Български език и литература

2018/2, стр. 225 - 233

ЕМОЦИЯТА НА СЛОВОТО В УЧЕНИЧЕСКИЯ ТЕКСТ

Марияна Георгиева
E-mail: mariana_bl@abv.bg
Friedrich Schiller German Language School
Ruse Bulgaria

Резюме: Текстът представя методологически опит в развитието на експресивната и емоционална функция на текстове на учениците от VII и VIII клас. Той предлага модел, който да работи върху емоционалното възприемане на значението на словото при работа с чужди текстове и тяхното въздействие върху изграждането на собствените текстове на учениците. Показана е система от творчески учебни текстове, в центъра на които стоят импресията, възможностите за развитието на речника на учениците и постигането на експресивна функция на езика в собствения текст на ученика.

Ключови думи: expressive and emotion function words; emotionally-shaped matter; student’s texts

Настоящото изложение е споделяне на опит в обучението по БЕЛ, свързано с изявата на експресивната функция на езика в ученическия текст. Изборът на темата се появи естествено след години натрупан опит в съвместната работа с учениците от V до VІІІ клас върху възприемането на чужди и създаването на собствени текстове.

Като хора, които се занимават с обучението по роден език и по чужди езици, ние сме наясно с ключовото значение на родния език за формиране и развитие на човешкото мислене1) . При изследване на човешката интелигентност и функции на мозъка през последните 20 години все повече се отбелязва огромното значение на речевата интелигентност като основна за осъществяване на човешката личност в един бързо променящ се и все по-непредсказуем свят. Говори се за езиково обучение изобщо в многоезична Европа (24 езика). Посочва се, че гаранцията за комуникативна компетентност на учащите се на всеки чужд език е добрата комуникативна компетентност на родния език. Неслучайно Европейската референтна рамка, по която работи и България, се състои от т.нар. ключови компетентности, първата от които е „Общуване на роден език“.

В един от предсмъртните си текстове Вера Мутафчиева говори за връхлетялата ни „езикова сиромашия“ и може би с основание упреква за това образованието и институциите, които го управляват. Тя се тревожи за изчезващите думи и граматични средства, които придават точност, нюанс и изразителност на речта. Глаголните времена, наклоненията, залозите, причастията не са по-малко застрашени според нея от лексикалните единици. Плачевният резултат е неумението на съвременния българин да се изразява грамотно – устно и особено писмено, на родния си език: „Лошото е, че все по-ограничен процент българи обичат и умеят да си служат с този език. Затова носи отговорност и дори вина нашето образование. Не е ли наистина тревожно, че народ, който се гордее с единайсет века собствена писменост, никак не е склонен да пише? А тогава, когато го върши, то не е за пред хората?“ (Mutafchieva, 2008: 23).

Въпросът как да се противопоставим на тази пагубна тенденция, стои пред преподавателите по БЕЛ с нарастваща острота. Според повечето специалисти водещи са комуникативната и когнитивната функция на езика в уроците. Но за ученици с първи език български (като роден) необосновано се подценява в усилията за постигането ѝ експресивната (изразителна, емотативна) функция на езика в ученическата устна и писмена реч. Тази функция следва да се разбира като изява на лична позиция, чувства, отношение. Нейното по-стигане в текста ще даде възможност за по-целенасочено общуване с адресата. В този смисъл, експресивната функция е пряко свързана със смятаната за основна комуникативна функция. А реализацията на експресивната функция в текста започва с избора на конкретната дума. Знае ли ученикът достатъчно лексеми и форми на родния си език, така че да може да постигне необходимата за пълноценното общуване и възприятие експресия?! Определено – не!

Всеки учител по БЕЛ може да направи непредставително наблюдение, че текстовете на учениците отпреди 5 – 10 години (от около 300 думи) по-казват по-голямо богатство на индивидуалния речников запас в сравнение с настоящите. Бедният речник, бедните мисли ограничават възможностите за конструиране на смисъл! Бедността на ученическата реч се простира върху всички равнища на езиковата система – от лексикалното до синтактичното, и резултатът е изумително лишена от експресия реч – както естествената, така и преднамерената.

Каква е слабата противоотрова на тази езикова немощ? Намираме я в единството на нашия предмет „Български език и литература“ – ЛИТЕРАТУРАТА като език и ЕЗИКЪТ като литература. Представеният модел за работа върху постигане на експресивната функция в ученическия текст се състои най-общо от две части: І. Работа върху разбиране на чужд (най-често художествен) текст; ІІ. Минипрограма, целенасочена за усилване на експресивната функция на ученическия текст.

Работата върху художествения текст е съсредоточена върху думата и емоционално-образното ѝ значение (основен стълб за постигане на експресията в текста). За да обосновем този си избор за основа на учебния анализ, тук няма да цитираме изследовател на литературата, а Й. Йовков – един от най-ярките ѝ създатели: „Думата... е винаги обагрена и топла. Думата какво не означава: и чувство, и поглед, и мисъл. Тя е способна на хиляди превъплъщения в зависимост от думите, с които я свързваме... Думата е страшно нещо. В нея са затворени изразителните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, движения – всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни богатства“ (Кazandzhiev, 1980: 93).

Именно за да се развият възможностите на учениците да боравят с изразителните средства на езика в собствените си текстове, е необходимо най-напред те да се научат да ги откриват и разбират в художествения текст.

При конструиране на модела сме се ръководили от убеждението, че „емоцията се явява ядро на езиковата личност“ (Petrova, 2007: 56) и че емоционалният аспект на речта е най-прекият път за развитие на същата тази реч у нейните носители. Смятаме, че емотативните функции на художественото слово в един реален учебен дискурс предоставят богати възможности за развитието на ученическата реч чрез литературата.

На фигура 1 е показано графичното изображение на модела за учебен анализ, който се сгъва и разгъва в зависимост от специфичните и възрастовите особености на учениците и от конкретния текст.

ее

Фигура 1

Моделът разчита на работа с малки смислови части и пълноценното използване на лексикалната и семантичната свързаност.

1. Основен елемент в него е думата.

2. Тя се свързва по лексикален и семантичен признак с другите думи в епизода, абзаца или строфата и така се осъществява кохезията – повърхностното свързване в пропозиционната структура – ситуативен модел в текста.

3. Думата осъществява и дълбинна свързаност (вътрешносмислова, несъседна и метафорична). Това става чрез:

– синонимните и антонимните връзки;

– качествата на думата и словосъчетанието като знак-символ, утвърден в човешката култура и литературното творчество;

– участието ѝ в стилистично-синтактичните фигури на езика (различните видове повторения, антитезата, оксиморона, градацията).

4. Тези връзки пораждат отношение, което изявява образно-емоционалния статус на думата в контекста.

5. Моделът създава предпоставки за по-задълбочено възприемане на художествения образ в текста, резултатът на което трябва да бъде неговата интерпретация в ученическия тест и текст, разширяване обема на думата, обогатяване на речника не само в количествено, но и в качествено отношение.

Целите на представения модел са следните:

– усъвършенстване на читателските способности на учениците и развитие на асоциативното и емоционално-образното им мислене на роден език; развитие на езикови, социокултурни и литературни компетентности;

– обогатяване на индивидуалния им пасивен и активен речников запас;

– формиране на умения за анализ на детайлите (микрообразите) в художествения текст и умение да възприемат художествения текст като макрообраз на българския и общочовешкия свят;

– включване в културния диалог за човешките ценности, който авторът и творбата водят, чрез съпреживяване и отношение.

Този модел се реализира в урока със следните типове задачи:

– откриване на синонимни и антонимни отношения между думи, изрази и по-големи синтактични цялости като абзаца;

– откриване на семантична свързаност между думи и изрази в текста за намиране на обобщаваща дума;

– откриване на думи и изрази с метафорична употреба;

– изграждане на номинативни вериги и тематични лексикални мрежи около важните за художествения замисъл предмети на текста, време и пространство и за определяне темата на смисловата част;

– интерпретация на ключови символи, метафори, сравнения и смислови ядра на българския художествен дискурс от Възраждането до съвременността.

На фигура 2 са показани елементи от решения на задачите по част от модела на обучение при изучаване на лирически и епически текст.

Фигура 2. Из модел за анализ на епическа творба „Една българка“ от Иван Вазов (VІІ клас)

ІІ част на модела за работа върху експресивната функция на езика в ученическия текст е един минипроект за създаване на творчески съчинения в VII и VIII клас по мотиви от изучавани творби и по житейски проблеми в различни социокултурни сфери. Може да се уточни, че с различните жанрови форми на съчиненията и техните теми се засилва експресивната функция посредством работа върху различни страни на текста: от една страна – работа върху словоупотребата; от друга – работа върху комуникативната му структура (стратегии за общуване с читателя), и от трета – работа върху изреченската структура (използването на различни по строеж и цел на изказване изречения за постигане на експресивен ефект)

В таблица 1 са представени таблично част от писмените текстове, върху които работят учениците, за да развият по-добре експресивността в своите съчинения, и целите, които очакваме да постигнем с всяка жанрова форма и тема.

Таблица 1

Жанрова формаТемиЦелиИмпресия– Приказното в живота ми.– Езикът, който ми говори.– Кървавото писмо наумиращата птица.– Лятото.1. Обогатяване наиндивидуалния речник вколичествено и качественоотношение2. Развиване на умения заупотреба на различни по целна изказване изречения.3. Умения за създаване иупотреба на тропи и фигури.Есе (с различенструктурен модел)– Болката по нещата, коитобиха могли да бъдат, но неса...– Преходната красота намига и на света...– Родината като ценност.– Животът през рентгеновпоглед.– Заплаха или надеждаза човечеството саизвънземните.1. Обогатяване наиндивидуалния речник вколичествено и качественоотношение.2. Умения за употребана прости разширении сложни съставнии от смесен тип изречения;обособени части.3. Умения за употребана различни по целна изказванe изречения.Творческопродължение наразказ („Дервишовосеме“ от НиколайХайтов)По избор1. Умения за следване наопределен лексикален моделна изказ.2. Умения за изгражданена повествователен абзац.ФантастиченразказМоята срещас представителна чужда цивилизация.1. Умения за следване наопределен лексикален моделна изказ.2. Умения за изгражданена повествователен абзац.Сценарий за филмЕдин есенен денпо шосето1. Умения за изграждане наописателна пространственаструктура.
Рекламен текстКоледен сладкиш1. Умения за призоваващаи приобщаваща комуникативнастратегия.2. Обогатяванена индивидуалния речник вколичествено и качественоотношение.3. Умения за създаванеи употреба на тропии фигури.

Планирането им и работата върху тях се извършват по подобен на представения по-горе модел за анализ на чужд художествен текст.

От тази част на работата върху експресивната функция на езика в ученичес кия текст ще се спрем по-подробно само върху импресията, защото тя е личното ни попадение за развитие на експресивната функция в ученическия текст.

Импресията е текст, чрез който могат да бъдат споделени лични преживявания и изразено емоционално отношение към проблема, за който се пише. Това я прави изключително подходяща за обучение на учениците и развитие на техните социокултурни, литературни и езикови компетентности.

Тази жанрова форма не е текст, предвиден за задължително изучаване в учебната програма. Но жанровите ѝ особености дават възможност на учителя да наблюдава непосредствено развитието както на езиковите, така и на литературните компетентности на учениците за по-кратък и по-продължителен период. Особеностите на импресията могат да я превърнат в текст, особено подходящ за създаването на ученическо портфолио.

Този кратък текст, в който идеите се разкриват по пътя на прякото емоционално въздействие – „чрез отделни образи, свързани по необичаен начин, чрез своеобразен ритъм на речта“ (Mateeva, 1996: 46), развива ученическата реч в много посоки.

1. Развива образното мислене и го обогатява с езикови средства за изразяването на образността.

2. Обогатява индивидуалния речник на ученика.

3. В практически план се овладява ролята на тропите за изразяване на непосредствено отношение и оценка.

4. Развива уменията на обучавания да търси различни синонимни варианти във всички равнища на словоупотребите – както на лексикално, така и на синтактично.

5. Краткият обем на текста позволява както многократни редакции с цел усъвършенстване на текста и по-пълноценно постигане на неговите цели от страна на ученика, така и активно наблюдение от страна на учителя.

По-долу са показани критериите и показателите за оценка на ученическия текст импресия.

I. Жанрова целесъобразност на ученическия текст

1. Показател „Краткост на текста“ (15 – 20 изречения).

2. Показател „Емоционално въздействие в резултат на образност, постигната чрез засилена употреба на експресивни средства“:

– емоционално-образни думи;

– тропи (метафорични тропи – олицетворения, метафори, метонимии, сравнения и др.);

– експресивни глаголи и глаголни форми.

3. Показател „Постигане на определена ритмичност в текста с помощта на синтактико-стилистични и реторични средства:

– повторение (анафори, епифори, спирални и др.); – градация;

– антитеза;

– вътрешни римувани позиции.

II. Съответствие на текста с поставената тема

1. Показател „Образно представена оригинална идея по темата на импресията“.

2. Показател „Целенасочена и уместна употреба на думи и изрази с емоционално-образно значение по темата на импресията“.

III. Спазване нормите на СБКЕ

1. Показател „Спазване на правописната норма“.

2. Показател „Спазване на граматичната норма“.

3. Показател „Спазване на пунктуационната норма“.

4. Показател „Спазване на лексикалната норма“.

Специално се наблюдава и един отделен критерий:

Целенасочена и уместна употреба на думи с емоционално-образно значение в собствен текст.

Показател „Индивидуален коефициент на целесъобразност“.

Неговото постигане се оценява по следната формула:

брой думи с емоционално-образно значениеК =. 100общ брой думи в текста

Резултатите от наблюденията показват, че няма по-ползотворно усилие за учениците от усилието им да изградят собствен творчески текст – тогава на дело разбират колко трудна е любовта към думите. Но това е и път към осъзнаването на света и себеосъзнаването – както сами знаем, изпълнено с нелеки търсения, но и с удоволствие от откритията. А да намериш нужната дума и точното ѝ място сред другите думи – е наистина откритие: радостно, светло откритие, свързано с осъзнаването, че и ти си творец и лека-полека започваш да владееш СЛОВОТО.

Ще завършим с цитат на любимия за много хора Хорхе Букай(Bucay, 2008: 10): „Има много пътища, които водят към осъзнаването, и някои от тях сигурно са по-добри от моя. Моят път минава през това „как“ говорим… Знам, че ти можеш да разбереш всичко – дори това, което казвам с думи“.

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. Виготски, Л. Мислене и реч.С., Наука и изкуство, 1983 г.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Bukay, H. (2008). Shte ti razkazha. Sofia: Hermes [Букай, Х. (2008). Ще ти разкажа. София: Хермес].

Dimchev, K. (2010). Savremenni izmereniya na uroka po balgarski ezik. Balgarski ezik i literatura, 1, 2010 [Димчев, К. (2010). Съвременни измерения на урока по български език. Български език и литература, 1, 2010.]

Kazandzhiev, S. (1980). Sreshti i razgovori s Yotdan Yovkov. Sofia [Казанджиев, С. (1980). Срещи и разговори с Йордан Йовков. София].

Mateeva, N. (1999). Da se uchim da pishem ese. Sofia. [Матеева, Н. (1999). Да се учим да пишем есе. София].

Mutafchieva, V. (2008). Ezikat ni obednyava vapreki povishavaneto na brutniya vatreshen produkt. Balgarski ezik i literatura, 1, 2008. [Мутафчиева, В. (2008). Езикът ни обеднява въпреки повишаването на брутния вътрешен продукт. Български език и литература, 1, 2008.]

Petrova, S. (2007). Emotsionalen aspekt na rechta. Sapostavitelno ezikoznanie, ХХХІІ, 2007, №1 [Петрова, С. (2007). Емоционален аспект на речта. Съпоставително езикознание. ХХХІІ, 2007, №1].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,