Български език и литература
Вход / Регистрация

2019/6, стр. 616 - 624

ЗА ПРЕВОДНИТЕ ГРЕШКИ В БЪЛГАРСКАТА РЕЧЕВА ПРАКТИКА НА ЧУЖДЕНЦИ

Елена Хаджиева
E-mail: e_hadj@slav.uni-sofia.bg
Faculty of Slavonic Studies
Sofia University
Sofia Bulgaria
Рени Манова
E-mail: r_manova@slav.uni-sofia.bg
Faculty of Slavonic Studies
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: Преводът е предаването на значението на даден текст от един език на друг, като се запазва смисълът, вложен в оригинала. При превода е важно да бъде запазен планът на съдържанието, доколкото това е възможно. Съществува набор от характеристики на качествения превод. Той трябва да има смисъл, да разкрива тоналността на оригинала, да притежава естествен модел на изразяване и да предизвиква сходна с оригиналната рецептивна реакция.
Преводът е въпрос на избор, който следва да бъде мотивиран. Изпускане, добавяне, промяна може да се прави само ако предаването на значението изисква това.
Статията представя регистрираните грешки при писмен и устен превод от полски на български език на чуждестранни специализанти от СУ „Св. Климент Охридски“. Анализът на грешките е важна процедура, използвана от обучителите, с оглед подобряването на комуникативната компетентност на чужденците.

Ключови думи: превод; грешки; чуждестранни студенти

Според речника на термините, използвани в теорията на изучаването на чужди езици, чийто автор е Р. Елис, анализът на грешките е процедура, която включва събирането на езиков материал от чужденците, изучаващи даден език, идентифицирането на грешките в езиковия материал, класифицирането им според предварително изработени критерии и оценяването на тяхната тежест (Еllis, 1991: 269).

Грешката е „такава проява в речта на чужденците, която издава грешно или непълно усвояване на информация на изучавания език“ (Richards & Schmidt, 2010: 201). Те се класифицират най-често по следния начин:

– фонологични грешки (произносителни);

– лексикални грешки (речникови);

– граматични (морфологични, синтактични);

– интерпретативни (неразбиране на интенцията или изказването на говорещия);

– прагматични (чужденците създават продукция с неадекватен комуникативен ефект).

Грешките често показват, че „обучаваните експериментират с езика, изпробват нови идеи, поемат рискове, опитват се да общуват, напредват. Анализът на грешките дава информация какво точно равнище са достигнали, и спомага за разработването на бъдещия учебен план“ (Scrivener, 2004: 298).

Според Г. Куртева (Kurteva, 2016) феноменът грешка следва да се разглежда като лингвистично, психолингвистично и социокултурно явление, като се отчитат когнитивните механизми и причините за възникването на езиковите грешки, както и класификацията и методите на изследването им.

Изследването на допусканите грешки в продукцията (устна и писмена) на чуждестранните студенти, изучаващи български език, е особено важна задача в полето на приложната лингвистика. В чуждоезиковата методика се е утвърдило схващането, че основни показатели за определянето на степента на познанието на чужденците за езика са броят и видът на допусканите от тях грешки (Corder, 1975: 256). Разбира се, от създаването на класическото изследване на Кордер са се променили някои представи и са се очертали нови изследователски хоризонти. Така например в съвременните изследвания се говори за контрастивна прагматика, т.е за изследването на употребите (Ellis, 1991).

Особена роля започва да заема и междукултурната прагматика, т.е. как носителите на различни езици и култури общуват на общ за тях език. Сред основните цели на междукултурната прагматика, набелязани от изследователите, се нареждат: комуникация на език, роден за някои и чужд за други; комуникацията на lingua franca, при която никой от участниците не говори на един и същ първи език; многоезиков дискурс (Genova, 2016: 94). Основната теза, която застъпват привържениците на междукултурната прагматика, е, че употребата на езика трябва да се изследва както от вътре навън – априорен контекст (онова, което се казва) и ситуационен контекст, така и от вън навътре – ситуационен, следван от априорен контекст.

Анализът на грешките е ценен източник на информация за това какви компоненти да бъдат включени в обучителния процес, така че той да бъде организиран по най-полезния за обучаваните начин. Важно е да се отчита, че допусканите грешки не са единствено нежелателни прояви, които следва да се избягват, а свидетелство за езиковото развитие на обучаваните в процеса на усъвършенстването на комуникативната компетентност.

При чужденците грешките се дължат основно на факта, че не са интериоризирали формалните правила на изучавания език. В същото време обаче, изучаването на чужд език предполага запознаването не само с формални правила, но и с редица социални конвенции на общуването, включващи етикетните и фразеологичните единици.

Ферис предлага следната дефиниция на грешката като девиационна езикова проява в чуждоезиковото обучение: „Грешките са морфологични, синтактични и лексикални форми, които се отклоняват от правилата на изучавания език и нарушават очакванията на образованите възрастни носители на този език“ (Ferris, 2011: 3).

Ключов въпрос е какви са потенциалните ползи от анализирането на допусканите грешки. Първо, обратната информация за грешките помага на студентите да преработват и да редактират текстовете си. Второ, води до придобиването на правилните модели и изчистването на грешките с времето. Трето, самите студенти имат потребността от горепосоченото и оценяват информацията за допусканите от тях грешки, защото им помага постепенно да се превърнат в независими потребители на езика в разнообразните сфери и дейности на социума.

Значим способ за преодоляването на грешките при създаването на текстов продукт е визуализацията. Както отбелязва Р. Спасов, „в нивата след А1 текстовете нарастват по обем и се използват освен учебни и адаптирани произведения от художествената литература, така и части от научни текстове по история, етнология, културология. Визуализацията на информацията в тях би позволила възприемането да бъде по-пълно“ (Spasov, 2019: 410).

Разбира се, че не съществува идеален текст (устен или писмен). Проследяването на допусканите грешки в речевата продукция на чужденците би послужило най-вече като ориентир за оптимизирането на обучителните техники. Освен това обратната информация за грешките при свързването на отделните изречения е важна с оглед избягването им и би подпомогнала подобряването на качеството на текстовия продукт, създаван от студентите.

Основен постулат в лингвистично ориентираните подходи е, че езикът е инструмент на комуникацията, използван от комуникаторите с оглед на система от правила. В такъв случай преводът следва да се разглежда като модел на разговора по Грайс, при който преводачът общува с текста на чуждия език чрез коопериране с реципиента според четирите максими: количество на информацията, качество или истинност, релевантност или консистентност на контекста, начин или яснота (Venuti, 1998: 21).

За да се провери умението на чуждестранните студенти, изучаващи български език в СУ „Св. Климент Охридски“, да превеждат от майчиния си език на български, бе проведен експеримент.

Участниците в експеримента са 15 напреднали специализанти с майчин език полски. Студентите първо правят устен превод на текст от майчиния си език на български, а после – писмен превод на същия текст. Целта е да се провери предварителната хипотеза, че при устния превод грешките са повече. При писмения превод преводачът има възможност да огледа текста и тогава прогнозираният брой грешки ще бъде по-малък. Високата степен на комуникативна компетентност проличава повече при устния, отколкото при писмения превод.

Студентите превеждат части от книгата на Влада Урошевич „Нощен файтон“ (преводът на полски е на Олга Ристовска).

На базата на проведения експеримент се очертават следните грешки при устен превод.

1. Грешки при употреба на предлози, изразяващи се в липсата на предлог или неправилно употребен предлог.

Примери:

Разказ това как се пише, вм. Разказ за това как се пише.

Чрез пустошта идва мъж, вм. През пустошта идва мъж.

Може много да очакваме из този мъж, вм. Може много да очакваме от този мъж.

2. Фонетични грешки, изразяващи се в грешно поставени ударения, грешно усвоени правила на ятовия преглас, елизии на части от думата, грешна замяна на звукове.

Примери:

якЕта, вм. Якета, врАтата, вм. вратАта, рЕши, вм. решИ, далЕчината, вм. далечинАта чарната шапка, вм. черната, нища, вм. нищо прецъфтЯли вм. прецъфтЕли, бЕлото яке, вм. бЯлото яке надявам се, че ще ми го чеш, вм. прочетеш, фърли, вм. хвърли

3. Грешки при категорията определеност, изразяващи се или в излишно използване на определителния член, или в липсата на определителен член.

Примери:

Идва мъж в бялото яке, вм. в бяло яке

Красиви цветя – каза писател, вм. каза писателят

Писане на разкази е много интересно, вм. писането на разкази е много интересно.

За какво е твой разказ?, вм. За какво е твоят разказ?

Един мъж идва през пустош. вм. Един мъж идва през пустошта.

Има белото яке. вм. Има бяло яке.

Може би имате старите якета или старите ризи, вм. може би имате стари якета или стари ризи

Улици бяха потънали в сянката вм. Улиците бяха в сянка.

4. Грешки при глаголното време, лице и число:

Още не го свърших, вм. още не съм го свършил (отнася се за написването на разказ и би следвало да се употреби формата за перфект).

Всъщност стигна до там, вм. стигнах (неправилна форма за лице на аористната форма, защото писателят разказва за себе си)

Разказ за това как се пише разказите, вм. как се пишаТ разказите

5. Грешки при формите за множествено число: неправилно употребено окончание на едносричните съществителни от мъжки род:

Маки, вм. макове

6. Грешен словоред: После показва се куче, вм. После се показва куче

7. Грешки при местоименните клитики – изпускане на клитики, грешен словоред на клитики.

Примери:

Бубе фърли букета. Не планирам да нося никъде. вм. не планирам на ГО нося никъде.

Няма да може така надълго държи тях. вм. Няма да може така дълго да ГИ държи.

8. Лексикални и стилистични:

Зад вратата някой дишаше високо, вм. тежко

Зидът беше осветлен от следобедното слънце, вм. беше осветен

Огромност на небето възбужда страх, вм. Необятността на небето предизвикваше страх

Не знам къде тази ограда имаше начало и къде изчезва, вм. не знам къде започва тази ограда и къде свършва.

Това с кучето – добре – мрънка писател, вм. измърмори, промълви писателят

При писмения превод грешките са основно свързани с:

1. Категорията определеност

Примери:

Слънце беше покрито с прах. вм. Слънцето беше покрито с прах.

„Хубаво“ – каза си писател. вм. каза си писателят

Величие на небо предизвикваше страх. вм. Величието на небето предизвикваше страх.

По стремен пролом престира се ограда с бодлива тел. вм. По стръмния пролом се простира...

В далечина кучето се скиташе. вм. В далечината кучето се скиташе.

Писател реши да излезе. вм. Писателят реши да излезе.

Слънце залязваше вм. Слънцето залязваше.

Близо до релси някакво момиче сбираше полеви макове. вм. Близо до релсите

Макове са преразцветени. вм. Маковете са прецъфтели.

Един мъж идва през пустош. Той е в бялото яке и черната шапка. вм. Един мъж идва през пустошта. Той е в бяло яке и черна шапка.

През прозореца можеше да се види съседния зид. вм. През прозореца можеше да се види съседният зид.

2. Употреба на предлози

Въздухът беше наситен от трепет. вм. наситен с трепет

За тъмно-оранжев дим слънце залязваше, вм. зад

3. Глаголни форми

Когато се е върнал (вм. се върна) вкъщи, написа: „Момичето събирало макове. Кучето не се виждаше оттук. Макове нараснали много рядко, малко тук, малко там, те били избледнели и се разпаднали, преди да прецъфтят“

Писателят се повдигне вм. Писателят се повдигна

Писателят остане зад вратата, вм. остана зад вратата

Писателят се върне към бюрото, вм. се върна

Писателят се приближи и вече знае, че това е Буба. вм. Писателят се приближи и вече знаеше, че това е Буба.

4. Лексикални и стилистични грешки

Следобед се свършваше вм. следобедът преминаваше във вечер

Писател усети, че устата му се спукаха. вм. Писателят усети, че устните му се напукаха.

Макове са преразцветени вм. Маковете са прецъфтели.

5. Словоред

– Нямам намерение да ги нося никъде – тя каза, вм. каза тя.

6. Правописни

За тъмно-оранжев дим слънце залязваше, вм. зад тъмнооранжевия дим

7. Съгласуване

– Разказ. Хубаво! Надявам се, че ще ги прочетеш за мен, вм. ще го прочетеш на мен.

Изводът, който се налага, е, че резултатите от писмения превод потвърждават работната хипотеза, че при него грешките са значително по-малко. Един от благоприятните фактори в това отношение е наличието на повече време, което влияе за детайлно оглеждане на текста, като същевременно се отстраняват основни допуснати грешки. Освен това е ясно, че при писмения превод отсъстват произносителните грешки. За да се илюстрира горното твърдение, ще бъдат приведени като пример двата превода (писмен и устен на един от студентите, участвали в експеримента).

Устен превод:

Чрез пустошта идва мъж в бялото яке и чарната шапка. Пясъкът се движеше, като някой би викал някой друг. Мъжът бягаше чрез пустошта. Той беше доста малък. Невероятно малък. Като.

Писателят се радваше. Това е хубаво начало на разказа. Можем много да очакваме из този мъж.

Някой звънна. Писателят се повдигна и минавайки през малкото антре, той се придвижи към вратата. Зад нея някой дишаше високо.

– Може би имате старите якЕта или старите ризи? – каза старият търговец. – Старите шапки?

Нямам – отговори писателят.

ВрАтата се отвори. Търговец остана зад нея.

– Старите шапки – повтаряше.

Писателят се върна към бюрото. През прозореца се виждаше съседният зид. Зидът беше осветлен от следобедното слънце.

В устния превод се регистрират произносителни грешки, грешно употребени предлози, грешки при категорията определеност на имената, стилистични неточности. На места студентът не знае или в момента не се сеща за българския еквивалент на полската дума и се губи нишката на смисъла. При писмения превод обаче, когато се работи с речник, тези неточности са преодолени.

Писмен превод:

През пустошта минаваше мъж в бяло яке и черна шапка. Пясъкът трепереше, като че някой викаше някого. Мъжът тичаше през пустошта. Той беше доста малък. Невероятно малък. Като петънце.

Писателят бе доволен. „Това е добро начало на един разказ“ – помисли. – Можем да очакваме много неща от този мъж.

Някой звънна.

Писателят се повдигна и след като мина през малкото антре, се приближи към вратата. Зад вратата някой дишаше много шумно.

– Имате ли стари якета, стари ризи – каза търговецът. – Стари шапки?

– Нямам – отговори писателят.

Вратата се затвори. Търговецът остана зад нея.

– Стари шапки? – повтаряше.

Писателят се върна към бюрото. През прозореца можеше да се види съседният зид. Зидът беше осветен от следобедното слънце.

Прави впечатление, че при писмения превод на същия текст има значително подобрение в стилистичен план. Освен това са запълнени празнините в смисъла. В писмения превод са изчистени грешките, свързани с категорията определеност, което е типично отклонение за носители на руски или полски, изучаващи български език. Следващата таблица представя сравнение между устния и писмения превод на един от чуждестранните студенти, участник в проучването.

Устен преводПисмен преводЧрез пустош идва мъж в бялото якеи чарната шапка.През пустошта минаваше мъж в бяло якеи черна шапка.Мъжът бягаше чрез пустошта.Той беше доста малък. Невероятномалък. Като.Мъжът тичаше през пустошта. Той бешедоста малък. Невероятно малък. Катопетънце.
Писателят се радваше. Това е хуба-во начало на разказа. Можем много даочакваме из този мъж.Писателят бе доволен. „Това е добро нача-ло на един разказ“ – помисли. – Можем даочакваме много неща от този мъж.Някой звънна. Писателят се повдиг-на и минавайки през малкото антре,той се придвижи към вратата. Заднея някой дишаше високо.– Може би имате старите якЕтаили старите ризи? – каза старияттърговец. – Старите шапки?Някой звънна.Писателят се повдигна и след като минапрез малкото антре, се приближи към вра-тата. Зад вратата някой дишаше многошумно.– Имате ли стари якета, стари ризи –каза търговецът. – Стари шапки?– Нямам – отговори писателят.

Анализът на грешките е процедура, чрез която изучаващият чужд език се улеснява при обучителния си процес, защото опознаването на новите езикови факти чрез типологизиране на най-често допусканите грешки е един от модерните модели за успешна лингвистична и комуникативна компетентност на обучаваните.

Благодарности. Статията се реализира благодарение на финансовата подкрепа за проект „Български език като чужд. Типове допускани грешки при създаване на текст“, № 80-10-51/10.04.2019 към ФНИ СУ „Св. Климент Охридски“.

ЛИТЕРАТУРА

Куртева, Г. (2016). Реализация на категориите род, число и определеност в номиналната система на българския език като чужд: през призмата на отклоненията от нормативната граматика. София: НБУ.

Спасов, Р. (2019). Аспекти на визуализация като метод в обучението по български език като чужд. (сс. 409 – 414). В: Хаджиева, Е., Коева, С. & Атанасов, А. Рада и приятели. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д-р Радка Влахова. София: Университетско издателство.

REFERENCES

Corder, P.(1975). Introducing applied linguisitcs. London: Penguin UK, 1975.

Ellis. R.(1991). Understanding second language acquisition. Oxford University Press.

Ferris, D. (2011). Treatment of error in second language student writing. Ann Arbor. The University of Michigan Press.

Kurteva, G. (2016). Realizatsia na kategoriite rod, chislo i opredelenost v nominalnata sistema na balgarskia ezik kato chuzhd: prez prizmata na otkloneniyata ot normativnata gramatika. Sofia: NBU.

Richards, J. & R. Schmidt. (2010). Dictionary of language teaching and applied linguistics. Longman, 4th edition.

Scrivener, J. (2004). Learning teaching. London: Macmillan.

Spasov, R. (2019). Aspekti na vizualizatsia kato metod v obuchenieto po balgarski ezik kato chuzhd (pp.409 – 414). In: Hadzhieva, E., Koeva, S. & Atanasov, A. Rada i priyateli. Sbornik v chest na 65-godishninata na prof. d-r Radka Vlahova. Sofia: Universitetsko izdatelstvo.

Venuti, L. (1998). The scandals of translation. Routledge.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.