Български език и литература

2021/3, стр. 331 - 337

ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева
E-mail: majafrateva@uni-sofia.bg
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: В „Рецепцията на Кафка в България до 1989 г.“ Младен Влашки комбинира съвременната теория за културния трансфер със социологическите теории за полето и със системната теория. Монографията представя найсъществената характеристика на творчеството на писателя, на чийто фон хипотезата за бъдещите трудности пред рецепцията на Кафка с оглед на литературното поле в България придобива плътност. Направена е солидна реконструкция на траекториите на рецепцията на Кафка във Франция, Англия и САЩ, които го налагат като класик на модерността. В сравнение с рецепцията в другите социалистически страни и в контекста на Студената война се разкриват допълнителни фактори, определящи българските реакции. Акцент е поставен върху „случаите“ Минко Николов и Димитър Стоевски.

Ключови думи: Младен Влашки; Кафка; трансфер; рецепция; българско литературно поле; Минко Николов; Димитър Стоевски

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г.
Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

„Сигурно някой ще да е наклеветил Франц Кафка…“

Парафразирайки по този начин уводното изречение в романа „Процесът“ на Франц Кафка, Младен Влашки въвежда основната изходна констатация, чието обяснение изследването му „Рецепцията на Кафка в България до 1989 г.“ (Сдружение „Литературна къща (Страница)“, Пловдив 2020) търси: преводната рецепция на Кафка в България започва едва в началото на 80-те години на ХХ век и е най-закъснялата преводна рецепция на автора в Европа. По отношение на автор като Франц Кафка, чието въздействие върху световната литература трудно може да бъде надценено, подобен факт безспорно заслужава да бъде проучен. Но и изследването на рецепцията на Кафка също е някак странно отлагано във времето, според Влашки подобна научна тематика е дори „напълно игнорирана“ (с. 7) независимо от факта, че предлага изключителни възможности за обследване от страна на литературоведите – рецептивисти, компаративисти, транслатолози ... Изследването на Младен Влашки разглежда себе си като част от реактивирания след 2015 г. литературоведски интерес към Кафка и е съсредоточено върху годините до 1989 г. с акцент върху критическата и преводната рецепция по време на социалистическия период.

Очевидно е, че подобен опит за анализ и обяснение на даденостите в българската рецепция на Кафка трябва да излезе от сферата на тясно рецептивисткото изследване. Поради това подходът на Младен Влашки не може да се задоволи с методологичната рамка на рецептивната естетика на Ханс-Роберт Яус. В синхрон с актуалните немскоезични изследвания (Рафаела Книп) Влашки комбинира съвременната теория за културния трансфер (по Митербауер и Люзебринк) със социологическите теории за полето (Бурдийо) и системната теория (Луман). Процесите на културен трансфер, в които се вписва и българската рецепция на Кафка, са вътрешно диференцирани като процеси на селекция, пренос (опосредстващи процеси) и интеграция (рецептивни процеси). Именно около тях се групират и наблюденията и анализите в настоящото изследване, а категориите на Бурдийо (поле, класа, хабитус) и Луман (системи, действие, роля, комуникация) позволяват да бъдат описвани „социокултурните и общественополитически рамкови условия“ (23) на литературния и културния трансфер. Ясно рефлектирани и аргументирани са принципните основания на литературознанието да включва социологическите „подстъпи“ в своя инструментариум, без да им позволява със своята мощ да подчинят самото литературоведско начинание и да го превърнат в своя илюстрация. В своето изследване Младен Влашки елегантно оставя Бурдийо да опише собствения му подход, в който „сплитането“ на „най-значими теоретични проблеми в грижливо проведени емпирични изследвания“ е от най-съществено значение (с. 33).

Някои, подплатени и с изследвания на други учени, характеристики на българското литературно поле, като липса на автономност, обвързаност с националното и податливост на политически влияния, позволяват хипотезата за наличието на изначални препятствия пред рецепцията на автор, „добил стойност тъкмо като космополитен и дотолкова автономен, че творчеството му позволява разнопосочни тълкувания“ (с. 26 и сл.).

Спецификите на българското литературно поле преди 9 септември 1944 и след това определят и характера на преноса в осъществяваните културни трансфери – той често е подчертано лично мотивиран и лишен от институционална подкрепа, което вече позволява на Младен Влашки да въведе в упот реба и понятието за „случай“ (Жак Рьовел) в което се обединяват „единичностност“ и съпътстващи контексти, в които случаят се вписва.

На подробен анализ в двете ключови глави (ІІІ и ІV) в монографията на Влашки са подложени изходната и приемащата ситуация. Кафка, като антисистемен играч – това е образът, който биографичният преглед, направен от автора на монографията, предлага, – е изначално контрапродуктивен с оглед на всяка бъдеща рецепция. „Изначалната ситуация“ в сбит вид представя и анализира ролята на Макс Брод в съхраняването на творчеството на Кафка и представянето му пред читателите. Американското петтомно издание на Кафка в издателство „Шокен“ е точката на стабилност, която прави възможна всяка по-сетнешна рецепция, включително и завръщането на Кафка в Германия през 1950 г. (срв. с. 53).

Влашки предоставя на читателя една сбита и сведена до най-същественото характеристика на творчеството на писателя, а на нейния фон хипотезата за бъдещите трудности пред рецепцията на Кафка с оглед на литературното поле в България окончателно придобива плътност (с. 57). Биографията на автора, тематичната насоченост на произведенията му, автономното му и маргинално позициониране в немскоезичното литературно поле, близостта му до реализма и модернизма, всичко това противоречи на очакванията, породени според спецификите на литературното поле в България около Първата световна война и в годините до 9 септември 1944. Идеологическата литературна матрица на годините след тази дата също не е благоприятна за автор и текстове с такива характеристики.

След като общият анализ на полето позволява случилата се забавена рецепция да бъде видяна като всъщност подготвена и неизбежна при дадените обстоятелства, Младен Влашки създава в монографията си и база за сравнение спрямо протеклите в другите страни трансферни и рецептивни процеси. Този подход ще му позволи да очертае спецификите в българската рецепция при конкретното ѝ проследяване. Намерението му е подпомогнато от факта, че отдавна започналата рецепция на Кафка в други европейски страни е вече многократно описвана и анализирана. На тази база изследователят представя солидна реконструкция на траекториите на рецепцията на Кафка във Франция и Англия, започнала още през 30-те години (с. 61), и САЩ, където трансферните процеси разчистват пътя към световната литература и налагат Кафка като класик на модерността. Именно дебатите около Кафка в САЩ, сблъсъкът на различни интерпретативни стратегии подготвят завръщането на писателя в немскоезичния контекст след цезурата на националсоциализма и в една напълно променена среда (срв. с. 71). С право особено внимание е отделено на различните рецептивни процеси в източната и западната част на Германия. Рецептивните линии в ГДР са двойствени и Влашки ги разделя на официална и неофициална, като маркира трудностите пред идеологизираната литературна наука на ГДР да интегрира автор като Кафка. Тази част от изследването е не само любопитна, но и много съществена, защото позволява да се разкрият допълнителни фактори, определили хода на рецепцията на Кафка в България. Естествено водеща за страните от Източния блок е официалната оценка на съветската литературна критика, но към тях изпраща сигнали и превръщането на Кафка и интереса към него в „дисидентски знак“ в СССР. Въпреки че и в ГДР има опити за интегриране на Кафка, за да не бъде оставен на „врага“, писателят остава заклеймен като непотребен на социализма. Организираната в Либлице през 1963 г. конференция води до известно смекчаване на тона, следват издания на Кафка в ГДР и СССР през 1965 г., макар че след 1968 г. говоренето за Кафка отново силно се идеологизира. До този момент, 1968 г., само в България Кафка още не е издаван. Несъмнено изследователят има право, когато твърди, че тази сложна външна ситуация около Кафка предопределя границите на възможното относно българската рецепция и още веднъж маркира основни различия между литературното поле на България и актьорите в него и това на Полша и Чехословакия например.

В „Приемната ситуация“ монографията се съсредоточава върху описанието на „българското литературно поле преди и след 9 септември 1944 г. като рамка за трансфера и рецепцията“ (с. 84 – 116). Въведена като тема е общата рецептивна съдба на немскоезичната литература в България, а специално внимание е обърнато на посредниците, като е възприет изводът, че тази литература е въведена от видни представители на интелектуалните среди (академични и литературни) в България. Въпреки тези благоприятни предпоставки и динамичните промени в литературното поле в България „общото равнище на литературната и театрална компетентност (преводаческа неподготвеност, актьорска неподготвеност и най-вече неподготвеност на публиката)“ (с. 93) ще възпрепятстват навлизането на модернистичната немскоезична литература, а следователно и рецепцията на автор като Франц Кафка. На специално наблюдение в монографията е подложен и по-рядко обсъжданият в подобни изследвания период след Първата световна война, свързан с основни промени в светоусещането и очакванията на българите, рефлектиращи върху образа на европейското, който вече не е така ценностно натоварен. Анализът на промените в полето налага заключението, че посредникът на европейското все повече се приема с подозрение и недоверие, а ореолът на „обновител“ е напълно изчезнал. Разломите в литературното поле са разгледани във връзка с политическите събития и партийните борби (срв. 101). Маркираните фактори, управляващи литературното поле в този период – отхвърлянето на авангардизма в литературата и изкуството, партийно-политическите пристрастия и масовият вкус – не биха могли да предизвикат или насърчат рецепцията на Кафка в България.

С много търпение и прецизност са подробно анализирани и характеристиките на литературното поле след 1944 г., създаването на „мрежов характер“ (с. 108, по Ивайло Знеполски) на властта, който, на свой ред, възпрепятства рецептивните процеси. Начинът за осъществяване на трансферни процеси е очертан като неясен и зависещ от неизвестни фактори. Към това обстоятелство са добавени динамиката в институциите, отговорни за литературата и културата, бързата смяна на имена и хора. Контролът над литературното поле и трансферните процеси са реконструирани чрез сводките на ДС, наличните в тях описания на хора като проф. Константин Гълъбов, проф. Исак Паси и др. и данните за внедрените в средите на интелектуалците агенти и доносници (с. 113). Преводачите от немски са определени в тези материали като „стари реакционери“, които вършат „подривна дейност“ (с. 115). За дълги години заниманието с Кафка остава опасно поради еврейския произход и „упадъчното“ му изкуство. Първият опит за въвеждането на Кафка в българския контекст, задвижен от Минко Николов, завършва неуспешно, въпреки че авторът е издаден вече в СССР (1965). Младен Влашки заключава, че е необходимо появата на други деятели на полето, с други стратегии, които евентуално могат да осъществят за въвеждането на Кафка в българския културен контекст.

Интересен факт, на който Влашки обръща внимание, е обстоятелството, че Франц Кафка влиза в учебните програми на университетите още преди първия му превод на български през 1980 г. („Процесът“). Естествено, част от това въвеждане е имало характер на постулиране на лошия пример и Кафка е споменаван като обект на отхвърляне и заклеймяване. Конкретното описание на присъствието на Кафка в България в монографията започва с личната библиотека на Гео Милев, споменаването му в сп. „Везни“, във в. „Изток“ (1926 г.), информацията във в. „Народ“ (1944), статията на Николай Дончев (1946), за да се стигне до изследването на Минко Николов „Кризата в модерния западен роман“ (1961), в който цяла глава е посветена на „Култа към Кафка“. Интересен факт, на който Влашки се натъква, е, че в архива на преводача Димитър Стоевски са намерени ръкописите на три разказа, над които е изписано „за сп. „Пламък“, 1962 г.“, но подобна публикация не е осъществена. През следващите години се появяват няколко статии, а през 1965 г. Минко Николов цитира и мнението на съветския авторитет Дмитрий Затонски, който предлага и смекчен, интегриращ прочит на творчеството на Кафка. Процесът е продължен със статията на Димитър Статков от 1965 г., но подготовката за превеждането на Кафка в България се срива, може би и под влияние на самоубийството на Минко Николов и бягството на Димитър Статков в чужбина. Настъпилата цензура трае почти десет години. Едва през 1974 г. Димитър Стоевски, сам по себе си също „случай“ в наблюдавания период, успява да публикува няколко разказа в броеве на Бюлетина на Съюза на българските преводачи и кратко есе за автора. За българската рецепция пряко значение придобиват заниманието на Ана Зегерс с Кафка и нейният знаков разказ „Особени срещи“ (1973, пр. на заглавието – Младен Влашки). Ана Зегерс със своите последователни комунистически убеждения и антифашистко минало може да си позволи да посочи Кафка като автор, повлиял на развитието ѝ, и да напише фантастична история, в която на една маса в пражко кафене седят Гогол, Хофман и Кафка и си говорят за литература. Този разказ, публикуван в сп. „Съвременник“ през 1975 г. (пр. Елена Матушева-Попова), се превръща в част от подготовката, която ще доведе и до издаването на романа „Процесът“ през 1980 г. в превод на Димитър Стоевски. Наблюдавайки по-нататъшния развой на рецепцията, Влашки заключава, че през 80-те години процесът на трансфер е освободен от контрол, особено и след като публикуваните в Бюлетина разкази не са произвели някакви тревожни ефекти на „упадъчност“.

Описанието на рецепцията на Кафка е в на пръв поглед несъразмерно отношение спрямо анализите на литературното поле в изходната и в приемащата култура, но оскъдицата на наблюдавания културен трансфер в случая с Кафка може да бъде обяснена само с многобройните и сложно преплетени характеристики и динамики на литературното поле.

Последната част на изследването пречупва рецепцията на Кафка през оптиката на случая Минко Николов, като отдава дължимото и на преводача Димитър Стоевски. Минко Николов е разгледан като двигател на критическата рецепция на Кафка в България, автор на първите изследвания на български литературовед върху Кафка, трайно занимаващ се с творчеството му критик, който познава и актуалната немскоезична критическа литература върху писателя. Минко Николов е наистина единичен случай в литературното поле в България, обединявайки, от една страна, статута си на млад и доверен кадър, а от друга – задълбочения интерес към Кафка, познаване на дебатите около него, а също и на литературното поле в ГДР, като цяло. Минко Николов наблюдава как уважаваните от него литературоведи един по един напускат ГДР, а австриецът комунист Ернст Фишер е обявен за ренегат. Преждевременната смърт на българския критик ни оставя да гадаем, както прави и Младен Влашки, каква би била бъдещата му участ в литературното поле на България.

Ако читателят на изследването, давайки си сметка за неговата многопластовост и богата фактология, на места е получил усещането за известна разпокъсаност в изложението, то логическата яснота на заключението го обезщетява за това. Монографията на Влашки може да бъде разглеждана като поредна стъпка в културния трансфер, нейната собствена закъснялост, на която обръща внимание авторът ѝ, сякаш е последен отзвук от описваните характеристики на полето. Същевременно монографията подготвя и бъдещи изследвания на рецепцията на Кафка след 1989-а, като установява ефективен изследователски модел. Издадената от Литературна къща „Страница“ (Пловдив) монография на Младен Влашки обогатява сравнителното литературознание и обединява изследователски усилия и методики на немскоезичните и българските литературоведи, осъществявайки и значим научен трансфер. Полезността на това изследване за литературната наука и приложимостта му в педагогическата практика е извън всяко съмнение. От него могат да се възползват студенти и преподаватели в различни филологически специалности и да го превърнат в ускорител на българската рецепция на Франц Кафка.

Vlashki, M., 2020. Retseptsiyata na Kafka v Bulgaria do 1989 g.
Plovdiv: Sdruzhenie Literaturna kashta (Stranitsa). 192 str.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,