Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/1, стр. 8 - 17

ЗА НОВОТО В НОВИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО ЛИТЕРАТУРА

Адриана Дамянова
E-mail: adamyanova@abv.bg
Department of Teaching Methodology
Faculty of Slavic Studies
Sofia University
15 Tzar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: Следващият текст представя новите държавни образователни стандарти и учебни програми по литература, откроявайки отложената в тях образователна концепция и възможностите както за оптималното им прилагане в училище, така и за преодоляване на някои предразсъдъци и непродуктивни практики.

Ключови думи: literature, standard, syllabus, reading skills, power, competency, intertextual relation

Удоволствието е толкова странно, толкова цялостно и така обо
гатява ума на всеки, който може да му се наслади, както и толкова
необятно в ползите, които ни носи, че изобщо не би било пресилено да
кажем в деня на Страшния съд, когато всички тайни се разбулват и
всичко тъмно се прояснява, че причината, поради която от прасета сме
станали мъже и жени, после сме излезли от пещерите, после сме зах
върлили стрелите и лъковете и сме седнали да разговаряме край огъня,
да пием и да се веселим, причината, поради която сме били щедри към
бедните, помагали сме на болните, прокарвали сме тротоари и сме изди
гали къщи, тоест причината, поради която сме създали някакво убежи
ще и общество насред пустошта на света, не е друга, а тази: защото
сме обичали да четем.

Вирджиния Улф, Как трябва да четем книги?

От няколко месеца на сайта на Министерството на образованието и науката са предложени на вниманието на всички заинтересовани новите учебни програми, а част от проектите (за I, II, V, VI и VIII клас) вече са и утвърдени. Тъй като страстите, които провокираха специално тези по литература, изглеждат уталожени, смятаме, че е време рационално да промислим поне най-отчетливо открояващото се като концептуална новост в неравния им релеф. Споменатите страсти възбуди, разбира се, Списъкът с автори и техни произведения, предвидени за задължително изучаване. Тъй като освен за широката общественост и за мнозина колеги единствено именно той се оказа четлив в новите програми, струва си да спрем вниманието си върху един свързан с него квазиказус, проявяващ дълбокото разделение в обществените нагласи и очаквания спрямо училищното образование, в т.ч. и по литература.

„Страсти и неволи...“

Докато за мнозина няма значение кои точно литературни текстове намират място в учебните програми – важно е какви личностни качества и умения формират и развиват учениците чрез литературното образование, за други ученето на литература трябва всъщност да следва един определим като контрапросвещенски проект, в който литературното „българско“ се чете националномитологически, отвъд всяка критическа нагласа, имунизирано срещу „смелостта да си служиш със собствения си разсъдък“ (Кант). Изписваме „българското“ в кавички не за друго, а защото говорим само за онова от националната литература, до което Институцията дава достъп на учениците, като чрез съвсем не невинния си подбор „скришно“ насърчава предкритическото четене. Ето два примера за манипулативно селективния подход, за който говорим. В учебника – христоматия по литература за VII клас на издателство „Просвета“ от 1992 година с автори А. Калешев, В. Петров и П. Златев, са поместени откъси от Вазовата повест „Немилинедраги“, в т.ч. и от трета глава, в която изречението „Нему се искаше да прегърне тия странни хора, които тъй страшно го привличаха...“ свършва както го цитираме тук: изтрит е финалът му, който, гласейки „...със своята отвратителност и гордост“, излага, изглежда, на риск възпитанието в дух на преклонение пред осъществените без недостатъци национални герои... През 2016 година министърът на образованието и науката Т. Танев публично огласи, че лично се е погрижил в програмата по литература да фигурира „невероятният разказ“ „Бай Ганьо у Иречека“ вместо „Бай Ганьо в банята“, защото в последния одиозният Алеков герой слага без колебание знак на равенство между себе си и „булгар“-я. Примерите ни изумяват с лековатата дързост, с която класиците ни се оказват цензурирани за „нуждите“ на училището (дали?), и ни принуждават да си дадем сметка – освен за искреното родолюбие – и за лицемерието, с което нерядко се отстоява тяхната вездесъщност в учебните програми.

По-горе определихме казуса като мним, защото сме уверени, че новите учебни програми съумяват да удовлетворят предпочитанията и на едната, и на другата обществена група, като в същото време дават шанс да се неутрализира двойният (властов/властен) жест на включване (шумно вписване) под условието на изключване (мълчаливо изтриване-и-пренаписване) на националните светини.

Какво (не) гарантира Списъкът

Всеки преподавател по литература познава респектиращия обем на литературния материал, предвиден за задължително изучаване според все още действащите учебни програми например в Х клас – „Дон Кихот“, „Хамлет“, „Тартюф“, „Робинзон Крузо“, „Граф Монте Кристо“, „Дядо Горио“/„Червено и черно“, „Шинел“, „Бел Ами“... Вярваме ли действително, че всичко това (а то далеч не е всичко!) изчита всеки десетокласник – въпреки вмененото му от програмата задължение? Ако действителният ни опит подсказва отрицателен отговор на този въпрос, ще трябва да признаем, че Списъкът за общообразователния минимум не обезпечава прочита на включените в него произведения. Такава сила по-скоро обладава неговият съкратен вариант – този за ДЗИ. Така че не учебната, а учебноизпитната програма за матурата, в крайна сметка, ще изпише „скритата“ програма, по която (ще) се работи в училище. От друга страна, колкото и (непосилно) дълъг да е обаче, всеки списък на „задължителни“ за учене четива същевременно изглежда отчайващо къс, ако го съпоставим със списъка на произведенията, които си струва да се прочетат – и за които не само училищният курс по литература, но и цял човешки живот не стига. И то без изобщо да включваме в сметката онези книги, които предстои да бъдат написани и които, надяваме се, ще четат нашите деца. От трета страна, решаващият въпрос всъщност не е какво четем, още по-малко колко четем в училище, а как четем. Четене, което не обяснява структурата на текста като генератор на уникалния текстов смисъл (към който никой друг текст не насочва, не проектира такъв), е осъдено да чете все една и съща фраза; както казва Р. Барт, може би цялата литература може да се сведе до обичам, страдам, съжалявам... Дали в такъв случай не е по-смислено да изтеглим залозите от (уж) четенето насила (по задължение), от убийствената скука на една-и-същата фраза и да ги инвестираме в мотивацията (удоволствието, любопитството...) за четене? Да разпределим равномерно усилията си между овладяването на „кодовете“ и четенето на „съобщенията“, вместо да се фокусираме единствено върху текстовете?

Кое е новото в новите програми?

Ако не списъкът е най-важното, кое тогава е най-значимата новост в новите документи, които имат претенцията да регулират оттук нататък образованието в училище? Като образователна концепция, новите държавни образователни стандарти и учебни програми по литература предлагат по-балансирано съотношение между предвидените за усвояване „нови знания“ и уменията за тяхното прилагане. Обновата на съотношението знания – умения предопределя намаляването броя на текстовете за задължително изучаване. Повечето часове за т.нар. упражнения ще осигурят възможност нужните на вещия читател умения да се формират, развиват и поддържат дълго – чрез необходимите импровизации, чрез преноси на конкретни „стъпки“ в различна от инициалната, но „фамилно сродна“ ѝ ситуация и/или контекст, чрез суспендиране „тиранията“ на крайния резултат и т.н. Повече самостоятелни „умни действия“ (както психолози определят уменията) – именно рефлексирани, обмисляни като стратегия действия (а не безмозъчни, папагалски повторения на едно-и-също!), означава по-голямо „овластяване“ на ученика (знанието, трансформирано в работещо умение, е власт/мощ – power), респективно – повишаване на чувството му за отговорност, в т.ч. и за качеството на собственото му обучение. Идеята е, „учейки чрез правене“, учещите да се усетят дееспособни, удовлетворени от това, че всеки път се справят все по-добре... С други думи, да се освободят от чувството за безсилие, „припомняйки“ си детската „омнипотентност“, вместо да заучават безпомощност.

Симетрично на „по-овластения“ ученик, повече власт се делегира и на учителя за сметка на Центъра. Вече конкретният преподавател (ще) е този, който ще подбира и аранжира литературния материал, имайки възможност да отчита интересите, желанията, инициативите на своите ученици. Така, отворен за допълване, никой списък вече няма да е нито обезкуражаващо дълъг, нито оскъден. Именно в промяната на икономиката на Властта всъщност е смисълът на реформата. Иска ни се да вярваме, че училищнообразователната ни система вече е узряла за прозрението, че докато дисциплинарната рамка (на надзор и наказание) предзадава мълчаливи съпротиви, „ескейпизъм“, саботаж, рамката на партньорското доверие – обратно – конституира поле на сътрудничество, креативност и отговорни действия. Минимизирането на задължителния Списък предполага съществена промяна и в учебниците и учебните помагала. Той ги „заставя“ да придобият облика на пораждащ механизъм – да предлагат повече кодове за четене, отколкото „правилни“ прочити, повече интересни въпроси, отколкото „верни“, но чужди отговори.

Какви възможности отваря минимализираният задължителен списък?

Очаквано (откъм националномитологичните нагласи) обществото се оказа най-чувствително към съкращаването на произведения, интерпретиращи Българското възраждане. Тъй като част от учебните програми са все още проект, не се наемаме да предскажем точно какво ще се получи от тях в крайна сметка, но изглежда повече от вероятно „задължителните“ Ботеви произведения да са повече вместо по-малко в сравнение с излизащите от употреба програми. Да си представим обаче какви шансове би дала една („лична“) програма, която – вместо „изчерпване“ на Ботев „сам по себе си“ в монографичен (затворен) формат – възнамерява про-следяване на неговото ставане-Начало на Новата българска литература, или – иначе казано – едно внимателно из-следване на следите, оставени от Ботевите текстове в тези на неговите следовници. То не би подминало например апострофа на митологично-романтическата концепция на „смъртта като живот“ (д-р Кръстев), въплътена в извисения образ на юнака от „Хаджи Димитър“, който апостроф артикулира Вазовото „Караджата“ (с мото, както помним, цитиращо стих именно от споменатото Ботево стихотворение: „И търсят духът на Караджата!“).

Жив е той, жив е! Там, на Балкана, И момците наши умряха със чест... потънал в кърви, лежи и пъшка(...) юнак с дълбока на гърди рана, В тоя час вълците, кои мърша търсят, юнак във младост и сила мъжка. скрак гърдиим ровят имеса имкъсат;(...) и гладните орли, оплескани с кръв, Денем му сянка пази орлица, в мъртвите им очи удрят своя клъв;и вълк му кротко раната ближи;и мухите златни в бръмчащи рояцинад него сокол, юнашка птица, лакомо налитат немите юнаци, и тя се за брат, за юнак грижи! изложени голи под слънчевий жар. („Хаджи Димитър“) („Караджата“)

Проследяването, разбира се, не би се задоволило с „инвентаризацията“ на метаморфозите на ключови за „Хаджи Димитър“ поетикосмислови единици в тяхното друго, но и би се запитало задължително: Защо? Защо му е на „Караджата“ да демитологизира фигурата на единия, тъй недосегаемо далеч („Там...“) от всички други човешки същества юнак, за сметка на това тъй интимно сроден с фантастични фигури (с грижовния сокол – брат, със самодивата – сестра...)?...

По-нататък внимателното проследяване, бдително за всяка (Ботева) следа в българския литературен дискурс, непременно би разпознало (не без потрес) в Бай-Ганьовото „Сус бе, ченгене! Не ща аз любовни!“ („Бай Ганьо на гости“) пародийно снизено Ботевото „Остави таз песен любовна...“ („До моето първо либе“); в лежащия на чардака човек, когото една пееща баба „с траурни нокте“ пощи под пекналото „балканско слънце“ – „изюден“ образа на Ботевия юнак... И пак би питало: Защо?...

Не по-малко смаяно би било изследването от дръзкото „оприродяване“ на Гения на българската литература, което сторва Пенчо-Славейковото „На Балкана“. В него Ботевата дивна песен („Хаджи Димитър“) се оказва... песен с тъмен текст на тъмния Балкан:

Това е песен на промяната световна, която отпред век Балкана тъмен пей. – Ей пада ведра нощ; вълшебно месец грейи плаха гмеж звезди обсипват свод небесен –като че тъмний текст на тая дивна песен... („На Балкана“)

И пак – Защо?... Да не би така българската литература да случва смъртта на Автора?... Или (символичното) убийство на Бащата?... Или пък амбицията е именно „На Балкана“ да проясни (за модерността) тъмнината на (непостижимото след Романтизма синкретично единство на националния Дух и Език в) Ботевия текст?... Дали пък тъкмо така не се ражда Геният („вродената дарба на духа, посредством която природата1) дава на изкуството правилото“, както го определя Кант)?...

Диалогът Ботев – Яворов е вече класика:

Настане вечер – месец изгрее, Настане утро, гори небето, звезди обсипят сводът небесен;цветя миришат, ехти полето:гора зашуми, вятър повее, –овчар засвирил, стада заблели, Балканът пее хайдушка песен! по всички храсти пилци запели. („Хаджи Димитър“) („На нивата“)

Но ако в полето, очертано от тези две четиристишия, впишем и Ботевата сатира „Защо не съм...?“, и по-конкретно: „Но защо не съм Славейков,/ да заплача, да запея:/ „Не пей ми се, не смей ми се,/ от днес вече ще да блея“?“, ще си дадем сметка не само за отчаяното неверие на модерния поет във възможността изобщо да съществува нещо толкова наивно (от гледна точка на „трансцендентално безприютната“ модерност!) като романтически проект за свят, но и за виртуозното отиграване на ролята на непохватния следовник, който старателно, но без (с)мисъл следва (от) Произхода/Бащата и обърква одата – балада със сатирата, за да срещне по „изобличаващ“, оспорващ, подриващ (Оригинала) начин пеенето с блеенето...

За да не станем отегчителни, само ще споменем Ботеви следи като тези в „По жътва“ на Елин Пелин, който разказ при първата си публикация през 1904 г. излиза с мото „Жътва е сега... пейте робини“, и във Вапцаровия „Ботев“, за да удовлетворим любопитството си как съвременната българска литература чете/препрочита текста-Ботев. Писани в „други времена“, стиховете от Стефан-Цаневия „Плач по Ботев“ продължават да ни „зачертават“:

Ние те величаем, без да съзнаваме, че всяка разхвалена от нас твоя чертасамите нас зачертава.

Дали ако четем така – (из) „под черта(та)“ – Ани-Илковите стихове от „Той. (откъс от агон)“, ще ни е по-лесно да признаем, че в изглеждащото контрамитологично пренаписване на Ботев отзвучават много повече достойнство и искреност, отколкото в елейните славословия?...

Може би (боже пази!) може би азсъм убил? Може би мен саубили? И не съм вече жив, а само така си мисля. Само– Пак си пиян! Напразно ме чакат жена и детеТОЙ ТОЙ ТОЙ – Божичкожив ли е ТОЙ? (...) Живе ТОЙ жив... Е!... Пейте робини.

На демонстрираното тук (съвсем фрагментарно) конструиране на възможни междутекстови връзки легитимност набавят методологическият предразсъдък за свободата на текста да влиза в отношения с не по-малко от всеки друг текст и така заедно да образуват квазисвета, наречен литература, и методическият ефект на осигуряване непосредствен достъп на учениците до този свят, до процеса на изграждане на литературния образ на конкретен творец и изобщо на литературноисторическия развой. Подобен методически сценарий компрометира самата идея за учене и преподаване на изолирани текстове и „разобличава“ като несъстоятелни стандартни за училищния жаргон фрази, като „свършихме (с) Ботев – почваме Вазов“: в известен смисъл и Ботев, и Вазов, и всеки друг творец никога не „започват“ и никога не „свършват“, а произведенията им се оказват винаги „повече“ и от най-изчерпателния Списък, защото в пространството на интертекстуалността просветват неочаквани (потискани в капсулирания им прочит) смисли...

За езика на стандартите и програмите

От практикоприложна гледна точка стандартите и програмите са направени да бъдат максимално оперативни. Можем да откроим поне две съществени разлики между „старите“ и новите документи. Първо, самото структуриране на областите на компетентности е оптимизирано – по-издържано от гледна точка на логиката и съответно – по-разбираемо за потребителя (учители, автори на учебници, управленски кадри в сферата на образованието, общественост). Второ, глаголите, използвани за именуване на очакваните резултати, назовават конкретни – наблюдаеми и измерими като качество – действия (и продукти от тях): анализира, съпоставя, различава, идентифицира, тълкува, определя..., вместо владее, осъзнава и под.

В Социокултурни компетентности се обособяват връзките между литературата и света вън от нея. Социокултурните компетентности са прицелени в конструирането и удържането на рефлексия например върху това как един литературен текст въздейства на читателя или върху това кой е специфичният начин, по който една творба интерпретира даден житейски проблем – каква е нейната версия за този проблем. Разделянето и свързването между литературата и света предотвратява взаимната им подмяна или смесване, а също и алегорическото (нравоучително) четене на литературата, както и проектирането на „принципни“/„истинни“ по-ложения върху света на текста, не позволявайки да се забравя, че литературният „свят“ е квазисвят (проект за свят). „Жива“ традиция у нас е четенето на литературата като история и обратно. Така, в разгорелия се този път покрай програмите по история дебат около проблема с „робството“ запазването на термина в историческия дискурс се аргументираше с присъствието на думата в българската (възрожденска) литература, а това (безспорно) присъствие в литературния дискурс пък се обясняваше с историческата действителност. (Подобна въртележка между означаващо и означаемо, между причина и следствие е типична за конструкцията на мита...) Изрично трябва да се подчертае, че връзката между литературата и жизнения опит не е абстрактно очертана в стандартите и програмите, а се снема на нивото на конкретния читателски опит на ученика – първо, защото каквото и да иска да разбере, всеки от нас иска, в крайна сметка, да разбере себе си, и второ – защото се разчита тази връзка да обезпечи мотивацията за учене.

Литературните компетентности „затварят“ образователната работа вътре в (между)текст(овостт)а – те изискват съсредоточаване върху структурата на литературния текст и пораждания от нея смисъл, но и върху реализацията на не по-малко смислогенеративния потенциал на отношенията на кой да е текст с всеки друг. Струва си да се акцентира върху максималната „отбремененост“ на литературните компетентности от литературна теория, разбирана като заучаване на вербалнодекларативно равнище на някакви дефиниции, запаметяване като безжизнени, неработещи (и така – съвършено безполезни) концепти. Например в шести клас метафората е представена описателно, без да е назована, което се очаква да подскаже начина на работа с този троп – идентифициране, тълкуване на значението/смисъла на конкретни метафори.

Комуникативните компетентности полагат „правените с думи неща“ в отношение, първо, с изразната, извеждащата/„освобождаващата“ смисъла (от немотата на преживяването) в езика способност на дискурса и второ – с конкретни реалновъзможни комуникативни цели, като обвързват оценяването на писаните и четените от учениците текстове най-вече именно със степента на осъществяването на тези цели. Така – чрез „подсказване“ дадена дидактическа задача да се легитимира чрез комуникативна задача, от една страна, се набавя автентика на комуникативноречевата дейност; от друга, дава се възможност на говорещия/пишещия да опита/познае-в-опита-си силата, действения потенциал на словото и оттам, от трета страна – и собствения си потенциал на действащ („мощен“) „независим ползвател на езика“.

* * *

Посочените (очаквани) следствия от действието на новите образователни стандарти и учебни програми по литература се срещат в полето на модерността – на отворената демократична култура на страна – членка на ЕС, за която в образоването на следващите поколения значение имат не само Миналото и Традицията, но и самите поколения, и тяхното бъдеще. Израз на грижата за това образованието да функционира и като инструмент за овладяване на ключови компетентности, обезпечаващи успешна бъдеща реализация в социално-икономически, професионален и граждански план, е и включването в новите стандарти и програми на очаквани резултати, пряко кореспондиращи с резултатите от обучението, които измерват и оценяват международни програми като PIRLS и PISA.

На хоризонта на новите образователни стандарти и програми (не само по литература) се провижда едно „Просвещение без идеализъм“ (Дж. Брунс). Със скептиците сред читателите на този текст бихме споделили едно преживяване, което сработи като лек срещу собственото ни неверие. Присъствахме на две обсъждания на документите от учителската колегия. Буквално пред очите ни от началото към края на първото от тях, от първото към второто „апетитът“ на колегите преподаватели, пред-вкусили свободата да работят по до голяма степен своя „лична“ програма, растеше все по-бързо и по-уверено, заявяваше се все по-настойчиво. Връщане назад няма, съвършено убедени сме – защото ни го (по)казаха учителите...

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Подч. в цитата – наше, А. Д.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.