Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2023-5-S

2023/2, стр. 177 - 188

ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ СРЕД УЧЕНИЦИ ОТ VIII КЛАС ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА МНЕНИЯ И НАГЛАСИ СПРЯМО ИЗУЧАВАНИТЕ СЮЖЕТИ В СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА И БИБЛЕЙСКИТЕ ТЕКСТОВЕ ПО УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Радослав Смаилов
OrcID: 0009-0002-0823-7179
E-mail: radoslav_smailov@abv.bg
Plovdiv University “Paisii Hilendarski”
24 Tsar Asen St.
Plovdiv

Резюме: Провежда се емпирично проучване сред ученици от VIII клас за установяване на мнения и нагласи спрямо изучаваните сюжети в старобългарската литература. В проведеното непредставително проучване сред 24 български ученици от VIII клас в ППМГ „Васил Левски“ – Смолян, се установява, че нагласите им са свързани с положително отношение към изучавания материал в раздел „Средновековие“, както и че старобългарските произведения спомагат за изграждането на ценностен светоглед, свързан с вярата като основополагаща и най-важна ценност в живота на човека. По този начин у учениците се инкорпорират светогледни идеи и нравственоморални постулати, които пренасят в съвременното общество за реализиране на ефективни и успешни социално-комуникативни практики.

Ключови думи: Средновековие; българска литература; ППМГ „Васил Левски“; нагласи; проучване

1. Въведение

Конструктивизмът е цялостна стратегия на развитие, която поставя училището и училищната институция в нови измерения и визия предвид динамичните социално-икономически и политически промени. В своята дефинитивна характеристика се разглежда като едновременност на „теория на ученето и епистемология“, своеобразна „философия на ученето“ (Damyanova 2005, p. 48), тъй като идеята, че учещият конструира собствените си знания въз основа на опита, спомага за откриването на нови перспективи пред самия него, за проектирането на нови значения в търсене на смисъла сам по себе си и за себе си.

Приложеният личностно ориентиран подход на конструктивистката идея предоставя възможността ученикът да се „мисли като творец, активно действащ субект, който присвоява смисли чрез интимното преживяване в опита“ (Mavrova 2007, p. 94). Като основни аксиоми на конструктивистката парадигма се извеждат рефлексивният опит и самостоятелните умозаключения; информацията като средство за изграждане на критическо мислене; задаването на множество въпроси за достигане до истината; решаването на проблеми чрез диалогичност; убедителните аргументи в защита на правото на мнение; социално значимото мислене, положено в контекста на културно-историческата ситуация. Учениците добавят (или изграждат) своите нови преживявания върху текущата си основа на разбиране, т.е. „ученето е активна умствена работа, а не пасивно приемане на преподаденото“ (Woolfolk 1993).

Новата учебна програма извежда във фокуса си усвоени знания и умения в практико-приложната и теоретично-методологичната подготовка на учениците, като се очаква да обработят нови термини и понятия като Библия, житие, агиография, символ, акростих, полемично слово, апология. Това ще предостави на учениците всестранен когнитивен и социокултурен хоризонт за интерпретиране на морално-нравствени и етични норми, защото „обръщането към миналото е плод на желание за терапевтична корекция на сегашното чрез трансгресия на отминалия опит и трансформираното му пренасяне в настоящето“ (https://liternet.bg/publish8/dkrystev/kanon.htm).

В учебната програма като очаквани резултати по отношение развиване на знанията, уменията и компетентностите на учениците са заложени три области: социокултурни компетентности; литературни компетентности; комуникативни компетентности.

От този ракурс се извежда твърдението, че спрямо заложените в учебната програма тематични ядра в този етап на училищно образование ученикът:

– ще овладее уменията и компетенциите за различаване на светогледни идеи, характерни за съответната епоха и в частност – Средновековието;

– ще изгради умения за съпоставяне на ценности, норми, проблеми и конфликти в културноисторически план;

– ще проблематизира, извлича и обработва информация посредством критически похвати с цел реализиране на комуникативноречеви и социокултурни компетентности (https://web.mon.bg/bg/1999).

Провежда се емпирично проучване сред ученици от VIII клас, като във фокуса е конструктивизмът като образователна парадигма, отговаряща на познавателните нужди на обучаващия се.

2. Материали и методи

В периода март – май 2022 г. се проведе анкетно проучване сред 24 български ученици от VIII клас в ППМГ „Васил Левски“ – Смолян. Основната цел е да се установят мненията и нагласите спрямо изучаваните сюжети в старобългарската литература и библейските текстове по учебна програма. Въпросите са общо 10 на брой, като 7 от тях са със структуриран отговор и 3 – с кратък свободен отговор.

Анкетното проучване се проведе на принципа на онлайн груповата извадка чрез платформата Google forms, където се извърши и статистическата обработка на данните. За диагностика на резултатите от проведеното емпирично изследване се използват количествени и качествени методи. За обработката на данните при използването на количествените методи се използват статистически данни, докато при качествените методи резултатите се представят предимно дескриптивно.

Използват се методът на структурираното интервю (анкета) и отделни методи за набиране на информация и обработка на данни.

Задачите, които си поставя анкетното проучване, са:

1. Да се изготви и разпространи въпросник сред ученици от VIII клас на гимназиална степен на образование.

2. Да се анализират и обобщят данните.

3. Да се направят изводи въз основа на събраните данни.

Проследяването на мнението и нагласите спрямо изучаваните сюжети в старобългарската литература и библейските текстове е важен етап от разбирането на желанията на учениците от VIII клас, които в задължителната си програма изучават произведения, свързани със старобългарската литература, култура и книжовност. По този начин се получава обратна връзка и се проследява тяхната мотивираност към изучаването на този раздел от задължителната учебна програма от литература.

3. Резултати

Фигура 1

В анкетното проучване участват 75% от девойките и 25% от младежите в VIII клас на ППМГ „Васил Левски“ в Смолян. На диаграмата (фигура 1) е онагледено процентното съотношение на взелите участие анкетирани респонденти по демографския признак пол.

Въпрос № 2: „Проявявате ли интерес към изучаването на старобългарската литература?“, е въпрос със структуриран отговор, от който учениците имат възможност да избират измежду три опции – да, не и не мога да отговоря. Високо процентно съотношение от 75% получава отговорът „Да“, което показва желанието и интереса на респондентите към изучаването на включените в програмата произведения от старобългарската литература. 20,8% са на мнение, че не могат да преценят, което показва колебаеща се позиция относно тяхната нагласа към задължителния раздел в учебната програма. Малко над 4% са учениците, които признават, че нямат интерес (фигура 2).

Фигура 2

Въпрос № 3: „Кой от изучаваните сюжети в програмата по старобългарска литература най-много Ви впечатли?“, е въпрос със структуриран отговор, от който учениците имат възможност да избират измежду четири отговора – библейските сюжети, „Пространното житие на Константин-Кирил“, „Азбучна молитва“ и „За буквите“. Тези произведения са включени в задължителната учебна програма по литература, утвърдена от МОН, в раздел „Средновековие“. 75% от анкетираните са на мнение, че библейските сюжети са предизвикали най-голям интерес и впечатление у тях. На последващото място се нарежда „Пространното житие на Константин-Кирил“ от Климент Охридски. Интересно е, че творбата на Черноризец Храбър не влиза в предпочитаните (фигура 3).

Фигура 3

Въпрос № 4: „Моля да споделите с какво най-много Ви е впечатлил избраният от Вас сюжет на въпрос 3“, е въпрос с кратък свободен отговор, който е продължение на предходния и цели да се установят мненията на учениците спрямо предпочитания от тях текст. Прилагат се свободните отговори на учениците: „Личността на Кирил“; „Непреходността на проблемите“; „Впечатли ме, защото аз съм християнин и ми е важно да знам сюжетите от Библията“; „Най-много се впечатлих от Стария завет, защото ми беше интересно как са се освободили евреите“; „Разказаните истории, поставените проблеми са вечни“; „Темите са актуални и днес“; „Някои от темите са актуални и днес“; „Личността и уменията му“; „Акростихът“; „Впечатлих се от това, че се коментират морални ценности“; „Мен ми хареса Новия завет от Библията заради раждането на Исус Христос“; „Библейските сюжети най-много ме впечатлиха, защото съдържат поуки и морални ценности“; „Най-много се впечатлих как евреите бягат от робство“; „Познанията му във всички области“; „Новия завет“; „Най-интересен ми беше Старият завет, тъй като в него се разказва за пътя на Евреите към Ханаан“. Обобщено казано, свободните отговори на учениците поставят акцент върху актуалността на темите в днешното съвременно общество, нравственоморалните ценности, които се отличават в творбите на средновековната литература, освобождението на евреите от египетско робство. Изводът е направен въз основа на повторяемостта на отговорите при някои от учениците.

Въпрос № 5: „Проявявате ли интерес в часовете по старобългарска литература?“, е въпрос със структуриран отговор. 66,7% от респондентите отговарят колебливо, като изразяват мнение, че понякога изпитват интерес, но невинаги. 33,3% отговарят положително, като считат, че напълно проявяват интерес, тъй като в тези часове се изучават специфични неща, допринасящи за изграждането на светогледа (фигура 4). Впечатление прави отхвърлянето на отговора „Не, не ми е интересно, дори ми е скучно“, като допустим от учениците.

Фигура 4

Въпрос № 6: „На какво Ви научи старобългарската литература?“, е въпрос с кратък свободен отговор, като голям процент от анкетираните поставят вярата като основополагаща и най-важна ценност в живота на човека. Останалите еднократни отговори, изведени в раздела „Друго“ на диаграмата, са: „Най-добрият начин да водиш спор е да използваш чуждите аргументи като свои“; „За новопостъпилата религия и значението на словото“; „Какви са били представите на хората за щастлив живот“; „Правото на избор и истината трябва да се отстояват“; „На българска култура“. В следващата диаграма са онагледени резултатите от този въпрос (фигура 5).

Фигура 5

Въпрос № 7: „С какво ще запомните личността на Константин-Кирил Философ“, е въпрос с кратък свободен отговор. От общо 12 ученици, отговорили на този въпрос, по-голямата част са отговорили „С написването на славянската азбука“, а друга – „С основаването на Магнаурската школа“. Един отговор е изведен като „Първоучителят на славяните“. Отговорите по-казват същината на делото на просветителя и неговия съвременен прочит от учениците (фигура 6).

Въпрос № 8: „Промени ли се личното Ви светоусещане, след като се запознахте със сюжетите в старобългарската литература?“, е въпрос със структуриран отговор, от който учениците имат възможност да избират измежду три отговора. 54,2% се колебаят и не могат да отговорят; 29,2% категорично и утвърдително заявяват своето положително мнение, а 16,7% считат, че не се е променило личното им светоусещане, след като са изучили сюжетите в старобългарската литература (фигура 7).

Фигура 6

Фигура 7

Въпрос № 9: „На мнение ли сте, че раздел „Средновековие“ и по-конкретно – изучаването на старобългарската литература, трябва да присъства във Вашите учебни програми?“, е въпрос със структуриран отговор, на който почти всички от запитаните ученици отговарят утвърдително (91,7%), което показва положителната им нагласа спрямо изучаваните творби от този раздел. Този въпрос изцяло формира мнението на осмокласниците, че старобългарската литература е необходима и трябва да присъства в задължителната учебна програма на гимназистите (фигура 8).

Фигура 8

Фигура 9

Въпрос № 10: „Искате ли да имате повече часове по задължителна програма за старобългарска литература?“, половината от запитаните се колебаят и не могат да отговорят (50%), а 41,7% отговарят, че нямат желания да имат допълнителни часове по старобългарска литература.

4. Дискусия

Правят се следните изводи и обобщения от проведеното анкетно проучване сред ученици от VIII клас на ППМГ „Васил Левски“ – Смолян.

1) 75% от анкетираните респонденти са на мнение, че проявяват интерес към изучаването на старобългарската литература, което показва висок процентен дял спрямо нагласите и предпочитанията им в положителен смислов аспект. По този начин се разкрива и тяхната мотивация за научаване и надграждане на знания в този раздел на учебната програма.

2) Библейските сюжети (75%) са сред най-предпочитаните и впечатляващи осмокласниците спрямо останалите произведения, изучавани в раздел „Средновековие“, като при свободните отговори, дадени от тях, се акцентира върху това, че темите са актуални и в съвременното общество, както и поставят значими нравствено-морални ценности, отличаващи творбите на средновековната литература.

3) 66,7% от респондентите са на мнение, че понякога, но невинаги изпитват интерес в часовете по старобългарска литература, докато 33,3% са на категоричното утвърдително мнение, че тези урочни часове допринасят за изграждането на светогледа им.

4) При свободния отговор на въпроса на какво старобългарската литература най-много е научила, 70,83% от анкетираните ученици отговарят самостоятелно, че вярата е основополагаща и най-важна ценност в живота на човека.

5) При свободния отговор на въпроса с какво респондентите ще запомнят личността на Константин-Кирил Философ, 75% от тях изразяват мнението, че с написването на славянската азбука, което извежда стереотипна представа за първоучителя на славянската писменост и култура.

6) Половината от запитаните (54,2%) се колебаят и избират варианта на отговор, че не могат да отговорят относно това, дали личното им светоусещане се е променило, след като са изучили сюжетите в старобългарската литература.

7) Почти всички от анкетираните респонденти (91,7%) са на мнение, че раздел „Средновековие“ и по-конкретно – изучаването на старобългарската литература, трябва да присъства в учебната програма по литература, което недвусмислено показва положителната и категорична нагласа на гимназистите спрямо изучаваните произведения в този раздел.

8) Половината от анкетираните (50%) са на мнение, че се затрудняват в отговора си и не могат да отговорят дали искат да имат повече часове за допълнителна подготовка по старобългарска литература, а 41,7% от тях са на категоричното мнение, че не биха желали.

5. Заключение

С проведеното анкетно проучване се установява, че непредставителната извадка от български ученици проявяват интерес към изучаването на старобългарска литература, но се затрудняват да посочат дали са им необходими допълнителни занятия. Извеждат като основна доминанта, че старобългарската литература ги е научила, че вярата е основополагаща и най-важна ценност в живота на човека. Заявяват своето категорично мнение, че раздел „Средновековие“ трябва да присъства в учебната програма по литература, което показва тяхната положителна нагласа към тази част от задължителната за подготовка литература.

БЕЛЕЖКИ

1. Благодаря на старши учител Милена Рашкова за помощта и съдействието относно реализирането на анкетното проучване.

ЛИТЕРАТУРА

ДАМЯНОВА, А., 2005. Конструктивизмът – новата образователна парадигма? Български език и литература, 5.

КРЪСТЕВ, Д. Канон и/или агон. Литературноисторическите (ре) конструкции. [Онлайн]. Литернет. Достъпно от: https://liternet.bg/ publish8/dkrystev/kanon.htm. [Посетено на 05.02.2023]

МАВРОВА, А., 2007. За понятията обучение и междукултурна компетентност – начини на употреба. Болгарская русистика, № 3 – 4.

МОН. Учебна програма по български език и литература за VIII клас. Компонент български език (общообразователна подготовка). [Онлайн]. Достъпно от: https://web.mon.bg/bg/1999. [Посетено на 05.02.2023]

REFERENCES

DAMYANOVA, A., 2005. Konstruktivizmat – novata obrazovatelna paradigma? Balgarski ezik i literatura, 5.

KRASTEV, D. Kanon i/ili agon. Literaturnoistoricheskite (re)konstruktsii. Liternet. [Onlayn]. Dostapno ot: https://liternet.bg/publish8/dkrystev/ kanon.htm. [Poseteno na 05.02.2023]

MAVROVA, A., 2007. Za ponyatiyata obuchenie i mezhdukulturna kompetentnost – nachini na upotreba. Bolgarskaya rusistika, № 3 – 4.

MON. Uchebna programa po balgarski ezik i literatura za VIII klas. Komponent balgarski ezik (obshtoobrazovatelna podgotovka). [Onlayn]. Dostapno ot: https://web.mon.bg/bg/1999. [Poseteno na 05.02.2023]

WOOLFOLK, A., 1993. Educational psychology. Boston: Allyn and Bacon.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.