Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2025-3-10V

2025/3, стр. 410 - 416

СРЕД ТРАГИЗМА И ТРИУМФА НА ДОЙРАН („Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918“, съст. Владислав Карагеоргиев, С., Българска история, 2024)

Владимир Игнатов
OrcID: 0000-0002-8788-1888
WoSID: KGK-8882-2024
E-mail: vladimir_ignatov@slav.uni-sofia.bg
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Трагичният опит във фронтовата действителност подтиква обремененото съзнание към ревизиране на преживяното, към подреждане на разпилените места на паметта за разгръщането на по-цялостната картина на скръбната спектакловост на бойното поле, в която висотата на войнския дух и припознатата собствена незначителност и обреченост чертаят полосите на едни от най-необратимите и крайни покушения срещу човека и неговите нравствени начала.

Животът сред окопите изведнъж налага преподреждането на вертикалния ценностен ред на обреклия се на оръжието, за когото поривът и съмнението, очакването и безнадеждността са непреодолимият отреден жребий, виждан понякога като „чистилище, през което трябва да мине душата, преди да стигне усмихнатите лазури на вечността“… (Liliev 2024, p. 119).

В българската политическа и военна история има конкретни характерни географски обекти, които отдавна са преодолели своята пространствена означеност и са започнали – метонимично – да се свързват с устойчиви представи за чест и дълг, превърнати в свят и съдба. Такова място несъмнено е Дойран, чието име вдъхновява и задължава, предизвиква възторг и подтиква към преклонение пред проявленията на общностната посветеност.

Какво стои обаче отвъд бойната слава и достиженията на човешката воля, изявени в най-екстремалните положения на обруганото битие на фронта? Колко струва орденът „За храброст“, когато покрусената майка едва-що е по-лучила от фронта злокобното писмо с измачканата фотография на непрежалимия си син…? Може ли в пресъздаването на преживяното чрез писането да се случи своеобразното освобождаване от завладелия душата ужас и страх?

Пред подобни въпроси би могъл да се изправи читателят чрез книгата „Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918“ (изд. „Българска история“, 2024) – прецизно съставен от Владислав Карагеоргиев том, представящ отделните етапи от тежките сражения на българската армия срещу английски, френски и гръцки войски (август 1916 – септември 1918). Приведените спомени, разкази, откъси от дневници на участници в Дойранската епопея – дивизионни, полкови, дружинни и взводни командири, подофицери и редници, военни кореспонденти – разкриват света на войната като бит и ежедневие, които налагат други, различни стратегии за пребиваване и оцеляване, отвъд триумфа и опиянението от него. Получил се е особен полифонизъм, непосредствено представящ (на места с натуралистичен патос) и одухотворяващ съответните образни конкретизации на тази тригодишна позиционна война, обединени от гласовете на страданието.

Сближени по такъв начин, отделните текстове диалогизират помежду си върху основата на документално-достоверната положеност на изображението, на открояването на индивидуалната присъственост в него, обуславяща напрегнатата, противоречива събитийност, на авторефлексивните основания на Аза, чието съзнание в усамотението по време на затишие търси дирите на спомена за изгубения дом, но и властно претворява в редките часове на сън множеството собствени малки разрушени светове сред баталната действителност – окопа, землянката, оврага, видени в своята парадоксална двойственост едновременно като убежище и лобно място.

Независимо дали повествованието ще е подробно и последователно, с усет към значимостта и символиката на всеки един образотворчески детайл, или напротив – ще се разкрива динамично, фрагментарно, телеграфно – съобразно натюрела на пишещия, то по особен начин приобщава към психологическите измерения на бойните съпреживявания, към потребността от екстериоризиране на „свръхчовешката тежест“ на модерното „самотно съзнание: Pro Patria“… (Milev 2024, p. 85), към всеобемащото безсилие пред провидените изтъняващи нишки на живота.

Структурно-композиционната организираност на сборника позволява проследяването на „ехото от окопите“ в неговата хронологическа последователност и причинно-следствена откроеност. За тяхното фактологично прецизиране с оглед напрегнатия обществено-политически контекст на времето особено спомага предговорът на Вл. Карагеоргиев, но своята пояснителна функция имат и уводните думи – също подготвени от съставителя, към всеки един от трите дяла (съответно за 1916, 1917 и 1918 година), почиващи на много имена, примери, съпътстващи явления, илюстрирани и обяснени със знакови документални свидетелства.

Важно е да се уточни, че немалко от приведените текстове (спомените на Борис Костурков, Димитър Осинин, Иван Георгиев, Бочо Загорски, Христо Петашев) се публикуват за първи път и така придават пред читателя нови характерни щрихи върху ретроспективно възстановената съ-битийна фронтова посветеност в инак необятната литература за Първата световна война.

Яйцевидната погранична височина, означена с пирамида 51 (Panev 2024, p. 91), която Плевенският полк брани на Южния фронт повече от две години, се превръща в основен обект на изображение, сближил толкова разнородни почерци в точката на разрастващия се скепсис, който обезличава служещите до „безволна сган“ (Kosturkov 2024, p. 67), но и на хуманистичната вяра в победата на духа над абсурдността на света. Тя е средище на фактологичната точност (описанията на най-тежкия и упорит бой, станал на това място на 26 ноември 1916 − вж. уводните думи към Panev 2024), на зловещо-гротескна събитийност (фелдфебелът, който изкопава гроб за… откъснатия крак на убития от снаряд селянин, защото добре познава „селската душа, за която смърт без гроб не можеше“ – Syarov 2024, p. 50), на социално изобличителен размисъл за аспектите на войната (злоупотребите в тила от страна на властта, заради които младшият началник на Дойранската позиция саркастично ще отбележи, че докато едни вардят родината, други търгуват с нея – вж. Krastev 2024, p. 81).

Когато военновременният живот стане бит и навик, започват да се заличават границите спрямо едно все по-далечно преди и да се осъзнава непостижимостта на така очакваното и бленувано някога утре. До сетивата достига обуславящата пряко видимото „необикновена музика“ (Vazov 2024, p. 134), в която с потискаща ритмичност се преплитат гърмежите във въздуха, бръмченето на аеропланната ескадра, разривите на бомбите върху земята, тракането на картечниците (Vazov 2024, pp. 133 − 134). А угнетеното съзнание – сред неимоверното жизнено напрежение, при постоянната грижа за събиране на разузнавателна информация и при неспирното усилие за укрепване на бойния морал у войниците – възпроизвежда еднакво непредвидимите крайни емоционални състояния: радостта от победата и от поетия обратен път към дома при последвалия отпуск и покрусата заради мъртвия брат, служил в същия полк, която бива усилена от усещането, че точно на 40-ия ден от смъртта му той е отново в бащината къща…

Бомбардировките, отбранителните боеве, предаването на дадената позиция, първата газова атака… − сменят се една след друга картините на наситения фронтови мизансцен, докато сторената равносметка не оставя отделния Марсов служител объркан, раздвоен в своето очакване на смъртта.

Някои от приведените свидетелства на участници в Дойранската епопея, наред с другото, поставят и един интересен частен въпрос – какъв е образът на четящия човек на фронта и как ежедневното пребиваване между живота и онова мистично отвъд определя избора му на четиво. В това отношение „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте или „Грациела“ от Ламартин се оказват наистина значещи.

Друг важен детайл от образно-съдържателната структура на сборника представлява подробното описание на писателя поручик Димо Сяров на артилерийския обстрел на немската подслушвателна станция, при която е командирован Гео Милев, и съответно – на тежкото раняване на поета. В обективно предадения личен спомен се състои и горчивата оценка за всевладеещата екстремална събитийност, подчинила на неумолимите си закони ярката интелектуална индивидуалност:

Англичаните почнаха силна артилерийска подготовка за майската офанзива. В долинката непрестанно избухваха снаряди. И на 29 април 1917 година една граната избухна точно пред входа на пещерата. Парче от нея удари Милев точно в дясното око и му счупи черепа. В момента на раняването той е седял пред апарата със слушалки на уши. Германските му другари веднага го отведоха в техния превързочен пункт, който беше наблизо до езерото. Оттам го препратиха пак в тяхната болница в Скопие. Ходи даже и в Берлин. За него се положиха всички възможни грижи. Спасиха живота му, но окото изтече. И кожата върху счупения череп бе криво зарасла. Набави си синьо изкуствено око, но пак раненото място представляваше некрасива гледка. И за да го прикрие, след войната Гео Милев спусна буен кичур от косата си. Пъхаше го под тъмното стъкло над дясното си око. Измисли си една оригинална „декадентска“ прическа, която правеше силно впечатление. Който го видеше само един път, не можеше да го забрави повече никога. А оцелялото му око доби нов, малко тъжен, но силен блясък. (Syarov 2024а, p. 165)

Така и втората част на книгата, посветена на бойните действия от 1917 г., по своеобразен начин утвърждава вярата в идеала като изстрадана ценност въпреки стихийно прекрояваните – материално и духовно – житейски пространства.

Посветеността на оръжието изравнява, уеднаквява, предопределя насилствено наложеното битие на машиналната повторяемост. Попаднали в неговия плен, войниците по нищо не се различават, нищо не ги дели, те „живеят своя общ живот, със своята обща душа – душата на подземните хора“ (Raynov 2024, p. 220). Затова и всеки техен поглед над окопа, устремен към широките перспективи на „балканите, зад които са родени“, бива изпълнен с едно „светло примирение“, „присъщо само на мъдреца“ (Raynov 2024, p. 221).

Продължителното съществуване сред страха, лишенията и болестта (свистящата песен на туберкулозата е не по-малко зловеща от тази на барабанния огън…) понякога – в сюблимността на случая – провокира организирането на целия вътрешен потенциал на човека (в текста на Сергей Румянцев например е показана знаковата трансформация на образа на пленниците във въоръжен отряд), но в други условия разкрива неговите най-отблъскващи страни, бележещи една потискаща с измеренията си нравствена деформация (нашите мародери, които взимат дрехите, портмонетата, златните коронки от зъбите на мъртвите англичани – вж. Zagorski 2024, p. 286).

В този порядък пресъздаването на събитията от 1918 г. продължава и смислово нюансира изведените в предходните два дяла идейно-тематични линии. И тук се запазва структуроорганизиращата линия на книгата: човекът, с изтерзаната душевност и тегнещата умора от живота, в неговия „свръхумствен, непостижим ужас“ (Osinin 2024, p. 268), чийто образ се разполага в контекста на универсалните ценностни основания на принудителната съ-битийност отвъд политическите обстоятелства и военностратегическите ходове.

Необходимо е да се отбележи още, че в полиграфично отношение „Ехо от Дойранските окопи“ прави впечатление и с приложения богат снимков материал, придаващ документално-достоверна основа на внушенията в отделните текстове.

Разгледаното ново издание, посветено на Дойранската епопея, в целостта си представлява своеобразен макросюжет за пътищата към историческите победи и триумфи чрез изявяваните тъкмо в ситуация на кризис войнски добродетели (и то не само заради действащата генералска заповед, но преди всичко спрямо един възприет и следван дълг). Неговата генеративна точка обаче не е единствено самопожертвователният и славен български войник, но и човекът – в своята обобщеност и универсална означеност: уязвим, страдащ, обречен, който, сред грохота на случващото се, в естествен порив изповядва: „щŽ ми се живот“ (Milchev 2024, p. 243). И от висотата на овладяната позиция двата образа еднакво добре се различават, отправяйки в просветлената тъга на спомена посланията си и към днешния ден.

ЛИТЕРАТУРА

ВАЗОВ, Вл., 2024. Ужасна е войната! Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 −1918. Съст. Владислав Карагеоргиев. София: Българска история, с. 125 − 136.

ЗАГОРСКИ, Б., 2024. Боевете в десния подучастък. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918. Съст. Владислав Карагеоргиев. София: Българска история, с. 282 − 286.

КОСТУРКОВ, Б., 2024. Моите страдания. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918. Съст. Владислав Карагеоргиев. София: Българска история, с. 51 − 70.

КРЪСТЕВ, Г., 2024. Фейлетон, който не се нуждае от заглавие. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918. Съст. Владислав Карагеоргиев. София: Българска история, с. 76 − 81.

ЛИЛИЕВ, Н., 2024. Нощ над Поленин. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918. Съст. Владислав Карагеоргиев. София: Българска история, с. 118 − 120.

МИЛЕВ, Г., 2024. При Дойранското езеро. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918. Съст. Владислав Карагеоргиев. София: Българска история, с. 82 − 89.

МИЛЧЕВ, Н., 2024. Записки в окопа. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918. Съст. Владислав Карагеоргиев. София: Българска история, с. 222 − 243.

ОСИНИН, Д., 2024. В галерията на „Бастион № 3“. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918. Съст. Владислав Карагеоргиев. София: Българска история, с. 266 − 276.

ПАНЕВ, Г., 2024. 51. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918. Съст. Владислав Карагеоргиев. София: Българска история, с. 90 − 94.

РАЙНОВ, Н., 2024. На „Цербера“. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918. Съст. Владислав Карагеоргиев. София: Българска история, с. 216 − 221.

СЯРОВ, Д., 2024. Бежанци. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918. Съст. Владислав Карагеоргиев. София: Българска история, с. 46 − 50.

СЯРОВ, Д., 2024а. Как бе ранен Гео Милев. Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918. Съст. Владислав Карагеоргиев. София: Българска история, с. 157 − 165.

REFERENCES

KOSTURKOV, B., 2024. Moite stradaniya. Eho ot Doyranskite okopi. Spomeni na uchastnitsi 1916 − 1918. Sast. Vladislav Karageorgiev. Sofia: Balgarska istoriya, рр. 51 − 70.

KRASTEV, G., 2024. Feyleton, koyto ne se nuzhdae ot zaglavie. Eho ot Doyranskite okopi. Spomeni na uchastnitsi 1916 − 1918. Sast. Vladislav Karageorgiev. Sofia: Balgarska istoriya, рр. 76 − 81.

LILIEV, N., 2024. Nosht nad Polenin. Eho ot Doyranskite okopi. Spomeni na uchastnitsi 1916−1918. Sast. Vladislav Karageorgiev. Sofia: Balgarska istoriya, рр. 118 − 120.

MILEV, G., 2024. Pri Doyranskoto ezero. Eho ot Doyranskite okopi. Spomeni na uchastnitsi 1916 − 1918. Sast. Vladislav Karageorgiev. Sofia: Balgarska istoriya, рр. 82 − 89.

MILCHEV, N., 2024. Zapiski v okopa. Eho ot Doyranskite okopi. Spomeni na uchastnitsi 1916 − 1918. Sast. Vladislav Karageorgiev. Sofia: Balgarska istoriya, рр. 222 − 243.

OSININ, D., 2024. V galeriyata na “Bastion № 3”. Eho ot Doyranskite okopi. Spomeni na uchastnitsi 1916 − 1918. Sast. Vladislav Karageorgiev. Sofia: Balgarska istoriya, рр. 266 − 276.

PANEV, G., 2024. 51. Eho ot Doyranskite okopi. Spomeni na uchastnitsi 1916 − 1918. Sast. Vladislav Karageorgiev. Sofia: Balgarska istoriya, рр. 90 − 94.

RAYNOV, N., 2024. Na “Tserbera”. Eho ot Doyranskite okopi. Spomeni na uchastnitsi 1916 − 1918. Sast. Vladislav Karageorgiev. Sofia: Balgarska istoriya, рр. 216 − 221.

SYAROV, D., 2024. Bezhantsi. Eho ot Doyranskite okopi. Spomeni na uchastnitsi 1916 − 1918. Sast. Vladislav Karageorgiev. Sofia: Balgarska istoriya, рр. 46 − 50.

SYAROV, D., 2024a. Kak be ranen Geo Milev. Eho ot Doyranskite okopi. Spomeni na uchastnitsi 1916 − 1918. Sast. Vladislav Karageorgiev. Sofia: Balgarska istoriya, рр. 157 − 165.

VAZOV, Vl., 2024. Uzhasna e voynata. Eho ot Doyranskite okopi. Spomeni na uchastnitsi 1916 − 1918. Sast. Vladislav Karageorgiev. Sofia: Balgarska istoriya, рр. 125 − 136.

ZAGORSKI, B., 2024. Boevete v desniya poduchastak. Eho ot Doyranskite okopi. Spomeni na uchastnitsi 1916 − 1918. Sast. Vladislav Karageorgiev. Sofia: Balgarska istoriya, рр. 282 − 286.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.