Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/3, стр. 253 - 257

ПО СТЪПКИТЕ НА ПЪРВОУЧИТЕЛИТЕ: УНИВЕРСИТЕТСКОТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТЪРНОВСКАТА КНИЖОВНА ШКОЛА

Димитър Кенанов
E-mail: dkenanov@abv.bg
Director Scientific Research Centre „Turnovo Literary School“
„St. Cyril and St. Methodius“ University of Veliko Turnovo
2 „Teodosii Turnovski“ str.
5003 Veliko Turnovo Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

В края на ХІІ век България възстановява своята държавност със столица Царевград-Търново. През 1235 година се възобновява Българската патриаршия и за втори път след Кирило-Методиевата епоха на българската православна духовност е съдено да стане светилник за народите от Slavia Orthodoxa 1) . Тази мисия се подготвя дълго през ХІІІ–ХІV век и нейните резултати се очертават от творческия подвиг на атонския старец Йоан с неговите сподвижници (стареца Йосиф, Закхей философ, монах Гавриил), от преп. Йоан Кукузел Ангелогласния, от преп. Теодосий Търновски, Дионисий Дивни, Исаия Серски, монах Марко, Григорий Доброписец, химнописцитеЕфрем, инок Макарий и Симеон, св. Евтимий – патриарх Търновски, с неговите ученици и последователи (митрополит Киприан, митрополит Йоасаф Бдински, митрополит Григорий Цамблак, Андроник-Андрей, Константин Костенечки и др.). Осъществява се приемственост с първото поколение творци на културата – писатели и преводачи от Плиска, Велики Преслав и Охрид. Тяхното писмено наследство се обработва и продължава така, че с изразните си възможности класическият старобългарски литературен език да се изравни с гръцкия богослужебен език. През 1371 г. от Византия и Света гора Атонска в старопрестолния град се завръща бъдещият български първосветител Евтимий и в манастира „Света Троица“ той организира висша исихастка книжовна школа, където високо образование получават не само българи, но и представители на народи, сродни на българите по вяра и богослужебен език.

Авторитетното университетско огнище и българската държавност са разгромени от османските нашественици през 1393 г. Азиатските пълчища яростно „разрушават крепостите, ограбват дворците, избиват първенците и отвличат мирните граждани. От средището на културата на Източна и Югоизточна Европа остават само развалини. Спасилите се от ятагана интелектуалци и духовници, книжовници и книгописци, художници и миниатюристи следват многохилядния и безкраен поток от бежанци в отвъддунавските земи. Възпитаниците на Търновския университет стават московски и киевски митрополити. Основават манастири и скриптории във Влашко и Молдова. Назначават се за канцеларисти, логотети и културни съветници при техните князе и закрепват старобългарския език не само като църковен, но и като официален в държавните документи и грамоти. Пренасят съдържанието, духаи традициите на българската литература и подобно на гръцките учени, които след падането на Цариград обогатяват Запада със старите класици, осигуряват подема на славянската книжнина в Румъния“2) .

Затова не е случайно, че в навечерието на 600-годишнината от Евтимиевото завръщане румънски учени подтикват българските си колеги да отбележат заедно паметното събитие от историята на балканската култура. Така Първият Международен симпозиум за Търновската книжовна школа се провежда през слънчевата есен на 1971 г. в заседателните зали на възстановения през 1963г. Търновски университет. Като птицата феникс това национално духовно средище възкръсва от руините на историческите превратности и промислително осъществява приемствеността, многовековното единство на българската култура.

За да изпълни мисията си, младата Алма матер, идваща от далечните бродове на Времето, поставя началото на нов етап от научното изследванена средновековната българска цивилизация. В тази посока е извънредно важна ролята на първия международен изследователски форум. Неговото значение е откроено при откриването му в словото на проф. Николай Тодоров, който разкрива как се заражда продължаващият и досега дълговременен проект: „Сегашният симпозиум е пръв видим успех по посоката на това изследване. Той се провежда във Велико Търново не само защото тук са работили Евтимий и сътрудниците му, но и защото тук се подхвана инициативата за съвременното многостранно проучване на тяхното дело. Историята е твърде кратка, но любопитна и преплетена с историята на два млади научноизследователски института — Висшия педагогически институт „Братя Кирил и Методий“ във Велико Търново и Института за балканистика при Българската академия на науките в София. В началото стои едно хрумване, една идея на проф. Пеньо Русев да привлече най-добрите от току-що записалите се първи студенти на новооткрития Търновски висш педагогически институт в студентски научен кръжокпо стара българска литература. През есента на 1964 г. студентите във Велико Търново проведоха студентска научна сесия, посветена на 600-годишнината от рождението на най-великия от учениците на Евтимий Търновски – писателя-художник Григорий Цамблак. После в една студена и дълга търновска вечер двамата с Пеньо Русев, тогава преподаватели в Търновскиявисш педагогически институт, с часове обикаляхме улиците на Търновград и решихме най-важното.

Тук искам да изразя своето преклонение пред паметта на проф. Александър Бурмов, който основа Търновския висш педагогически институт. Той именно ни привлече и двамата в негова помощ и в онази вечер, търсейки основата на едно научно творчество, решихме, че младата великотърновска историкофилологическа наука, за която мечтаехме, е длъжна да почне работата си с проучване на средновековните търновски книжовници“3) .

Знаменателно е, че на 14 октомври 1971 г. в рамките на симпозиума официално се обявява заслуженото ново достойнство на висшето училище в града край Янтра – преобразуването му във втори български университет, носещ името на славянобългарските първоучители, светите братя Константин-Кирил и Методий.

В Института за балканистика при Българската академия на науките се учредява секция „Културна история на балканските народи“ с ръководител проф. Пеньо Русев и се поддържа близко сътрудничество с Комплексната научноизследователска група „Търновска книжовна школа“ от Велико Търново. Тя е създадена през 1972 г. с решение на Държавния комитет за наука и технически прогрес (заповед № 2013/3.10.1972 г.). През март 1991 г. Ректорският и Академическият съвет на Великотърновския университет преустрояват Комплексната група в Научноизследователски център „Търновска книжовна школа“ 4) .

След проф. Пеньо Русев ръководители на великотърновската старобългаристика стават акад. Петър Динеков и проф. Георги Данчев. В печат се появяват капитални колективни приноси на световната славистична и българистична общност чрез авторитетната поредица от сборници с наслова „Търновска книжовна школа“5) (досега са обнародвани 9 тома), чрез издадените материали от съпътстващи конференции за св. Патриарх Евтимий Търновски, преп. Теодосий Търновски, св. Митрополит Киприан, Паисий Величковски, чрез монографии на интегрираните в работата на Центъра български и чуждестранни учени. Заслугите им получават многократно оповестявани високи оценки по страниците на медиевистични издания у нас и в чужбина. В това отношение заслужава да се отбележи докладът на акад. Петър Динеков пред ІV Международен симпозиум (16–17 октомври 1985 г.). След като се споменава за първите изследвачи – Полихроний А. Сирку, Константин Ф. Радченко, Емил Калужняцки, Ватрослав Ягич, Александър И. Яцимирски, заслужено внимание се отделя на оживения научен интерес към Търновската школа от средата на ХХ век: „Справедливостта изисква да изтъкна, че научното изследване на Търновския книжовен и културен център в Средновековието дължи много на основания през 60-те години Великотърновски университет „Кирил и Методий“, който със съдействието на Българската академия на науките и Софийския университет „Климент Охридски“, както на български, така и на чуждестранни учени организира четири научни сесии, посветени на Търновската книжовна школа. Заедно с това бе подета инициативата за издаване на книжовното наследство на школата“6) . Действително, до 1985 г. от авторски колективи са публикувани три Цамблакови агиографски съчинения: „Мъчение на св. Йоан Нови Сучавски“ (1966), „Похвално слово за св. Евтимий, патриарх Търновски“ (1971), „Житие на крал Стефан Дечански“ (1983). Издателската вълнá продължава със съчиненията на Константин Костенечки (1986) и Димитър Кантакузин (1989) 7) .

Огромни по размах са също и личните изследователски постижения в книгите и публикациите на великотърновските филолози, историци, философи и богослови, на представителите от медиевистичната научна общност от България и на много други държави по света. Колко малко се знаеше за духовната вселена на Търновската книжовна школа преди възстановяването на Великотърновската Алма матер през 1963 г. и колко много се знае сега и ще се знае утре! Първостроителите на Университета от средата на миналия век прозряха и споделяха тази перспектива на разширяващото се знание. Те станаха затова и основатели на центъра „Търновска книжовна школа“, който продължава мисията си на национална и световна научноизследователска институция вече във времето и пространството на третото хилядолетие.

БЕЛЕЖКИ

1. За духовната мисия на Търновград в миналото и бъдещето вж.: Кенанов, Д. Евтимиева метафрастика. Път и мисия във времето. ИК „ЖАНЕТ-45“, Изд. „ПИК“, Пловдив – Велико Търново, 1999, 234–246; Пикио Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция, УИ, С., 1993, 154– 156; Лихачов, Д. С. Предната отбранителна линия на българската Държава на Духа. – В: България 1300. Статии и изследвания на ленинградските българисти, С., 1993, с. 17; Лихачев, Д. С. Некоторые задачи изучения Второго южнославянского влияния в России. – В: Търновски писмена. Алманах за Търновската книжовна школа, УИ, 1/2002, Велико Търново, 2002, 94–152; Турилов, А. А. Восточнославянская книжная культура конца ХІV–ХV вв. и „второе южнославянское влияние“. –В: Древнерусское искусство. Сергий Радонежский и художественная культура Москвы ХІV–ХV вв., СПБ., 1998, 322–323. Препечатка: Търновски писмена. Алманах за Търновската книжовна школа. 2/2009, Велико Търново, 193–228.

2. Атанасов, П. Първи славянобългарски печатни книги. – В: Известия на Държавна библиотека „Васил Коларов“ за 1957–1958 г., С., 1959, с. 218. В Русия авторитетните български книги се преписват „слово в слово“. Копреева, Т. Н. Немеркнущий свет. Из истории книжных связей Болгарии и России. ХІ – начало ХІХ веков, Изд. „ПИК“, Велико Търново, 1996, 148–149.

3. Слово на проф. д-р Николай Тодоров – директор на Института за балканистика при БАН. – В: Търновска книжовна школа. 1371–1971. Международен симпозиум, 11–14 октомври 1971 г., С., Издателство на БАН, 1974, с. 8.

4. По данни от архивни отчетни материали.

5. Библиографско описание от М. Пушкарова вж. Търновски писмена. Алманах за Търновската книжовна школа. 2/2009, 256–283. http://www.uni-vt. bg/1/?page=2317&zid=146 Към 10.04.2013.

6. Динеков, П. Търновската книжовна школа (История, основни черти, значение. – В: Старобългарска литература, Кн. 20, С.,1987, с. 3.

7. Информация за изданията на Научноизследователския център „Търновска книжовна школа“ вж. http://www.uni-vt.bg/1/?zid=146 Към 10.04.2013.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.