Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/6, стр. 599 - 609

НАГЛАСИ ЗА ЧЕТЕНЕ (ПРОУЧВАНЕ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ)

Деспина Василева
OrcID: 0000-0003-4534-0634
E-mail: dmvasileva@uni-sofia.bg
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: В статията е представено проучване на нагласите към четенето на българските ученици. Участват 517 участници, от които 337 момичета и 180 момчета на възраст между 13 и 18 години от София и други градове в България. Проучването се реализира чрез 5-модулна анкета, обхващаща 74 твърдения в групите: „Когато чета“, „Най-често чета“, „Кога чета“, „Предпочитам да чета“, „Намирам информация от“. Всяко от твърденията се оценява по 5-степенни скали на Likert, като са използвани две за оценки на съгласие и три за оценки на честота. В статията се представя анализ на резултатите от проучването. Установява се следното: предпочита се четенe в онлайн среда и на екран пред четене на хартия; наблюдава се липса на добре овладени метакогнитивни умения за четене; основен източник на информация става интернет средата.

Ключови думи: нагласи; четене на хартия; четене на екран; стратегии при четене; метакогнитивни стратегии

Понятието „нагласа“ се приема като ключово за психологическите, социологическите и поведенческите науки. Обикновено нагласите се формират въз основа на опита и са повлияни от културата и социалната среда. В българоезичната литература понятията „нагласа“, „атитюд“ и „отношение“ се използват обикновено като синоними и назовават поведенческата и емоционалната реакция към определен обект, субект, явление. Сава Джонев дефинира атитюда като „организирана предразположеност към отговор в благоприятна или неблагоприятна посока спрямо специфичен клас социални обекти“ (Dzhonev, 1996: 213) и приема възгледа за наличието на четири компонента в структурата на атитюда: когнитивен, афективен, оценъчен, поведенски. Реакциите при четирите изяви на атитюда са насочени към обект/субекта. Когнитивният компонент „представлява цялата сума от вярвания, всичко, което индивидът знае за обекта на нагласата“ (Dzhonev, 1996: 213), афективният компонент е онова, „което индивидът чувства спрямо обекта“ (Dzhonev, 1996: 213). Именно афективният компонент поражда оценката – положителна или отрицателна. Поведенският компонент представлява „предразположение към отговор, зависещ от вярванията относно обекта на позицията и оценъчните съждения спрямо него“ (Dzhonev, 1996: 213). Тъй като нагласите са в пряка зависимост от индивидуалните предпочитания, те са количествено и качествено измерими чрез стандартни методи (въпросници), както и чрез метода на сравнителното сканиране (cSM). „Философският аспект на този вид психофизичен анализ косвено е свързан с евентуалната роля на генетично пренасяната информация и информацията, придобита чрез „imprinting“ (Panov, 2000: 119). Нагласите (свързани с предпочитанията, които се пренасят генетично от родителите и/или се формират от околната социална среда) са, като цяло, индивидуални и подлежат на измерване – както от тип „изследване на отделен случай“, така и чрез групов анализ на т.нар. „референтни зони“ (по проблема виж повече у Панов, 2000).

Що се отнася до обучението по български език и литература, опити да се изследват нагласите към текста, са правени, описани като педагогически експеримент и отнесени към аспектите на литературното писане. Отношението към четенето е основата, върху която от образоваща гледна точка може да се подходи, за да се конструират методическите решения. Още повече че учениците влизат в училище с вече изградени нагласи към обектите, а това предполага образованието „да се превърне в сложна дейност по трансформация и модификация на вече наличните представи, идеи, нагласи“ (Peeva, 2012: 66).

В изследването по-долу представяме проучване, установяващо нагласите към четенето, като акцентът е поставен основно върху поведенческия и оценъчния компонент.

1. Цели и задачи на проучването

Основна цел на настоящото проучване е да се установят нагласите за четене на учениците, като акцентът се поставя върху поведенческите прояви на участниците.

Задача на проучването е да се провери кои типове поведение са характерни за учениците при работа с текст по отношение на степен на овладени когнитивни и метакогнитивни стратегии за работа с текст, предпочитана среда на четене, предпочитано време за четене, предпочитан вид и жанр на прочетения текст, предпочитани източници за намиране на информация.

2. Материал и метод на проучването

2.1. Участници

Изследването обхваща 517 участници, от които 337 момичета и 180 момчета, на възраст между 13 и 18 години от София и други градове в България.

2.2. Инструментариум

Проучването се реализира чрез 5-модулна анкета, обхващаща 74 твърдения с множествен избор в групите: „Когато чета“, „Най-често чета“, „Кога чета“, „Предпочитам да чета“, „Намирам информация от“. Всяко от твърденията се оценява по 5-степенни скали на Likert, като са използвани две за оценки на съгласие и три за оценки на честота.

За модула „Когато чета“ скалата е: 1 (много рядко), 2 (рядко), 3 (понякога), 4 (често), 5 (много често).

За модула „Най-често чета“ скалата е: 1 (напълно не), 2 (по-скоро не), 3 (колкото да, толкова не), 4 (по-скоро да), 5 (напълно да).

За модула „Кога чета“ скалата е: 1 (много рядко), 2 (рядко), 3 (понякога), 4 (често), 5 (много често).

За модула „Предпочитам да чета“ скалата е: 1 (напълно не), 2 (по-скоро не), 3 (колкото да, толкова не), 4 (по-скоро да), 5 (напълно да).

За модула „Намирам информация от“ скалата е: 1 (много рядко), 2 (рядко), 3 (понякога), 4 (често), 5 (много често).

Първият модул обхваща твърдения, свързани с поведението при четене на участниците и проверява степента на овладени метакогнитивни стратегии и стратегии за учене при боравенето с текст. Присъстват твърдения, отнасящи се до готовността на учениците:

– волево да запомнят част от информацията (напр. „опитвам се да запомня главното в съдържанието на текста“, „запомням понятията в научен текст“);

– да откриват причинно-следствени връзки и да систематизират прочетеното (напр. „правя изводи и обобщения“, „търся причинно-следствените връзки в текста“, „водя бележки“, „подреждам информацията в таблица“);

– да разширяват обхвата на осмислянето на текст по време на прочита, като го свързват със собствения опит или с други, отнесени към проблема текстове (напр. „хрумват ми нови идеи“, „свързвам прочетеното с нещо познато“, „обсъждам с други хора прочетеното“, „оценявам информацията в текста според знанията си“, „формулирам въпроси за информацията, която е недостатъчна“, „проверявам източника на информация“, „разбирам манипулациите в текста“);

– да перифразират и преформулират съдържанието на текст (напр. „опитвам със свои думи да обясня какво съм разбрал/а“, „проверявам в речник или в други книги непознатите думи“, „подчертавам важното в текста“, „препрочитам абзаци, които ме затрудняват“, „правя резюме на прочетеното“, „преписвам отделни цитати, които ме впечатляват“).

Вторият модул се отнася до предпочитани жанрове и типове текстове (художествени романи, чужда литература, разкази, фентъзи, българска литература, новини в интернет портали, приказки, исторически романи, писма в електронна поща, блогове, енциклопедии, стихотворения, есета, каталози, обяви, закони, правилници, наредби, пътеводители, справочници), до предпочитани източници на информация (на екран, научнопопулярна литература в книги, вестници, списания на хартия, научнопопулярна литература онлайн), както и до предпочитани места и условия за четене (вкъщи, по собствено желание, за забавление, в свободното време, за училище, в превозно средство, по принуда, в парка, в библиотека).

Третият модул се отнася до предпочитано време и условия на четене (информация от социалните мрежи, на почивка, всеки ден, вечер преди сън, веднъж седмично, само пред родителите), като акцентът е върху установяване на регулярността на четенето.

Четвъртият модул обхваща твърдения, отнасящи се до обема, яснотата и тематиката на текстовете (предпочитам да чета текстове: на български език; с ясни думи; за отношенията между хората; дълги текстове над 100 страници; за природни явления; само по конкретни теми; на чужди езици; за история; само откъси, които са необходими; всякакви текстове; кратки текстове до 2 – 3 страници; за астрология; комикси).

Петият модул се отнася до предпочитани източници на информация (уеб сайтове, родители и приятели, учители, учебници, енциклопедии).

3. Резултати и анализ

3.1. Първа група твърдения (модул „Когато чета“)

Фигура 1

Най-висока средна оценка – (по скалата 1 (много рядко), 2 (рядко), 3 (понякога), 4 (често), 5 (много често), получават твърденията: „опитвам се да запомня главното в съдържанието на текста“, „опитвам със свои думи да обясня какво съм разбрал/а“, „правя изводи и обобщения“, а най-ниска средна оценка – „подреждам информацията в таблица“, „водя бележки“, „преписвам отделни цитати, които ме впечатляват“. Твърденията, които се отнасят до метакогнитивните стратегии за четене („подреждам информацията в таблица“, „водя бележки“, „формулирам въпроси за информацията, която е недостатъчна“, „правя резюме на прочетеното“, „подчертавам важното в текста“), са с ниски средни оценки – между „рядко“ и „понякога“. Учениците показват нагласа за линейно несистематизиращо четене, като по-скоро изразяват готовност волево да запомнят информацията в текста, като я възпроизвеждат, но не и да я оценяват или чрез формулиране на въпроси да търсят допълнителна информация по разглеждания проблем.

Средните стойности за твърденията „проверявам в речник или в други книги непознати думи“ и „препрочитам абзаци, които ме затрудняват“ (разположени около степента „понякога“) предполагат, че не се очаква усилие за възприемането и разбирането на текст, който съдържа неясни или непознати думи, твърдения и др. От гледна точка на методическите дейности обаче (особено при работа с урочни статии или при възприемане на научен и медиен текст) разбирането на прочетен текст е пряко обвързано с разширяването на лексикалния запас на учениците, както и с развиването на умения за повторно връщане в текста и повторен прочит на неясните в него моменти или твърдения. Подобна средна стойност има и твърдението „запомням по-нятия в научен текст“, което предполага, че в педагогическата практика по-скоро не може да се разчита на самостоятелно ориентиране в научен текст или на опит понятията в него да бъдат дефинирани, а учениците следва да бъдат насочвани към съзнателно боравене с понятийния апарат на съответната научна област.

Наблюдава се противоречие между високата средна стойност на твърдението „правя изводи и обобщения“ спрямо по-ниската средна стойност на твърдението „формулирам въпроси за информацията, която е недостатъчна“, защото посочените твърдения показват когнитивни умения, като се очаква, че при систематизирането на прочетен текст се формулират и въпроси, свързани с неяснотите в него. Разминаването може да се дължи на факта, че учениците са склонни да обобщават информацията от конкретен текст, но не да се по-зовават на други източници по темата, както и да проявяват недоверие към прочетеното, за което свидетелства и ниската средна стойност за твърдението „проверявам източника на информация“.

Високата средна стойност на твърдението „хрумват ми нови идеи“ показва, че учениците по-скоро имат нагласа да търсят идеи, да проявяват творчество при работа с текст, което пряко се отразява върху методическата и педагогическата организация на учебните дейности, т.е. можем да говорим не за неумение за разбиране на текст, а за необходимост от предлагане на методически решения, които стимулират творческата изява, както и да се осъществява плавен преход между предложените методически дейности в хода на урока (техники за аргументиране, техники за боравене с неезикови похвати при възприемането на текст, дебати, казуси, предлагане на решения върху информацията в текста и др.).

3.2. Втора група твърдения (модул „Най-често чета“)

Фигура 2

Най-висока средна оценка получават твърденията: „вкъщи“, „по собствено желание“, „за забавление“, а едва на пета позиция се подрежда твърдението „за училище“. Това показва, че четенето за удоволствие не остава пренебрегнато в моделите на поведение и може да бъде употребено като инструмент при методическото планиране, като се подхожда не от набора от предварително регламентирани текстове, а като се избират такива, които представляват интерес за самите ученици. Методическото планиране на подобна дейност не изисква усилие, защото особеностите на медийния текст, предвиден за изучаване, са определен набор, който може да бъде открит както в „нарочно“ създадените с учебна цел в урочните статии медийни текстове, така и в намерените и предпочетените от учениците такива.

В предпочитанията по отношение на жанровете на текста превес се дава на художествената литература за сметка на научни, научнопопулярни и медийни текстове. С ниски средни стойности остават и типове текстове: пътеводители, справочници, закони, правилници, наредби, което се обяснява с целта на прочита, при който за споменатите жанрове не се очаква да са ежедневно необходими. Това обаче повдига въпроса в каква степен учениците могат да се ориентират в такъв тип текстове. В противовес на предварителното очакване четенето на блогове остава с по-ниски средни стойности, което вероятно означава, че ако е вярно, че политическата проблематика не е в обсега на учениците, равнището на развитата гражданска компетентност също е ниско, което поставя под въпрос дали проектът за гражданско образование в училище изобщо се е състоял.

3.3. Трета група твърдения (модул „Кога чета“)

Фигура 3

В съгласие с предходните резултати, които показват, че четенето на екран е по-често от четенето на хартия, в третия модул най-висока средна стойност получава твърдението „Чета информация в социалните мрежи“. Причините за предпочитането на онлайн средата могат да се търсят в нейната лесна достъпност; в бързината, с която се достига до информацията; в заблудата, че за кратко време може да се получи много информация по даден проблем. Този процес трудно може да бъде спрян, но поне може да бъде насочван в посока към изграждане на рефлексивно отношение към информацията.

3.4. Четвърта група твърдения (модул „Предпочитам да чета“)

Фигура 4

Тази група твърдения се отнася до лексикалните и тематичните особености на предпочитаните типове текстове. По отношение на лексикалния състав превес се дава на текстовете с ясен и достъпен език. Това означава, че в часовете по български език може да се работи върху текстове, които съдържат неясни думи и изрази, метафоричен изказ или терминологичен апарат, като се предлагат стратегии за тяхното овладяване. Във връзка с тематичните особености на текста се дава превес на научнопопулярните текстове. Същото се отнася и до целенасочения прочит само по конкретни теми, избрани от ученика.

3.5. Пета група твърдения (модул „Намирам информация от“)

Тези твърдения се отнасят до източниците на информация, като учениците предпочитат онлайн средата като основен източник на информация. Търсенето на информация в учебници получава по-ниска средна стойност спрямо другите твърдения в групата, което може да се дължи на недоверието в учебниците, на липсата на достатъчно информация в тях, която действително представлява интерес за учениците, както и на възприемането им като помощен инструмент единствено в учебната среда.

Въз основа на данните от анкетата можем да направим следните изводи.

1. Четенето не е останало в периферията на учениковия опит, което се подкрепя и от факта, че то се реализира не по принуда, а като плод от желанието на учениците. В същото време обаче, заявената позиция за предпочитание за четене в онлайн среда повдига въпроса за избраните типове текстове, за умението при прочита да се отсяват текстове. Остава отворен въпросът дали четенето на съвременния ученик не е „плячкосващо“, хибридно и в каква степен са развити уменията за подбор на текстовете, както и каква е вътрешната представа, караща ученика да избере един или друг текст.

Фигура 5

2. Пренебрегнати остават метакогнитивните умения за четене, като се създава представата, че ученикът по-скоро чете постъпателно, с усещането, че прочитът отново става излишен, което се подкрепя и от факта, че се избират текстове, които не представляват трудност, не съдържат непознати твърдения или думи. Проектите за изграждане на интеркултурна и междукултурна компетентност, разбирана като „придобити в учебна среда знания и умения, въз основа на които се създават условия за формиране на такива отношения към родната култура (…), необходими за изграждане на качества на „междукултурната личност“ на ученика“ (Mavrova, 2016: 218), остават пренебрегнати. Като потвърждение данните в представеното проучване не показват ясно заявена оценъчна позиция при работата с текст. Може да се говори за „колебливо“ изградено рефлексивно отношение на учениците към разглежданата проблематика.

3. Класическите книжни тела (енциклопедии, учебници) са маргинализирани в представите на учениците и не са предпочитан източник на информация.

4. В представите на учениците четенето и търсенето на информация функционират синонимно, защото предпочитаният източник са социалните мрежи.

5. Слабо представено остава четенето на текстове, отнесени към гражданската сфера на общуване, което проблематизира възможността за активно и осъзнато участие в политическия и обществения живот и подкопава идеята за гражданското образование в училище.

ЛИТЕРАТУРА

Джонев, С. (1996). Социална психология. Общуване и личност (Том 2). София: Софи – Р.

Маврова, А. (2016). Концепт как лингводидактическая категория. Чуждоезиково обучение, 2, 217 – 224.

Панов, И. (2000). Метод на сравнителното сканиране. Аспекти на обработката и интерпретацията на психологически експериментални данни от тип „избор по предпочитание“. Българско списание по психология, 3 – 4, 118 – 142.

Пеева-Христова, Н. (2012). Литературното писане в училище. София: Свети Климент Охридски.

REFERENCES

Dzhonev, S. (1996). Sotsialna psihologia. Obshtuvane i lichnost (tom 2). Sofia: Sofi – R.

Mavrova, А. (2016). Concept as Linguodidactic Category. Foreign Language Teaching, 2, 217 – 224. [In Bulgarian].

Panov, I. (2000). Metod na sravnitelnoto skanirane. Aspekti na obrabotkata i interpretatsiata na psihologicheski eksperimentalni danni ot tip „izbor po predpochitanie“. Bulgarsko spisanie po psihologia, 3 – 4, 118 – 142.

Peeva-Hristova, N. (2012). Literaturnoto pisane v uchilishte. Sofia: Sveti Kliment Oxridski.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.