Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/5, стр. 471 - 478

КОНЦЕПТЪТ СЪРЦЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКАТА ПАРЕМИОЛОГИЯ

Йоанна Кирилова
E-mail: ioannav@abv.bg
Department of Ethnolinguistics
Institute for Bulgarian Language “Prof. L. Andrejchin”
Bulgarian Academy of Sciences
Sofia Bulgaria

Резюме: Настоящото изследване представя признаците на концепта сърце върху паремиологичен материал. Те са обединени в две големи групи: 1. сърцето – анатомичен орган; 2. сърцето – средоточие на вътрешния свят на човека. Изведените признаци очертават наивните, донаучни представи на българина за анатомичния строеж на човека, според които този орган е не само средата на тялото (изхождайки от етимологията), но и средоточие на всички жизненоважни човешки функции – хранене и отделителна система, раждане и продължение на живота, на рода, на чувствата и емоциите на човека, дори и на мисленето.

Ключови думи: concept, heart, emotion, Bulgarian, proverb

Настоящото изследване ще представи резултатите от лингвокултурологичното проучване на концепта сърце върху паремиологичен материал. То е част от международния проект на Института за български език „Културна идентичност в глобализиращия се свят“, реализиран в сътрудничество с РАН.

Повече от едно десетилетие в Секцията за етнолингвистика към БАН се разработват теми, свързани с очертаване на особеностите на българската картина на света. Разработките на членовете на Секцията се основават на разнообразен лингвистичен материал и на различни подходи при проучванeто му, но се обединяват от стремежа да се изведе етноспецифичното, онова, което ни различава като народ със своя култура и език от останалите – не само далечни и неродствени, но и близки, славянски, езици.

Материалите за проучването са почерпани от „Българско народно творчество“, т. 12 (БНТ, 1963) (ексцерпирани са 138 паремии с компонент сърце), както и от Архива на СБДЛГ, като целта е да се формулират признаците на концепта сърце и така да се изведе неговото съдържание в езика и културата на българина.

Интересът към паремиите с компонент сърце е продиктуван от неоспоримата връзка на езика и културата – в езика намират реализация всички онези познания за извънезиковата реалност, които са релевантни за носителите на съответната култура. Паремиите, наред с фразеологизмите и песенния фолклор, са онези елементи от човешката словесност, които са консервирали в най-голяма степен древни представи на човека за света и за самия него, и следователно техният анализ позволява реконструиране на това познание, на основите на културата на българина. Това наблюдение отвежда и към утвърденото схващане за етноспецифичното при реализирането на културата в езика.

Концептът1) сърце се характеризира с многокомпонентност и културна обусловеност, притежава висока семиотична плътност (Воркачев, 2002: 22), което дава основание той да бъде отнесен към водещите концепти, изграждащи българската езикова картина на света, към най-важните елементи, отнасящи се до вътрешния свят на човека. Доказателство за значимостта на разглеждания концепт, за водещото му място в системата от концепти на българина е и включването му в бинарни опозиции, напр. сърце – глава; сърце – лице и др.

Лексема репрезентант на този концепт е думата сърце. В значението си на централен орган на кръвоносната система тя няма синоними, докато в останалите си значения има: като център на тялото – среда, средина, сърцевина, вътрешност, център, ядка, средоточие, средище; като орган, свързан с емоционалното състояние на човека – чувствителност, състрадание, отзивчивост, доброта, сърдечност, благост, душа (Нанов, 1968).

В лексемата сърце съвременните носители на езика все още сравнително лесно откриват вътрешната Ӝ форма – среда, коята е видна и от нейната етимология: българската дума сърце, руската сердце и т. н. произхождат от праславянска *sьrdko и са родствени с думата среда (Фасмер, ІІІ 1984: 606 – 607).

Получените при анализа на материала резултати доведоха до идеята изведените концептуални признаци да бъдат обединени в две големи групи, представящи основните пътища на концептуализация на сърцето:

1. сърцето – анатомичен орган;

2. сърцето – средоточие на вътрешния свят на човека.

Към първата група принадлежат следните признаци на концепта:

1.1. Сърцето е просто орган на човешкото тяло и неговата издръжливост си има граници: Секое сърце е от месо, а не от железо; Сърце е от месо, не е от кокал.

1.2. Сърцето е свързано с храненето и храносмилането, стомах: На гладно сърце; И червата на човека в сърцето мирни не стоят — карат се понякога; Кога е човек гладен, на сърцето му вълци вият. Сърце ме изеде! (когато боли стомах); Сърце иска, гъз не стиска; Не му го взема сърцето. Един немалък брой названия на болести в българските диалекти съдържат в себе си като компонент лексемата сърце в значение на стомах: сърце – дизентерия, апандисит, злото сърце – дизентерия, боли го сърцето от лош пъп, приватно сърце – болест на стомаха, причинена от лошо храносмилане, и др.

1.3. Сърцето изпълнява детеродни функции, матка: В сърце носи детенце; Тя му била пуста роднина,/ в едно са сърце лежали; Скоро ми сърце разтури,/ мъжка ми рожба извади; Ега се негде опиташ / от сърце чедо да имаш; Мома има 3 силни сърцета,/ едното се било и пребило, другото е сега зафанало.

1.4. Сърцето като женски полов орган: Едному се сърце топи, другиму се уй. топори; Някому се сърце пука, другиму се глава вири; Сърце била, та ги облачила,/ а просила, та ги е ранила.

Голяма част от тези паремии са изгубили функцията си да означават пряко физиологични процеси и анатомични органи и са започнали да се възприемат метафорично – като свързани с емоциите и чувствата на човека.

Изведените концептуални признаци очертават наивните, донаучни представи на българина за анатомичния строеж на човека, според които този орган обема едва ли не целия торс на човека и има ключова роля в човешкия живот – в ролята на стомах е свързан с изхранването, в ролята на утроба е свързан с размножаването на човека; той дори може да служи за изкарване на прехраната (вж. признака vulva). Всички тези роли обаче се свеждат до една – обезпечаване на живота. Трябва да се отбележи обаче, че наблюденията върху ексцерпираните паремии не доведоха до извеждането на признак, свързан с ролята на сърцето като център на кръвообращението.

От изведените концептуални признаци е видно, че прототипичен за концепта сърце е признакът ‘център, средоточие на жизнените функции на човека’.

2. Втората голяма група признаци представя схващането на българина за сърцето като орган на емоциите, пряко обвързан с характера, психическите и дори физически характеристики на своя носител.

Според донаучните представи на българина сърцето се описва като локализирано в реално съществуващо пространство – човешкото тяло: Слободно сърце у тебе; У него е заешко сърце; Най-лошето на светът е добро сърце в зли хора; Чисто сърце излиза на лице.

Сърцето се намира не вляво, а в средата на човешкото тяло. Тази негова централна локация гарантира нормалното функциониране на човешкия организъм. „Тя се възприема като норма, от която в отделни случаи са възможни някои отклонения, премествания по вертикалната ос нагоре или надолу“ (Кондратьева, 2005б). Промяната на местоположението или на физическите му характеристики се свързва с проявата на някаква емоция или физиологично състояние (Карагьозова, 2004). Съответно възстановяването на изходната позиция се свързва с успокоение и удовлетворение: Падна му сърце на място; Дойде му сърце на място.

Сърцето е недостъпно за пряко наблюдение: Гледаш му лицето, не му знаеш сърцето; Гледаш му на челяка лицето, не му знаеш сърцето; Видиш лицето, не видиш сърцето. За него, подобно на ума, може да се съди само опосредствано:

– по видими части от тялото на човека: Голямо дупе, шупливо сърце; Очи плави, сърце плахо; Каквото лицето, таквоз и сърцето;

– по речта: В огледалото се вижда лицето, а в приказките – сърцето; Лоша дума от лоше сърце излиза; Което му е на сърцето, туй му и на устата;

– по човешките постъпки: Доде сърце не заболи, око не заплаква; Дето сърцето лежи, там и окото лежи; Каквото сърце боляло, таквиз сълзи проляло; Колко сърце боляло, толко очи плакали; Колко сърце жалило, толко и пояс хурка държал.

Сърцето представлява истинската същност на човека: Гледаш му на челяка лицето, не му знаеш сърцето. То е свързано с подсъзнанието, с неформулираните, непозволени мечти и копнежи: За своя душа сърце се слуша; Венчай, куме, често не уздишай – Я не сдишам, само сърце сдиша; Ти се смееш, а мен сърце копнее. То, за разлика от всичко останало у човека, не е подвластно на времето: Сърце не остарява; Челяк остарява – сърце не остарява.

Сърцето често е в противоборство с ума – друг основен компонент от вътрешния свят на човека: Ръкъ му давъ, сърци му ни давъ, или дори с човека като негов хипероним: Най-лошето на светът е добро сърце в зли хора. То е в подчинено положение спрямо разума: Ако сърце дава, а ръка не дава, нищо не става. Само в определени случаи народът съветва човекът да избере сърцето пред разума: За своя душа сърце се слуша. В противен случай сърцето може да стане враг на човека – в съзнанието на българина то е видяно и като демонично същество от един порядък например с болестта, също мислена като такова: Сърце и болест да го изяде.

Следващите паремии звучат като предупреждение да не се съди за човека само по външния му вид, защото съществува разминаване:

– между видимо и същност: Овче рунце, вълче сърце; Гърди от камък, сърце от восък; На лице светец, а на сърце крадец; Бял на лице, чер на сърце;

– между слово и същност: Името му ангелско, сърцето му дяволско; Друго му на устата, друго на сърцето; Едно му е на сърцето, а друго на язика; Со устата мед и масло леит, в сърцето пелин и отрова; На язика му едно, на сърце му друго.

Връзката между езика и сърцето е вербализирана в голям брой паремии, като е разгледана в различен аспект. Способността на езика, речта да влияе и да вълнува сърцето, е представена в паремии от типа: Стига ми са фали, та ми сърце пали; Със сладките приказки душата се наслаждава, а сърцето се наяжда; Дума стрела не е, пък в сърце са забива, като в тях откриваме древното схващане на човека за речта като предмет, вещ.

Сърцето в наивните представи на българина е пряко свързано със смелостта: По-голям бой бие сърцето на юнака; Дай си сърце; Да му дам сърце. Затова страхливостта се обяснява в паремиологичния фрагмент от българската картина на света с отсъствието у някои хора на този орган: Бъзлива е, нема сърце.

В паремиите с компонент сърце е регистрирано и наличието на етноними, чиято употреба като определение към думата репрезентант насочва към наблюденията на българина върху поведението на други народи, с които той е имал общения в хода на своя историчестки развой: Българинът си хваща сърцето с коприва, а гъркът – с чироз; Циганско сърце има (за много припрян човек) (Барболова, 2013).

Човешкото сърце е непостоянно в своите желания: Човешко сърце е от месо, превръща се. Паремиите за сърцето могат да се разглеждат и в джендърен аспект: Памучен чорап женско сърце е. – Обтяга се; Женско сърце, памучен чорап, разтяга се; Зимно слънце и женско сърце не са да ги вярваш. Те притежават отрицателни конотации и регистрират виждането на българина, мъжката гледна точка за слабостите в женския характер и поведение.

Всички хора имат и нещо общо: Човешкото сърце е по-яко от камък; На секиму в сърцето по един аслан лежи... Но и се различават помежду си по своя нрав и морал. Тази разлика в наивната картина на света на българина е осмислена чрез физическите характеристики на сърцето (големина, твърдост, обем, температура и др.), указващи нрава на човека, и чрез неговата чистота или нечистота, указващи нравствеността.

Сърцето е отговорно за нрава, характера на човека: Петел му пее во сърцето; У него е заешко сърце; Не е юнак, който иде от Влашко, най е юнак, който има сърце юнашко; Неговите физически характеристики (широко, тясно, плитко, гнило, студено и т. н.) са пряко обвързани с поведението и психическото състояние на човека: Тясна къща, широко сърце; Той е с плитко сърце; Каменито сърце има; Гнило сърце има; Бял на лице, чер на сърце; Студено сърце има и др. Посочените паремии вербализират метафоризацията на сърцето като същност, субстанция или вместилище. Основата за този тип метафори се формира от опита на човека при боравене с материални обекти (Лакоф, Джонсон, 2004: 35 –59) 2) .

Паремиите Когато си чист на сърцето, нека казва кой каквото ще; Когато сърцето ти е чисто, нека казва кой каквото ще; Когато ти е сърцето чисто, не бой се от нищо; Чисто сърце излиза на лице, отнасящи се до чистотата на сърцето, визират разбиранията на българина за нравствеността. Част от тях се характеризират с ясно изразена религиозна доминанта. Вярата в Бога пази сърцето чисто. Онтологичната метафора за чистотата на сърцето отвежда към идеята за непорочност: Не гледа Бог на нечисти опинци, а на чисто сърце. Само Бог може да проникне зад маската от думи и постъпки и да провидисърцето, т. е. истинската същност на човека, и да го възнагради или накаже според тях: Како що му сърце сакаше, така и Господ му даде; На лице Бог не гледа, а на сърце.

Връзката между чистотата на сърцето и непорочността отвежда към възрастовите характеристики в полето на разглеждания концепти по-конкретно към детството: Сички деца с едни сърца; На детето, каквото му на сърцето. В тези паремии откриваме схващането на българина за изначалната чистота на човека. В тях имплицитно присъства признакът сърцето на човека е подложено на промяна, продиктувана от преживяното и натрупания опит.

Освен с възрастта сърцето е пряко свързано и с друга физическа характеристика на човека – то е източник на сила. Следното баяние представя сърцето като вместилище, в което се намират кръвта, силата и червата на човека: Ща ида у Цолови (името),/ да му в сърце влеза,/ да му кръв изпия,/ да му мощ (сила) зема.

Сърцето е обвързано и с мисловната дейност на човека: в паремиологичния фрагмент от картината на света на българина все още липсва ярко изразено разграничаване на интелектуалното и емоционалното, каквото съществува в нашето съвремие. Сърцето е мислено като вземащо участие не само в емоционалната, но и в интелектуалната, мисловна дейност на човека, което насочва към връзката между концептите сърце и ум. Това личи от следните паремии: Не съм му на сърцето, да го зная какво мисли; Не съм господ да зная сърцето му. При тях сърцето е представено не толкова като орган, пряко свързан с мисленето като процес, а по-скоро като място, на което човекът съхранява най-съкровените си мисли. Този концептуален признак намира своето потвърждение и в следните случаи, при които съществуват варианти на една паремия със замяна на лексемите ум и сърце, встъпващи в отношения на контекстова синонимия: От очите влязва, от сърцето не излязва = От очите влязва, от ума не излязва; Очи на икони, ум на кокони = Очи на икони, сърце на кокони.

От направения преглед на концепта сърце като част от българската провербиална картина на света се вижда, че в съзнанието на българина етическите функции на сърцето преобладават над физиологичните. Това е концептът, който според българина в най-голяма степен характеризира човека положително или отрицателно.

Така за българина в миналото сърцето е не само средата на тялото (изхождайки от етимологията), но и средоточие на всички жизненоважни човешки функции – хранене и отделителна система, раждане и продължение на живота, на рода, на чувствата и емоциите на човека, дори и на мисленето. Постепенно българинът диференцира тези дейности, което е видно от регистрираните в диалектите аджективни конструкции долното сърце, малото сърце. Тази диференциация на функциите на сърцето отпраща чувствата и емоциите нагоре от пъпа, от центъра, т. е. в сърцето, а мислите още по-нагоре – в главата, докато физиологичните действия остават долу, в долното сърце – термин, сам по себе си оксиморон.

БЕЛЕЖКИ

1. В настоящото изследване се възприема за водещо разбирането на Маслова за концепта като ментално национално специфично образувание, чийто план на съдържание е цялата съвкупност от знания за даден обект, а планът на изразяване – съвкупност от езикови средства (лексикални, фразеологични, паремиологични и др.) (Маслова, 2006).

2. Анализът на метафоризацията на сърцето е предмет на друго изследване.

ЛИТЕРАТУРА

Барболова, З. (2013). Другите народи през погледа на българите в устойчивите съчетания на българския език. – Електронно списание LiterNet, № 2; http://liternet.bg/publish28/zoia-barbolova/ustojchivi. htm >.

Воркачев, С. Г. (2002). Концепт счастья в русском языковом сознании: опыт лингвокультурологического анализа. Краснодар.

Карагьозова, С. (2004). Емоции и манталитет. В: Език и манталитет. София: Военно издателство.

Кондратьева, О. Н. (2005а). Душа, сердце, ум. В: Антология концептов. Под ред. В. И. Карасика, И. А. Стернина. Том 1. Волгоград: Парадигма.

Кондратьева, О. Н. (2005б). Вертикарная ос „ВЕРХ – НИЗ“ в характеристике концептов внутреннего мира человека (на материале русских летописей) – http://teneta.rinet.ru/rus/ke/kondrateva.htm).

Лакофф, Дж., М. Джонсон (2004). Метафоры, которыми мы живем. Москва: УРСС.

Маслова, В. А. (2006) . Введение в когнитивную лингвистику. Москва.

REFERENCES

Barbolova, Z. (2013). Drugite narodi prez pogleda na balgarite v ustoychivite sachetaniya na balgarskiya ezik. – Elektronno spisanie LiterNet, № 2; http://liternet.bg/publish28/zoia-barbolova/ustojchivi.htm >.

Vorkachev, S. G. (2002). Kontsept schastyya v russkom yazaykovom soznanii: opayt lingvokulyturologicheskogo analiza. Krasnodar.

Karagyozova, S. (2004). Emotsii i mantalitet. V: Ezik i mantalitet. Sofiya: Voenno izdatelstvo.

Kondratyeva, O. N. (2005a). Dusha, serdtse, um. V: Antologiya kontseptov. Pod red. V. I. Karasika, I.A. Sternina. Tom 1. Volgograd: Paradigma.

Kondratyeva, O. N. (2005b). Vertikarnaya os „VERH – NIZ“ v harakteristike kontseptov vnutrennego mira cheloveka (na materiale russkih letopisey) – http://teneta.rinet.ru/rus/ke/kondrateva.htm).

Lakoff, Dzh., M. Dzhonson (2004). Metaforay

Moskva: URSS.

Maslova, V. A. (2006). Vvedenie v kognitivnuyu lingvistiku. Moskva.

ИЗТОЧНИЦИ

Арх. БДР: Архив за български диалектен речник към Секция по българска диалектология и лингвистична география към Института за български език при БАН.

БНТ 1963: Българска народна поезия и проза. Пословици, поговорки, гатанки. Отбрал и редактирал, Цветан Минков. София: Български писател, 1963.

Нанов, Л., 1968. Български синонимен речник. София: Наука и изкуство, 1968.

Фасмер, М. 1986 – 1987. Этимологический словарь русского языка в 4 т. Москва: Прогрес, 1986 – 1987.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.