Български език и литература
Вход / Регистрация

2024/4s, стр. 91 - 104

„АЛМАНАХ ВЕЗНИ“: 100 ГОДИНИ (1923 – 2023)

Резюме:

Ключови думи:

Доц. д-р Олга Савеска
Белградски университет

Резюме. Текстът отбелязва стогодишнината от излизането от печат на Алманах Везни – литературен сборник под редакцията на Гео Милев, и показва как идейното съдържание на Алманаха и склонността му към синтез на изкуствата напускат контекста на националното и се присъединяват към интернационалните тенденции на епохата (антитрадиционност, антимиметичност, първичност, синтетичност, хуманизъм и др.). Алманахът на Гео Милев се разглежда и в контекста на някои славянски литератури и култури, с особен акцент върху сходството му с алманах „Синият конник“, издаден от Василий Кандински и Франц Марк.

Ключови думи: „Алманах Везни“; Гео Милев; „Синият конник“; експресионизъм; авангард

„Както от нас е написано, такъв и ще бъде светът“
Владимир Маяковски, 150 000 000 (Алманах Везни 1923, 77 – 80)

През 2023 година се навършиха сто години от излизането от печат на Алманах Везни – литературен сборник под редакцията на Гео Милев и изключителен документ на междувоенните литература, изкуство и култура в България. Текстът цели, от една страна, да отбележи тази стогодишнина, аргументирайки значимостта на Алманаха в български контекст, а от друга страна, да го приобщи както към международните естетични тенденции на авангарда, така и към подобни по цел и смисъл издания, какъвто е алманахът Синият конник.

Алманах Везни е публикуван по случай петгодишнината от основаването на книгоиздателство Везни, а бележката на редактора му свидетелства за това, че изданието „има за цел да даде едно обобщение“ на идейната дейност на книгоиздателството, изразена главно в списание „Везни“, издавано от 1919 до 1921 година.

Сборникът се открива с календар за 1923 година, придружен от четири впечатляващи графики на малко известния ямболски художник Мирчо Качулев. Тези произведения изобразяват всеки от четирите сезона и са издържани в стил, който наподобява немските експресионистични графики. Работите на Качулев обаче не са „чист“ експресионизъм, а по-скоро съдържат елементи на еклектичен „кубистично-експресионистичен стил“ (Krastev 1988, p. 49). Мирчо Качулев изобразява всеки от четирите сезона динамично и без традиционна перспектива, а стилът му е едновременно абстрактен и повествователен. Графиките варират едни и същи мотиви: слънцето и силата на лъчите му, метеорологичните условия през сезоните, антропоморфни фигури и плодовете на техния труд. Във връзка с тези графики Ружа Маринска пише, че те са „убедителни като образно решение и оригинални“ произведения и че са „експресионистични, с естествена склонност към конструктивистична деформация“ (Marinska 1996, p. 42).

Това не са единствените репродукции на експресионистични графики в Алманах Везни. Тук присъства и една графика от холандската художничка Якоба Ван Хемскерк, която участва в кръга на списание Дер Щурм. Причудливите форми и линии на Ван Хемскерк отразяват стремежа ѝ към пълна художествена абстракция. В статиите, свързани с теория и история на изкуството, които присъстват в алманаха, абстракцията на художествените форми ще бъде само една от аргументираните естетични тенденции на епохата. В алманаха се появява, издържана в подобен стил, и графиката Арена на Иван Милев, която съпровожда стихотворенията Папагал и Студ от Ламар и носи името на първата му стихосбирка, публикувана през 1922 година. Иван Милев рисува и един от най-оригиналните портрети на близките сътрудници на Везни – този на Чавдар Мутафов. Автор на портретите на Л. Стоянов, Н. Райнов, Г. Михайлов е самият Гео Милев с псевдоним Д. Вен. Представител на българските художници в алманаха е и Сирак Скитник, който участва с репродукция на „Лагове“, наградена картина в конкурса за насърчение на родното изкуство. На страниците на Алманах Везни са публикувани и черно-бели репродукции от знаменити европейски художници: литографията „Смърт за Идеята“ от Паул Кле, картините „На Русия, на магаретата и другите“ от Марк Шагал и „Звездна нощ“ от Винсент ван Гог, както и офорт „Звънарят“ от Анри Рама за стихосбирката “Les villages illusoires” на Емил Верхарн. Тези произведения свидетелстват както за вкуса на редактора, така и за естетичните и художествените му стремежи.

Всичко това показва, че Алманах Везни представлява много повече от литературен сборник. Вярно е, че тук фигурират най-вече българска и чуждестранна поезия и проза, но в този интернационално ориентиран художествен алманах са публикувани и българска и европейска художествена критика и теория, 10 портрета на публикуваните автори (два от О. Кокошка и един от Ф. Мазарел) и 9 репродукции на творби на родни и международни художници.

С издаването на Алманах Везни, който съчетава литературата с другите изкуства, Гео Милев на практика въплъщава както идеята за осъществяване на аналогии между изкуствата, така и необходимостта от синтез на изкуствата. Затова в критическо-теоретичната част на алманаха присъстват и статии за театъра, скулптурата, архитектурата, изобразителното изкуство и музиката, както и за техните специфични художествени средства и език.

Страниците на алманаха свидетелстват за естетичната тенденция към синтез в изкуството, която цели да отдалечи изкуството от аналитично и реалистично възпроизвеждане на обективната реалност – от логиката на нещата, за да създаде пътища към едно автентично и оригинално творчество. Във връзка с това Николай Райнов пише в програмната статия „Изкуство и стил“: „Сега е поврат към синтез – и никога изкуството не ще се върне към средните аналитични пътеки“ (Raynov 1923, рр. 86 – 87). Тази теза е аргументирана и няколко години по-рано от Гео Милев, през 1919 г., в брой 4 на списание Везни. Той пише, че „новото време отрича обективното изкуство на старото време“, защото изкуството трябва да остане „недопълнено с обяснителните подробности на непосредната логика“. Според него стилът е синтез в мисълта и синтез в художествените средства, от което следва, че изкуството е синтез от фрагменти и се противопоставя на логиката, която представлява анализ. Целта на изкуството според Милев е да „дири и изтръгва от нещата тяхната есенция; не нещата – а есенцията на нещата; не фактите – а смисъла са фактите: синтез“ (Milev 1919).

Авторите, които присъстват в алманаха, се интересуват най-вече от връщане към „обогатено и вглъбено постигане на древността“ (Raynov 1923, рр. 86 – 87). Тези идеи са във връзка с тенденцията на експресионизма да се завърне към автентично антимиметично творчество, което характеризира древността и другите световни култури като японската, египетската и африканската. В този контекст Райнов аргументира необходимостта художниците да се върнат към „дорийците, египтените, асирийците, персите, индусите и японците“, защото, според него, „Запад завърши себе си“ (Raynov 1923, рр. 86 – 87).

Във връзка с идеята за връщането към по-първични форми на творчество пише и Гео Милев в статията си „Поезията на младите“, която публикува в брой 2 на списание Пламък, на 10 февруари 1924 г.:

„Българската поезия има нужда от оварваряване. От сурови сокове, в които има първобитен живот – за да ѝ дадат живот… Ний желаем да видим днес варвари, хулигани, печенеги – с пламък в очите и с железни зъби. Варвари, нова раса – която да влее нова кръв на българската поезия“ (Milev 1924).

Тази идея съществува и в Югославия като творение на Любомир Мичич и зенитистите, които в Манифест на зенитизма „заплашват“ Европа по следния начин:

„Затвори вратата, Западна – Северна – Централна Европа – Идват варварите!

Затвори, затвори, но ние ще влезем така или иначе. Ние сме деца на пожара и огъня – ние носим душата на ЧОВЕКА“ (Micić, Goll, Tokin 1921).

Художниците от междувоенния период решават да се изправят срещу ужасите и травмите на войната със силен дух (тоест „модерна душа“) и с борба за създаване на нов свят и нова естетика, глобален хуманизъм и свободно и автентично изкуство. За да се постигне това, е необходимо да се срине с всички средства съществуващият ред и да се започне отначало. Това е контекстът, в който метафоричната фигура на Мицич „Барбарогений Децивилизатор“ притежава потенциал да възстанови „болната“ Европа със силата на автентичния си балкански дух, а Милев възхвалява творчеството на Кандински, защото този художник е преминал по „ослепително логичен път (...) всички степени в последователното развитие на основния принцип на всяко изкуство: простотата“ (Milev 1920). Връщането към изкуството на древността предполага освобождаване от външната форма, от всичко, което е било „познато“ дотогава и не е било поставяно под въпрос. Такива идеи съществуват и при Сирак Скитник, който в манифест „Тайната на примитива“ пише, че само чрез освобождаването от външната форма изкуството престава да бъде „декорация“. За да постигне това, художникът трябва да се върне към „първичността на неизменната Земя“, т.е. към „живота в древността“, както прави Гоген в Таити, за да може чрез „примитива на живота да дойде до примитива в изкуството“ и да възвърне „първозначението на линията и баграта, което неговите европейски събратя бяха убили“ (Skitnik 1995, pp. 33 – 39).

Идеята за изчерпването на западното изкуство и завръщането към варварство и примитивизъм съществува не само в регионален план, а се появява като част от свързани художествени концепции в по-широк контекст: в творчеството на Гоген, Сезан, Русо, Пикасо, Матис, Клее и други художници. В славянския авангард тя се основава преди всичко на руския неопримитивизъм и лучизъм, които отхвърлят западната художествена традиция и настояват за изучаване ценностите на културата и изкуството на Изтока и Русия. В България идеята за оварваряване е близка не само на Гео Милев и Сирак Скитник, но и на Ламар, Райнов и други художници, чиито произведения също присъстват в Алманах Везни.

В „Поезията на младите“ Гео Милев пише, че творчеството на новия човек трябва да бъде „Грубо. Сурово. Варварско. Но ново“ (Milev 1924). Новият човек на Милев, който при Мицич е олицетворен в образа на Барбарогений Децивилизатор, както и съвременният човек на Иля Еренбург обичат здравето и веселието, яснотата, жизнеността. Девизът на тези художници е: „Нов бит, нов човек – иска се ново изкуство“ (Ehrenburg 1923, pp. 69 – 75). Страниците на алманаха свидетелстват за особеностите на това ново изкуство и аргументират, че то е антитрадиционно, антиреалистично, антимиметично, антидекоративно, чисто, първично, синтетично, интернационално. Според съставителя на алманаха целта на новото изкуство е призив към „възбленуваните дни на едно друго човечество, щастливо и блестящо – човечеството на мира, труда и творчеството“ (Milev 1923, рр. 49 – 51).

Авторите в Зенит, Алманах Везни, както и тези в алманах Синият конник се отдалечават от евроцентризма, чиято традиция е изчерпана според тях. Затова Райнов пише, че Запад „завърши себе си“, и в експресионистичен дух добавя, че „сега трябва да принесе личното в жъртва на козмичното“ (Raynov 1923, рр. 86 – 87). На страниците на алманаха на Гео Милев тази идея е свързана със стремежа към „чисто изкуство“ и към „жарките граници на абстрактното“ (Einstein 1923, pp. 22 – 23). Текстовете в сборника внушават чувството, което „възниква от абстракцията на художествените форми“ (Blumner 1923, р. 89). Затова в статията „Познаване на изкуството“, Блюмнер предупреждава читателите, че „ако е затворен за тях усетът към абстракцията от отношения на форми, те няма никога да почувстват изкуството“ (Blumner 1923, p. 89), а Гурмон пише, че „едно художествено произведение трябва винаги да бъде ново“ и да дава „непознато още усещане“ (Gourmont 1923, pp. 30 – 32). Няколко години по-рано и редакторът на Алманах Везни се обявява срещу „илюзията“ на близките, осезаеми асоциации в изкуството, защото според него ролята на „новия“ художник е да създава изкуство на „алюзията“, тоест „изкуство от далечни алогични – граничещи с абстракцията – асоциативни елементи“ (Milev 1919).

В антиреалистичния и антимиметичния дух на творчеството на експресионизма, на повече места откриваме идеята, че изкуството не трябва да „възсъздава никаква природа“, нито да „описва никаква действителност“ (Milev 1923, рр. 81 – 83). Според Милев „експресията, изразът отвътре, прави изкуството творчество – а не възсъздаване, или дори подражаване: творчество на нови форми, а не копиране на готови – дадени вън в действителността – форми“ (Milev 1923, рр. 81 – 83). Затова и Петер Бюргер, един от най-известните теоретици на авангарда, аргументира, че изкуството не е „дублиране на реалността“, а „неин продукт“, тоест то не предхожда начина на разбиране на света, а се ражда от него (Birger 1998, р. 14).

Концепцията на списание и Алманах Везни е почти изцяло свързана със „сферата на духовния бунт“ на експресионизма (Marinska 1999, р. 915). В публикуваното есе на изкуствоведа Рудолф Адриан Дитрих се твърди, че животът на поета е да „носи духа, да въодушевява светове“ (Dietrich 1923, рр. 62 – 63). Затова и Райнов пише, че изкуството е „творчески път, изразяващ състоянията на голата Душа“ на художника (Raynov 1923, рр. 86 – 87), който е силно мотивиран да изследва художествените средства, да експериментира с тях, да ги развива и да ги обогатява. В неговото стихотворение „Мариа Магдалина“, публикувано в алманаха, тази модерна, „гола“ душа метафорично зове към приключения – към откриване на непознатото: „Далеч, към нови брегове!“ (Raynov 1923, рр. 53 – 57).

Тенденцията към антитрадиционност е присъща и на Боян Дановски, който се обявява срещу традицията в „Пророк“, едно от произведенията му в алманаха, което представлява алегория за състоянието на изкуството. Авторът пророк метафорично предупреждава, че „полунощ е близо, а в полунощ ще рухнат царските дворци, ще пламнат книгите на мъдреца и ще угасне мътната вяра“ (Danovski 1923, pp. 65 – 68). Дановски пише, че традицията е станала излишна и че старите ценности трябва да изчезнат в името на едно „ново празненство“. Неговата художествена цел е да покани „утре на пир НОВИТЕ ХОРА“ (Danovski 1923, рр. 65 – 68). Антитрадиционността на Дановски се проявява и в „Симфония на винните пари“, където той категорично прокламира: „Катакомбите нека мечтаят за своето славно минало“ (Danovski 1923, рр. 90 – 91).

Поетическият отдел на Алманах Везни съдържа както български, така и произведения на чуждестранни автори, от които Милев е бил най-силно повлиян. Сред тях е „неизбежният“ за поетиката на експресионизма Фридрих Ницше с две от деветте му стихотворения, публикувани в стихосбирката „Дионисиеви дитирамби“ (Nietzsche 1923, рр. 24 – 30); Емил Верхарн (Verharen 1923, рр. 33 – 48), за когото Милев пише, че го смята за свой „учител в поезията“, а делото му „за пример и идеал“ (Milev 1923, p. 49); Владимир Маяковски, чиято поема „150 000 000“ вдъхновява стила на поемата Септември (Mayakovski 1923, pp. 77 – 80); любовна лирика от Рихард Демел (Dehmel 1923, pp. 83 – 85), върху чиято поезия Гео Милев написа докторската си дисертация; експресионистично стихотворение от Херварт Валден (Walden 1923, pp. 87 – 88), редактор на списание Дер Щурм и сътрудник на Милев; Виктор Рембо с две стихотворения в проза (Rimbaud 1923, pp. 57 – 58) и Уолт Уитман с откъс от „Децата на Адама“ (Whitman 1923, p. 92).

Българските поети, чиито стихотворения се появяват на страниците на алманаха, са Гео Милев с трогателната „Панихида за поета П. К. Яворов“, където Яворов е определен като „апостол“, „Вечен Син и пророк“ (Milev 1923, pp. 5 – 9); Николай Райнов със стихотворението „Мариа Магдалина“, която зове „към нови брегове!“ (Raynov 1923, pp. 53 – 57); две индивидуалистични стихотворения от Людмил Стоянов, в които лиричният субект е „морен паладин“ и „презрян и недостоен син на Господ“ (Stoyanov 1923, p. 59); Ламар със социално ангажираните девизи „Не заспивайте, братя“ и „Другари, да вървим“ (Lamar 1923, pp. 60 – 62), Христо Ясенов с две експресионистични стихотворения на космическо-метафизическа тема: „ще бъда пъстър пламък от паднала звезда“ („Странник“, Yasenov 1923, p. 68), „и аз съм със развързани крила“ („Възход“, Yasenov 1923, p. 69); Николай Лилиев със стихотворението „Мъка“, в което „тревожната душа“ на лиричния субект задава риторичен въпрос: „надеждата у нас дали ще заговори?“ (Liliev 1923, p. 85); Боян Дановски с фрагментарно-гротескната „Симфония на винните пари“ от „Quasi Una Fantasia“ (Danovski 1923, pp. 90 – 91); Георги Михайлов със стихотворението „Andante“ за „вечната нощ“, в която лиричният субект „съзижда небосвод“ над „бездната безкрайна“ на живота си (Mihaylov 1923, p. 91).

Прозата в Алманах Везни се изчерпва с произведенията: „Грубости“ от Чавдар Мутафов, който стилизира ирония и гротескни мотиви с еротика (Mutafov 1923, pp. 9 – 21); „Пророк“ на Боян Дановски, който обявява идването на „новите хора“ (Danovski 1923, pp. 65 – 68) и „Йохан Херман Оберайтовото пътуване при пиявиците на времето“, където Густав Майринк, в духа на времето, пише за „тъмната философия“ на окултизма и идеята, че човек може да напусне тялото си, за да победи смъртта (Meyrink 1923, pp. 92 – 100).

В алманаха също са публикувани текстове, свързани с художествена критика, теория и история на изкуството.

Карл Айнщайн в статията „Върху Ватек“ пише за „геометрическата воля“, „вярата в закономерния произвол“, „конструктивната същност на литературното произведение“ и „обективните художествени средства“ (Einstein 1923, pp. 22 – 23). Авторът противопоставя техниката и формата на „разпадащия се индивидуализъм, на нехудожествената, аналитична психология“. Той аргументира, че благодарение на принципите на „закономерното в изкуството“ поетите създават конструкции от своите образи.

В Алманах Везни е публикувана и глава „Конструкция“ от важната книга на Иля Еренбург „И все пак тя се върти“. Тук „новият дух“ се определя като „дух на конструкция“. Авторът пише срещу декоративното начало в изкуството и се обявява за конструктивно творчество. Според него изкуството е конструкция – „създаване на вещи“ (Ehrenburg 1923, pp. 69 – 75).

В „Познаване на изкуството“ от „Духът на кубизма и на изкуствата“ Рудолф Блюмнер пише за изкуството като абстракция и чувство. Според автора „изкуството не е изобретение, а истина“ (Blumner 1923, p. 89).

В експресионистичния текст „Сцената“ на Дитрих се твърди, че „сцената е врата от света към свърхсвета“. Авторът смята, че драмата представлява настояще, защото „едно действие и една идея“ едновременно изпълняват хиляди, при което самото действие се използва като „гориво на идеята“. Според Дитрих задачата на поета е да „създава козмическия пръстен“, „да носи духа“ и да „въодушевява светове“ (Dietrich 1923, pp. 62 – 63).

В статията си „Музиката и другите изкуства“ (Milev 1923, pp. 81 – 83) Гео Милев определя музиката като „първичното изкуство“ и като „самото понятие изкуство“, защото, за разлика от останалите изкуства, които са „вторични“, музиката не възпроизвежда, а изразява. Музиката е абстрактна и не „възсъздава никаква природа, действителност“, а представлява експресия. Според Милев, както е известно, експресията е смисълът на самото понятие изкуство.

Във връзка с автентичността на художественото творчество Николай Райнов пише в статията си „Изкуство и стил“ (Raynov 1923, pp. 86 – 87), че салоните и музеите са „две места, дето жив човек мъчно диша“. Според Райнов новото творчество се онагледява в „потребата да се сведе почти до число и геометрична фигура моделът“, а тази потреба е наложена от „нуждата, що се нарича ритм“. „Няма ли стил, няма Изкуство“, категоричен е Райнов. За автора стилът представлява творчески път, който „свързва художествения идеал и художествения израз чрез съществени признаци на творческа продукция“.

В статията „Списание Везни на Гео Милев и модерното изкуство“ Ружа Маринска правилно отбелязва, че „от само себе си се налага сходството с алманаха Синият конник“ (Marinska 1999, p. 917). Ще подчертая няколко факта, които потвърждават това твърдение.

Синият конник е алманах, публикуван през 1912 година в Мюнхен, под редакцията на Василий Кандински и Франц Марк (Kandinsky, Marc 1912). Състои се от репродукции на около 150 произведения на изкуството и 14 статии. Става въпрос за експериментални произведения на изкуството, есета, статии за кубизма, музиката, за отделни художници и композитори, сценография и пр.

Докато фокусът на Алманах Везни се намира преди всичко в областта на литературата, Синият конник очаквано набляга на изобразителното изкуство; публикува и пише за картини, графики, африкански маски, египетски, японски и детски рисунки, руско традиционно изкуство и др. В своя алманах Гео Милев публикува „само“ 9 репродукции на картини и графики и 10 портрета на знаменити писатели и сътрудници. Ясно е обаче, че Милев е бил вдъхновен от най-важния документ на немския предвоенен експресионизъм, както и че е споделял естетичната му концепция, особено когато имаме предвид факта, че в сборника на Милев присъства и една от египетските рисунки, която се намира на 128 страница в алманаха Синият конник.

Също така, докато Кандински и Марк публикуват в Синият конник цитати от Гьоте, Розанов, Делакроа и др., Милев посвещава последните страници от алманаха си на афоризми върху изкуството, написани от знаменити писатели като Уайлд, Ницше, Гьоте, По, Верлен и др.

Сходностите между двата алманаха се проявяват и в идеите, изразени в теоретичния отдел на Алманах Везни. Идейната вселена на Синият конник и на Алманах Везни е характеризирана от стремеж към антимиметичност, към абстракция и към постигане на древността чрез завръщане към изкуството на древните култури на Африка и Азия. Тези художествени стойности имаха за цел да нанесат един от „смъртоносните удари“ на европейския мимезис в изкуството, главно посредством изкуството на примитивизма.

Освен завръщането към първичността в изкуството Райнов аргументира една от практиките на немските експресионистични групи Мост и Синият конник, която се състои от учебни пътувания, с художествена цел проучване на природата. Ключовият момент тук е, според думите на Райнов, че „преди да се стилизува природата, тя трябва да се опознае“ (Raynov 1923, p. 86). Той тълкува задачата на художника и на неговия процес по следния начин: художникът трябва да „стилизува, като вземе образите отвън за символи на свои идеи преживелици и съзерцания“, за да постигне произведение, което „не може да бъде надминато от природата“ (Raynov 1923, p. 87). Именно в този контекст червените коне на Франц Марк и „Зеленият кон“ на Чавдар Мутафов се явяват като една „висша естественост на изобразителните и изразителни средства“ (Mutafov 1995, pp. 61 – 63).

В статията си „Музиката и другите изкуства“ Милев (Milev 1923, pp. 81 – 83) пише за живописта под очевидното влияние на Кандински, Марк и други художници експресионисти. Според него художникът трябва да „разкрие известно прозрение в душата на зрителя чрез внушението – скритата сила на боите и линиите, съчетани във форми с две измерения – форми върху плоскостта на платно“. Той аргументира тезата, че когато боите получат „своята самостойна сила на изразни средства“, живописта се „спасява от плитката хитрост на алегорията“. Под влиянието на хроматичните теории на Кандински, Гео Милев аргументира и че „всяка боя си има своя особна стойност“.

В Алманах Везни са публикувани не само статии за литературата и визуалното изкуство, а и за музиката. В алманаха на Милев музиката присъства най-вече в статиите Музиката и другите изкуства (Milev 1923, pp. 81 – 83) и Познаване на изкуството (Blumner 1923, p. 89), докато в Синият конник са публикувани музикални произведения – композиции на Момберт, Шонберг и Веберн.

Алманах Везни и Синият конник са сборници със сходни идейни концепции, които са редактирани от знаменити художници и чиито автори са също художници. Основното, което свързва тези два изключителни документа на художествената реалност през първите десетилетия на ХХ век, е стремежът към синтез на интернационалните тенденции на авангарда с цел отдалечаване от евроцентризма и академизма в изкуството, в полза на създаване на едно ново автентично изкуство.

Значимостта на Алманах Везни, уникално в български контекст издание, се крие в духовния бунт на редактора и авторите му, в тенденцията към синтез на изкуствата, но и в някои други актуални идеи във връзка с авангардната култура: антитрадиционност, антимиметичност, антидекоративност, първичност, синтетичност, хуманизъм, интернационализъм и пр.

Алманах Везни свидетелства за вкуса и интересите на съставителя си, тъй като съдържа текстове и репродукции от автори, които най-много са повлияли върху художествените му концепции и творческия му път. Статиите, литературните произведения и репродукциите в Алманах Везни, както и културните контакти на Гео Милев свидетелстват за един устрем към истински културен и художествен интернационализам. Тук тенденцията към интернационализъм не се проявява само в рамките на изкуството на експресионизма, но и на кубизма (Блюмнер „Духът на кубизма и изкуствата“, 1921), конструктивизма (Еренбург, „И все пак тя се върти“, 1920), руския футуризъм (Маяковски „Кръщение с огън и дух“, 1923, и „150 000 000“) и американския модернизъм (Уолт Уитман).

ЛИТЕРАТУРА

АЙНЩАЙН, К., 1923. Върху Ватек. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 22 – 23. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

БИРГЕР, П., 1998. Теорија авангарде. Београд: Народна књига.

БЛЮМНЕР, Р., 1923. Познаване на изкуството. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 89. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

ВАЛДЕН, Х., 1923. Тягостно. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 87 – 88. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

ВЕРХАРН, Е., 1923. Стихотворения. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 33 – 48. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

ДАНОВСКИ, Б., 1923. Пророк. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 65 – 68. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

ДАНОВСКИ, Б., 1923. Симфония на винните пари. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 90 – 91. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

ДЕМЕЛ, Р., 1923. Стихотворения. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 83 – 85. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

DIETRICH, R. A., 1923. Сцената. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 62 – 63. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

ГУРМОН, Р. дьо, 1923. Емил Верхарн. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 30 – 31. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

ЕРЕНБУРГ, И., 1923. Конструкция. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 69 – 75. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

KANDINSKY, W., F. MARC, 1912. Der Blaue Reiter. Munich: Piper.

КРЪСТЕВ, К., 1988. Спомени за културния живот между двете световни войни. София: Български писател.

ЛАМАР, 1923. Стихотворения. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 60 – 62. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

ЛИЛИЕВ, Н., 1923. Мъка. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 85. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

МАЙРИНК, Г., 1923. Й. Х. Оберайтовото пътуваме при пиявиците на времето. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 92 – 100. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

МАРИНСКА, Р., 1996. 20-те години в българското изобразително изкуство. София: Отворено общество.

МАРИНСКА, Р., 1999. Списание Везни на Гео Милев и модерното изкуство. В: Списание Везни 1919 – 1922. Алманах Везни 1923. Редактирани от Гео Милев. Фототипно издание. София: Захарий Стоянов.

МАРИНСКА, Р., 2005. Гео Милев и българският модернизъм. София, Стара Загора: Международна фондация Гео Милев.

МАЯКОВСКИ, В., 1923. Из поемата 150 000. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 77 – 80. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

МАЯКОВСКИ, В., 1923. Чуйте каналии! В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 75 – 77. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

МИЛЕВ, Г., 1923. Mузиката и другите изкуства. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 81 – 83. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

МИЛЕВ, Г., 1920. Кандински. Везни. Т. 1, № 6, с. 178 – 179.

МИЛЕВ, Г., 1923. Панихида за поета П. К. Яворов. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 5 – 9. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

МИЛЕВ, Г. 1924. Поезията на младите. Пламък. Т. 1, № 2, с. 67 – 70.

МИЛЕВ, Г., 1923. Спомени за Емил Верхарн. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 49 – 51. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

МИЛЕВ, Г., 1919. Фрагментът. Везни. Т. 1, № 4, с. 95 – 97.

МИХАЙЛОВ, Г., 1923. Andante. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 91. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

МИЦИЋ, Љ., 1925. Гео Милев. Зенит. Т. 5, № 36.

MICIĆ, Lj.; GOLL, I.; TOKIN, B. 1921. Manifest zenitizma. Zagreb: Biblioteka Zenit.

МУТАФОВ, Ч., 1923. Грубости. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 9 – 21. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

МУТАФОВ, Ч., 1995. Зеленият кон. В: РУСЕВА, В. (ред.). Манифести на българския авангардизъм, с. 61 – 63. Велико Търново: Литературни кръгове и издания.

НИЦШЕ, Ф., 1923. Из Дионисиеви дитирамби. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 24 – 30. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

РАЙНОВ, Н., 1923. Изкуство и стил. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 86 – 87. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

РАЙНОВ, Н., 1923. Мариа Магдалина. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 53 – 57. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

РЕМБО, А., 1923. Цветя. Младост. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 57 – 58. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

СКИТНИК, С., 1995. Тайната на примитива. В: РУСЕВА, В. (ред.). Манифести на българския авангардизъм, с. 33 – 39. Велико Търново: Литературни кръгове и издания.

СТОЯНОВ, Л., 1923. Стихотворения. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 58 – 59. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

УИТМАН, У., 1923. Из Децата на Адама. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 92. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

ЯСЕНОВ, Х., 1923. Стихотворения. В: МИЛЕВ, Г. (ред.). Алманах Везни, с. 68 – 69. Стара Загора, София: Книгоиздателство Везни.

REFERENCES

BIRGER, P., 1998. Teoriјa avangarde. Beograd: Narodna knjiga.

BLUMNER, R., 1923. Poznavane na izkustvoto. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, p. 89. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

DANOVSKI, B., 1923. Prorok. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 65 – 68. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

DANOVSKI, B., 1923. Simfoniya na vinnite pari. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 90 – 91. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

DEHMEL, R., 1923. Stihotvoreniya. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 83 – 85. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

DIETRICH, R. A., 1923. Stsenata. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 62 – 63. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

EHRENBURG, I., 1923. Konstruktsiya. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 69 – 75. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

EINSTEIN, K., 1923. Varhu Vatek. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 22 – 23. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

GOURMONT, R. d., 1923. Emil Verharn. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 30 – 31. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

KANDINSKY, W.; MARC, F., 1912. Der Blaue Reiter. Munich: Piper.

KRASTEV, K., 1988. Spomeni za kulturniya zhivot mezhdu dvete svetovni voyni. Sofia: Balgarski pisatel.

LAMAR, 1923. Stihotvoreniya. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 60 – 62. Stara Zagora, Sofia: Knigoizdatelstvo Vezni.

LILIEV, N. 1923. Maka. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, p. 85. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

MARINSKA, R., 1996. 20-te godini v balgarskoto izobrazitelno izkustvo. Sofia: Otvoreno obshtestvo.

MARINSKA, R., 1999. Spisanie Vezni na Geo Milev i modernoto izkustvo. In: Spisanie Vezni 1919 – 1922. Almanah Vezni 1923. Ed. Geo Milev. Fototipno izdanie. Sofia: Zahariy Stoyanov.

MARINSKA, R., 2005. Geo Milev i balgarskiyat modernizam. Sofia, Stara Zagora: Mezhdunarodna fondatsiya Geo Milev.

MAYAKOVSKI, V., 1923. Iz poemata 150 000. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 77 – 80. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

MAYAKOVSKI, V., 1923. Chuyte kanalii!. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 75 – 77. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

MEYRINK, G. 1923. Y. H. Oberaytovoto patuvame pri piyavitsite na vremeto. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 92 – 100. Stara Zagora, Sofia: Knigoizdatelstvo Vezni.

MILEV, G. 1923. Muzikata i drugite izkustva. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 81 – 83. Stara Zagora, Sofia: Knigoizdatelstvo Vezni.

MILEV, G. 1920. Kandinski. Vezni. T. 1, № 6, pp. 178 – 179.

MILEV, G. 1923. Panihida za poeta P. K. YAvorov. IN: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 5 – 9. Stara Zagora, Sofia: Knigoizdatelstvo Vezni.

MILEV, G. 1924. Poeziyata na mladite. Plamak. T. 1, № 2, pp. 67 – 70.

MILEV, G. 1923. Spomeni za Emil Verharn. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 49–51. Stara Zagora, Sofia: Knigoizdatelstvo Vezni.

MILEV, G. 1919. Fragmentat. Vezni. T. 1, № 4, pp. 95–97.

MIHAYLOV, G. 1923. Andante. IN: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, p. 91. Stara Zagora, Sofia: Knigoizdatelstvo Vezni.

MICIĆ, Lj. 1925. Geo Milev. Zenit. T. 5, № 36.

MICIĆ, Lj.; GOLL, I.; TOKIN, B., 1921. Manifest zenitizma. Zagreb: Zenit.

MUTAFOV, CH., 1923. Grubosti. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 9 – 21. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

MUTAFOV, CH., 1995. Zeleniyat kon. In: RUSEVA, V. (Ed.). Manifesti na balgarskiya avangardizam, pp. 61 – 63. Veliko Tarnovo: Literaturni kragove i izdaniya.

NIETZSCHE, F., 1923. Iz Dionisievi ditirambi. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 24 – 30. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

RAYNOV, N., 1923. Izkustvo i stil. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 86 – 87. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

RAYNOV, N., 1923. Maria Magdalina. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 53 – 57. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

RIMBAUD, A., 1923. Tsvetya. Mladost. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 57 – 58. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

SKITNIK, S., 1995. Taynata na primitiva. In: RUSEVA, V. (Ed.). Manifesti na balgarskiya avangardizam, pp. 33 – 39. Veliko Tarnovo: Literaturni kragove i izdaniya.

STOYANOV, L., 1923. Stihotvoreniya. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 58 – 59. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

VERHAREN, E., 1923. Stihotvoreniya. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 33 – 48. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

WALDEN, H., 1923. Tyagostno. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 87 – 88. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

WHITMAN, W., 1923. Iz Detsata na Adama. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, p. 92. Stara Zagora, Sofia: Vezni.

YASENOV, H., 1923. Stihotvoreniya. In: MILEV, G. (Ed.). Almanah Vezni, pp. 68 – 69. Stara Zagora, Sofia: Knigoizdatelstvo Vezni.

„VEZNI ALMANAC“: 100 YEARS (1923– 2023)

Abstract. The text commemorates the centenary of the publication of the Vezni Almanac, a literary collection edited by Geo Milev. The article demonstrates that the conceptual content of the almanac and its tendency towards a synthesis of the arts went beyond the national context and joined the international tendencies of the era (anti-traditionalism, anti-mimeticism, primordiality, syntheticism, humanism, etc.). Geo Milev‘s almanac is also considered in the context of certain Slavic literatures and cultures, with particular emphasis on its similarity to the almanac The Blue Rider, published by Wassily Kandinsky and Franz Marc.

Keywords: “Vezni Almanacˮ; Geo Milev; „The Blue Rider“; expressionism; avant-garde

Dr. Olga Saveska, Assoc. Prof.

Scopus ID 58653502400
ORCHID iD 0000-0002-3611-577X
Faculty of Philology
University of Belgrade
E-mail: olga_saveska@hotmail.com

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.