Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/1, стр. 26 - 31

ОПИТ ЗА НОВ ПРОЧИТ НА ТВОРБИТЕ НА ИЛИЯ ВОЛЕН

Емилия Пернишка
E-mail: emily36@abv.bg
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski prohod blvd. bl. 17
1113 Sofia Bulgaria

Резюме: Ил. Волен изразява актуални днес когнитивистки виждания за мястото на езика в човешкия живот и мислене десетилетия преди налагане на когнитивизма в науката. Той вижда и използва думата като „минало, история, бит“. Чрез концепти като реката, баира, слънцето, нивите, крушата, селския дом и др., свързани с богати асоциации, в разказите си писателят отразява мисленето, картината на света на българина от определена епоха.

Ключови думи: cognitivisme, poetic concepts, Bulgarian villagе

Стилистиката на Илия Волен обикновено е коментирана от литературоведи. За езика му с основание се отбелязва, че е изключително поетичен и образен, че това е автор, който „стига до възхвала на словото, придобиваща религиозно измерение“ и че „малцина са писателите у нас, които така любовно оглеждат всяка отделна дума“ (Недков: 371, 372). Наистина, естетическата наслада при възприемане на творбите на този наш писател е необикновена и се дължи до голяма степен на високопоетичния изказ, създал незабравими картини от живота на българското село. Вероятно литературоведският подход най-задълбочено може да представи естетиката и образния свят на писателя. Но четейки неговите есета и разкази днес, аз бях поразена от дълбочината и съвременното проникновение на писателя във вижданията му за езика и от пълния синхрон между неговите преценки, прозрения и собствената му стилистика. Илия Волен в разсъжденията си за езика изпреварва далеч времето си и с големия си усет изказва постановки, присъщи на най-съвременното виждане в езикознанието – когнитивизма.

Когнитивният подход се налага в лингвистиката от последните две десетилетия предимно като противопоставен на структуралисткия. Той предполага изследване на езика във всичките му разнообразни връзки с човека, с неговия интелект и разум, с мислителните и познавателните процеси и с механизмите и структурите, които ги определят (Демьянков, 1994: 18). В по-тесен план предмет на когнитивната наука е човешкото познание, или с по-използвания термин – човешката когниция, разбирана като „взаимодействие между системите на възприятие, репрезентиране на знанията и обработка на информацията, която идва до човека по различни канали“ (пак там). Утвърждава се, че езиковите единици, изрази, категории не просто именуват осъзнатите в човешкото мислене обекти, а са много по-дълбоко свързани с възприемането, образа на света от индивида, народа или дадена социална група и в цялостното си съдържание формират и отразяват, представят опознаването и виждането по определен начин на действителността от тези субекти, създават определена от езика нечия „картина на света“. Основна е идеята, че когнитивният свят на човека може да се изучи по неговото поведение и дейност, голяма част от които протичат при участие на езика. Именно той позволява достъп до този ненаблюдаван свят и до структурата на човешкото съзнание (Кубрякова, 1994: 37).

Сентенциите на Илия Волен за мястото на езика в човешкия живот и мислене, събрани днес в книгата „Вникване“ (Волен, 2005), са публикувни предимно през 1961 до 1978 г. Те забележително изпреварват съвременната научна мисъл и много напомнят когнитивните постановки.

Връзката между думата и мисленето е изразена там много красиво: „Ние не можем да делим мисълта от думите“, тъй като думите са „цялата онази словесна риза“, в която е облечена мисълта, те са „багрите, с които писателят рисува образа на своята мисъл“, „нотите, които определят мелодията на фразата“.

Разбира се, по същество подобно разбиране на връзката език – мислене като „материалната част, плътта на мисълта“ е присъщо и на предходната наука и на философията още от ХІХ в., в него няма нещо неизвестно. Но И. Волен достига до когнитивистки поглед, когато твърди, че „езикът е нужда и творение на човека“, че „създаването на една дума е творчество“ на народа, че тя е „външният, „видимият“ израз на човека, на душевния му живот, възпитание, среда, ниво; външният, видимият израз на едно общество, на един бит, на една епоха“. Както отбелязах, централната постановка на когнитивната лингвистика е твърде сходна – езикът не просто е вплетен в един или друг тип човешка дейност, а той образува нейната речемислителна основа. Много близко е виждането на писателя за самия език като познание, а не само като израз: „Думата е минало, история, бит“, тя разкрива миналото на народа, неговите култове и философия. Отбелязвайки, че човекът измисля, създава думата по необходимост, докосвайки се до реалността, „в своето ежедневие, в своята борба за хляб и живот“, писателят си поставя въпроса: „Отгде наистина идва това езиково майсторство на народа ни?“. И си отговаря: „Струва ми се – от абсолютното познание. У народа опознаването на животае равно на живот. И когато следователно говори народът, говори всъщност живият живот“.

Илия Волен прониква неусетно в основния характер на езика, отбелязван от съвременната наука в духа на хумболтианството като антропоцентризъм. Показателни са изразите-сентенции: „Морето на езика се пълни от много реки, но над всички тях е реката чудо – човекът“. „Което не се отнася до човека, е излишно“. Оценявайки дълбочината на подобно прозрение в есетата на Волен за езика, преди десет години и Здравко Недков заключава: „Словото се превръща в най-автентичното и индивидуално участие на човека в тайните на света“ (Недков, 2005: 372)

Откровението на Илия Волен, че езикът не е форма, не е само „словесна риза“, а в действителност е „вътрешната“, същинската част на творбата, е проявено най-добре в самата негова творческа практика, в езика напр. на неговите разкази. В тях можем да набележим, в духа на когнитивната лингвистика, отделни думи-концепти, които представят познание за един определен свят с неговия бит, мислене, време. Според мен такава лингвистична гледна точка плътно се приближава към литературоведския подход към думатаобраз, но може би в някаква степен го допълва и обогатява.

Известно е, че текстът е обективна проява на съзнанието (Пятигорский, 1996). Той носи интенция, като дело, изказ на творческата личност, на личностното виждане и изразяване. В художествения текст думата има много по-богато съдържание, отколкото според своето номинативно значение. Тя е знак на определен свят, мислене и на психическото състояние, както и на целия опит, мислене и чувства на автора. Чрез думата той не само отразява, описва определен обект, а създава и втора реалност – познание за мисленето, за картината на света – своята и на определен социум. Създава се отношението не само текст – действителност, но и текст – автор, текст – народ.

Това значително обогатеносъдържание се изразява чрез термините концепт, концептосфера – основни теоретични и работни понятия на когнитивната лингвистика. Интенцията в концепта, втората реалност, има много пластове – народностни, личностни, исторически, психологически и т. н., които се определят и като „митологично значение“. Това почти необозримо богато съдържание се създава благодарение на всички асоциации за определена действителност – централни и периферни, които, от една страна, говорещият (в случая писателят), а от друга, възприемащият (читателят) свързва с това понятие и които често са непредвидими.

Без да имам за цел да разглеждам цялото богатство на тяхното съдържание в този план, ще набележа накратко няколко такива концепта, чрез които Илия Волен представя българското село, формира понятието, което той (а и българинът изобщо) има за него. От когнитивна гледна точка, в този случай обръщаме внимание на думата като показател, познание за една среда, за душевния свят на определени герои, на определен бит и епоха, за стереотипа на едно езиково и културно съзнание. Благодарение на личния си опит и усета си за народопсихологията чрез посочените и още редица подобни концепти писателят успява да ни въведе в света на българското село, общо взето – във възприемането му докъм средата на миналия век, при това – на селото в Северна България, в Дунавската равнина.

Такива са например няколко образа-схеми (в понятието на Джонсън, 1987), пресъздаващи образа на селската природа, селската околност.

а) На първо място това е концептът реката и нейният брод и окръжаващите я върби. Реката е неизменен атрибут на селото: ако човек погледне селото, той вижда „реката – извита около него като сърп, сините скали покрай нея и гористите баири наоколо…“; героят „прегази реката на брода и тръгна по течението є“, работниците „се поразпущаха на веселие под сенчестите върби на поляната до зелената река“, „гъски някъде по реката се разкрякаха“, „Отдоле тече голяма река и бистра, бистра като сълза. Отсреща се издигат високи сини скали и до тях зелен върбалак“. Реката присъства почти във всеки разказ на писателя.

б) Втори подобен концепт е баирът – неотделим от хълмистата Дунавска равнина, а и от други краища на страната, но там понятието се назовава с поне десетина думи още (хълм, рид, рът, рътлина и др.), използвани например от Вазов. У И. Волен то е само баира, така както го назовава севернобългарският селянин, а и гражданин: „Слънцето се спуска зад зелените баири“ или е „сложило пролетната си главичка на баира“, „баирите поруменяват“ и т. н.

в) Част от типичните за селото концепти са нивите и плодовете на селския труд: нивите „викат“ селянина, „молят го да забие ралото в черната влажна пръст“, защото „е грехота да оставим така нивиците“, там радват окото „избуяли жита“, „златистозелени жита“, „жълти житни вълни“, „тежки класове“, „златното зърно“, „житата миришеха вече на хляб“. В нивите другаде се зеленее „вретенясала ръж“ или „морето от кукуруз“, „кукурузите бяха стигнали до колене“.

г) Особено показателен за рисунъка и виждането за селския кър е концептът за крушата – основен вид дърво, който отбелязва Волен: „работниците спряха до крушата, дето всякога спираха“, на някого „при делбата… бе се паднала нивата при голямата круша”, въжето за връзване на снопите „затрупват под дивата круша, да се не къса“, жената „окачи торбите на крушата и легна насянка“.

д) Част от тази специфична концептуална рамка са и неразделните помощници на селянина – говедата: това са преди всичко биволите – също особено присъщи за севернобългарското село: „биволиците с напечени от слънцето гърбове“, „биволиците са изяли овесеницата“, едно момиче на кола „побутваше с остен биволицата“, те мучат, „слизат от паша“. Освен тях това е конят, който „заклюсва в селската кал“, или „телицата“, която „гледат като дете“ и т. н.

Могат да се посочат много още подобни образни схеми, които създават концептосферата за селския бит: къщата на селянина – „двуетажна, покрита с бели тенекии, които блещят на слънцето“, с втори етаж, „издаден над улицата“, „с червено боядисани врати и капаци“, или пък „белите грейнали котли на една мома“, „торбичката с хляб и гърненце боб“, която героят нарамва на тръгване, „сините дънести потури с три-четири пръста гайтани“ на дядо Панко и много още. Те са лингвокултурните стереотипи, присъщи за културното съзнание както на героите, така и на писателя. Изградени са, както и самата негова езикова компетентност, в опита му в същата тази социална среда и затова пресъздаденият чрез тях образ на селската действителност е правдив, жив.

Концептуализацията на света в мисленето на българския селянин е постигната не само в конкретни, предметни, но и в редица абстрактни понятия – напр. използваните метафори, понякога диалектни или разговорни думи, показват виждането на героите за времето: то е нещо, което постоянно се движи („протече времето“, „лятото си отиде“, „Мургата завлече още един месец и отели мъжко“; понякога времето „се е спряло и стои на едно място“); метафората за движение представя и развитието на личния живот – „Руси пристигна за женене“ (т. е. стана, порасна). В концептуализацията на българина времето се измерва и проявява чрез определени конкретни моменти и събития („къде обед се върна“, „след дветри зими стана на години и Янко“, „като превалиха великите пости“, „по копане 14 ще стори и момичето“). В този начин на представяне отново се долавя тясната връзка между виждането на писателя за езика като начин на живот на народа и използването му за представяне на този начин на живот.

Но има и концепти, които са присъщи на индивидуалния ментален свят на писателя и създават индивидуални особености в неговия стил. Такъв откриваме в образа на слънцето, винаги персонифициран с възхищение и дори с любов и нежност. В текста на Илия Волен слънцето е почти винаги част от опоетизираната обща природна картина. То маркира времето и обикновено развеселява, внася жизнерадост: сутрин то „ще пристигне от изток“, ще „изскочи над куршумените рудини“, то „току-що бе сложило пролетната си главичка на баира“; след пладне „жълтото пролетно слънце сякаш бе слязло по-ниско, игриво блестеше и заливаше прясната зеленина в смях и топлина“; а в горещата лятна вечер „слънцето благославя морното селце за сладък сън“. „Жадно за хладина, то не откъсва поглед от реката“; по време на трудовото ежедневие „слънцето е завряло глава между два клона и дърпа, криви изкъпаното си светло лице“. Слънцето в разказите на Илия Волен е концептуализирано като част от персонажите. То внася чувство, живот в образа на природата или споделя преживяванията на героите: „Слънцето светеше над сами върхарите и като че вървеше заедно с него [героя] нагоре“; когато в един от разказите посред жътва на нивата се ражда дете, „слънцето се качило на самия връх на едно дърво и се тресе от радост, лицето му трепере от смях“.

Набелязаните няколко езикови образа само маркират таланта на Илия Волен да улавя особено показателни структурни елементи от изградената у българина концептосфера на селската природа и работна среда, от манталитета, виждането на българския селянин за социално най-значимото в неговия живот – понятията, свързани с труда му: добитък, ниви, добив. Едновременно с това, като се съпостави мястото на тези структурни компоненти като художествено градиво с изказаните от писателя теоретични разсъждения за същността на езика като израз на народното съзнание, както и – в някои есета – за подбора, използването на езиковите средства в творчеството, се открива един необикновено мъдър мислител и автор, който вероятно е между първите у нас, които самородно, от собствен опит, а не под чужди философски влияния стигат до истини и идеи, появили се в световната наука няколко десетилетия по-късно.

ЛИТЕРАТУРА

Волен, Илия (2005). Вникване. С. 383 с.

Демьянков, В. З. (1994). Когнитивная лингвистика как разновидность интерпретирующего подхода. Вопр. языкознания, 1994, кн. 4, 17 – 31.

Кубрякова, Е. С. (1994). Начальные этапы становления когнитивизма: лингвистика – психология – когнитивная наука. Вопр. языкознания, 1994, кн. 4, 34 – 47.

Недков, З. (2005). Есеистиката на Илия Волен. „Вникване“. Есета, бележки, размисли”. С., 367 – 375. (публикувана за първи път през 1995 г.).

Пятигорский, А. (1996). Мыфологические размышления. Лекции по феноменологии мыфа. Москва.

Федюченко, Л. Г. Общие положения когнитивной семантики (frgf. utmn.ru/journal/№20/text09).

Johnson, M. (1987). The Body in the Mind: The Bodily Basis of Meaning, Imagination, and Reason. Chicago.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.