковете, думите и изреченията, естественото развитие на четирите основни умения: слушане, говорене, четене и писане и обучение без превод и граматика. Счита се също така, че съществува пределна възраст за научаване на втория език, както и при първия език. При родния език този максимум е 5-годишна възраст, а при овладяване на втория, специално на чуждото произношение, обхваща пубертета и достига максимума си до 12 – 13 години.

Твърди се, че латерализацията е бавен процес – започва на две години и завършва напълно около юношеството. Пластичността на мозъка преди пубертета дава възможност на децата да овладеят както първия, така и втория език точно в този момент. Установено е, че при научаването на втория език значително участие има дясната хемисфера, и то особено в началните етапи, а също, че има разлика във включването є при билингви, които придобиват втория език по-късно в сравнение с техния първи език, отколкото при билингви, които го научават в неформален контекст. Освен това децата, които усвояват новия език до 5 години, имат физическото преимущество да овладеят фонемното му богатство поради съществуването на мозъчната пластичност. Изследванията напоследък обаче установяват, че няма критичен възрастов предел за усвояване на семантиката и фразеологизмите на втория език, което показва, че е необходимо принципно преразглеждане на хипотезата за критичната възраст (Слабакова, 2006).

Експериментите показват също недвусмислено, че при всички възрасти механичното запомняне не е толкова съществено, колкото смисленото научаване и свързването на новата информация и опит със знанието, което вече съществува в когнитивната рамка. Развенчава се митът за децата като добри зубрачи, които използват повторението и имитацията. Затова е необходимо да се избягват упражненията, основаващи се върху повторението, практикуването на модели извън контекста и рецитирането на правила, а да се наблегне на изпълнената със смисъл комуникация. Експериментално се доказва, че с нарастването на възрастта все по-мощно се развиват комуникативно-речевите умения и езиковият усет, като все по-голяма роля играе социализацията на личността (Кючукова, 1993: 24; Кул, 2007: 110).

Освен това социалните и културните фактори, например наличието на положително отношение към изучавания език в ранна възраст, благоприятства научаването на езика. Малките деца, които не са достатъчно когнитивно развити, нямат формирани отрицателни нагласи към раси, култури, етнически групи и езици. Те са улеснени и поради липсата на силнаезикова идентичност, поради все още неоформената личност и ценности, които, от друга страна, са пречка за пълноценното езиково усвояване на възрастните. Трябва да се вземе под внимание и фактът, че децата силно се стремят да не изостават едно от друго и са безмилостни към различията, докато възрастните са по-толерантни към езиковите грешки.

Ясно е, че децата, изучаващи едновременно два езика, използват за научаването им сходни стратегии. В действителност те изучават два езика и ключът към успеха е разграничаването на отделни контексти за двата езика. Хората, овладяващи втори език в такъв отделен контекст, се наричат независими билингви, при които езиковите системи на двата езика оперират отделно един от друг, докато при съставните билингви двата езика функционират чрез една смислова система. Като цяло, изследванията потвърждават, че когнитивните процеси у децата при изучаване на втория език са подобни на усвояването на първия език. Възрастните, при които има стабилност на когнитивните структури, използват в по-голяма степен първия си език и при тях се наблюдава по-голяма интерференция между двата езика. Грешките, които възрастният допуска, са резултат на творческото възприемане на втория език и са опит да се открият правилата на новия език независимо от влиянието на първия. Не бива да се забравя, че първият език може да се използва там, където не може да се приложи генерализацията, действаща в рамките на втория език. В този смисъл първият език може да бъде и улесняващ, а не само интерференционен фактор.

Всичко това налага въпросите на обучението на първия и втория език да бъдат разглеждани в единство, да се съпоставят и да се изучават, за да облекчат реалните процеси на езиковото усвояване. Това би имало огромно значение за методиките на двата езика, което би улеснило и тяхното преподаване.

ЛИТЕРАТУРА

Димитрова, Ст. (1998). Развитие на езиковото съзнание у децата. – В: Езиково съзнание. Ред. Ст. Димитрова, 15 – 113. С.: Наука и изкуство.

Глайтмън, Либерман, Ошерсън (2001). L. R. Gleitman, M. Liberman, D. N. Osherson (eds.) An Invitation to Cognitive Science, 2nd Ed. Volume 1: Language. MIT Press, Cambridge: MA.

Жанг, Кул и др. (2009). Y. Zhang, P. K. Kuhl, T. Imada, P. Iverson, E. B. Pruitt, M. Kawakatsu, Y. Tohkura, I. Nemoto. Neural signatures of phonetic learning in adulthood: A magnetoencephalography study. NeuroImage, 46, 226-240.

Кул (2007). P. K. Kuhl. Is speech learning ‘gated’ by the social brain? Developmental Science 10, 110-120.

Кючукова, Р. (1993). Развитие на езиковите знания, комуникативноречевите умения и езиковия усет. Автореферат. С.: БАН.

Ошерсън, Стоб, Уайнщайн. (1985). D. N. Osherson, M. Stob, S. Weinstein. Systems That Learn. Bradford Books/MIT Press, Cambridge: MA.

Пинкър (1979): S. Pinker. Formal models of language learning. Cognition, 7, 217 – 283.

Райнов, В. Г. (1993). Символното поведение на човека. С.: Изд. на БАН.

Слабакова (2006). R. Slabakova. Is there a critical period for semantics? Second Language Research, 22,3, 1-37.

Стоянова, Ю. (1992). Вашето дете говори. С.: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“.

Уанг, Кул и др. (2009). Y. Wang, P. K. Kuhl, C. Chen, Q. Dong. Sustained and transient language control in the bilingual brain. NeuroImage, 47, 414-422.

Language Learnability and Language Development (1984). Harvard University Press, Cambridge: MA.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.