Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-4s-10

2024/4s, стр. 105 - 111

L‘OTTICA METONIMICA NEL RACCONTO „IL PADRE DI BUCAREST“ DI IVAN STANKOV

Natalia Nyagolova
OrcID: 0000-0001-5535-7224
E-mail: n.nyagolova@ts.uni-vt.bg
University of Veliko Turnovo
Department of Russian Studies
2 Teodossi Turnovski str.
5003 Veliko Turnovo Bulgaria
University of Rome Sapienza

Резюме: L‘articolo esamina il meccanismo metonimico come tratto distintivo della prosa bulgara moderna attraverso osservazioni sul racconto di Ivan Stankov „Il padre di Bucarest“ tratto dal libro “Nomi sotto la neve” (2019). Il racconto rompe il quadro tradizionale del “testo rumeno” nella letteratura bulgara, solitamente strettamente legato alle trame iniziatiche delle lotte di liberazione nazionale e alla prosa militare della prima metà del XX secolo. Nell‘opera Bucarest conserva le sue caratteristiche nazionali solo nel piano della topografia letteraria. Allo stesso tempo, la Bucarest di I. Stankov acquisisce le caratteristiche di qualsiasi grande città metropolitana del mondo, dove regna l‘alienazione, mentre l‘empatia è un impulso raro e inaspettato. L‘ottica metonimica viene esplorata a diversi livelli: come principio di immagine dello spazio urbano; come concetto stilistico di combinazione di immagini eterogenee; come meccanismo di intertesto; come asse paradossale del pensiero e dell‘esistenza dell‘uomo moderno, creato attraverso la traduzione di informazioni non selezionate, attraverso l‘illusione dinamica emotiva e sociale del mondo globale .

Ключови думи: Parole chiave: metonimia; prosa; urbanistica letteraria; intertesto

Le definizioni esistenti che presentano la metonimia come figura retorica sottolineano il noto principio di “vicinato”, prossimità spaziale: “I tropi metonimici (rispettivamente metonimia e sineddoche) si basano sul confronto di relazioni soggettive, quantitative, spaziali, temporali o causali tra oggetti” (Tamarchenko 2008, p. 276). Altri ricercatori considerano la metonimia in un senso più ampio e cognitivo: “La metonimia, come la metafora, non è semplicemente un approccio poetico o retorico. Non appartiene solo alla lingua. I concetti metonimici sono parte integrante del pensiero quotidiano, dei modelli linguistici e del comportamento” (Lakoff, Jonson 2004, pp. 62 – 63). In questo modo la metonimia può essere considerata non solo come un tropo poetico o un meccanismo linguistico, ma anche come un principio di pensiero e costruzione di un testo. Esaminando la struttura della prosa di Marina Cvetaeva, V.N Krylov e M.O. Kuchumova offre osservazioni sul funzionamento della metonimia e della sineddoche come principi che formano la struttura. Gli autori vedono nei collegamenti tra le parti del testo prosaico l‘effetto non solo del “principio della sineddoche, il cui compito è dare un‘idea dell‘intero evento attraverso il “piccolo”, separato “sguardo”, ma anche del principio di metonimia, per il quale è importante la coesistenza dei frammenti, la loro contiguità spaziale e temporale, il collegamento attraverso gli stessi personaggi” (Кrylov, Kuchumova 2020, p. 269).

Nel presente articolo il meccanismo metonimico viene indagato non solo in senso linguistico e nel suo significato di tropo poetico, ma anche come meccanismo costruttivo-semantico sotteso ad un certo tipo di testi in prosa. Anche R. Jakobson scrive di questa funzione della metonimia: “...l‘associazione per quartiere dà alla prosa narrativa il suo impulso principale: la narrazione si muove di soggetto in soggetto” (Yakobson 1987).

Osservazioni sul funzionamento dell‘ottica metonimica sono state effettuate sul testo del racconto di Ivan Stankov “Il padre di Bucarest” („Бащата на Букурещ“), che fa parte del libro prosaico dello scrittore “Nomi sotto la neve” („Имена под снега“, 2019).

Il titolo del racconto contiene due elementi marcati che diventano il punto di partenza per la presente interpretazione. Il primo è legato al topos “Bucarest”, rimandando il lettore al campo del “testo rumeno” nel corpus della letteratura bulgara. Tradizionalmente questo campo concettuale è coordinato dalle questioni della liberazione nazionale ed è limitato principalmente dalle trame iniziatiche realizzate in prosa bulgara dalla metà e dalla seconda metà del XIX secolo (L. Karavelov, Hr. Botev, I. Vazov, Z. Stoyanov, ecc.).

In connessione con la Seconda guerra balcanica (1913) e la conquista del Dobrugia da parte della Romania, fu effettuato un nuovo aggiornamento del “testo rumeno”, ma era di natura piuttosto sporadica (Y. Yovkov, D. Nemirov). I rumeni nella prosa militare sono descritti come aggressori, ma allo stesso tempo l‘immagine del “nemico” è complicata, soggetta non solo a interpretazioni nazionali, ma anche morali e psicologiche. Il fulcro di queste opere diventa “la vita in mezzo al caos e alla distruzione, la battaglia come empatia e spettacolo tragico, eventi e riflessione morale oltre la vita in prima linea, visti nella loro sofferenza, implacabilità e rovina direttamente espresse” (Ignatov 2015, p. 16).

Nella poesia bulgara della seconda metà del XX secolo, un aggiornamento del “testo rumeno” può essere visto nella poesia di Nayden Valchev “Il soldato rumeno” („Румънският войник“), in cui alla linea del pacifismo e della rassegnazione prima della morte si aggiungono alcune suggestioni sociali.

Il racconto di Ivan Stankov “Il padre di Bucarest” apporta nuove connotazioni al concetto di “Romania” e “rumeno” nella nostra letteratura nativa. Nell‘opera Bucarest conserva le sue caratteristiche nazionali sotto l‘aspetto topografico attraverso i nomi delle diverse parti della città, che vengono presentate nel testo con scrupolosa accuratezza. Allo stesso tempo, la Bucarest di Stankov acquisisce le caratteristiche di qualsiasi grande città sulla mappa del mondo, dove regna l‘alienazione mentre l‘empatia è percepita come un impulso raro e inaspettato.

Il secondo elemento marcato del titolo è la costruzione possessiva “il padre di”, in cui il nome della capitale rumena occupa un posto inaspettato. È risaputo che la città in realtà non ha un padre, e la natura paradossale di tale rapporto rivela anche nel paratesto la presenza di un meccanismo metonimico funzionante. L‘eroe della storia risulta essere il “padre” della città, soprattutto perché è nato qui e si è “fuso” con essa, vivendo in uno dei suoi parchi. Questa giustapposizione spaziale dà origine al rapporto di appartenenza.

L‘ottica metonimica nell‘opera si realizza a diversi livelli del testo, e quello “più visibile” di essi è proprio quello spaziale. Lo spazio urbano di Bucarest nella storia è presentato nello spirito del moderno dominio della topografia nel tempo, che si è manifestato anche agli albori del postmodernismo e ha lasciato un‘impronta in tutta l‘arte contemporanea. O come scrive E.N. Gubanova: “La crescente attenzione al problema dello spazio è una conseguenza della formazione di una nuova immagine fisica del mondo nel XX secolo sotto l‘influenza della teoria della relatività, dell‘interpretazione geometrica dello spazio nella teoria dello spazio distorto, l’invarianza del sistema di coordinate, il principio di complementarità di N. Bohr, ecc.” (Gubanova 2009, p. 42).

Dal punto di vista spaziale, Bucarest si presenta come un campo rizomatico, che funziona su due livelli: fuori terra (una rete di luoghi iconici della città) e sotterraneo (la metropolitana come un labirinto invisibile, esistente secondo leggi proprie e speciali). La modellazione rizomatica del topos riflette il movimento caotico e casuale di persone, scene, significati, ricordi e associazioni, e riflette l‘ipotesi postmodernista di una conoscenza ed esistenza a “stelo nascosto” non centrata, potenzialmente infinita e autonoma (Mozhejko 2001). L‘urbanistica nella narrazione è subordinata alla tensione semantica tra i nomi geografici concreti di strade, edifici, fermate della metropolitana, che delineano la mappa reale di Bucarest, e la messa in scena astratta, in cui i personaggi o non hanno nome o sono designati in modo molto vago con nominativi (il più delle volte si tratta di personaggi senza cognome).

Nell‘episodio del ragazzo ferito, l‘orizzonte spaziale ha un‘importanza primaria, e la città assomiglia ad un‘arena tesa come una tela tra “Lascăr Catargiu” e “Aviatorilor”, tra “Magheru” e “Pitar Moș”. Ma nell‘episodio successivo questa città non è più solo bidimensionale, si scopre che ha anche un “doppio fondo”, una verticale, e questa verticale è definita dalla metropolitana. Le coordinate profonde e verticali non sono caratteristiche della rizomaticità postmodernista. Di solito la verticale è associata al tempo, all‘approfondimento metafisico nell‘essenza dell‘essere, all‘inizio storico e al fenomeno della memoria. Nella storia di I. Stankov, la discesa verticale dell‘eroe introduce nel testo un nuovo codice: il codice del testuale, della letteratura come direzione separata, della parola straniera, che viene percepita e vissuta come propria. Questo codice, per la logica metonimica della giustapposizione, si collega al codice del corporeo. E una tale relazione è spesso osservata nei testi che si trovano nel piano della memoria e dell‘auto-narrativa. La ricercatrice polacca Elena Janchuk, nel suo studio dedicato alla poetica di Marina Cvetaeva, interpreta ragionatamente questa combinazione dei due codici: “Il corpo umano nel processo cognitivo, come l‘oggetto che occupa una certa parte dello spazio, è importante in quanto è visibile, udibile, tangibile e in questo senso può essere anche strumento di conoscenza” (Yanchuk 2018, p. 23).

Nella storia con il ragazzo ferito predominano gli elementi corporei: la fronte escoriata, gli occhi chiusi, il vetro incrinato degli occhiali, il respiro. La sofferenza corporea cambia la percezione del mondo da parte del ragazzo, si sente fuori da esso, da qualche parte lontano, e la voce di Ivan lo trasferisce “da qui”, lo porta fuori dal suo distacco.

Nella metropolitana, la ragazza zingara recita “Hyperion” di Mihai Eminescu, e il testo della poesia trasforma l‘intera immagine quotidiana della metropolitana. Il codice corporeo è completamente scomparso in questa parte del racconto, i passeggeri della carrozza diventano “figure di cera di Madame Tussauds”, anche la ragazza che recita è disincarnata, nonostante si parli del suo viso leggermente arrotondato e degli occhi neri immobili.

I due episodi – con il ragazzo e con la ragazza che recita – costituiscono la cornice principale della storia. Sono intrecciati attraverso il corpo e il testo – spirituale, sono la vita “sorprendentemente densa” che Ivan sente “rotonda e unificata”. Sono i due percorsi della conoscenza: sensoriale e intellettuale.

La parte finale dell’opera rappresenta la fusione dei due codici nell‘episodio con il senzatetto Dumitriu – il barbone di Bucarest che si è rifugiato nei suoi ricordi. La perdita della sua vera casa è compensata dal senso di appartenenza dell‘intera città. Il crollo della sua storia personale viene smorzato rendendo ciò che legge parte della sua stessa vita. La panchina vicino al vicolo del Museo Geologico metonimizza l‘intera città frenetica, che toglie protezione, ma dà anche un senso di connessione. E come direbbe il senzatetto: “la sensazione è la conoscenza più sicura” (Stankov 2019, p. 60).

Nel tessuto intertestuale dell‘opera si aggiunge un altro testo: “Via Havre” (“Rue du Havre”, 1957) di Paul Guimard, e il destino di Dumitriu è parallelo a quello dell “uomo in mare” Julien Legri, il venditore di biglietti della lotteria nella folla della frenetica Parigi. La morte del venditore, che ha dato origine alla storia d‘amore tra Catherine e François, diventa l‘ultimo desiderio di Dumitriu.

Così, parallelamente alla catena narrativa delle scene della storia, viene costruita un‘altra catena intertestuale di trame, che unisce testi di romanticismo, modernismo e neosimbolismo: “Hyperion” di Mihai Eminescu, “Nirvana” di Yavorov, “Street Havre” di Paul Guimard.

Tre opere provenienti da tre letterature nazionali – rumena, bulgara e francese – appaiono nello stesso contesto, nonostante le molte differenze tra loro, unite attorno al tema della solitudine e dell‘unica coscienza di Ivan, che le evoca, le sperimenta e le collega. Il testo classico di Eminescu presente nell‘opera esce dalla sua esistenza puramente letteraria e risulta essere parte della vita frenetica della capitale rumena.

La recitazione del vasto testo lirico-epico di Eminescu da parte della ragazza zingara tra la folla in viaggio ricorda i menestrelli erranti del Medioevo e crea una mini-trama assurda nello spirito del romanticismo – anacronistica e con la sua spiegazione sociale contemporanea. Sono presenti tutti gli elementi della poetica romantica: la zingara (personaggio – una scoperta di Hugo e Mérimée), il fenomeno medievale della poesia di strada (e il Medioevo è spesso l‘epoca di ispirazione per i romantici europei) e il testo dei più potente rappresentante della corrente nella letteratura rumena.

Si possono anche rintracciare alcune connessioni semantiche tra il mondo della storia e la poesia “Nirvana”, che l‘insegnante e gli studenti leggono sullo sfondo della prima neve dell‘anno. Il parallelo tra la storia “Via Havre” e la trama della storia è già stato discusso. Ma la funzione principale di questi tre testi nell‘opera di I. Stankov è diversa. Svolgono la funzione principale degli elementi intertestuali – creare connessioni e relazioni attive con altri testi, opere straniere nella performance narrativa e, soprattutto per l‘argomento di interesse, svolgono anche un ruolo metonimico – per rappresentare il testo totale della cultura, essere le sue designazioni impenetrabili, essere “letteraturogemi”. Per la strategia della narrazione particolare, questi elementi sono importanti come marcatori, innescati da alcuni impulsi nel corso della vita quotidiana, con i quali i marcatori delineano i confini del mondo interiore del personaggio centrale, segnato da eventi e testi. E il rapporto tra loro è metonimico, rappresentando il grande processo attraverso le sue piccole parti nella loro “incordatura” arbitraria.

Così, nel testo prosaico, si ottiene l‘“effetto cornice” cinematografico (Romanenko 2010, p. 14), rivelando connessioni e parzialità nel flusso impenetrabile della vita quotidiana. La natura di questo meccanismo è metonimica e riflette una visione speciale dell‘uomo moderno nella percezione del mondo, definita da L. Talmi: “Tutti i nostri pensieri, emozioni, ricordi sono costituiti da immagini, suoni, sensazioni. La diversità delle nostre esperienze è determinata dalla possibilità di disporre queste immagini, suoni, sensazioni in un numero infinito di combinazioni in modi diversi a seconda di ciò che attira la nostra attenzione” (Talmy 1983, p. 253).

Nella narrazione si osserva anche un altro modello specifico, anch’esso di natura metonimica: l’espansione concentrica dello spazio. Questa espansione costruisce metonimicamente la nozione di vita “rotonda e unificata”. Il primo cerchio in cui vorticava questa espansione copriva Bucarest: l‘edificio “Pitar Moș”, la libreria “Carturesti”, la piccola strada “Arthur Verona”, Gare de Nord, Otopeni. Il successivo si espande ai principali aeroporti di Monaco, Parigi e New York, seguito da un nuovo tratto che comprende il mondo da Siviglia a Buenos Aires e dall‘Antartide all‘Himalaya, per finire con il cerchio concentrico della galassia e l‘universo che cerca come un uomo nell‘oscurità per i propri fini (Stankov 2019, p. 54).

Tale trasferimento metonimico ricorda un importante e sottovalutato romanzo bulgaro della seconda metà del XX secolo – “Il tempo dell‘eroe| („Времето на героя“, 1968) di Vasil Popov, in cui la città forma collegamenti semantici con le città di diversi paesi e continenti e diventa così la Città-Mondo dei sogni di Kalud, la “Repubblica dell‘Umanità”, nei cui stadi grandi e piccini cantano “Silenziosilenzio-silenzio” e liberano in cielo migliaia di piccioni.

In un piano sincronico, il racconto “Il padre di Bucarest” si colloca nel contesto di una nuova topografia artistica, che si è affermata più chiaramente nel cinema degli ultimi due decenni, ma è valida anche nella letteratura. Questa topografia ha una genesi metonimica. In generale, questo processo può essere chiamato “globalizzazione dei topos mitologici”. Ciò è stato portato avanti in modo coerente nei film del regista turco Nuri Bilge Ceylan, dove spazi carichi di significato mitologico per la coscienza culturale nazionale, come Istanbul, Cappadocia, Anatolia, sono diventati scene di moderne trame criminali e melodrammatiche e quindi hanno simboleggiato l‘universalità, la globalità, fenomeni e processi.

In letteratura non è estraneo a una simile strategia lo scrittore sloveno Tadej Golob, che sviluppa le sue trame criminali tra i luoghi topografici primordiali per la coscienza nazionale degli sloveni: il Triglav, il lago di Bohinj, Lubiana, nei quali si respira un‘aura mitologica; presentato in modo distaccato, attraverso gli occhi dell‘uomo del XXI secolo.

L‘ottica metonimica dell’opera di Ivan Stankov si inserisce nel dato processo paneuropeo e anche globale. Diventa una forma letteraria dell‘asse paradossale del pensiero e dell‘esistenza dell‘uomo moderno, che viene creato attraverso la traduzione di informazioni non selezionate, attraverso le dinamiche e l‘illusione sociale del mondo globale. E sul suolo letterario bulgaro, codifica l‘atmosfera speciale della “transizione” infinita (non solo politica, ma anche di genere, ideativa, emotiva, esistenziale), caratterizzata da politrama, memorie e linguaggio in crisi.

LETTERATURA

GUBANOVA, E.N., 2009. Semantika prostranstva v postmodernistskom hudozhestvennom tekste: na materiale proizvedeniy Dzhona Faulza, Avtoreferat dissertatsii na soisk. uch. stepeni kandidata filosofskih nauk, Moskva, RIK, p. 23.

IGNATOV, V., 2015. Voynata v balgarskata proza mezhdu dvete svetovni voyni: obrazi, transformatsii, upotrebi, Avtoreferat na disertatsionen trud za prisazhdane na nauchnata o obrazovatelna stepen „doktor”, S., SU, p. 38.

KRYLOV, V.N., KUCHUMOVA, M.O., 2020. Metonimiya v strukture proz M. I. Tsvetaevoy. Vestnik Tomskogo gosudarstvennogo universiteta. Filologiya, no. 68, pp. 267 – 279. ISSN 1998-8621.

LAKOFF, D., JONSON, M., 2004. Metafory, kotormi m zhivem. Moskva: URSS, 256 p. ISBN 5-354-00222-2.

MOZHEYKO, M., 2001. Rizoma. Postmodernizm. Entsiklopediya. [online] INFOLIO: Universitetskaya lektronnaya biblioteka, [Data di accesso 02.06.2024] http://www.infoliolib.info/philos/postmod/risoma.html 2001 ISBN 985-428-430-1.

TAMARCHENKO, N.D., 2008. Poetika: slovar’ aktualnyh terminov i ponyatij. Moskva, Izd-vo Kulaginoy. Intrada, p. 358. ISBN 978-5903955-01-5.

ROMANENKO, V. A., 2010. O kompleksnom podhode k izucheniyu indeksalynogo obraza. Vestnik RUDN, no. 4, pp. 13 – 17.

STANKOV, I., 2019. Bashtata na Bukuresht. In: Imena pod snega. Veliko Tarnovo. Faber. p. 138. ISBN 978-619-00-1000-5.

TALMY, L., 1983. How Language Stcructures Space. In: Spatial Orientation. Theory, Research, and Application. Plenum Press. New York and London, pp. 225 – 282. ISBN 978-146-159-327-0

YAKOBSON, R., 1987. Zametki o proze Pasternaka. Raboty po poetike. [online] Moskva. Progress, pp. 324 – 338. [Data di accesso 06. 06. 2024] https://koppel.pro/guest/zametki-o-proze-poeta-pasternaka-8851.

YANCHUK, E., 2018. “Ya tak i ne obzhila druguyu chasty sebya – svoe telo…”: telesnosty vtvorchestve Marin Tsvetaevoy. Scripta Humana. T. 11 / redakcja Naukowa NelBielniak, Alexandra Urban-Podolan. Zielona Góra, 23 – 43. ISSN 2657-5906.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.