Български език и литература
Вход / Регистрация

2012/3, стр. 267 - 274

ГРАМАТИЧЕСКАTA ДОМИНАНТА - НЯКОЛКО ВЪЗМОЖНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ (първа награда, езикознание, раздел „Теоретична лингвистика“, секция за магистри)

Резюме:

Ключови думи:

XIV национална научна конференция за студенти, докторанти и средношколци
„Словото – (не)възможната мисия”
XIV National Scientific Conference for Students, Postgraduates and High School Students
“The Spoken Word – An (Im)Possible Mission”

През последните години в лингвистичните изследвания все повече се утвърждават типологични класификации, които са различни от традиционната подялба на основните морфологични типове езици (флективни, аглутинативни, изолиращи, инкорпориращи, полисинтетични) или пък от синтактичната класификация на базата на словореда на обекта, субекта и предиката. Интересът на лингвистите трайно се насочва към отношенията между различните езикови равнища (морфологично, лексикално и синтактично), като взаимовръзката между тях става основа на типологическите класификации. Като водещ класификационен признак учените издигат т. нар. граматическа доминанта.

Известни са различни концепции за граматическата (типологичната) доминанта. В настоящия доклад ще сравним мненията на Г. Герджиков, Г. Климов и Г. Мелников. Нашите разсъждения ще се базират и на класическата морфологична класификация на езиците и най-вече на флективния и аглутинативния тип. Съществува и известна разлика между термините, които учените използват: граматическа доминанта (при Г. Герджиков) и типологична детерминанта (при Климов и Мелников). И при тримата обаче в основата на типологическата класификация е това, как се отнасят едно към друго езиковите равнища.

Преди да отговорим на въпроса „Какво е това граматическа доминанта?“, трябва да припомним и изясним понятието езиков тип.

В контенсивната типология на Климов се постулира наличието на езиков тип еталон, който се разграничава от реално съществуващите езици. Тези реални езици трябва да се опишат чрез еталона, за да има честота на анализа и съпоставимост на типовете. В същия ред на мисли типологичният клас (реални) езици е понятие, аналогично на езиковото семейство, а еталонът е концептуален конструкт, който се строи от типолозите. Според Ярцева „езиковият тип представлява определена форма на организация на понятийното съдържание на езика“ (Пенчева 2006: 146 ).

Еталонът се състои от два вида признаци, които са йерархично свързани:

– типологично маркирана съвкупност от координати, т. е. определена комбинация от признаци, които са типообразуващи; всяка комбинация е уникална;

– импликации, т. е. признаци, които произтичат от съвкупността от координати.

Можем да обобщим, че „езиковият тип е модел, типологически еталон, свободен от варианти и девиации“ (Пенчева 2006: 147).

В модела на Климов числото на типологичните признаци на еталона може да се сведе до един, който е благоприятен за всички останали, като освен това той е комплексен. Това е типологичната детерминанта на типа. Тя координира отношенията между лексикално, синтактично и морфологично равнище.

Граматическата доминанта е основната, водещата характеристика на един езиков тип. Според Г. Герджиков1) тя се определя от статуса на частите на речта и най-вече от вида и степента на тяхната морфологизация, по-конкретно – от морфологизацията на т. нар. „глобално значение“.

Общото граматическо (глобално) значение се уточнява от граматическите определители – афикси и служебни думи, и се състои от два компонента: автономно граматическо значение и позиционно граматическо значение.

Автономно е значението на съответния граматически клас думи, т. е. значението на традиционните части на речта, което може да се опише и като общокатегориално значение. Например при съществително име автономното значението е субстанция; при прилагателното име – статичен признак, при глагола – процесуален признак, а при наречието – признак на признака.

Позиционното граматическо значение на думата е значението, което се внася от дадена синтактична позиция, напр. за глагола – сказуемо; при наречието – обстоятелствено пояснение, и т. н.

Общото граматическо значение е резултат от комбинацията на автономното и позиционното значение. В различните морфологични типове глобалното значение е морфологизирано в различна степен.

Според Герджиков в изолиращите езици не е морфологизирано нито автономното, нито позиционното значение на думата.

При аглутинативните езици според учения е морфологизирано само автономното граматическо значение, една част на речта не е свързана задължително с точно определена синтактична позиция и чрез конверсивни афикси може да получава различни позиционни значения (напр. съществителното име може да получава конверсивен афикс и да заема позицията на предикат. Тази доминанта детерминира статуса на граматическите афикси – те се отнасят пряко към лексикалната основа; независими са един от друг, заемат отделни синтагматични позиции и др.).

Със следния пример може да се онагледи ролята на словообразователните афикси в тюркските езици:

evlerimde – „в моите къщи“ еv – ler – im – de корен – мн.ч. – притежание – местен – падеж еv- къща еv – ler – къщи ev – im – моята къща ev – ler – im – моите къщи еv – im – de – в моята къща ev – de – в къща еv – ler – de – в къщите

Позицията, която даден граматически афикс заема спрямо корена, е от съществено значение за определяне на взаимоотношенията между граматическите категории и най-вече за тяхната йерархия. Колкото по-близо до корена е даден граматически афикс, толкова по-базисна и съответно доминираща спрямо другитее дадена категория. От примера става ясно, че граматическата морфема, изразяваща мн. ч., е позиция пред морфемата за притежание, а тя – пред морфемата за падеж. Оказва се, че числото е по-базисна категория от притежанието и от падежа. За настоящата работа обаче е от съществена важност това, че граматическите афикси заемат отделни позиции в синтетичната словоформа, независими са един от друг и всеки сам по себе си може да се отнася към корена и да конкретизира неговото значение.

Трябва да добавим, че според Г. Герджиков глобалното граматическо значение в аглутинативните езици има морфосинтактичен характер. Афиксите определят не дадена част на речта сама по себе си, а дадена част на речта в конкретна синтактична позиция и са зависими от нея. Следователно афиксите също имат морфосинтактичен характер, поради което могат да бъдат групови определители („да се вадят пред скоби“).

Напр. Araplar sarap içmez (ler) - „Арабите вино не пият“, където афиксът за мн. ч. при глагола може да се изпусне, тъй като множествеността вече е изразена чрез съществителното име в мн. ч., заемащо позицията на подлога.

При аглутинативните езици самият фонетичен строеж също е подчинен на граматическата доминанта на системата (тук почти не съществуват явления от типа на редуване на крайните съгласни на основата или степенуване на коренната гласна и ако те се появят, системата се стреми да ги премахне).

Както става ясно, граматическата доминанта на аглутинативния тип – липса на граматикализация на връзката между автономното и позиционното значение, детерминира еднозначния и еднотипния характер на граматическите афикси, подреждането им в самостоятелни синтагматични позиции, независимостта им един от друг, липсата на фузия между тях, както и липсата на фономорфологични явления, които да подкрепят изразяването на граматичните явления. Ако съпоставим това виждане с класическите определения за водещата характеристика на аглутинативния тип – еднозначност и еднотипност на граматическите афикси, ще стане ясно, че според Г. Герджиков тази характеристика не е основополагаща, първична, а производна от граматическата доминанта на аглутинативния тип.

При флективните езици според Г. Герджиков е морфологизирано в цялост глобалното значение, т. е. морфологизирана е връзката между автономното и позиционното значение. Това означава, че дадено автономно значение е обвързано с определено позиционно значение (напр. автономното значение на глагола – „процесуален признак“, е обвързано с позиционното значение „предикат“, автономното значение на прилагателното име – „статичен признак“, попада в позиционното значение „атрибут“ и т. н.). Парекселанс всяка част на речта получава своя парадигма. Афиксите имат чисто морфологичен характер, принадлежат само на даден клас думи и съответно на думата и не зависят от синтактичната позиция, т. е. няма да могат да бъдат „групови определители“. Те имат структурна, а не семантична доминанта, което изглежда крайно неикономична особеност. Като пример за това може да се посочи именната група „нова хубава художествена книга“, където значението ж. р., ед. ч. се повтаря четири пъти. Афиксите във флективните езици са чисто морфологични показатели, щом те определят само граматическия клас и съответната дума, ясно е, че те трябва да определят само съществителните, само прилагателните и т. н., а не цялата именна група. Затова прилагателното също трябва да получисвоите граматически категории. Същото е и при причастията, местоименията и числителните от съответния тип. При флективните езици се създава тясна връзка между лексикалната основа и граматическата основа.

Доминантата на флективния тип според Г. Герджиков детерминира многозначния и разнотипен характер на граматическите афикси, фузията между тях (такава липсва при аглутинативните езици), наличието на множество формални класове, важната роля на морфологичните явления и други. Това може да се наблюдава и при Алексова.

Според Герджиков наличието във флективните езици на чисто формални класове при глагола от типа на спрежения и разреди също следва да се обясни с граматическата доминанта на флективния тип – т. е. с пълната морфологизация на глобалното значение и с произтичащия от това характер на синтагматичната организация на словоформата.

Прието е да се казва, че типичните аглутинативни езици се характеризират с единна (еднотипна) основа и при името, и при глагола, докато във флективните езици в рамките на дадена част на речта съществуват различни основи, с което е свързано наличието на различни формообразователни типове като спрежения, разреди и склонения.

Можем да кажем, че в концепцията на Г. Герджиков граматическата доминанта представлява онази характеристика на езиковия тип, която детерминира наличието на останалите отличителни белези на типа. При дефинирането на доминантата на класическите морфологични типове езици Г. Герджиковизхожда от отношението между значението на частта на речта (автономното значение), изразяваните граматични значения и синтактичната позиция, която може да бъде заемана от дума с определено автономно значение. А това значи, че дълбоко в основата лежи отношението между лексика, морфология и синтаксис в рамките на даден езиков тип.

Нека разгледаме още една гледна точка към типологическата класификация на езиците. Г. Мелников разглежда езика като самонадстройваща се система, която се оптимизира от доминиращата тенденция, т. е. типологичната детерминанта. Интересно е, че Мелников формулира и отделни детерминанти на всеки формален тип. Изолиращият тип детерминанта е определена от него като „стремеж към максимална лексичност“. Аглутинативният тип има детерминанта „принцип на икономия на служебните елементи“. Във флективния тип детерминантата е „икономично изразяване на служебните значения“. Типологическите детерминанти и на трите типа имат вида на процесуални твърдения, а не на статични констатации за наличност.

Друга интересна особеност на теорията наМелников е начинът на извеждане на импликациите. Те се извеждат пряко от детерминантата и така получават дълбочинна мотивация и анализът е в посока отвътре навън. Мелников всъщност изхожда от системата, търси причинно-следствените връзки и вътрешната доминанта на езиковия тип.

Както обаче стана ясно, при формулирането на типологическата детерминанта на отделните типове Мелников обвързва лексикалния и морфологичния компонент.

След като изяснихме вижданията на тримата автори за граматическата доминанта, респективно за типологическата детерминанта, да се обърнем към въпроса за йерархията и посоката на доминация между езиковите равнища във връзка с определянето на типологическата детерминанта. Според контенсивната типология на Климов доминиращо е лексикалното равнище. Той отбелязва, че йерархичната зависимост между отделните равнища зависи от принципите на организация на лексиката. Понятието език-еталон не е тъждествено с типологичен модел. Еталонът на езиковия тип е максимално абстрактен уникален набор от средства за изразяване на универсални значения, напр. тюркските езици могат да се разглеждат като модел за аглутинативния формален тип, макар че не са типологично хомогенни.

Ако съпоставим различните езикови типове, забелязваме, че във всеки един има някакъв общ съдържателен принцип. Климов търси съдържателен импулс за този принцип в човешкото мислене и осмисляне на опита, който той нарича типологична детерминанта. Следователно типологичната детерминанта на даден езиков тип отразява определено ниво на мислене. У Бирнбаум същото понятие се нарича „типологична дълбока структура“. Сходна идея изказва и Диксън, като използва термина „плитка структура“, за да я разграничи отуниверсалната дълбинна структура.2)

Ако съпоставим формалната типологическа класификация на езиковите типове (т. е. морфологичната типологическа класификация) с изложените виждания за граматическата доминанта, можем да изведем следните изводи за различията между флективните и аглутинативните езици:

– В аглутинативните езици е морфологизирано само автономното значение, докато във флективните езици са морфологизирани и автономното, и позиционното значение.

– Граматическата доминанта на аглутинативния тип детерминира статуса на граматическите афикси в тези езици като еднозначни и еднотипни, а граматическата доминанта на флективния тип определя многозначния и разнотипен характер на граматическите афикси в този тип езици.

– При аглутинативните словоформи всички граматически афикси са в положение на зависими компоненти, които пряко и независимо един от друг се отнасят към корена. Затова Г. Герджиков ги дефинира като зависими компоненти от първа степен - те всички определят абсолютното определяемо - корена, и създават все по-разширяващо се определяемо. За разлика от положението в аглутинативните езици граматическата доминанта на флективния тип предопределя статуса на граматическите афикси като зависими конпоненти от втора степен, защото те не се отнасят пряко и независимо един от друг към корена, а всеки следващ конкретизира и стеснява значението на предходния комплекс от корен и граматически афикс, напр. {[(от-кри)-ва]-ме}.

Съпоставяйки вижданията на тримата автори за граматическата доминанта и типологическата детерминанта, можем да изведем следните изводи:

– Герджиков, Климов и Мелников говорят за наличието на една водеща характеристика на даден езиков тип, дефинирайки я като граматическа доминанта или като типологическа детерминанта, от която произтичат другите отличителни характеристики на езиковия тип.

– Герджиков използва термина „граматическа доминанта“ и при нейното дефиниране се залага отношението между значението на дадена част на речта и синтактичната позиция, която тя може да заема. Според него граматическата доминанта се определя от морфологизацията на т. нар. „глобално значение“ (резултат от взаимодействието между автономното и позиционното значение).

– За Климов доминиращото между трите равнища е лексикалното. Като отбелязва, че йерархичната зависимост между отделните равнища зависи от принципите на организация на лексиката, ученият смята, че лексикалното равнище доминира над синтактичното, а то – над морфологичното.

– Мелников формулира отделни детерминанти на всеки формален тип. Той търси причинно-следствените връзки и вътрешната динамика на езиковия тип.

Общото между трите концепции според нас се състои в това, че дълбоко в концептуален аспект при определянето на водещата характеристика на даден езиков тип лежи отношението лексика-морфология-синтаксис.

БЕЛЕЖКИ:

1. За съжаление трудът на Г. Герджиков „Развоят към аналитизъм и стратификацията на граматическата система“, в който подробно са представени възгледите, част от които коментираме тук, не е публикуван. Познаваме част от този труд в ръкопис („Един екскурс в областта на първопричините за различията между основните морфологически типове“).Допълнителна информация придобихме и от лекционния курс „Теория на маркираността“, воден от доц. д-р Красимира Алексова в магистърската програма по лингвистика, Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“.

2. Пенчева, М. Езикови универсалии и типология от описание към обяснение. С., 2006.

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Алексова, Кр. Синтагматика на граматичните показатели в синтетичната глаголна словоформа. - В: Диалогът между културите. Доклади от научна конференция на Факултета по славянски филологии, 2008. София: Издателство „Св. Климент Охридски“, 2012, 364 – 387.

2. Алексова, Кр. Кумулация на граматични значения и видове граматически показатели в синтетичната глаголна словоформа в съвременния български език. // Паисиеви четения 2011. Юбилейна международна конференция по случай 50-годишнината на ПУ „Паисий Хилендарски“, 3 – 4 ноември 2011, (под печат).

3. Герджиков, Г. „Развоят към аналитизъм и стратификацията на граматическата система“ (Един екскурс в областта на първопричините за различията между основните морфологически типове), непубликуван ръкопис.

4. Есеналиева, Ж. Типологическая доминанта разноструктурных языков . http://arch.kyrlibnet.kg/uploads/ESENALIEVA%202012.април J.J.pdf ,

5. Климов, Г. Принципы контенсивной типологии. Москва, 1983.

6. Мельников, Г. Детерминанта – ведущая граматическая тенденция язьiка. // Фонетика, фонология, граматика (в честь70-летия А.А.Реформатского). - М.: Наука, 1971. - С., 359 – 367.

7. Пенчева 2006: 146 Пенчева, М. Езикови универсалии и типология от описание към обяснение. С., 2006.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.