Български език и литература

2017/2, стр. 164 - 176

СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ В РЕГИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ: ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН „РАЗКАЗ“ ЗА ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИ“

Резюме:

Ключови думи:

Настоящото изследване се основава на един исторически факт – освещаване на новопостроена църква с влагане на мощи на св. Климент Охридски в светия престол. Събитието се случва през 1949 г. – твърде „ново“, но и твърде „смутно време“. Основната цел на разработката е да разкрие възможностите на един религиозен култ да прерасне в нещо повече – обществен култ към личността на Климент Охридски и неговото просветно дело, а следователно и да оформи нов културен пласт в едно неголямо населено място като радомирското село Дрен.

Статията има за задача да проследи как регионалната литература отразява процесите на митологизация, на промяна на култа към св. Климент Охридски във времето на социализма през 1949 г. Изследването се опира както на текстове от регионалната краеведска и мемоарна литература, така и на разговори интервюта със свидетели и съвременници, но и на публикации из периодичния печат и някои научни изследвания и литературно-художествени творби на български автори по представената проблематика.

В този специфичен сглоб на събитие и книжнина се оформя текст, подобен на „разказ за пренасяне на мощи“. И не съвсем. Защото това е нов тип „шестване“ на мощите – изследва се не толкова тяхната мобилност, колкото възможността им да оформят култ или да трансформират вече съществуващ такъв.

Понятието „регионална литература“ в тази статия се употребява по формулировката, дадена от Ив. Богданов в неговия „Енциклопедичен справочник на литературните термини“, а именно – „литературно-художествени произведения, отличаващи се с особености на пейзажа, бита и езика, присъщи на някоя провинция или област, но традиционно свързани с утвърдена национална литература“ (Bogdanov, 1993). Краеведската литература, от своя страна, е известна повече като документално-художествен, отколкото като литературно-художествен текст. Това обаче не пречи да се търси в него, подобно на мемоарния текст, и литературно поведение (Azmanova-Rudarska, 2010:10).

В същото време, изследването споделя мнението на Ст. Стоянов, че „такъв тип литература в един или друг обем съществува във всички региони на България“ (Stoyanov, 2009: 294). И докато проф. Стоянов в своята статия разглежда „текстове в проза“, които „имат определени жанрови претенции: повести, романи, сборници с разкази“ (Stoyanov, 2009: 294), то Цанко Игнев разглежда регионалните енциклопедии като част от националното познание, но „отразяват детайлизирането на общото и особеното в конкретните факти на емпиричното, на отделните явления и събития и са конкретен израз на частното в познанието на обективната действителност“ (Ignev, 1991: 70). Според него своеобразната среща между краеведския текст и научната енциклопедия е именно регионалната книжнина (Ignev, 1991: 71) и този извод набелязва много същностна черта на регионалната литература – средищното ѝ място, но и ролята ѝ на свързващо звено между наука и книжнина, между литература и текст, между документ и литература.

Основен извор за настоящото изследване е една малка книжка от регионалната мемоарна литература, съхранила писмено спомена – тема на настоящата дискусия, а именно „Летописна книга на храм „Св. Петка“, с. Дрен“ от свещеноиконом Михаил Хр. Попов. Тези записки на свещеника са издадени от неговите наследници през 90-те години на ХХ век, но точната година не е обозначена. Книжката е с общ обем 136 страници, в които свещеникът разказва своя живот, историята и бита на населеното място, църковната история на двата храма – „Св. Петка“ и „Св. Спас“, религиозни и езически легенди и истории, разкрива политически и социални проблеми. Жанрът на творбата е трудно определим, тя е едновременно и летописна книга на църква, и автобиография, и мемоарни записки, и краеведски сведения, и фолклорни легенди, и история на църковното дело и на обществения живот в село Дрен.

Събитието – тема на настоящата статия, е следното. На 27.Х.1949 г. в село Дрен, Радомирско, новопостроеният храм „Св. Спас“ („Възнесение Господне“) се освещава с частица от мощите на св. Климент Охридски. Провежда се тържествено литийно шествие с участие на много хора от селото и околността, общественици и високопоставени служители към Българската православна църква. „Св. Спас“ е замислен и построен като храм-паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г. Инициативата принадлежи лично на местния свещеник и е изпълнена от него – освен надписа, уточняващ, че това е храм-паметник, на външната фасада е поставена и черна мраморна плоча, на която са изписани имената на всичките 42-ма дренци, намерили смъртта си заради войните. Всички те са били на Южния фронт, в Македония, като по-голямата част са загинали на бойното поле, а една малка част умират от раните си в болница, като двама – вкъщи.

Самият ритуал „освещаване на храм“, извършен в едно от най-смутните времена след 1944 г., е маркер за влиянието на политиката, религията и културата на обществото, от една страна, а от друга – на отделната личност, върху преформатирането на установен религиозен концепт – култа към св. Климент Охридски.

Култът към мощите като свети реликви възниква още през Средновековието и тяхното пренасяне цели да се оформи нов религиозен център (RakovaPenkyova, 2016). Самият храм пък, който получава такъв дар, се приема за „силен“ по отношение на изповядването на вярата.

Полагането на частица от мощи в новопостроен храм е нещо по-различно и като ритуал, и като религиозна цел, и като обществено осъществяване. Докато мощите или техните части, изложени в храмовете за поклонение, са подвижни и временно предоставени, то вложените в престолния камък реликви остават там завинаги. Ритуалът на пренасянето до храма се осъществява с тържествено литийно шествие. Религиозната цел на мощите, вложени в храма, е трайното привличане на покровителството на светеца над храма, а оттук – и над населеното място. Разбира се, тук липсва възможността за поклонение пред мощите, но религиозната вяра твърди, че тяхната сила става още по-голяма, когато се намират в най-сакралната част от храма – олтара.

Според най-ранните сведения за живота на св. Климент (средновековните агиографски текстове на Теофилакт Охридски, Димитър Хоматиан) той е погребан в църквата на манастира „Св. Пантелеймон“, отдясно на олтара (КМЕ 2003: 325). Още през Х в., както свидетелства календарът на Асеманиевото евангелие (Raykov, 1966: 321), той е канонизиран, като за празник на светеца е приета датата 27 юли – храмовият празник на „Св. Пантелеймон“. Точното време на канонизацията обаче, както и времето на излагане на мощите за поклонение, не са известни. До 1405 г. мощите на св. Климент се съхраняват в църквата, в която е погребан (Кiselkov, 1941: 81). През XV век град Охрид е завзет от турците, църквата към манастира на св. Климент е превърната в джамия, а мощите са измолени от християните и преместени в градската черква „Св. Богородица“, наречена по-късно „Св. Климент Нови“. През XVII или XVIII век главата на светческото тяло е измолена (според В. Киселков „благочестиво открадната“) от гръцки монаси от обителта „Св. Йоан Продром“ край гр. Верия, Северна Гърция (Kiselkov, 1941: 83). По време на Късното възраждане сградата на храма е запустяла и полуразрушена. Едва когато Македония е присъединена към пределите на България в периода 1941 – 1944 г. в манастира са проведени разкопки и скопският археолог Д. Коцо открива гроба на св. Климент (КМЕ, 2003: 325). Църквата „Св. Пантелеймон“ е възстановена едва през 2000 г. като храм „Св. св. Климент и Пантелеймон“, а мощите на охридския чудотворец са пренесени отново там. Само тези две места съхраняват ценни реликви за българския духовник, просветител, лечител и закрилник както през цялото Средновековие, така и до най-ново време.

За пръв път на територията на днешна България частица от мощите пристига през 1918 г. – костичка от дясната ръка на светеца е донесена от охридския митрополит Борис, когато се налага да напусне града при превземането му от съюзническите войски (Kalev, 1979: 66). Тази реликва е дарена на храма „Св. Седмочисленици“ в София.

Най-важното сведение за частичка от мощите на св. Климент в Дрен се пази в самата църква „Св. Спас“ („Възнесение Господне“). Там, на стената над балкона над наоса, стои надпис, собственоръчно изработен от свещеноиконом Михаил Хр. Попов. В този текст, след благослова, изредените имена на черковните настоятели и майсторите, като се уточняват годините на построяване и изографисване, е посочено и следното: „На 27.10. (14 ст. ст. – б.а., М.Хр.П.) 1949 г., Петковден, биде осветена черквицата с Негово Преосвещенство Епископ Партений Левкийски – викарий на Св. Соф. Митрополия, св. Мощи вложени във Престола на Св. Климент Охридски. Богу слава! Амин!“1).

В „Летописната книга“, в главата „Изографисване на храм-паметник „Св. Спас“, е записан почти същият текст: „На 27.X. 1949 г. на Петковден черквицата бе осветена от Н. Преосвещенство Епископ Партений Левкийски, викарий на Св. Софийска Митрополия. Св. мощи от Св. Климент Охридски Чудотворец се вложиха в св. Престол“ (Popov, 108). А на стр. 136 под заглавие „Препис“ Мих. Хр. Попов предава следния текст, вероятно записка към църковната летописна книга: „На 27.X. 1949 г. паметта на преподобната Петка Параскева имах голямата милост Божия да празнувам 100-годишнината на храма „Св. Петка“ в с. Дрен с духовенството от Радомирската духовна околия и да извърша освещаването на храма „Св. Спас“, построен върху основата на стар храм от незапомнени времена с ревността и неизчерпаемата енергия на стария свещеноиконом о. Михаил Христов Попов. Призоваваме Божието благословение над селото да цъфти в православно благочестие и над дома на милия и гостоприемен дядо иконом! Левкийски Епископ Партений“.

Още един пример потвърждава събитието, неговата тържественост и значимост. Това е част от статията „Религиозно тържество в село Дрен, Радомирско“, поместена в „Църковен вестник“ от 30 ноем. 1949 година: „На 27 октомври 1949 – Петковден – в радомирското село Дрен стана освещаването на хрампаметник „Св. Спас“… На същия ден биде отпразнувана и стогодишнината на енорийския дренски храм „Св. Петка“. На тия две мили църковни тържества, в които се устроиха и литийни шествия със свети мощи…“ (Tsonev, 1949: 12).

Засега липсват безспорни сведения по въпроса откъде са мощите, но най-вероятно е те да са получени като дар от софийския храм „Св. Седмочисленици“. Първо, това е времето след Първата световна война – тоест, столичният храм притежава мощи на св. Климент. Второ, участието на Левкийския епископ Партений, викарий към Софийската митрополияq е достатъчен гарант, от една страна, за истинността на реликвата, а от друга – възможността тя да идва от Софийската митрополия. Единственото място, където се съхраняват в тази митрополия, е храмът „Св. Седмочисленици“.

В Инвентарната книга на храм „Св. Петка“ се потвърждава тази информация, допълваща по-горните фрагментарни сведения. Начална година на завеждане на книгата е 1938 г. и в нея са описани всички църковни утвари, принадлежали някога към храмовете в Дрен или намерени в селото, както и притежанията към момента на попълване на книгата. Сведението за освещаването на църквата „Св. Спас“ е вписано през 1952 г. на страница 14 – „понеже с мощите на св. Климент – вложени в светия престол – е осветен храма“, а като участвали свещеници в ритуала се посочват Левкийски Епископ Партений, викарий на Софийската митрополия, „много свещеници заедно с архимандрит Яков (руснак)“.

Мария Гърбева – внучка на свещеноиконом Михаил Хр. Попов, която е била 12-годишна по време на освещаването и е участвала както в църковната служба като част от хора, така и в процесията с мощите. На настоятелните ми въпроси как и защо се е стигнало до такова велико събитие да бъде дарена частичка от мощите на св. Климент, внучката на свещеноиконома дава следните два отговора. Единият е: „Да дойде частичка от мощите на св. Климент това идва от там, че дядо ми е завършил в Скопие“. А другият – „Друго, което си спомням по повод на този ден, е, че дядо ми беше работил няколко дни, на стената беше изписал текста: „Посвещава се на загиналите във войните“. Това силно ме впечатли… И по този повод бе поискал да се направи с мощите на св. Кл. Охридски (освещаване – б.м., Е. А.)…“.

Ясно е, че личността на свещеноиконом Мих. Хр. Попов е в основата за това радостно събитие. Той е роден 1884 г., внук е на свещеник Петър и правнук на хайдут Ненко, а неговият чичо е поп Георги.

Михаил израства в род на забележителни личности за местната селска общност, от които слуша и възприема нравствените ценности, религиозния пиетет, но и усещането за историчност и стойност, за познание и усъвършенстване. В училище е отличник, а извън него започва да помага на своя чичо поп Георги в църковните служби. Основното си образование завършва в Дрен, а средно – в близкия град Дупница.

Желанието му е да учи в Духовната семинария в Самоков, но не разполага със средства. През 1903 г. се жени за Мария – дъщеря на видния чорбаджия Минчо Агаин от с. Друган и сестра на Боте Минчов, тогава народен представител. „В моята мисъл да стана свещеник, сега вече подета и от съпругата ми с още по-голема настойчивост, аз намерих съдействие от тъста ми и шурея ми, което се дължеше на постоянното настояване на булката ми“ (Popov, 119). През 1905 г. постъпва в свещеническото училище в гр. Скопие, където се откроява като старателен и даровит – „почнах не само когато ми е ред да проповедвам в черквите, но подбуждан и подтикван от добрите певци скопяни Х. Димковци в черквата „Св. Димитър“, на 2 – 3 пъти излизах и с импровизации“ (Popov, 119). Тогава започва и да пише – разкази, стихотворения, както и рисува много добре. Предлага за печат свои творби и така подпомага скромните си средства.

След като завършва двугодишния курс, се прибира в Дрен и през 1909 г. е ръкоположен и въведен в енорията си. Провежда службите с голямо старание и се включва активно в обществения живот. По време на Първата световна война 1916 – 1918 г. е командирован за енорийски свещеник в гр. Бела паланка, Сърбия. След завръщането си от Сърбия продължава да пише и да изпраща текстове в „Църковен вестник“, сп. „Пастирско дело“, детското списание „Витлеем“, сп. „Народен страж“ и др. Протойерейството си получава лично от Софийския митрополит Стефан през 1922 г. , а по-късно и произведен в свещеноиконом през 1948 г. също от (вече) екзарх Стефан. Че са съществували лични познанства с този високопоставен и многоуважаван човек, свидетелстват и внучката му Мария Гърбева, и внукът Емил Попов, а също и честото му споменаване както в „Летописната книга“, така и из други текстове на регионалната литература в Дрен – записки на даскал Алекси Хаджийски (ръкопис), „Музикалният бит на с. Дрен“ от П. Пугев (ръкопис), Инвентарната книга към храм „Св. Петка“, с. Дрен. В последната е посочено: „…Черквата бе обзаведена напълно и се проектираше да бъде осветена на 1944 г. заедно празнуването 100-годишнината на храма „Света Петка“. Обаче това не можа да стане поради смущенията след 9.IX.1944 г.“. Това е времето на митрополит Стефан и най-вероятно освещаването на храма да е замислено при една от срещите със софийския митрополит. Но подадената от екзарх Стефан оставка през 1948 г., следствие на несъгласието му с новата власт, нарушава тези планове. А присъствието на образа на митрополит Стефан по страниците на регионалната литература за Дрен изгражда част от корпуса на „разказа за пренасянето на мощите“ – възхваляването на софийския митрополит се превръща в една от устойчивите части в изграждането на разказа (Angucheva-Tihanova, 2000: 54).

Храм-паметник „Св. Спас“ в сегашния си вид е издигнат през 1929 – 1933 г. на основите на стар храм и се състои от две части – стара и нова. Старата част е средновековна постройка, запазени са източната част, олтарната, и малка част от южната и северната – зидини. След зидините е направено разширяване на черквата в северна, южна и западна посока. Новата и старата част са свързани с арка, която има лицева западна част, част от вътрешността на храма е изрисувана. Църквата „Св. Спас“ е изградена като псевдотриконхална, с три средни арки между олтара и притвора. Изграден е и балкон над притвора, който свързва стълбището с камбанарията.

През 1941 г. е изографисана от М. Малецки, а стенописите включват изцяло български светчески пантеон. Олтарната част е изцяло затворена от малък дърворезбован иконостас, изработен от дренски самоук майстор. Съдържа четири основни (царски) икони и четири на втория ред апостолски.

В олтарната абсида са изографисани фронтално Исус Христос, държащ хляб в лявата ръка, с дясната благославя, а пред него е чашата за причастие. Около неговия образ са изрисувани ангелчета. Самият престол в олтара е плоча с форма на квадрат, изработена от бетон и мозайка.

На лявата, северна стена на храма, са изографисани равноапостолите св. св. Кирил и Методий, св. цар Борис и св. Петка Търновска. На дясната, южна стена на храма, симетрично на тези от лявата, са изографисани св. Климент и св. Наум, св. Йоан Владимир и св. Иван Рилски. Двата по-малки олтара са посветени на Исус Христос Пантократор (отдясно), а отляво – св. Богородица. Централно от олтара е изображението на бог Саваот, старец с побеляла коса и брада, благославящ с двете си ръце, в скута му – Христос Емануил, благославящ с дясната ръка, а в лявата държащ книга, на гърдите на Саваот – св. Дух, предаден чрез символиката на гълъб. На централния свод пред иконостаса е изписано: „Боже, пази България“ – на този надпис попада погледът на посетителя още от входната врата.

Може би под влияние на личните си впечатления от Първата световна война, може би поради мъката, която е видял у хората, загубили близките си, у свещеноиконом Михаил Хр. Попов възниква идеята новостроящата се сграда да се превърне в храм-паметник на загиналите във войните дренци – 1912 – 1918 г. Така тя се вписва в нов комплекс, този път не архитектурен, а ментален. Възпоменателният дом се превръща в храм-паметник, а с новите си функции само утроява своята тайнственост – наследник на забравен полуразрушен храм, сред гробищния парк, храм-паметник.

Култът към св. Климент е изграден още в първите години след канонизирането му. Вярванията и легендите са съхранени и до днес в Охрид и околността. Въведеното честване на светеца заедно с останалите просветители оформя празника на св. Седмочисленици. Въпреки силната вяра култът към св. Климент остава предимно регионален – в Югозападна България.

Село Дрен се намира на 15 км северно от Дупница и на около 46 км южно от София. Дрен принадлежи към географската област Мраката и като такова попада в границите на Югозападна България. В първите години от 1900 г., както съобщава в своите мемоари „И аз на тоя свят“ Ал. Балабанов, „от Дупница надолу започваше Македония“. Затова прави силно впечатление проникването на култа към св. Климент от Охрид в посока София, т.е. от юг на север.

Връзката Охрид, Македония – свободна България е един от лайтмотивите в произведенията от 1914 г. (започва подготовката за тържествата по случай 1000-годишнината от успението на Кл. Охридски) до 1944 г. – време, заключено между първото (1915 – 1918) и второто (1941 – 1944 г.) влизане на българска войска в града до времето на тяхното окончателно изтегляне (септември, 1944 г.). В тези творби св. Климент е представян като закрилник на града, който „събужда съзнанието“ на хората там, пристига при тях. След 1944 г. литературата е много „чувствителна“ на тема София – Охрид, защото Охрид попада в пределите на Югославия и политическата конюнктура забранява дискутирането на този факт. Интересно е да се отбележи, че както през 1915 г., така и през 1941 г. се появяват творби (стихове, разкази, есета), които изразяват радостта на българите, че Охрид попада в пределите на България (Duychev, 1941, Shtiplieva, 1941, Shtereva, 1993).

Промяната в нагласите спрямо научното и художественото наследство, тяхното обособяване и разграничаване представя и развитие в култа към светеца. Още през 1916 г. в речта си по повод честванията на 1000-годишнината на св. Климент Ал. Теодоров-Балан посочва разликата между „обичайното, традиционното знание и научното откритие“ (Teodorov-Balan, 1919: 4). Както отбелязва и Кр. Станчев, първите сведения в ново време са научните изследвания. През Средновековието легендарността на образа се изгражда въз основа на религиозния култ, част от който е биографичният факт (колкото и условно казано, е такъв) от житията. Във времето на Късното възраждане и особено след Освобождението легендарността борави не толкова с биографичното (твърде оскъдно), а с нарастващата популярност – съчетание от религиозен култ, научно познание (популярно и високо) и фолклорни легенди. Така популярният образ започва постепенно, но неотстъпно да измества чисто религиозната представа – и времево, и пространствено, и ментално.

По-конкретна е В. Велинова, когато обяснява детайлно как преминаването на образа на Климент от един начин на изображение и представяне в друг довежда до това разширение на култа – „Включването на иконописните изображения на Климент в храмовата живопис е вече една солидна основа за преминаване на историческия спомен за Климент в една друга сфера на битуване – легендите и преданията“ (Velinova, 1995: 107).

Картината на преход от научни към художествени измерения не би била пълна, ако не се посочи едно интересно „Упътване“ по повод честванията на 1000-годишнината на светеца (Упътване, 1915). В него се дават подробни насоки за подчертаване образа на светеца във всяко населено място – например, създаване на специфичен кът, наименование на новопостроени сгради (училище, читалище, църква, параклис), преименуване на съществуващи, именуване на улици, площади и др. кътове от градския и селския бит. Така всяко нещо вече може да изразява идеята за светеца, а култът се формира на база разпространение.

Когато през 1916 г. Ал. Теодоров-Балан произнася своята реч в чест на 1000-годишнината на светеца, той подчертава разбирането на народа за Климент като част от по-голяма общност просветители: Наум, Горазд, Сава, Ангеларий. В тази поредност задължително трябва да включим и св. цар Борис-Михаил Покръстител на българите, изографисван на много места редом с образите на просветителите от св. Седмочисленици. Допълнението на своеобразния пантеон често включва и образите на св. великомъченик княз Иван Владимир и на раннохристиянския св. Еразъм. Така този своеобразен светчески ансамбъл акцентира, от една страна, времево: времето на Първото българско царство, а от друга страна – пространствено: Охридската архиепископия. Много последователно разкрива тази трансформация Кр. Станчев – според него „деформацията“ на образа се постига чрез последователното „идеализиране и хиперболизиране“, което е резултат от последователното „деструктуриране на земните му черти в името на божествената вечност и истинност“ (Stanchev, 1988: 11).

Ясен пример за трансформацията на култа към св. Климент е сравнението на неговото разпространение в Охрид и в Дрен. В Охрид религиозно-историческият спомен е най-жив, следва богато изграждане на иконописни представи, моделиране във фолклорни словесни образи и разбира се, научното изследване на образа също започва от там, а художествената инвенция го включва в творби редом с града на светеца. В Охрид е засвидетелствана и първата му обществено-социална функция – той е покровител, което е убедително доказано през 1915 г. (Vasov, 1974: 119).

В село Дрен религиозно-историческото познание е слабо, иконописен образ има от 1864 г. в църквата „Св. Петка“, където е изобразен заедно с Наум, Кирил и Методий (на южната стена) от зографите на Самоковската художествена школа. Тук няма нужда обаче от биографично дописване през 1949 г., защото вече са известни научните изследвания още преди изографисването на образа и внасянето на реликва в църквата „Св. Спас“. Очевидно е, че за да е „активен“, т.е. да изразява своите функции на религиозен вдъхновител, закрилник, лечител, духовен водач, просветител, има нужда светецът да бъде обвързан в нов митологичен комплекс, който да актуализира вяра в култа. Така в Дрен култът към св. Климент се гради въз основа на силни обществено-социални функции – върху руините на средновековен храм, храм-паметник и част от гробищния комплекс; той се оказва закрилник на загиналите, даряващ покой на мъртвите и образ, съхраняващ паметта на населеното място. Тази трансформация на култа към св. Климент – да осъществява връзката между живи и мъртви, историческа памет и помен – помага да се очертае своеобразна парадигма в дълговековното утвърждаване и разширение на култа към него. Образът е първоначално с религиозно-историческа популярност, преминава през трансформациите на иконописен, фолклорен, научен, просветителски образ, обогатява своите функции чрез художествените текстове, за да започне да функционира през времето на социализма (1944 – 1989) и като култ със силен обществено-социален статус.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Както тук, така и във всички цитати от книгата на Мих. Хр. Попов правописът е запазен изцяло с цел да се предаде по-автентично текстът.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Azmanova-Rudarska, El. (2010). Memoaristichnite tvorbi sled Osvobozhdenieto. Figuri na avtora. Blagoevgrad: UI “Neofit Rilski” [АзмановаРударска, Ел. (2010). Мемоаристичните творби след Освобождението. Фигури на автора. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“].

Angusheva-Tihanova, G. (2000). Razkazat za prenasyane na moshtite na sv. Ivan Rilski ot Vladislav Gramatik: Kam tipologiyata na zhanrovata valentnost na tekstovete za prenasyane na moshti. // 1100 godini kult kam sv. Ivan Rilski. Sast. Rosen R. Malchev, Konstantin Rangochev. Sofia: Rod. [Ангушева-Тиханова, Г. (2000). Разказът за пренасяне на мощите на св. Иван Рилски от Владислав Граматик: Към типологията на жанровата валентност на текстовете за пренасяне на мощи. // 1100 години култ към св. Иван Рилски. Съст. Росен Р. Малчев, Константин Рангочев. София: Род].

Teodorov-Balan, Al. (1919). Sveti Kliment Ohridski v knizhovniya pomen i v nauchnoto direne. Akademichna rech. Sofia: Darzhavna pechatnitsa [Теодоров-Балан, Ал. (1919). Свети Климент Охридски в книжовния помен и в научното дирене. Академична реч. София: Държавна печатница].

Bogdanov, Iv. (1993). Entsiklopedichen rechnik na literaturnite termini. Sofia: Izdatelstvo “D-r Petar Beron” [Богданов, Ив. (1993). Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Издателство „Д-р Петър Берон“].

Vazov, Iv. (1974). Sveti Klimente!// Ivan Vazov. Sabrani sachineniya. Tom 4. Sofia: Balgarski pisatel [Вазов, Ив. (1974). Свети Клименте!// Иван Вазов. Събрани съчинения. Том 4. София: Български писател].

Velinova, V. (1995). Kliment Ohridski. Uchitelyat i tvoretsat. Sofia: Vrema [Велинова, В. (1995). Климент Охридски. Учителят и творецът. София: Врема].

Voytchak, M. (2002). Sv. Kliment Ohridski v sledosovobozhdenskiya i mezhduvoenniya period na balgarskata literatura.// Nauchni trudove na PU “Paisiy Hilendarski”. Tom 40, kn.1. Filologiya, chast 3. Plovdiv: UI “Paisiy Hilendarski” [Войтчак, М. (2002). Св. Климент Охридски в следосовобожденския и междувоенния период на българската литература.// Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“. Том 40, кн.1. Филология, част 3. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“].

Duychev, Iv. (1941). Sv. Kliment Ohridski. Sofia: UI Sv. Kliment Ohridski” [Дуйчев, Ив. (1941). Св. Климент Охридски. София: УИ „Св. Климент Охридски“].

Ignev, Ts. (1991). Kam regionalnoto entsiklopedichno tvorchestvo.// Arhiv za poselishtni prouchvaniya. Velikotarnovski universitet “Sv. sv. Kiril i Metodiy”, br. 2. Veliko Tarnovo: Abagar [Игнев, Ц. (1991). Към регионалното енциклопедично творчество.// Архив за поселищни проучвания. Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, бр. 2. Велико Търново: Абагар].

Kalev, Dim. (1979). Tsarkvata “Sv. Sedmochislenitsi”, Sofia. Sofia: Sinodalno izdatelstvo [Калев, Дим. (1979). Църквата „Св. Седмочисленици“, София. София: Синодално издателство].

Kiselkov, d-r V.Sl. (1941). Sveti Kliment Ohridski. Zhivot, deynost i zhitiya. Sofia: Balgarski podem [Киселков, д-р В.Сл. (1941). Свети Климент Охридски. Живот, дейност и жития. София: Български подем].

KME (2003). Kirilo-Metodievska entsiklopediya. V chetiri toma. Tom 3. Sofia: AI “Marin Drinov” [КМЕ (2003). Кирило-Методиевска енциклопедия. В четири тома. Том 3. София: АИ „Марин Дринов“].

Stanchev, Kr.&G. Popov. (1988). Kliment Ohridski. Zhivot i tvorchestvo. Sofia: UI “Sv. Kliment Ohridski” [Станчев, Кр.&Г. Попов. (1988). Климент Охридски. Живот и творчество. София: УИ „Св. Климент Охридски“].

Sveshtenoik. Popov, Mih. Hr. (b.g.). Letopisna kniga na hram “Sv. Petka”, s. Dren. B. m [Свещеноик. Попов, Мих. Хр. (б.г.). Летописна книга на храм „Св. Петка“, с. Дрен. Б. м.].

Raykov, B. (1966). Ranni kalendarni vesti za Kliment Ohridski. // Kliment Ohridski. Sbornik statii po sluchay 1050 god. ot smartta mu. Sofia: Izd. na BAN [Райков, Б. (1966). Ранни календарни вести за Климент Охридски. // Климент Охридски. Сборник статии по случай 1050 год. от смъртта му. София: Изд. на БАН].

Rakova-Penkyova, Sn. (2016). Traektorii na svetite moshti i poklonnichestvo: XIII vek na Balkanite. // Otchet po proekt. Rakopis [Ракова-Пенкьова, Сн. (2016). Траектории на светите мощи и поклонничество: XIII век на Балканите. // Отчет по проект. Ръкопис].

Stoyanov, St. (2009). Kam poetikata i pragmatikata na regionalnata literatura. // Prehodi i granitsi. Sbornik dokladi ot XV godishna nauchna konferentsiya na Fakulteta po slavyanski filologii na Sofiyskiya universitet “Sv. Kliment Ohridski” (18 – 19 may 2009). Sofia: UI “Sv. Kliment Ohridski”[ Стоянов, Ст. (2009). Към поетиката и прагматиката на регионалната литература. // Преходи и граници. Сборник доклади от XV годишна научна конференция на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (18 – 19 май 2009). София: УИ „Св. Климент Охридски“].

Upatvane (1915). Upatvane kak da mozhe vsyaka balgarska obshtina, sproti usloviyata na svoeto selo ili grad , da proslavi velikata hilyadogodishnina ot smartta na velikiya prauchitel i prosvetitel sv. Kliment Ohridski i hilyado godini balgarska prosveta na 27 yuli 1916 godina. Klimentovski otbor pri Universiteta v Sofia. Sofia: Darzhavna pechatnitsa [Упътване (1915). Упътване как да може всяка българска община, спроти условията на своето село или град, да прослави великата хилядогодишнина от смъртта на великия праучител и просветител св. Климент Охридски и хилядо години българска просвета на 27 юли 1916 година. Климентовски отбор при Университета в София. София: Държавна печатница].

Tsonev, P. (1949). Religiozno tarzhestvo v selo Dren, Radomirsko.// Tsarkoven vestnik, br. 41 – 42 ot 30 noemvri [Цонев, П. (1949). Религиозно тържество в село Дрен, Радомирско.// Църковен вестник, бр. 41 – 42 от 30 ноември].

Shtereva, Zl. (1993). V grada na sveti Klimenta. // Shtereva, Zl. Prozorets kam denya. Razkazi, spomeni, impresii i patepisi. Sofia: M. Shterev [Щерева, Зл. (1993). В града на свети Климента. // Щерева, Зл. Прозорец към деня. Разкази, спомени, импресии и пътеписи. София: М. Щерев].

Shtiplieva, S. (1941). Sveti Kliment Ohridski. Po sluchay vlizaneto na balgarskite voyski v Ohrid.// Zora, br. 6574 [Щиплиева, С. (1941). Свети Климент Охридски. По случай влизането на българските войски в Охрид.// Зора, бр. 6574].

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,