Български език и литература
Вход / Регистрация

2019/4, стр. 398 - 405

ЯДРЕНИ И/ИЛИ ПЕРИФЕРИЙНИ СРЕДСТВА ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ПРЕЗУМПТИВНА СЕМАНТИКА В БЪЛГАРСКИЯ И В НОВОГРЪЦКИЯ ЕЗИК

Десислава Димитрова
E-mail: demincheva@gmail.com
Plovdiv University „Paisii Hilendarski”
24 Tzar Assen St.
4000 Plovdiv Bulgaria

Резюме: Обект на настоящото проучване са езиковите средства, изразяващи предположителна (презумптивна) семантика в българския и в новогръцкия език. Наличието на съчетания от типа ще да е (θα είναι)\(^{1)}\), с които сравняваните балкански езици си служат за експлициране на предположително значение, поставят ред въпроси пред лингвистите. С най-голямо значение е може би казусът за мястото на разглежданите форми в езиковата структура. Дали предположителните ще-форми се отнасят към епистемичната модалност, или представляват отделна субективномодална грамема на категорията наклонение? В българистиката се е оформила и още една теза. Според Ив. Куцаров например ще да-конструкциите са периферийни езикови средства в микрополето на умозаключителното наклонение\(^{2)}\). Противоречивите изследователски постановки, както и наличието на разнообразни нееднотипни начини за изразяване на предположително значение, определиха целите на настоящото изследване, които са две: да се осветли въпросът за статута на предположителните съчетания с ще- в българския и в новогръцкия език; да се потърсят и други езикови средства, с които се експлицира презумптивна семантика в сравняваните езици.

Ключови думи: презумптивни (предположителни) форми; презумптивна семантика; наклонение; модалност

В българския език за разлика от гръцкия е налична и субективномодалната грамема конклузив, чието семантично експлициране е твърде сходно със значението, изразявано от ще-формите с предположителна семантика. Неслучайно в езикознанието освен умозаключително наклонение някои наричат конклузива още презумптив. Формите са от типа четял е, пишел е и др. под. и са засвидетелствани още през 1852 г. в граматиката на братя Цанкови, но същинският принос за обособяването на грамемата принадлежи на Ив. Куцаров (вж. Kutsarov, I. 1994). Семантиката, която индикират умозаключителните форми, несъмнено включва в обсега си и значението предположителност. Срв.: „Грамемата умозаключително наклонение (конклузив) изразява действие (или резултата от действие), което се установява от говорещото лице по пътя на умозаключението, обобщението и предположението“ (почер. м. – Д. Д.) (Kutsarov, I., 2007: 287). От друга страна, презумптивните ще-форми са винаги хипотетични поради наличието на футурния маркер, а хипотезите съвсем естествено се пораждат на базата на някакво умозаключение. Г. Герджиков илюстрира значението на предположителните ще-форми по следния начин: „Може би (навярно, вероятно) А притежава признак В“ (Gerdzikov, 1984: 130). Въпреки частичното припокриване на семантичното съдържание на формите от типа четял е и ще (да) е чел в настоящото изследване обект на проучване са само вторите. Анализът обаче не може да бъде осъществен изцяло без конклузивните форми. Отбелязването им е дори облигаторно във връзка с изясняването на статута на ще-презумптивните форми и мястото им в системата на езика.

Ще-формите с презумптивна семантика като средство за изразяване на евиденциалност в новогръцкия език

Напоследък в родната лингвистична литература проблемите около евиденциалността провокираха по-широк изследователски интерес. Описание на формите на практика липсва в системните граматични описания на българския език. Изключение прави „Съвременен български език. Морфология“ на Р. Ницолова. В нейната граматика евиденциалността е четиричленна морфологична категория, която включва изявителни форми (пише), умозаключителни форми (пишел е), ренаратив (преизказни форми ‒ пишел), дубитатив (по-усилено преизказани форми – бил пишел) (вж. Nitsolova, 2008).

„Терминът (еvidencial) е предложен от Р. О. Якобсон (1957). С него авторът назовава област от значения, представящи указание за източника на сведения: говорещият съобщава за събития, основавайки се на съобщение на някакво друго лице, на сънища [...], на догадки (предположителни сведения) – косвена засвидетелстваност – или на собствения си минал опит (сведения, извлечени от паметта) – пряка засвидетелстваност“ (Jakobson, 1972: 101; цит. по Chakarova: 2019). Този термин обаче, както обръщат внимание Ив. Куцаров и Кр. Чакърова, се използва с много значения. Отъждествява се с преизказване, с модус на изказване на действието, с несвидетелско изказване, което го прави в известен смисъл неточен. В българския език евиденциалност (очевидност) би могло да се нарече противопоставянето на свидетелски (-х, -ш-форми) : несвидетелски форми (вж. Chakarova, 2019).

В контраст на българските лингвисти, голяма част от които не приемат наличието на категория евиденциалност, редица чуждестранни изследователи изучават в детайли „евиденциалните форми“. Например Виктор Фрийдман излага вижданията си по проблематиката в своя труд „Евиденциалността в балкански контекст“ (1999). Приемайки категорията (у него статус) за граматикализирана в българския език, авторът изтъква, че гръцкият език не е граматикализирал евиденциалните значения. Непосредствено след направения извод изследователят уточнява, че това не означава, че в езика не съществуват средства за изразяване на евиденциалност. Например: „Гръцкият маркер за бъдеще време (tha) с аориста изразяват видoвете предположения, които също са свързани със статуса3),но също така и с епистемичната модалност. Напр. Tha egrapsa (Ще (да) съм написал)“ (прев. м. – Д. Д.) (Friedman, 1999: 538).

Ще-формите с презумптивна семантика като разновидност на епистемичната модалност

В гръцката лингвистика може би най-широко разпространена е постановката, че предположението е значение, което се отнася до епистемичната модалност.

Хр. Влахос – лектор в Университета в Янина, диференцира понятията наклонение и модалност. Според него разликата се открива в типа изразяване – наклоненията имат граматично изразяване (морфологично или синтактично), докато модалността (епистемична и деонтична)4) има „семантична употреба“ (Vlachos, 2015: 30). Епистемичната модалност се свързва с истинността на заявеното от говорещото лице обстоятелство, както и със значенията възможност, вероятност, несигурност и вариациите им.

По-нататък Хр. Влахос посочва, че наклоненията, образувани морфологично (изявителното и повелителното), имат и други характеристики, които се проявяват при съчетанието им с трите модални частици (να, θα, ας – да, ще, нека) с двете отрицателни (μην, δεν – не) и с местоименните клитики, т.е. изразяват допълнителни модални значения по синтактичен път. От таблиците, които авторът прилага, става ясно, че модалните и отрицателните частици се комбинират единствено с формите за изявително наклонение. Срв.: θα έχω γράψει (ще съм записал), но *θα γράψε (*ще запиши!); ας γράψει (нека запише), но *ας γράψε (*нека запиши!) να γράψει (да запише), но *να γράψε (*да запиши!) и др.под. От това можем да заключим, че съчетанията на модалните частици (να, θα, ας – да, ще, нека) с формите на изявително наклонение са на практика аналози на българските аналитични повелителни форми с нека- и да- и на ще-презумптивните форми, ако се приемат за автономна парадигма в параметрите на категорията наклонение.

С. Хаджисавидис и А. Хаджисавиду разглеждат наклоненията в границите на личните глаголни форми и в рамките на причастната система. Личните наклонения са изявително (οριστική), подчинително (υποτακτική) и повелително (προστακτική). Често обаче изявителното наклонение може да изразява и други значения, като вероятност например (Δεν ήρθε ακόμη. Θα τον πήρε ο ύπνος (Не е дошъл още. Ще (да) е заспал)(прев. м. – Д. Д.) (вж. Hadzisavidis, 2011: 127).

И в тази граматика предположителната семантика (и в частност значенията възможност, вероятност) се осмислят като присъщи на епистемичната модалност.

Възможност (δυνατότητα) – изразяват някои от следните съчетания: μπορεί (може) + подчинително наклонение, ίσως (може би) + подчинително наклонение, θα (ще) + изявително наклонение Φέτος, λόγω του καιρού, μπορεί να έχουμε μεγάλη παραγωγή λαδιού (Заради времето тази година може да имаме голям добив на олио) (прев. м. – Д. Д.) (Χατζησαββίδηi/Hadzisavvidis 2011: 128).

Вероятност (πιθανότητα) – изразяват някои от следните съчетания: πρέπει + подчинително наклонение или θα + изявително наклонение. πρέπει να έχει (трябва да има), Θα ήταν δύσκολα εκείνα τα χρόνια (Ще са били трудни онези години) (прев. м. – Д. Д.) (Hadzisavidis, 2011: 129).

Г. Бабиньотис и Хр. Клерис също отреждат място на формите, изразяващи презумптивно значение, в раздела за модалността. Епистемичната и деонтичната модалност според авторите индикират субективното отношение на говорещото лице. Същественото, на което обръщат внимание изследователите, е, че епистемичната модалност не показва сигурност по отношение на истинността на това, което говорещият съобщава, а какво мисли и колко сигурен е той самият в това. Например: Ο Παύλος, νομίζω, δουλεύει στο γραφείο του (Мисля, че Павлос работи в офиса си) (прев. м. – Д. Д.) (вж. Babinyotis, 2015: 178). Епистемичната модалност обхваща няколко значения, коментирани и от предните автори. Това са: възможност, вероятност и сигурност – и трите пряко свързани с презумптивната семантика.

Δυνατότητα (възможност) – O Πέτρος μπορεί / ίσως να αγόρασε αυτοκίνητο (Петър може да/ може би си е купил кола) (прев. м. – Д. Д.).

Πιθανότητα (вероятност) – О Πέτρος θα αγόρασε αυτοκίνητο (Петър ще си е купил кола) (прев. м. – Д. Д.).

Βεβαιότητα (сигурност) – О Πέτρος σίγουρα αγόρασε αυτοκίνητο (Петър сигурно си купи кола) (прев. м. – Д. Д.) (Babinyotis, 2015: 179).

Ще да-формите като периферийно средство за изразяване на презумптивна семантика в българския език

Според Ив. Куцаров ще да е „лексикален конклузивен модификатор, какъвто е и трябва да“ (Kutsarov, 1994: 201), т.е. перифериен модификатор от микрополето на субективномодалното умозаключително наклонение.

Р. Ницолова, от друга страна, изтъква ниската честота на употреба на ще даформите като доказателство, че в съвременния български език презумптивният модус „е просто една недоразвила се и неутвърдила се граматическа категория, както не се е утвърдило и почти отмрялото днес синтетично условно наклонение (ядвам, ядвах) (Nitsolova, 2008: 330). Подобно на Ив. Куцаров Р. Ницолова отхвърля тезата за самостоятелно наклонение презумптив и разглежда съответните предположителни форми „като модални значения на индикативни форми в съчетание с ще да“ (Nitsolova, 2008: 330). Вече видяхме, че по сходен начин представя ще-съчетанията с модално значение в гръцката вербална система и янинският изследовател Хр. Влахос.

Ще да-формите като ядрено средство за изразяване на презумптивна семантика

Застъпник на тезата за самостоятелния категориален статут на ще да-формите с предположително значение е Г. Герджиков. Изследователят посочва, че в българския език е налице парадигма от презумптивни форми, които имат форми за всички времена без следходните:

сегашно време – ще (да) чете,

перфект – ще (да) е чел,

аорист – ще (да) е чел,

имперфект – ще (да) е четял,

плусквамперфект – ще (да) е бил чел (Gerdzikov, 1984: 126).

Изтъквайки факта, че: „Отношенията между маркираните грамеми на наклонението не са опозитивни (А. В. Бондарко говори за „неопозитивни отношения“ между маркираните наклонения – Бондарко, 1982: 125; Герджиков, 1974)“ (Marovska, 2005: 193), В. Маровска стига до заключението, че при вероятна граматикализация на „субективномодално значение то би могло да се отнесе към системата на маркираните наклонения, без това да е свързано с преструктурирането “ (Marovska, 2005: 194). Изследователката посочва, че ще да-формите с предположително значение биха могли да се разглеждат като такова наклонение на същия принцип, както се разглеждат нека да-формите с императивна семантика. Аналогично са формирани и дано да-формите с оптативно значение. Посочените аргументи довеждат авторката до извода, че „не е невъзможно“ да се говори за четири субективномодални наклонения – повелително (императив), условно (кондиционал), предположително (презумптив) и желателно наклонение (оптатив) (вж. пак там).

Постановките на Г. Герджиков за отделна субективномодална грамема презумптив застъпват в най-ново време Кр. Алексова и Е. Ю. Иванова. „Функционирайки със значението предположениe – твърдят изследователките, – частицата ще се включва в предположителни форми, някои от които са омонимични с положителните форми на част от индикативните бъдещи времена (бъдеще и бъдеще предварително време)“ (Aleksova, 2018: 3). Въпросните омоними на изявителните футурни времена не се отнасят към бъдеща ситуация, а се свързват с настоящия или с миналия момент.

В „Новогръцка граматика. Фонетика, морфология, синтаксис“ се отбелязва, че: „С формите на индикатива и частици се образуват така наречените синтактични наклонения: подчинително, условно, потенциално и желателно“ (Angelieva, 2003: 91). Значението им се подразбира в някои случаи само от контекста. С оглед на тематичния дискурс ще приведем дефиницията, засягаща предположителния модус: „За потенциално наклонение – твърдят авторките – се приемат форми с θα и времената на изявителното наклонение“ (пак там: 161). Парадигмата на т.нар. потенциално наклонение има следния вид:

θα κρύβει (може би крие)5)

θα έκρυβε (може би криеше)

θα έκρυψε (може би се скри, може би е скрил)

θα έχει κρύψει (може би е скрил)

θα είχε κρύψει (може би беше скрил)

Образува се още с μπορεi и ίσως.

μπορεί να το ήθελε – може да го е искал

ίσως να το ήθελε – може би го е искал“ (пак там: 162).

Ако приемем наличието на самостоятелна субективномодална грамема презумптив в българския език, както предлагат някои изследователи (Герджиков, Алексова и др.), се налага да направим уточнението, че поради твърде сходната семантика на умозаключителните (четял е, бил е чел) и предположителните форми (ще да е чел) перифериите на микрополетата на двете грамеми до голяма степен ще се припокриват. Това означава, че повечето периферийни езикови средства ще бъдат общи за конклузива и за презумптива.

Фигура 1. ФСК модалност

Представеният модел на функционално-семантичната категория модалност би бил приложим единствено за българския език, тъй като в новогръцкия език не е налична парадигма на умозаключителното наклонение. Периферийните средства за изразяване на презумптивна семантика се намират само и единствено в микрополето на т.нар. потенциално наклонение (включващо формите с ще ‒ θα έκρυψε, θα έχει κρύψει и т.н.).

Периферийни езикови средства за изразяване на презумптивна семантика – Лексикални модификатори:

– в българския език – вероятно, по всяка вероятност, май, като че ли, навярно, може би, може да, сигурно, положително и др.;

– в новогръцкия език – ίσως (може би), μπορεί (може), σίγουρα (сигурно) и др.

Вероятно това е учителят им (Мάλλον αυτός είναι ο δάσκαλός τους) (пр. и прев. м. – Д. Д.).

– Някои вербални изрази:

– в българския език – изглежда, види се, струва ми се, оказва се, вижда се, излиза;

– в новогръцкия език – φαίνεται (изглежда), μου φαίνεται (струва ми се) и др.

Струва ми се, че спи (Μου φαίνεται ότι κοιμάται) (пр. и прев. – Д. Д.).

Синтактични конструкции

– Често срещана е конструкцията с модалния глагол трябва + да +е/беше (πρέπει + να + είναι/ήταν).

Трябва да е късно вече (Πρέπει να είναι αργά πια) (пр. и прев. м. – Д. Д.).

– Друг тип синтактична конструкция е от типа лексикален модификатор + съм/беше (είναι/ήταν).

Може би беше дъщеря ѝ ( Ίσως ήταν η κόρη της) (пр. и прев. м. – Д. Д.)

– Да – изречение в комбинация с интонация, изразяваща презумптивна функция.

„Да не идвахте при нас?“ (Kutsarov, I. 1985: 114) Να μην ήρθατε σε μας; (прев. м. – Д. Д.).

– Аористът в комбинация с να (да) и θα (ще) изразява дубитативност/адмиративност: Να πέθανε ο Θεμελής? Да не е умрял Темелис? (вж. Marku, 2018).

Осъществените наблюдения ни доведоха до следните изводи.

В българския и в новогръцкия език са налични ще6)-форми с предположителна семантика. Относно статута им в българския език може да се каже, че на този етап лингвистите не са единодушни по въпроса дали може да се говори за парадигма на презумптива, или не. В новогръцкия език част от изследователите смятат, че предположителните форми се отнасят към епистемичната модалност. Немалко лингвисти представят парадигма на т.нар. потенциално наклонение. Има и автори, които разглеждат предположителното значение и в границите на епистемичната модалност, и в рамките на синтактичните наклонения (подчинително, условно, желателно, потенциално). Може да се каже, че последният тип интерпретация напомня функционално-семантична категория, в чиито параметри има и ядрени форми (въпросните синтактични наклонения), и периферийни (значенията, свързани с епистемичната модалност).

По отношение на периферийните средства впечатление прави междуезиковата симетрия. Лексикалните и синтактичните средства за изразяване на предположителна семантика са сходни. Най-често презумптивна модалност се изразява чрез употребата на самостойни неизменяеми думи от типа безспорно, вероятно, действително и др., защото тези лексеми не са признаци на други думи в изречението, „а изразяват отношението на автора към изказваното от него събитие“ и са „неангажирани в синтактичната структура“ (Kutsarov, 2012: 87 – 88).

В новогръцкия език употребата на ще-формите с предположително значение е като че ли по-засилена в сравнение с употребата им в българския език. Вероятната причина е, че презумптивът се използва и вместо умозаключителните форми от типа четял е, които гръцкият език не притежава. Откриваме асиметрия и във формално отношение. Гръцките съчетания на ще/да + аорист се превеждат на български с ще/да + перфект.

БЕЛЕЖКИ

1. Във формално отношение презумптивните форми в сравняваните езици не са абсолютни еквиваленти. На българското вербално съчетание ще да + глагол гръцкото съответствие е θα + глагол (срв.: ще да е – θα είναι). Презумптивна семантика и в двата езика може да се изрази и от съчетанието да/να + глагол, но в съчетание с лексикални модификатори. Срв.: Той трябва да е – Αυτός πρέπει να είναι.

2. Ив. Куцаров заменя термина умозаключително наклонение с конклузив.

3. С термина статус В. Фрийдман именува категорията, обхващаща т.нар. евиденциални форми.

4. Допълнението в скоби е мое – Д. Д.

5. В скоби е даден преводът на авторите. Смятаме, че частицата ще е преведена на български с може, за да се подчертае предположителната семантика, която в някои случаи, както се посочва в текста по-горе, се подразбира само от контекста.

6. В българския език са от типа ще да.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.