Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/2, стр. 195 - 206

РАЗБИРАНЕ НА ТЕКСТ НА НЕИЗУЧАВАН ЕЗИК ОТ УЧЕНИЦИ В БЪЛГАРСКОТО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

Мая Падешка
OrcID: 0000-0002-0220-7641
E-mail: padezhka@uni-sofia.bg
Sofia University
15 “Tsar Osvoboditel” Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: В статията се разглеждат тенденции в преподаването и ученето на чужди езици. Акцент се поставя върху разбирането на устен и на писмен текст (слушане и четене като основни рецептивни речеви дейности). Четенето и свързаните с него когнитивни процеси се възприемат като елемент от ключовата компетeнтност за учене на езици. Извличането на конкретна и абстрактна информация от текст е процес, спрямо който е възможно прилагането на стратегии, чрез които да се достигне до максимално пълно, точно и адекватно на текста разбиране на съдържанието. Описан е експеримент, свързан с възприемане на текстове на славянски езици от ученици в българското средно училище в контекста на теорията за междуезиковото разбиране.

Ключови думи: текст; слушане; четене; чужд език; български език; славянски езици

През 2018 г. бяха публикувани някои документи на европейските институции, имащи за цел актуализация на европейските езикови политики и представяне на тенденции в преподаването, ученето и оценяването на езици въз основа на анализ на националните езикови политики, постижения и проблеми. Първо, в „Препоръка на Съвета на Европа относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици“ (Брюксел, 2018), както ясно демонстрира самото название на документа, се прокарва идeята за тотален подход при ученето на език. В текста на Препоръката доминира недоволството от недостатъчно добрите резултати по отношение на формулата от Барселона 2002 „1+2“ (роден + два чужди езика). Езиковото обучение не води до реални способности на личността за осъществяване на мобилност, интегриране в нова среда, социализация. По отношение на постигане на ключовата компетентност „Учене на чужд език“ в училище в Препоръката се твърди следното: „Когато перспективата се промени от участие в учебния процес към реално придобиване на компетентности, в проучвания се констатира, като цяло, ниско ниво на владеене сред учениците в края на задължителното образование“. Тази констатация не е обаче от 2018 г.: според Т. Шопов изучаването на езици в училище „не отговаря на езиковото разнообразие в Европа“ (Shopov, 2012: 214). В това твърдение може да търсим и някои „грешки и пропуски“ на езиковото обучение в българското средно училище, в което аудиторията придобива все по-голяма хетерогенност (деца и младежи билингви; деца и младежи, реинтегрирани в българското училище след престой (и обучение) в чужбина; лица в ученическа възраст (мигранти), интегрирани в българското училище, и др. Тези неша именно правят училищната среда езиково и културно разнообразна.

Другият важен текст, възприеман като допълнено и коригирано/коригиращо някои постановки от Общата европейска езикова рамка (ОЕЕР) издание на Европейската комисия (ЕК), е “Сommon european framework of reference for languages: learning, teaching, assessment. Companion volume with new descriptors” (2018). В документа, обобщаващ някои основни недостатъци на ОЕЕР, се ревизират дескриптори на езиковите равнища и се въвеждат такива за равнището “pre-A1” (което може да се възприеме и като съществуващото досега А0). Голямата идея обаче и на този документ, която следва да се изведе пред скоби, е езикът като необходимост за успешно социално включване.

Какво още може да се изведе като тенденции от тези документи?

1. Засилена автономност на ученето на езика: учене-на-езици-навсякъдеи-по-всяко-време (чрез онлайн курсове, самообучителни технологии и др.).

2. Нова диалектика на отношението между обучаващ/езиков учител и обучаван/изучаващ езика – гъвкаво и адаптирано спрямо индивидуалните по-требности обучение.

3. Тотална, всеобхатна многоезична компетентност и междуезиково разбиране; прилагане на стратегии, методи и техники, които да подкрепят развиването на езиковата осъзнатост, и езикова култура, включваща опознаването на езици.

По-големите възможности на хората днес да сменят държави с цел учене или работа, водят до (частично) учене на повече езици, което често е мобилно и интензивно. Ето защо повече от всякога е нужно училищното образование да се концентрира върху изграждането на генерични (метакогнитивни) умения за учене на езици в динамична среда: метаумения за учене, капацитет за дедукция, капацитет за осмисляне на индивидуалните езикови и комуникативни умения, които в даден момент формират езиков континуум. Защо са нужни повече от всякога тези умения? Именно заради тенденцията да се учат повече и различни езици, без тези познания по различни езици да се осмислят именно като частични, т.е. личността да си дава сметка за ограничените си по-знания по някои езици. Става дума за опасността частичните компетентности на чужди езици до доведат до една нова вавилонска кула, вместо да улеснят комуникирането между хората (вж. Doyé, 2005: 8).

В методически аспект, с оглед на обучението по езиковите дисциплини в българското училище, са важни някои съдържателни и функционални акценти, свързани с промоция на езици, изграждане не просто на знания и умения, но на съзнание за езиците. Ключовите думи в една методическа концепция за учене на езици би трябвало да са: езиково съзнание и автономия.

Ученето на езици е постоянно реинвестиране на знания и умения: „Многоезичието подчертава факта, че езиковият опит на човека непрекъснато се разширява в неговия културен контекст, като се започне от езика на родителите му, премине се през езика на цялото общество и се стигне до езиците на други народи (които той изучава в училище или в университета или овладява чрез непосредствен опит). Тези езици и култури обаче не се съхраняват в строго разграничени една от друга ментални области, а всички заедно образуват обща комуникативна компетентност, за развитието на която допринасят всички езикови знания и езиков опит и в рамките на която езиците са в постоянна връзка и взаимодействие (Обща европейска езикова рамка 2001:4, цит. по Димитрова-Гюзелева, 2013). Днес хората в обществото/групата изграждат свои собствени модели на езикови употреби, на етнически и социални идентичности. Ето защо образованието би било оттук нататък неадекватно, ако се мисли в монолингвални и монокултурални измерения (вж. Lo Bianco, 2014).

Методически проект

По-надолу ще предложим методически проект, основан на идеята за опознаване на езици и изграждане на умения за трансфер. Обучителният сценарий е опит за (частично и адаптирано) прилагане в практиката на метода Еуроком1), основан на концепцията за интеркопрехензията при близкородствени езици.

Целите на проекта са:

– развиване на обща компетентност / грамотност за учене на езици чрез работа с текстове на неизучаван език;

– развиване на умения за междуезиково разбиране;

– осмисляне на езиков и комуникативен опит;

– сенсибилизация по отношение на неизучавани езици: наблюдение, слухово възприемане, рефлексия, сравнение, езикова реакция;

– развиване на функционална грамотност при разбиране на текст на неизучаван език.

Същност на методическия проект

Направихме експеримент с ученици от VIII клас (ученици с много добра езикова компетентност на български език). Учениците са от езикова гимназия (73. средно училище за изучаване на чужди езици – София). Насочихме вниманието си към славянските езици, тъй като днес те са доста по-непознати от младите в сравнение с неславянските езици (английски, немски, френски и др.). Нито един ученик от участниците в експеримента не е изучавал руски език или друг славянски език. Определяме знанията на осмокласниците по отношение на славянските езици по-скоро като много ниски. За това допринася и фактът, че до VIII клас в учебното съдържание липсват теми, представящи езикови семейства, езиково разнообразие, интеркултурни проблеми, билингвизъм, многоезичие. Такива теми се появяват след Х клас.

От друга страна, „славянската тема“ присъства по-скоро в плана на идеологемата „Делото на Кирил и Методий“, но не през съвременното прагматично познаване на славянските езици. Тук се придържаме именно към такъв прагматичен, езиково-комуникативен подход.

При работа върху задачите от експеримента залагаме на:

– теорията за междуезиковото разбиране и на уменията за трансфер на знания (лингвистични знания за езика като структура). Задействат се когнитивни и метакогнитивни умения чрез интуиция и рефлексия.

– концепцията за функционална грамотност при четене в часовете по български език (вж. Миланова, 2019).

При подготовката на експеримента (подбор на текстове) сме се придържали към тезата за достъпност и адекватност на входящата информация (съдържанието и сложността на текстовете), тъй като всичко останало би създало условия за неадекватно, неточно възприемане на смислите в текста. Търсим позната тема от всекидневието, така че учениците да конструират значение, възможно най-близко до автентичното значение на текста. В условията на работа с текст на чужд език това означава, първо – преодоляване на преградата на непознатите думи и структури, и второ – прилагане на стратегии за извличане, обработка, оценка и прилагане на информация.

Българският език, и по-точно лингвистичната и комуникативната компетентност на български език – е медиатор по отношение на славянските езици.

ЕКСПЕРИМЕНТ

Тема: Езиците – близки и (не)познати

► Целева група: ученици от VIII клас ( възраст 14 – 15 г., 30 ученици от 73. СУ с преподаване на чужди езици – София; продължителност 2 учебни часа; нито един от участниците в експеримента не е изучавал славянските езици, представени в експеримента (проведен през учебната 2017/2018 г.).

► Методи: беседа с преподавател; самостоятелна работа (изпълняват се задачи от работна карта).

► Ресурси:

– аудиозаписи на текстове (тип прогноза за времето) от носители на съответния език – чешки, сръбски, руски;

– работна карта с 13 задачи от отворен тип.

Задачите от работната карта са съобразени със:

– основни тенденции в обучението по БЕ като първи; придържане към учебното съдържание по БЕ;

– минимума лингвистична компетентност, която притежават учениците от прогимназиалния етап на обучение;

– многоезичната компетентност, формирана чрез изучавани в училище чужди езици или чрез неформално общуване;

– екзистенциалната компетентност на учениците;

– функционалната грамотност на учениците при разбиране на текст.

Конкретни задачи на експеримента:

► Да се развие усет за близкородствени езици на основата на общи/близки за славянските езици лингвистични факти и явления; сенсибилизация.

► Славянските езици да станат разпознаваеми за българските ученици; въпреки използването на латиница като графична система тези езици са от славянското езиково семейство, както и българският език.

► Да се поддържа интерес към неизучавани чужди езици.

► Да се развият умения за трансфер на лингвистични знания и умения (гъвкави трансверсални умения).

Етапи: трите текста (на сръбски, руски и чешки език) най-напред се изслушват (зад. 1 – 3). След това учениците получават текстовете и работят върху тях. Накрая (вж. зад. 13) се изслушва запис, който съдържа три въпроса на сръбски език. Симулира се разговор по темата „прогноза за времето“ в контек ста на междуезиковото разбиране.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: работна карта

Езиците – познати и непознати

1. Ще чуеш три текста.

– Запиши предположения за езика на всеки един от текстовете:

Текст 1)

Текст 2)

Текст 3)

2. За какво става дума в текстовете?

– Трите текста имат обща тема. Коя е тя?

3. Докато слушаш отново записите, можеш да следиш: ударението, интонацията, произношението.

Текст 1: Počasí zítra

Proměnlivá oblačnost, místy dešťové nebo smíšené přeháňky. Ve vyšších polohách na většině území občasné sněžení. Maximální denní teploty budou mezi 3/7°C a v noci klesnou do -1°C. Vát bude mírný severozápadní vítr.

(http://www.meteocentrum.cz/zitra)

Текст 2: Vremenska prognoza

U Srbiji jutro vedro i sveže, ponegde sa maglom, još samo na jugu oblačno sa slabom kišom. Tokom dana pretežno sunčano i toplije, jedino se u severnim i istočnim predelima očekuje novo prolazno naoblačenje, ponegde sa slabom kišom. Duvaće slab do umeren južni i jugozapadni vetar. Maksimalna temperatura od 14 do 20°C. Uveče i tokom noći u svim predelima jače naoblačenje sa kišom i pljuskovima.

http://www.aladin.info/vremenska-prognoza)

Текст 3

А теперь подробнее о столичной погоде в последние дни марта. В начале третьей декады Московскую область быстро пересечет холодный атмосферный фронт. Он принесет дожди и понижение температуры. 23 марта, вероятно, будет прохладнее всего: днем столбики термометра не поднимутся выше отметки +2°, а ночью вернутся заморозки. Но вскоре на помощь придут атлантические циклоны. Они вместе с дождями принесут новые порции теплого воздуха. Температура постепенно будет повышаться. Так что к концу месяца показания термометров доберутся до +13°.

(http://www.meteovesti.ru/news.n2?item=63562191078)

4. Разгледай трите текста. На каква азбука (писменост) е написан всеки от тях – кирилица или латиница? Запиши това, което ти прави най-силно впечатление по отношение на писмените знаци (буквите), които виждаш. Кои виждаш за първи път?

5. Открий в текст 1 и в текст 2 думата, която съответства по значение на подчертаната дума в изречението „През деня ще духа силен вятър“.

– Препиши словосъчетанието, в което участва тази дума, напр. силен вятър, западен вятър...

6. Открий в текст 1, текст 2 и текст 3 израз със значение „през нощта“:

7. Открий в текст 3 изрази, които според теб на български език се превеждат по следния начин:

последните дни на март:

в началото на третата декада:

понижение на температурата:

показанията на термометрите:

8. Попълни таблицата с думи от трите текста, които смяташ, че са:

а) самостойни думи (глагол, съществително име, прилагателно име...);

б) несамостойни или служебни думи – предлог, съюз, частица.

Самостойни думиНесамостойни думи

9. Опитай се да откриеш във всяко едно от следните изречения думата, която изпълнява ролята на сказуемо (предикат), и думата, която изпълнява ролята на подлог (субект). За какви действия се говори в трите изречения – сегашни, минали или бъдещи?

– Сравни словореда в изреченията.

Maximální denní teploty budou mezi 3/7°C .

Duvaće slab do umeren južni i jugozapadni vetar.

Он принесет дожди и понижение температуры.

10. Като използваш следния тематичен речник, предложи свой превод на трите текста на български език.

Тематичен речник

Чешки езикРуски езикСръбски езикДенdenДеньDanНощnocНочьNocМесецměsícМесяцmesecГодинаrokГодgodinaДъждdéšťДождьKišаСнягsníhСнегSnegЗвездаhvězdaЗвездаzvezdaТемператураteplotaТемператураtemperaturaВали дъжд.Prší.Идет дождь.Pada kišа.Вали сняг.Sněží.Идет снег.Pada sneg.Грее силно слънце.Silné slunce svítí.Солнце светит сильно.Sunce jako sija.Времето е топло.Počasí je teplé.Погода теплая.Vreme je toplo.

Текст 1:

Текст 2:

Текст 3:

– Кои думи и изрази те затрудниха?

11. Разговаряш с Марийела от Сърбия за времето. Ще чуеш нейните въпроси. Разбери какво те пита, и отговори на български:

– /въпрос/ (Здравей. Знаеш ли какво ще бъде времето днес?)

–...................................................................................................

– /въпрос/(Ще духа ли вятър?)

–....................................................................................................

– /въпрос/(Дали ще е студено?)

–.............................................................................................................

Езиците: близки и познати

БЛАГОДАРИМ ЗА УЧАСТИЕТО!

Изводи. Експериментът премина при висок интерес от страна на учениците. Както се очакваше, единствено преводът затрудни на моменти осмокласниците, най-вече поради аналитичността на българския език и синтетичността на другите славянски езици. Ето защо в края на занятието на учениците беше раздаден превод на текстовете на български език, който да сравнят със собствения си опит за превод.

При изпълнение на задачите беше приложен методът на догадката (на тематично, лексикално, граматично равнище). Разпознаването на езиците след първото изслушване на записите беше успешно по отношение на руския текст; имаше предположения за други славянски езици (объркване на чешки с полски), а също и на сръбски с румънски. Близкозвучащите думи при слушане на записите доведоха учениците до хипотезата, че става дума за близки езици, като тази близост се изрази както в предположението за близкородствени (славянски) езици, така и за географска близост (балкански езици). Разбира се, географските названия, доколкото бяха успешно разпознати слухово от учениците, също допринесоха за решаване на задачата (Сърбия, Московска област).

Задачите, свързани с разпознаване на граматични (морфологични, синтактични) елементи, не затрудниха учениците, което може би се дължи и на високата езикова култура на осмокласниците от това училище.

Най-голям интерес предизвика графиката на буквените знаци. Учениците преписаха с желание текстовете и се опитаха, следвайки звуковия запис, да ги прочетат с необходимото произношение.

В настоящия експеримент заложихме на междуезиковото разбиране, капацитета на учениците за трансфер на знания и умения, уменията за интерференция. Макар и изследвана основно като рецептивен метод, интеркомпрехензията (междуезиковото разбиране) интегрира езикови и комуникативни аспекти на разбирането с философски, културни, психологически, психофизически, религиозни и пр. аспекти (т.е. с екзистенциалната и общата култура на личността).

Ясно се проследяват прагматичните измерения на езиковата компетентност, развивана в часовете по БЕ като първи: учениците конструират значения в контекст – личността става сензитивна към разнообразни, нетипични (в т.ч. интеркултурни и чуждоезични) ситуации на общуване.

Приложение 2: копия на работни карти на ученици

Приложение 3: превод на текстовете на български език

Чешки език

Времето утре

Променлива облачност, на места дъждове или смесени превалявания. По високите райони в по-голямата част от страната ще има краткотрайни снеговалежи. Максималните температури през деня ще бъдат между 3 и 7°C, а през нощта ще паднат до -1°C. Ще духа лек северозападен вятър.

Сръбски език

В Сърбия сутрините ще са приятни и свежи, на места мъгливо, само на юг се очакват слаби превалявания от дъжд. През деня ще бъде слънчево и топло, в северните и източните райони се очаква ново заоблачаване. Ще духа слаб до умерен южен и югозападен вятър. Максималната температура между 14 и 20°С. Вечер и през нощта във всички области се очаква облачност с дъжд и бури.

Руски език

И сега още за времето в столицата през последните дни на месец март. В началото на третата декада през Московска област ще премине студен атмосферен фронт. Той ще донесе дъжд и понижаване на температурата. 23 март ще е най-студеният ден: през деня показанията на термометъра няма да надвишат +2°, а нощните студове ще се завърнат. Но скоро на помощ идват атлантическите циклони. Те, заедно с дъждовете, ще донесат нови порции топъл въздух. Температурата постепенно ще се увеличи. До края на месеца термометрите ще достигнат +13.

БЕЛЕЖКИ

1. Методът Еуроком е определян като рецептивен метод, основан на тезата, че „никой език не е съвсем чужд“. В настоящата статия и за целите на експеримента си служим с т. нар. „седем сита“, които помагат при възприменате на писмен текст: разпознаване на думи от международната лексика; разпознаване на думи, принадлежащи на общ за славянските езици речник, панславянска лексика; разпознаване на звукови съответствия; правопис; словообразуване; морфосинтактични елементи; синтактични структури, словоред (McCann, W. J., Klein, H. G.§Stegmann 2003).

ЛИТЕРАТУРА

Димитрова-Гюзелева, С. (2013). Многоезичие и развиване на генерични умения за усвояване на чужд език // В: Чуждоезиковото обучение днес. Юбилеен сборник по повод 65-годишнината на Павлина Стефанова. София: НБУ.

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: Сиела Норма АД.

Предложение за препоръка на съвета относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици. (2018). Брюксел.

Шопов, Т. ( 2012). И даде човекът имена. София: Св. Климент Охридски.

REFERENCES

Сommon European Framework of Reference for Languages: Learning, Teaching, Assessment. Сompanion Volume with New Descriptors. (2018). Council of Europe.

Dimitrova-Gyuzeleva, S. (2013). Mnogoezichie i razvivane na generichni umeniya za usvoyavane na chuzhd ezik . – Chuzhdoezikovoto obuchenie dnes. Yubileen sbornik po povod 65-godishninata na Pavlina Stefanova. Sofia: NBU.

Doyé, P. (2005). Intercomprehension. Guide for the development of language. Strasbourg: Counsil of Europe.

Klein, H. G. (2004). L'eurocompréhension (eurocom), une méthode de compréhension des languages voisines. Études de linguistique appliquée, 4 (136), 403 – 41.

Lo Bianco, J. (2014). The Multilingual Turn in Languages Education: Opportunities and Challenges. Conteh, J. & Meier G. eds. In: The Multilingual Turn in Languages Education Opportunities and Challenges (pp. XV – XVI). Bristol: Multilingual Matters.

Milanova, E. (2019). Razvivane na funktsionalnata gramotnost na uchenitsite chrez obuchenieto po balgarski ezik. Sofia: Siela Norma AD.

McCann, W. J., Klein, H. G. & Stegmann, T. D. (2003). The Sevem Sieves: How to read all the Romance Languages right away. Aachen: Shaker Verlag.

Predlozhenie za preporaka na saveta otnosno vseobhvaten podhod kam prepodavaneto i izuchavaneto na ezitsi. Bryuksel 2018.

Shopov, T. ( 2012). I dade chovekat imena. Sofia: Sv. Kliment Ohridski.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.