Български език и литература
Вход / Регистрация

2012/5, стр. 430 - 437

РАЗГОВОРНИЯТ ДИСКУРС – НАЧИН НА ИЗСЛЕДВАНЕ

Росица Кючукова

Резюме:

Ключови думи:

Резюме: Статията е посветена на едно от най-актуалните и модерни направления в съвременната лингвистика – конверсационния анализ (или анализ на разговорите), като се търсят проекциите на неговото развитие в българското езикознание, както и приложението му в учебната практика. Представени са основни теоретични постановки и принципи, илюстрирани и интерпретирани с примери в различни ситуации; дефинирани са основните термини в изследванията на разговорния дискурс и са разкрити проблемите с транскрипцията.

Keywords and phrases: conversation, conversation analysis, conversation structure, turn-taking, overlappings, institutional interactions, transcription

Неоспорим факт е, че дискурсният анализ се превърна в доминиращо направление в лингвистиката, а дискурсът, разбиран като „актуализирането на езика в дискретни и винаги уникални актове“ (Рикьор, 1994: 99), прониква в цялата хуманитаристика. Най-мощно развитие в последно време получи онази част от него, която се занимава с разговорния дискурс, наричана у нас също конверсационен анализ или анализ на разговорите. За огромно съжаление това е тази част от дискурсния анализ, която е най-малко позната на българския читател, включително и на специалистите, на които тя би дала ново, извънредно ценно и полезно знание, зареждащо с идеи. Въпреки че учебниците по български език като цяло следват съвременните тенденции, в тях се отделя малко място на разговорната реч и невербалната комуникация, с които учениците непрекъснато се сблъскват във всекидневието, и непознаването им води до сериозни пропуски в общуването. За преподавателите по български език запознаването с развитието и основните понятия в конверсационния анализ, за които след драматични сблъсъци на мнения е установен консенсус, е повече от наложително. Като творчески личности, то ще им даде мощен импулс за подобряване на работата им.

Съществува огромен брой изследвания върху конверсационния анализ поради изключителното влияние, което оказва върху всички направления на съвременния дискурсен анализ и върху най-разнообразни области като социологията, психологията, изкуствения интелект и невронауките. Като цяло този анализ се занимава с изследване на всички видове разговори – в различните професионални сфери (тук спадат училищният, съдебният, медицинският дискурс, политическите речи, медийният дискурс), с една дума – той има извънредно широк обсег (предлага се дори сравнителен анализ на часовете за приготвяне на различни храни в САЩ и Япония (например Мейес, 2003) и може да се прилага за обработка на разнообразни данни, стига да не са под формата на писмен текст и да не са монологични, т.е. да са интерактивни, макар че речевите наративи, разказването на история, включително вицове, представят отделен и много ползотворен вече раздел от конверсационния анализ – чрез реакциите си публиката е партньор на така оформения диалог (Норик, 2000; Мушин, 2001). Проучват се ролята и участието на слушателите като равностойни участници в разговора (Гарднър, 2001).

Конверсационният анализ неслучайно се определя като изследване на по-редици от разговорни цялости, при които говорещите се редуват или застъпват и така общуват. Основното е, че анализът е насочен към автентичната разговорна реч като към форма на дискурсен анализ, ориентирана към събраните предварително и транскрибирани след това оригинални данни. В чистия й вариант контекстът не се включва, а само разговорът, за разлика от етнографския подход, който отделя внимание на ситуацията, обстановката, участниците с техните ценностни системи. Началото на конверсационния анализ се корени в етнометодологията – социологическо направление, според което социалният ред се създава не от абстрактни структури, а чрез конкретните действия на хората, които вършат работата си всеки ден. В същото време все по-силно в конверсационния анализ се проявява тенденцията контекстът да се има предвид в изследването, като разговорите се изучават най-подробно и се откриват моделите, на които се подчинява организацията им.

Много лесно е да се забележи, че разговорът се изгражда чрез последователно вземане на думата от участниците, които в идеалния случай се редуват един след друг, без прекъсване. Едновременното говорене и мълчанието се приемат като проблеми, които се налага да бъдат решени. Поставя се следното изискване: „един участник, не повече и не по-малко, говори за единица време“, от което следва, че вземането на думата постоянно се договаря в хода на разговора (Сакс, 1995).

Харви Сакс, Еманюъл Шеглов и Джейл Джеферсън, сега вече превърнали се в класици на конверсационния анализ, предлагат през 1974 г. модел на поведението на участниците в разговора, изграждащ се от два компонента (Сакс, Шеглоф, Джеферсън, 1974). Първият се корени в съзнанието на говорещите, че всяко вземане на думата, т.е. една разговорна цялост, се състои от една или повече, но не по-малко изграждащи единици, които се определят предимно като граматически цялости. Благодарение на това хората, които слушат говорещия, могат да определят края на неговото изказване – всяка единица на дадена разговорна цялост може да бъде третирана като място, където потенциално може да се извърши смяна на говорещия. Фактори за това са съдържанието на изказването, прозодическата и граматическата структура на речта, както и съответното невербално поведение – например погледът на говорещия. Налице могат да бъдат и сигнални, без особено значение фрази (Това е, Така, Ами добре и много други).

Изследователите установяват още три основни правила за вземане на думата, прилагащи се последователно – говорещият избира следващия говорещ, следващият говорещ се избира сам или говорещият може, но не е длъжен, да продължи да говори. Обикновено ситуацията е доста по-сложна, понеже много често няколко участници в разговора се самоизбират едновременно да вземат думата, но моделът предполага моментално разрешение на проблема, като накрая един от говорещите се налага и се извършва съответно разпределение на властта в разговора.

Застъпване на репликите на говорещите също става непрекъснато. То се случва, когато новият говорещ не може точно да предвиди края на изказването на предишния, обикновено се намира близо до правилното място за смяна между двамата и е доста кратко по време. Когато застъпването става неуместно – на място, което не може да се определи като край на изказването на предишния говорещ, вече става дума за прекъсване. Често определят застъпването като неволна грешка, а прекъсването – като проява на враждебност, като маркер в поведението. Всъщност това е опростяване и действителното положение е доста по-комплицирано, например1):

А: и той ми каза, че не е [необходимо да го нося]

Б: [не е нужно да го вземаш] със себе си Според един от критериите прекъсване има, когато предишният говорещ окончателно спира да говори. В горния случай А продължава да говори едновременно с Б, докато не приключи изказването си. Освен това изказването на Б не е противоположно по смисъл на това на А, не показва липса на интерес към събеседника, нито пък иска да промени посоката на разговора, а само подкрепя казаното от А. Този случай не показва прекъсване, а е ехо на репликата на А – явление, често срещано и в приятелски разговор между жени. При прекъсването се проявяват и културните различия – в Испания и Латинска Америка гледат да вземат думата и не спират, докато не ги прекъснат, а в САЩ, Англия и Швеция е прието да се изчака говорещият да спре да говори и чак тогава следващият започва.

Конверсационният анализ възприема идеята, че при разговора „едно нещо следва друго“. Разговорната реч се изгражда чрез съседни двойки – изказвания, които следват едно след друго, при което второто не само е свързано с първото, но и е функционално зависимо от него. Ако първото изказване е въпрос, второто е или директен отговор, или реплика, която е необходима, за да се стигне до отговора, например:

1. Посетител: къде е раненият
2. Сестра: вие какъв сте му
3. Посетител: брат
4. Сестра: в интензивното

Отговорът на въпроса, поставен от посетителя в болницата в (1), зависи от въпроса в (2), чийто отговор (3) е необходимото условие, за да се получи нужната информация в (4). Последователността въпрос-отговор е типична илюстрация на това, което се разбира като съседна двойка. Двете й части могат да бъдат разделени като в току-що цитирания пример, преставайки да бъдат съседни. Между тях обикновено се вмъква друга двойка или двойки, чиято функция се приема за спомагателна.

Освен въпрос-отговор съседната двойка може да бъде и поздравление- поздравление. Ако някой поздравява някого, другият може да отвърне само по същия начин, като има някакъв избор в това, което ще каже или ще направи – да кимне или да се усмихне, но е длъжен да отговори. В противен случай това поведение се възприема като прекъсване на комуникацията.

Когато първата реплика е покана, отправена към другия участник в интеракцията, предложение или пък някаква идея, той може да се съгласи с тях или да ги отхвърли, например 2):

1. А: да се съберем у нас довечера
2. Б: добре
3. В: Ами: . няма да мога да дойда, знаеш ли, обещах да помогна на

брат ми

В този разговорен откъс между приятели в (1) А отправя покана към Б и В, която Б приема, а В отхвърля. Веднага прави впечатление, че съгласието на Б в (2) е изразено съвсем кратко с една дума, докато отказът на В в (3) започва с ами, един дискурсен маркер, който, по определението на Шифрин (1987), издава колебание и има функция да запълва фразата (така наречените още fi llers на английски) при изразяване на различно, противоположно мнение, като всъщност колебанието е стратегия за учтив отказ. Този маркер неслучайно е следван от пауза и самата фраза на отказа, завършваща отново с друг дискурсен маркер знаеш ли, който е освободен от семантика и установява по-стабилна връзка между говорещите, необходима за омекотяване при изразяване на несъгласие. Освен това отказът като цяло е доста по-дълъг от приемането на предложението поради добавянето на обяснение за причината на отказа – обещаната предварително помощ на близък.

Този пример илюстрира как функционира системата за изразяване на предпочитанията в конверсационния анализ – предпочитаният отговор на дадено предложение е то да бъде прието, което става обикновено кратко и директно, без забавяне. Отказът като непредпочитан отговор е по-дълъг, колеблив и обяснителен. Така, на основата на значително количество събрани данни, конверсационният анализ обобщава, че приемането на покана, предложение или идея става по един начин, докато отказът – по друг. Без да вниква в човешките отношения и предпочитания, с което се занимава психологията, той само разкрива моделите на взаимодействие между хората, или интеракция.

Много често по-примамливи за изследване се оказват обикновените разговори, например вкъщи между хора с близки връзки – деца, родители, роднини, приятели. При институционалните интеракции – в училище, в болницата, в съда, в радиото или телевизионното студио или пък при бизнес и международни преговори, се търсят спецификите, които ги отличават. Пол Дрю и Джон Херитидж (1992: 22) установяват основните характеристики на институционалната интеракция – в нея поне един от участниците има цели или задачи, свързани с институцията, т.е. общуването има целева ориентация и може да съществува в някакви институционални ограничения и рамки, на които се подчинява.

В училище например има асиметрично разпределение на въпросите и отговорите, като обикновено доминиращата страна в интеракцията (учителят) има правото и задължението да задава въпроси, докато другата страна (учениците) се ограничава в отговарянето на въпроси. Напоследък това положение се променя навсякъде по света, понеже институционалният разговор заимства много от елементите на обикновения, като се намаляват официалните и йерархически отношения от миналото в посока на засилване на толерантността, емпатията и солидарността в най-различни обществени слоеве (Камерън, 2000). Това, разбира се, не означава, че има изменение на статуса. Такова твърдение би било доста подвеждащо.

Интерес представляват изследванията, напоследък доста разпространени, за различното поведение на половете в интеракцията. Например Суон (1988) проучва защо момчетата в клас са склонни да говорят повече от момичетата, като записва учебни часове с камера и обхваща движенията, жестовете и мимиките едновременно с вербалната информация. Изследователката установява, че в момента, в който учителят е задал въпроса и започва да очаква отговор, той прави зрителен контакт първо с момчетата, докато момичетата избягват да го гледат, дори да знаят отговора, и само вдигат ръка, за да сигнализират за това. Изследването показва значимостта на невербалната комуникация и необходимостта тя да се изучава едновременно с вербалната, която предварително се транскрибира.

Въпросът за транскрипцията – формата на графичното представяне на разговорния дискурс едновременно с поведението на участниците и обстановката на интеракцията, има особено значение за конверсационния анализ, тъй като чрез нея разговорната реч, която изчезва със самото казване, се записва, или „изговореното излита; написаното остава“ (О’Конъл, 1991: 274). Това не е само технически процес, а първият етап на анализа и интерпретацията, когато изследователят се занимава най-отблизо и подробно със самия материал. Транскрипционните правила би трябвало да бъдат подбрани в съответствие със специфичните цели на даден научен проект. Промените, които винаги се налагат в транскрипциите на оригиналния разговорен дискурс, зависят както от индивидуалните цели, така и от подготовката и възможностите на специалиста, който транскрибира (О’Конъл, Ковал, 1994: 140).

Опитите да се установи една система за всички корпуси е безрезултатен и сега например за английски действат 4 системи – на Дюбоа (1991), Джеферсън (1979), Танън (1989), Шифрин (1994: 431–432), като всеки изследовател адаптира този вариант, който е най-адекватен за неговия проект. Транскрипцията би трябвало да отразява интересите на учения, както отбелязва Окс (1999) в класическата си статия „Транскрипцията като теория“. Освен това е възможно самият изследовател да промени своя вариант – може по-късно да е уловил нови детайли и да нанесе корекции, които правят анализа по-прецизен.

В България в рамките на съвместния българо-шведски проект по мултимедийна и мултимодална корпусна лингвистика между СУ „Св. Климент Охридски“ и Гьотеборгския университет,бе направен сериозен опит с участието на водещи български лингвисти да се изработи български стандарт за транскрипция на разговорна реч, като се използва Гьотеборгския транскрипционен стандарт (Алсеен и др., 2002). Този вариант не е окончателен и може да бъде подобряван, но наличието му е много важна стъпка към обработването на корпуси българска разговорна реч, включително и на дигитализирани видеозаписи на всякакви видове разговори, включително и в училище. През 80те години (Димчев, 1992, 1998) се поставя началото на ползотворна традиция за проучване на речевата продукция на учители и ученици, която дава богата информация за техните взаимоотношения, както и на комуникативно-речевите ситуации в уроците по български език.

Напоследък се търси мощно приложение на конверсационния анализ в езиковото обучение, особено на втория език (Уонг, Уеъринг, 2010), където основните понятия и находки от анализа на разговорите се стягат в система и представят модел на разговорните практики, който да спомогне преподавателите и обучаваните да придобият интеракционна компетентност и да се възползват творчески от нея в процеса на обучение. Приложението на конверсационния анализ в преподавателската практика крие неподозирани възможности за обогатяване на работата, като разкрива вътрешните механизми, които са движещи фактори в човешкото общуване.

БЕЛЕЖКИ:

Легенда: [ ] – застъпване на репликите на двамата участници в разговора. Всички примери са дадени в транскрипция и не следват възприетия правопис и пунктуация.

Легенда: ( : ) – удължаване, ( . ) – пауза.

Алсеен и др. (2002). E. Ahlsén, J. Allwood, L. Grönquist, M. Gunnarsson, J. Hagman, S. Larsson, J. Nivre, S. Sofkova-Hashemi. Göteborg Transcription Standard, v.6.3. Department of Linguistics, Göteborg University. – http://www.gslt.hum.gu.se/~leifg/doc/.

Гарднър (2001). R. Gardner. When Listeners Talk. Response Tokens and Listener Stance. John Benjamins, Amsterdam.

Джеферсън (1979). G. Jef ferson. A technique for inviting laughter and its subsequent acceptance/declination. In G. Psathas (Ed.), Everyday Language: Studies in Ethnomethodology. Irvington, New York.

Димчев К. (1992). Обучението по български език като система. Св. София: УИ „Климент Охридски“.

Димчев К. (1998). Обучението по български език като система. София : Сиела.

Дрю, Херитидж (1992). P. Drew, J. Heritage. Introduction. In P. Drew and J. Heritage (Eds.), Talk at W ork – Interaction in Institutional Settings. Cambridge University Press, Cambridge.

Дюбоа (1991). J. DuBois. Transcription design principles for spoken discourse research. - Pragmatics, 1(1): 71–106.

Камерън (2000). D. Cameron. Good to T alk? Living and W orking in a Communication Culture. Sage, London.

Мейес (2003). P. Mayes. Language, Social Structure, and Culture. A Genre Analysis of Cooking Classes in Japan and America . John Benjamins, Amsterdam.

Мушин (2001). I. Mushin. Evidentiality and Epistemological Stance. Narrative Retelling. John Benjamins, Amsterdam.

Норик (2000). N. R. Norrick. Conversational Narrative. Storytelling in Everyday Talk. John Benjamins, Amsterdam.

О’Конъл (1991). D. C. O’Connell. The spoken flies away; the written stays put. Georgetown Journal of Languages & Linguistics, 2: 274–283.

О’Конъл, Ковал (1994). D. C. O’Connell, S. Kowal. The transcriber as language user. In G. Bartelt (Ed.), The Dynamics of Language Processes. Gunter Narr Verlag, Tubingen.

Окс (1999). E. Ochs. Transcription as theory. In A. Jaworski, N. Coupland (Eds.), The Discourse Reader. Routledge, London.

Рикьор П. (1994). Рикьор. Живата метафора. София: Касталия.

Сакс 1995: H. Sacks. Lectures on Conversation. Vols I and II. Blackwell, Oxford.

Сакс, Шеглоф, Джеферсън (1974). H. Sacks, E. Schegloff, G. Jefferson. A simplest systematics for the organization of turn-taking in conversation. Language 50: 696–735.

Суон (1988). J. Swann. Talk control: an illustration from the classroom of problems in analyzing male dominance in conversation. In J. Coats and D. Cameron (Eds.), Women in Their Speech Communities: New Perspectives on Language and Sex. Longman, London.

Танън (1989). D. Tannen. Talking Voices: Repetition, Dialogue and Imagery in Conversational Discourse. Cambridge University Press, Cambridge.

Уонг, Уеъринг (2010). J. Wang, H. Z. Waring. Conversation Analysis and Second Language Pedagogy: A Guide for ESL/EFL Teachers. Routledge, NY.

Шифрин (1987). D. Schiffrin. Discourse Markers. Cambridge University Press, Cambridge.

Шифрин (1994). D. Schiffrin. Approaches to Discourse. Blackwell, Oxford.

Dr. Rossitsa Kyuchoukova
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
1504 Sofia, 15 „Tsar Osvoboditel“ Blvd
rossikyuch@abv.bg

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.