Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/6, стр. 618 - 629

КОНФЕРЕНЦИЯ „СТОПАНСКИ МИГРАЦИИ, ИНСТИТУЦИИ И ОРГАНИЗАЦИОНЕН ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ В ДИАСПОРА“

Резюме:

Ключови думи:

ПАМЕТ, ПРИПОМНЯНЕ, АРХИВИ НА ПАМЕТТА1)

Венета Янкова
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“

„Светът на историята прилича на океан, в който попадат всички частни истории.“ М. Халбвакс Мемоари и мемоарна проза

Произведенията на изкуството, и особено на словесното изкуство, отразяват многостранни проекции на паметта. Тази „творческа памет“ е специфично и целенасочено вглеждане в паметта – собствената, семейно-родовата, обществената и пресъздаването Ӝ чрез наратив (Кандо, 2001: 123 – 124). Различните авторски подходи пораждат различни „образи на спомена“, а понякога писането спомняне е по-скоро индивидуално завръщане към колективната памет. Показателни са превъплъщенията на родовото и родовата памет като необходимо звено на индивидуалната и на груповата идентификация. Чрез спомена разказване се търсят опори в устойчивите основания на родовото минало и понякога се възпроизвеждат архетипи, праобрази – отломки от разпиляна и фрагментаризирана прапамет, генетическата памет на семейството и рода.

Няколко книги, чиито автори са българи и наследници на българи в Унгария, откровено обговарят паметта и спомена в свои подзаглавия и посвещения: „Спомени на един лекар“ (Борис Стратиев, Като на филм, 2002 и 2005), „Семейна хроника“ (Тошо Дончев, Прокълнатото щастие на леля Ица, 2008) и „В памет на дядо ми“ (Кристина Хаджипеткова, Поли, 2007). Открито заявената метатекстовост отнася към различни проекции на поколенческата и на родовата памет.

Мемоарната проза на д-р Стратиев е плод на „двойната обвързаност“ на автора с българската и с унгарската култура. Спомнянето разказване е не само индивидуална терапия, но и „задължение“ към предци и внуци, с което асоциира с призива на Пиер Нора за паметта като дълг. Пряко е заявено самопредставянето на разказвача като хранител и преносител на родова памет. Наративната си стратегия мемоаристът уподобява на „фотография без ретуш“, т.е. проекция на разказване – истинно и максимално близко до реалността. Разказът за предците е провокиран от запазена семейна фотография (Стратиев, 2005: 10 – 21). Иначе казано – визуалната памет на фотографията е стимул за пораждане на словесна форма на спомена. Спомнянето за миналото и за предците е изградено от: лични детски спомени, чута, предадена и пресъздадена информация. Като „споменни фигури“ присъстват: визуализираните образи на предците, детайли от облеклото им, семейни реликви. Открояват се някои завършени и натоварени с допълнителен вътрешен смисъл случки, симптоматични за характера и за поведението на личността, които трайно се съхраняват в родовата памет. Естествено в дистанцията на времето детските спомени са непълни, фрагментарни и романтично-идеализирани, но те са пресъздадени със съзнанието за рода и за родовото послание като ценност, която трябва да преодолее двуделността на пространството и на времето.

Зугло – Паметник на българските градинари

В „семейната хроника“ на Тошо Дончев повествованието се разгръща между именния ден на бащата (Архангеловден) и лаконичното сведение за смъртта на родителите, с което се отправя към по-древни представи за житейския цикъл, разположен между деня на светеца покровител и земния край. Замислената като семейна хроника всъщност се оказва родова, тъй като предпочетената разказваческа стратегия – детският поглед към света – е връщане назад във времето и вглеждане в случки и събития от лично преживяната и разказана история на родовия микрокосмос. Семейно-родовата общност е видяна в динамиката на нейния делничен и празничен живот, на проявленията на високото и ниското, на проекциите на историята на обществото и нацията в критични моменти (война, окупация, идеологическа смяна, национализация). При това постмодерното светоусещане и писане представя родовото едновременно като съкровено интимно преживяване и иронично преосмисляща дистанцираност. Макар и заглавието да задава посоката на читателска рецепция към житейските траектории на един член от рода (леля Ица), неговата съдба е потопена в сложната смес от лични и родови отношения, в чийто контекст открояващото се индивидуално начало е все още силно зависимо от колективните морални норми и традиционните междуличностни взаимоотношения (напр. опозицията „снаха – свекърва“).

Знаците на българското дискретно битуват в контекста на унгарската култура, те са част от семейно-родовия живот и неизменен дял от културното многообразие на големия град – Будапеща. Те са закодирани в имената на някои от персонажите, в кулинарно-вкусовите предпочитания („печени чушки по български“), в някои детайли от поведението („при нас, българските мъже, това не беше на мода“ – Дончев, 2008: 15), в „просветващото“ послание на консервираната в поговорките традиционна мъдрост, в неразбираемата за унгареца кирилица. Българският език като характерен етномаркер функционира като „таен език“, необходим в семейната, и особено в професионалната сфера. Но чрез българските мисии на радио „Свободна Европа“ той е и важен канал за информация през периода на идеологически диктат.

Съсредоточие и конкретна персонификация на българското в персонажната система е образът на „Тати“ – бащата на повествователя, назоваван така респектиращо, но и синовно интимно. Всъщност той много рядко се появява с публично-гражданското си име – Ангел Тодоров. В друга културна среда „Тати“ е носител на живата езикова памет на българина и на естествения лингвистичен етноцентризъм. Така например, провокиран от единичен конкретен случай, той заключава, че българският език е „по-логичен и по-точен“ (Дончев, 2008: 157). В традиционната си патриархална роля той е своеобразен стожер на детския свят, носител на житейска мъдрост, устойчивост и практицизъм.

Освен чрез семейно-родовия свят българското е показано и чрез общностните си проявления. В далечната 1958 година като в стоп-кадър пещенските българи са видeни като празнуваща общност, отбелязващи Коледа по стария календар, като физически тип и манталитет. В стилистиката на битово ежедневното разказване е откроена тяхна характерна особеност – пестеливостта, житейска стратегия на оцеляването в тежки икономически условия, стереотипизирана представа и анекдотопораждащ наратив: „Впрочем, стиснатостта минаваше за положително качество сред българите и колкото и да се присмиваха на такива хора, тайно почитаха натрупалите състояние скъперници“ (Дончев, 2008: 177). Но именно такива хора създават модели на социално поведение, обединявайки се около опорите на народността: църква и културен дом. Изграден въз основа на автобиографичната памет, фикционалният свят на книгата поема и част от родовата памет, а сполучливият творчески тандем – на автор и преводач – превръща индивидуалната конкретика на уникалното житейско свидетелство в общохуманитарно послание (Попов, 2009).

Сборникът разкази на Кристина Хаджипеткова „Поли“ (2007) е друго вглеждане в света на родовото. Посвещението „В памет на дядо ми“ очертава родовата насоченост на повествованието и проявленията на комуникативната памет (Асман, 2001). Анотацията и авторският предговор подготвят възприемането на текстовете в удвоена митологична перспектива: митологията на предците градинари („Поликраище – едно от митологизираните села на българската общност в Унгария“) и личната митология на детството. Тяхното общо пространство е конкретно място: българското село Поликраище, откъдето преди стотина години са тръгнали на гурбет предците и към което се завръща внучката. Митът за завръщането циклично се повтаря, но с други хронотопични измерения: ако за предците излизането от света на своето е свързано с търсене на по-добър свят (на „обетованата земя“), то за наследниците завръщането към него е по-скоро осмислянето му като свят на детството и на постигнатата хармония.

Тематизирано още в заглавието на сборника, селото е представено като микрокосмос, като завършен, цялостен, самодостатъчен свят, контрапункт на модерността и цивилизацията, в който се разиграват антични колизии. Този свят живее по собствени правила, в него лично интимното е публично достояние и там господстват „вълчи закони“. Този свят е артикулиран като разказана-предадена-съпреживяна ценност, която не само трябва да бъде съхранена, но и показана и представена пред другите. Това мотивира и присъствието на обяснителност при въвеждане на не съвсем познати български и балкански реалии в текста.

Информативният потенциал на името заглавие ориентира и едновременно провокира. Това не е просто топонимът на митологизираното за българската общност в Унгария село Поликраище, а преосмислено, усвоено, очовечено име – едновременно свое и различно. Това не е носталгичното градинарско название, а нещо ново, приближено към себе си и до своя свят, придобило нови допълнителни стойности, белязани със знаците на модерността. Така родовата памет, съхранена чрез разказите на внучката, е вече друго звучащо слово – не само заради разликата в поколенията, но и поради културната и ценностната им принадлежност. Родовата памет е преразказана, преосмислена памет, а двуезичното слово – ориентирано към различни читателски аудитории: своя и не до там; посветена в езика на българската култура и не до там сведуща. По този начин разказаната родова памет се пренася не само през времето, но и през културите, превръща се в междукултурно споделяне.

Разсъждавайки за специфичното светоусещане на българина творец в Унгария, Тошо Дончев пише: „Става въпрос за един странен, интересен и трудно уловим, летлив по природа и чезнещ с течение на времето ценностен свят..., който отразява нагласите на българина на границата на двата века и на прага на XXI век в Средна Европа“ (Дончев, 2000: 87). Ще допълня, че важен градивен елемент от този ценностен свят е възгледът за родовото и българското, превърнал се в съществен импулс за творческа дейност. Независимо от индивидуалното своеобразие на стила и от личните интенции на всеки един от авторите вложеното в художествената тъкан е достатъчно силно средство за преодоляване на естествените ограничения на биографичната памет и търсене на общочовешки измерения на родовото послание.

Празници и припомняне

В живота на всяка общност има важни моменти, които са наситени със спомени и възпоменания. Тяхното предназначение е да възпроизвеждат събития и факти от миналото, които са значими за общността и чрез които тя иска да съхрани и предаде важно послание за себе си. От най-древни времена, като своеобразно противопоставяне на делничния живот, съществува празникът, който не само преобръща и отново преподрежда света, но чрез потапяне в безвремието на мита и чрез разказите за предците припомня отново и отново неписаната история на хората. Всъщност, както твърди Ян Асман, празникът служи за възстановяване на основополагащо минало. Чрез неговите ритуални форми циклично се повтаря споменът за дедите и функционира културната памет (Асман, 2001: 51, 87).

Съвременният празничнен календар на българската общност в Унгария възпроизвежда общобългарските традиционни празници и всички официални национални празници (3 март, 24 май, 6 септември, 22 септември) (ГаневаРайчева, 2004: 63 – 69). Едновременно с това е изградена специфична празнична система, която преповтаря сезонното делене на времето, характерно за дейността на градинарите гурбетчии: началото на сезонните работи (Св. Трифон Зарезан) и техният завършек на Димитровден (Ден на делбата) (Събева, 1995). Своеобразна кулминация в общностния живот е празникът на хълма Сечени в Будапеща по случай 24 май2). Устойчиви елементи на този празник са: света литургия, отслужена от българския свещеник в Будапеща; концерт на деца от българските образователни институции в Будапеща; изпълнения на българска музика и танци от местни и поканени от България фолклорни групи.

Към този календар се наслагват и регионални варианти на празничния живот на българите в Унгария. Техни организатори са българските малцинствени самоуправления по места, в тях участват почти всички от българската общност – от най-възрастните до най-малките деца, и по подразбиране към тях се присъединяват и българи от други райони. Така например през първата неделя на януари в Дебрецен се отбелязват по стар стил и Коледа, и Нова година. В празника участват и българи от Мишколц, Фелшожолца, Хайдунанаш, както и техни унгарски приятели. В Мишколц акценти от празничния живот на българската общност са: поднасянето на цветя на паметните плочи на училището в квартал „Българска земя“ (Bolgár föld)3) и на известния унгарски художник с български произход Миклош Маджаров (1929 – 1997). Характерно за празниците в провинцията е изпълнението на български език на поезия от български класици (Ботев, Вазов), на българска музика и танци, както и присъствието на етнографски български елементи в интериора (тъкани, шевици, носии, предмети от традиционния бит).

Такова осмисляне на празника и на празничното време-пространство се превръща в целенасочено търсена възможност за припомняне на българското чрез слово, музика, танц, кулинария. Традицията се преповтаря и се създава отново – „изобретява“ се (Хобсбаум) – за нуждите на етническото единство. По този начин съвременният празничен календар4) на българската общност в Унгария се оказва посредник между „разпилените“ елементи на българското в неговите богати измерения.5) Така българската памет функционира и се възпроизвежда в своята непрекъснатост.

Архиви на паметта. В Унгария все още няма музей на българските гурбетчии, макар да съществуват проекти за неговото създаване. Паметта за българските градинари е все още „неопитомена“, несистематизирана и картографирана – жизнена памет и... изчезваща памет. Предпочитанието към думата „архив“ по-нататък е ориентирано по-скоро към етимологическото Ӝ значение6) на място, където се натрупват, складират се спомени, възпоменания, материални и нематериални свидетелства за стойностите на отминалото. Тук „архив“ има по-широк смисъл и означава всякакви свидетелства за българите в Унгария: устни, писмени, материални, нематериални, електронни и пр. Удачно е уточнението, че този архив не би могъл да бъде всеобхватно вместилище на миналото, тъй като той не представя миналото в неговата пълнота и цялостност, а съдържа само негови останки. В съграждащите го елементи, миналото само „просветва“ – според концепцията на своите създатели, според приоритетите на времето, а понякога – и според случайността на съдбата. Ето защо всеки архив и всеки музей са както частично отражение на отминали времена, така и отражение, осмисляно от идеята да се придаде стойност и ред на отминали факти и събития. В този план, отбелязаното по-нататък би следвало да се приема по-скоро като градиво за бъдещия архив на българите в Унгария и като опит за допълване на недостатъчно представени дотук аспекти от колективната им памет. Солидно начало на такъв архив се поставя през есента на 2011 г., когато сградата на ул. „Байза“ №44 в Будапеща става собственост на Българското републиканско самоуправление. През 2013 г. е изграден Български културно-информационен център, чиято основна задача е съхраняването на архивен писмен и снимков материал, свързан с миналото на българите в Унгария и с историята на общността. За събиране на необходимата документация от лични и от семейни архиви Републиканското самоуправление отправя призив към всички членове на общността. Към Българския културно-информационен център е създадена и Българска библиотека с над 4000 тома – предимно на български език.

Паметта за ежедневието. Намираме я в биографични разкази, които разкриват непосредствени човешки свидетелства за миналото на общността и изграждат моменти от нейната устна история. Това са следи от ежедневната, битовата, неофициалната и понякога непрестижна страна от живота на градинарските семейства. Тук отсъства „личният мит“. Тези разкази съхраняват спомени за „делничен героизъм“, за различни стратегии за оцеляване при обстоятелства на всеобща криза по време на Втората световна война и последвалите травматични събития – национализация и колективизация. Такива са например историите за „търговците на злато“, за „черната борса“ (1948 – 1949), травматичната памет за прехода към колективно стопанство през следвоенните години (Чангова-Менхарт, 1989: 97 – 98). Подобни са спомените за мигрантската съдба на градинарски родове:

„Първо баща им ги завежда в Чехия, там почват градина, единият брат (Иван) остава в Прага, другият (Атанас) – в Унгария, а чичо Паруш остава в Драганово. На майка другата сестра и тя е във Фел, после сестра им идва от Драганово, помагат им и те да се заселят, да почнат градина; майка има брат в Драганово... През 74-а довеждат старците в Унгария. „Дядо, вие ма изпратихте в Унгария, сега идвам за вас.“... Тука остаряха, тука починаха и тука са погребани. И много мъчно им беше, защото... Всичко имаше тука, нямаше от нищо нужда, обаче те двамата викат: „Бабо, тя тая череша до кухнята сигурно цъфти, сигурно хубав род ще даде, ами прасковите в градинката?“ И много мъчно им беше....“ (Й. К.)

Разказваното пулсира между емоцията и любопитното, като в него понякога избликва жизнен хумор и самоирония. Спомените съхраняват интересни детайли от поведението на някои новозабогатели градинари, които демонстрират пред всички своето благосъстояние, разказва се за това, как те поръчвали отделни файтони за бомбето и за бастуна си. Анекдотични наративи разкриват случки за езикови недоразумения в унгарска среда: „Най-трудното беше езикът... Не „труден“, а „ужас!“... Искала да купи телешко, а не знае как е телешко, казала „на вола на сина му месото“ (a bika gyereke husa)“.

Историческо събитие със силна рефлексия в биографичните разкази е Втората световна война. Те отразяват най-вече травматична памет, свързана с преживяна загуба, лишения, изпитание на воля и на морални стойности (Штомпка, 2001). Разказват за ужаса от бомбите, за чудото на оцеляването, за нарушаването на нормалния ход на нещата. Обобщен образ на връзката със земята, силата на живота и своеобразната съпротива срещу войната и смъртта се съдържа в думите: „Когато идва войната, те работят. Стрелят руснаците над главата, пък те (градинарите – В. Я. ) копаят. Как няма да копаят, те колко труд са вложили... (Д. Т.) В някои от разказите е откроен спомен за близки, участвали във войната, и за проявления на човечност в условията на всеобщо изпитание:7)

„И моят баща е бил войник тука, искаше да дойде 90-а година и внезапно почина. Все ми разказваше около Циклуш, като пристигнали около Великден, плашили се, не искали да ги пускат. Като питали имат ли вода – няма, имат ли хляб – няма. Викали: „Немците всичко изяли“... По едно време унгарците разбрали, че са нормални хора, и ги пуснали и вика, всичко имаше и червени яйца, и козунаци, и месо ни дадоха. И все разправяше, че някакво малко момче, на шест месеца, много болно било от диария, и той баща ми започнал да му прави кисело мляко с коричка от хляб да заквасва и с туй го спасил. Все викаше искам да го видя, той вече голям мъж и са канех да го водя тука, ама внезапно почина...“ (Д. М.)

Като самостоятелно направление в биографичните разкази би трябвало да се обособят историите за срещи с бивши участници във войната, тръгнали след своите спомени към местата на военните действия в Унгария8). Стойността на тази делнична устна история се дължи на непосредствения човешки глас, силата на субективното отношение и реакции, личните впечатления и емоции.

Паметта на предметите. Специфичен тип културна памет е съсредоточен в предметния свят, който за българите в Унгария изразява тяхната непрекъсната връзка с различни проявления на българското и се превръща в опора и носител на тяхната българска същност, в символна форма на идентичност (Асман, 2001: 37, 139; Матанова, 2009).

„Аз имам много предмети български. От студентските години имам една кутия с български мотиви, майка ми я беше подарила, тя вече овехтя, но си я държа. Българска бродерия, български плетива... Имам тия умения, които по традиция българката има, мартеници правя... Като си ходя всяка година в България, винаги търся книги, свързани с българския бит...“ (Д. М.).

Това са предмети реликви, останали от предците и предавани като наследство на следващите поколения или вещи, свързвани с българския бит („одеяла, китеници, стари престилки, вълненик – майка ми дето ги е тъкала“). Тези етнографски проявления на българската памет почти задължително присъстват при провеждане на български празници. А колекционирането на битови предмети и сувенири от България с тематика из българската материална традиция е превърнато в повсеместна практика („И сега съм казала на драгановския кмет пак да ми събира реликви, стари – вретено, хурка, паламарка....“). Експонирането им в представителното пространство на дома оформя своеобразна „българска витрина“. Така например в стаята за гости на Николинка Стамболиева от Дебрецен са изложени предмети от България: изображение на Мадарския конник, сувенири-мускалчета, дървена кукерска маска, камъни от река Искър9) и пр. За стопанката това е материализиран спомен за родния край, а за нейния внук, който не говори български език – това е символен израз на българското и на земята, откъдето неговите предци са поели към Унгария. По-различна – художествена – е функцията на „етнографските предмети“ в сценичните изяви на „Малко театро“, но и в този случай е съхранена памет за българското.

Забрава и автоцензура. Забравата е специфичен аспект на паметта, която понякога може да се изживее като нейна необходимост – „липсата (забравата) е толкова важна, колкото и наличието (споменът)“ (Кандо, 2001: 71). Несъмнено е, че колективната памет осъжда на забрава значителна част от информацията за миналото на общността, считана за неважна и ненужна (Кандо, 2001: 78 – 87). Автоцензурата е форма на забравата – това е контролирана и сакционирана памет. По време на теренното проучване се срещнах с няколко подобни случая. В единия от тях събеседник сподели свои семейни проблеми и родови спомени, но при условие да не бъдат записвани и публикувани („не пиши това!“). Потискат се и се премълчават считани за „деликатни“ теми: междуличностни конфликтни отношения, неприятни случки и преживявания, „лоши спомени“, които биха повлияли на „доброто име“ на семейството и пр. В друг случай събеседник, въпреки заявеното желание да разказва, предпочете да остане анонимен („ще ме познаят“) и предпазлив към всякаква според него „неудобна“ информация. По този начин паметта се „филтрира“ и редуцира за нуждите на съвременността и на бъдещето. Критериите, с които се подхожда при подобен ограничаващ подход към спомените, са въпрос на личен избор и индивидуална ценностна система, а морално задължение на изследователя е да се съобрази с волята на своя източник. Но наред с това се създават предпоставки за амнезия и унищожение на уникални – понякога ценни! – индивидуални свидетелства за миналото.

Социалните мрежи като пространство за конструиране на колективна памет. Развитието на интернет и на социалните мрежи в последнитеняколко години спомага за създаване на нови виртуални общности и активизира комуникацията между нейните членове. Официалното закриване на Българското училище в Будапеща съвсем естествено поражда негов профил във Facebook, който обединява възпитаниците му... Преди Великден през 2011 година е създадена група Bulgari, която активно участва в живота на българите в Унгария и в събитията в България: споделя се важна информация (социална, културна, икономическа, политическа), обсъждат се актуални проблеми. Социалните мрежи се осмислят като пространство на актуалната колективна памет на общността, чиито електронни архиви обединяват българите без значение къде се намират по света.

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът е част от монографията „Българите в Унгария – културна памет и наследство“ (2014 г.), издание на Българското републиканско самоуправление в Унгария. Представянето на книгата е част от официалната програма на конференцията.

2. Емблематичното за българите място, собственост на местната унгарска община, през 2013 г. е продадено на инвеститори.

3. Училището, някога наричано „Българско първоначално училище“, е построено върху земя, собственост на българския градинар Георги Станев (по информация на д-р М. Николаева).

4. Като контрапункт на природно-стопанския кръговрат на времето модерността го раздробява и създава съвременния тип календар, по думите на П. Рикьор, посредник „между изживяното и универсалното време“ (по: Кандо, 2001: 41).

5. Конкретен израз е „Български календар“ – издание на Българското републиканско самоуправление (1998 – 2005). Печатното издание съчетава няколко типа календари. Така например „Български календар за 2001 г.“ съдържа: църковен календар; юбилеен календар (годишнини от българската история и култура); календар на професионалните народни празници; хроника из живота на българската общност в Унгария за 2000 г., в съчетание с кратка информация за паметни места в България (исторически обекти, географски забележителности и природни феномени). „Български календар за 2003 година“ представлява антология на класици на българската литература, а „Български календар за 2005 година“ е посветен на 90 - годишнината от създаването на Дружеството на българите в Унгария.

6. От латински: arhium (arhivum) – „присъствено място“.

7. Александър Гюров – за „човешкото лице“ от войната – по интервюта и в книгата му „Барутна пролет“, Изд. Балкани (2005).

8. По разказ на Тодор Атанасов от Печ.

9. При показването им домакинята изрича на търновски диалект: „От Искъра по-голямо няма...“, алюзия с популярна шопска песен.

ЛИТЕРАТУРА

Асман, Я. (2001). Културната памет. Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури. София: Планета 3.

Ганева-Райчева, В. (2004). Българите в Унгария – проблеми на културната идентичност. София: АИ „Проф. М. Дринов“.

Дончев, Т. (2000). Българи от ново време. Студии и есета. София: Литературен форум.

Кандо, Ж. (2001). Антропология на паметта. София: Одри.

Матанова, Т. (2009). Концепции за „родина“ при българските емигранти. В: Електронно списание LiterNet, № 6 (115). On-line: http:// liternet.bg/publish25/t_matanova/koncepcii.htm

Нора, П. (1997). Колективната памет. В: Духът на „Анали“. София: Критика и хуманизъм, 233 – 237.

Събева, А. (1995). Народни обичаи на българите-градинари в Унгария. В: Българите в Средна и Източна Европа. Научна конференция, посветена на 80-годишнината на Дружеството на българите в Унгария. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 103 – 108.

Халбвакс, М. (1996). Колективната памет. София: Критика и хуманизъм.

Чангова-Менихарт, П. (1989). Под слънцето на Унгария: очерк за стопанската дейност на българските градинари (1720 – 1980). София: Земиздат.

Штомпка, П. (2001). Социальное изменение как травма. В: Социологические исследования, №1, 6 – 16. On-line: http://ecsocman.hse.ru/ socis/msg/19004905.html

REFERENCES

Asman, Ya. (2001). Kulturnata pamet. Pismenost, pamet i politicheska identichnost v rannite visokorazviti kulturi. Sofiya: Planeta 3.

Ganeva-Raycheva, V. (2004). Balgarite v Ungariya – problemi na kulturnata identichnost. Sofi ya: AI „Prof. M. Drinov“.

Donchev, T. (2000). Balgari ot novo vreme. Studii i eseta. Sofi ya: Literaturen forum.

Kando, Zh. (2001). Antropologiya na pametta. Sofi ya: Odri.

Matanova, T. (2009). Kontseptsii za „rodina“ pri balgarskite emigranti. V: Elektronno spisanie LiterNet, № 6 (115). On-line: http://liternet.bg/ publish25/t_matanova/koncepcii.htm

Nora, P. (1997). Kolektivnata pamet. V: Duhat na „Anali“. Sofi ya: Kritika i humanizam, 233 – 237.

Sabeva, A. (1995). Narodni obichai na balgarite-gradinari v Ungariya. V: Balgarite v Sredna i Iztochna Evropa. Nauchna konferentsiya, posvetena na 80-godishninata na Druzhestvoto na balgarite v Ungariya. Sofi ya: UI „Sv. Kliment Ohridski“, 103 – 108.

Halbvaks, M. (1996). (Maurice Halbwachs). Kolektivnata pamet. Sofi ya: Kritika i humanizam.

Changova-Menihart, P. (1989). Pod slantseto na Ungariya: ocherk za stopanskata deynost na balgarskite gradinari (1720 – 1980). Sofi ya: Zemizdat.

Shtompka, P. (2001). Sotsialynoe izmenenie kak travma. V: Sotsiologicheskie issledovaniya, №1, 6 – 16. On-line: http://ecsocman.hse.ru/socis/ msg/19004905.html

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.