2021/3, стр. 331 - 337

ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева
E-mail: majafrateva@uni-sofia.bg
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: В „Рецепцията на Кафка в България до 1989 г.“ Младен Влашки комбинира съвременната теория за културния трансфер със социологическите теории за полето и със системната теория. Монографията представя найсъществената характеристика на творчеството на писателя, на чийто фон хипотезата за бъдещите трудности пред рецепцията на Кафка с оглед на литературното поле в България придобива плътност. Направена е солидна реконструкция на траекториите на рецепцията на Кафка във Франция, Англия и САЩ, които го налагат като класик на модерността. В сравнение с рецепцията в другите социалистически страни и в контекста на Студената война се разкриват допълнителни фактори, определящи българските реакции. Акцент е поставен върху „случаите“ Минко Николов и Димитър Стоевски.

Ключови думи: Младен Влашки; Кафка; трансфер; рецепция; българско литературно поле; Минко Николов; Димитър Стоевски

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г.
Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

„Сигурно някой ще да е наклеветил Франц Кафка…“

Парафразирайки по този начин уводното изречение в романа „Процесът“ на Франц Кафка, Младен Влашки въвежда основната изходна констатация, чието обяснение изследването му „Рецепцията на Кафка в България до 1989 г.“ (Сдружение „Литературна къща (Страница)“, Пловдив 2020) търси: преводната рецепция на Кафка в България започва едва в началото на 80-те години на ХХ век и е най-закъснялата преводна рецепция на автора в Европа. По отношение на автор като Франц Кафка, чието въздействие върху световната литература трудно може да бъде надценено, подобен факт безспорно заслужава да бъде проучен. Но и изследването на рецепцията на Кафка също е някак странно отлагано във времето, според Влашки подобна научна тематика е дори „напълно игнорирана“ (с. 7) независимо от факта, че предлага изключителни възможности за обследване от страна на литературоведите – рецептивисти, компаративисти, транслатолози ... Изследването на Младен Влашки разглежда себе си като част от реактивирания след 2015 г. литературоведски интерес към Кафка и е съсредоточено върху годините до 1989 г. с акцент върху критическата и преводната рецепция по време на социалистическия период.

Очевидно е, че подобен опит за анализ и обяснение на даденостите в българската рецепция на Кафка трябва да излезе от сферата на тясно рецептивисткото изследване. Поради това подходът на Младен Влашки не може да се задоволи с методологичната рамка на рецептивната естетика на Ханс-Роберт Яус. В синхрон с актуалните немскоезични изследвания (Рафаела Книп) Влашки комбинира съвременната теория за културния трансфер (по Митербауер и Люзебринк) със социологическите теории за полето (Бурдийо) и системната теория (Луман). Процесите на културен трансфер, в които се вписва и българската рецепция на Кафка, са вътрешно диференцирани като процеси на селекция, пренос (опосредстващи процеси) и интеграция (рецептивни процеси). Именно около тях се групират и наблюденията и анализите в настоящото изследване, а категориите на Бурдийо (поле, класа, хабитус) и Луман (системи, действие, роля, комуникация) позволяват да бъдат описвани „социокултурните и общественополитически рамкови условия“ (23) на литературния и културния трансфер. Ясно рефлектирани и аргументирани са принципните основания на литературознанието да включва социологическите „подстъпи“ в своя инструментариум, без да им позволява със своята мощ да подчинят самото литературоведско начинание и да го превърнат в своя илюстрация. В своето изследване Младен Влашки елегантно оставя Бурдийо да опише собствения му подход, в който „сплитането“ на „най-значими теоретични проблеми в грижливо проведени емпирични изследвания“ е от най-съществено значение (с. 33).

Някои, подплатени и с изследвания на други учени, характеристики на българското литературно поле, като липса на автономност, обвързаност с националното и податливост на политически влияния, позволяват хипотезата за наличието на изначални препятствия пред рецепцията на автор, „добил стойност тъкмо като космополитен и дотолкова автономен, че творчеството му позволява разнопосочни тълкувания“ (с. 26 и сл.).

Спецификите на българското литературно поле преди 9 септември 1944 и след това определят и характера на преноса в осъществяваните културни трансфери – той често е подчертано лично мотивиран и лишен от институционална подкрепа, което вече позволява на Младен Влашки да въведе в упот реба и понятието за „случай“ (Жак Рьовел) в което се обединяват „единичностност“ и съпътстващи контексти, в които случаят се вписва.

На подробен анализ в двете ключови глави (ІІІ и ІV) в монографията на Влашки са подложени изходната и приемащата ситуация. Кафка, като антисистемен играч – това е образът, който биографичният преглед, направен от автора на монографията, предлага, – е изначално контрапродуктивен с оглед на всяка бъдеща рецепция. „Изначалната ситуация“ в сбит вид представя и анализира ролята на Макс Брод в съхраняването на творчеството на Кафка и представянето му пред читателите. Американското петтомно издание на Кафка в издателство „Шокен“ е точката на стабилност, която прави възможна всяка по-сетнешна рецепция, включително и завръщането на Кафка в Германия през 1950 г. (срв. с. 53).

Влашки предоставя на читателя една сбита и сведена до най-същественото характеристика на творчеството на писателя, а на нейния фон хипотезата за бъдещите трудности пред рецепцията на Кафка с оглед на литературното поле в България окончателно придобива плътност (с. 57). Биографията на автора, тематичната насоченост на произведенията му, автономното му и маргинално позициониране в немскоезичното литературно поле, близостта му до реализма и модернизма, всичко това противоречи на очакванията, породени според спецификите на литературното поле в България около Първата световна война и в годините до 9 септември 1944. Идеологическата литературна матрица на годините след тази дата също не е благоприятна за автор и текстове с такива характеристики.

След като общият анализ на полето позволява случилата се забавена рецепция да бъде видяна като всъщност подготвена и неизбежна при дадените обстоятелства, Младен Влашки създава в монографията си и база за сравнение спрямо протеклите в другите страни трансферни и рецептивни процеси. Този подход ще му позволи да очертае спецификите в българската рецепция при конкретното ѝ проследяване. Намерението му е подпомогнато от факта, че отдавна започналата рецепция на Кафка в други европейски страни е вече многократно описвана и анализирана. На тази база изследователят представя солидна реконструкция на траекториите на рецепцията на Кафка във Франция и Англия, започнала още през 30-те години (с. 61), и САЩ, където трансферните процеси разчистват пътя към световната литература и налагат Кафка като класик на модерността. Именно дебатите около Кафка в САЩ, сблъсъкът на различни интерпретативни стратегии подготвят завръщането на писателя в немскоезичния контекст след цезурата на националсоциализма и в една напълно променена среда (срв. с. 71). С право особено внимание е отделено на различните рецептивни процеси в източната и западната част на Германия. Рецептивните линии в ГДР са двойствени и Влашки ги разделя на официална и неофициална, като маркира трудностите пред идеологизираната литературна наука на ГДР да интегрира автор като Кафка. Тази част от изследването е не само любопитна, но и много съществена, защото позволява да се разкрият допълнителни фактори, определили хода на рецепцията на Кафка в България. Естествено водеща за страните от Източния блок е официалната оценка на съветската литературна критика, но към тях изпраща сигнали и превръщането на Кафка и интереса към него в „дисидентски знак“ в СССР. Въпреки че и в ГДР има опити за интегриране на Кафка, за да не бъде оставен на „врага“, писателят остава заклеймен като непотребен на социализма. Организираната в Либлице през 1963 г. конференция води до известно смекчаване на тона, следват издания на Кафка в ГДР и СССР през 1965 г., макар че след 1968 г. говоренето за Кафка отново силно се идеологизира. До този момент, 1968 г., само в България Кафка още не е издаван. Несъмнено изследователят има право, когато твърди, че тази сложна външна ситуация около Кафка предопределя границите на възможното относно българската рецепция и още веднъж маркира основни различия между литературното поле на България и актьорите в него и това на Полша и Чехословакия например.

В „Приемната ситуация“ монографията се съсредоточава върху описанието на „българското литературно поле преди и след 9 септември 1944 г. като рамка за трансфера и рецепцията“ (с. 84 – 116). Въведена като тема е общата рецептивна съдба на немскоезичната литература в България, а специално внимание е обърнато на посредниците, като е възприет изводът, че тази литература е въведена от видни представители на интелектуалните среди (академични и литературни) в България. Въпреки тези благоприятни предпоставки и динамичните промени в литературното поле в България „общото равнище на литературната и театрална компетентност (преводаческа неподготвеност, актьорска неподготвеност и най-вече неподготвеност на публиката)“ (с. 93) ще възпрепятстват навлизането на модернистичната немскоезична литература, а следователно и рецепцията на автор като Франц Кафка. На специално наблюдение в монографията е подложен и по-рядко обсъжданият в подобни изследвания период след Първата световна война, свързан с основни промени в светоусещането и очакванията на българите, рефлектиращи върху образа на европейското, който вече не е така ценностно натоварен. Анализът на промените в полето налага заключението, че посредникът на европейското все повече се приема с подозрение и недоверие, а ореолът на „обновител“ е напълно изчезнал. Разломите в литературното поле са разгледани във връзка с политическите събития и партийните борби (срв. 101). Маркираните фактори, управляващи литературното поле в този период – отхвърлянето на авангардизма в литературата и изкуството, партийно-политическите пристрастия и масовият вкус – не биха могли да предизвикат или насърчат рецепцията на Кафка в България.

С много търпение и прецизност са подробно анализирани и характеристиките на литературното поле след 1944 г., създаването на „мрежов характер“ (с. 108, по Ивайло Знеполски) на властта, който, на свой ред, възпрепятства рецептивните процеси. Начинът за осъществяване на трансферни процеси е очертан като неясен и зависещ от неизвестни фактори. Към това обстоятелство са добавени динамиката в институциите, отговорни за литературата и културата, бързата смяна на имена и хора. Контролът над литературното поле и трансферните процеси са реконструирани чрез сводките на ДС, наличните в тях описания на хора като проф. Константин Гълъбов, проф. Исак Паси и др. и данните за внедрените в средите на интелектуалците агенти и доносници (с. 113). Преводачите от немски са определени в тези материали като „стари реакционери“, които вършат „подривна дейност“ (с. 115). За дълги години заниманието с Кафка остава опасно поради еврейския произход и „упадъчното“ му изкуство. Първият опит за въвеждането на Кафка в българския контекст, задвижен от Минко Николов, завършва неуспешно, въпреки че авторът е издаден вече в СССР (1965). Младен Влашки заключава, че е необходимо появата на други деятели на полето, с други стратегии, които евентуално могат да осъществят за въвеждането на Кафка в българския културен контекст.

Интересен факт, на който Влашки обръща внимание, е обстоятелството, че Франц Кафка влиза в учебните програми на университетите още преди първия му превод на български през 1980 г. („Процесът“). Естествено, част от това въвеждане е имало характер на постулиране на лошия пример и Кафка е споменаван като обект на отхвърляне и заклеймяване. Конкретното описание на присъствието на Кафка в България в монографията започва с личната библиотека на Гео Милев, споменаването му в сп. „Везни“, във в. „Изток“ (1926 г.), информацията във в. „Народ“ (1944), статията на Николай Дончев (1946), за да се стигне до изследването на Минко Николов „Кризата в модерния западен роман“ (1961), в който цяла глава е посветена на „Култа към Кафка“. Интересен факт, на който Влашки се натъква, е, че в архива на преводача Димитър Стоевски са намерени ръкописите на три разказа, над които е изписано „за сп. „Пламък“, 1962 г.“, но подобна публикация не е осъществена. През следващите години се появяват няколко статии, а през 1965 г. Минко Николов цитира и мнението на съветския авторитет Дмитрий Затонски, който предлага и смекчен, интегриращ прочит на творчеството на Кафка. Процесът е продължен със статията на Димитър Статков от 1965 г., но подготовката за превеждането на Кафка в България се срива, може би и под влияние на самоубийството на Минко Николов и бягството на Димитър Статков в чужбина. Настъпилата цензура трае почти десет години. Едва през 1974 г. Димитър Стоевски, сам по себе си също „случай“ в наблюдавания период, успява да публикува няколко разказа в броеве на Бюлетина на Съюза на българските преводачи и кратко есе за автора. За българската рецепция пряко значение придобиват заниманието на Ана Зегерс с Кафка и нейният знаков разказ „Особени срещи“ (1973, пр. на заглавието – Младен Влашки). Ана Зегерс със своите последователни комунистически убеждения и антифашистко минало може да си позволи да посочи Кафка като автор, повлиял на развитието ѝ, и да напише фантастична история, в която на една маса в пражко кафене седят Гогол, Хофман и Кафка и си говорят за литература. Този разказ, публикуван в сп. „Съвременник“ през 1975 г. (пр. Елена Матушева-Попова), се превръща в част от подготовката, която ще доведе и до издаването на романа „Процесът“ през 1980 г. в превод на Димитър Стоевски. Наблюдавайки по-нататъшния развой на рецепцията, Влашки заключава, че през 80-те години процесът на трансфер е освободен от контрол, особено и след като публикуваните в Бюлетина разкази не са произвели някакви тревожни ефекти на „упадъчност“.

Описанието на рецепцията на Кафка е в на пръв поглед несъразмерно отношение спрямо анализите на литературното поле в изходната и в приемащата култура, но оскъдицата на наблюдавания културен трансфер в случая с Кафка може да бъде обяснена само с многобройните и сложно преплетени характеристики и динамики на литературното поле.

Последната част на изследването пречупва рецепцията на Кафка през оптиката на случая Минко Николов, като отдава дължимото и на преводача Димитър Стоевски. Минко Николов е разгледан като двигател на критическата рецепция на Кафка в България, автор на първите изследвания на български литературовед върху Кафка, трайно занимаващ се с творчеството му критик, който познава и актуалната немскоезична критическа литература върху писателя. Минко Николов е наистина единичен случай в литературното поле в България, обединявайки, от една страна, статута си на млад и доверен кадър, а от друга – задълбочения интерес към Кафка, познаване на дебатите около него, а също и на литературното поле в ГДР, като цяло. Минко Николов наблюдава как уважаваните от него литературоведи един по един напускат ГДР, а австриецът комунист Ернст Фишер е обявен за ренегат. Преждевременната смърт на българския критик ни оставя да гадаем, както прави и Младен Влашки, каква би била бъдещата му участ в литературното поле на България.

Ако читателят на изследването, давайки си сметка за неговата многопластовост и богата фактология, на места е получил усещането за известна разпокъсаност в изложението, то логическата яснота на заключението го обезщетява за това. Монографията на Влашки може да бъде разглеждана като поредна стъпка в културния трансфер, нейната собствена закъснялост, на която обръща внимание авторът ѝ, сякаш е последен отзвук от описваните характеристики на полето. Същевременно монографията подготвя и бъдещи изследвания на рецепцията на Кафка след 1989-а, като установява ефективен изследователски модел. Издадената от Литературна къща „Страница“ (Пловдив) монография на Младен Влашки обогатява сравнителното литературознание и обединява изследователски усилия и методики на немскоезичните и българските литературоведи, осъществявайки и значим научен трансфер. Полезността на това изследване за литературната наука и приложимостта му в педагогическата практика е извън всяко съмнение. От него могат да се възползват студенти и преподаватели в различни филологически специалности и да го превърнат в ускорител на българската рецепция на Франц Кафка.

Vlashki, M., 2020. Retseptsiyata na Kafka v Bulgaria do 1989 g.
Plovdiv: Sdruzhenie Literaturna kashta (Stranitsa). 192 str.

2025 година

Книжка 6s

ОЦЕНКА НА УЧИТЕЛИТЕ ЗА ЗАСТЪПЕНОСТТА НА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ ПРИ РАЗЛИЧНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ МОДЕЛИ И МЕТОДИ

Деспина Василева

КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ И ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (Анализ на учебни програми по български език)

Мая Падешка

ОВЛАДЯВАНЕ НА КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (Анализ на данни от анкетно проучване)

Евелина Миланова

МЕЖДУ ТЕКСТА И ПРАКТИКАТА: ДИГИТАЛНАТА И ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА КОМПЕТЕНТНОСТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (8. – 10. КЛАС)

Зорница Любенова Иванова

ИНТЕГРИРАНЕ НА КОМПЕТЕНТНОСТИ В ЧУЖДОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ: МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ

Милена Йорданова, Цветанка Дилкова

ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ В ЧАСОВЕТЕ ПО ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ И ОТРАЖЕНИЕТО МУ В УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО ЧУЖДИ ЕЗИЦИ

Димитър Веселинов, Петър Тодоров

ПОДГОТОВКАТА НА УЧИТЕЛИ В УСЛОВИЯТА НА ДИГИТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ И ИНОВАЦИИ: АНАЛИЗ НА ЕВРОПЕЙСКИ ПРИОРИТЕТИ И ТЯХНОТО ОТРАЖЕНИЕ В НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ

Бистра Мизова, Румяна Пейчева-Форсайт, Илиана Петкова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД УПРАВЛЕНИЕТО НА КАЧЕСТВОТО В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Елеонора Станчева-Тодорова, Николай Кацарски

Книжка 6

ДОСТЪПНАТА КОМУНИКАЦИЯ НА КУЛТУРНИТЕ ИНСТИТУЦИИ С ГРАЖДАНИТЕ: ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПОТЕНЦИАЛ НА ЕДНА ИЗЛОЖБА

Андреана Ефтимова

ФОНЕТИЧНИ И МОРФОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ ОТ ИДИОЛЕКТА НА ПОП МИНЧО КЪНЧЕВ, ОТРАЗЕНИ В СБОРНИКА „ВИДРИЦА“

Теодора Г. Илиева

EMOTIONS IN ENGLISH AND BULGARIAN IDIOMATIC EXPRESSIONS WITH COLOURS

Vanya IVANOVA, Gergana PETKOVA

ВЪЗМОЖНИ АЛТЕРНАТИВИ ПРЕД ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

Андриана Спасова

ПРОПАДНАЛА ИДЕОЛОГИЯ: ЗА БЪЛГАРСКИЯ СКЕПТИЦИЗЪМ КЪМ СОЦИАЛИЗМА

Виктория Викторова

ДИНАМИКА НА ИДЕНТИЧНОСТИТЕ. ПОДПОМАГАНЕ НА УЧЕНИЧЕСКАТА РЕФЛЕКСИЯ НА ПРОБЛЕМА В ТРИ МАТУРИТЕТНИ ТЕКСТА – „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“, „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА“ И „БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“

Маргарита Христова

КОЙ Е АВТОРЪТ? ИЗСЛЕДВАНЕ НА СПОСОБНОСТТА ЗА РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА АВТОРСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ТВОРБА ОТ ТЕКСТ, ГЕНЕРИРАН ОТ ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, ПРИ УЧЕНИЦИ В ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

КИНОПЕДАГОГИКА И ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА

Георги Тошев

ОБРАЗЪТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ В ДИСКУРСА НА ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ В НАЧАЛНИЯ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЕТАП

Мая Сотирова

„ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ. ЛИТЕРАТУРЕН АТЛАС. МНОГОЕЗИЧНИ МАРШРУТИ“, ТОМ 2 Колектив, Пловдивско университетско издателство, Пловдив, 2025, 427 стр.

Елена Гетова

Книжка 5

УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

НЕСТАНДАРТНИТЕ И СТАНДАРТНИТЕ ЖЕСТОВЕ С ГЛАВА ЗА СЪГЛАСИЕ И НЕСЪГЛАСИЕ В БЪЛГАРСКАТА НЕВЕРБАЛНА СИСТЕМА (Опит за описание и анализ)

Гочо Гочев

ЗА МЯСТОТО НА ЕПОНИМНИТЕ ТЕРМИНИ В СЪВРЕМЕННАТА ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ И ТЯХНАТА РЕФЛЕКСИЯ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЧНА СИСТЕМА

Гергана Петкова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Аглая Маврова, Кирил Кирилов

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЪЛГАРСКИТЕ КАТОЛИЦИ И ИТАЛИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ“, ПОСВЕТЕНА НА 350 Г. ОТ СМЪРТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КАТОЛИЧЕСКИ ПРЕЛАТИ ПЕТЪР БОГДАН БАКШИЧ, ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ И ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ Неапол, 28 – 29 октомври 2024 г.

Татяна Лекова

ДВЕ НЕПУБЛИКУВАНИ ПИСМА НА ПАВЕЛ ЙОШИЧ, КАТОЛИЧЕСКИ АРХИЕПИСКОП НА СОФИЯ ОТ НАЧАЛОТО НА XVIII ВЕК

Ива Манова

СЪВРЕМЕННИ СРЕДСТВА ЗА ВИЗУАЛНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ КАТОЛИЦИ ЗА ПЕРИОДА XVII – XIX ВЕК

Радослав Спасов

ОТЕЦ ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ И ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ НА БЪЛГАРИТЕ

Светлана Караджова

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN (Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1)

Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд)

д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4

ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Надежда Сталянова, Елена Крейчова, Мария Пилева

НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА РОТАЦИЯ. МЕТАФОРИЧЕН ПРОЧИТ НА КРИЗАТА

Диляна Денчева

ЛИНГВОКУЛТУРОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА РЕКЛАМАТА – СЪПОСТАВИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКИ И ИСПАНСКИ ПРИМЕРИ

Веселка Ненкова

CROSS-CULTURAL ASPECT IN THE STUDY OF VERBAL FOLKLORE (BASED ON THE MATERIAL OF BULGARIAN AND UKRAINIAN PAREMIA AND FAIRY TALES)

Ruslan Serdeha

СЛОВОРЕДНИ ОСОБЕНОСТИ НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНИТЕ ПОЯСНЕНИЯ В НОВИНАРСКИТЕ ЗАГЛАВИЯ

Силвия Коева

СЪВРЕМЕННИТЕ ПОПФОЛК ТЕКСТОВЕ – КОНЦЕПТУАЛНИ И ПЕРЦЕПТИВНИ ВЛИЯНИЯ

Даниел Полихронов

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПРИЗРАЦИТЕ

Ива Анастасова

РОКЛЯТА: РАЗКАЗ, СИМВОЛ, ГРАНИЦА

Полина Пенкова

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Снежанка Георгиева, Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

КРЪГЛА МАСА „БЪЛГАРИСТИКАТА В УНГАРИЯ ДНЕС – МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И НОВАТА ОПИТНОСТ НА ДИГИТАЛНАТА ЕРА“

Весела Ганева

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЕМОЦИИ И ИНТЕЛЕКТ: РЕПРЕЗЕНТАЦИИ В ЕЗИЦИТЕ И КУЛТУРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ“

Гергана Петкова, Ваня Иванова

Книжка 3

РОЛИ И ЕЗИЦИ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВОЗНАНИЕ

Галина Лардева

ЕЗИКЪТ НА КРАЯ И ЕЗИКЪТ НА СВЕТА. АПОКАЛИПТИЧНОТО ПИСАНЕ НА БЛАГА ДИМИТРОВА

Мария Калинова

ПЪТИЩА КЪМ СВЕТА НА ДРУГИТЕ. ПРЕВОДНИТЕ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО „ХРИСТО Г. ДАНОВ“ В ПЪРВОТО МУ ДЕСЕТИЛЕТИЕ (1960 – 1970 Г.)

Йоанна Гудалова

СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЕЗИКОВА ПОЛИТИКА – МЕЖДУ КРИЗИТЕ В ОБЩЕСТВОТО И ДИНАМИКАТА НА ЕЗИКОВИТЕ ПРОЦЕСИ (Исторически и съвременни аспекти)

Владислав Миланов

СЕМИОТИЧНАТА СЪЩНОСТ НА ЖЕСТОВИЯ ЕЗИК

Гергана Дачева

ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Ивета Ташева

THE ONTOLOGICAL STATUS OF THE CURSE AND THE WAR IN UKRAINE

Olena Klymentova

ФОРМООБРАЗУВАНЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ С НАСТАВКА -ЕН: МОРФОФОНОЛОГИЧЕН И МЕТОДИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Георги Христовски, Антония Радкова

МНОГОЕЗИЧИЕТО И МЕЖДУКУЛТУРНАТА КОМУНИКАЦИЯ КАТО ТЕМИ В ПРОДЪЛЖАВАЩАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Росица Пенкова

СРЕД ТРАГИЗМА И ТРИУМФА НА ДОЙРАН („Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 − 1918“, съст. Владислав Карагеоргиев, С., Българска история, 2024)

Владимир Игнатов

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

Димка Савова

Книжка 2

ТЕЛЕМАХИЯ: СЪВРЕМЕННИЯТ ДЕБАТ ВЪРХУ „МИТЪТ ЗА ОДИСЕЙ“

Камелия Спасова

ШЕСТ ТЕЗИСА КЪМ ДВЕ СЪВРЕМЕННИ ЛИТЕРАТУРНИ ИСТОРИИ

Ноеми Стоичкова

РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

ПИСАТЕЛСКАТА МЕМОАРНА ПАМЕТ ЗА ЙОРДАН ЙОВКОВ – ВАРИАНТИ НА ПОМНЕНЕ

Теодора Кашилска

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ИНВАРИАНТНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕИЗКАЗНИТЕ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Васил Стаменов

ПРИНЦИПНИ ПОЛОЖЕНИЯ ОТНОСНО ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ – КОГНИТИВНИ, ПСИХОЛИНГВИСТИЧНИ И НЕВРОЛИНГВИСТИЧНИ РАКУРСИ

Живка Колева-Златева

ЗА ЕДИН РЕФЛЕКСИВНОКРИТИЧЕСКИ ПОДХОД СПРЯМО ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В ЕПОХАТА НА КОНВЕРГЕНТНИ ТЕХНОЛОГИИ

Наталия Христова

СВОЕОБРАЗИЕ НА ПОДХОДИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОСНОВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН – РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ

Нели Иванова

АНАЛИЗ НА ОСВЕДОМЕНОСТТА НА УЧИТЕЛИТЕ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПРОФЕСИОНАЛНИ БЛОГОВЕ НА УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА. ПОЛЗИ И ИЗПОЛЗВАЕМОСТ

Диляна Бобокова

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

Daria Karapetkova

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

Тенчо Дерекювлиев

Книжка 1

Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

БЪЛГАРИСТИКАТА В ПОЛЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА ХУМАНИТАРИСТИКА

Георги Господинов

ФИГУРАТА НА СТАРИЯ ЕРГЕН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

н. Татяна Ичевска

ЖИТЕЙСКА ИСТОРИЯ И ХУДОЖЕСТВЕНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ. ТВОРЧЕСТВОТО НА АТАНАС ДАЛЧЕВ В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ

Надежда Стоянова

МЯСТОТО НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ В УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО ЛИТЕРАТУРА

Мария Русева

КРЪГЪТ „МИСЪЛ“ ЗА МЯСТОТО НА БОТЕВ СРЕД „ВЕЛИКИТЕ МЪРТВИ“

Анна Алексиева

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Адриана Дамянова

КАТЕГОРИЯТА ПАДЕЖ В ПЪРВИТЕ ГРАМАТИКИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Енчо Тилев

ПРАГМАТИЧНИ СТРАТЕГИИ В ТЕКСТА. АЛИЕНАЦИЯ

Михаела Москова

БЪЛГАРИСТИКАТА КАТО ЕДНА ОТ СЛАВЯНСКИТЕ ФИЛОЛОГИИ ВЪВ ФИЛОСОФСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА УНИВЕРСИТЕТА „КОМЕНСКИ“ В БРАТИСЛАВА

Миглена Михайлова-Паланска, Наталия Щастна

ЛИТЕРАТУРНА БЪЛГАРИЯ. ТРЕТА ПЪТУВАЩА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ДИАЛОЗИ У ДОМА“, (16 – 22 СЕПТЕМВРИ 2024 Г. СОФИЯ, ТРЯВНА, ГАБРОВО, ПОМОРИЕ, ПЛОВДИВ)

Антон Николов

2024 година

Книжка 6s

РОМАНТИЧЕСКАТА ПАРАДИГМА В „БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“

Адриана Дамянова

КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

Ангел Петров

НАГЛАСИ НА УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА АУДИОКНИГИ (ПРОУЧВАНЕ)

Деспина Василева

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

НАГЛАСИ И ПРЕДПОЧИТАНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ И В ЧУЖБИНА

Антония Радкова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Аглая Маврова

ЗА РАЗБИРАЕМОСТТА И РАЗБИРАНЕТО НА ЛИТЕРАТУРАТА

Мая Падешка

ЧИТАТЕЛСКИ НАВИЦИ И ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЧЕТЕНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ В Р БЪЛГАРИЯ И В ЧУЖБИНА (Анализ на данни от анкетно проучване)

Евелина Миланова

CHATGPT И ВЛИЯНИЕТО МУ ВЪРХУ УМЕНИЕТО ЗА ЧЕТЕНЕ

Стойка Чакърова

Книжка 6

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ЕВРОПЕЙСКИЯ КУЛТУРЕН КОНТЕКСТ

д.ф.н. Александър Панов

ИСТОРИЯ И ИДЕОЛОГИЯ (ТЕМАТА ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА В ДВА УЧЕБНИКА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА X КЛАС)

Бойко Пенчев

„ХАЙДУШКИ КОПНЕНИЯ. СПОМЕНИ ОТ МАКЕДОНИЯ 1902 – 1903“ НА ПЕЙО ЯВОРОВ – МЕЖДУ ЯСНОВИДСТВОТО И ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

Велика Гюлемерова

ВРЪЗКИ МЕЖДУ ПРЕДПОЧИТАНИЯТА НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ФАКТОРА ВИД СПЕЦИАЛНОСТ

Красимира Алексова, Данка Апостолова

РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Красимира Алексова, Михаела Москова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОБЛЕМНИ ЕЗИКОВИ УПОТРЕБИ В ПРАКТИКАТА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД

Деян Драганов

НЯКОИ СЛУЧАИ НА ДЕСЕМАНТИЗАЦИЯ НА ГЛАГОЛНИ ПРЕДСТАВКИ В СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Кирил Първанов

ГРАМОТНОСТТА – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО ПОНЯТИЕ (Върху примера на обучението по български език и музика в начален образователен етап)

Пенка Марчева

ДИГИТАЛНО ОБРАЗОВАТЕЛНО СЪДЪРЖАНИЕ ПО КИРИЛОМЕТОДИЕВИСТИКА В ПОДКРЕПА НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Елка Златева

РАЗВИВАНЕ НА КУЛТУРНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ И НА ТВОРЧЕСКИТЕ СПОСОБНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП ЧРЕЗ ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ: КЛУБ „ПИША.БГ“

Невяна Тодорова

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5

ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ХИПЕРФУНКЦИИ НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ТЕКСТ. КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАЧАЛАТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Владислав Миланов

ОПОЗИЦИЯТА СВОЕ – ЧУЖДО В ГОВОРА НА БЪЛГАРИТЕ КАТОЛИЦИ ОТ БЕЛЕНЕ В ЛЕКСИКАЛНИ ПРИМЕРИ

Магдалена Абаджиева

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

ОБРАЗИ НА ВРЕМЕТО ВЪВ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ПОЕЗИЯ

Елена Гетова

СОЦИАЛИЗАЦИЯ И РЕСОЦИАЛИЗАЦИЯ НА „ДИВИТЕ“ ДЕЦА (ВЪРХУ ПРИМЕРИ ОТ ФОЛКЛОРНИ И ЛИТЕРАТУРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ)

Даниел Полихронов

ВЪРХУ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПОЕЗИЯТА, ПРЕВЪРНАЛА СЕ В МУЗИКА. ОПИТИ С АВТОРИ, ЧАСТ ОТ ПРОГРАМАТА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА И ЗА ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА

Ирена Димова-Генчева

ВЪЗПРИЕМАНЕТО И ОСМИСЛЯНЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ В НАЧАЛЕН ЕТАП НА ОСНОВНАТА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ (ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ)

Десислава Кръстева

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Мая Горчева

Книжка 4s

LA LETTERARURA BULGARA NELLA LUCE DEL CONVEGNO INTERNAZIONALE “LE LETTERATURE SLAVE NEL XXI SECOLO TRA REGIONALISMI E GLOBALIZZAZIONE”

Tatiana Lekova

ИЗНОСЪТ НА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, КИНО И КУЛТУРА – КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

Димитър Камбуров

ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е КАНОН В ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗАД ГРАНИЦА? ПРАКТИКАТА В СРЪБСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Антоанета Алипиева

БЪЛГАРСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА В КУЛТУРАТА НА СЪРБИТЕ ОТ КРАЯ НА ХХ ВЕК ДО 2023 ГОДИНА

Валентина Седефчева

ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА КАТО СВОЕЧУЖДА

Бисера Дакова

LETTERATURA BULGARA: USI DIDATTICI

Maya Padeshka

ЧИТАНКАТА – ПОЕТИКА И ПРАГМАТИКА. УКРАИНСКИ И БЪЛГАРСКИ ВАРИАНТИ

Стилиян Стоянов

МАГИКА И АЛХИМИЯ В ДРАМАТИЧЕСКИТЕ ВИДЕНИЯ НА БОЯН ДАНОВСКИ „СЪРЦЕТО НА ШУТА“ И „СЪРЦЕ ОТ АЛЕН ПОРЦЕЛАН“ В КОНТЕКСТА НА МОДЕРНИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ В ДРАМАТА ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

Мариета Иванова-Гиргинова

„АЛМАНАХ ВЕЗНИ“: 100 ГОДИНИ (1923 – 2023)

Олга Савеска

L‘OTTICA METONIMICA NEL RACCONTO „IL PADRE DI BUCAREST“ DI IVAN STANKOV

Natalia Nyagolova

ПОЗНАНИЕ И ФАНТАСТИКА В РОМАНИТЕ „КОГАТО ЧОВЕКЪТ НЕ БЕШЕ“ И „СМЕЛИЯ ЧУНГ“ ОТ ДИМИТЪР АНГЕЛОВ

Таня Стоянова

HOW DOES BAI GANYO SOUND WHEN HE SPEAKS ENGLISH? ON THE ENGLISH TRANSLATION OF ALEKO KONSTANTINOV’S BAI GANYO

Yordanka Velkova

Книжка 4

ТВОРЧЕСТВОТО КАТО АСКЕЗА И ГОРЕСТ „БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“ (ВИКТОР ПАСКОВ)

Магдалена Костова-Панайотова

АЛЕК ПОПОВ И СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

д.ф.н. Амелия Личева

ЖИВОПИСНИЯТ ПСЕВДОЕКФРАЗИС – ФУНКЦИИ И ЗНАЧЕНИЯ В РОМАНА „БЕЛ АМИ“ НА МОПАСАН

Соня Александрова-Колева

КОЛОРАТИВИТЕ БЯЛ/ЧЕРВЕН В БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕСЕЛНИЧЕСКИ ГОВОРИ В УКРАЙНА: КАРПАТО-БАЛКАНСКИ УСПОРЕДИЦИ

Валентина Колесник, Гaлина Яроцка

РИТЪМ И РИТМИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА РЕЧТА

Петър Цонев

МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

ПРОЕКТ „БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ XX – XXI В.“

Александра Антонова

РЕЗУЛТАТИ ПО ПРОЕКТ „ПРОЗОДИЧНИ АСПЕКТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В СЪПОСТАВИТЕЛЕН ПЛАН С ДРУГИ ЕЗИЦИ С ЛЕКСИКАЛНО УДАРЕНИЕ“ (ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АМЕРИКАНСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ ПО СЛАВЯНСКИ И ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИЦИ – AATSEEL)

Мирена Пацева

КРИТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ЕДНО ОТ „БЕЛИТЕ ПОЛЕТА“ НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ НИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (АНДРЕЙ ТАШЕВ „ВЪВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА МОРСКА БЕЛЕТРИСТИКА ОТ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XX ВЕК“)

Йоанна Гудалова

ПРОФЕСОР АЛЕКСАНДЪР ПАНОВ НА 70 ГОДИНИ

Петър Михайлов

Книжка 3

КОНТЕКСТИТЕ НА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ТЕКСТ

Стилиян Стоянов

РОЛЯТА НА БАСНЯТА ЗА ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНИ СОЦИАЛНИ КОМПЕТЕНЦИИ

Славомир Кжишка

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В I – IV КЛАС И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА

Нели Иванова

БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС (с първи тираж 2016 – 2017 г.)

Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Надежда Сталянова, Елена Крейчова

СТРАТЕГИИ ЗА КОМУНИКАЦИЯ В КОНТЕКСТА НА ПАНДЕМИЯТА ОТ КОВИД-19

Гергана Дачева

SCALING UP ARCHIVAL TEXT ANALYSIS WITH THE BLOCKMODELING OF N-GRAM NETWORKS: A CASE STUDY OF BULGARIA’S REPRESENTATION IN THE “OSSERVATORE ROMANOˮ (JANUARY – MAY 1877)

Fabio Ashtar Telarico

НАУЧЕН ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ В ИТАЛИАНСКИТЕ И ВЪВ ВАТИКАНСКИТЕ АРХИВИ“: ПЪРВИ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНАЛИЗ НА ВАТИКАНСКИЯ ВЕСТНИК „ОСЕРВАТОРЕ РОМАНО“

Тициана Ди Феличе

АЗ И ДИСКУРСИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – СРЕДНО И/ИЛИ ВИСШЕ

Борис Борисов

ВЪЗМОЖНИ ПРОЧИТИ НА СКУКАТА И ЛЕНОСТТА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Андриана Спасова

ПРЕДАНОСТ КЪМ БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ. КИРИЛКА ДЕМИРЕВА НА 75 ГОДИНИ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2

ПРОФЕСОРСКИЯТ РОМАН – ЕДНО НОВО ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Милена Кирова

ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

ЕЗИКЪТ КАТО ФАКТОР ЗА ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕ НА МИГРАНТИ В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Росица Пенкова, Хаян Ли

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ В ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ КАТО ЧУЖД

Антония Радкова

ЗА КОНКЛУЗИВА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Красимира Алексова

ПРОЗОДИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРОИЗНОШЕНИЕТО НА УКРАИНСКИ СТУДЕНТИ, ИЗУЧАВАЩИ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Мирена Пацева, Елена Руневска

LINGUISTIC MODELS OF MASS MEDIA GENRES` STYLISTIC DIFFUSION IN THE COMMUNICATIVE SPACE OF UKRAINE AND BULGARIA

Dmytro Dergach

АДАПТИРАНИ И ПРЕВОДНИ ТЕКСТОВЕ ЗА НУЖДИТЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Рени Манова, Катрин Костова

ОСМИ ФОРУМ „ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК“

Кристияна Симеонова

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ КОЛЕГИ, ПРИЯТЕЛИ!

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА (Из опита на Република Молдова)

Мария Стойчева, Екатерина Станова

КАТЕГОРИЯТА ЕВИДЕНЦИАЛНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ГЛАГОЛ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Красимира Алексова

„ДУШАТА НА УЧИТЕЛЯ“ В ПОЛЕТО НА ИЗБОРА, РАЗДВОЕНИЕТО И МЕЖДУТЕКСТОВОСТТА

Адриана Дамянова

„ПРАВАТА НА ЧИТАТЕЛЯ“ В ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА И УЧЕНИЧЕСКИЯТ ЧИТАТЕЛСКИ БЛОГ

Наталия Христова

РАВНИЩА НА МЕДИЙНАТА КУЛТУРА НА УЧЕНИЦИТЕ (ПРОУЧВАНЕ)

Деспина Василева

АРХИТЕКТОНИКА НА ПЪТЕПИСНИТЕ КНИГИ НА АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ ПРЕЗ 30-ТЕ И 40-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

Роман Хаджикосев

ЛИНГВИСТЪТ, ИЗПРЕВАРИЛ ВРЕМЕТО СИ. 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. МИРОСЛАВ ЯНАКИЕВ

Татяна Ангелова

ТЕОФАНО ПОПОВА – УЧИТЕЛКАТА. БЛАГОДЕТЕЛКАТА. ОБЩЕСТВЕНИЧКАТА\(^{1}\)

Петър Михайлов

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

Илка Бирова

ПЪРВА МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНО-ПРИЛОЖНА КОНФЕРЕНЦИЯ „КОНТАКТ НА ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В КОНТЕКСТА НА МИГРАНТСКАТА КРИЗА И АДАПТАЦИЯТА НА БЕЖАНЦИ“ (17 – 19 ноември 2023 г., Харманли)

Рени Манова

2023 година

Книжка 6s

КЪМ ПРЕОСНОВАВАНЕТО НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА ВЪРХУ КОМПЕТЕНТНОСТНИЯ ПОДХОД (Наблюдения върху съпоставки, осъществени от зрелостници, на интерпретации на дадена тема в два художествени текста)

Адриана Дамянова

ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (Методологични и технологични аспекти)

Ангел Петров

МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ЧЕТЕНЕ ПРИ ОГРАНИЧЕНО ВЛАДЕЕНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Антония Радкова

CONVERSATIONS ABOUT READING (ANALYSIS OF DATA FROM INTERVIEWS WITH STUDENTS)

Despina Vasileva

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Наталия Христова

УЧЕНИЧЕСКИ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА УЧИТЕЛЯ

Аглая Маврова

ЧИТАТЕЛСКИ НАГЛАСИ И ПРАКТИКИ: ИТАЛИАНСКИЯТ ОПИТ (ОБЗОР НА СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ)

Мая Падешка

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕЗИКОВИТЕ ДИСЦИПЛИНИ В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ С ЦЕЛ ПОДОБРЯВАНЕ УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Евелина Миланова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Весела Еленкова

ОВЛАДЯВАНЕ НА СТРАТЕГИИ ЗА ЧЕТЕНЕ, ЧРЕЗ КОИТО СЕ РАЗВИВА ТВОРЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Невяна Иванова

Книжка 6

ЩРИХИ ОТ КОМПОЗИТНОТО СЛОВООБРАЗУВАНЕ В БАНАТСКИТЕ ПРЕВОДИ НА НОВИЯ ЗАВЕТ

Марияна Цибранска-Костова

СЕМАНТИКО-СИНТАГМАТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПРЕДЛОЗИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ДВУПРЕДЛОЖНИ КОНСТРУКЦИИ

Гочо Гочев, Сийка Гочева

АСПЕКТИ НА РЕЧЕВАТА АГРЕСИЯ В БЪЛГАРСКИЯ И В ЧЕШКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ДИСКУРС

Владислав Миланов

НЕСТАБИЛНИТЕ РАЗКАЗИ: ЛИТЕРАТУРНАТА ИСТОРИЯ ДНЕС МЕЖДУ НАСЛЕДСТВАТА НА МИНАЛОТО И ПЛУРАЛИЗМА НА СЪВРЕМЕННОСТТА

Кристина Йорданова

ФУНКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ПРИ РАБОТА В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Снежанка Добрева, Юлиян Асенов

БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Инна Пелева

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Йовка Тишева, Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

XIII МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ПРОБЛЕМИ НА УСТНАТА КОМУНИКАЦИЯ“ (В. ТЪРНОВО, 6 – 7.10.2023 Г.)

Илияна Димитрова

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5

СТРАСТИТЕ НА ДУШАТА В СТАРАТА И НОВАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА: ОПИТ ЗА СРАВНЕНИЕ

Христо Салджиев

ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Анна Алексиева

ХУМАНИЗЪМ, МИНАЛ ПРЕЗ БЕЗДНАТА: ТОМАС МАН И МАРГЬОРИТ ЮРСЕНАР

Асист. Франческа Земярска

ЕЗИКЪТ НА СВЕЩЕНОИКОНОМ ДИМИТЪР ПЕТКАНОВ (ЛЕКСИКАЛНИ И СТИЛИСТИЧНИ АСПЕКТИ)

Теодора Г. Илиева

БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ МЕЖДУ БАНАТСКИЯ ГОВОР И ПАЛКЕНСКИЯ ЕЗИК

Магдалена Абаджиева

МЯСТОТО НА ТЕКСТОВЕ НА БЪЛГАРСКИ ПЕСНИ ОТ ПОПУЛЯРНИЯ ЖАНР В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА УКРАИНСКИ БЕЖАНЦИ

Биляна Тодорова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Мария Илиева

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Антон Николов

КРЪГЛА МАСА „БЪЛГАРИСТИКАТА ДНЕС В ГЪРЦИЯ – АКАДЕМИЧНИ ЦЕНТРОВЕ, ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОЛЕТА, ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ“ ПО НАЦИОНАЛНАТА НАУЧНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В ЧУЖБИНА“

Траяна Латева

ЛЯТНА ШКОЛА „ЗА БЪЛГАРИТЕ ДНЕС – ДИАЛОЗИ НА МЛАДИТЕ“ (АХТОПОЛ, 2 – 13 ЮЛИ 2023)

Димитър Карамитев, Елка Петрова

Книжка 4

„НА ПРОЩАВАНЕ“ В ТИПОЛОГИЯТА НА ЛИРИЧЕСКИТЕ ЖАНРОВЕ

Александър Панов

КОВИД-19 В ЛИТЕРАТУРАТА: МЕЖДУ ФИКЦИЯТА, СРАВНЕНИЯТА И ДНЕВНИКОВОТО

Амелия Личева

СЪВЕТСКА РУСИЯ: АСПЕКТИ НА ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯ ПРОЧИТ (НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ПЪТЕПИСНИ КНИГИ ОТ 20-ТЕ И 30-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК)\(^1\)

Мария Русева

“THE SALON OF NATURE” BY BORIS CHRISTOV AND MILKO BOZKOV: INTERMEDIALITY. INTERTEXTS. INTERPRETATION

Tetiana Riazantseva

НАГЛАСИ КЪМ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРИСТИКА В ЧУЖБИНА

Надежда Сталянова

ЛИТЕРАТУРНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ЗА VIII – XII КЛАС В КОНТЕКСТА НА ВЪЗПИТАНИЕТО И ПРЕВАНТИВНАТА ПЕДАГОГИКА

Даниел Полихронов

ИНТЕРАКТИВЕН БИНАРЕН УРОК „ЧОВЕКЪТ, ВЛАСТТА И ГРАДЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ“

Теодора Димитрова, Милка Комитова

МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Гергана Петкова

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ПРЕВОДЪТ И НЕГОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА“, МАСАРИКОВ УНИВЕРСИТЕТ, БЪРНО, 12.05.2023 Г.

Биляна Тодорова

ОБУЧИТЕЛЕН СЕМИНАР ЗА РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“, 8 – 11 ЮНИ)

Мая Падешка

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3

ЛИТЕРАТУРА И КИНО – КАЗУС ОТ ВРЕМЕТО НА НРБ

Инна Пелева

ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА ИЗДАТЕЛСКАТА ФАМИЛИЯ ЮРУКОВИ И ТЯХНАТА „МОЗАЙКА ОТ ЗНАМЕНИТИ СЪВРЕМЕННИ РОМАНИ“

Малина Димитрова

ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ПРЕДСТАВЯНЕ НА МОДЕЛ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФОНОЛОГИЯТА ПРИ АФАЗИЯ, АДАПТИРАН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Емануела Маринова, Катерина Щерева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

УЧЕНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА В СИМУЛИРАНА СРЕДА

Маргарита Димитрова, Невена Иванова

ФОРМИРАНЕТО НА СТРАТЕГИЙНА КОМПЕТЕНТНОСТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В I – IV КЛАС КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА УСПЕШНА СОЦИАЛИЗАЦИЯ

Нели Иванова

АКАДЕМИК ЛЮБОМИР МИЛЕТИЧ – ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА (ПО СЛУЧАЙ 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ)

Енчо Тилев

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

д. н. к. Венета Янкова

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ИЗЛОЖБАТА НА БАЛКАНСКИЯ КОМИКС CAN FOR BALKANS (ЛЕСКОВАЦ, СЪРБИЯ, 3 – 4 ФЕВРУАРИ 2023)

Александър Въчков

Книжка 2

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ФАНТАСТИЧНИЯТ Е. Т. А. ХОФМАН – ЕДНА ТРАДИЦИЯ В ПОЛЕТО НА МОДЕРНОСТТА

Светла Черпокова

НАГЛАСИ КЪМ ОРГАНИЗИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ДИАСПОРАТА В ЧЕХИЯ

Елена Крейчова

ON THE PROPERTIES OF N-WORDS AND THE LICENSING OF NEGATIVE CONCORD IN BULGARIAN YES-NO QUESTIONS

Margarita Dimitrova

ВРЕМЕНАТА НА КОНКЛУЗИВА В ПЛАНА НА НЕМИНАЛОТО

Михаела Москова

ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ СРЕД УЧЕНИЦИ ОТ VIII КЛАС ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА МНЕНИЯ И НАГЛАСИ СПРЯМО ИЗУЧАВАНИТЕ СЮЖЕТИ В СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА И БИБЛЕЙСКИТЕ ТЕКСТОВЕ ПО УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Радослав Смаилов

ИГРАТА В ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧАСТ ОТ СТРАТЕГИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ МОТИВАЦИЯТА ЗА УЧЕНЕ НА ПЕТОКЛАСНИЦИ

Наталия Мацева

ЕЗИКОВАТА СИТУАЦИЯ В КЛАСНАТА СТАЯ И МОДЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В НАЧАЛЕН ЕТАП

Евгения Тополска

ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Фани Бойкова

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ КОЛЕГИ, ПРИЯТЕЛИ!

ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

КНИГАТА НА КИРИЛ КРЪСТЕВ „СПОМЕНИ ЗА КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ“ – ЗАВРЪЩАНЕ НА МОДЕРНИЗМА

Теодора Кашилска

АСОЦИАТИВНИ ПОЛЕТА НА КОМПОЗИТУМИТЕ С КОМПОНЕНТИ КОВИД- И КОРОНА- В БЪЛГАРСКОТО И В ПОЛСКОТО ЕЗИКОВО СЪЗНАНИЕ

Андреана Ефтимова, Наталия Длугош

ЛЕКСИКАЛНИ ПЛАСТОВЕ В ТВОРБИ НА ИЛИЯ ВОЛЕН

Теодора Г. Илиева

ИНТЕРАКТИВЕН МЕТОД НА ЮРИСПРУДЕНЦИЯТА, ИЗПОЛЗВАН ЗА РЕШАВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЗАДАЧИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (МЕТОДЪТ CASE-STUDY)¹

Татяна Брага

НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ЗА СТИЛА НА ФЛОБЕР ВЪРХУ ОТКЪС ОТ РОМАНА ,,МАДАМ БОВАРИ“

Лидия Педалова

КНИГА ЗА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА УКРАИНСКИТЕ СТУДЕНТИ: Мiфи та архетипи в болгарськiй лiтературi (друга половина 20. ст.)

Йорданка Захариева

ЛЕТОПИС НА БЪЛГАРСКОТО ДОСТОЙНСТВО

Елена Гетова

НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ПОСВЕТЕНИ НА ОНТОЛОГИЯТА НА СИТУАЦИИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕ В БЪЛГАРСКИЯ И РУСКИЯ ЕЗИК

Красимира Алексова

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година

Книжка 6

“UNHEIMLICH FANTASTISCH – E.T.A. HOFFMANN 2022“: THE HOFFMANN YEAR AT STAATSBIBLIOTHEK ZU BERLIN

Benjamin Schlodder

FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Kamelia Spassova

СЕРАПИОНОВА СЛЕДА В ПОСЛЕДНИЯ РАЗКАЗ НА ХОФМАН – „ЪГЛОВИЯТ ПРОЗОРЕЦ НА БРАТОВЧЕДА“

Елица Дубарова-Петкова

АЛХИМИЧНИ СИМВОЛИ И МОТИВИ В НОВЕЛАТА НА Е. Т. А. ХОФМАН „ЗЛАТНАТА ДЕЛВА“

Таня Бедаваджиева

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛИТЕРАТУРОВЕДСКОТО ПОНЯТИЕ „ХРОНОТОП“ В СОЦИОЛОГИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ

Катя Михайлова

КАК УЧЕНИЦИТЕ УПОТРЕБЯВАТ СЪЮЗИТЕ НИТО – НИТО, ТУ – ТУ И ХЕМ – ХЕМ? (НАЦИОНАЛНА АНКЕТА)

Магдалена Абаджиева

СИМВОЛЪТ КАТО СРЕДСТВО ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРЕН ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО МУЗИКА И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЕТАП

Пенка Марчева

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ В УРОЦИТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА (I – IV КЛАС)

Златина Димитрова

РЕТОРИКАТА В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ (Учебни помагала в помощ на изучаването на ораторското изкуство в училищата и в университетите)

Владислав Миланов

A STUDY OF THE PUBLIC INSCRIPTIONS IN VELIKO TARNOVO AS PRODUCTS OF DIFFERENT TYPES OF LITERACIES (“Exploring Local Linguistic Scenery amongst Superdiversity: A Small Place in the Global Landscape” by Svetlana Atanassova-Divitakova)

Yarmila Daskalova

Книжка 5s

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ВОЙНАТА КАТО АНТИЦЕННОСТ

Огняна Георгиева-Тенева

„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

Адриана Дамянова

ЕСЕ ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ – ИНСТРУМЕНТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Деспина Василева

ЗА ТЕГОБАТА ОТ ЧЕТЕНЕТО И УЧЕНЕТО НА ЛИТЕРАТУРА

Наталия Христова

КОМПЕТЕНТНОСТИ И МЕЖДУПРЕДМЕТНА ИНТЕГРАЦИЯ ПРИ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – ВЪЗМОЖНОСТИ, ПЕРСПЕКТИВИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Фани Бойкова

КОРПУСНАТА ЛИНГВИСТИКА В ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Антония Радкова

СЪДЪРЖАТЕЛНИ, ФУНКЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА РАЗВИВАНЕТО НА ГРАЖДАНСКИ УМЕНИЯ ЗА УЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА

Мая Падешка

ДЕМОГРАФСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРЕПОДАВАНЕТО НА РУСКИЯ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Аглая Маврова

РОЛЯТА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ УСТОИ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ОБЩЕСТВА

Евелина Миланова, Полина Заркова

ПРОЕКТНО ОРИЕНТИРАНОТО И ПРОЕКТНО БАЗИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ – ХАРАКТЕРИСТИКИ, СЪПОСТАВКА И ПРИЛОЖЕНИЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (VIII – XII КЛАС)

Стойка Чакърова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Румяна Йовева

Книжка 5

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Владислав Маринов, Красимира Василева

ЕЗИКОВАТА БЕЛЕЖКА КАТО ЛИНГВИСТИЧЕН ЖАНР

Владислав Миланов

ON BULGARIAN DALI-QUESTIONS AND THE RELATION TO THE SUBJUNCTIVE MOOD

Margarita Dimitrova

УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – СЕГАШНО СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

Верка Сашева, Велин Петров

ЛИНГВИСТИЧНИ И МЕТОДИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ РАБОТА В ЧАСОВЕТЕ ПО ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА (български език XI – XII клас)

Ангел Петров

МЕТОДИТЕ ОБЯСНЕНИЕ, РАЗКАЗ И ЛЕКЦИЯ ПРИ УСТНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ОТ УЧИТЕЛЯ. ЗНАЧИМИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕЗИКА И СТИЛА

Галина Георгиева

РОМАНЪТ „ДНЕВНИКЪТ НА ДЕБЕЛЯНОВ. СИНИЯТ БЕЛЕЖНИК“ – ИЗПИТАНИЯ НА ЖАНРА ИЛИ ДНЕВНИК НА СЪЗНАНИЕТО

Венцислав Божинов

РОЛИ И ЗНАЧЕНИЯ НА УСВОЕНИТЕ ОБРАЗИ, ИЛИ ЗА АНТИЧНИТЕ РЕМИНИСЦЕНЦИИ ВЪВ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА КНИЖНИНА

Владимир Игнатов

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ (ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ КЪМ ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ“)

Гергана Падарева-Илиева

Книжка 4

ЛИТЕРАТУРНО НАСЛЕДСТВО И МУЗЕИ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

Вера Бонева, .

ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ… ОТ ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ (ОПИТ ЗА СТИЛИСТИЧЕН АНАЛИЗ)

Албена Баева

FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

«[СЛОВО] НАДГРОБНОЕ... КИПРІАНУ...» BY GREGORY TSAMBLAK: LINGUISTIC AND STYLISTIC FEATURES OF THE WORK

Inna Pryjmak, Inna Tsaralunga

НЕ ЗАРАДИ ЧОВЕКА, А ЗАРАДИ ПОЛЗАТА – ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В РИСК

Наталия Христова

РАВНИЩЕ НА ЕЗИКОВАТА ПОДГОТОВКА И КУЛТУРА НА СТУДЕНТИТЕ ПЕДАГОЗИ

Нели Иванова

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Svetlana Atanassova

ЛИТЕРАТУРЕН АТЛАС „ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ. МНОГОЕЗИЧНИ МАРШРУТИ“

Жоржета Чолакова

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

ВТОРА ЛЕКТОРИЯ ПО ПРОЕКТ „ДИГИТАЛНА БИБЛИОТЕКА „БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА“

Александра Антонова

EUROPE IS NOT IMMUNE TO THE VIRUS OF THE PAST (Seminar of Georgi Gospodinov’s novel Timeshelter at the University of Naples “L’Orientale”)

Debora Mazzuca

Книжка 3

БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

СМЪРТТА КАТО БИТИЕ И ВРЕМЕ В СТИХОТВОРЕНИЯТА „СМЪРТ“ ОТ ПЕЙО ЯВОРОВ И „ДЯВОЛСКО“ ОТ АТАНАС ДАЛЧЕВ

Стефка Карастоянова

INTELLECTUAL RECEPTION OF G. LOZANOV’S THEORY ON SUGGESTOPEDIA IN THE PEDAGOGICAL DISCOURSE OF UKRAINE

Olena Klymentova, Olha Soroka

РАЗВИВАНЕ НА КОГНИТИВНИ И МЕТАКОГНИТИВНИ УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЧРЕЗ РАБОТА С УЧЕБНИ ЗАДАЧИ

Деспина Василева

КОНЦЕПЦИЯТА ЗА КОМПЕТЕНТНОСТ И КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ГРАМОТНОСТ КАТО ЕЛЕМЕНТИ ОТ УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ В УЧЕБНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГИМНАЗИАЛНИЯ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЕТАП

Стойка Чакърова

VISUALIZATION OF SUBORDINATE CIRCUMSTANTIAL SENTENCES FOR CONCESSION IN THE CONTEXT OF SYNTAX TRAINING IN 8 TH GRADE (PROJECT-RESEARCH MODEL)

Donka Radeva Ilieva

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Маргарита Димитрова, Христиана Кръстева, Теодора Тодорова

СТИЛЪТ В СВЕТЛИНАТА И СЯНКАТА НА ЕСТЕТИКАТА

Радослав Радев

130 ГОДИНИ ОТ НАПИСВАНЕТО НА ПЪРВОТО РЪКОВОДСТВО ПО МЕТОДИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Петър Михайлов

Книжка 2

ОПИТ ЗА ИСТОРИЗИРАЩ ПРОЧИТ НА НОВЕЛА ЕКЗЕМПЛУМ IX, ДЕН ІІ (БЕРНАБÒ И ДЖИНЕВРА) ОТ „ДЕКАМЕРОН“ НА ДЖОВАНИ БОКАЧО

Ангел Ангелов

ЖАНРОВИ ПАРАДИГМИ В „БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“

Александър Панов

„ЗЛАТОРОГ“ СПРЯМО ПОЛИТИКИТЕ В КУЛТУРАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Огняна Георгиева-Тенева

ПОРЕДИЦАТА „ДЕТСКИ ЖИВОТ“ В КОНТЕКСТА НА МОДЕРНИСТИЧНИЯ ПРОЕКТ НА ГЕО МИЛЕВ

Надежда Стоянова

THE 1920S IN HRISTO KARASTOYANOV’S NOVEL “THE SAME NIGHT AWAITS US ALL” – LIGHT AND DARKNESS

Trayana Lateva

ПРЕПОДАВАНЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА ЧУЖДЕСТРАННИ СТУДЕНТИ В ЮГОЗАПАДНИЯ УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ

Гергана Падарева-Илиева, Биляна Тодорова

ПРЕВОД И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Хон. Весела Еленкова

Книжка 1

ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Цветана Георгиева

THE MUSICAL ELEMENTS IN PASSION OR ALICE'S DEATH AS SOURCES OF NEW MEANINGS

Vesela Ganeva

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ВЪВ ВТОРИЯ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП НА СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (XI – XII КЛАС)

Ангел Петров

УЧЕБНО-МЕТОДИЧЕСКАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ В БЪЛГАРСКИТЕ НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА ЗАД ГРАНИЦА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ПСИХОЛИНГВИСТИКАТА

Живка Колева-Златева

МЕДИЦИНАТА И ВЪПРОСЪТ ЗА БЪДЕЩЕТО

д.м. Ивета Ташева

СОФИЙСКИЯТ МЕЖДУНАРОДЕН ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ – ДЕКЕМВРИ 2021

Дария Карапеткова

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА – ПЪТИЩА ПРЕЗ МУЛТИКУЛТУРНИЯ СВЯТ“ (НЕАПОЛ, 18 – 21 НОЕМВРИ 2021)

Мая Падешка

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Жанета Андреева

ТРИ КНИГИ НА ЛАТИНСКИ ЕЗИК ОТ БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ОТ НАЧАЛОТО НА XIX ВЕК

Янко Димитров

ЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА НА СТОЯН КАРОЛЕВ В ДИГИТАЛНА БИБЛИОТЕКА „БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА“

Александра Антонова

2021 година

Книжка 6

ПРОЗОДИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИЗРЕЧЕНИЯ С КОМУНИКАТИВНО МАРКИРАН И КОМУНИКАТИВНО НЕМАРКИРАН СЛОВОРЕД

Бистра Андреева, Снежина Димитрова

ЛЕКСИКАЛЕН ИЗРАЗ НА АНТОНИМНИ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Владислав Миланов

MISVALUATION: ON THE BULGARIAN VERBS ПОДЦЕНЯВАМ ‘UNDERESTIMATE’ AND НАДЦЕНЯВАМ ‘OVERESTIMATE’, THEIR SEMANTIC STRUCTURE AND TRANSLATION INTO RUSSIAN

Elena Ivanova, Alexandra Eremchenko

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ. СОЦИОЛОГИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО В ПРОЗАТА НА ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ

Антоанета Алипиева

МНОГООБРАЗИЕТО НА КИРИЛИЦАТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ КАТО ЧУЖД

Антония Радкова

ТАКТИКИ И СТРАТЕГИИ ПРИ ПРЕВОД НА ТЕРМИНИ В БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (НА ФОНА НА РУСКИ И СРЪБСКИ ЕЗИК)

Радостина Стоянова

РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА КАТО СРЕДСТВО ЗА ФОРМИРАНЕ НА ОЦЕНЪЧНИ СПОСОБНОСТИ У ПОДРАСТВАЩИТЕ ЗА ДЕВИАЦИИТЕ В ПОВЕДЕНИЕТО

Даниел Полихронов

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА КЛЮЧОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ „ОБЩУВАНЕ НА РОДЕН ЕЗИК“ НА УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ СПОРЕД ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ И РОДИТЕЛИ В СРАВНИТЕЛЕН ПЛАН

Теодора Вълева

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Надежда Сталянова

Книжка 5

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОГЛЕДА ПРИ ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ В СТРАНИЦА ОТ УЧЕБНИК ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Деспина Василева

МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В БЕЛГРАДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Ивана Давитков

КАТЕГОРИАЛНИ И НЕКАТЕГОРИАЛНИ ЗНАЧЕНИЯ НА РОДА, ЧИСЛОТО И ПАДЕЖА ПРИ ЛИЧНИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ (РУСКО-БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ)

Енчо Тилев

НОВИ СЪЩИНСКИ И НЕСЪЩИНСКИ ФРАЗЕОЛОГИЧНИ ИЗРАЗИ В БЪЛГАРСКИЯ МЕДИЕН ДИСКУРС

Теодора Илиева

ПАДЕЖНИ ОСТАТЪЦИ ПРИ БЪЛГАРСКИТЕ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ

Неманя Йованович

BREAKING THE RULES OF THE STANDARD OF THE BULGARIAN LANGUAGE ONLINE: LANGUAGE ADAPTATION OR LANGUAGE ILLITERACY

Milen Filipov, Dinka Zlateva

ПЕЙО ЯВОРОВ В МЕМОАРНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ДОРА ГАБЕ – РАЗРОЯВАНЕ НА НАРАТИВА

Теодора Кашилска

ЧОВЕКЪТ ВЪВ ВЪЛШЕБНАТА ПРИКАЗКА (,,ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА“, ПРЕРАЗКАЗАНА ОТ АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ)

Ивелина Ангелова

ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4

РЕФЛЕКСИВНО-ДАТИВНИ КОНСТРУКЦИИ С ОПТАТИВНО ЗНАЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Галина Петрова

ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Десислава Димитрова

СТРУКТУРА НА НАРАТИВА В ПОВЕСТТА НА ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ „БАРИЕРАТА“

Инна Гажева

СТИХОСБИРКАТА ИСТЕРИЧНИ ВЕЕРИ И ПРЕДГОВОРЪТ НА ТЕОДОР ЧАКЪРМОВ

Асист. Олга Савеска

ФОЛКЛОРЪТ В КОНТЕКСТА НА ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ (СПОРЕД ДЕЙСТВАЩАТА УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА V КЛАС)

Венцислав Божинов

ПРЕПОДАВАНЕТО НА МАНИФЕСТА

Ирена Димова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

НАСЪРЧАВАНЕ НА ГРАМОТНОСТТА И ЧЕТЕНЕТО В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОСНОВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН

Христина Гергова

CONFERENCE REPORT ON THE INTERNATIONAL ACADEMIC CONFERENCE WORD AND IDEOLOGIES, PLOVDIV UNIVERSITY

Vesela Ganeva, Iliya Tochev

Книжка 3

НЕВИДИМАТА АНТОЛОГИЯ. ЛИТЕРАТУРАТА В ПОСЛЕДНИТЕ БЪЛГАРСКИ БАНКНОТИ

Георги Господинов

ОБИЖДАМ ТЕ (СЕ) – ПАРАМЕТРИ НА ОБИДАТА И ВЕРБАЛНАТА АГРЕСИЯ В УЧИЛИЩЕ

Надежда Сталянова

ПРИЛОЖЕНИЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ПРИ ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА УСВОЯВАНЕ НА МЕЖДУЕЗИКОВИЯ ТРАНСФЕР НА ТЕМПОРАЛНИТЕ ФОРМИ (БЪЛГАРСКИ И ИСПАНСКИ ЕЗИК)

Георги Джумайов

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Венера Матеева-Байчева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОСНОВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН

Нели Иванова

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА КЛЮЧОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ ОБЩУВАНЕ НА РОДЕН ЕЗИК В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА УЧИТЕЛИТЕ

Ирена Райкова

ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

БИТИЕТО НА СЛОВОТО. ЮБИЛЕЕН СБОРНИК, ПОСВЕТЕН НА 60-ГОДИШНИНАТА НА ПРОФЕСОР ЗАПРЯН КОЗЛУДЖОВ

Теодора Кашилска

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Катерина Войнова

Книжка 2

КЪМ ИЗВОРИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ В „БЪЛГАРСКИЯ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК“

Христина Дейкова

ABOUT THE SYNTACTIC STRUCTURE OF BULGARIAN PROVERBS AND ENGLISH PROVERBIAL PARALLELS TO THEM

Nadezhda Ershova

ПРИЛОЖЕНИЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ПРИ ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА УСВОЯВАНЕ НА МЕЖДУЕЗИКОВИЯ ТРАНСФЕР НА ТЕМПОРАЛНИТЕ ФОРМИ (БЪЛГАРСКИ И АНГЛИЙСКИ ЕЗИК)

Георги Джумайов

ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ ПО ВРЕМЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ. ПЪТЯТ ОТ РЕАЛИЗМА КЪМ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА КОНЮНКТУРА

Антоанета Алипиева

ДИАЛОГЪТ ГУНДРУМ – ВАЗОВ. ИЗДАТЕЛСКИ (РЕ)КОНСТРУКЦИИ

Малина Димитрова

„APROPOS ЗА УЧИТЕЛКАТА“ РАДА КИРКОВИЧ И ФИГУРАТА НА НАЙДЕН ГЕРОВ

Андриана Спасова

ЖАНРЪТ – ПРОБЛЕМАТИЗИРАНЕ НА КЛЮЧА

Цветелина Драганова

ИКОНОМИКАТА В КОНТЕКСТА НА ПРЕПОДАВАНЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

Нели Минкова, Здравка Георгиева

КРЪГЛА МАСА „КНИЖОВНИЦИ И КНИГИ (ПРЕДВЪЗРАЖДАНЕ И ВЪЗРАЖДАНЕ)“ Паисиеви четения 2020, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – Филологически факултет

Диана Иванова

ПРОФ. Д-Р РАДКА ВЛАХОВА-РУЙКОВА

Йовка Тишева

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

ЗА РАННИТЕ ПРЕВОДИ НА РАЗКАЗИТЕ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ И ТЯХНАТА РЕЦЕПЦИЯ В ПОЛСКИЯ КУЛТУРЕН КОНТЕКСТ

Галя Симеонова-Конах

SOUTH SLAVIC-UKRAINIAN PHONETIC AND GRAPHIC VARIABILITY IN RELIGIOUS MONUMENTS OF THE 14\(^{\text {TH}}\) – 15\(^{\text {TH }}\) CENTURIES

Inna Tsaralunga

ВРЕМЕТО КАТО АБСТРАКЦИЯ – АСПЕКТИ И ПРОБЛЕМИ НА ТЕМПОРАЛНОСТТА В ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Енчо Тилев

ИНТЕРТЕКСТУАЛНИ МОТИВНИ ГНЕЗДА ПРИ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ТЕМАТА „ОБЩЕСТВОТО И ВЛАСТТА“) ОТ УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА XI КЛАС (ОБЩОЗАДЪЛЖИТЕЛНА И ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА, МОДУЛ „ДИАЛОГИЧНИ ПРОЧИТИ“)

Стефка Караиванова

ПИСАНЕТО НА ЕСЕ КАТО КОМПЕТЕНТНОСТ. КАКВО И КАК ОЦЕНЯВАМЕ

Александър Панов

НОВИТЕ УЧЕБНИЦИ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА ІХ КЛАС ОТ СЪДЪРЖАТЕЛНА И ДИДАКТИКО-МЕТОДИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА

Валентин Стоянов

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИТЕ И СОЦИОКУЛТУРНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОСНОВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА РОДИТЕЛИТЕ

Теодора Вълева

ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ангел Петров

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Владимир Игнатов

ОБЗОР НА ЛЕКТОРИЯТА „БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА – ПОЗИЦИИ“

Александра Антонова

2020 година

Книжка 6

ЗА ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ РАЗГОВОРНИЦИ: РЕЦЕПЦИЯ И СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛИ

Диана Иванова

СТАТУТЪТ НА СОБСТВЕНИТЕ ИМЕНА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЕТНОФРАЗЕОЛОГИЯТА

Мария Добрикова

RUSSIAN PROVERBS ABOUT LOVE AND THEIR PAREMIOLOGICAL REFLECTION IN BULGARIAN AND POLISH CULTURES

Anna Kolpakova

ЗА АКЦЕНТУВАНЕТО ПРИ СЛОЖНИТЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мирена Пацева

НАГЛАСИ ЗА ЧЕТЕНЕ (ПРОУЧВАНЕ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ)

Деспина Василева

В ТЪРСЕНЕ НА НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ КУЛТУРНИ ГЕРОИ В ЧУЖБИНА

Камен Рикев

ПРОЯВЛЕНИЯ НА СТРАШНОТО В ЧЕШКИ И БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОРНИ ПРИКАЗКИ

Росина Кокудева

СТИХОТВОРЕНИЯТА В ПРОЗА НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Александър Христов

ЕРОТИЗАЦИИ НА ЖЕНСКИТЕ КОСИ В ЦИКЪЛА „ЦАРИЦИ НА НОЩТА“ НА П. К. ЯВОРОВ

Боряна Владимирова

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Надежда Стоянова

Книжка 5

ОТРАЖЕНИЕ НА ДИСКУРСНИЯ ПОДХОД ВЪРХУ УЧЕБНА СЕРИЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (учебници за V – XII клас)

Ангел Петров

ПРОЕКТНО ОРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ КАТО МЕТОД ЗА РАЗВИВАНЕ НА КОМУНИКАТИВНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ГИМНАЗИАЛНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЕТАПИ

Стойка Чакърова

НУЛЕВ И ЕКСПЛИЦИРАН СУБЕКТ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Антония Радкова

ИНТЕРФЕРЕНТНИ ГРЕШКИ В УПОТРЕБАТА НА ГЛАГОЛА СЪМ В БЪЛГАРСКАТА РЕЧ НА ЧУЖДЕНЦИ

Венера Матеева-Байчева

ЗАСЛУГАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ КРАЯ НА ХІХ ВЕК ЗА ОПИСВАНЕТО И ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Мария Мицкова

АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ТЕАТРАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПОДГОТОВКАТА НА БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ (Резултати от измерителна процедура)

Росица Пенкова

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА ЕЗИКОВИТЕ, СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИТЕ И СОЦИОКУЛТУРНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛЕН ЕТАП СПОРЕД УЧИТЕЛИТЕ

Десислава Петрова

НЕОБХОДИМА КОРЕКЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА ИНДИКАТИВНА ТЕМПОРАЛНА ПАРАДИГМА: ПЕРФЕКТ СЕ ОБРАЗУВА И ПОСРЕДСТВОМ ИМПЕРФЕКТНИ ПРИЧАСТИЯ

Красимир Кабакчиев

ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Татяна Ангелова

СЛУЖЕБНИ ДОСИЕТА НА БОЯН ПЕНЕВ, ТОДОР БОРОВ, АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ, КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ И СТОЯН КАРОЛЕВ В УНИВЕРСИТЕТСКИЯ АРХИВ НА СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

Александра Антонова

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

„Аз-буки“

Книжка 4

ЦЕННОСТИ И ПОВЕДЕНИЯ В НЯКОЛКО НОВЕЛИ ОТ „ДЕКАМЕРОН“ НА ДЖОВАНИ БОКАЧО

Ангел Ангелов

СВЕТЪТ НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДНО ПОДРАСТВАЩО ДЕТЕ – ЕДИН АБСУРДЕН, НЕСЪВЪРШЕН, ПОДЛЕЖАЩ НА ПРОМЯНА СВЯТ

Теодора Вълова

БИБЛИЯТА И МЕЖДУТЕКСТОВИЯТ ДИАЛОГ В УЧИЛИЩЕ

Мария Пилева

THE WAYS TO IMPROVEMENTS IN METHODOLOGICAL TRAINING OF FUTURE LANGUAGE AND LITERATURE TEACHERS FOR THE COMPETENCE-BASED APPROACH IMPLEMENTATION

Natalia Bohdanets-Biloskalenko, Olena Goroshkina, Olena Kovalenko

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА ЛИТЕРАТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ У УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛЕН ЕТАП НА ОСНОВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН СПОРЕД РОДИТЕЛИТЕ ИМ

Десислава Тодорова

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ОТ НАЙ-РАННА ВЪЗРАСТ КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ОБРАЗОВАТЕЛЕН УСПЕХ

Цветанка Мянкова

НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Ангел Петров

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Радослав Радев

СТУДЕНТСКИ НАУЧЕН СЕМИНАР „СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ЛИНГВИСТИКАТА“

Енчо Тилев

ДОЦ. Д-Р ПЕНКА ГАРУШЕВА-КАРАМАЛАКОВА (1947 – 2020 Г.)

Фани Бойкова

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3

ЛИНГВИСТИЧНИ ЗНАНИЯ, КОМУНИКАТИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ФУНКЦИОНАЛНА ГРАМОТНОСТ

Йовка Тишева

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯТ ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: МЕЖДУ ТРАДИЦИОННОТО И ИНОВАТИВНОТО

Велка Попова

ИМА ЛИ ВЪЗДЕЙСТВИЕ ДЪРЖАВНИЯТ ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ВЪРХУ ГРАМАТИЧЕСКАТА КОМПЕТЕНТНОСТ

Руска Станчева, Красимира Алексова

ГРАМАТИЧЕСКИ ИГРИ. СИНТАКТИЧНАТА ИГРА „ПИТАНКИТЕ НА МЕСИЗА“: СЪЗДАВАНЕ И ХОРИЗОНТИ НА ОЧАКВАНЕ

Петя Бъркалова, Ива Неделева

ЕЗИКОВАТА АГРЕСИЯ В ПОЛИТИЧЕСКАТА И В УЧЕНИЧЕСКАТА РЕЧ

Владислав Миланов

ДИАЛЕКТИКА И АБСУРД В „СЛАВА НА ИМПЕРИЯТА“ НА ЖАН Д’ОРМЕСОН

Лъчезар П. Томов

ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ НА 60 ГОДИНИ

Мая Падешка

ЗА РЕЧНИКА НА ФРЕНСКИТЕ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ В ЕЗИКОВОТО И В ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ

Росица Пенкова

Книжка 2

ДАННИ ЗА ЗАПАЗЕНИ ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ ТРУДОВЕТЕ НА ПЕТЪР БОГДАН (ОТПЕЧАТАНИ ИЛИ ПРИГОТВЕНИ ЗА ПЕЧАТ ОТ НЕГО)

Лилия Илиева

„ЗМЕЙОВА СВАТБА“ НА ПЕТКО Ю. ТОДОРОВ И „ГОРСКА ПЕСЕН“ НА ЛЕСЯ УКРАИНКА (СЕЦЕСИОННА/НЕОРОМАНТИЧНА ТОПОГРАФИЯ)

Цветана Георгиева

КРЪГЛА МАСА ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В УНИВЕРСИТЕТИТЕ В ЧУЖБИНА „ЛЕКТОРАТИТЕ – МЕЖДУ „ДЪРЖАВАТА НА ДУХА“ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕСТРИКЦИИ“

Петя Бъркалова

БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ В СЪВРЕМЕННАТА СРЪБСКА ПРЕДСТАВА (НАБЛЮДЕНИЯ НАД СТУДЕНТСКАТА РЕЦЕПЦИЯ НА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, НАД СТУДЕНТСКИ ТЕКСТОВЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК)

Антоанета Алипиева

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОТО ПОСЛАНИЕ (МИСИЯ СРЕД СВОИ)

Бисера Дакова

СПИСАНИЕ „КРЕСЧЕНДО“: ЕДНО КЪСЧЕ ОТ ПЪЗЕЛА НА ЕВРОПЕЙСКАТА АВАНГАРДНА КУЛТУРА

Олга Савеска

ДОБРУДЖА В ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ИЩВАН ДЬОРФИ

Венета Янкова

БЪЛГАРИСТИКАТА В УКРАЙНА: ЦЕНТЪРЪТ ПО БЪЛГАРИСТИКА В МЕЛИТОПОЛ

Красимира Колева

ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

РАЗБИРАНЕ НА ТЕКСТ НА НЕИЗУЧАВАН ЕЗИК ОТ УЧЕНИЦИ В БЪЛГАРСКОТО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

Мая Падешка

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Петя Осенова

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Мария Пилева

Книжка 1

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ

ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА ЕТНОКУЛТУРНИТЕ СТЕРЕОТИПИ В НОВЕЛАТА ЗА САЛАДИН И МЕЛХИСЕДЕК (І,3) ОТ БОКАЧОВИЯ СБОРНИК С НОВЕЛИ „ДЕКАМЕРОН“ (МЕТОДИЧЕСКИ ПРОЕКТ)

Иван Велчев

НАПРЕЖЕНИЕТО МЕЖДУ МАСКУЛИНИЗМИТЕ И ФЕМИНАТИВИТЕ В ЕЗИКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ\(^1\)

Андреана Ефтимова

ФРЕНСКИ НЮАНС В ЕЗИКА НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

Димитър Веселинов

ВРЕМЕ ЛИ Е ЗА ДИСКУСИИ ОТНОСНО ПРОБЛЕМА Л КАТО Ў В УЧИЛИЩЕ? (ВЪЗ ОСНОВА НА ЕКСПЕРИМЕНТ В НАЧАЛЕН КУРС ВЪРХУ ПРАВОПИСА НА ДУМИ, СЪДЪРЖАЩИ Л И У)

Гергана Падарева-Илиева, София Мицова

СИМВОЛИКА НА ЖЕНСКИТЕ КОСИ В ПОЕЗИЯТА НА П. ЯВОРОВ

Боряна Владимирова

„ТЮТЮН“ – МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРИСТРАСТИЯ И БИБЛЕЙСКАТА ПРОБЛЕМАТИКА

Велика Гюлемерова

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА ЕЗИКОВИТЕ И ЛИТЕРАТУРНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ В IV КЛАС

Десислава Петрова

ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО Йордан Ефтимов. 2019. Литература около нулата. Сбъднати и несбъднати проективни анализи и ангажирани прогнози. София: Просвета. 288 стр. ISBN 978-954-01-3980-7

Светлозар Игов

2019 година

Книжка 6

НАКЛОНЕНИЕ НА ГЛАГОЛА В УЧЕБНИЦИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА СЕДМИ КЛАС: ПОДХОДИ И ПРАКТИКИ

Марияна Цибранска-Костова

ЗА ОБЕМА НА ФРАЗЕОЛОГИЯТА

Албена Баева

ON THE PROCESSES OF ADAPTATION OF BULGARIAN NAMES IN TSARIBROD, SERBIA

Ivana Davitkov

ЗА ПРЕВОДНИТЕ ГРЕШКИ В БЪЛГАРСКАТА РЕЧЕВА ПРАКТИКА НА ЧУЖДЕНЦИ

Елена Хаджиева, Рени Манова

АСПЕКТИ НА ИЗУЧАВАНЕТО НА ПУБЛИЧНО ИЗКАЗВАНЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Деспина Василева

„МЛАДЕЖКА ТЕМА“ И ЛИРИКА В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО ОТ 70-ТЕ И 80-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

Мария Панова

„ПЪТ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ“ – ПРЕКРОЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО

Теодора Кашилска

МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ПРАВОСЛАВНИ И ДРУГОВЕРЦИ. РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ ХРИСТИЯНИТЕ В СЛАВЯНСКОТО ДУХОВНО ПРОСТРАНСТВО ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО НАШИ ДНИ“ (Неапол, 22 – 23 ноември 2018)

Татяна Лекова

Книжка 5

КЪДЕ Е МУЛТИМОДАЛНАТА КЛАСНА СТАЯ?\(^1\)

Владимир Атанасов

ОБУЧЕНИЕ ПО КВАЛИФИКАЦИОННИ ПРОГРАМИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНОКВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН ОТ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА И ПО ЧУЖД ЕЗИК

Росица Пенкова

ХРИСТИЯНСКО СМИРЕНИЕ И ГРАЖДАНСКА НЕПРИМИРИМОСТ В ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО НА КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ

Огняна Георгиева-Тенева

ФОРМИРАНЕТО НА ЧИТАТЕЛСКИ ИНТЕРЕСИ И УМЕНИЯ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СЪВРЕМЕННИ АВТОРИ НА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА

Даниел Полихронов

УНИВЕРСАЛНОСТ И ИГРОВИ ХАРАКТЕР НА ПРИКАЗНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ. РЕЦЕПЦИЯ

Росина Кокудева

TRANSLATION OF FICTION AS A SPECIFIC FORM OF BULGARIAN-SLOVAK INTERCULTURAL COMMUNICATION II

Maria Dobrikova

С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Веселина Ватева

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Диана Иванова

КРЪГЛА МАСА ПО АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 4

ПРАКТИЧЕСКИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В БАКАЛАВЪРСКАТА СТЕПЕН НА САНКТПЕТЕРБУРГСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Зоя Шанова

SHARED BY ALL SPEAKERS? DATIVE PREDICATIVES IN BULGARIAN AND RUSSIAN

Elena Ivanova, Anton Zimmerling

THE SPECIFICS OF BULGARIAN PROVERBS IN THE RUSSIAN-BULGARIAN-CZECH-SLOVAK-ENGLISH PAREMIOLOGICAL CORE

Marina Yu. Kotova

СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

ПОДЧИНЕНИ ОПРЕДЕЛИТЕЛНИ ДА-ИЗРЕЧЕНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК: СЕМАНТИЧНА СПЕЦИФИКА

Галина Петрова

ЯДРЕНИ И/ИЛИ ПЕРИФЕРИЙНИ СРЕДСТВА ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА ПРЕЗУМПТИВНА СЕМАНТИКА В БЪЛГАРСКИЯ И В НОВОГРЪЦКИЯ ЕЗИК

Десислава Димитрова

ЩРИХИ ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЛАТЕН ВЕК: ПРЕВОДНАТА ЛИТЕРАТУРА В КОНТЕКСТА НА ДУХОВНОТО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ КЪМ ВИЗАНТИЙСКАТА ОБЩНОСТ

Явор Милтенов

„ДЪЖДОВНИТЕ“ ВИЗИИ В ПОЕЗИЯТА НА АТАНАС ДАЛЧЕВ (По мотиви от стихотворенията „Дъжд“, „Лято“, „Младост“, „Убийство“, „Пролетна нощ“ и фрагмента „Дъжд“)

Стефка Караиванова

НЯКОИ БЕЛЕЖКИ ЗА ПОНЯТИЕТО КОМУНИКАТИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ И НЕГОВОТО МЯСТО В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Биляна Тодорова

ПРЕЗ УНИВЕРСАЛНИЯ ЕЗИК НА МАТЕМАТИКАТА КЪМ УНИКАЛНИЯ СВЯТ НА РОДНОТО (Интерактивен урок с междупредметна връзка Български език и Математика, V клас)

Ива Шейнова, Костадинка Христова

ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МИСТИЧНИЯ СИМВОЛИЗЪМ У НАС ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК

Венцислав Божинов

СЪХРАНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И РОДОВАТА ПАМЕТ ПО СВЕТА – ПЪТ КЪМ РОДИНАТА

Мая Падешка

Книжка 3

С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ВИДОВЕТЕ СКАЗУЕМИ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Елена Каневска-Николова

ПРЕПОДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА В НЕБЪЛГАРСКА СРЕДА

Стилиян Стоянов

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ТЕКСТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА ЧУЖДЕНЦИ 1)

Мирена Пацева, Елена Руневска, Станка Панова

ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В УНИВЕРСИТЕТА „МАКЕДОНИЯ“ – СОЛУН

Таня Стоянова

ОНЛАЙН ФОРМИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО СЛОВАШКИ ЕЗИК В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“\(^{1)}\)

Величко Панайотов

ДВЕТЕ ПЪРВИ ДАМИ НА СЛОВАШКАТА БЪЛГАРИСТИКА (МАРИЯ ДОБРИКОВА И МАРИЯ КОШКОВА)

Диана Иванова

ЕДНО ИЗДАНИЕ НА „МИТАРСТВАТА“ ОТ ЕПОХАТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Любка Ненова

ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ПЕТИ КЛАС

Ценка Кучева

СЪВРЕМЕННИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПОДХОДИ, ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ И ФОРМИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В V – VII КЛАС

Добрина Велинова

ЗА НЯКОИ НЕТОЧНОСТИ ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА НАУЧНИТЕ ТЕРМИНИ В УЧЕБНИЦИТЕ

Кристияна Симеонова

ПРИЛАГАНЕ НА РЕФЛЕКСИВНИ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК НА ДЕЦА БИЛИНГВИ

Лилия Пенчева

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Радослав Радев

МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЪЛГАРИЯ – МАКЕДОНИЯ – СЛОВЕНИЯ: МЕЖДУКУЛТУРНИ ДИАЛОЗИ В ХХІ ВЕК“ БУГАРИJА – МАКЕДОНИJА – СЛОВЕНИJА: МЕЃУКУЛТУРНИ ДИЈАЛОЗИ ВО ХХІ ВЕК BOLGARIJA – MAKEDONIJA – SLOVENIJA: MEDKULTURNI DIALOGI V XXI STOLETJU ЛЮБЛЯНА, 23 – 25 МАЙ 2019

ЛЮБЛЯНА, 23 – 25 МАЙ 2019

Книжка 2

ТРЕТИ ФОРУМ „ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК“

Светла Коева

ОТНОВО ЗА НЯКОИ ПРОБЛЕМИ И ЗАДАЧИ ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОЛОЗИ ДНЕС

Емилия Пернишка

ЛИНГВИСТИКАТА И ЗДРАВИЯТ РАЗУМ

Стефана Димитрова

НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ОБУЧЕНИЕТО

Мария Попова

КОНФИГУРАЦИОННИЯТ СИНТАКТИЧЕН АНАЛИЗ, ИЛИ ЗА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ СТРОЕЖА НА ИЗРЕЧЕНИЕТО И ФУНКЦИИТЕ НА ИЗРЕЧЕНСКИТЕ СЪСТАВКИ

Петя Бъркалова, Димитрия Желязкова

РОЛЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ И УЧИЛИЩЕТО КАТО ФАКТОР ЗА ФОРМИРАНЕ НА ЕЗИКОВИТЕ НАГЛАСИ

Руска Станчева, Красимира Алексова

ОЦЕНЯВАНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. КАКВО ДА СЕ ОЦЕНЯВА, КАК ДА СЕ ОЦЕНЯВА, ЗАЩО ДА СЕ ОЦЕНЯВА? НОВИ ОТГОВОРИ НА СТАРИ ВЪПРОСИ

Татяна Ангелова

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ МЕТОДИ В ИЗВЪНКЛАСНИТЕ ДЕЙНОСТИ, ИЛИ КАК ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗАВЛАДЯ ЕДНО УЧИЛИЩЕ

Борислава Хаджийска

РОДНИЯТ ДИАЛЕКТ – ПОЗНАТ И НЕПОЗНАТ. СЪВМЕСТЕН ПРОЕКТ НА МЛАДИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ И УЧЕНИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ НА БАН

Марина Петрова

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЗИКА И ФИЛОСОФИЯ НА ЛИНГВИСТИКАТА

Светлана Питкевич

BULGARIAN AND RUSSIAN ZOOMORPHIC SIMILES AS A REFLECTION OF WAY OF LIFE AND LIVING CONDITIONS

Radostina Stoyanova

СТАНДАРТИЗИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И НАРОДОЗНАНИЕ В УНГАРИЯ – ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ ДО УЧЕБНИЯ ЧАС

Светла Кьосева

ТИПОЛОГИЯ И СИСТЕМНОСТ НА РЕЦЕПТИВНИТЕ УМЕНИЯ

Димка Димитрова

МЕТОДИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ЗА РАЗВИВАНЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНАТА КОМУНИКАТИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ПЪРВИЯ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

Полина Заркова

ЗА ПРЕРАЗКАЗА КАТО ЧАСТ ОТ ИЗПИТА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ СЛЕД VІІ КЛАС

Валентин Стоянов

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

Евелина Белчева

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

Борис Минков

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

Мария Панова

ДЕТСКАТА УСМИВКА КАЗВА ВСИЧКО

Рени Манова

2018 година

Книжка 6

КИРИЛ ХРИСТОВ. КОНСТРУКТИ НА ВЪОБРАЗЕНОТО ЧУЖДО: СЛАВЯНСТВО, СЛАВЯНЩИНА\(^{1)}\)

Любка Липчева-Пранджева

КРАЙ КЛАДЕНЕЦА НА СВЕТИЦАТА, ПОД МАНАСТИРСКАТА ЛОЗА

Елена Гетова

УЧЕБНО-ПОМОЩНИ ПОРЕДИЦИ НА ЛИТЕРАТУРНАТА КЛАСИКА – СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗБОР НА ИЗДАТЕЛЯ

Малина Димитрова

ПРОБЛЕМЪТ СВОЕ – ЧУЖДО И МОДЕЛЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Татяна Александрова

ЕДИН ВЪЗМОЖЕН МОДЕЛ ЗА РАБОТА С МЕДИЕН ТЕКСТ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Деспина Василева

ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

БЪЛГАРИСТИКАТА В САНКТПЕТЕРБУРГСКИЯ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ: ИСТОРИЯ И НАСТОЯЩЕ\(^{1)}\)

Радостина Стоянова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

Maya Padeshka

Книжка 5

КЪМ ВЪПРОСА ЗА АНТОНИМИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Веселина Ватева

TRANSLATION OF FICTION AS A SPECIFIC FORM OF BULGARIAN-SLOVAK INTERCULTURAL COMMUNICATION

Maria Dobrikova

ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА (малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин)

София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

ЗА ПИТАНЕТО В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Теменуга Тенева

С ЕЗИКА НА ЧИСЛАТА ЗА РАВНИЩЕТО НА ТЕКСТОВА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

Снежанка Добрева Георгиева

ПРОФ. Д-Р ТАТЯНА АНГЕЛОВА НА 65 ГОДИНИ

Ангел Петров

Книжка 4

CHILDHOOD AND TECHNOLOGY Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s1)

Nadezhda Stoyanova

AМЕРИКАНСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ В РАЗКАЗИТЕ НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ ОТ КРАЯ НА 20-ТЕ И НАЧАЛОТО НА 30-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК\(^1\)

Мария Русева

ЗА ИЗНАМЕРВАНЕТО НА КНИГОПЕЧАТАНИЕТО: ВЪЗРОЖДЕНСКИ РАКУРСИ\(^{1)}\)

Владимир Игнатов

РАННАТА ПЕЧАТНА КИРИЛИЦА: ГРАФИЧЕН ОПИТ И КУЛТУРНИ ФУНКЦИИ

Марияна Цибранска-Костова

ИЗУЧАВАНЕ НА МИТА ЗА ПРОМЕТЕЙ В ОСМИ КЛАС – ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СЪПОСТАВКИ

Николай Метев

СИНЕРГЕТИЧЕН ПОДХОД В ЛИЧНОСТНО ОРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТРАНСВЕРСАЛНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА (V – VII КЛАС)

Добрина Велинова

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Рени Манова

XIV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ОТ ЦИКЪЛА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ В ЕЗИКА И КУЛТУРАТА НА СЛАВЯНИТЕ“ – ЛЮБЛИН (ПОЛША)

Биляна Тодорова, София Мицова

ДВАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ „ВРЕМЕ, СЛОВО, СВЯТ“

Енчо Тилев

70 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ИНСТИТУТА ЗА ЛИТЕРАТУРА КЪМ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ Интервю с доц. д-р Елка Трайкова

Мая Падешка

Книжка 3

УРОКЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СЪВРЕМЕННИЯ ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОНТЕКСТ

Ангел Петров

ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

КЛЮЧОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ „ОБЩУВАНЕ НА РОДЕН (БЪЛГАРСКИ) ЕЗИК“ В ПАРАДИГМАТА НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Мая Падешка

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА (Наблюдения върху циклите „Децата на града“ и „Зимни вечери“ на Христо Смирненски)

Калина Лукова

К. Г. ЮНГ НА БЪЛГАРСКИ – ДРУГИЯТ ПОГЛЕД КЪМ СЪВРЕМЕННАТА ХУМАНИТАРИСТИКА

Румен Шивачев

COLOR IN THE POETRY OF MILTOS SACHTOURIS AND KIRIL KADIYSKI

Kalliopi Ioannis Theodorakaki

ДИАГНОСТИКА НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ В XII КЛАС ВЪРХУ СТИХОТВОРЕНИЕТО „ВЯРА“ ОТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ

Заприна Глушкова

ЕЗИКОВИ ИГРИ И СЪСТЕЗАНИЯ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В V И VI КЛАС

Румяна Събева-Шуманска

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА (Eдна литературноисторическа мозайка)

Траяна Латева, Стоянка Кунтова

ТЪРЖЕСТВЕНО ЧЕСТВАНЕ, ПОСВЕТЕНО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА П. К. ЯВОРОВ

Александра Антонова

Книжка 2

ВТОРИ ФОРУМ „ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК“

Светла Коева

ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА НА БЪЛГАРИНА ДНЕС

Михаил Виденов

ЕЗИКОВАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ И ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева

БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ФОРМИРАНЕ НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Татяна Александрова

ЗА ДИАЛЕКТНОТО ЕДИНСТВО И ЕДИН ОТ ОПИТИТЕ ЗА ПРЕКОДИФИКАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Ана Кочева

НАЙ-НОВИТЕ ТРУДОВЕ В ОБЛАСТТА НА ДИАЛЕКТОЛОГИЯТА, ПУБЛИКУВАНИ ОТ ИНСТИТУТА ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Лучия Антонова-Василева

„БЪЛГАРСКИЯТ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК“ В ИНТЕРНЕТ – ИЗТОЧНИК НА ВСЕСТРАННО ЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Христина Дейкова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

ПОДХОДИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОНЛАЙН ОБУЧИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕСУРСИ ОТ ВИРТУАЛНИ ОБЩНОСТИ

Тодор Брънзов

ASSESSMENT BY CONSTRUCTED-RESPONSE ITEMS IN TEACHING OF BULGARIAN LANGUAGE BASED ON DATA OF NATIONAL STUDY (BULGARIAN RESEARCH) AND INTERNATIONAL STUDY (PIRLS 2006 – PROGRESS IN INTERNATIONAL READING LITERACY STUDY)

Tatyana Angelova

ЗА СИСТЕМНОСТТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

Ангелина Иванова

ИНТЕРАКТИВНИ ПОДХОДИ ЗА РАЗВИТИЕ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ УМЕНИЯ В Е-ПРОСТРАНСТВОТО

Марина Петрова

ЕМОЦИЯТА НА СЛОВОТО В УЧЕНИЧЕСКИЯ ТЕКСТ

Марияна Георгиева

ПРИЛОЖЕНИЕ НА НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СЕДМИ КЛАС

Веселина Георгиева Тонева

ЕДНА СПОЛУЧЛИВА ИЗВЪНУЧИЛИЩНА ФОРМА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Маргарита Николова

ВЪОБРАЖАЕМИ МУЗЕИ НА ЕЗИКА – СПОДЕЛЕНА ПРАКТИКА

Галина Гиндянова

СЪВМЕСТЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ НА УЧЕНИЦИ, УЧИТЕЛИ И УЧЕНИ ОТ БАН НА ТЕМА „ТИХОНРАВОВИЯТ ДАМАСКИН И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА И ЕЗИК“

Борислава Хаджийска, Ваня Мичева, Димитър Апостолов, Симона Симеонова

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

УПОТРЕБИТЕ НА ЛУДОСТТА В ДИАБОЛИЧНАТА ПРОЗА НА ВЛАДИМИР ПОЛЯНОВ

София Ангелова

ГЕНЕРИРАНЕ НА ЕЗИКОВИ ФРАГМЕНТИ В КОМПЮТЪРНА СРЕДА В ПОДКРЕПА НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД В ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ\(^{1)}\)

Евгения Сендова

ОЛИМПИАДАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КАТО ОГЛЕДАЛО НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА В ГИМНАЗИАЛНИЯ ЕТАП

Стилиян Стоянов

ПРОЕКТНООРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЧАСА ПО ЛИТЕРАТУРА

Петър Алексиев

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА РЕЦЕПТИВНИТЕ И ПРОДУКТИВНИТЕ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРИЛАГАНЕ НА ПОРТФОЛИО И САМООЦЕНЪЧНИ КАРТИ В ГИМНАЗИАЛНИЯ ЕТАП НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК\(^1\)

Марина Петрова

ФЛОРАЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В „БЕЛ АМИ“ – ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЖОРЖ ДЮРОА

Ани И. Иванова

ПОЛСКАТА БЪЛГАРИСТИКА – АКТУАЛНИ ПРАКТИКИ И СТРАТЕГИИ ЗА РАЗВИТИЕ. ПЕРСПЕКТИВАТА НА ЛЮБЛИНСКАТА ШКОЛА

Камен Рикев

TEACHING BULGARIAN TO NON-NATIVE BULGARIANS

Nina Borisova

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

Ничка Бечева

„ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ ПРЕДСТАВЯ НА УЧЕНИЦИТЕ СИ СВЕТА КАТО ДИНАМИЧЕН И НЕЗАВЪРШЕН“

Мая Падешка

2017 година

Книжка 6

МЕТОДИЧЕСКИ ПРОЕКТ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА САФО В VIII КЛАС

Людмила Берковска

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРАКТИКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП ПРИ РАБОТА В СЛЯТ КЛАС

Снежанка Добрева, Мария Ефтимова

ДЕФИНИРАНЕ НА ПОНЯТИЕТО „УЧЕБНО-ПОМОЩНИ ИЗДАНИЯ НА КЛАСИЧЕСКАТА ЛИТЕРАТУРА“

Малина Димитрова

НРАВСТВЕНО-ЕТИЧНИТЕ НОРМИ НА ЙОВКОВИЯ СВЯТ, РАЗКРИТИ В РАЗКАЗА „ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА“

Костадинка Христова

НАШЕНСКИЯТ ЕЗИК В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ – МЯСТОТО НА ДИАЛЕКТИТЕ В СЪВРЕМЕННАТА РЕЧ И В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК\(^{1}\)

Лучия Антонова-Василева

ПОЗНАВАНЕТО НА ГРАМАТИЧНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА МЕСТНИЯ ДИАЛЕКТ В ПОМОЩ НА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК\(^{1)}\)

Илияна Гаравалова

ЗА ЕДИН EКСПЕРИМЕНТ ПО ПИСАНЕ С ЧУЖДЕСТРАННИТЕ СТУДЕНТИ, ИЗУЧАВАЩИ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Рени Манова

BULGARIAN LANGUAGE SUNDAY SCHOOLS IN THE UK FROM THE VIEWPOINT OF COUNTRY OF ORIGIN AND THE HOST COUNTRY

Valentina Alexandrova-Kirova

Книжка 5

ЗАПЪЛВАНЕ НА ХЕЗИТАЦИОННИТЕ ПАУЗИ В СПОНТАННАТА БЪЛГАРСКА РАЗГОВОРНА РЕЧ

Михаил Виденов

ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ НАРИЦАТЕЛНИ ИМЕНА ОТ МЪЖКИ РОД С ПЪЛЕН И С КРАТЪК ЧЛЕН. ПРАКТИЧЕСКО-ПРАГМАТИЧЕН ПОДХОД

Галя Христозова

НЕКОРЕКТНА АРТИКУЛАЦИЯ НА СЪГЛАСНАТА [Л] . ПЕРЦЕПЦИЯ, ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ

София Мицова, Гергана Падарева-Илиева

HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОДХОДИ В НАУКАТА ЗА ЕЗИКА И ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ\(^{1}\)

Светла Коева

ПРИРОДАТА И НЕЙНИТЕ ВИЗУАЛИЗАЦИИ КАТО ХАРМОНИЧНО ОБЕКТ-СУБЕКТНО ТЪЖДЕСТВО В ЛИРИКАТА НА ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ (По мотиви от стихотворенията „Пролет“, „Есен“ – „Вятърът тъжно люлее тревите“ и „Лято“)

Стефка Караиванова

ЗА ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО НА ИНОСКАЗАТЕЛНОСТТА НА ФРАЗЕОЛОГИЧНИТЕ ЕДИНИЦИ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Весела Шушлина

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ (Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Нели Минкова, Здравка Георгиева, Георги Георгиев

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА ПЕТОКЛАСНИЦИТЕ ЗА СЪЩНОСТТА И УПОТРЕБАТА НА ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Лиляна Джолева

ЕМИЛИЯН СТАНЕВ И КИНОТО

Радка Пенчева

Книжка 4

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

Рени Манова

ОБУЧЕНИЕ В МЕЖДУКУЛТУРНО ОБЩУВАНЕ И ЛИТЕРАТУРА

Мина Хубенова

СРЕЩА НА ТРИ БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА В ЮЖНА ФРАНЦИЯ

Веселин Геренов

НАРЕЧИЕТО В „СЛОВАРЬ БОЛГАРСКАГО ЯЗЫКА ПО ПАМЯТНИКАМЪ НАРОДНОЙ СЛОВЕСНОСТИ И ПРОИЗВЕДЕНIЯМЪ НОВѢЙШЕЙ ПЕЧАТИ“ НА АЛЕКСАНДЪР ДЮВЕРНУА

Ангелина Василева

ЮБИЛЕЙНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ

Радка Пенчева

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

ФУНКЦИОНАЛНО-СЕМАНТИЧНАТА ГРАМАТИКА НА АЛЕКСАНДЪР ВЛАДИМИРОВИЧ БОНДАРКО

Иван Куцаров

ИДЕИТЕ НА ПРАЖКИЯ ФУНКЦИОНАЛЕН СТРУКТУРАЛИЗЪМ В ТРУДОВЕТЕ НА ПРОФ. А. В. БОНДАРКО И ПРОФ. И. КУЦАРОВ

Стилиян Стойчев

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ТИПОЛОГИЯТА НА ФУНКЦИОНАЛНО-СЕМАНТИЧНИТЕ ПОЛЕТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Красимира Чакърова

КАТЕГОРИАЛНОСТ И НЕКАТЕГОРИАЛНОСТ ВЪВ ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМАТИКА НА А. В. БОНДАРКО

Енчо Тилев

ФУНКЦИОНАЛНИТЕ СЕМАНТИКОСТИЛИСТИЧНИ КАТЕГОРИИ АКСИОЛОГИЧНОСТ И ОЦЕНЪЧНОСТ*

Андреана Ефтимова

ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМАТИКА НА М. ХАЛИДЕЙ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ ТЕМАТИЧНОТО ПОЛЕ В БЪЛГАРСКОТО ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Елисавета Балабанова

Книжка 3

ТЕАТЪРЪТ НА РАДКО РАДКОВ. ИСТОРИЯ, ПАМЕТ, ИНТЕРПРЕТАЦИИ. „ТЕОФАНÓ“

Галя Симеонова-Конах

ДРАМАТА „АЛБЕНА“ НА ЙОВКОВ – ОТ ЧАРОДЕЙСТВОТО КЪМ ЧУДОДЕЙСТВОТО

Николай Кирилов

ПОЕТЪТ КАТО КРИТИК. ОТ „НА ОСТРОВА НА БЛАЖЕНИТЕ“ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ ДО „ОКОЛО ЕДНА СТАРА ПЕСЕН“ НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Светозар Любомиров

РАЗВИВАНЕ НА СОЦИОКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ ЧРЕЗ ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В V КЛАС

Десислава Нейкова

ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА (Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

Владимир Игнатов

ПОРТФОЛИО НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ТВОРБА – ИНТЕРАКТИВНА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ И СОЦИОКУЛТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Костадинка Христова

СЛОВОРЕДНИТЕ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ И РУСКИЯ ЕЗИК – ИЗТОЧНИК НА СИНТАКТИЧНА ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ

Елена Хаджиева

ТРАНСФЕР И ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ОТ СЛАВЯНИ

Елена Крейчова

Книжка 2

КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ (Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

Радослав Радев

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ (Върху приказките за Хитър Петър)

Канелия Божинова-Славчева

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО (Опити върху повестта „Чичовци“)

Стилиян Стоянов

ЧИТАТЕЛЯТ ЕКРАН. ПОСТМОДЕРНАТА ЗНАКОВОСТ В РАЗКАЗА „ЦАРАМБУКА“ ОТ ЙОРДАН РАДИЧКОВ

Иван Велчев

СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ В РЕГИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ: ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН „РАЗКАЗ“ ЗА ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИ“

Елена Азманова-Рударска

ФИГУРАТА НА CВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ В БЪЛГАРСКАТА И МАКЕДОНСКАТА КНИЖНИНА ОТ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО

Евелина Джевиецка

БАЙ ГАНЬО И БАЙ КОЛЬО – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЖИВОТ В КРАЯ НА XIX ВЕК

Константин Бечев

ЛЕКТОРАТЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА ВЪВ ФОРЛИ, ИТАЛИЯ – ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ

Ласка Ласкова

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център „ТУК БЪЛГАРИЯ” и директор на българското училище – Милано, Италия

Мая Падешка

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Владимир Досев

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

За много години!

ЗА НОВОТО В НОВИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО ЛИТЕРАТУРА

Адриана Дамянова

СЪВРЕМЕННИ ЛИНГВИСТИЧНИ ИДЕИ, ОБОГАТЯВАЩИ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Татяна Ангелова

ГЛАГОЛИ СЪС ЗНАЧЕНИЕ ‘ОБИЧАМ’ В ИСТОРИЧЕСКИ И В СЪВРЕМЕНЕН ПЛАН

Кирил Първанов

„МАЛКОТО ГОЛЯМО ЧЕТЕНЕ“ – И В УРОКА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (НАЧАЛЕН УЧИЛИЩЕН ЕТАП)

Мариана Мандева

ВИЦОВЕТЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Валентин Стоянов

АМБИВАЛЕНТНАТА ЖИТЕЙСКА ФИЛОСОФИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЧОВЕК, ПОГЛЕДНАТА ПРЕЗ МОДЕЛА НА КАРНАВАЛА („Летен ден“, Елин Пелин)

Костадинка Христова

УЧИТЕЛЯТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – УЧИТЕЛ НОВАТОР

Заприна Глушкова

МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И СЪВРЕМЕННОСТТА

Нели Минкова

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

Mila Vulchanova, Maya Padeshka

ТРЕТА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ (Виена, 7 – 9 декември 2016 г.)

Надя Кантарева-Барух

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Фани Бойкова

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година

Книжка 6

ПАРИЖ: ОТВЪД СВОЕТО И ЧУЖДОТО. МОДЕРНИСТИЧНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ НА ГОЛЕМИЯ ГРАД

Надежда Стоянова

МУЗИКАЛНИЯТ ПОДХОД И СЛОВОТВОРЧЕСТВОТО КАТО БУМЕРАНГ НА ИНТЕЛЕКТА

Владимир Стоянов

РАЗВИВАНЕ НА ТРАНСВЕРСАЛНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА В VIII КЛАС

Нели Минкова

РАЗВИВАНЕ НА КОМУНИКАТИВНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ ЧРЕЗ ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ (РАБОТА ПО ПРОЕКТ) В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК V – VII КЛАС

Десислава Нейкова

ПОХОДЪТ НА АХИЛ В „ИЛИАДА“ – ПОХОД КЪМ СЛАВАТА И ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЧОВЕЧНОСТТА (РАЗРАБОТКА НА УРОК ВЪРХУ 24-ТА ПЕСЕН НА „ИЛИАДА“)

Маргарита Илчева

ДОБРОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е НЕВЪЗМОЖНО БЕЗ СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Радка Атанасова

ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ангел Петров

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Диана Иванова

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОФИЦИАЛНИЯ ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. ГЛАГОЛИ

Лилия Крумова-Цветкова

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В V КЛАС (КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ НОВАТА УЧЕБНА ПРОГРАМА)

Ангел Петров, Мая Падешка

ФОЛКЛОРЕН / ТРАДИЦИОНЕН КАЛЕНДАР И НОВАТА УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА V КЛАС

Красимира Танева

РАЗВИВАНЕ НА СТРАТЕГИИ ЗА ЧЕТЕНЕ В КОНТЕКСТА НА СТРАТЕГИИТЕ ЗА УЧЕНЕ

Деспина Василева

ГРАМАТИЧНАТА И ПРАВОПИСНАТА НОРМА ПРИ ЧЛЕНУВАНЕ НА ИМЕНАТА В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК (С ОГЛЕД ИЗУЧАВАНЕТО НА КНИЖОВНИТЕ ЕЗИКОВИ НОРМИ В VIII – XII КЛАС1)

Илияна Горанова

НЕРЕАЛИЗИРАНИЯТ ПРАЗНИК В „ПОСЛЕДНА РАДОСТ“

Валентин Стоянов

БОРБАТА И РОДЪТ: ИДЕЙНО-СМИСЛОВИ ПОЗИЦИИ В СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПРИСТАНАЛА“ НА ХРИСТО БОТЕВ

Костадинка Христова

ЗА МИСИЯТА НА ЕДИН ЛЕКТОР (Интервю с проф. д-р Людмил Димитров, лектор по български език, литература и култура в Люблянския университет – Словения)

Maya Padeshka

ДИАЛЕКТНАТА ДЕЛИТБА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ОТРАЗЕНА В НАЙ-НОВАТА КАРТА НА ИНСТИТУТА ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – БАН

Ана Кочева

Книжка 4

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРАКТИКИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА РЕЗУЛТАТНОСТТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ганка Янкова, Снежана Георгиева

ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ТЕКСТ – ЛАБОРАТОРИЯ ЗА КОМПЕТЕНТНОСТИ\(^1\)

Соня Александрова, Фани Бойкова

ДИАЛОГЪТ НА Д. ДЕБЕЛЯНОВ С БОДЛЕР, ВЕРЛЕН, ЖАМ И РЕМБО

Магдалена Петрова

ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

СЪВРЕМЕННИ ЛЕКСИКАЛНИ РЕСУРСИ И ТЯХНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК 1)

Сия Колковска, Диана Благоева, Ванина Сумрова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ И ИНТЕРАКТИВНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ\(^1\)

Иво Панчев

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА АДАПТИРАНИ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ В ГИМНАЗИАЛЕН КУРС НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА\(^{1)}\) (IX – XII КЛАС)

Здравка Владова-Момчева

РОДОПСКАТА МУЗИКА И ПЕСЕН ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ИВАН ВАЗОВ

Анастасия Папагеоргиу

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

Наталия Христова

ТЪРЖЕСТВА ПО СЛУЧАЙ 150-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Александра Антонова

Книжка 3

ТИПОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗАДАЧИТЕ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ТЕКСТ ПРИ ЧЕТЕНЕ

Димка Димитрова

ДРАМАТУРГИЯТА НА ЙОРДАН РАДИЧКОВ – НЕВЪЗМОЖНАТА СЛОВЕСНОСТ

Николай Кирилов

ПОЕТЪТ, СЪДБАТА И ЛЮБОВТА (Непубликувани писма на Теодор Траянов)

Румен Шивачев

ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив

БЕСЕДА МЕЛОДИКАТА НА ДУМИТЕ И ЛИРИЧЕСКАТА СТРУКТУРА КАТО МУЗИКА

Гертруде Крайнц

ЩЕ СПАСЯТ ЛИ ТЕХНОЛОГИИТЕ ОБРАЗОВАНИЕТО?\(^{1)}\)

Полина Иванова

ЗА ПРИНЦИПИТЕ В РАБОТАТА НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД1)

Бонка Василева

СПЕЦИФИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ РАЗГОВОРЕН СИНТАКСИС1)

Радослав Цонев

ВОДИ ЛИ НЕПРАВИЛНАТА АРТИКУЛАЦИЯ И ПЕРЦЕПЦИЯ НА СЪГЛАСНАТА Л ДО ГРЕШКИ ПРИ ПИСАНЕ?\(^{1)}\)

Гергана Падарева-Илиева, София Мицова

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В ИСТОРИЧЕСКИ ГРАНИЦИ – РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ОБУЧЕНИЕ В НАСТОЯЩЕТО

Лучия Антонова-Василева, Илияна Гаравалова

Книжка 2

АКТУАЛНИ АСПЕКТИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – КОМУНИКАТИВНИ СТРАТЕГИИ ЗА СОЦИАЛИЗАЦИЯ\(^1\)

Фани Бойкова

БИТИЕТО НА СПОМЕНА РИДАНИЕ И СПОМЕНА УТЕХА В СТИХОТВОРЕНИЯТА „ЕЛЕГИЯ“ ОТ ДИМИТЪР БОЯДЖИЕВ И „АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА“ ОТ ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Стефка Караиванова

ПРОЕКТЪТ „ОБРАЗОВАНИЕ В ПИКСЕЛИ“ – ИДЕЯ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Даниела Иванова

КАК ОБРАЗОВАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА МОЖЕ ДА ОКАЗВА СЪПРОТИВА НА ЗАПОЧНАЛОТО В ИНТЕРНЕТ „РАЗОБРАЗОВАНЕ НА HOMO SAPIENS“ (МАТЮ КРАУФОРД)?

Емил Иванов

МЯСТОТО НА ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО ДНЕС. ПЪТИЩА ЗА УСПЕШНО ПРЕПОДАВАНЕ ВЪВ ВИРТУАЛНА СРЕДА

Ваня Налбантова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

АЛТЕРНАТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА ЗАД ГРАНИЦА. РОЛЯТА НА ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА НАЦИОНАЛНО САМОСЪЗНАНИЕ

Виолета Петрова

КАРТА „БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК НА НОВО МЯСТО ПО СВЕТА“

Ана Кочева

БЪЛГАРСКИЯТ ДЖЕЙМС БОНД ИЛИ ГОСПОДИН НИКОЙ – НЯКОЛКО КРИМИНАЛНИ СЮЖЕТА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА (Литературен маршрут)

Гергина Кръстева, Илонка Георгиева, Мария Панова

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ангел Петров

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Мая Горчева

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

д. п. н. Маргарита Георгиева

ОСМИСЛЯНЕ НА ФОЛКЛОРНАТА ПЕСЕН В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Йовева

МОДЕЛИ НА УЧЕБНИ СИТУАЦИИ ЗА РАБОТА С ВЪЛШЕБНА ПРИКАЗКА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Калина Йочева

КОМУНИКАТИВНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА (I – IV КЛАС )

Виолета Кюркчийска

РАЗВИВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ПИСАНЕ НА АРГУМЕНТАТИВЕН ТЕКСТ В ОСМИ КЛАС (ВЪРХУ ИЗУЧАВАН ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ)

Райка Славчева

ФОЛКЛОРНИЯТ ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР В ПЕТИ КЛАС И НЕГОВИТЕ ПРОЕКЦИИ В МУЛТИЕТНИЧЕСКА СРЕДА

Калинка Ежова

ОБМЯНА НА ДОБРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ ВЪВ ВИРТУАЛНОТО ОБРАЗОВАТЕЛНО ПРОСТРАНСТВО

Росица Пенкова, Мирена Легурска

ПРОСТРАНСТВО И ЕЗИК. ЛИТЕРАТУРНАТА ТОПОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ\(^{1)}\)

Силвия Шиедлецка

ДOБРУДЖА. СИМВОЛИЗМЪТ В ПОЛША И БЪЛГАРИЯ

Анджелика Кошиерадзка

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Ваня Кръстанова

2015 година

Книжка 6

ИМА ЛИ БОГ В МАШИНАТА? ЛИТЕРАТУРАТА КАТО ДИГИТАЛНО ИЗЖИВЯВАНЕ

Иван Велчев

„ЗАХВАНАЛИ СМЕ ЕДНА РАБОТА, ТРЯБВА ДА СЕ ДОИЗКАРА ДО КРАЯ“, ИЛИ ЗА ДЪЛГА И СЕБЕОТДАДЕНОСТТА НА ПОСВЕТЕНИЯ (Наблюдения върху „Земляци“ на Йордан Йовков)

Владимир Игнатов

РОДНОЕЗИКОВИТЕ ЗАНЯТИЯ В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ – РАБОТИЛНИЦА ЗА ФОРМИРАНЕ НА ИНТЕГРАЛЕН ТИП КОМПЕТЕНТНОСТИ

Мариана Мандева

ЗА ФОРМИРАНЕТО НА ЛЕКСИКАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК НА ЧУЖДЕНЦИ

Бонка Василева

БЪЛГАРИТЕ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ

Светла Черпокова

СТИХЪТ КАТО ПЪТЕШЕСТВЕНИК: ПРЕДСТАВЯНЕТО НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ В ЧУЖБИНА. АСПЕКТИ И ПРОБЛЕМИ

Иван Ланджев

БЪЛГАРСКИ ЛИТЕРАТУРНИ МАРШРУТИ. ПЕРИПЕТИИ И УСПЕХИ НА ЕДНО СПОДЕЛЕНО ПОЗНАНИЕ

Любка Липчева-Пранджева

КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ ПРЕЗ 20-ТЕ И 30-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

Методий Кирилов

АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

Емилия Пернишка

Книжка 5

ПРИКАЗКАТА В ДЕТСКО-ЮНОШЕСКИТЕ ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ ДО ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Таня Стоянова

ТРАНСВЕРСАЛНИ АСПЕКТИ НА УМЕНИЯТА ЗА РАБОТА С ТЕКСТ

Мая Падешка

„МЕТОДИКА НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО“ ОТ СТ. ЧАКЪРОВ И М. ГОСПОДИНОВ В КОНТЕКСТА НА РАННАТА МЕТОДИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО РОДЕН ЕЗИК

Иван Чолаков

ТЕОРЕТИЧНИ И ПРИЛОЖНИ АСПЕКТИ НА РЕТОРИЧНИЯ ПОДХОД В УЧИЛИЩНОТО ЕЗИКОВО ОБРАЗОВАНИЕ

Владимир Нищета

ЖЕНСКАТА КРАСОТА В ТВОРБИТЕ НА П. ТОДОРОВ

Милена Димитрова

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ И ГЕРМАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ОТ 1918 – 1919 Г.

Венцислав Везиров

„ГРОЗНИ ПРОЗИ“ НА ГЕО МИЛЕВ. ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ СИМВОЛИ\(^{1)}\)

Евдокия Петрова

ПРОГРАМАТА PISA И БЪЛГАРСКИТЕ ПРОБЛЕМИ

Сесилия Теллалова

I MANOSCRITTI DI FRISINGA E LA TRADIZIONE CIRILLO-METODIANA\(^{1)}\)

Alberto Frasson

TRADIZIONE CIRILLO-METODIANA COME DISPOSITIVO CULTURALE PER LA RIUNIFICAZIONE DELLE CHIESE1)

Fonovic Fabian Pavel indipendent researcher

КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4

ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРАВОПИС В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ. ТИПОЛОГИЯ НА ПРАВОПИСНИТЕ ГРЕШКИ. МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ЗА РАБОТА ПО ПРЕОДОЛЯВАНЕТО ИМ

Галя Христозова

„КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ“ НА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ – ТЕМИ, ПРОБЛЕМИ, СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ (ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕМОЦИИТЕ В ОБРАЗА НА ЕЛИСАВЕТА)

Корнелия Василева

ОТ КРАЙНОСТ В КРАЙНОСТ: ЖЕНСКИЯТ ОБРАЗ И ПРОБЛЕМЪТ ЗА РАЗЛИЧИЕТО В КУЛТУРНИТЕ ЕПОХИ И НАПРАВЛЕНИЯ В ПРОГРАМАТА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА X КЛАС НА СОУ

Петър Михайлов

ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК (Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

Интервюто взе Мая Падешка

РАЗРУШЕНАТА УТОПИЯ НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ. ПЪТЯТ ОТ „ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ“ ДО „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА“1)

Христина Теодосиева

УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И НАРОДОЗНАНИЕ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ ЗА РОДЕН ЕЗИК В БУДАПЕЩА

Веселина Спасова, Миглена Христова, Никол Танкова

ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ В ПЪРВАTA КИРИЛОМЕТОДИЕВСКА СРЕЩА ВЪВ ВЕНЕЦИЯ

Илияна Кръпова

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов

БЪЛГАРИСТИКАТА В СЕГЕДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

Бонка Василева

ЕДНА АДАПТИРАНА РАЗРАБОТКА НА УРОК ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В V КЛАС

Ирина Ботева-Владикова

ПРОБЛЕМИ В ГИМНАЗИАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА ЗАД ГРАНИЦА: ПРЕПОРЪКИ И ПЕРСПЕКТИВИ

Здравка Владова-Момчева

Книжка 3

ГРАЖДАНСКИЯТ ДЕФИЦИТ В СОЦИОКУЛТУРНАТА НОРМА НА ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Огняна Георгиева-Тенева

„ЦАР САМУИЛ“ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – ЛИТЕРАТУРНИ И ИСТОРИОГРАФСКИ КОНТЕКСТИ

Страшимир Цанов

КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ И СПИСАНИЕ „ЗВЕНО“

Александра Антонова

СЪБОТНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И СТРАНОЗНАНИЕ1) В ГРАД КЬОЛН, ФРГ

Вероника Кампф2) и Любомир Т. Любомиров

АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЗА ПРИНОСИТЕ НА ПРОФ. КИРИЛ ДИМЧЕВ В БЪЛГАРИСТИКАТА (С ПРИЗНАТЕЛНОСТ ПРЕД НЕГОВИЯ 80-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ)

Илияна Горанова

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

Андреана Ефтимова

„КРЕАТИВНО МИСЛЕНЕ“ ОТ МАДРИД

Десислава Нейкова

Книжка 2

ПРАГМАТИЧНИ АСПЕКТИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ РАБОТА С ТЕКСТ

Фани Бойкова

ДИСКУРСЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА В УКРАЙНА: ЕТНОЕЗИКОВ, СОЦИОЛИНГВИСТИЧЕН И КОМУНИКАТИВЕН АСПЕКТ

Светлана Корниенко

ИМПРЕСИОНИСТИЧНИ ТЕХНИКИ В „ИДИЛИИ“

Милена Димитрова

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ (За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов)

Петър Стефанов

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ И ПОСТСИМВОЛИЗМЪТ В ЦИКЪЛА „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ“. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИНТЕНЗИТЕТА НА ЗВУКА И СВЕТЛИНАТА

Нели Минкова

ИНТЕРАКТИВНИТЕ МЕТОДИ В ПОМОЩ НА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ РАЗВИВАНЕ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧЕНИЦИ БИЛИНГВИ (V КЛАС)

Стела Балазова-Панайотова

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Пенка Пехливанова

ЯВЛЕНИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ НАУЧЕН ДИСКУРС

Кирил Димчев

Книжка 1

Уважаеми колеги, приятели, Скъпи читатели на списание Български език и литература!

д. п. н. Маргарита Георгиева

КОНЦЕПТЪТ ЛИТЕРАТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ В ЛИТЕРАТУРНООБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Людмила Берковска

СЪБИТИЕТО НА ДЕКОНСТРУКЦИЯТА И МЯСТОТО НА ЛИТЕРАТУРАТА

Даниела Стракова

РОЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ В РЕФОРМИРАЩОТО СЕ ОБРАЗОВАНИЕ НА XXI ВЕК

Наташа Крумова-Христемова

ЗА ЧЕТЕНЕТО И ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН (I – IV КЛАС)

Мариана Мандева, Пенка Кънева

ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова

УЧЕБНИЯТ ПРОЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КАТО СРЕДСТВО ЗА ФОРМИРАНЕ НА ГРАЖДАНСКА КУЛТУРА

Елка Бабачева

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

АНКЕТА

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Ангел Петров

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Нели Недялкова

В ПАМЕТ НА ПРОФ. БОНЮ АНГЕЛОВ (ПО СЛУЧАЙ 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИЗТЪКНАТИЯ ЛИТЕРАТУРЕН ИСТОРИК СТАРОБЪЛГАРИСТ И ЗАСЛУЖИЛ ДЕЯТЕЛ НА НАУКАТА)

Татяна Илиева

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА“

Александра Антонова

2014 година

Книжка 6

ЗА ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ИНВАРИАНТ И ПРОМЯНА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ангел Петров

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА В ГИМНАЗИАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ ПЕРИОДА 1989 – 2010 ГОДИНА

Екатерина Петкова

АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК ВЪВ ФРАНЦИЯ – ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА ДО УНИВЕРСИТЕТА (Интервю с доц. д-р Лидия Михова, директор на Българското училище „Христо Ботев“ – Страсбург, Франция)

Интервюто взе: Мая Падешка

КОНФЕРЕНЦИЯ „СТОПАНСКИ МИГРАЦИИ, ИНСТИТУЦИИ И ОРГАНИЗАЦИОНЕН ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ В ДИАСПОРА“

Венета Янкова

ДА ИЗГУБИШ РАЯ: ВИНАТА И НАКАЗАНИЕТО (Двучасов урок за изработване на план за есе върху библейския мит за грехопадението)

Соня Петрова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ангел Петров

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Илияна Горанова

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5

ИСТОРИЯТА НА ЕЛИСАВЕТА – МЕЖДУ АГОНИЯТА И СПАСЕНИЕТО „КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ“ ОТ ЕМИЛИЯН СТАНЕВ

Златина Вълева

КОНЦЕПТЪТ СЪРЦЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКАТА ПАРЕМИОЛОГИЯ

Йоанна Кирилова

ЕМОЦИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА И ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Румяна Нешкова

ПЪРВИЯТ ФОНЕТИЧЕН КУРС В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Бонка Василева

ПРОФ. Л. ЛИПЧЕВА: КАТО ЛЕКТОР ПРОВЕРЯВАМ „СИГУРНОСТТА“ НА МИСЛЕНЕТО СИ ЗА БЪЛГАРСКОТО (интервю)

(интервю

ПРЕПОДАВАНЕТО В УСЛОВИЯТА НА СМЕСЕН КЛАС ПРИ ДЕЦА БИЛИНГВИ (РОМИ) – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Даниела Петрова

ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ – АКАДЕМИКЪТ ДАРИТЕЛ1)

Августа Манолева

ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Попова

ЗА ЛЕСНОТО В ТРУДНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Мая Падешка

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „AMARCORD. СПОМЕНЪТ И СПОМНЯНЕТО В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЕЦА“

Александра Антонова, Росица Чернокожева

Книжка 4

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ1)

Иван Касабов

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева

„ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ И НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Десислава Найденова

КОМПЕТЕНТНОСТТА КАТО ГЪВКАВ ХОЛИСТИЧЕН КОНСТРУКТ. МОДЕЛ НА КОМПЕТЕНТНОСТ С ОГЛЕД НА ЛИТЕРАТУРНООБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Людмила Берковска

ОТЧУЖДЕНИЕТО НА СЪВРЕМЕННОТО ДЕТЕ ОТ КНИГАТА (ИСТИНАТА, ПОДКРЕПЕНА С ФАКТИ ОТ ЕДНА АНКЕТА)

Елена Давчева

ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ИНТЕРАКТИВНИТЕ МЕТОДИ И ЕКИПНАТА ДЕЙНОСТ В УРОЦИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ РАБОТА В МУЛТИЕТНИЧЕСКА СРЕДА

Марина Петрова

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

БЪЛГАРСКАТА МЕТОДИКА НА ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ В ОПИТА ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА НОВИТЕ РОЛИ НА ОБУЧАВАНИ И ОБУЧАВАЩИ

Радослав Радев

С ГРИЖА ЗА МЕТОДИЧЕСКАТА И ЛИНГВИСТИЧНАТА ПОДГОТОВКА НА УЧИТЕЛИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Кирил Димчев

ТЕКСТЪТ ЛЕВСКИ – ПРОЧИТИ В СВОЙ И ЧУЖД КОНТЕКСТ. ЗА ЕДНО СЪПРЕЖИВЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО КУЛТУРНО ПРОСТРАНСТВО

Гергина Кръстева

УЧИЛИЩАТА В ЧУЖБИНА – НОВО ЯВЛЕНИЕ В ИСТОРИЯТА И ГЕОГРАФИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА

Боян Кулов

ДАЙ МИ КОРЕНИ, ДОКАТО СЪМ МАЛЪК, ЗА ДА МИ ПОНИКНАТ КРИЛЕ, КОГАТО ПОРАСНА

Яна Дечева–Книпелмайер

60 ГОДИНИ СПЕЦИАЛНОСТ „БЪЛГАРИСТИКА“ В УНИВЕРСИТЕТА „ЛОРАНД ЙОТВЬОШ“ В БУДАПЕЩА 60 YEARS BULGARIAN STUDIES AT THE ELTE UNIVERSITY IN BUDAPEST

Наталия Няголова

Книжка 3

АФОРИЗМИ В ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ОПИТ

Радослав Радев

ЛИРО-ЕПОСЪТ И ЛИРИКАТА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Йовева

ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ НА УЧЕБНИЦИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА ЧУЖДЕНЦИ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА

Андреана Ефтимова

МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

УНАСЛЕДЯВАНЕТО И ПРОИЗХОДЪТ. ДВА МОДЕЛА НА ЖЕНСКА ИДЕНТИЧНОСТ В ПОЕЗИЯТА

Кристина Йорданова

РАЗВИТИЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ СПОСОБНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ ЧРЕЗ ИЗВЪНКЛАСНИ ДЕЙНОСТИ

Мария Николова

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук

КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА ПОЗНАВАНЕТО НА ВИДОВЕТЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА В УЧИЛИЩЕ

Тодор Лазаров

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

Интервюто взе:, Мая Падешка

ЛЕКТОРАТЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА В УНИВЕРСИТЕТА „МАКЕДОНИЯ“ В СОЛУН

Мирена Пацева

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

Бисера Дакова

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Илияна Горанова

100 ГОДИНИ КИРИЛОМЕТОДИЕВИСТИКА В БАН

Десислава Найденова

Книжка 2

СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ

Михаил Виденов

МОТИВАЦИЯ ПРИ УСВОЯВАНЕТО НА ПЪРВИ И ВТОРИ ЕЗИК

Росица Кючукова

„ЦАР СИМЕОН“ НА ПЕТКО ТОДОРОВ – ИСТОРИЧЕСКА ТЕМА И МОДЕРНОСТ

Страшимир Цанов

УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА КЛЮЧОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ ОБЩУВАНЕ НА РОДЕН ЕЗИК ЧРЕЗ ДЕЙНОСТ ПО ПРОЕКТ – 1. – 4. КЛАС

Мариана Мандева

СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ УЧИЛИЩЕ И БИБЛИОТЕКА – ПРЕДПОСТАВКА ЗА РАЗВИВАНЕ НА СОЦИОКУЛТУРНИТЕ И ЛИТЕРАТУРНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ

Валерия Андреева

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова, Ангел Петров, Мая Падешка, Ивана Давитков

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

МАЛЦИНСТВЕНО БИТИЕ, МАЛЦИНСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА\(^{1)}\)

Тошо Дончев

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1

ИНСТИТУТЪТ ЗА ЛИТЕРАТУРА ПРИ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ – ТРАДИЦИЯ И МОДЕРНОСТ

Александра Антонова

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

ПОЛЕМИКИ И ПОЛЕМИЧЕН СТИЛ НА КРЪСТЬО КУЮМДЖИЕВ

Елка Трайкова

ГУРМЕ-ЕСТЕТИКАТА НА КРЪСТЬО КУЮМДЖИЕВ – АЛТЕРНАТИВА НА СОЦРЕАЛИСТИЧНИЯ КРИТИЧЕСКИ КАНОН

Вихрен Чернокожев

БАЙ ГАНЬО И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО СПОРЕД ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ

Румен Шивачев

ОПИТ ЗА НОВ ПРОЧИТ НА ТВОРБИТЕ НА ИЛИЯ ВОЛЕН

Емилия Пернишка

НEВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ И ЕЗИКОВИЯТ ИЗКАЗ – РАВНОПОСТАВЕНИ НАЧИНИ ЗА ОБЩУВАНЕ

Татяна Попова

СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ И МЕТОДИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КОНСТРУКТА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Кирил Димчев

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОБЛЕМЪТ СВОЕ – ЧУЖДО В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ХХ ВЕК

Венцислав Везиров

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и култура в Ягелонския университет, Краков, Полша

Мая Падешка

МЕДИЙНИТЕ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА (XI КЛАС) (СИП „Училищни медии – училищен вестник“)

Елена Търтова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО УДОВОЛСТВИЕ И СВОБОДА

Огняна Георгиева-Тенева

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

Елена Хаджиева

МОЛЕБЕН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Илияна Горанова

2013 година

Книжка 6

СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРЕХОДА В БЪЛГАРИЯ

Михаил Виденов

КОГНИТИВНИ АСПЕКТИ НА НОВИТЕ МЕТАФОРИЧНИ ЗНАЧЕНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сия Колковска

ТИПОЛОГИЯ НА НОВАТА ЛЕКСИКА ОТ ЧУЖД ПРОИЗХОД В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Диана Благоева

„КРАЛ МАТИУШ ПЪРВИ“ ОТ ЯНУШ КОРЧАК – РОМАН ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ УРОЦИ НА МАЛКИЯ КЪМ ГОЛЕМИТЕ

Светлана Стойчева

ПОНЯТИЕТО ЗА ФУНКЦИОНАЛНА ГРАМОТНОСТ В СИСТЕМАТА ОТ ПОНЯТИЯ, ПРЕДСТАВЯЩИ КОМУНИКАТИВНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ЛИЧНОСТТА

Евелина Миланова

ИДЕИ И РЕАЛНОСТИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В 1. – 4. КЛАС

Станка Вълкова

ЗА КОМУНИКАТИВНО ОРИЕНТИРАНОТО НАЧАЛНО УЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ ПО ПИСМЕНО ПРЕРАЗКАЗВАНЕ (НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ПЪРВИ ЕЗИК)

Мариана Мандева

ПРИНОСЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ЗАД ГРАНИЦА

Ангел Петров

ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ (ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА В БОЛОНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, ИТАЛИЯ)

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ ЗА УПОТРЕБА НА СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ В VІ И VІІ КЛАС

Цветомира Илиева

ЗА ЩРИХИТЕ В ЕЗИКОВЕДСКИТЕ ЕТЮДИ В КОНТЕКСТА НА НАУЧНИТЕ ТРУДОВЕ НА АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ

Красимира Алексова, Катя Исса

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5

На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

УПОТРЕБА НА МЕТАКОГНИТИВНИ СТРАТЕГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – ФАКТОР ЗА ФОРМИРАНЕТО НА МИСЛЕЩО ПОКОЛЕНИЕ

Деспина Василева

ЗА НЯКОИ ПРАГМАТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ОНЛАЙН ОБЩУВАНЕТО ВЪВ ФЕЙСБУК

Фани Бойкова

СПЕЦИФИКА НА РАННИЯ ДЕТСКИ БИЛИНГВИЗЪМ

Кристина Танева

ЛИТУРГИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО НА КИРИЛ ФИЛОСОФ И МЕТОДИЙ

Веселин Панайотов

ПРОЛОЖНОТО ЖИТИЕ ЗА СВЕТИ КИРИЛ ФИЛОСОФ В РЪКОПИСНАТА СБИРКА НА ТРОИЦКО-СЕРГИЕВАТА ЛАВРА

Грета Стоянова

ОНТОЛОГИЧНИ МЕТАФОРИ ЗА УМА В ТИХОНРАВОВИЯ ДАМАСКИН

Йоанна Кирилова

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език и култура в Университета „Блез Паскал“ – Клермон Феран, Франция

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

Гергана Дачева

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ (Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Кирил Димчев

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПОВОД 100-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АСЕН БОСЕВ „КАК XXI ВЕК ЧЕТЕ АСЕН БОСЕВ“

Александра Антонова

Книжка 4

ОБРАЗОВАЩИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ИГРАТА НА ОБРАЗИТЕ (WORLD OF WORDCRAFTS) И ОБРАЗИТЕ В ИГРАТА (WORLD OF WARCRAFT)

Теменуга Тенева

ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР – МЕЖДУ СОЦИОАНТРОПОЛОГИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ И СОЦИОКУЛТУРНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ

Красимира Танева

ОБОСНОВКАТА НА ТЕМАТА НА УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА – ПРЕДПОСТАВКА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА УЧЕНИКОВАТА ЛИЧНОСТ

Йорданка Попова

КИРИЛ И МЕТОДИЙ В ЗАПАДНАТА ЛИТЕРАТУРНА ТРАДИЦИЯ – ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО РЕНЕСАНСОВИЯ ХУМАНИЗЪМ

Славия Бърлиева

СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ В КЪСНАТА БЕНЕДИКТИНСКА ТРАДИЦИЯ

Анна Влаевска

ПОНЯТИЕТО ЗА КУЛТУРА В СЪВРЕМЕННАТА МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Кирил Димчев

МОДЕЛИРАНЕ НА НОВА УЧЕБНА СРЕДА КАТО УСЛОВИЕ ЗА РАЗВИВАНЕ НА КОМПЕТЕНТНОСТИ

Людмила Берковска

МЕТАФОРИ В ЛИТЕРАТУРАТА И МЕДИИТЕ (ОПИТ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА „ПРАГМАТИЧНОТО“ ЧЕТЕНЕ НА ОБРАЗЦИ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНАТА КЛАСИКА)

Надя Кантарева-Барух

НЕ „ПРОТИВ“ ЛИТЕРАТУРАТА, А „ЗА“ БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

Иван Иванов

ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ ( по форма`та PISA ) (Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четивни умения. Помагало по формата` PISA след 7. клас. София, Изд. ,, Булвест 2000“, 103 с.)

Илиaна Горанова

Книжка 3

ОТНОВО ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ СОЦИОЛИНГВИСТИКА

Ангел Ангелов

СЕМАНТИЧНИ ТЕХНИКИ ЗА ТЕРМИНОЛОГИЧНА НОМИНАЦИЯ. СЛОВЕСНИТЕ АСОЦИАЦИИ И ТЕРМИНОЛОГИЯТА. МЕТОНИМИЗАЦИЯ И МЕТАФОРИЗАЦИЯ В ТЕРМИНОЛОГИЯТА

Катя Исса*

„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ * (Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

Венета Савова

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПО СТЪПКИТЕ НА ПЪРВОУЧИТЕЛИТЕ: УНИВЕРСИТЕТСКОТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТЪРНОВСКАТА КНИЖОВНА ШКОЛА

Димитър Кенанов

ПОРТФОЛИОТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ (Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?)

Анита Николова

С ВЪЗРОЖДЕНСКИ ДУХ И МОДЕРЕН ПОГЛЕД. СБОРНИК В ЧЕСТ НА ЧЛ.-КОР. ПРОФ. МИЛЕНА ЦАНЕВА

Александра Антонова

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА Нов сборник с литературоведски изследвания

Пламен Антов

Книжка 2

СЛЕПОТА И МУЗИКА В СТИХОТВОРЕНИЯ НА СМИРНЕНСКИ И ВАПЦАРОВ

Миряна Янакиева

ТЕРМИНЪТ – ИНСТРУМЕНТ НА ЗНАНИЕТО

Мария Попова

РЕЧЕВАТА КУЛТУРА В НАШАТА КРИВОРАЗБРАНАДЕМОКРАЦИЯ

Михаил Виденов

ПРОФ. ХАЙНЦ МИКЛАС В БЪЛГАРИЯ

Мая Падешка

ХАЙНЦ МИКЛАС И СРЕДНОВЕКОВНАТА ПИСМЕНОСТ

Светлина Николова

„ИСТОРИЯТА“ НА ПАИСИЙ В УЧИЛИЩЕ – ИНТЕРАКТИВНО ЧЕТЕНЕ ПРЕЗ XXI В.

Марияна Георгиева, Цветелина Цветанова

МНОГОЕЗИЧИЕТО В СОФИЯ: РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕ СРЕД ГРАЖДАНИ

Александър Политов

ПРОСТРАНСТВАТА НА СЛОВОТО. ЮБИЛЕЕН СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. Д. Ф. Н. СВЕТЛОЗАР ИГОВ

Александра Антонова

КНИГА – СРЕЩА НА ПОКОЛЕНИЯТА

Невена Гавазова

ИЗ „ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ СЪЧИНЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ (1375– 1393) ОТ ЕМИЛ КАЛУЖНЯЦКИ“

Димитър Кенанов

ФУНДАМЕНТАЛЕН ТРУД ПО ТЕРМИНОЗНАНИЕ

Сия Колковска

Книжка 1

Уважаеми читатели, Скъпи приятели, От свое име и от името на редакционната ко- легия на списание „Български език и литература“ ви пожелавам благодатна, успешна и щастлива 2013-а година! Преминаването от една година в друга е повод за равносметка, но и за поставяне на нови цели. За списание „Български език и литература“ 2012-а година беше година на промени, но и на стремеж за удържане на традицията

НЕПОЗНАВАНЕТО НА НЕВЕРБАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КУЛТУРИ – ПРОБЛЕМ, СЪПЪТСТВАЩ МЕЖДУЛИЧНОСТНАТА МЕЖДУКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ

Татяна Попова

АДВЕРБИАЛНАТА ЛЕКСИКА В „ИСТОРИЯ СЛАВЕНОБОЛГАРСКАЯ“

Мария Деянова

ЕКРАНИЗАЦИЯТА НА ЛИТЕРАТУРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ КАТО ЕФЕКТИВЕН ИНСТРУМЕНТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Виктория Георгиева

ПРАВОПИСЪТ НЕ (ТРЯБВА) ДА Е САМОЦЕЛ, ТОЙ Е САМО СРЕДСТВО

Боян Вълчев

БОЯН ВЪЛЧЕВ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ЗА УЧИЛИЩЕТО И ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В УЧИЛИЩЕТО

ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ (Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образование в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

Мая Падешка

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО (Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

Михаил Виденов

ВИДИМИТЕ ПЛОДОВЕ НА НЕВИДИМАТА ШКОЛА

Андрей Ташев

Уважаеми читатели, Редакционната колегия на списание Български език и литература обявява, че започва събирането на материали с цел подготовка на следните тематични книжки за 2013-а година: – трета книжка на списанието ще бъде посветена на делото на светите братя Кирил и Методий. 2013 година е обявена от ЮНЕСКО за година на славянските първоучители. Навършват се 1150 години от Моравската мисия на с

2012 година

Книжка 6

ХРИСТО БОТЕВ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Румяна Йовева

ЕВРОПЕЙСКИЯТ МИТ ЗА ДЕТЕТО И МИТЪТ ПЕТЯ ДУБАРОВА

Добрина Топалова

ДЕЛНИКЪТ: НИЩЕТА И ИЗКУСТВО (ОБРАЗИ И УПОТРЕБИ НА ВРЕМЕТО В РАЗКАЗИ НА К. КОНСТАНТИНОВ, Д. ШИШМАНОВ, Е. СТАНЕВ, П. ВЕЖИНОВ И ДР. ОТ 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК)

Надежда Стоянова

КАКВО НИ КАЗВА АВТОРЪТ НА УЧЕНИЧЕСКИЯ ТЕКСТ?

Мая Падешка

ЗА ДУХОВНИТЕ УРОЦИ НА ОТЕЦ ПАИСИЙ, НА НЕГОВАТА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ И ТЕХНИЯ ОТЗВУК ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“

Мила Кръстева

СЪВРЕМЕННИ СХВАЩАНИЯ ЗА КОМУНИКАТИВНО ОРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Кирил Димчев

ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПОВОД 110-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ

Александра Антонова

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА – СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ И ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ

Невяна Анастасова

Книжка 5

ПОГЛЕДИ КЪМ ИНДИВИДУАЛИЗМА НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Сирма Данова

ЗА ЕДИН РАЗКАЗ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ На проф. Никола Георгиев – с уважение и признателност

Веселин Андреев

ПРЕДЛОЖНИЯТ ИЗРАЗ КОЛКОТО ДО КАТО СРЕДСТВО ЗА МАРКИРАНЕ НА ТОПИК (ПОДТЕМА)

Ласка Ласкова, Ивелин Димитров

РАЗГОВОРНИЯТ ДИСКУРС – НАЧИН НА ИЗСЛЕДВАНЕ

Росица Кючукова

КАК ДА СЕ ИЗУЧАВА БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ? (РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТА СЪС СПЕЦИАЛИСТИ ФИЛОЛОЗИ)

Кирил Димчев

МЕЖДУТЕКСТОВОСТТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА. ФУНКЦИЯ НА ЕПИГРАФИТЕ В РОМАНА „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“

Милена Миланова

ИНТЕГРИРАН УРОК ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И БИОЛОГИЯ НА ТЕМА „ПУБЛИЧНО ИЗКАЗВАНЕ“ В СРЕДА ЗА Е-ОБУЧЕНИЕ

Фани Попова, Николина Моллова

МИСИЯТА НА ДОКТОР ИВАН БОГОРОВ

Донка Димитрова

„СЪНИЩА И БЕЗСЪНИЦИ“ (сборник с научни статии – ШУ „Еп. К. Преславски“ и Научен център за православна култура и изкуства „Св. Архангел Михаил“, Изд. „Фабер“, В. Търново, 2011)

Надежда Цочева

НОВ СБОРНИК С ЛИТЕРАТУРОВЕДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Александра Антонова

Книжка 4

ЗА ПОНЯТИЯТА СТИЛ И РЕГИСТЪР

Михаил Виденов

БРОЙНАТА ФОРМА НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА ОТ МЪЖКИ РОД – НОРМИ, ПРАВИЛА, НАРУШЕНИЯ

Галя Христозова

УСТНИ И РАЗГОВОРНИ МАРКЕРИ КАТО ЗНАЦИ ЗА РАЗГОВОРНОСТ В МЕДИЙНИЯ ТЕКСТ

Андреана Ефтимова,

„ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛИСКО...“ ОТ Б. АПРИЛОВ – ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН СТИЛ И ХУДОЖЕСТВЕН СМИСЪЛ

Петър Стефанов

КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ ПО БЕЛ – ОТ ДОИ ДО КОНКРЕТНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ ОТ УЧИТЕЛЯ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ

Яна Рашева-Мерджанова Калина Михова

ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – СРЕДСТВО ЗА ЗАСИЛВАНЕ НА ИНТЕРЕСА КЪМ ПРЕДМЕТА ПРИ ДЕЦА БИЛИНГВИ (РОМИ)

Даниела Петрова

150 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ИВАН Д. ШИШМАНОВ

Пламен Радев

ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ

Kiril Dimchev

Книжка 3

ИДЕИ ЗА КУЛТУРНА ЕВРОПЕИЗАЦИЯ У ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Камен Михайлов

ПО ПЪТЯ КЪМ ЕДИН ГОЛЯМ (НЕ)ПОЗНАТ

Иван Велчев

ЗА ПРИСТРАСТИЯТА НА ЕДИН ПРЕВОДАЧ

Снежанка Христова

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

ПОДСТЪПИ КЪМ АНТОЛОГИИТЕ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ (литературознание, секция за докторанти)

Сирма Данова

ОБРАЗИТЕ НА КРИЗАТА У МОДЕРНИЯ ЧОВЕК В ПОЕЗИЯТА НА АТАНАС ДАЛЧЕВ И ПРОЗАТА НА ЧАВДАР МУТАФОВ (първа награда, литературознание, секция за бакалаври)

Лидия Кирилова

КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ПОЕЗИЯ (ВЪПРОСИ ВЪРХУ „ЗА ПОЕТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО“ НА АРИСТОТЕЛ) (литературознание, секция за докторанти)

Богдана Паскалева

НОВИ ЩРИХИ КЪМ ВЪПРОСА ЗА ИНВАРИАНТНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА КАТЕГОРИЯТА „ОПРЕДЕЛЕНОСТ- НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ“ („ПОЛОЖЕНИЕ“) (първа награда, езикознание, раздел „Българистика“, секция за магистри)

Здравко Минчев

ГРАМАТИЧЕСКАTA ДОМИНАНТА - НЯКОЛКО ВЪЗМОЖНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ (първа награда, езикознание, раздел „Теоретична лингвистика“, секция за магистри)

Надя Емилова Ненкова

ЕЗИКОВО ПЛАНИРАНЕ И ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Илияна Гегова

Книжка 2

Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ТЕОРЕТИЧНИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Кирил Димчев

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КАТО ПУСКОВ МЕХАНИЗЪМ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЛИЧЕН В РОДОВ КУЛТУРЕН ОПИТ

Яна Рашева–Мерджанова

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА – ЕДИНСТВЕНОТО ЖЕНСКО ПРИСЪСТВИЕ В МАТУРИТЕТНАТА ПРОГРАМА ПО ЛИТЕРАТУРА

Теменуга Г. Тенева

КОГНИТИВНИ АСПЕКТИ НА УСВОЯВАНЕТО НА ПЪРВИЯ И ВТОРИЯ ЕЗИК

Росица Кючукова

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЕЦА В КИТАЙ

ЗА ЮБИЛЕЯ НА ПРОФ. ДПН МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА – ПРИЗНАНИЕ И УВАЖЕНИЕ!

Кирил Димчев

ЕДИН АЛТЕРНАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА За изкушените от идеите на конструктивизма и за тези, които вярват, че литературата и компютърните технологии могат да вървят ръка за ръка СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА Обобщителен урок върху раздел „Човекът и светът“ – V клас

Емилия Неделчева

КУЛТУРОЛОГИЧНИ ПОДХОДИ, ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНОСТ И ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПРОЕКТ (към някои възможности за интегриране на гражданското образование в обучението по Български език и литература)

Цветелина Драганова

РОДНОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ И ФОРМИРАНЕ НА НЕЗАВИСИМА ТВОРЧЕСКА ЛИЧНОСТ

Донка Николова

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „В СЯНКАТА НА КАНОНА“

Людмила Малинова

Книжка 1

ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ВЕЧЕРНИ ТАЙНСТВА („ВЕЧЕРНА ХАРМОНИЯ“ НА БОДЛЕР И „ВЪЗДИШКА“ НА ЯВОРОВ)

Миряна Янакиева

ЛИТЕРАТУРАТА – НЕ (С)ПОДЕЛЕНАТА ОТГОВОРНОСТ НА УНИВЕРСИТЕТА И НА УЧИЛИЩЕТО

Румяна Йовева

АСПЕКТИ НА ОЦЕНЯВАНЕТО В СЪВРЕМЕННОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ангел Петров

ЗА ОЦЕНЯВАНЕТО ЧРЕЗ УЧЕНЕ (ОБУЧАВАЩИ ФУНКЦИИ НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ХЕТЕРОГЕННАТА КЛАСНА СТАЯ)

Мая Падешка

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва