Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2025-6s-3E

2025/6s, стр. 51 - 57

ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (Анализ на данни от анкетно проучване)

Евелина Миланова
OrcID: 0000-0002-7575-5884
E-mail: egmilanova@uni-sofia.bg
1504 Sofia
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
Faculty of Slavic Studies
Department of Methodology

Резюме: Изложението подлага на анализ данни от анкетно проучване, проведено сред учители по български език и литература в средното училище, за да установи до каква степен дейностите, които се осъществяват на занятията, допринасят за овладяване и развиване на ключовите компетентности. Изследването се позовава на избрани въпроси и отговори с цел проучване на конкретни области на компетентности, начини за прилагане на компетентностния подход с оглед развиване на ключови компетентности, проверяват се нагласи на учители и ученици за дадени модели за работа.

Ключови думи: ключови компетентности; езиково обучение; методически модел

С цел установяване параметрите на прилагане на компетентностния подход на занятията по български език и литература в средното училище е реализирано анкетно проучване, в което участват над 1700 учители и над 17 000 ученици. Въпросите са ориентирани към конкретни методи на педагогическо взаимодействие, създаващи предпоставки за формиране и развиване на ключови компетентности, които са тясно свързани със спецификата на компетентностния подход. Той се фокусира основно върху активното учене, интердисциплинарния характер на обучението, прехода от знания към умения, приложими при решаване на проблеми в различни ситуации от социалната действителност, и дава превес на иновативните методи, насърчаващи творческия потенциал, екипната работа и критичното мислене.

Значимостта на подхода се обуславя от приетата още през 2006 г. от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз Препоръка относно ключовите компетентности за учене през целия живот – основен референтен документ за развитието на образованието в Европа, залегнал в настъпилите преди години образователни реформи в България. Концепцията е доразвита с приетата през 2018 г. от Съвета на Европейския съюз Препоръка, приканваща към нови модели на учене, които съответстват на потребностите на глобализираното общество, чийто живот се подчинява на цифровите технологии. Ключовите компетентности биват преразгледани и актуализирани в съответствие с активното гражданство и социалното приобщаване на индивида, личностната и професионалната реализация, здравословния и устойчив начин на живот. Обновяването на рамката за компетентностите включва концептуализиране на дигиталната и предприемаческата компетентност, представя се и набор от ценности, умения и нагласи за адекватно участие в демократичните общества. Застъпена е идеята, че всички компетентности са еднакво важни за благополучието на отделната личност и на обществото, а базовите умения, които са в основата им, са способност за успешно общуване, за решаване на проблеми, за участие в екипна дейност, за водене на интеркултурен диалог и пр.

Анализът на данните от изследването се спира на избрани въпроси и отговори с цел проучване на конкретни области на компетентности, начини за прилагане на компетентностния подход, нагласи на учители и ученици за дадени модели за работа.

За да анализира степента на застъпеност на методи, съдействащи за развиването на функционалната грамотност на учениците чрез занятията по български език, изложението прави сравнение между отговорите, които учителите са дали на няколко въпроса, които имат отношение към проблема. Малко повече от половината от преподавателите (51,2 %) категорично заявяват (с „напълно съгласен/а) , че в хода на урока планират дейности, при които учениците да търсят информация от различни източници – хартиени и електронни. Немалък е делът на учителите, дали по-колебливия отговор „по-скоро съгласен/а“ – 35,8 %. За сметка на това обаче един от въпросите, събрали почти изцяло положителни отговори, е този, който пита дали на занятията се създават учебни ситуации, в които учениците да изразяват своето мнение по различни проблеми, като се обръща внимание на изграждането на аргументи – 80% от анкетираните са отговорили с „напълно съгласен/а“, а 17,2 % – с „поскоро съгласен/а“. Разликата в процентното съотношение при отговорите на двата въпроса говори за липса на целенасочено търсена взаимовръзка между двата вида дейности, реализирани в условията на педагогическата практика. Съвременното разбиране за грамотността се асоциира с уменията на обучаваните да разбират и да използват разнообразни по вид текстове; да намират, да извличат, да анализират и да прилагат данните от различна по характер и специфики информация, за да удовлетворяват свои потребности в конкретни ситуации на общуване; да формулират и да изразяват становища, мнения, аргументи, съобразявайки се с особеностите и с изискванията на комуникативния контекст – дискурсни практики и техники, които би следвало да се осъществяват като взаимосвързани комуникативни дейности в обучението по български език и литература.

Функционалната грамотност е в основата на ефективното и адекватно общуване, което се подчинява на особеностите на комуникативната ситуация. Обвързана e със способността на личността да обработва и да използва информация от устни и писмени текстове (в това число визуални, звукови и цифрови материали) от различни сфери на човешката дейност. Развиването на този вид грамотност е от особена важност, тъй като предопределя уменията за ученето като контролиран процес и възможностите за пълноценно взаимодействие в устна и в писмена форма на роден и на чужд език. „Това означава, че не е достатъчно единствено познаването на отделни думи и изрази, нито разпознаването само на граматичните аспекти на езика, а овладяването на метафоричните и контекстуални употреби на езика“ (Vasileva 2021, p. 35).

Други два въпроса дават яснота за нагласите на учителите към планомерни методически дейности и резултатите от тяхното изпълнение. Близо 80 % от учителите твърдят, че се опитват да дават житейски примери при работа върху учебния материал, а 18,3 % казват, че по-скоро го правят. 63 % от анкетираните обаче са убедени в резултатите от тези действия и заявяват в отговор на друго твърдение, че учениците могат да използват знанията и уменията, придобити на занятията по български език и литература, в реални житейски ситуации, 28,7 % са „по-скоро съгласни“. Отговорите подкрепят идеята, че се работи за постигането на една от основните цели на образованието изобщо – използване на овладените в училище компетентности в контекста на социалната действителност.

Тази цел стои в основата и на тенденцията текстовете, с които учениците работят по време на езиковите занятия (и по български език, и по чужд език), да съответстват на реално функциониращия дискурс в извънучилищната практика. По-малък е обаче броят на учителите (33,3 %), които категорично заявяват, че подбират за работа текстове (научни и медийни) с провокативно съдържание, които се отнасят до ролята на младите хора като граждани, повечето учители дават отговор „по-скоро съгласен/а“. Не толкова застъпен под формата на предвидени и целенасочени действия е процесът на овладяване на гражданска компетентност и на компетентността в областта на науката, технологиите и инженерството, която позволява на личността да разбира промените, причинени от човешката дейност, и да съзнава отговорността си на гражданин. Регулярната работа с научни и медийни текстове би стимулирала развиването и прилагането на логическо и рационално мислене при проверка на хипотези и затвърждаване или опровергаване на собствени убеждения, би усъвършенствала уменията на учениците за обработване на информация от научни изследвания, за разпознаване и извеждане на обосновани научни заключения и пр.

Отговорите на учителите сочат, че употребата на научни и медийни текстове на занятията допринася в по-голяма степен за развиване на личностна, социална и компетентност за придобиване на умения за учене (определяни в европейските стратегически документи като единен концепт), тъй като 42,1 % от анкетираните твърдят, че подбират дискурсни разновидности от медийната и от научната сфера, в които се засяга проблемът за здравословния начин на живот, 41,3 % са „по-скоро съгласни“. Данните от изследването водят и до заключението, че според учителите педагогическите специалисти осигуряват повече предпоставки за развиване на този вид компетентност, а не съдържанието на учебните програми – твърдението, че учебната програма дава възможност учениците да развиват умения за учене, е подкрепено с „напълно съгласен/а“ от 36,4 % от запитаните, 34,9 % отбелязват „по-скоро съгласен/а“, 23,3 % – „колкото съгласен/а, толкова несъгласен/а“, 6,3 % – „поскоро несъгласен/а“, и 1 % казват, че са „напълно несъгласни“.

Далеч по-голям е потенциалът на учебните програми според участниците в проучването за осъществяване на междупредметни връзки от учениците. 58,1 % („напълно съгласен/а“) от учителите са на мнение, че учебната програма (по български език и по литература) позволява учениците да правят връзки с изучаваното в други учебни предмети, 29, 9 % също се съгласяват, но в по-малка степен („по-скоро съгласен/а“), 9 % са „колкото съгласен/а, толкова несъгласен/а“, пренебрежим е процентът на тези, които не откриват подобен контекст в учебната документация, който е пряко свързан с прилагането на компетентностния подход на занятията в училище. Тези нагласи на учителите обаче се разминават с информацията, която дават при друго твърдение, според което учебната програма позволява на преподавателя да планира урок с интердисциплинарен характер – 26 % са напълно съгласни, 42,9 % са по-скоро съгласни, 22,5 % са колкото съгласни, толкова и несъгласни, а почти 8 % са по-скоро несъгласни. Стесняването на възможностите за учителя в сравнение с тези за ученика може би се дължи на ограниченията, продиктувани от очакваните резултати при преподаването на една или друга тема. Въпреки това обаче 36,4 % от запитаните категорично казват, че се стремят да планират такъв тип уроци, а 43,3 % също се съгласяват с твърдението, но в по-малка степен („по-скоро съгласен/а“).

На занятията по български език и литература често се разчита на дигиталната компетентност на учениците и се работи за нейното подобряване. Почти изцяло в зоната на съгласието са отговорите, според които в учебните часове се поставят задачи, изискващи използването на дигитални ресурси в симулирани ситуации (участие в интервю за работа, общуване с представители на институции и пр.) – 42,8 % „напълно съгласен/а“, 39,3 % „по-скоро съгласен/а“. В учебните часове се коментира и проблемът за авторското право при заемане на текстове от интернет пространството (42,6 % „напълно съгласен/а“, 32 % „по-скоро съгласен/а“). Но макар и да спомагат за развиване на умения за критично и отговорно използване на ресурсите на цифровите технологии и за решаване на проблеми, учителите не подкрепят използването на изкуствения интелект в часовете по български език и литература (21,1 % „по-скоро съгласен/а“, 37,5 % „колкото съгласен/а, толкова несъгласен/а“, 22,8 % „по-скоро несъгласен/а“, 9,5 % „напълно несъгласен/а“, 9 % „напълно съгласен/а“), но на занятията коментират с учениците особеностите на езиковия изкуствен интелект и критичното му приемане.

Компетентността, свързвана с инициативност и предприемачество, също е обект на развиване в часовете по български език и литература с оглед на широко застъпените творчески задачи, които според почти всички участници в изследването се предвиждат при планирането на урока. Предприемаческите умения се свързват с креативността, която предполага използване както на въображение, така и на стратегическо мислене, на умения за решаване на проблеми. Демонстрира се способност за индивидуална, но и за екипна работа, за използване на ресурси. Екипните дейности обаче не са сред категоричните предпочитания на учителите на занятията – твърдението „предпочитам да поставям дейности за екипно изпълнение“ е подкрепено с 23,8 % „напълно съгласен/а“ и с 43,2 % „поскоро несъгласен/а“, 27,2 % са „колкото съгласен/а, толкова несъгласен/а“. В областта на приемането, но с „по-скоро съгласен/а“ е и свързването от преподавателя на изучаваното по български език и литература с умения за справяне в бизнес среда.

Сред компетентностите, на които се отделя най-много внимание в учебните часове според отговорите на учителите, е интеркултурната компетентност, чието формиране и развиване в хода на обучението учи и възпитава подрастващите в прояви на отвореност към представители на различни културни групи (такива са проявите на уважение, на толерантност, на разбиране); поражда у обучаваните любопитство към други култури и допринася за осмислянето на културното многообразие. Изключително голям е делът на преподавателите, припознаващи на занятията дейности, който усъвършенстват уменията на учениците за участие в интеркултурен диалог – 65, 2 % са напълно съгласни, че разясняват на обучаваните особености при общуване в интеркултурна среда, а 28,7 % избират „по-скоро несъгласен/а“. При планирането на уроците обаче 37,2 % („напълно съгласен/а“) изрично поставят в центъра културни реалии, а 43,1 % отговарят с „по-скоро съгласен“.

Компетентността, чийто фокус е културният контекст, пряко взаимодейства с многоезичната компетентност, търсеща „посредничеството“ между различни езици. Темата, свързана с изучаването на чужди езици, бива засягана от учителите по български език и литература, чиито отговори потвърждават, че в учебните часове се разискват нагласи, които се отнасят до овладяването на многоезиковата компетентност, въпреки че доминиращият дял е в зоната на „по-скоро несъгласен/а“.

Анализът на данните от проучването води до заключението, че на занятията по български език и литература планомерно и целенасочено се осъществяват методически дейности, който спомагат в по-голяма или в по-малка степен за развиване на целия набор от ключови компетентности. Налице е стремеж за полагане на учебния материал в житейски контекст и за придаване на интердисциплинарен облик на урочните единици. Закономерно, предвид спецификата на учебната дисциплина, приоритетни за учителите са педагогическите действия, които спомагат най-много за развиване на функционалната грамотност и на уменията за участие в интеркултурно общуване. Изводите са подкрепени и от резултати от второ анкетно проучване, което проверява нагласите на учениците по отношение на моделите на работа в часовете по български език и литература и дава възможност на младите хора да посочат предпочитани дейности за реализиране на занятията, както и да определят образователните си потребности.

Благодарности и финансиране

Тази публикация е финансирана по Националната научна програма „Развитие на научните изследвания и иновациите в областта на българското предучилищно и училищно образование“. Авторът носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ и при никакви обстоятелства той не може да се приеме като официална позиция на Института по образование.

ЛИТЕРАТУРА

ВАСИЛЕВА, Д., 2021. Развиване на когнитивни и метакогнитивни умения за четене в обучението по български език. София: ИК Авлига. ISBN 978-619-7245-24-0.

КEY COMPETENCES, 2018. Council recommendation of 22 May 2018 on key competences for lifelong learning (2018/C 189/01). Official Journal of the European Union.

КEY COMPETENCES, 2019. Key competences for lifelong learning. Luxembourg: Publications Office of the European Union.

Acknowledgements and Funding

This publication has been funded by the National Scientific Programme “Development of Research and Innovation in the Field of Bulgarian Pre-school and School Education.” The author bears full responsibility for the content of this document, which under no circumstances can be considered an official position of the Institute of Education.

REFERENCES

VASILEVA, D., 2021. Razvivane na kognitivni i metakognitivni umenia za chetene v obuchenieto po balgarski ezik. Sofia: IK Avliga. ISBN 978619-7245-24-0

КEY COMPETENCES, 2018. Council recommendation of 22 May 2018 on key competences for lifelong learning (2018/C 189/01). Official Journal of the European Union.

КEY COMPETENCES, 2019. Key competences for lifelong learning. Luxembourg: Publications Office of the European Union.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.