Български език и литература
Вход / Регистрация

2021/4, стр. 359 - 369

РЕФЛЕКСИВНО-ДАТИВНИ КОНСТРУКЦИИ С ОПТАТИВНО ЗНАЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Резюме:

Ключови думи:

Рефлексивно-дативните конструкции в българския език са интересен обект на изследване както с оглед на семантичната и структурната им специфика, така и с оглед на конкуренцията при употребата им. Формалните показатели на конструкциите са наличието на дателно допълнение (кратка форма на личното местоимение за дателен падеж), на рефлексивна частица се и на глагол с ограничена парадигма за трето лице. От гледна точка на семантиката конструкциите от този модел (глагол + ми се) изразяват наличие или липса на желание за осъществяване на нещо от страна на одушевен субект, представен от дателната клитика. При част от конструкциите това значение се изразява чрез глаголна лексема с модална семантика (иска ми се), а желаното действие или състояние се представя от подчинено да-изречение като задължителен структурен елемент, напр. Иска ми се да танцувам. При друга част от конструкциите желателната семантика е имплицитна, като с глаголната лексема се обозначава желаното действие или състояние, напр. Танцува ми се. Тези особености на рефлексивно-дативния модел провокират въпросите синонимни и заменяеми ли са конструкциите, има ли ограничения или специализация при употребата им, както и от какво е обусловена желателната семантика при варианта без глагол с модално значение. За целта в работата ще бъде разгледана структурната и семантичната специфика на двете разновидности, начинът, по който чрез тях се концептуализира желанието, както и условията за тяхната употреба.

Конструкциите с желателна семантика са били и продължават да бъдат обект на интерес от страна на езиковедите. Изследователските аспекти са различни и най-общо са свързани с анализ на конструкциите от семантична, морфологична и синтактична гледна точка (Rozhnovskaya 1959, 408 – 414; Ivanova&Cholakova 1973; Nitsolova 2008, 240 – 241, 246; Popov 1979: 82 – 83; Penchev 1984, 104 – 105; Penchev 1993, 173 – 176; Koeva 2004, 199 – 206; Petrova 2006, 135 – 141, 154 – 156; Dzhonova 2008; Dimitrova 2015; Petrova 2017 др.). В българската лингвистична литература, въпреки немалкото изследвания, все още съществуват различия по отношение същността на тези своеобразни конструкции. Те се дължат не само на различния изследователски аспект, но и на използваната теоретична база. В настоящата работа ще бъде приложен актуалният за съвременната генеративна лингвистика семантико-синтактичен подход.

Подобни структури се срещат обаче и в другите славянски езици, което ги прави интересен обект на съпоставителни изследвания както по отношение на тяхната разпространеност, така и по отношение на формалната им специфика и нюанси в значението. Междуезиковите анализи с такава насоченост са най-вече в рамките на руския език и на южнославянските езици (Georgiev 1990; Ivanova 2016,358 – 367; Uhlik – Žele 2018; Mitkovska 2019 и др.). Засиленият интерес към контрастивните изследвания е още един мотив за насочване на вниманието към спецификата на българския структурен модел и неговите семантични разновидности. Това по наше мнение би било надеждна основа за бъдещи по-задълбочени изследвания в областта на славянския синтаксис.

Анализът в изложението включва, на първо място, начина, по който се концептуализира желанието чрез този вид конструкции, както и отражението му върху начина на структуриране. На второ място, в работата се проследяват семантичната специфика на конструкциите, семантичните разновидности и условията за употреба.

1. Специфика на концептуалния и структурния модел при изразяването на желателната семантика

От лингвистична гледна точка оптативността е едно от основните типове модални значения (TFG 1990, 67 – 68) и има отношение към т.нар. субективна модалност. Един от начините за изразяване на оптативно значение е лексикалният, каквито са случаите с употребата на глагола искам с модално значение, напр. Искам да танцувам, Иска ми се да танцувам. Другият начин е свързан с употребата на конструкции без модален показател, напр. Танцува ми се. Въпросите, които пораждат тези употреби, са два: синонимни ли са конструкциите (1.1.) и какво обуславя желателната семантика при варианта с липсващ глагол с модално значение (1.2.).

1.1. Безспорно е, че вариантите имат сходна семантика. При структури с личния глагол искам (напр. Искам да спя) са възможни две разбирания – някой има намерение, възнамерява да спи (защото например вече е късно през нощта) или има желание за сън (защото например е уморен). В контекста на второто разбиране синонимна като употреба се явява конструкцията Спи ми се, която недвусмислено насочва към наличието на физиологична потребност от сън. Същото се отнася и до употреби като Не искам да пуша и Не ми се пуши. И тук конструкцията с личен глагол може да се разбира, от една страна, като волеизява, свързана например с намерението да се откажат цигарите, или от друга страна, като липса на желание за пушене. Изразът Не ми се пуши, от своя страна, означава единствено липса на такова желание. Красноречива илюстрация за различието между тях и за семантичната специализация на втория вариант е съвместната им употреба, напр.:

(1а) Искам да спя, но не ми се спи (т.е. не ми идва сън).

(1б) Не искам да пуша, но ми се пуши.

При употребите в (1) на интенцията за осъществяване или неосъществяване на съответното действие се противопоставя наличието или липсата на потребност от същото действие, а като следствие – и на желание или нежелание от страна на логическия субект. Важно е, че в структурите без модален лексикален показател желанието се представя като непреднамерено, защото е мотивирано от вътрешна потребност, която трябва да бъде задоволена.

Различието в концептуализацията се отразява и върху различния начин на структуриране. И при двата варианта е налице субект на желанието със семантична роля експериентор. При първия обаче той е в подложна позиция, а при втория се реализира като дателно допълнение. Този факт може да бъде обяснен чрез естеството на потребността. Тя представлява особено вътрешно усещане за нуждите на организма и в този смисъл се явява в ролята на подбуждаща сила, на фактор, каузиращ появата на желание. Ето защо тук липсата на интенция от страна на субекта се изразява чрез промяна в структурния модел, при която експериентният аргумент (желаещ) се проектира в обектна позиция.

Изразяването на експериентора с дателен конституент е характерно за всички славянски езици. В българския език обаче той се представя с дателна клитика, която не може да бъде изпусната или заменена със съществително име (2а). Възможно е удвояване със съществително име (2б) или с пълна форма на местоимението (2в):

(2а) Танцува ми се.

(2б) И на момичетата им се танцува.

(2в) И на тях им се танцува.

Причината за задължителната употреба на дателната клитика в българския език е свързана с историческия развой на българския език от синтетизъм към аналитизъм, т.е. със загубата на падежната система при имената.

1.2. Вторият въпрос, който провокират конструкциите от типа спи ми се/ не ми се спи, е какво обуславя желателната им семантика при липсата на лексикален показател. Глаголите, които се явяват в конструкциите (спя, танцувам, пуша и т.н.), представят желаното действие, но нямат отношение към модалността, съответно и към ролята експериентор (субект на желанието) на дателното допълнение. Би могло да се предположи, че самата конструкция (третоличен глагол, дателна клитика и частица се) обуславя оптативното значение. Тази теза обаче се опровергава от факта, че има изречения със същата комбинация от елементи, които допускат друго разбиране (вж. Penchev 1998, 150), напр.:

(3) Нищо не ми се обяснява.

Пример (3) може да се тълкува по два начина – никой нищо не ми обяснява или нямам желание да обяснявам нищо. Това показва, че сама по себе си конструкцията не обуславя оптативното значение и че зад еднаквата повърхнинна структура стоят различни генериращи механизми, т.е. различни изходни структури.

При първата интерпретация дателната клитика е вътрешен аргумент със семантична роля адресат (този, на когото се обяснява нещо). Появата ѝ в (4а) е обусловена от аргументните изисквания на глагола – обяснявам (някой, нещо, на някого). Що се отнася до структурата в (4б), тя е резултат от пасивна диатеза:

(4а) Никой нищо не ми обяснява.

(4б) Нищо не ми се обяснява (от никого).

Появата на частицата се в (4б) е сигнал, че аргументът с роля агенс (никой от 4а) е освободил подложната позиция, при което формата на глагола се променя от активна в пасивна (обяснявам → обяснява се). Освен синтактично разместване, в (4б) е налице и редукция в синтаксиса на външния аргумент (от никого).

При втората интерпретация семантичната роля на дателната клитика е експериентор (желаещ). Позиция за такъв аргумент отваря личният глагол искам. Аргументът, както вече посочихме, е външен и се реализира като подлог. Желаното действие или състояние се изразява с да-изречение, което е в обектна позиция (5а). Когато желанието е породено от субективна потребност, т.е. при липса на интенция от страна на субекта, е налице промяна в концептуалния модел, а съответно и в структурния. Тази промяна е свързана с проектиране на експериентора в непряка обектна позиция, а на зависимата пропозиция (да-изречението) – в подложна (5б). Сигнал за тази трансформация е появата на частицата се за образуване на безличната рефлексивна форма иска се, т.е. налице е същият трансформационен механизъм както при пасивизацията, но тук в (5б) диатезата е оптативна:

(5а) Искам да танцувам.

(5б) Иска ми се да танцувам.

В (5б) е налице и още една особеност: кореферентност на експериентния аргумент с аргумента в подложна позиция на да-изречението, т.е. желаещият и вършителят на желаното действие са едно и също лице – Иска ми1 се (аз1) да танцувам. Този факт е важен с оглед на това, че позволява вторично преобразуване, свързано с неизразяване на глагола с модално значение от изходната структура, напр.:

(6) Иска ми се да танцувам → Танцува ми се.

Пример (6) обяснява оптативното значение на конструкциите с липсващ лексикален модален показател, както и ролята експериентор (усещащ желание) на дателната клитика. Той показва, че изходна за конструкциите с желателна семантика от типа танцува ми се, спи ми се и т.н. е двупредикатна структура, включваща безлично главно изречение и подчинено подложно да-изречение (вж. Petrova 2006, 154 – 156). Освен това, ако глаголът в подчиненото подложно изречение е непреходен, конструкцията е безлична, а глаголът е в 3 л. ед.ч. (Спи ми се, Не ми се ходи на плаж). Ако е преходен, конструкцията е двусъставна, а глаголът е в 3 л. ед.ч. или в 3л. мн.ч. (Яде ми се сладолед, Ядат ми се ягоди).

Възможността за вторично преобразуване на двупредикатната структура обаче е ограничена. Едно от условията, както вече споменахме, е наличието на кореферентност (еднаквост) между субекта на желанието и подлога в подчиненото изречение. Липсата на кореферентност възпрепятства трансформацията, напр.:

(7) Иска ми1)се (ние2) да танцуваме.

Факторът кореферентност е важен и определящ, защото именно той е в основата на значението ‘желание за нещо, породено от усещането за субективна потребност’. Липсата на кореферентност означава, че това е субективно мотивирано желание, но неосновано на усещането за потребност. Ето защо при тези употреби конструкцията иска ми се е еквивалентна с аналитичните форми за условно наклонение на глаголите желая, искам, напр.:

(8а) Иска ми се (Бих желала/Бих искала) Covid да свърши, за да можем да се прегръщаме (spisanie8.bg).

(8б) Ирен Кривошиева: Ламбо заслужава паметник, иска ми се (Бих искала/Бих желала) Вежди Рашидов да го направи (impression.bg).

(8в) Иска ми се (Бих искала/Бих желала) да се върнем на въпроса за разногласията във Вашата партия („Още от деня“, БНТ, 03.02.2021).

Вторичната трансформация е невъзможна и когато, въпреки наличието на кореферентност, глаголът в подчиненото изречение е от свършен вид (вж. Rozhnovskaya, 1959: 410), напр.:

(9а) Иска ми се да потанцувам (*Потанцува ми се).

(9б) Иска ми се да поспя (*Поспи ми се).

Това, че структурите от типа спи ми се не допускат употребата на свършени по вид глаголи, обуславя по-голямата фреквентност на конструкциите от типа иска ми се да, напр.:

(10а) Искаше ми се да легна на тревата.

(10б) Искаше ми се да скоча от радост.

По-различна е употребата на свършени по вид глаголи в изречения като Припи ми се кафе, Приядоха ми се череши, Отяде ми се и др. Особеното тук е, че изходни за тях се явяват структури с префигиран глагол с модално значение, т.е. Прииска ми се да пия/ да ям, Отиска (Отщя) ми се да ям. Ролята на представките е да представят другите две възможни фази, свързани с появата (представка при-) или изчезването (края) на желанието за нещо (представка от-). Доказателство за това, че префигиран е глаголът с модална семантика, представлява фактът, че лексеми като „припивам“ и „прияждам“ няма, а глаголът отяждам означава ‘ям, изяждам част от нещо’(Andreychin at al., 2008), т.е. значението му няма нищо общо със семантиката ‘престава да ми се яде’ (Petrova 2017, 73).

Вторично преобразуване е невъзможно и при наличието на дателно допълнение в подчиненото изречение (11б) за разлика от липсата му (11а). Това, както и спецификата при употребата на медиални се-/си-глаголи (12) се обяснява с ограниченията при клъстеризацията на местоименните клитики (вж. Petrova&Ivanova 2017):

(11а) Не ми се иска нищо да обяснявам (на когото и да е) → Нищо не ми се обяснява.

(11б) Не ми се иска нищо да ти обяснявам → *Нищо не ми ти се обяснява. (12а) Не ми се искаше да се качвам до върха → Не ми се качваше до върха (*Не ми се се качваше до върха).

(12б) Не ми се иска да си тръгвам оттук → Не ми се тръгва оттук (*Не ми си се тръгва оттук).

Тези, както и други фактори от формално естество (вж. Rozhnovskaya 1959, 412), обуславят по-широката употреба на конструкциите от типа иска ми се да. Има обаче и още едно условие, което се явява определящо за възможната вторична трансформация. То е свързано със специализацията на конструкциите от типа спи ми се/не ми се спи, на която е посветена следващата част от изложението.

2. Семантична специфика и условия за употреба на желателните конструкции

Семантичната специализация на конструкциите от типа спи ми се/не ми се спи е да представят желание, което е предизвикано от усещането за наличие на някаква вътрешна потребност – първична или вторична.

Първичните потребности са базисни и се основават на биологични нужди на организма. Това са усещанията за жажда и глад, за необходимост от сън и т.н., напр. Не ми се яде, Пие ми се вода, Спи ми се, Ходи ми се до тоалетната и др. (вж. Petrova 2006, 135 – 141). Тези физиологично обусловени (или органични) потребности са универсални по характер.

Вторият вид потребности са специфични за всеки човек. Те се определят като вторични, защото са мотивирани от субективни предпочитания, нагласи, интереси от различно естество, които удовлетворяват усещания за приятност, комфорт, духовна и естетическа наслада и т.н. (вж. Petrova 2006, 154 – 156). Така например желанието да ядеш сладолед или да пиеш уиски, не означава, че си гладен или жаден, а е обусловено от лични вкусови предпочитания. Същото се отнася и до различни по вид дейности и занимания като спорт (Карат ми се ски), забавления (Танцува ми се), изкуство (Слуша ми се предкласика), междуличностни контакти (Не ми се общува с такива хора) и т.н., т.е. до цялата социална, културна и духовна сфера, която е значима и удовлетворяваща за личността.

Въз основа на двата вида потребности се обособяват съответно и две семантични разновидности при оптативните конструкции с липсващ модален лексикален маркер. Едните представят желание, обусловено от усещането за първична потребност, а другите представят желание, обусловено от усещане за вторична потребност. Важно е да се отбележи, че именно тази семантична специализация се явява определяща за употребата на конструкциите от типа спи ми се/не ми се спи. Когато с двупредикатната структура се обозначава желание, което е субективно мотивирано, но не е основано на актуална за даден момент първична или вторична потребност, трансформацията е невъзможна (13). При част от случаите конструкцията иска ми се е еквивалентна на кондиционалната форма на глаголите желая, искам (13а). При друга част глаголът в подчиненото да-изречение не е във форма за сегашно, а за минало неопределено (13б) или минало предварително време (13в):

(13а) Иска ми се (Бих желал/Бих искал) да спя цяла вечност → *Спи ми се цяла вечност.

(13б) Бях много уморена. Искаше ми се да съм приключила с този разговор.

(13в) Иска ми се да не бях гледала този филм, толкова ме потисна.

От семантичната специализация на конструкциите от типа спи ми се произтича и възможността или невъзможността за включване на глаголи в тях. По принцип обхватът е твърде широк. Това трябва да бъдат глаголи, които означават действия или състояния, с които да се задоволяват първични или вторични потребности или такива, които да бъдат окачествявани като неприемливи.

Що се отнася до ограниченията, те са предимно семантични и засягат глаголи, които означават автоматични, неподвластни на волеви контрол реакции на организма, които просто се случват независимо от волята на субекта. Така например нелогично е да имаме желание да мигаме (*мига ми се), да се изпотяваме (*изпотява ми се), да забравяме (*забравя ми се), да дишаме (*диша ми се) и т.н. (Petrova 2006: 140). Различна е обаче ситуацията, при която става въпрос за качеството на въздуха – Диша ми се чист въздух, Не ми се дишат отрови (Petrova 2017, 71). Подобно е положението и със слуховото и зрителното възприятие, означавани с перцептивните глаголи чувам и виждам, т.е. *чува ми се, *вижда ми се (Petrova 2006, 120 – 121, 140). Тук също са налице нетипични употреби, при които конструкциите са употребени в друг контекст, а глаголите с друго значение, напр. Не ми се чуват (=слушат) такива приказки, Не ми се вижда (= среща) с него. Същото например се отнася и до глагола мръзна в изречението Не ми се мръзне по спирките, което означава, че не ми се чака на спирките, където е студено. В случая аз не мога да контролирам мръзненето, но в моя контрол е да стоя или да не стоя на спирките.

Заключение

Въз основа на представения анализ може да се направи обобщението, че конструкциите от типа иска ми се да са резултат от оптативна диатеза на конструкции с личния глагол искам: аз искам да → иска ми се да. Причина за това е различният начин на концептуализация, свързан с представяне не на волеизява, а на субективно мотивирано желание за нещо. Конструкциите с неизразен модален компонент са резултат от вторична трансформация: Иска ми се да танцувам → Танцува ми се. Те се отличават със семантична специализация, свързана с изразяването на желание за нещо, породено от усещането за наличие на вътрешна потребност – първична или вторична. Тази семантика може да се изразява и с двупредикатните структури, което обяснява възможността за синонимна употреба. Тяхната сфера на функциониране обаче е по-широка, защото могат да изразяват и желание, което е субективно мотивирано, но неосновано на вътрешна потребност.

ЛИТЕРАТУРА

Андрейчин и др., 2008. Български тълковен речник. София: Наука и изкуство.

Георгиев, И., 1990. Безличные предложения в русском и болгарском языках. София: Народна просвета.

Джонова, М., 2008. Аргументна структура на изреченията, съдържащи предикати с непряко допълнение от типа спи ми се (сс. 231 – 241). В: BULGARISTIKA – STUDIA ET ARGUMENTA. München: Verlag Otto Sagner.

Димитрова, М., 2015. Оптативните конструкции в съвременния български език: свобода и ограничения в образуването им (сс. 25 – 37). Български език, 3.

Иванова, Е.Ю., 2016. Безличные предложения с обязательным местоименным выражением экспериенцера в болгарском языке (сс. 332 – 368). В: Архитектура клаузы в параметрических моделях: синтаксис, информационная структура, порядок слов. Москва: Издательский дом ЯСК.

Иванова, К., Чолакова, Кр., 1973. Залогът като граматична и лексикографска проблема (сс. 167 – 181). В: Славянска филология, Т. 12. София: Издателство на БАН.

Коева, Св., 2004. Синтактично и семантично описание на диатезите в българския език (сс. 182 – 231). В: Когнитивна граматика на българския и френския език – описание и формализация. София: Издателство на БАН.

Ницолова, Р., 2008. Българска граматика. Морфология. София: Издателство на Софийския университет.

Пенчев, Й., 1984. Строеж на българското изречение. София: Наука и изкуство.

Пенчев, Й., 1993. Български синтаксис. Управление и свързване. Пловдив: Пловдивско университетско издателство.

Пенчев, Й., 1998. Синтаксис на съвременния български книжовен език. Пловдив.

Петрова, Г., 2006. Семантични роли на кратките дателни местоимения. Бургас: Димант.

Петрова, Г., 2017. Желателни конструкции в българския език: концептуализация и структурна специфика (сс. 65 – 75). В: Език и психология. Бургас: Либра Скорп.

Петрова, Г., Иванова, Е.Ю., 2017. Клъстеризация на местоименните клитики в българския език: възможности и ограничения (сс. 116 – 130). В: Съвременни тенденции в езиковедските изследвания. София: Издателство на БАН.

Попов, К., 1979. Съвременен български език. Синтаксис. София: Наука и изкуство.

Рожновская, М.Г., 1959. Вопросы грамматики болгарского литературного языка. Москва: Изд. Академии наук СССР.

ТФГ, 1990. Теория функциональной грамматики. Темпоральность. Модальность. Ленинград: Наука.

Mitkovska, L., 2019. Types of Modality in South Slavic Stative Reflexive-Dative Constructions (pp. 260 – 287). Slovĕne, Vol. 8, № 2.

Uhlik, M. , Žele, A., 2018. Impersonal Constructions in Slovenian: A Comparison with Other South Slavic Languages and Russian (pp. 99 – 111).

Jezikoslovni zapiski, 24.

REFERENCES

Andreychin, L. at al., 2008. Balgarski talkoven rechnik. Sofia: Nauka i izkustvo.

Georgiev, I., 1990. Bezlichnye predlozheniya v russkom i bolgarskom yazykah. Sofia: Narodna prosveta.

Dzhonova, M., 2008. Argumentna struktura na izrecheniyata, sadarzhashti predikati s nepryako dopalnenie ot tipa spi mi se. In: Bulgaristika – Studia Et Argumenta. München: Verlag Otto Sagner, 231 – 241.

Dimitrova, M., 2015. Optativnite konstruktsii v savremenniya balgarski ezik: svoboda i ogranicheniya v obrazuvaneto im. Balgarski ezik, 3, 25 – 37.

Ivanova, Е.Yu., 2016. Bezlichnye predlozheniya s obyazatelynym mestoimennym vyrazheniem eksperientsera v bolgarskom yazyke. In: Arhitektura klauzy v parametricheskih modelyah: sintaksis, informatsionnaya stuktura, poryadok slov. Moskva: Izdatelyskiy dom YASK, 332 – 368.

Ivanova, K., Cholakova, Кr., 1973. Zalogat kato gramatichna i leksikografska problema. In: Slavyanska filologiya, 12. Sofia: Izdatelstvo na BAN, 167 – 181.

Koeva, Sv., 2004. Sintaktichno i semantichno opisanie na diatezite v balgarskiya ezik. In: Kognitivna gramatika na balgarskiya i frenskiya ezik – opisanie i formalizatsiya. Sofia: Izdatelstvo na BAN, 182 – 231.

Nitsolova, R., 2008. Balgarska gramatika. Morfologiya. Sofia: Izdatelstvo na Sofiyskiya universitet.

Penchev, Y., 1984. Stroezh na balgarskoto izrechenie. Sofia: Nauka i izkustvo.

Penchev, Y., 1993. Balgarski sintaksis. Upravlenie i svarzvane. Plovdiv: Plovdivsko universitetsko izdatelstvo.

Penchev, Y., 1998. Sintaksis na savremenniya balgarski knizhoven ezik. Plovdiv.

Petrova, G., 2006. Semantichni roli na kratkite datelni mestoimeniya. Burgas: Dimant.

Petrova, G., 2017. Zhelatelni konstruktsii v balgarskiya ezik: kontseptualizatsiya i strukturna spetsifika. In: Ezik i psihologiya. Burgas: Libra Skorp., 65 – 75.

Petrova, G., Ivanova, Е.Yu., 2017. Klasterizatsiya na mestoimennite klitiki v balgarskiya ezik: vazmozhnosti i ogranicheniya. In: Savremenni tendentsii v ezikovedskite izsledvaniya. Sofia: Izdatelstvo na BAN, 116 – 130.

Popov, K., 1979. Savremenen balgarski ezik. Sintaksis. Sofia: Nauka i izkustvo.

Rozhnovskaya, M.G., 1959. Voprosy grammatiki bolgarskogo literaturnogo yazyka. Moskva: Izd. Akademii nauk SSSR.

TFG, 1990. Teoriya funktsionalynoy grammatiki. Temporalynosty. Modalynosty. Leningrad: Nauka.

Mitkovska, L., 2019. Types of Modality in South Slavic Stative ReflexiveDative Constructions. Slovĕne, 8(2), 260 – 287.

Uhlik, M. , Žele, A., 2018. Impersonal Constructions in Slovenian: A Comparison with Other South Slavic Languages and Russian. Jezikoslovni zapiski, 24, 99 – 111.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.