Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2021-6-1-phras/saar

2021/6, стр. 595 - 608

ПРОЗОДИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИЗРЕЧЕНИЯ С КОМУНИКАТИВНО МАРКИРАН И КОМУНИКАТИВНО НЕМАРКИРАН СЛОВОРЕД

Бистра Андреева
OrcID: 0000-0003-2774-1346
E-mail: andreeva@coli.uni-saarland.de
Department of Language Science and Technology
Saarland University
Building C7.2 Room 5.02
66123 Saarbrücken Germany
Снежина Димитрова
OrcID: 0000-0002-6104-0140
E-mail: snezhina@uni-sofia.bg
Department of English and American Studies
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: В статията са представени резултатите от изследване на взаимодействието между интонацията и информационната структура в изречения със SVO и OVS словоред и с комуникативно (не)маркиран словоред на елементите на информационната структура. Анализирани бяха прозодичните характеристики на пренуклеарни и нуклеарни акценти. Елементите на информационната структура са дефинирани с помощта на модела на Steedman (2000), който класифицира конституентите в изречението като принадлежащи към една от следните категории: тема-фон, тема-фокус, рема-фон и рема-фокус. Резултатите показват, че немаркираният и маркираният словоред нямат ефект върху диапазона на основната честота на рематафокус. При комуникативно немаркиран словоред диапазонът на темата-фон (и ремата-фон) в OVS изречения е по-голям, отколкото в SVO изречения. Словоредът не оказва влияние върху продължителността на акцентуваната сричката. Топикализираните конституенти от темата-фон при OVS словоред и комуникативно немаркирана последователност се обособяват в междинни фрази. При маркирана последователност в края на ремата-фокус се реализира фразов акцент и евентуално пауза. Ремата-фон и ремата-фокус винаги се реализират с тонални акценти, докато върху темата-фон се реализира акцент само при комуникативно немаркирана последователност. При комуникативно маркирана последователност темата-фон се деакцентува.

Ключови думи: прозодия; интонация; информационна структура; словоред; комуникативно маркиран/немаркиран словоред

1. Въведение

Събеседниците в един разговор обменят големи количества информация в ограничен период от време. За да бъде процесът на комуникация успешен, слушателите трябва да са в състояние да определят кои части от изказването са важни, и да обърнат повече внимание на тях, отколкото на частите с по-малко важна информация. Слушателят се улеснява в търсенето на съответната информация, когато говорещият следва принципите на информационна структура. Изследванията в областта на информационната структура имат дългогодишна традиция (виж Kruijff 2001; Kruijff-Korbayova & Steedman 2003 за подробен преглед на литературата). Информационната структура кодира коя част на изказването е по-информативна по отношение на даден контекст, и опакова лингвистичната информация с цел да оптимизира информационния трансфер в дискурса. Най-общо казано, изказванията съдържат (а) елементи, които подпомагат развитието на дискурса, и (б) елементи, които ги свързват с дискурса. В литературата се използват различни термини за означаване на тези два вида елементи, като напр. тема-рема, топик-фокус, стара-нова информация и т.н. (виж фигура 1).

Фигура 1. Терминология, свързана с информационната структура (адаптирана от Kruijff-Korbayova & Steedman 2003)

Следвайки Firbas (1964) и Steedman (2000), наред с редица други, ние ще наричаме тези елементи съответно (а) рема и (б) тема. В последно време някои изследователи поддържат тезата за наличието на два слоя в информационната структура (Vallduví & Engdahl 1996; Steedman 2000). Steedman например прави първично разграничение между тема и рема и вторично разграничение между фокус и фон (background). Според него интонационно (с тонални акценти) са маркирани само фокусираните елементи. Това не се отнася до елементите от фона. В рамките на този модел конституентите на едно изречение могат да бъдат класифицирани в следните четири категории: (1) тема-фон, (2) тема-фокус, (3) рема-фон и (4) рема-фокус (виж фигура 2)1).

Фигура 2. Материал. Комуникативно маркираният словоред (рема пред тема) е ограден в квадрат

Словоредът в българския език е частично свободен (Boyadzhiev, Kutsarov & Penchev 1998), определя се от дискурса и отразява до голяма степен информационната структура на изказването. В езици със свободен словоред се прави разлика между обективна и субективна последователност на елементите на информационната структура (Ivanchev 1957; Mathesius 1967). От гледна точка на темо-ремната организация на изречението при обективна последователност тематичните части на изказването линейно предхождат рематичните, т.е. [тема] < [рема]. При субективна последователност ремата предхожда темата, т.е. [рема] < [тема]. Тези две понятия служат като база за определяне на комуникативно немаркирания и комуникативно маркирания словоред в зависимост от вида на изказването. В българския език субективната последователност е немаркирана при въпросителните, подбудителните и възклицателните изречения. При тези изречения е маркирана обективната последователност. Що се отнася до българските съобщителни изречения, обективната последователност е комуникативно немаркирана, а субективната е комуникативно маркирана. Иванчев (1957) обръща внимание на ролята на интонацията в изречения с маркиран словоред в българския език без обаче да прави подробен анализ на интонационните контури и техните прозодични характеристики.

В настоящата статия се изследва взаимодействието на интонацията и информационната структура в прости декларативни изречения със SVO и OVS словоред с широк и тесен фокус. Въпросът, който си поставяме, е дали в съвременния български език се прави прозодична разлика между комуникативно маркиран (рема пред тема) и комуникативно немаркиран (тема пред рема) словоред и ако е така, какви прозодични средства се използват за тази цел.

2. Материал и методика

Две прости изреченията със словоред SVO (Милена полива малините.) и OVS (Малините полива Милена.) са вградени в кратки диалози като отговор на конкретни въпроси, предизвикващи а) отговор с широк фокус и комуникативно немаркиран словоред, б) отговор с тесен фокус на първия конституент и комуникативно немаркиран словоред, в) отговор с тесен фокус на първия конституент и комуникативно маркиран словоред, г) отговор с тесен фокус на втория конституент и комуникативно немаркиран словоред и д) отговор с тесен фокус на втория конституент и комуникативно маркиран словоред (виж фигура 2). Десет говорители на стандартен български език на възраст от 20 до 55 години са записани в относително тихо помещение. Изреченията във всяко от горепосочените условия са прочетени на глас от презентация на PowerPoint в отговор на предварително записани въпроси. Изреченията и въпросите към тях са предложени на информаторите в произволен ред в два блока, в резултат на което са записани две повторения на всяко условие или общо 100 реализации на двете изречения:

– 80 с тесен фокус: 10 говорители х 2 реализации х 2 словореда (SVO, OVS) х 2 позиции на фокуса (маркирана, немаркирана);

– 20 с широк фокус: 10 говорители х 2 реализации.

Записите са направени с помощта на AKG C420IIIPP хедсет и програмата за обработка на звукови сигнали PRAAT (Boersma & Weenink 2021). Сегментирането и етикетирането на сричките са извършени също така с програмата PRAAT. В допълнение са етикетирани и тоналните акценти, следвайки автосегментния модел за интонационен анализ на български език (Andreeva 2007) с изрично маркиране на синхронизирането на ниските – l(ow), и високите – h(igh) – f0 таргети за нуклеарните акценти и ниските (l1) и високите (h1) f0 таргети за пренуклеарните акценти (виж. фигура 3). С PRAAT скриптове са измерени дължините на акцентуваните2) срички в милисекунди (ms) и е изчислен честотният обхват между предходния f0 минимум и интонационния връх на нуклеарно акцентуваните срички (h – l) и на пренуклеарно акцентуваните срички (h1 – l1) в полутонове (s.t.).

Фигура 3. Пример за етикетиране

3. Статистически анализ

За анализа са използвани линейни модели със смесени ефекти (LММ). Зависимите променливи са (а) дължината на нуклеарната сричка и диапазонът на основната честота в (б) нуклеарната и (в) пренуклеарната сричка. Независимите променливи с фиксиран ефект са (а) последователността на темата и ремата (маркирана/немаркирана) и (б) словоредът (SVO/OVS), а независимите променливи със случаен ефект са (а) информантите (10) и (б) думите (Милена/малините). При необходимост са използвани Tukey HSD пост-хок тестове за множествени сравнения, за да се установи кои именно нива на факторите значимо се различават. Нивото на значимост е α = 0,05.

4. Резултати

4.1. Комуникативно немаркиран словоред (тесен фокус)

Първо ще се спрем на реализациите с комуникативно немаркиран словоред, където тематичната част предхожда рематичната и фокусът е в крайна позиция. При словоред SVO подлогът (Милена) и сказуемото (полива) се явяват тема-фон, а прякото допълнение (малините) е рема-фокус. И трите конституента са маркирани с тонален акцент. Първият елемент от темата-фон е реализиран с битонален акцент L*+H. Върху ударената сричка e реализиран нисък L(ow) тон, последван от възходящо движение на честотата на основния тон, и интонационният връх (високият H(igh) таргет) е синхронизиран със следударената сричка. Вторият елемент от темата-фон е реализиран с монотонален акцент L*, при който ударената сричка е ниска. Тоналният акцент, реализиран върху ударената сричка на ремата-фокус, е H*, последван от низходящо движение на основния тон към ниските фразов акцент (L-) и граничен тон (L%), синхронизирани с края на интонационната фраза (виж фигура 4). Наблюдава се незначителна вариативност при избора на фонологично специфицираните видове акцент в темата-фон и тяхната фонетична реализация от говорителите. Подлогът е реализиран веднъж с монотонален акцент L*, сказуемото веднъж с монотонален акцент H* и два пъти с битонален акцент L*+H. Вариативността е по-голяма при реализирането на ремата-фокус. Два пъти е реализиран нуклеарен битонален акцент със спад (H+!H*), при който вторият H таргет, синхронизиран с ударената сричка, е реализиран по-ниско спрямо първия, синхронизиран с предударената сричка, което се маркира с <!>. Един път е реализиран низходящ битонален акцент H+L*, с интонационен връх H в предударената сричка и нисък таргет L в ударената сричка и един път е реализиран битонален акцент L+H*, с нисък таргет в предударената сричка и интонационен връх, синхронизиран с ударената сричка (виж таблица 1).

Фигура 4. Комуникативно немаркиран словоред (тесен фокус, SVO)

Таблица 1. Реализирани тонални акценти (комуникативно немаркиран словоред, SVO, тесен фокус)

Миленаполивамалинитетема-фонрема-фокусL*+H192-L*117-L+H*--1H*-116H+!H*--2H+L*--1

При словоред OVS прякото допълнение (малините) и сказуемото (полива) се явяват тема-фон, а подлогът (Милена) е рема-фокус. И тук, както при реализациите със словоред SVO, и трите конституента са маркирани с тонален акцент. Тоналните акценти отново са L*+H върху първия елемент от темата-фон, L* върху втория елемент от темата-фон и H* върху ремата-фокус, последван от нисък фразов акцент (L-) и граничен тон (L%). Различното при този тип синтактичен словоред е това, че след първия елемент на фона-рема е реализиран фразов акцент (H-), синхронизиран с края на думата (виж фигура 5). Прякото допълнение е реализирано веднъж с L+H*, като и в този случай в края на думата е реализиран фразов акцент, но този път той е (L-). Така в рамките на интонационната фраза (intonation phrase) се обособяват две междинни фрази (intermediate phrases), които не съвпадат с елементите на информационната структура. Първата междинна фраза включва топикализирания елемент от темата-фон, а втората обхваща втория елемент на темата-фон и ремата-фокус. Следователно можем да заключим, че топикализираните конституенти на изречението се отделят от останалите с фразов акцент. Ремата-фокус два пъти е реализирана с низходящ битонален акцент H+L* и един път с възходящ битонален акцент L+H* (виж таблица 2).

Фигура 5. Комуникативно немаркиран словоред (тесен фокус, OVS)

Таблица 2. Реализирани тонални акценти (комуникативно немаркиран словоред, OVS, тесен фокус)

МалинитеполиваМиленатема-фонрема-фокусL*+H19--L*-20-L+H*1-1H*--17H+L*--2

4.2. Комуникативно немаркиран словоред (широк фокус)

При широкия фокус (цялата информация в изречението е нова), който може да се реализира само при комуникативно немаркиран словоред, прякото допълнение (малините) и сказуемото (полива) се определят като рема-фон, а подлогът (Милена) – като рема-фокус. Отново и трите конституента са маркирани с тонален акцент. Най-често върху първия елемент от ремата-фон е реализиран L*+H, върху втория елемент от ремата-фон – L*, и върху ремата-фокус – H* (виж фигура 6). Краят на интонационната фраза е низходящ с нисък фразов акцент (L-) и нисък граничен тон (L%). Освен това първият елемент от ремата-фон е реализиран един път с H* и един път с H+!H*, вторият елемент е реализиран един път с L*+H, а ремата-фокус – два пъти с H+!H*, един път с H+L* и един път !H* (виж таблица 3).

Фигура 6. Комуникативно немаркиран словоред (широк фокус, SVO)

Таблица 3. Реализирани тонални акценти (комуникативно немаркиран словоред, SVO, широк фокус)

Миленаполивамалинитерема-фонрема-фокусL*+H181-L*-19-H*1-16H+!H*1-2H+L*--1!H*--1

4.3. Сравнение на SVO и OVS изречения с комуникативно немаркиран словоред

Резултатите от статистическия анализ на акустичните измервания за двата вида словоред са обобщени в таблица 4.

Таблица 4. Резултати от статистическия анализ с LMM

РеферентнонивоПараметърПредсказанастойностСтандартнагрешкаtpsig.SVOa) комуникативно немаркиран (рема-фокус)диапазон (s.t.)0,2030,4270,480,6376n.s.дължина (ms)16,7311,7539,540,001***б) комуникативно немаркиран (тема-фон + рема-фон)3)диапазон (s.t.)0,6010,2192,750,01**дължина (ms)-13,7192,073-6,620,001***в) комуникативно маркиран (рема-фон)диапазон (s.t.)1,0320,6531,580,1338n.s.дължина (ms)-15,3623,537-4,340,001***

Статистическият анализ не показа основни ефекти на синтактичния словоред върху диапазона, реализиран в рамките на ремата-фокус в края на интонационната фраза. Диапазонът е 7,2 полутона при SVO словоред и 7,6 полутона при OVS словоред. Разликата в диапазона на групата на темата-фон при SVO и OVS словоред е 1,2 полутона и е значима. Диапазонът на темата-фон е 4,8 полутона при SVO словоред и 6,0 полутона при OVS словоред. Дължината на акцентуваната сричка, от своя страна, е статистически значима както при ремата-фокус (респ. 149,88 ms при SVO и 183,34 ms при OSV), така и при темата-фон (респ. 153,01 ms при SVO и 125,57 ms при OSV). Това обаче се дължи на факта, че прякото допълнение малините се състои от четири срички, а подлогът Милена – от три. Съгласно закона на Менцерат-Алтман размерът на частите на една конструкция намалява с увеличаване размера на въпросната конструкция. Колкото по-дълга е една дума, толкова е по-кратко времетраенето на сричките, от които тя се състои.

4.4. Комуникативно маркиран словоред (тесен фокус)

При маркирана последователност на информационната структура (рема пред тема) и словоред OVS прякото допълнението (малините) е рема-фокус, а сказуемото (полива) и подлогът (Милена) са тема-фон. В този случай тонален акцент се реализира само върху ударената сричка на рематафокус. Елементите от темата-фон са деакцентувани. Нуклеарният акцент е най-често L+H*< със забавен интонационен връх, синхронизиран със следударената сричка (виж фигура 7). Също така два пъти е използван монотоналният акцент H* и един път – битоналният L*+H. В края на рематафокус е реализиран нисък фразов акцент (L-), а в края на интонационната фраза нисък граничен тон (L%). При словоред SVO подлогът (Милена) е рема-фокус, а сказуемото (полива) и прякото допълнението (малините) са тема-фон (виж таблица 5).

Фигура 7. Комуникативно маркиран словоред (тесен фокус, OVS)

Таблица 5. Реализирани тонални акценти (комуникативно маркиран словоред, OVS, тесен фокус)

МалинитеполиваМиленарема-фокустема-фонL*+H1--L+H*<17--H*2--

Интонационното оформяне на фразата е идентично с това при словоред OVS. И при двата вида словоред някои информанти реализират кратка пауза след ниския фразов акцент. Така те допълнително отделят ремата-фокус от темата-фон. Би могло дори да се предположи, че с асоциирането на фразовия акцент в края на ремата-фокус и евентуалното реализиране на пауза след нея информантите компенсират за маркирания словоред (виж фигура 8). Така топикализираната рема-фокус отново се явява на характерното за нея последно място във фразата.

Фигура 8. Комуникативно маркиран словоред (тесен фокус, SVO)

4.5. Сравнение на OVS и SVO изречения с комуникативно немаркиран словоред Статистическият анализ не показа основни ефекти на синтактичния словоред върху диапазона, реализиран в рамките на ремата-фокус в начална позиция. Диапазонът е 5,7 полутона при SVO словоред и 7,7 полутона при OVS словоред. Разликата в дължината на нуклеарната сричка при SVO (173,14 ms) и OVS (142,42 ms) словоред е 30,72 ms и е значима (виж таблица 4), което не е изненадващо и се дължи на различния брой срички в двата конституента (срв. 4.3.).

5. Дискусия и заключения

В статията са представени резултатите от изследването на прозодичното маркиране на информационната структура в прости изречения със SVO и OVS словоред в български език. Беше установено, че последователността на елементите на информационната структура няма ефект върху честотния диапазон в рамките на ремата-фокус. При комуникативно немаркирана последователност диапазонът, реализиран в рамките на групата на темата-фон (и рематафон), при OVS словоред е по-голям, отколкото при SVO словоред. Словоредът няма ефект върху дължината на акцентуваната сричка. В думи, състоящи се от повече срички, акцентуваната сричка има по-кратко времетраене, отколкото в думи, състоящи се от по-малко срички. Топикализираните конституенти от темата-фон при OVS словоред и немаркирана последователност на елементите на информационната структура се обособяват в междинни фрази. При маркирана последователност в края на ремата-фокус се реализира фразов акцент и евентуално пауза. Ремата-фон и ремата-фокус винаги се реализират с тонални акценти, докато върху темата-фон се реализира акцент само при комуникативно немаркирана последователност. При комуникативно маркирана последователност темата-фон се деакцентува. Тези изводи са в съгласие с резултатите от предишни изследвания (Andreeva, Avgustinova & Barry 2001, Andreeva 2007, Avgustinova & Andreeva 1999). За разлика от констатациите на Misheva (1991) и Nikov & Misheva (1998), че темата се реализира монотонно, без акцентни контрасти (Nikov&Misheva 1998: 282), и на Steedman (2000), че само фокусираните елементи се маркират с тонални акценти, нашите резултати показват, че фонологичният тонален акцент, асоцииран с тематичния материал в дълбинната структура, е L*+H. Различията в неговите конкретни фонетични реализации в повърхностната структура зависят от позицията на темата в интонационната фраза. Когато тя е пренуклеарна, L*+H се реализира фонетично като бавно по-вишаване на основната честота, което започва от един нисък таргет в рамките на акцентната сричка и интонационният връх се достига в следващата сричка (ако има достатъчно сричков материал). В противен случай интонационният връх се достига към края на акцентната сричка. Когато темата е постнуклеарна, тоналният акцент от дълбинната структуриране се реализира фонетично.

Благодарности. Изследването е разработено в рамките на научен проект „Прозодични аспекти на българския език в съпоставителен план с други езици с лексикално акцентуване“, финансиран от ФНИ на МОН с договор № Кп-06-Н40/11 от 12.12.2019.

БЕЛЕЖКИ

1. В настоящото изследване не се разглеждат случаите на тема-фокус:

Какво поливат Милена и Калина?

Милена полива малините.

2. В рамките на англо-саксонската традиция, която ние следваме, се прави разлика между ударена и акцентувана сричка. Ударената сричка е лексикално специфицирана като метрично силна и в потока на речта се реализира с по-голяма дължина и интензитет и с по-изразена спектрална структура от неударените срички. Акцентуваната сричка се реализира на постлексикално ниво допълнително с изменение на честотата на основния тон.

3. Тъй като разликите в диапазона и дължината на сричките на темата-фон и ремата-фон при SVO словоред не са значими, в този анализ те са обединени в една група.

ЛИТЕРАТУРА

Иванчев, Св., 1957. Наблюдения върху употребата на члена в българския език. Български език, (1), 499 – 524.

Бояджиев, Т., Куцаров, И. & Пенчев, Й. 1998. Съвременен български език. София: Петър Берон.

Матезиус, В., 1967. О так называемом актуальном членении. Пражский лингвистический кружок (сборник статей), Москва: Прогресс, 246 – 249.

Мишева, A. 1991. Интонационна система на българския език. София: БАН.

REFERENCES

Ivanchev, Sv., 1957. Nablyudenia varxu upotrebata na chlena v balgarskia ezik. Balgarski ezik, (1). 499 – 524 [In Bulgarian].

Boyadzhiev, T., Kutsarov, I. & Penchev, Y. 1998. Savremenen balgarski ezik. Sofia: Petar Beron [In Bulgarian].

Mathesius, V., 1967. O tak nazyvaemom aktualʹnom chlenenii. Prazhskij lingvisticheskij kruzhok (sbornik statej). Moskva: Progress, 246 – 249 [In Russian].

Misheva, A. (1991). Intonacionna sistema na balgarskia ezik. Sofia: BAN [In Bulgarian].

Andreeva, B., Avgustinova, T. & Barry, W.J., 2001. Link-associated and focus-associated accent patterns in bulgarian. In: G. Zybatow, U. Junghanns, G. Mehlhorn & L. Szucsich (Eds.). Current Issues in Formal Slavic Linguistics. Frankfurt am Main: Peter Lang, 353 – 364.

Andreeva, B., 2007. Zur Phonetik und Phonologie der Intonation der Sofioter-Varietät des Bulgarischen, PHONUS 12, PhD theses., Saarbrücken: Institute of Phonetics, University of the Saarland.

Avgustinova, T. & Andreeva, B., 1999. Thematic Intonation Patterns in Bulgarian Clitic Replication. Proc. of The XIVth International Congress of Phonetic Studies (ICPhS'99), San Francisco, 1501 – 1504.

Boersma, P. and Weenink, D., 2021. Praat: doing phonetics by computer [computer software, version 6.1.51]. Amsterdam: University of Amsterdam. Available at http://www.praat.org

Firbas, J., 1964. On defining the theme in functional sentence analysis. Travaux Linguistiques de Prague.

Kruijff, G.-J., 2001. A categorical-modal Architecture of Informativity: Dependency Grammar Logic and Information Structure. PhD thesis. Charles University, Prague.

Kruijff-Korbayova, I. & Steedman, M., 2003. Discourse and Information Structure. Journal of Logic, Language and Information 12 (3). Special Issue on Discourse and Information Structure, 249 – 259.

Nikov, M. & Misheva, A., 1998. Intonation in Bulgarian. In: D. Hirst & A. Di Cristo (Eds.). Intonation Systems: A Survey of 20 Languages. Cambridge University Press: Cambridge, 275 – 287.

Steedman, M. 2000. Information structure and the syntax-phonology interface, Linguistic Inquiry 31(4), 649 – 689.

Vallduví, E. & Engdahl, E., 1996. The linguistic realization of information packaging. Linguistics 34, 459 – 519.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.