Български език и литература
Вход / Регистрация

2019/1, стр. 31 - 43

СТАНДАРТИЗИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И НАРОДОЗНАНИЕ В УНГАРИЯ – ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ ДО УЧЕБНИЯ ЧАС

Резюме:

Ключови думи:

Обучението на български език в Унгария има стари традиции. Без да се връщаме към времето на преселението на българите в Банат и на техните институции, ако спрем внимание само на последната голяма преселническа вълна от български градинари (втората половина на ХІХ и началото на ХХ век), можем да отчетем една почти 100-годишна история. Тя има своите исторически и съдържателно обособени етапи, на които ще обърнем внимание в тази работа.

Какъв е приемът, който получават българските преселници в унгарска среда? В рамките на Хабсбургската империя обучението на роден език е регламентирано още по времето на императрица Мария Терезия чрез т.нар.

Ratio Educationis 1) – закон, който поставя началото на модерното образование в Хабсбургската монархия, в това число и в Унгария. Тази традиция е продължена и в самостоятелната унгарска държава, която в приетите през 1868 г. Закон за образованието и Закон за малцинствата гарантира обучение на седем езика, осигурявайки учебници и педагогическа литература на всеки един от тях 2).

През ХХ век има известно прекъсване на тази тенденция, което е особено изразено през 50-те години на столетието, но през 90-те години отново на преден план е поставена културната автономия на малцинствата в Унгария, която най-добре се реализира чрез развита система от институции, най-вече образователни. Промените, започнали още в средата на 80-те години в унгарската образователна система, продължават през 90-те, когато са приети и основните документи, гарантиращи стандартизирането на образованието. Закон №LXXVII за правата на националните и етническите малцинства и Закон №LXXIX за образованието от 1993 г. гарантират обучението на роден език на тринадесетте кодифицирани в Закона малцинства (арменци, българи, гърци, немци, поляци, румънци, русини, словаци, словенци, сърби, украинци, хървати, цигани). Въз основа на него бе разработена документацията – от стандартизираните държавни програми до планирането на ниво училище и учебен час – която обслужва образованието на малцинствен език в Унгария. В този процес се включи и българската националност (в Закон №CLXXIX от 2011 г. понятието „малцинство“ бе заменено с понятието „националност“), която от средата на 90-те години, след официалното ѝ признаване като една от националностите в Унгария, е разработила пълна документация за обучението по български език и литература и по народознание за два типа училища: с преподаване на български език и с преподаване на български език като чужд.

Образование на малцинствата в Хабсбургската монархия. Когато през 1777 г. Мария Терезия за пръв път създава единно образование в Хабсбургската монархия, на територията на Унгария се е преподавало на седем езика: унгарски, немски, словашки, хърватски, украински, сръбски и румънски. Мария Терезия признава наличието на повече езици и националности на територията на страната и с издадения императорски указ Ratio Educationis осигурява обучението на местния език. Трябва да се знае, естествено, че този закон не е целял осигуряването на малцинствените права, тъй като до средата на ХІХ век понятието е непознато. Откъснати една от друга, тези общности не познават други езици, ето защо успешното им образование може да бъде осъществено само на роден език. Употребата на националните езици е помагало и за изтласването на латинския език. По време на управлението на Йосиф ІІ за официален език на територията на империята е обявен немският език. Това предизвиква недоволството на унгарската аристокрация, по чието искане през 1806 г. е издаден втори указ (Ratio), с който се предоставя по-сериозна роля на националните езици. Става задължително обясняването на учебния материал и на национален език.

В епохата на модернизацията и обуржоазяването на обществото все по-належаща е необходимостта да се осигури единна комуникация на територията на цялата страна. Тази потребност обаче непрекъснато се сблъсква с националното пробуждане на народите и води до неминуеми конфликти. През 1844 г. унгарското национално събрание приема закон, с който обявява унгарския език за официален в администрацията и в образованието. Още по-голяма съпротива среща приложението на закона. Засегнатите националности ходят да се оплакват във Виена, в повечето случаи с успех. По време на Освободителната борба 1848 – 1849 езиковият конфликт отново излиза на преден план. Едва през 1849 г. законът за националностите, подготвен от Йотвьош3) и Щур4), постановява „в началните училища като език на обучение да се използва езикът на селището, съответно църковният език“ 5), ала той идва твърде късно и не успява да окаже влияние на събитията.

Ролята на Закона за образованието и Закона за малцинствата от 1868 г. След Съглашението от 1867 г.6) се приемат два важни закона: Законът за образованието и Законът за малцинствата. Малцинствата оказват съпротива срещу приемането на втория закон. Законът за образованието, който е свързан с името на Йожеф Йотвьош обаче, не предизвиква силно недоволство. Според новия учебен план учебниците се издават на седем езика, на седем езика излиза и педагогическото списание „Списание на народните учители“7). Въздействието му е положително, но скоро се правят стъпки, които бележат връщане назад. През 1874 – 1875 г., позовавайки се на опасността от панславизма, са затворени три словашки гимназии, както и словашкото дружество „Матица Словенска“. През 80-те – 90-те години маджаризацията на обществото се засилва. През 1879 г. унгарският език се въвежда като задължителен в малцинствените училища. През следващите години влизат в сила нови закони и законодателни промени, които стесняват по-нататък обучението на малцинствата. Дори когато законът все още дава известни възможности, на практика той не се прилага.

Образованието в Унгария между двете световни войни. Положението на малцинствата в Унгария съществено се променя след Трианонския мирен договор8), с който завършва Първата световна война за страната. По-голямата част от тях живее в диаспора, запазвайки езика в едно архаично състояние. Културата им се захранва чрез съхраняване на старите обичаи и народните занаяти. През есента на 1919 г.9) с правителствени актове е дадена пълна свобода на малцинствените езици. През 1923 г. е разрешен свободният избор на училище. В същото време се дава право на религиозни общности, дружества и частни лица да основават и поддържат учебни заведения. Създадени са учебни планове за т.нар. училища тип А, В и С. Тук за пръв път се срещаме с разграничаването на малцинственото образование на тези три типа. Те са важни, тъй като в общи линии тези три типа училища съществуват и до днес и в тази система трябва да се впише и българското училище в Унгария.

Тип „А“

Училище с обучение на малцинствен език, в което унгарският език е задължителен предмет, а останалите предмети се изучават на малцинствен език.

Тип „В“

Смесено обучение на малцинствен и унгарски език, в което родният език, природните и стопанските науки, рисуването и ръчният труд се изучават на роден език, а историята, географията, физическото възпитание и унгарският език се изучават на унгарски. Математика и музика се изучават и на двата езика.

Тип „С“

Обучението се извършва на унгарски език, но малцинственият език е задължителен учебен предмет. Всички останали предмети се изучават на унгарски език.

Изборът в какъв тип училище да учат децата, се прави от родителите на специално свикана родителска среща. Броят на малцинствените училища в Унгария през 20-те и 30-те години на ХХ век е около 500 – 600.

През 1935 г. училището тип „С“ е премахнато. Става въпрос за училищата с преподаване на унгарски език, които са били и най-много. Премахнати са същевременно и училищата от тип „А“. Целта е да се даде превес на единното училище от тип „В“ – училищата с двуезично обучение. Тази промяна не предизвиква голяма съпротива. Смятало се е, че ако промяната се извърши „професионално и почтено“10), тя може да донесе голяма практическа полза. Естествено, не всички са били съгласни. Най-голямо е недоволството сред немците. Те критикуват промените и от професионална гледна точка, тъй като двуезичното обучение изисква основно познаване и на двата езика. Поради последвалите политически промени обаче тези разпоредби не влизат в сила. През 1938 – 1940 г. към Унгария се присъединяват Словакия и Северна Трансилвания, с което отново нараства броят на малцинствата в страната и те достига 20% от цялото население. През 1941 г. фактически е възстановена старата система с трите типа училища. Превес получава тип „А“, с обучение на роден език, но продължават да съществуват тип „В“ и „С“.

Промени след Втората световна война. След войната малцинствата запазват известно време правото си да поддържат училища към църквите си, наред с това се създават и държавни учебни заведения – детски градини, основни и средни училища. Преобладават училищата от тип „С“, в които родният език се учи като задължителен предмет, но се срещат и училища с обучение на роден език.

От 1960/1961 учебна година училищата с преподаване на роден език са задължени да преподават на унгарски език природо-математическите дисциплини и физическото възпитание, което всъщност означава, че са превърнати в двуезични. През 60-те години е закрит и отделът за националностите към Министерството на образованието, а в унгарските училища родният език може да се изучава само факултативно. С това се обяснява фактът, че през 60-те години броят на учениците в малцинствените училища е най-нисък. След този рязък спад следва продължителен застой. Едва през 70-те години в детските градини се забелязва известно раздвижване, броят на основните училища обаче бележи движение нагоре едва през 90-те години.

Броят на средните училища започва да расте от средата на осемдесетте години (10 училища). Това се обяснява със Закона за образованието от 1985 г., в който е записано, че обучението и възпитанието в унгарските детски градини и училища се извършва „на унгарски език и на езика на всички националности, които живеят на територията на Унгарската народна република“. В най-голяма степен нараства броят на учениците от немски произход, което се дължи не само на малцинствената политика, а и на интереса към немския език като световен език.

Законови основания за образованието на малцинствата в Унгария

Правото на малцинствата на образование на роден език. Приетият през 1993 г. Закон за националните и етническите малцинства в Унгария създаде нова ситуация в образованието на роден език. За пръв път обучението по роден език бе третирано като колективно, а не като индивидуално право. Създадените според закона местни и републикански самоуправления на малцинствата влязоха в ролята си на изразители и защитници на техните права.

Както в Конституцията на Унгарската република 11), така и в приетия през 2011 г. Основен закон на Унгария 12) за малцинствата, респективно за националностите в Унгария, се говори като за градивни „държавообразуващи елементи на нацията“ и „част от унгарската политическа общност“. Задача на държавата е да пази и съхранява „езика и културата на националностите в Унгария“13). Спроред член ХХІХ „Националностите, живеещи в Унгария, са държавообразуващ елемент. Всеки унгарски гражданин, който принадлежи към някоя от националностите, има право да се самоопредели религиозно и да съхранява вярата си. Националностите в Унгария имат право да ползват родния си език, имат право собствените им имена и имената на институциите им да бъдат на роден език, имат право да съхраняват собствената си култура и да се обучават на роден език.“ 14) Правата на националностите в Унгария са фиксирани детайлно в действащите закони за Правата на националностите, в Избирателния кодекс. Член 2 от Закона за националното възпитание15) определя кой може да основава и издържа училище в рамките на унгарската образователна система, в §(2) ba) се по-сочва, че такова право могат да упражнят самоуправленията на малцинствата, а §(3) определя езика на малцинството като един от възможните езици на обучение.

Следващата степен на правна гаранция са Насоките за възпитание в детските градини и за обучение в училищата на националностите, издадени с Наредба 17/2013 (1.ІІІ) на Министерството на човешките ресурси16), където става ясно, че ако родителите (законните представители) на 8 деца заявят, че желаят децата им да се обучават на роден език, тяхното обучение трябва да се осигури. В случай че броят на децата не е достатъчен, за да се създаде редовен клас, може да се организира допълнително обучение по роден език и народознание. Това означава, че детето посещава редовно унгарско училище, а обучението по български език и литература и българско народознание се осъществява в рамките на допълнителното обучение. Допълнителното обучение може да се осъществи в отделно училище, основано от самоуправлението на малцинството, или в рамките на унгарско училище, където се осигуряват часове по роден език и култура.

С одържавяването на училищата и изземането им от ръцете на местните органи на управление (общините) – по закона от 2011 г., управлението на образованието се осъществява от единен център, носещ името на унгарски политик от периода между двете световни войни, който известно време е министър на образованието17). Единствено училищата на националностите запазиха своята автономия и продължават да бъдат под управлението на местните или републиканските самоуправления на националностите.

Възползвайки се от тези си права, Българското републиканско самоуправление можа да реагира своевременно и да създаде собствени институции. През лятото на 2007 г. внезапното закриване на детската градина от МОН постави пред нова ситуация българите в Унгария. Само за няколко месеца бяха събрани необходимите разрешения, бяха ремонтирани помещенията и през февруари 2008 г. започна работа двуезичната българска детска градина, основана от Българското републиканско самоуправление.

Същата година стана ясно, че са преброени дните (годините) и на Българско-унгарското средно езиково училище „Христо Ботев“, тъй като бе спрян приемът за първи клас и за подготвителната езикова паралелка след VIII клас. През следващите години училището продължи да функционира с намален състав с цел да изпълни законовите си задължения към записаните в него ученици, които постепенно намаляваха. Ето защо неговите функции постепенно бяха иззети от Българското училище за роден език, в което се осъществява допълнително обучение по език и култура.

Понятие за малцинствено училище и типове училища. Какво означава „малцинствено училище“ (училище на националностите)? Дали то се определя от състава на децата, които го посещават, от езика, на който се преподава, или от нещо друго? Изясняването на този въпрос би довело до избягване на спорове и конфликти.

Целите и задачите на училището трябва да бъдат фиксирани в акта за учредяване на институцията и подробно да бъдат разработени в Педагогическата програма на учебното заведение, която е част от задължителната документация. При разработването на Педагогическата програма на училище на националностите трябва да се вземат предвид Законът за националното възпитание18), Насоките за възпитание в детските градини и за обучение в училищата на националностите19), както и Наредбата на Министерството на човешките ресурси за рамковите учебни програми20). Насоките и рамковите учебни програми са разработени и на езика на малцинствата. От Насоките става ясно какво съдържа Педагогическата програма на малцинствените училища: „Педагогическата програма и местният учебен план съдържат обучението по езика и литературата на малцинството, както и по народознание на съответното малцинство от І до ХІІ клас...“21). Обучението на малцинствата се осъществява в съгласие с Националната програма за възпитание (NAT)22). Това осигурява компатибилността на обучението в рамките на унгарската образователна система и не позволява малцинствените училища да се отдалечат от нея, и в същото време дава на децата, които се обучават в тези училища, равни шансове за реализация.

Поради различното ниво на владеене на езика в различните малцинствени общности в Унгария, както и в зависимост от културните особености на отделните националности, програмите за възпитание и обучение на малцинствата са разнообразни. В тези програми са отразени както историческият опит, така и съвременното състояние на образованието при отделните малцинства. В момента всички програми, примерни и рамкови учебни планове се разработват за две нива:

а) програми за училища с двуезично обучение или обучение на роден език; б) програми за училища с изучаване на родния език като предмет (този тип програми се отнасят и за училищата за допълнително обучение).

В училищата с изучаване на родния език като предмет езикът на обучение е унгарски, езикът на малцинството се изучава като отделен предмет от І клас в постъпателен ред. С това обаче не се изчерпва задачата на училището – цялостната му възпитателна дейност трябва да е подчинена на особеностите на езика и културата на малцинството и тяхното усвояване. Задължителен елемент е обучението по народознание, което се провежда на роден език от І до ХІІ клас. Такъв тип училища са и училищата за допълнително обучение по роден език (каквото е в момента Българското училище за роден език в Будапеща). В училищата с двуезично обучение предметите се изучават на двата езика в съотношение 50/50%. Кои предмети на какъв език ще се изучават, се определя в Педагогическата програма на училището.

В училищата с обучение на роден език всички предмети се изучават на роден език. Изучаването на унгарски език и литература е задължително и се извършва на унгарски език.

Образованието на малцинствата и стандартизацията на учебния процес. Програмите за обучение на малцинствата по език и литература и по народознание се извършват с участието и под контрола на малцинствата на няколко нива.

– Всяка промяна в законодателството и правната уредба се консултира с републиканските самоуправления на малцинствата.

– Създадената през 1996 г. Държавна малцинствена комисия – от 2014 г. Образователен съвет на националностите – като консултативен орган на ресорния министър, разглежда всички документи, свързани с образованието или които имат отношение към образованието на малцинствата с право на мнение или на вето. В комисията/съвета всяко републиканско самоуправление има делегиран представител. Самата комисия изпраща свои представители в другите комисии, занимаващи се с образование: висше образование, акредитация на учебни програми, квалификация на учители.

– Съдържанието на програмите на роден език се разработва и рецензира от специалисти на съответното малцинство, приема се от републиканското самоуправление и се одобрява от Държавната малцинствена комисия, респ. Образователния съвет на националностите.

Издадени в наредба на правителството или на просветното министерство, тези документи се превръщат в стандарти за обучението на малцинствата в Унгария.

Съобразявайки се с унгарските стандарти, които определят минимума на умения и компетенции, всяко малцинство има правото да разработи своята документация. Естественият интерес, разбира се, го свърза неминуемо с държавата майка. Причините за това са много.

– Желанието да се възпита младото поколение в привързаност към България (в нашия случай), означава то да може да комуникира със своите връстници, да са му понятни чувствата, наборът от знания, които едно дете усвоява и чрез които осъществява общуването си с другите. На практика това означава, че ние искаме нашите деца да знаят песните, стихотворенията, да познават героите и историческите личности, литературните модели, приказките, та дори и стереотипите, които познават и децата в България.

– Използването на българска учебна литература и помагала се улеснява, когато програмите са близки.

– По-лесно се осъществява квалификацията на учителите, която може да се реализира само в България.

– Българската общност в Унгария продължава да има нужда от квалифицирани преподаватели от България.

В същото време, при разработването на тези програми и стандарти не може да не се вземат предвид равнището и изискванията на унгарската образователна система. Необходимо е учебният материал максимално да се синхронизира, защото така е по-понятен за децата. Ограниченият брой часове за допълнително обучение по роден език в училищата ни кара да бъдем практични и да се опираме на готови знания. Много по-лесно е да се застане пред картата на България, да се търсят планини и реки, когато у детето вече се е формирало (или в момента се формира) понятието за карта, за нейните символи, легенди и мащаб. И така е с всяко едно понятие. Основната тежест в такъв случай може да падне върху усвояването на българската лексика, както и върху емоционалното възприемане на изучавания материал.

Стандартизацията на образователната система позволява преминаването от един тип обучение към друг, дори и в рамките на едно и също училище. Например училище, което в началния курс работи по програма с изучаването на роден език като предмет, в средния курс може да прерасне в двуезиково училище, ако са налице необходимите предпоставки. За целта се предвижда един междинен тип училище, при което родният език се изучава разширено и това осигурява възможност учениците да бъдат подготвени да преминат към двуезично обучение. Разбира се, налице трябва да са и съответните хуманни ресурси – подготвени учители, които да осъществят двуезичното обучение.

Заключение. Обучението по български език, литература и народознание е важен момент в подготовката на българските ученици в Унгария, които днес осъществяват обучението си по роден език и култура в рамките на Българското училище за роден език в Будапеща. По отношение на обучението по народознание моето мнение е, че обединението на знания по история, география, фолклор на България, на знания за българската диаспора и историята на българските общности в други държави (с превес към традиционните общности), на граждански знания за мястото на малцинствата в обществото, за техните права и защитата на правата, цялостното усвояване на културата (архитектура и изобразително изкуство, музика, танц, съвременни средства за комуникация, масова култура и т.н.) е възможно единствено в рамките на един интегриран предмет, който дава превес на междукултурните връзки, обръща внимание на езиковото развитие на учениците чрез разнообразни тематични акценти, помага им да се ориентират в един сложен свят, в който информацията струи отвсякъде, и да открият и съхранят своите корени, които са важни устои за личността във всяко време и на всяка възраст. Този модел очевидно може да се осъществи само в държави, които държат на културното многообразие и не само на думи работят за същинска културна автономия на малцинствата. Необходимо е усилието на специалисти, учители, малцинствени политици, които да изведат докрай този процес и да го приложат на практика.

Смятам, че унгарският модел предоставя много материал за размисъл, а опитът на българското образование в Унгария, усилията на специалистите да създадат модел, в който българското да намери своето достойно място в унгарската образователна система, да бъде приложимо и привлекателно за деца и родители от всички възрасти, заслужават внимание.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Закон за образованието. In: A Pallas nagy lexikona.

2. Drahos Ágoston. Nemzeti kisebbsgi oktat†sunk optim†lis iskolat‘pusai. Új pedag–giai szemle. 1994/3.70 old. (Агощон Драхош. Оптималният тип училище в образованието на националните малцинства. Нов педагогически преглед. 1994/3. 70 стр.).

3. Йожеф Йотвьош (1818 – 1871) – унгарски юрист, писател, член на правителството на Батяни (1848), министър на образованието в правителството на Андраши, председател на Унгарската академия на науките.

4. Людовит Щур (1815 – 1856) – словашки възрожденски деец, политик, журналист и поет.

– Drahos Ágoston: Nemzeti kisebbsgi oktat†sunk optim†lis iskolat‘pusai. Új pedag–giai szemle, 1994.3.sz. [Оптимални типове училища в системата на малцинственото образование], 70 стр.

5. Съглашение между Хабсбургите и Унгария, в резултат на което се създава Австро-Унгария.

6. Drahos Ágoston: Nemzeti kisebbsgi oktat†sunk optim†lis iskolat‘pusai. Új pedag–giai szemle, 1994.3.sz. [Оптимални типове училища в системата на малцинственото образование], 70 стр.

7. Според подписания в Парижкото предградие Трианон мирен договор (1920 г.) Унгария губи 2/3 от териториите си и 3,3 милиона унгарци остават извън границите на държавата.

8. По време на Унгарската съветска република.

9. Пак там.

10. A Magyar Közt†rsas†g Alkotm†nya, XVII. fejezet, §70/F.

11. Magyarorsz†g Alaptörvnye (2011. †prilis 25.) Magyar Közlöny, 43 sz†m.

12. Пак там, стр. 10656.

13. Пак там, стр. 10664.

14. A nemzeti köznevelsről sz–l– 2011. vi CXC. Törvny.

15. Az emberi erõforr†sok minisztere 17/2013. (III. 1.) EMMI rendelete a nemzetisg –vodai nevelsnek ir†nyelve s anemzetisg iskolai oktat†s†nak ir†nyelve kiad†s†r–l. Magyar közlöny. 2013. vi 35. sz†m. 2896 o.

16. Куно Клебелсберг (1875 – 1932) – унгарски юрист, политик, министър на образованието.

17. 2011. vi CXC törvny a nemzeti köznevelsről

18. 17/2013. (III. 1.) EMMI rendelete a nemzetisg –vodai nevelsnek ir†nyelve s a nemzetisg iskolai oktat†s†nak ir†nyelve

19. 51/2012. (XII.21.) EMMI rendelet a kerettantervek kiad†s†nak s j–v†hagy†s†nak rendjről. Magyar Közlöny. 2012/177. 29870 old.

20. 17/2013. (III. 1.) EMMI rendelete a nemzetisg –vodai nevelsnek ir†nyelve s a nemzetisg iskolai oktat†s†nak ir†nyelve. 4 §5 (3).

21. 110/2012.(VI.4.) Korm. rendelet A Nemzeti alaptanterv kiad†s†r–l, bevezetsről s alkalmaz†s†r–l. Magyar közlöny. 2012, 66 sz†m. 10635 old.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Arnaudov. D. (2008). Uvod v metodicheskata filosofiya na obuchenieto po istoriya i tsivilizatsiya. Sofia: Letera [Арнаудов. Д. (2008). Увод в методическата философия на обучението по история и цивилизация. София: Летера].

Asenova, M. Trudniyat izbor da badesh grazhdanin. Politiki, 2014/1[Асенова, М. Трудният избор да бъдеш гражданин. Политики, 2014/1].

Ivanov, I. (2000). Vaprosi na grazhdanskoto obrazovanie. Shumen [Иванов, И. (2000). Въпроси на гражданското образование. Шумен].

Penkova, R. (2008). Balgarski ezik II (uchebnik za ungarski uchilishta). Budapest: Nemzeti Tankönyvkiad–. [Пенкова, Р. (2008). Български език II (учебник за унгарски училища). Budapest: Nemzeti Tankönyvkiad–.

Penkova, R. (2013). Intenzivno obuchenie po balgarski ezik. Teoretichni i prakticheski aspekti na obrazovatelnoto vzaimodeystvie v balgarskite obshtnosti v chuzhbina. Sofia: Kliment Ohridski [Пенкова, Р. (2013). Интензивно обучение по български език. Теоретични и практически аспекти на образователното взаимодействие в българските общности в чужбина. София: Климент Охридски].

Penkova, R. (1998). Za obuchenieto po balgarski ezik i literatura v Balgariya i Ungariya na savremenniya etap. Hemus, 1998/Prilozhenie, s.16 – 26 [Пенкова, Р. (1998). За обучението по български език и литература в България и Унгария на съвременния етап. Хемус, 1998/Приложение, с.16 – 26].

Bellr Bla: A magyarorsz†gi iskolapolitika törtnete Magyarorsz†gon 1918-ig. Magyar Pedag–gia, 1974.I.sz. [История на училищната по-литика в Унгария до 1918 г.].

Bellr Bla: A nemzetisgi iskolapolitika Magyarorsz†gon a legújabb korig. Bar†nyai Művelőds, 1974.4.sz. [Училищна политика по отношение на националностите в Унгария в най-ново време].

Drahos Ágoston: A nemzeti kisebbsgi intzmnyek tan‘t†si nyelve s azonoss†gtudat. Új pedag–giai szemle, 1994.7 – 8.sz. [Езикът на обучение в училищата на националните малцинства и съзнанието за идентичност].

Drahos Ágoston: Nemzeti kisebbsgi oktat†sunk optim†lis iskolat‘pusai. Új pedag–giai szemle, 1994.3.sz. [Оптимални типове училища в системата на малцинственото образование].

Drahos Ágoston: Nemzeti kisebbsgi oktat†sunk optim†lis iskolat‘pusai. Új pedag–giai szemle, 1994.3.sz [Оптимални типове училища в системата на малцинственото образование].

Foglein Gizella: A magyarorsz†gi nemzeti kisebbsgek helyzetnek jogi szab†lyoz†sa 1945 – 1993. Rgi– Kisebbsgi szemle 1997.1 [Правното положение на националните малцинства в Унгария].

Mih†ly Ott–: A kisebbsgi oktat†si intzmnyek lehetősgei s korl†tai. Iskolakultúra. 1994.8. [Възможности и ограничения в образователните институции на малцинствата].

Orlay Ferenc: Kisebbsgi npoktat†s, Bp., 1935 [Народно образование на малцинствата]

Rad– Pter: A nemzeti kisebbsgi oktat†s fejlesztsnek stratgi†ja. Új katedra. 1995. November [Стратегия за развитие на образованието на националните и етническите малцинства].

Документи:

A Magyar Közt†rsas†g Alkotm†nya [Конституция на Република Унгария]

Magyarorsz†g Alaptörvnye (2011. †prilis 25.) [Основен закон на Унгария]

2011. vi CXC törvny a nemzeti köznevelsről [Закон за националното възпитание]

17/2013. (III. 1.) EMMI rendelete a nemzetisg –vodai nevelsnek ir†nyelve s a nemzetisg iskolai oktat†s†nak ir†nyelve [Наредба на Министерството на човешките ресурси за насоките за възпитанието в детските градини на националностите и обучението в училищата на националностите]

51/2012. (XII.21.) EMMI rendelet a kerettantervek kiad†s†nak s j–v†hagy†s†nak rendjről [Наредба на Министерството на човешките ресурси за издаване и реда на одобряване на рамковите учебни програми]

110/2012.(VI.4.) Korm. rendelet A Nemzeti alaptanterv kiad†s†r–l, bevezetsről s alkalmaz†s†r–l [Постановление на правителството за издаване, въвеждане и прилагане на Националната образователна програма].

32/1997. (XI. 5.) MKM rendelet a Nemzetisgi, etnikai kisebbsg –vodai nevelsnek ir†nyelve s a Nemzetisgi, etnikai kisebbsg iskolai oktat†s†nak ir†nyelve kiad†s†r–l [Наредба на Министерството на образованието и културата за Насоките за възпитание в детските градини на националните и етнически малцинства и насоките за обучение в училищата на националните и етнически малцинства].

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.